Решение по дело №190/2018 на Районен съд - Своге

Номер на акта: 27
Дата: 17 май 2019 г. (в сила от 30 септември 2019 г.)
Съдия: Надя Стефанова Бакалова
Дело: 20181880200190
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 август 2018 г.

Съдържание на акта

 

             Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

  гр.Своге, 17.05.2019 г.

          В    И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

 СВОГЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание на седемнадесети април, двехиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                            Председател: НАДЯ БАКАЛОВА

 

при секретаря Ирена Никифорова, като разгледа докладваното от районния съдия АНХ.д.№ 190, по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид:

         Производството е по реда на чл.59 и сл.  ЗАНН.

„РИКОСС”ЕООД, със седалище и адрес на управление:село Искрец, ул.”Христо Ботев”№ 24, Община Своге, Софийска област, чрез управителя си Р.Л.Г. обжалва наказателно постановление (НП) № 238712-F278528/20.12.2016г., издадено от  А.К.Г. - … при ТД на НАП-С., с което  е наложена имуществена санкция в размер на по  3000,00 лева  за извършено административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ във вр.с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Жалбоподателят моли съда да отмени НП, както и сочи, че не е извършено  визираното нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Въззиваемата страна ТД на  НАП-София не изпраща представител и не изразява становище по предявената жалба.

 Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание твърденията на жалбоподателя, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения, преклузивен срок по чл.59,ал.2  ЗАНН, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

На 17.10.2016г., около 12,00 часа служители на ТД на НАП София, сред които и свидетеля И.В., извършили проверка в търговски обект –магазин за хранителни стоки, находящ се в село Искрец, ул.”Христо Ботев” № 24, стопанисван от „РИКОСС”ЕООД, при която се установило, че дневният оборот от монтираното и работещо в обекта фискално устройство „Датекс”,съгласно междинен отчет от ФП бил 126,18 лева, а фактическата наличност в касата на същото фискално устройство била в размер на 290 лева.Била констатирана промяна в касовата наличност в размер на 163,82 лева.По този начин жалбоподателят не изпълнил задължението си  да отбележи всяка настъпила промяна в касовата наличност.

За констатираното бил съставен АУАН № F278528/24.10.2016г. от И.В.Г..Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установява от приетата административно - наказателна преписка и от показанията на разпитаните свидетели/Г., Б. и П./.

 Жалбата е постъпила в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, подадена е от лице с надлежна процесуална легитимация и в този смисъл е допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което да е предпоставка за отмяна на наказателното постановление, само на това основание.

От събраните по делото доказателствата се установи по несъмнен начин, че състава на нарушението по  чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ във вр.с чл.118, ал.4 от ЗДДС  е осъществен от обективна страна от РИКОСС”ЕООД.

Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми, като съгласно ал.2 на същия член за фискалните устройства, които не притежават операциите по ал.1, в книгата за дневните финансови отчети се отбелязва всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата/ в момента на извършването й с точност до минута.  От материалите по делото е видно, че наличното в търговския обект на жалбоподателя фискално устройство е притежавало операции по ал.1, поради което всяка една промяна в касовата наличност е следвало да се отразява в устройството. От приложените и приети като писмени доказателства по делото Протокол за извършена проверка № 0251306/17.10.2016г., дневен финансов отчет, Опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, както и от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства се установява по безспорен начин, че е била налице разлика между фактическата наличност в касата и тази, разчетена от ФУ в размер на 163,82 лева. В този смисъл съдът взе предвид обстоятелството, че наличната сума по каса е била в размер на 290 лева, а оборота, отчетен от ФУ е бил в размер на 126,18 лева. От изложеното може да се направи извода, че данъчно задълженото лице не е отразило промяната на касовата наличност във ФУ чрез операцията „служебно въведени” суми, в момента на нейното извършване и с точност до минута.

С оглед на изложеното, съдът намира, че търговецът не е изпълнил задължението си, визирано в разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ - извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ чрез операциите „служебно въведени” или служебно изведени суми. От събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин,  на какво се дължи тази разлика –дали  се дължи на неотчетени продажби, или това са някакви други пари, които не са въведени във фискалното устройство, поради което съдът приема, че не е доказано описаното деяние да води до неотразяване на приходи.

Деянието е правилно квалифицирано, като е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическото лице търговец, която е обективна отговорност.

Съдът намира, че в настоящия случай не са налице условията за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че разпоредбата на чл.33 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Именно поради изложеното настоящият състав намира, че чл.28 от ЗАНН е неприложим в настоящото производство. Наред с общото понятие на административно нарушение в чл.6 от ЗАНН, законът си служи още с понятията „маловажни” и „явно маловажни” нарушения, съответно в разпоредбите на чл.28 и чл.39, ал.1 от ЗАНН. Наказващият орган е действал законосъобразно, извършвайки това разграничаване и преценявайки, че не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. че случая не може да се квалифицира като „маловажен” по смисъла на посочената разпоредба.

При определяне на приложимата санкционна норма административнонаказващият орган не е отчел факта, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи в търговския обект на дружеството. Наказващият орган не се е съобразил с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, и не е отчел обстоятелствата, че нарушението е извършено за първи път и липсват доказателства дружеството – жалбоподател да е допускало нарушение на ЗДДС, доказателства за наличие на публични задължения и доказателства за увреждане на фиска и щета за бюджета, поради което неправилно е индивидуализирал наказанието, налагайки имуществена санкция в размер на    3 000 лева.

Поради това наказателното постановление следва да бъде изменено, като наложената имуществена санкция в размер на 3 000 лева, се намали до минимума определен в закона, а именно 500 лева.

            Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

             ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 238712-F278528/20.12.2016г., издадено от  А.К.Г. - ..при ТД на НАП-С., с което на „РИКОСС”ЕООД, със седалище и адрес на управление:село Искрец, ул.”Христо Ботев”№ 24, Община Своге, Софийска област, на основание чл.185, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер на 3 000(три хиляди)  лева за нарушаване на разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ във вр.с чл.118, ал.4 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА имуществената санкция от 3000 (три хиляди) лева на 500 лева (петстотин лева).            

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София област, в 14 (четиринадесет) дневен срок от страните, считано от датата на съобщаване, че е изготвено.

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ  :