№ 490
гр. Бургас , 19.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря В.Т.
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно
наказателно дело № 20212120201759 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, във връзка
с чл. 70 от Закона за промишления дизайн.
Образувано е по жалба на **** – гр. София, представлявано от
Управителя К.Т.У., против Наказателно постановление № 6/10.02.2021 г. на
Председателя на Патентно ведомство на Република България, с което на
дружеството-жалбоподател на основание чл. 65, ал. 1 от ЗПД е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лева и на
основание чл. 65, ал. 4 от ЗПД е отнета в полза на държавата 1 брой
интериорна врата ***, модел А.0. Претендира се отмяна на наказателното
постановление като неправилно по съображения, че при сравнителен анализ
между дизайна на процесната врата и регистрирания с рег. № 8626-011
промишлен дизайн са налице множество разлики в техническите
спецификации. Жалбоподателят се позовава на преждеползване по смисъла
на чл. 23 от ЗПД предвид обстоятелството, че защитеният от „****“ ООД
дизайн не е нов по смисъла на чл. 12 от ЗПД, тъй като модел *** от
каталозите на производителя „****“ датира от 2014/2015 г. и се предлага на
пазара от дружеството-жалбоподател от 25.03.2015 г., т. е. преди
регистрирания на 24.01.2018 г. промишлен дизайн на „****“ ООД. Заявена е
претенция за присъждане на направените по делото разноски.
1
В съпроводителни писма въззиваемата страна, чрез юрисконсулт,
изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира
юрисконсултско възнаграждение. На осн. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от двама
адвокати, които поддържат жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща представител в с. з.
Пострадалият „****“ ООД не изразява становище и не изпраща
представител в с. з.
След като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на
въззиваемата страна, събраните по делото писмени и гласни доказателства и
извърши проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
С атакуваното наказателно постановление **** – гр. София е
санкционирано на основание чл. 65, ал. 1 от ЗПД за нарушение, извършено
при следните обстоятелства: в хода на извършена на 24.09.2020 г. проверка в
търговски обект – мебелна къща „****“, находящ се в гр. Бургас, ул. „*** I“
№ **, стопанисван от дружеството, е открит продукт – 1 бр. интериорна врата
***, модел А.0, изложен като мостра за поръчки за продажба по заявка на
клиентите, с обявена цена 476 лева. Предлаганата за продажба врата
представлява крило на врата с каси и ключалки, като централно на рамката,
оформяща вратата, един под друг са разположени два правоъгълни елемента,
с различен размер и големина, като горният правоъгълник е начително по-
голям от долния, а двата правоъгълни елемента са разделени от хоризонтално
разположен, плътен елемент с правоъгълна форма. Предлаганата врата е с
цвят „***“. В Патентно ведомство на Република България по национален ред
е регистриран промишлен дизайн с рег. № 8626, представляващ множествена
заявка от 14 дизайна. Същият е заявен с дата 23.06.2017 г., регистриран е на
24.01.2018 г. и е със срок на закрила до 23.06.2027 г. за продукти „врати“ с
притежател „****“ ООД. Регистрираният дизайн с рег. № 8626-011
представлява крило на врата с каса и ключалка, като централно на рамката,
оформяща вратата, един под друг са разположени два правоъгълни елемента,
2
с различен размер и големина, като горният правоъгълник е начително по-
голям от долния, а двата правоъгълни елемента са разделени от хоризонтално
разположен, плътен елемент с правоъгълна форма. При сравнителния анализ
между дизайна на намерения продукт – 1 бр. интериорна врата ***, модел А.0
и промишления дизайн с рег. № 8626-011 е установено, че са налице различия
в цветовете, но АНО е приел, че тези различия не са съществени, като двата
дизайна създават еднакво цялостно възприятие у информирания потребител.
АНО е приел, че дружеството-жалбоподател използва в търговската дейност
по смисъла на чл. 19, ал. 2 от ЗПД, като предлага на пазара продукт,
изработен чрез копирането на дизайн с рег. № 8626-011, попадащ в обхвата на
закрила по смисъла на чл. 18 от ЗПД, без съгласието на неговия притежател
„****“ ООД.
Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение № 37/24.09.2020 г., като
административно-наказващият орган е възприел изцяло отразените в АУАН
фактическа обстановка и нарушена разпоредба на закона.
Във връзка с оспорванията по жалбата е изготвено и изслушано
заключение на съдебно-техническа експертиза, според което посочените от
жалбоподателя различия в двете врати са в несъществени елементи,
неопределящи общата визия на дизайните, тъй като в голямата си част тези
разлики ще се възприемат от информирания потребител като характеристики
на конкретната разновидност на крайния продукт според специфики на
техническите му параметри, а не определящи неговия външен вид. Вещото
лице е заключило, че сравняваните дизайни са идентични по смисъла на
Закона за промишления дизайн и не се различават по съществени белези,
характеристики и елементи на дизайна, които да доведат до създаване на
различно цялостно впечатление от информирания потребител.
Жалбоподателят е ангажирал писмени доказателства, сред които
каталозите на производителя на процесната врата за 2015 г. и 2016/2017 г.,
писмо от производителя „****“ до Патентното ведомство, договор за
продажба № **********/16.05.2017 г., Фактура № RO 15624380/19.08.2016 г.,
от които се установява, че процесната врата се произвежда и предлага от
производителя от 2015 г., била е обявена от него за поръчки на българския
3
пазар, считано от 24.04.2015 г. и се дистрибутира от дружеството-
жалбоподател.
Видно от представената от АНО справка в портала за електронни
услуги на Патентното ведомство на Република България, промишленият
дизайн с рег. № 8626 на врата с притежател „****“ ООД е с регистрация,
считано от 24.01.2018 г., а датата на заявката й във ведомството е 23.06.2017
г.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на
10.03.2021 г. Жалбата е депозирана на 17.03.2021 г.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
от надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по същество е
основателна.
Админстративно-наказателното производство е проведено
законосъобразно. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила по
съставянето на акта, реквизитите на същия и тези на наказателното
постановление. АУАН е съставен от длъжностно лице, в съответствие с
разпореденото овластяване със Заповед № 762/21.09.2020 г. на Председателя
на ПВ на осн. чл. 66 от ЗПД, а НП е издадено от компетентен орган –
Председателя на Патентно ведомство на Република България на основание
регламентираната от чл. 69, ал. 1 от ЗПД компетентност. Административно-
наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок. В НП
нарушението е индивидуализирано по начина, изискуем съгласно чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН.
Съдът обаче намира атакуваното наказателно постановление за
неправилно. Визираната в постановлението административно-наказателна
разпоредба на чл. 65, ал. 1 от ЗПД санкционира с имуществена санкция в
размер от 1 000 до 3 000 лева юридическо лице, което произвежда, предлага,
излага на пазара, внася, изнася или съхранява с такива цели продукти,
изработени чрез копиране или използване на дизайн, включен в обхвата на
4
закрила по чл. 18, без съгласието на неговия притежател. Обхватът на
правната закрила, съгласно чл. 18 от ЗПД, се определя от изображението,
съответно на изображенията на регистрирания дизайн и се разпростира върху
всеки дизайн, който не създава у информирания потребител различно
цялостно възприятие. Според дефинициите на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПД,
правото върху регистриран дизайн включва правото на притежателя му да
използва дизайна, да се разпорежда с него, както и да забрани на трети лица
без негово съгласие да копират или да използват в търговската дейност
дизайн, включен в обхвата на закрила, а използване на дизайн включва
производството, предлагането и излагането на пазара или използването на
продукт, в който е включен или към който е приложен дизайн от обхвата на
закрила, както и внос, износ или съхраняване на същия продукт за тези цели.
