Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Хасково 12.03.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Хасковският окръжен съд……………..…………..…...……………… в открито
заседание на четиринадесети ноември
две хиляди и
единадесета година…..…….……..………..……….…….в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОШКА И.
при секретаря Р.К.........………………и в
присъствието на
прокурора Елена Катранджиева….………………………………. като разгледа
докладваното от съдия И В А Н О В А …………….....гр.д.№...…..208......….
по описа за 2010 год., взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.28, ал.1 от Закон за отнемане в полза на държавата на имущество,
придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД/.
ИЩЕЦЪТ – КОМИСИЯ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА
ИМУЩЕСТВО, ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ /КУИППД/ твърди, че с присъда № 31 от
14.02.2007 год., постановена по НОХД № 481 / 2006 год. по описа на Окръжен съд
– Хасково, ответника е бил признат за виновен за това, че в периода от
13.01.2003 год. – 25.01.2003 год. при условията на продължавано престъпление,
сам и в съучастие като съизвършител с други лица, без надлежно разрешително
държал с цел разпространение на високорисково наркотично вещество – хероин в
особено голямо количество – с нетно тегло
ОТВЕТНИКЪТ
– Р.В.В. – оспорва иска.
ОКРЪЖНА
ПРОКУРАТУРА – Хасково намира иска за основателен.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
С присъда № 31 от 14.02.2007 год., постановена по НОХД № 481 / 2006 год. по
описа на Окръжен съд – Хасково ответника В. е признат за виновен в това, че в
периода 13.01.- 25.01.2003 год. при условията на продължавано престъпление, сам
и в съучастие като съизвършител с М.Ф.М. и К.В.К. без надлежно разрешително
държал с цел разпространение на високорисково наркотично вещество – хероин в особено
големи размери, с нетно тегло
С
определение от 13.12.2006 год. по НОХД № 40 / 1995 год. по описа на Окръжен съд
– Хасково е одобрено споразумение, с което ответника е признат за виновен за
извършено престъпление по чл.339, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК за това, че на
11.10.1994 год. в гр.Харманли в съучастие с други лица, без надлежно разрешение
държали огнестрелни оръжия – два броя автомати, ловна пушка и пет броя
пистолети и боеприпаси – 399 бр. разнокалибрени патрони. Със същото определение
е одобрено и постигнатото между страните споразумение за извършено от ответника
престъпление по чл.199, ал.1, т.1, вр. чл.198, вр. чл.20, ал.2 от НК – на
11.10.1994 год. в гр.Харманли в съучастие с други лица отнели златни накити на
обща стойност 59 454 лева, представляващи големи размери, като употребили
сила и заплашване. За посочените две престъпления и за престъпление по чл.325
от НК на ответника е определено едно общо наказание „лишаване от свобода” за
срок от седем месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
Като
писмено доказателство по делото е приет нотариален акт /НА/ № 111, том І, рег.№
1655, дело № 103 / 2002 год., видно от който е, че на 29.03.2002 год. ответника
и Р.А.И. са закупили следния недвижим имот, а именно – жилище – апартамент № 9,
находящ се в гр.Свиленград, ул.”Одрин”, блок № 169 – 1, на третия етаж, със
застроена площ от 63.69 кв.м., ведно с избено помещение № 9 и съответните
идеални части от правото на строеж и от общите части, за сума в размер на
2 700 лева. Според представената от ищеца експертна оценка, стойността на
жилището е определена на сума от 6 200 лева по цени към момента на
закупуването му – 29.03.2002 год. и на 25 100 лева – по цени към момента
на изготвяне на заключението -30.09.2010 год.
От
приложената справка на Областна дирекция „Полиция” – гр.Хасково се установява,
че ответника е притежавал автобус „Чавдар
Като
писмено доказателство по делото е приет представения от ищеца протокол за оглед
на местопроизшествие от 25.01.2003 год., видно от който е, че при извършения
оглед на жилище, находящо се в село Минерални бани, ул.”Панайот Волов” № 17,
ползвано от ответника са открити 25 бр. банкноти от 20 евро, 6 бр.
банкноти от 100 долара, 10 бр. банкноти
от 100 евро, 14 бр. банкноти от 100 долара, 2 бр. банкноти от 50 долара, 10 бр.
банкноти от 500 евро, 3 бр. банкноти от 500 евро, 5 бр. банкноти от 200 евро и
спестовна книжка, издадена от ОББ на името на ответника, с внесени 4 000
евро. С протокол от същата дата – 25.01.2003 год. за претърсване и изземване
описаните вещи са иззети. Банкнотите са върнати на ответника, видно от
извършеното отбелязване върху приемо – предавателен протокол от 12.06.2003 год.
Като
писмено доказателство по делото е приет и протокол за разпит на свидетеля М.Ф.М.,
в превод от италиански на български език, както и протокол за разпит на
свидетеля А.Д.А., извършен по сл.д. № 13 / 2003 год. по описа на ОСлС –
Хасково.
На
21.10.2002 год. и на 20.01.2003 год. ответника е привел суми от по 2 000
ЩД и 3 000 ЩД, чрез системата на „Money Gram”.
От
приложеното по делото писмо на ОББ се установява, че на името на ответника има
разкрити две сметки на 12.12.2002 год. за сума от 4 000 евро, на която
дата е закрита първата сметка, а втората – на 09.02.2009 год.
В
банка ДСК на името на ответника имало разкрити две банкови сметки –
разплащателна и срочен депозит, с наличност съответно от 5.01 лева и 90.85
лева.
За
времето от 01.01.2008 год. до 31.05.2009 год. ищеца се е намирал в
трудовоправни отношения с „МВМ –
Към
съставената от ответника декларация по чл.17 от ЗОПДИППД са приложени 1. трудов
договор от 01.09.2009 год., сключен с „Магапаса” ООД – гр.Свиленград, с който е
назначен на длъжността „управител” за неопределен срок и при договорено
възнаграждение в размер на 690 лева; 2. трудов договор от 11.05.2010 год.,
сключен с „Дани Ро –
С
молба от 11.10.2010 год. ищеца е представил допълнително следните документи,
приети като писмени доказателства – протокол за разпит на обвиняем от
07.02.2003 год.; протокол за доброволно предаване от 26.01.2003 год. на лек
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат”, с ДК№ Х 4145 АК, за който
ответника е обяснил, че го е закупил през 2002 год. от К.В. за сумата от
14 000 германски марки; протокол за доброволно предаване от 26.01.2003
год., видно от който е, че ответника е предал 1 бр. формуляр за изпращане на
валута – 2 120 ЩД чрез „Mineu Gram” на ТБ „Биохим” – Хасково, приведени
от ответника в полза на Марина Джевиашвили в Грузия; протокол за разпит на
свидетеля К.В.К., проведен на 21.04.2005 год.; протокол за разпит на свидетел
със запазена в тайна самоличност, проведен по НЧД № 73 / 2003 год. по описа на
Окръжен съд – Хасково и протокол от 04.10.2010 год. за разпит на Жечка И.