Независимо, че в случая е прието от АНО и от вещото лице по
съдебно-техническата експертиза, че разликите между предлаганата от
жалбоподателя врата и вратата с промишлен дизайн с притежател „****“
ООД са несъществени, поради което е направен извод за идентичност на
двата продукта по смисъла на чл. 12, ал. 2 от ЗПД, у наказаното юридическо
лице на основание разпоредбата на чл. 23 от ЗПД и във връзка с
доказателствата по делото, към момента на извършване на проверката е било
налице право на преждеползване на процесния продукт поради факт на
добросъвестно използване на посочения дизайн на територията на Република
България преди датата на заявката на регистрация за дизайн № 011 с рег. №
8626. **** – гр. София е продавало вратата с идентичен дизайн, произведена
от полска фирма и предлагана на българския пазар преди 23.06.2017 г., т. е.
наказаното дружество добросъвестно е използвало на територията на
Република България дизайна още преди датата на подаване за заявката за
регистрация от третото лице „****“ ООД, поради което липсва реализиран
състав на административно нарушение по чл. 65, ал. 1, във връзка с чл. 18 от
ЗПД. Съгласно чл. 23 от ЗПД, лице, което до датата на подаване на заявка за
регистрация на дизайн добросъвестно е използвало на територията на РБ
дизайна или е извършило необходимата подготовка за това, има право да го
ползва в същия обем и след тази дата.
В обобщение, ползването на дизайна за вратата от **** – гр. София
след датата на заявката на „****“ ООД за закрила в Патентното ведомство е
5
на законно основание, поради което не е налице извършено нарушение от
страна на жалбоподателя и неправилно е ангажирана отговорността му по чл.
65, ал. 1 от ЗПД. Неправилното реализиране на административно-наказателна
отговорност обуславя отмяна на обжалваното наказателно постановление. На
отмяна подлежи и постановеното с обжалваното НП на основание чл. 65, ал. 4
от ЗПД отнемане в полза на държавата на 1 брой интериорна врата ***, модел
А.0.
При този изход на делото, на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.
1 от АПК, на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Съобразно договор за правна защита и съдействие,
договореното и платено възнаграждение е 360 лева. Съдът намира за
неоснователно направеното от въззиваемата страна възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, който се претендира от въззивника.
Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, при възражение за прекомерност на хонорара,
съдът може да намали същия съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, но не по-малко от минимално определения размер по чл.
36 от Закона за адвокатурата. Ал. 2 на последната разпоредба препраща към
Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, според чл. 18, ал. 2 от която, ако административното
наказание е под формата на имуществена санкция, възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията.
Съответно според чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела при интерес от 1 000 до 5 000
лева възнаграждението е 300 лева плюс 7 % за горницата над 1 000 лева. В
случая минималният размер на възнаграждението възлиза на 370 лева, под
който размер е платеният адвокатски хонорар.
Жалбоподателят неправилно е сторил разноски за държавна такса в
размер на 50 лева по сметката на Районен съд – Бургас, каквато е недължима в
настоящото производство, поради което същата ще бъде възстановена в
случай, че депозира молба за връщането й.
При този изход на производството, на въззиваемата страна следва да
бъдат възложени сторените в производството разноски за СТЕ в размер на
556,60 лева, които следва да възстанови по сметката на Районен съд – Бургас.
6
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 6/10.02.2021 г. на
Председателя на Патентно ведомство на Република България, с което на ****,
със седалище и адрес на управление гр. София, ***, с ЕИК ***,
представлявано от Управителя К.Т.У., на основание чл. 65, ал. 1 от ЗПД е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000
лева и на основание чл. 65, ал. 4 от ЗПД е отнета в полза на държавата 1 брой
интериорна врата ***, модел А.0.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК
Патентно ведомство на Република България да заплати на ****, със седалище
и адрес на управление гр. София, ***, с ЕИК ***, представлявано от
Управителя К.Т.У., направените по делото разноски в размер на 360 лева за
адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Патентно ведомство на Република България да заплати по
сметката на Районен съд – Бургас сумата 556,60 лева за изплатено
възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7