Ванчева, от които се установява, че в качеството си на главен счетоводител на
ТКЗС – с.Сираково ответника не е предавал тютюн чрез стопанството и не е
получавал парични средства от Цигарена фабрика – Хасково, чрез стопанството. Не
била подписвала документи, установяващи предаване на пари на ответника за
отглеждане на тютюн.
В
представения от ответника отговор, същия оспорва исковата молба. Счита, че
задължителната сила на присъдата се отнася само до размера на щетата или
придобития от деянието неправомерен доход, само когато същите са елемент от
престъпния състав – данни в каквато насока по делото липсвали. Представените от
ищеца протоколи за разпит на свидетели се явявали негодно доказателствено
средство. По отношение на придобития в проверявания период от време недвижим
имот твърди, че е закупен за сумата, отразена в договора, поради което оспорва
приложената от ищеца методика за остойностяване на жилището. По отношение на
автобуса, марка „Чавдар” твърди, че е придобит от него на проведен на 10.04.1997 год. търг за сума
от 540 000 неденоминирани лева, набрани чрез продажба на лек автомобил
„Лада” и получени средства от производство и продажба на тютюн. По отношение на
сумите от 9 000 евро, иззета с протокол от 25.01.2003 год. и сумата от
2 100 ЩД посочва, че са придобити в резултат от стопанската му дейност по
повод изтеглен целеви кредит през 1993 год., предоставен му във връзка с
отглеждането на тютюн, като вземането на банката било обезпечено с договор за
залог, при сключването на който стойността на произведената от него продукция
била определена на сума от 1 200 000 лева. Твърди, че не е
предоставял на лицето А.А. сума от 9 500 лева за покупка на микробус „Пежо
Боксер”, с ДК№ Х 53 10 АМ. По отношение на лекия автомобил „Фолксваген Пасат”
твърди, че действително е закупил такъв, но поради недостатъци в превозното
средство го е върнал. Твърди, че не е
предоставял сума от 40 000 ЩД на лицето А.А., нито на лицата М.М. и К.К. –
в размер на 2 000 евро. Относно сумите от 2 120 ЩД и 3 150 ЩД посочва,
че действително ги е привел в Грузия, уточнявайки, че сумата му е била
предоставена за покупка на слънчоглед, която впоследствие върнал, поради
невъзможност да реализира сделката. Сумата от 4 000 евро касаела
стопанската му дейност. Разноските при воденето на наказателните дела били
поети от негови близки и роднини. Освен описаните по-горе доказателства –
договор от 01.04.1993 год.; договор за целеви кредит от 11.05.1993 год.;
договор за учредяване на залог върху движимо имущество, закупено с банков кредит от 11.05.1994 год., от страна
на ответника са представени с отговора на исковата молба и застрахователен
договор № 10 от 10.05.1993 год. за доброволно застраховани земеделски култури,
декларация от 14.04.1993 год.; молба за отпускане на кредит; погасителен план,
удостоверение и квитанция.
Като
писмено доказателство по делото е прието и писмо от НАП от 10.01.2011 год., в
което се посочва, че срещу ответника има издаден изпълнителен лист за сума от
8 500 лева – глоба и 333 лева – разноски по НОХД № 481 / 2006 год. по
описа на ОС – Хасково и образувано изпълнително дело. Нямало заведен
изпълнителен лист по гр.д. № 208 / 2010 год. за сума от 12 500 лева.
Допълнително
от страна на ищеца бяха представени следните документи, приети като писмени
доказателства – НА № 14 / 2010 год., видно от който е, че на 21.10.2010 год.
ответника е закупил от И. Р.Х. следния недвижим имот, а именно – апартамент №
3, находящ се в гр.Хасково, ул.”Кюстенджа” № 5 – 7, на първия етаж, с площ от 74.81
кв.м., ведно с прилежащото складово помещение № 4, с площ от 5.07 кв.м., за
сумата от 25 000 лева. Посочената в акта данъчната оценка на жилището
е 50 126.50 лева. Впоследствие – на
09.06.2010 год. и на 23.08.2010 год. с договори за покупко – продажба, сключени
с Д.И.И. и оформени с НА № 96/ 2010 год. и НА № 158 / 2010 год., ответника се е
разпоредил с описания имот, прехвърляйки на И. последователно по ½ ид.ч.
от същия, за суми от по 23 308 лева. От страна на ответника бе изразено
становището, че е закупил жилището със заемни средства, получени от Д.П., които
впоследствие – след прехвърляне на имота на И. и с получените от нея суми, е
върнал на заемодателя. В тази връзка представя договор за паричен заем от
28.12.2009 год., видно от който е, че заемодателя Д.М.П. се е задължил да
предаде на ответника сумата от 90 000 лева, който последния се е задължил
да върне в срок до 30.12.2013 год. На втората страница от договора е изписан
ръкописен текст, от съдържанието на който се установява, че ответника е получил
посочената в договора сума на 06.01.2010 год. Като доказателство от страна на
ответника е представен и запис на заповед от 28.12.2009 год., с който е поел
задължението да заплати на Д.М.П. сумата от 90 000 лева, с падеж – на
предявяване. Наред с това ответника е представил и две разписки от 11.06.2010
год. и от 23.08.2010 год. за по 45 000 лева, в подкрепа на твърдението си, че е
върнал на заемодателя предоставения му заем. Като доказателство по делото бе
приета и служебна бележка, видно от която, че ответника е бил задържан в
затвора – Пловдив на 30.03.2007 год. в изпълнение на присъда по НОХД № 481 /
2006 год. по описа на ОС – Хасково, където престоя му продължил три години и
шест месеца.
По
искане на ответника по делото бе назначена експертиза, от представеното по
която заключение на вещото лице В. се установява, че средния добив за 1993 год.
от 1 д-ка възлиза на
От
заключението на вещото лице Х. се установява, че пазарната стойност на автобус
„Чавдар”, модел
В
заключението си вещото лице Х. е определила пазарната стойност на придобития от
ответника в съсобственост недвижим имот, представляващ апартамент № 9, находящ
се в гр.Свиленград, ул.”Одрин”, бл.169 – 1, ет.3 за сума от 12 000 лева –
по цени към 29.03.2002 год. и на 25 600 лева – по цени към 12.10.2010
год., които суми отнесени към притежаваната от ответника ½ ид.ч.
възлизали съответно на 6 000 лева и на 12 800 лева. От допълнително
представеното заключение на вещото лице Х., прието в съда на 13.06.2011 год. се
установява, че пазарната стойност на апартамент № 3, находящ се в гр.Хасково,
ул.”Кюстенджа” № 5-7 възлиза на 65 000 лева по цени към датата на
придобиването – 21.01.2010 год., а към датите на отчуждаването – от по ½
ид.ч. – 31 000 лева – към 09.06.2010 год. и 26 600 лева – към
23.08.2010 год., определени за съответната идеална част.
Според
заключението на вещото лице Д. обичайните разходи на база общ потребителски
разход на ответника като едно лице за периода от 11.03.1985 год. до 17.10.1998
год., включително възлизат на сума в размер на 2 026 916.09 лева или
297.79 минимални работни заплати /МРЗ/.
Обичайните разходи на база общ
потребителски разход на ответника като издръжка на тричлено домакинство за
периода от 18.10.1998 год. до 04.06.2011 год., включително възлизали на
8 866.96 лева или 127.86 МРЗ. За
периода от 05.06.2011 год. до 31.03.2005 год. – същите разходи, но за
четиричленно домакинство са опредени на сума от 15 995.50 лева или 146.24
МРЗ. Разходите на ответника като издръжка на тричленно домакинство за периода
от 01.04.2005 год. до 30.10.2008 год. са определени от вещото лице на
22 747.47 лева или 127.81 МРЗ. Обичайните разходи на база общ
потребителски разход на ответника като издръжка на четиричленно домакинство за
периода от 01.11.2008 год. до 31.12.2009 год. са определени на 9 331.50
лева или 39.37 МРЗ. Размера на платените от ответника публично правни
задължения /данъци, такси, глоби и задължителни осигурителни вноски и разходи
за телефонни услуги/ за периода от 1985 год. до 2010 год. е определен от вещото
лице както следва – за покупка на недвижим имот по НА № 111/2002 год. са
платени 122.83 лева или 1.23 МРЗ; за покупка на недвижим имот по НА № 14 / 2010
год. са платени 1 834.54 лева или 7.64 МРЗ; глоба за закъснение за
недеклариране в срок на имот по акт № К – 466 от 20.05.2010 год. – 20 лева или
0.08 МРЗ; такса за данъчна оценка, платена на 18.05.2010 год. – 20 лева или
0.08 МРЗ; данък сгради за 2010 год. – 93.23 лева и лихва – 0.46 лева – общо
93.69 лева или 0.39 МРЗ и такса смет 139.84 лева и лихва – 0.70 лева – общо
140.54 лева или 0.59 МРЗ; клиентски такси за превод чрез системата „Moneu Gram” в ТБ
„Бихим”- клон Хасково, на 21.10.2001 год. – в размер на 120 щ.д. с левова
равностойност 241.09 лева, или 2.41 МРЗ и на 20.01.2003 год. - в размер на 150 щ.д., равняващи се на 275.42
лева или 2.50 МРЗ. Банкови такси за теглене на валута от „ОББ” АД – София, клон
Свиленград на 17.02.2004 год. – в размер на 4 евро, равняващи се на 7.82 лева
или 0.07 МРЗ; разходите за телефонни услуги за периода 1983 год. – 2010 год. са
87.18 лева или 0.79 МРЗ – за периода от 05.11.2002 год. до 17.04.2003 год. –
платени в полза на мобилен оператор „Глобул”, а в полза на „Виваком” АД – 82.75
лева или 0.34 лева. По договор за правна защита и съдействие било платено в
полза на Софийска адвокатска колегия на 28.06.2006 год. – сума в размер на
2 000 лева или 12.5 МРЗ и по идентичен договор от 2003 год. – 500 лева или
4.54 МРЗ. Задължителните лични осигурителни вноски са определени в размер на
666.10 лева или 3.21 МРЗ и удържан данък върху доходите на физически лица в
размер на 355.51 лева или 1.49 МРЗ. Равностойността към 12.06.2003 год. на 9 000 евро е определена на 17 602.47 лева или
160.02 МРЗ, а на 2 100 ЩД – на 3 496.12 лева или 31.78 МРЗ.
Равностойността в МРЗ към 2002 год. на 9 500 лева е определена
на 95 МРЗ, а на 14 000 лева – на 140 МРЗ. Средния валутен курс на
щатския долар към българския лев за периода – 04.06.2002 год. – 12.06.2003 год.
е определен от вещото лице на 1.900048 лева за ЩД, при което равностойността на
40 000 ЩД е определена на 76 019.20 лева, или 723.99 МРЗ.
Равностойността на 2 000 евро към м.01.2003 год. е 3 911.66 лева или
35.56 МРЗ. Равностойността на 2 120 ЩД по курс към 21.10.2002 год. е
4 259.23 лева, или 42.59 МРЗ, а тази на 3 150 ЩД по курс към
20.01.2003 год. е 5 783.78 лева или 52.58 МРЗ. Равностойността на
4 000 евро към 12.12.2002 год. е 7 823.32 лева или 78.23 МРЗ.
Равностойността в МРЗ на 181 лева за периода от 12.12.2002 год. – 09.02.209
год. като средна стойност е определена от вещото лице на 1.15 МРЗ. В „ОББ” АД –
София, клон Свиленград, ответника имал две сметки - № 752502410881910 в евро
открит депозит за 4 000 евро на 12.12.2002 год. и закрит на същата дата и
№ 752504410881914 в евро от 12.12.2002 год., когато е внесена сума с вносна
бележка в размер на 4 000 евро, равняваща се на 7 823.32 лева или
78.23 МРЗ, от която сметка са изтеглени суми, както следва – 1 000 евро,
равняващи се на 1 955.83 лева – на 17.02.2004 год.; 1 000 евро,
равняващи се на 1 955.83 лева – на 17.03.2004 год.; 500 евро, равняващи се
на 977.92 лева – на 26.03.2004 год., или общо изтеглени – 4 889 лева,
равняващи се на 40.75 МРЗ. На 06.02.2009 год. е извършен превод в размер на
1 588.18 евро, равняващи се на 3 106.21 лева или 12.94 МРЗ. Върху
депозираната сума е начислена лихва в размер на 92.74 евро, равняващи се на
181.38 лева. Сметката била закрита на 09.02.2009 год. Ответника бил титуляр на сметка и в Банка „ДСК” ЕАД,
клон Х. Ботев, гр.Пловдив с № BG5393000014560679,
открита на 20.09.2007 год., с получен превод от затвора на името на ответника в
размер на 5 лева. В Банка „ДСК” ЕАД, ФЦ гр.Хасково ответника имал срочен
депозит № 5431456, открит на 19.03.1997 год., със салдо към 1999 год. в размер
на 75.91 лева и салдо към 13.10.2009 год. в размер на 90.85 лева. По сметката
нямало движение. От страна на ответника били извършени два превода чрез
системата „Moneu Gram” в ТБ”Биохим”, клон Хасково – на 21.10.2002 год. превод в Грузия на
2 000 ЩД, с левова равностойност от 4 018.14 лева, или 40.18 МРЗ и на
20.01.2003 год. превод в Грузия на 3 000 ЩД, с левова равностойност
5 508.36 лева, или 50.08 лева. Размера на получените от ответника банкови
кредити са посочени от вещото лице, както следва - от ДСК – отпуснат потребителски кредит от
02.06.1992 год. в размер на 15 000 лева. Погасителните вноски били 55 бр.
по 325 лева. Общият размер за погасяване на кредита възлизал на 17 875
лева, или 10.97 МРЗ. Като пазарна цена на 30 тона тютюн за периода 1993 год. –
1996 год., вещото лице е определило, както следва – за 1993 год. – 2 064 лева,
равняващи се на 74.84 щ.д., или 1.67
МРЗ; за 1994 – 2 868 лева,
равняващи се на 52.95 щ.д., или 1.62 МРЗ; за 1995 год. – 3 552 лева,
равняващи се на 52.88 щ.д., или 1.43 МРЗ и за 1996 год. – 29 400 лева,
равняващи се на 165.27 щ.д., или 7.69 МРЗ. Покупната цена, посочена в НА №
111/2001 год. е 2 700 лева, равняваща се на 27 МРЗ. Получената в размер на
16 000 лева сума от ответника за предадена от него вълна през 1993 год. се
равнявала на 12.93 МРЗ, а сумата от 13 000 лева – получена от ответника
цена при извършена през 1992 год. продажба на лек автомобил „Лада”, се
равнявала на 17.69 МРЗ. Сумата от 540 000 лева, представляваща заплатена
от ответника цена за автобус, марка „Чавдар”, модел 11М4, с ДК № Х 03 05 ПБ
през 1997 год. се равнявала на 15.92 МРЗ. При извършена от вещото лице Д.
проверка в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково е установила, че за 2004 год. Р.А.
е подала ГДД по чл.41 от ЗОДФЛ, в която размера на приходите е 6 693.60
лева, размера на разходите – 6 411.47 лева, а размера на облагаемата
печалба – 282.13 лева или 1.43 МРЗ. За 2005 год. размера на облагаемия доход е
213.92 лева – загуба или 1.43 МРЗ. Осигурителния доход, върху който са внесени
осигурителните вноски от ЕТ „Руми – Румяна Илиева” като самоосигуряващо се лице
били 1 616.52 лева или 10.78 МРЗ. Илиева имала осигурителен доход по
трудови правоотношения за 1998 год. – 60 лева или 1.18 МРЗ, за 2009 год. –
203.57 лева или 0.85 МРЗ и за 2001 год. – 164 лева или 2 МРЗ – данни, които
съда възприема от допълнителното заключение на вещото лице. От страна на
ответника нямало декларирани данни. От допълнителното заключение на вещото лице
Д., представено в съда на 30.05.2011 год. се установява още, че обичайните
разходи на база общ потребителски разход на ответника по данни на НСИ, като
издръжка на четиричленно домакинство, изчислени на база за едно лице за периода
от 05.06.2011 год. до 31.08.2010 год., включително възлиза на 64 333.66
лева или 415.87 МРЗ. Равностойността в български лева на 9 000 евро към
25.01.2003 год. е в размер на 17 602.47 лева или 160.02 МРЗ, а тази на
2 100 ЩД към 25.01.2003 год. – 3 808.64 лева или 34.62 МРЗ Средния
валутен курс на щатския долар към българския лев за периода – 04.06.2002 год. –
13.01.2003 год. е определен на 1.96917, на която база равностойността на
40 000 ЩД е 78 766.80 лева или 783.28 МРЗ. Ответника имал
осигурителен доход по трудови правоотношения както следва – за 2004 год. – 140
лева или 1.17 МРЗ; за 2005 год. – 1 175.65 лева или 7.84 МРЗ; за 2005 год.
– 1 175.65 лева или 7.84 МРЗ; за 2009 год. – 2 802.50 лева или 11.68
МРЗ; за 2010 год. – 2 480.50 лева или 10.34 МРЗ. За същата – 2010 год. но
при друг работодател – 2 532 лева или 10.55 МРЗ. За 2008 год. и за 2009
год. при „МБМ –
По
делото бяха събрани и гласни доказателства, чрез разпита на посочените от
страните свидетели. От показанията на свидетеля А.Д.А. се установява, че
познава ответника от 1999 год. Твърди, че през 2001 – 2002 год. е участвал в
покупка на лек автомобил „Пежо – Боксер”, който закупил от автокъща в
гр.Пловдив за сума от около 10 000 – 14 000 лева. След около шест
месеца продал автомобила за същата сума на лице на име С., като при оформяне на
сделката, последния бил представляван от лице на име А., от който получил и
сумата по договора. От показанията на свидетеля К.В.К. се установява, че ответника не е закупувал от него автомобил, марка
„Фолксваген”, модел „Пасат”. Такъв автомобил свидетеля предоставил на ответника
само за управление за период от около година и половина – две, през което време
е бил на работа в Гърция. За управлението на автомобила не са се договаряли за
възнаграждение, което ответника да заплаща на свидетеля. Не е било оформяно и
пълномощно. От показанията на свидетеля М.Ф.М. се установява, че е пътувал до
Италия като разноските за това са били поети с негови средства. От страна на
ответника не му били предоставени такива. Като свидетел е разпитан и А.П.А., от
показанията на който се установява, че през периода 2002 – 2003 год. е пътувал
до Турция с цел търговия – превозване на строителни материали. Общо курсовете
били 15 – 16, като транспорта осъществявал с негови лични средства и с
автомобили – „Мерцедес Вито” и „Пежо Боксер”, като след доставката разноските
били възстановявани от страна на лицата, които са поръчали превоза. Като такъв
посочва лице на име А., за който уточнява, че се намира в залата като свидетел.
Твърди, че при извършване на доставките не е получавал пари от ответника. През
2002 год. участвал при покупка на автомобил „Пежо Боксер”, но не си спомнял
името на човека, който го купил. Свидетелят управлявал автомобила с пълномощно.
От показанията на свидетеля Д.Х.Д. се установява, че през 1990 – 1998 год.
работел в сферата на тютюневата промишленост – като технолог по тютюна в Тютюнев
комбинат „Тракия” - Хасково. В рамките на този период – 1993 год. – 1995 год.
ответника отглеждал ориенталски тютюн, който предавал за изкупуване в
комбината. Посочва, че обработвана от ответника площ била 200 декара. През този
период средния добив на ориенталския тютюн бил от 110 до
При
така установената по делото фактическа обстановка, съдът достига до следните
прави изводи: Предпоставките за уважаване на иска, чиято правна квалификация се
съдържа в нормата на чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД /закона/ се изразяват в наличието
на следните условия - ответника да е осъден за някое от престъпленията по чл.3,
ал.1, да е придобил имущество – пряко или косвено от престъпна дейност, същото
да е на значителна стойност съгласно § 1, т.2 от ДР на закона и да не
възстановено на пострадалия, отнето в полза на държавата или конфискувано по
други закони.
Безспорно
по делото се установи наличието на първата от посочените по - горе предпоставки
– ответника е осъден с влезли в сила присъди за престъпления по чл.354 а от НК и
чл.339 от НК, попадащи в хипотезата на чл.3, ал.1, т.23 и т.25 от
закона.
По
отношение на втората предпоставка – придобито имущество – вид и стойност, като
безспорно съда приема, че за проверявания период – 05.10.1985 год. -
05.10.2010 год. ответника е придобил следното имущество – 1. ½
ид.ч. от апартамент № 9, находящ се в гр.Свиленград, ул.”Одрин” № 169 – 1, на
третия етаж, закупени с договор за
покупко – продажба от 29.03.2002 год., оформен с НА № 111 / 2002 год. Относно
факта на придобиване на това имущество, страните не спорят – нито относно
придобивния способ, нито относно факта на самото придобиване. Спорен между
страните е въпроса относно начина на остойностяване на имуществото – по
посочената в договора цена или по пазарната стойност на имота по цени към
датата на придобиването. Посочената в акта покупна цена е 2 700 лева, а
според заключението на вещото лице Х., пазарната стойност на имота по цени към
датата на придобиването е 12 000 лева. В тази връзка ответника, чрез
процесуалните си представители оспори законосъобразността на метода за
определяне стойността на придобитото имущество чрез вещи лица, игнорирайки по
този начин отразеното в нотариалните актове, както и действителните отношения
между страните. Съдът не възприема това становище на ответника, по следните
съображения: Докато придобивната цена при закупуване на недвижим имот е
величина, по отношение на която страните по сделката са постигнали съгласие и
същата е пряко обусловена от субективната им воля, то стойността на
имуществото, предмет на същата сделка, независимо от формата на нейното
легализиране, е обективна величина. Обвързвайки правното основание за отнемане
на имущество в полза на държавата със стойностен критерий, законът налага
тълкуването му като обективен такъв, т.е правно релевантна се явява пазарната
стойност, а не тази, посочена в договора. Изключение от това правило се явява
относимо само в случаите, когато държавата е прехвърлила възмездно на лицето
определено имущество. В този случай приоритет следва да има правилото, че като
страна по сделката държавата не може да се ползва срещу ответника от твърдения
за друго правно положение, освен вече установеното между тях във връзка
разменената стойност, въпреки критерия на специалния закон. Различно е
положението при заявената като платена и получена в нотариалния акт цена по
възмездна сделка между лицето ответник
по иска за отнемане и друг гражданско правен субект. Държавата нито
участва в сделката, нито закон я обвързва да счита отразената цена за официално
удостоверение. Официално удостоверени от нотариуса са единствено частните
изявления на явилите си пред него лица. В тази връзка нотариалния акт не
съставлява официален документ за стойността на сделката, за да е нужно
законодателят изрично да извежда специално правило за целите на друг закон, по
презумпция или като средство за оборване на официално удостоверени обстоятелства при облекчена
тежест. Щом ЗОПДИППД е въвел критерий за „значителна стойност” на имущество,
касае се за величина извън волята на страните по прехвърлителните сделки и
извън съдържанието на нотариалните актове във връзка с придобивната цена като
съществен елемент от договора, предмет на официално удостоверени волеизявления
на частни лица. С оглед на изложеното, съдът счита, че като придобивна стойност
на описаното по-горе жилище следва да се приеме пазарната такава, определена в
заключението на вещото лице Х. – от 12 000 лева, която съществено надвишава
посочената в нотариалния акт придобивна стойност. Изхождайки от обема на
придобитите от ответника ½ ид. от описания имот, съдът приема, че
стойността на придобитото имущество следва да бъде определена на 6 000
лева /1/2 от 12 000/, равняващи се на 60 МРЗ;
2. Сумата от 90.85 лева по срочен депозит в Банка „ДСК” ЕАД – РЦ – Стара
Загора – ФЦ – Хасково, равняващи се на 0.38 МРЗ / За 2009 год. размера на МРЗ е
240 лева/. В тази насока съда цени приетите като писмени доказателства писмо
изх.№ 05 – 11 – 03 – 3333 от 04.09.2009 год. на Банка ДСК и приложените към
него извлечения, които не бяха оспорени от ответника.
3. Сумата от 17 602.47 лева,
представляваща равностойността на 9 000 евро, установена на 25.01.2003
год. в дома на ответника, равняващи се на 160.02 МРЗ. В тази насока съда цени
приетите като писмени доказателства протокол за претърсване и изземване от
25.01.2003 год. и приемо – предавателен протокол от 12.06.2003 год., които не
бяха оспорени от ответника, както и заключението на вещото лице Д., според
което левовата равностойност на 9 000 евро се равнява на 17 602.47
лева, а не 17 603 лева – съгласно посочения в исковата молба размер.
4.
Сумата от 3 808.64 лева, представляваща равностойността на 2 100
щатски долара, установена на 25.01.2003 год. в дома на ответника, равняваща се
на 34.62 МРЗ. В тази насока съда цени приетите като писмени доказателства протокол за претърсване и изземване от
25.01.2003 год. и приемо – предавателен протокол от 12.06.2003 год., които не
бяха оспорени от ответника.
5. Сумата от 4 259.23 лева,
представляваща равностойността на 2 120 щатски долара, представляваща
превод на парични средства, осъществени от ответника на 21.10.2002 год., чрез
системата „moneu gram”, равняващи се на 42.59 МРЗ, в каквато насока съда цени писмо изх.№ 1932
от 14.01.2010 год. на УниКредит Булбанк, писмо изх.№ 9392 от 26.02.2010 год. на
същата банка и приложените към тях формуляри за изпращане.
6. Сумата от 5 783.78 лева,
представляваща равностойността на 3 150 щатски долара, представляваща
превод на парични средства, осъществени от ответника на 20.01.2002 год., чрез
системата „moneu gram”, равняващи се на 52.58 МРЗ, в каквато насока съда цени приетите като
писмени доказателства писмо изх.№ 1932
от 14.01.2010 год. на УниКредит Булбанк, писмо изх.№ 9392 от 26.02.2010 год. на
същото банка и приложените към тях формуляри за изпращане.
7. Сумата от 7 823.32
лева, представляваща равностойността на 4 000 евро, равняваща се на 78.23
МРЗ, установена по банкова сметка № 752504410881914, открита на 12.12.2002 год.
в „ОББ” АД – София, в каквато насока съда цени приетите като писмени доказателства
писмо изх.№ 300 – 2606 от 28.08.2009 год. на ОББ АД и приложеното към него
извлечение от сметки.
8. Сумата от 181 лева, равняваща се на
1.15 МРЗ, представляваща начислена лихва по депозирана сума по банкова сметка №
752504410881914, открита на 12.12.2002 год. в „ОББ” АД – София, видно от
цитираните по предходната точка документи, приети като писмени доказателства.
9. Сумата от 1 183
деноминирани лева, равняващи се на 22.11 МРЗ, получена от продажба на автобус
марка „Чавдар”, модел „11 М
10.
Сумата от 14 000 лева, равняващи се на 140 МРЗ, предоставени от ответника през
2002 год. на К.В.К. за закупуване на лек автомобил, марка „Фолксваген”, модел
„Пасат”, с ДК № Х 41 – 45 АК. В подкрепа основателността на искането в тази му
част, съда цени приетите като писмени доказателства протокол за разпит на
обвиняем от 07.02.2003 год. по сл.д. № 13 /
2003 год. по описа на ОСС – Хасково и протокол за доброволно предаване
от 26.01.2003 год., при извършването на което следствено действие ответника е
обяснил, че е закупил превозното средство през 2002 год. от К.В. за сумата от
14 000 германски марки. Тези два документа, приети като писмени
доказателства по делото не бяха оспорени от ответника, поради което съда ги
цени пред събраните в тази насока гласни доказателства, чрез разпита на
свидетеля В., от които се установява, че не е получавал пари от ответника за
закупуване на посоченото превозно средство. От друга страна, двата протокола по
своята правна същност представляват официални свидетелстващи документи, в
единия от които ответника саморъчно е удостоверил неизгодни за себе си факти –
относно факта на разпореждане с определена по размер парична сума.
11.
Сумата от 31 000 лева, равняващи се на 129.17 МРЗ, получена на 09.06.2010
год. от ответника при продажба на недвижим имот – ½ ид.ч. от самостоятелен
обект в сграда, с идентификатор 77195.714.49.1.9 по КК на гр.Хасково, с
административен адрес – гр.Хасково, ул.”Кюстенджа” № 5 – 7, ет.1, ап.3, намиращ
се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 77195.714.49,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и отстъпеното
право на строеж върху имота и
12. сумата от 26 600 лева, равняващи се на 110.83 МРЗ, получена от
ответника на 28.08.2010 год. от продажба на ½ ид.ч. от имота, описан в
т.11. По отношение на това имущество – по т.11 и т.12 следва да се посочи, че
същото бе заявено допълнително под формата на изменение на иска, което съда
намира за допустимо, по следните съображения: Обемът имущество, предмет на отнемане
по ЗОПДИППД, при наличие на предпоставките по този закон, се отнася до
конкретни по обем и изяснени откъм придобивно основание имуществени права, с
оглед на което е предвидена ограничената със срок по чл.15, ал.2 от закона
досъдебна проверка, извършвана от комисията по чл.12 от закона. Срокът обаче е
предвиден, за да не се накърняват гражданските права на проверяваните лица
извън необходимото преди искането да бъде внесено в съда, а не за да преклудира
процесуалното или да погаси материалното основание на държавата да отнеме
имущество, придобито от престъпна дейност. При декларацията по чл.17, ал.1 от
закона, в която проверяваното лице не
посочи конкретно, придобито през проверявания период недвижимо имущество и не
декларира конкретна придобивна сделка поради опущение или с умисъл, и ако
пропусне да декларира източник на средства от значение за законните му доходи –
и в двата случая няма пречка обстоятелствата да бъдат заявени и установени в
съдебния процес по реда на специалния закон. Ограниченията пред гражданския
ищец при висящ съдебен спор, предвид чл.214 от ГПК, не могат да бъдат прилагани
безусловно тогава, когато незаявения с иска предмет не е самостоятелен, предвид
връзката му с материалното правоотношение.
Основанията за отнемане по чл.3, ал.1, вр. чл.4, ал.1 от закона са относими и
към тези имуществени права, които лицето не е декларирало. Законът дава изрично
разрешение в нормата на чл.17, ал.5 с презумпцията до доказване на противното да се предполага, че конкретно
недекларирано имущество е придобито от престъпна дейност. Това следва да се
съобразява с оглед защитата на ответника при вече заведен съдебен процес по
чл.28, ал.1 от закона, в който ищцовата комисия може да включи допълнително
като предмет недекларираното имущество. Общите ограничения по чл.214 от ГПК не
могат да обосноват ограничаване в предмета на съдебното дирене, щом за
държавата няма възможност да заведе процес за подобен имот, който не е посочен
в нейното искане и не е предварително проверяван и щом няма основание за извод,
че материалното право същия да се отнеме е погасено сред срока по чл.15, ал.2
от закона. ЗОПДИППД задава предметните предели на спора по отнемане на
имущество в полза на държавата по такъв начин, че всички обстоятелства от
значение за имуществения патримониум на лицето могат да се окажат от решаващо
значение. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 87 от
29.01.2010 год. по гр.д. № 369 / 2009
год. на ВКС. Няма спор, че това имущество е придобито от ответника и впоследствие продадено на друго
лице в рамките на проверявания от ищеца период, както и това, че същото не е
отразено от ответника в представената от него декларация. Относно
основателността на искането в тази му част, изразеното от страна на ответника
становище бе, че имота в гр.Хасково, ул.”Кюстенджа” № 5 – 7, ет.1, ап.3,
закупен от него с договор от 21.01.2010 год., оформен с НА № 14 / 2010 год. е
било извършено от името и за сметка на трето на спора лице – Д.И., която го
помолила да закупи имота и впоследствие да й го прехвърли. Имота бил закупен от
ответника със заемни средства, предоставени му от Д.П., на когото впоследствие
върнал парите, след като същите му били предоставени от Д.И., на която с две
поредни сделки прехвърлил имота. Съдът намира това оспорване за недоказано, а
от тук и неоснователно, предвид липсата на доказателства, установяващи надлежно
упълномощаване на ответника от страна на Д.И. при изповядване на сделката,
оформена с НА № 14 / 2010 год. Съгласно чл.37 от ЗЗД за действителността на
упълномощаването се изисква специална форма – писмена с нотариално заверен
подпис, доказателства в каквато насока не бяха представени от страна на
ответника. От друга страна съдът намира за доказано направеното от ищеца
оспорване истинността на представените от ответника и приети като писмени
доказателства – договор за паричен заем от 28.12.2009 год., запис на заповед от
същата дата и три броя разписки от 06.01.2010 год., от 11.06.2010 год. и от
23.08.2010 год., предвид обстоятелството, че на основание чл.193, ал.3 от ГПК
тежестта на доказване пада върху ответника, от страна на който не бяха
представени доказателства за наличието на връзка между сключения със свидетеля Д.П.
договор за заем и сключения със свидетелката И. договор за покупко продажба,
оформен с НА № 14 / 2010 год. и в частност, че заемните средства са послужили
за закупуване на имота, с оглед несъответствието им като размер. От друга
страна, по делото не бяха събрани и убедителни доказателства относно произхода
на средствата, предоставени от свидетеля П. на ответника. От показанията на
свидетелката И. също не бе установен по безспорен начин произхода на
средствата, с които е заплатила на ответника при извършването на двете
разпоредителни сделки. Ето защо, съдът счита, че в обема на придобитото от
ответника имущество през проверявания период, следва да бъде включен и имота,
описан в НА № 14 / 2010 год., като предмет на отнемане следва да бъдат
получените от ответника суми от извършените впоследствие две разпоредителни
сделки – от по ½ ид.ч. от имота.
Според заключението на вещото лице Х., стойността на жилището по пазарни
цени към датата на придобиването му – 21.01.2010 год. възлиза на 65 000
лева, равняващи се на 270.83 МРЗ /при МРЗ за 2010 год. – 240 лева/, а към
датата на отчуждаването – 09.06.2010 год.
и 23.08.2010 год. – от по 1/ 2
ид.ч. от имота - съответно – 31 000
лева и 26 600 лева. Тези суми не
следва да бъдат включени в общия размер на доходите на ответника, доколкото
същите са получени след извършване на последната придобивна сделка.
С
оглед на изложените по – горе съображения, съдът приема, че придобитото от ответника имущество възлиза на
стойност 118 332.29 лева, равняваща се на 853.79 МРЗ, от което следва
извода, че стойността на придобитото имущество е значителна такава по смисъла на § 1, т.2 от
ДР на ЗОПДИППД, според която значителна стойност е тази над 60 000 лева,
равняващи се на 400 МРЗ.
Като обективен критерий за определяне съответствието на реализираните
доходи с направените разходи за придобиване на процесното имущество, следва да
се използва минималната работна заплата /МРЗ/, доколкото проверявания
период обхваща и времето преди
деноминацията на лева, характеризиращ се с висока инфлация.
Предпоставка
за уважаване на исковата претенция е придобитото имущество да е свързано с
престъпната дейност на проверяваното лице /чл.1 ал.2 от закона/. Спорен е
въпроса дали е необходимо да има пряка зависимост между престъпната
дейност и придобитото имущество или е
достатъчно само да е налице осъждане на някое от визираните в чл.3 от закона
престъпления и липсата на законни доходи за придобиването му. Според ответника,
за да е налице изискването по чл.1, ал.2 от закона, имуществото, предмет на
искането, трябва да е придобито именно от престъпната дейност, за която е
осъден. Съдът намира това разбиране за неоснователно, тъй като противоречи на
целта и смисъла на закона. То би било основателно само ако в разпоредбата на чл.3,
ал.1 от закона бяха предвидени престъпления, пряка последица от които е
придобиването на имотна облага като кражба, грабеж, измама и др. Целта на
закона е да се отнеме имуществото на лицата, осъдени на някое от престъпленията
по чл.3, за което осъдените лица не могат да докажат законен източник на
средства. Именно затова с чл.4, ал.1 от закона законодателят е въвел оборимата
презумция, че при наличие на основанията по чл.3 се предполага, че имуществото
е придобито от престъпна дейност, доколкото не е установен законен източник на
доходите. Следователно по силата на чл.4 причинната връзка между престъпната
дейност и придобитото имущество се предполага, доколкото не е установен законен
източник на доходи. С оглед въведената в чл.4, ал.1 от закона презумпция в
тежест на ответника е да докаже, че придобитото имущество има законен източник,
т.е за успешното провеждане на защитата срещу иска следва да се докаже, че след
приспадане на обичайните и извънредни разходи доходите на ответника са
достатъчни за придобиване на процесното имущество. Доказателства в тази насока
не бяха представени. По отношение на
реализираните от ответника доходи за проверявания период по делото се установи,
че при проверка на вещото лице Д. в ТД на НАП – гр.Пловдив, офис – Хасково,
няма декларирани доходи от ответника за периода от 1993 год. до 2010 год.
Осигурителния доход на ответника по трудови правоотношения възлиза общо на
11 834.79 лева, равняващи се на 55.84 МРЗ. Относно твърдението на
ответника за получавани от него доходи във връзка с дейността му като
земеделски производител, съдът намира същото за недоказано, предвид
обстоятелството, че представените от него в тази насока писмени доказателства
установяват единствено и само факта на възникнали правоотношения по договор за изработка,
но не и факта на тяхното изпълнение и съответно на реализирани от тази дейност
– по производство на тютюн доходи. Събраните в тази насока гласни
доказателства, чрез показанията на свидетелите Д. и Николаева – сестра на
ответника не сочат на извод, различен от горния, предвид което съда не цени и
заключенията, представени по назначената по делото съдебна експертиза с вещо
лице – агроном. Към размера на доходите на ответника следва да се включат и
средствата, получени от продажбата на вълна в размер на 16 000 лева,
равняващи се на 12.93 МРЗ, сумата от 13 000 лева, равняващи се на 17.69
лева, получена от продажбата на лек автомобил „Лада” и 1 183 деноминирани
лева, равняващи се на 22.11 МРЗ, получени от продажбата на автобус, марка
„Чавдар”. Или общия размер на получените от ответника доходи за проверявания
период възлизат на 108.57 МРЗ. За същия период от време размера на обичайните
разходи възлиза на 852.51 МРЗ, след приспадане на времето, през което ответника
е изтърпявал наказание „лишаване от свобода”, а размера на извънредните разходи
- на 37.86 МРЗ. Досежно тези величини съда цени заключенията на вещото лице Д.,
според което общия размер на обичайни и извънредни разходи възлиза на 890.37
МРЗ. Съпоставяйки тези величини – на разходи – обичайни и извънредни – от
890.37 МРЗ, на доходи – от 108.57 МРЗ и на разходи за придобиване на имущество,
описано по-горе, възлизащи на 853.79 МРЗ, следва безспорния извод, че размера
на получените от ответника доходи се явява в пъти по-нисък от размера на
придобитото имущество, което по изложените по-горе съображения следва да бъде
отнето. Досежно наличието на причинна връзка между придобиването на описаното
по-горе имущество и престъпната дейност, осъществена от ответника, наред с
изложените по-горе съображения за липса на законен източник за средствата,
послужили за придобиването му, следва да се посочи и това, че имуществото от
т.1 до т.11 е придобито в периода – 2001 год. – 2003 год., с изключение на
автобуса, за който период е безспорно
установено, че ответника е ръководел организирана престъпна група, създадена с
цел да върши престъпления, изразяващи се в придобиване, държане, превозване и
разпространение на наркотични вещества, за осъществяването на което
престъпление е осъден с влязла в сила присъда. Наличието на това обстоятелство,
преценено с липса на каквито и да е доходи за посочения период, безспорно сочи
на причинна връзка в изложения по-горе смисъл.
С
оглед на изложеното, съдът намира молбата за основателна в частта относно
искането за отнемане в полза на държавата на придобитото от ответника
имущество, описано по-горе на стойност от 118 332.29 лева, до който размер
следва да бъде уважена, от която 112 332.29 лева – парични средства и
6 000 лева – стойност на ½ ид. от придобит недвижим имот. Като
неоснователно в тази част следва да се отхвърли искането за присъждане на
разликата над уважения размер на иска от 17 602.47 лева до предявения
размер от 17 603 лева, представляваща равностойността на 9 000 евро,
установени в дома на ответника на 25.01.2003 год., в каквато насока съда цени
заключението на вещото лице Д., определила равностойността на посочената сума,
както и искането за присъждане на разликата над уважения размер от 26 600
лева до предявения размер от 30 000 лева, определена като пазарна стойност
на ½ ид.ч. от имот, описан в НА № 158 / 2010 год., в каквато насока съда
цени заключението на вещото лице Х..
За разликата в останалата част до предявения размер - относно искането
за отнемане на следното имущество на ответника – сумата от 3 911.66 лева,
представляващи равностойността на 2 000 евро, предоставени от ответника
през м.01.2003 год. на М.Ф.М.; сумата от 9 500 лева, предоставени през
лятото на 2002 год. от ответника на А.Д.А. за покупка на микробус „Пежо
Боксер”, с ДК№ Х 53 10 АМ; сумата от
79 000 лева, представляващи левовата равностойност на 40 000 щатски
долара, предоставени от ответника в периода – м.06.2002 год. – м.01.2003 год.
на А.А., съда намира молбата за неоснователна, по следните съображения: За
доказване на посочените по – горе обстоятелства, ищеца представи протоколи за
разпит на лицата, по отношение на които твърди, че ответника им е предоставил
парични средства, извършени по време на различни досъдебни производства. Тези
протоколи по своята същност представляват официални свидетелстващи документи,
отразените в които обстоятелства обаче съдът намира за опровергани чрез разпита
на тези лица, при разглеждане на настоящото дело, от чиито показания се
установява, че не са получавали от ответника посочените по-горе суми.
С
оглед на изложените по-горе съображения, съдът
Р Е Ш И
По
предявения от КОМИСИЯ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ИМУЩЕСТВО, ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА
ДЕЙНОСТ, с ЕИК по Булстат *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”Раковска” № 112 и адрес за призоваване – гр.Хасково, ул.”Сан
Стефано № 3, ет.4, стая 405 против Р.В.В., ЕГН **********, с адрес за
призоваване – гр.Хасково, ул.”Хан Кубрат” № 8, офис 23 – адвокат Д.С., И
С К с правно основание чл.28 от Закона за
отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност,
ПОСТАНОВИ:
ОТНЕМА
в полза на държавата от Р.В.В., ЕГН ********** следното недвижимо имущество -
½ ид.ч. /една втора идеална част/ от апартамент № 9, находящ се в
гр.Свиленград, ул.”Одрин”, блок № 169 – 1, на третия етаж, състоящ се от две
стаи и кухня, построен върху държавна земя, със застроена площ от 63.69 кв.м.,
ведно с избено помещение № 9, с полезна площ от 5.34 кв.м., заедно с 5.201 %
идеални части от правото на строеж върху мястото и съответните идеални части от
общите части на сградата, придобит с договор за покупко – продажба, оформен с
НА № 111, том І, рег.№ 1655, дело № 103 от 2002 год. на нотариус М.М., с район
на действие Районен съд – Свиленград, регистриран под № 420 в регистъра на
нотариалната камара.
ОСЪЖДА
Р.В.В., ЕГН ********** с адрес за призоваване – гр.Хасково, ул.”Хан Кубрат” №
8, офис 23 – адвокат Д.С. да заплати в полза на Държавата, представлявана от
КОМИСИЯ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ИМУЩЕСТВО, ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ, с ЕИК по
Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Раковска” №
112 и адрес за призоваване – гр.Хасково, ул.”Сан Стефано № 3, ет.4, стая
405 сумата от 112 332.29 лева /сто и дванадесет хиляди
триста тридесет и два лева и двадесет и
девет стотинки/ лева, ведно със законната лихва, считано от 12.10.2010 год. до
окончателното изплащане на сумата, от която - 90.85 лева по срочен
депозит в Банка „ДСК” ЕАД – РЦ – Стара Загора – ФЦ – Хасково; 17 602.47
лева, представляваща равностойността на 9 000 евро, установена на
25.01.2003 год.; 3 808.64 лева,
представляваща равностойността на 2 100 щатски долара, установена на
25.01.2003 год.; 4 259.23 лева, представляваща равностойността на
2 120 щатски долара - превод на парични средства, осъществен на 21.10.2002
год., чрез системата „moneu gram”; 5 783.78 лева, представляваща равностойността
на 3 150 щатски долара - превод на парични средства, осъществен на 20.01.2002 год., чрез системата „moneu gram”; 7 823.32
лева, представляваща равностойността на 4 000 евро, установена по
банкова сметка № 752504410881914, открита на 12.12.2002 год. в „ОББ” АД –
София; 181 лева, представляваща начислена лихва по депозирана
сума по банкова сметка № 752504410881914, открита на 12.12.2002 год. в „ОББ” АД
– София; 1 183 деноминирани лева, получена от продажба на автобус
марка „Чавдар”, модел „11 М
ОТХВЪРЛЯ
предявения от КОМИСИЯ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ИМУЩЕСТВО, ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА
ДЕЙНОСТ, с ЕИК по Булстат *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”Раковска” № 112 и адрес за призоваване – гр.Хасково, ул.”Сан
Стефано № 3, ет.4, стая 405 против Р.В.В.,
ЕГН ********** с адрес за призоваване – гр.Хасково, ул.”Хан Кубрат” № 8, офис
23 – адвокат Д.С. И С К
за отнемане в полза на държавата на следното имущество - сумата от
3 911.66 лева, представляващи равностойността на 2 000 евро,
предоставени през м.01.2003 год. на М.Ф.М.; сумата от 9 500 лева,
предоставени през лятото на 2002 год. на
А.Д.А. за покупка на микробус „Пежо Боксер”, с ДК№ Х 53 10 АМ; сумата от
79 000 лева, представляващи левовата равностойност на 40 000 щатски долара,
предоставени в периода – м.06.2002 год.
– м.01.2003 год. на А.А..
ОСЪЖДА Р.В.В., ЕГН ********** с адрес за призоваване
– гр.Хасково, ул.”Хан Кубрат” № 8, офис 23 – адвокат Д.С. да заплати на КОМИСИЯ
ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ИМУЩЕСТВО, ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ, с ЕИК по Булстат
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Раковска” № 112 и
адрес за призоваване – гр.Хасково, ул.”Сан Стефано № 3, ет.4, стая 405
направените по делото разноски в размер на 3 781.65 /три хиляди
седемстотин осемдесет и един лева и шестдесет и пет стотинки/ лева, от които
965 лева – възнаграждения за вещи лица и 2 816.65 лева – възнаграждение за
юрисконсулт – съобразно уважения размер на иска, а в полза на държавата – ДТ в
размер на 4 733.29 /четири хиляди седемстотин тридесет и три лева и
двадесет и девет стотинки/ лева, която сума да се внесе по сметка на Окръжен
съд – Хасково.
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: