РЕШЕНИЕ №
гр. П., 19.07.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – П., Гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и първи юни две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария
Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.Д. № 1212 по описа на съда за
2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищците А.С.Б. и А.А.М.Л. Б. *** чрез
пълномощника си адв. З. твърдят, че са собственици по силата на Постановление
за възлагане на недвижим имот от 16.11.2015 г., издадено от ДСИ при Районен съд
– П., вписано в Службата по вписвания – гр. П. с вх.рег. № 3330/18.04.2016 г.,
акт № 17, том 11, дв.вх.рег. № 3329, на поземлен имот с идентификатор
55155.503.625, находящ се в гр. П., на
ул. „Д.” № 17 с площ от 305 кв.м, начин на ползване: дворно място в урбанизирана територия, ниско
застрояване (до 10 м) по КККР на гр. П., одобрени със Заповед №
РД-18-97/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК София, номер по
предходен план 4553, кв. 364, парцел IV, при съседи с идентификатори: 55155.503.9574,
55155.503.626, 55155.503.9649, 55155.503.624, в който ответниците И.С.Б. и В.М.Б.
са построили през периода от 1992 г. до 1995 г. без строителни книжа и
документи, в съсобствен имот без съгласието на съсобствениците, незаконна
постройка на допълващото застрояване – магазин за хранителни стоки,
представляваща самостоятелен обект с идентификатор 55155.503.625.2 и площ от 58
кв.м, по отношение на която ответниците са се сдобили с констативен Нотариален
акт за собственост на недвижим имот № 80, том ІV, рег. № 5281, нот.д. №
547/2007 г. от 29.05.2007 г. на нотариус В. Г. с район на действие Районен съд
– П..
Твърдят, че незаконната постройка
им пречи да упражняват в пълен обем правото на собственост върху дворното
място, тъй като освен че заема част от него, прегражда и входа на поземления
имот откъм ул. „Д.”, а констативния нотариален акт за собственост противоречи
на закона, тъй като правото на собственост на ответниците не е установено от
нотариуса с надлежни писмени доказателства и към момента на съставянето му е
действала обезпечителна заповед по чл. 34 ЗС, която е забранявала да се
извършват разпоредителни действия върху имота, включително построяване на
сградата.
Молят да бъдат осъдени
ответниците да премахнат незаконната постройка, а нотариалният акт за
собственост да бъде обявен за нищожен.
Ангажират писмени и гласни доказателства.
Молят за присъждане на разноски.
Правят възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответниците.
Ответниците И.С.Б. и В.М.Б. в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК лично и чрез пълномощника се адв. К. оспорват
исковете с твърдението, че процесният магазин е построен в днешните параметри
още през 1970 г., когато теренът не е бил съсобствен, че магазинът е тяхна
собственост, тъй като е узаконен с влязъл в сила акт за узаконяване, а при
условията на евентуалност – на основание давностно владение, осъществявано от
1970 г. до момента, и освен това, че сградата е търпима и не подлежи на
премахване.
Оспорват да са налице основания
за нищожност на нотариалния акт, с който са признати за собственици на магазина,
тъй като удостоверените с нотариалния акт вещни права съществуват в
действителност, а нарушенията на нотариуса сами по себе си не могат да
обосноват извод за нищожност на нотариалния акт.
Представят
писмени доказателства.
Претендират разноски.
Правят възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответниците.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства
намира за установено следното:
Не е спорно
между страните, а и се установява от представените по делото нотариални актове
и скици, че в процесния поземлен имот с идентификатор 55155.503.625 с площ от
305 кв.м, находящ се в гр. П., ул. „Д.“ № 17, са построени две сгради –
триетажна многофамилна жилищна сграда с площ от 127 кв.м и идентификатор
55155.503.625.1 и едноетажна постройка на допълващо застрояване с площ от 58
кв.м и идентификатор 55155.503.625.2.
Не е
спорно, че процесното дворно място първоначално е било собствено на М.И.Б.,
която го е продала на С.И.Б., баща на ищеца А.С.Б. и на ответника И.С.Б., по
силата на Нотариален акт № 76, том IV, дело № 1501/1965 г. от 19.11.1965 г.
С
Нотариален акт за учредяване право на строеж върху чужда земя (суперфиция) № 52
от 31.01.1970 г., том I, дело № 130/1970 г. С.И.Б. е отстъпил на ответника И.С.Б. правото да
построи безвъзмездно върху дворното място една двуетажна жилищна сграда върху
60 кв.м в югоизточната част на парцела, съгласно утвърдения архитектурен план.
С
Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 175
от 12.10.1989 г. по нот.д. № 1945/1989 г. на нотариус при Районен съд – П., С.И.Б.
е прехвърлил на И.С.Б. 100 кв.м ид.ч. от дворно място – имот с пл. № 4554,
целият с площ от 299 кв.м, участващ в парцел I – жилищно строителство в кв. 364
по регулационния план на гр. П., заедно с двуетажна пристроена върху 60 кв.м
сграда към съществуващата триетажна жилищна сграда, срещу задължението да го гледа
и издържа докато е жив.
Съгласно
Удостоверение с изх. № 201/29.01.2007 г., издадено от Община П., имот с пл. №
625 и площ 299 кв.м по нотариален акт, в който се намира процесната сграда –
магазин за хранителни стоки, е идентичен с имота, предмет на Нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 175 от 12.10.1989 г. по
нот.д. № 1945/1989 г.
С Нотариален
акт № 162 от 16.08.1990 г., том V, дело № 1921/1990 г. на нотариус Н.Х., С.И.Б. е дарил на сина си А.С.Б.
собствените си 49,50/299 ид.ч., а Д.С.Б. е дарил на брат си А.С.Б. собствените
си 74,75/299 ид.ч. от дворно място в гр. П., съставляващо имот с пл. № 4553 в
кв. 364 по плана на гр. П., целият с площ от 299 кв.м.
С Акт за
узаконяване № 17 от 12.04.1994 г., издаден от главния архитект на Община П., е
узаконен построеният от И.С.Б. магазин за хранителни стоки с площ от 53 кв.м по
одобрена квартална разработка.
Със Заповед
№ 79 от 05.01.1995 г., издадена от кмета на Община П., е отменен Акт за
узаконяване № 17 от 12.04.1994 г., тъй като не са спазени изискванията на чл.
162, ал. 2 ЗТСУ и в акта не е упоменото името на другия собственик на имота.
Тази
заповед е отменена със Заповед № 2400/14.08.1995 г. на кмета на Община П. с
мотива, че не са били налице основанията за отмяна на акта за узаконяване.
За сградата
е издадено Разрешение за ползване № 396/18.10.1995 г. от Районна инспекция за
ТСК при Община П..
С Решение
от 27.06.1996 г., постановено по гр.д. № 65/1995 г. на Окръжен съд – П., по
жалба на Д.С.Б.. е отменена частичната квартална разработка за имоти с пл. №
4553 и пл. № 4554 в кв. 364 по плана на гр. П., одобрена от главния архитект на
Община П. със скица № 1558/09.09.1992 г.
С Акт за
узаконяване № 17 от 18.08.1997 г., издаден от главния архитект на Община П., е
узаконен построеният от И.С.Б. магазин за хранителни стоки с площ от 54,60 кв.м
по одобрена квартална разработка.
На 29.05.2007 г. ответниците И. и
В. Б. са се сдобили с констативен Нотариален акт за собственост на недвижим
имот № 80, том IV, рег. №
5281, нот.д. № 547/2007 г. на нотариус В. Г. на масивна едноетажна сграда –
магазин за хранителни стоки, със застроена площ от 53 кв.м, находящ се в
източната част на поземлен имот № 625, участващ в УПИ I – жилищно строителство,
кадастрален район № 503 в кв. 364 по плана на гр. П. на ул. „Д.“ № 17, при
съседи на имота: поземлен имот № 624, поземлен имот № 626 и от две страни
улици.
Установява
се от приетото по делото заключение на вещото лице Б.Г. по съдебно-техническата
експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно изготвено и
обосновано, а и от приетите по делото писмени доказателства – строителни книжа
и скици, че процесният поземлен имот с идентификатор 55155.503.625 по КККР на
гр. П., е с площ от 305 кв.м с начин на трайно ползване – дворно място в
урбанизирана територия за индивидуално ниско застрояване.
В дворното
място е изградена сграда от основно застрояване с жилищно предназначение, на
три надземни етажа със застроена площ от 127 кв.м и постройка от допълващо
застрояване на един етаж със застроена площ от 58 кв.м.
Последната е с идентификатор
55155.503.625.2 по КККР на гр. П., и е разположена към лицето на поземления
имот откъм улица „А.К.“ средно на 2,80 линейни метра от основната сграда в
имота и на имотната граница към съседния поземлен имот № 626, долепена изцяло и
покриваща калкана на разположената в съседния имот сграда от допълващо
застрояване с начин на трайно ползване – гараж.
Изпълнена е с ограждащи стени от
една тухла, под нивото на прилежащия терен и колони, греди и покривна
стоманобетонова плоча със светла площ от 2,60 м и конструктивна височина до
2,90 м. Състои се от едно основно помещение с два външни входа на уличната
регулация от ролетни гаражни врати и един вътрешен вход към дворното място. В
дъното на помещението е изграден санитарен възел. Обектът е захранен с ток и
вода и е с размери в план 6,88/8,00 + 1,20/2,47 м.
За строежа са издадени следните
документи: скица-виза за узаконяване от 28.01.1994 г.; частична квартална
разработка на допълващо застрояване от 10.03.1997 г.; одобрен архитектурен
проект за узаконяване от 12.04.1994 г. на магазин за хранителни стоки; разрешение
за ползване № 396/18.10.1995 г. за строеж – магазин за хранителни стоки в имот
с пл. № 4553, кв. 364 по плана на гр. П..
По данни от кадастралния и
регулационен план на гр. П., одобрен със Заповед № 550/08.05.1979 г.,
процесният имот е бил обозначен с пл. № 4553 в кв. 364, включен в общ парцел I – за жилищно строителство.
На мястото на процесната сграда
са съществували два обекта на един етаж, отразени в кадастралния план като
масивни сгради.
Строежът на сградата с
идентификатор 55155.503.625.2 от КККР на гр. П. е извършен върху съществуващите
преди това две едноетажни масивни сгради, като преустройство и реконструкция
върху съществуващите сгради.
Заключението на вещото лице е, че
според действащите преди преустройството правила и норми сградите са били
допустими, ако начинът на ползване е за гараж, тъй като гаражите могат да се
разполагат на уличнорегулационната линия на второстепенна улица и покриващи
напълно калканна стена на съседна сграда и не са били допустими, ако начинът на
ползване е за лятна кухня или склад, тъй като второстепенни постройки не могат
да се разполагат на уличнорегулационната линия или близо пред жилищна сграда.
След
извършеното преустройство през 1995 г. с издаване на Разрешение №
396/18.10.1995 г. за ползване на строеж – магазин за хранителни стоки в имот
пл. № 4553, кв. 364 по плана на гр. П., собственост на И.Б., магазинът е бил
допустим, тъй като обекти за търговия могат да се разполагат на уличната
регулационна линия или между нея и сградите от основното застрояване, или на
вътрешната граница към съседен поземлен имот, покриваща калкана на заварена
постройка.
Съгласно
действащите понастоящем строителни правила и норми процесната сграда е
допустима, тъй като обекти за търговия и гаражи могат да се разполагат на
уличната регулационна линия или между нея и сградите от основното застрояване
или на вътрешната граница към съседен поземлен имот, покриваща калкана на
заварена или новопредвидена постройка.
Според
показанията на разпитаните по делото свидетели Т.А.А.и Т.Х.У.в имота на ул. „Д.“
И.Б. държал магазин, който в момента не работи, а се ползва за склад. Магазинът
се намира откъм ул. „А.К.“, а входът на И.Б. ***. Между жилищната сграда и магазина
има разстояние от около 1 м и е трудно да се премине, тъй като И.Б. е нахвърлял
непотребни вещи. СвидетелятУ.уточнява, че преди магазина там е имало гаражи,
които И.Б. е разширил и преустроил в магазин.
Съдът
възприема показанията на свидетелите А. и У., тъй като незаинтересовани,
логични и последователни, с изключение на тази част от показанията им според
която разстоянието между жилищната сграда и магазина е около 1 м, тъй като
противоречат на приетото по делото заключение на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза.
При така установените правнорелевантни
факти съдът намира следното от правна страна:
Предявени са кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да
преустановят неоснователните си действия, които пречат на
собствениците-ищци да упражняват правото
си на
собственост, и чл. 124, ал. 1, вр. чл. 576 ГПК за
обявяване нищожността на констативен нотариален акт за собственост.
За да се уважи негаторният иск, в тежест на ищците е да установят при
условията на пълно и главно доказване правото си на собственост върху дворното място, чиято
защита търсят, и осъществяването на твърдените от тях действия на ответниците,
които им пречат да го упражнява в пълен обем.
За основателността на установителния
иск за нищожност ищците носят тежестта да установят при условията на пълно и
главно доказване наличието на пороци, водещи до нищожността на нотариалния акт.
Негаторният иск, като иск за защита на
собствеността, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко
пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно
отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото
пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, но без да
отнема владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно
въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него.
Двете задължителни условия за уважаването
на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването
на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен
обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата
на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са
неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно, за
уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само
че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил
неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или
бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения
му имот по-големи от обикновените (чл. 50
ЗС). Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради
това са недопустими, е конкретна по всяко дело.
Относно правнорелевантния факт,
че ищците се легитимират като собственици в режим на СИО на процесния поземлен
имот с идентификатор 55155.503.625 по силата на Постановление за възлагане на
недвижим имот от 16.11.2015 г., издадено от ДСИ при Районен съд – П., вписано в
Службата по вписвания – гр. П. с вх.рег. № 3330/18.04.2016 г., акт № 17, том
11, дв.вх.рег. № 3329, страните не спорят, а това се установява от приетото по
делото постановление за възлагане.
Няма спор между страните и
относно обстоятелството, че ответниците са изградили процесната постройка на
допълващо застрояване (магазин за хранителни стоки) в дворното място, което понастоящем
е изключителна собственост на ищците.
Спорът по делото е относно това
неоснователни (противоправни) ли са по смисъла на чл. 109 ЗС действията на
ответниците по построяване на процесната сграда и пречи ли тя на правото на
собственост на ищците.
За отговора на първия въпрос е
необходимо да се изследва законността на строежа и допустимостта му съгласно
строителните правила и норми, действали към момента на построяването му, на преустройството
му и към настоящия момент.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства и от заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза се установява по несъмнен начин, че първоначално процесната
постройка е представлявала гараж, построен от ответника И.Б. в източната част
на поземления имот, тогава собственост на баща му С.И.Б..
В периода 1992-1995 г. ответникът
е извършил пристрояване на гаража с цел преустройство в магазин за хранителни
стоки.
За строежа са издадени следните
документи: скица-виза за узаконяване от 28.01.1994 г.; частична квартална
разработка на допълващо застрояване от 10.03.1997 г.; одобрен архитектурен
проект за узаконяване от 12.04.1994 г. на магазин за хранителни стоки;
разрешение за ползване № 396/18.10.1995 г. за строеж – магазин за хранителни
стоки в имот с пл. № 4553, кв. 364 по плана на гр. П., акт за узаконяване № 17
от 18.08.1997 г., издаден от главния архитект на Община П..
Според експертното заключение строежът
е допустим от гледна точка на действащите от момента на построяването му до
настоящия момент строителни правила и норми – първоначално като гараж, тъй като
разпоредбата на чл. 95, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 97, т. 3 Наредба № 5 за правила и
норми по териториално и селищно устройство от 1977 г. е предвиждала гаражите да
могат да се разполагат на уличнорегулационната линия на второстепенна улица и
покриващи напълно калканна стена на съседна сграда; впоследствие след
извършеното преустройство през 1995 г. като магазин за хранителни стоки, тъй
като разпоредбите на чл. 113, ал. 1 Наредба № 5 за правила и норми по
териториално и селищно устройство от 1995 г. е допускала обекти за търговия да
се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите от
основното застрояване, или на вътрешната граница към съседен поземлен имот,
покриваща калкана на заварена постройка; и понастоящем като магазин за
хранителни стоки, тъй като нормата на чл. 42, ал. 2 ЗУТ допуска обекти за
търговия и гаражи да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея
и сградите от основното застрояване или на вътрешната граница към съседен
поземлен имот, покриваща калкана на заварена или новопредвидена постройка.
От друга страна към момента на
преустройство на сградата от гараж в магазин (около 1992-1995 г.), имотът,
върху който е построен, е бил съсобствен между страните по делото, поради което
застрояването му от страна на един от съсобствениците, дори и без съгласието на
останалите, не е противоправно действие, тъй като съгласието на останалите
съсобственици е от значение единствено за преодоляване на нормата на чл. 92 ЗС,
т.е. за да възникне право на собственост върху новопостроената или пристроена
сграда единствено за съсобственика, осъществил строежа.
Не е налице и другият елемент от
фактическия състав на претендираното от ищците субективно материално право – създаването на пречки за собственика да
упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.
Правното основание, по силата на
което ищците се легитимират като изключителни собственици на дворното място – с
постановление за възлагане след проведена публична продан, изключва
придобиването от тяхна страна по силата на чл. 92 ЗС на построените в
поземления имот, възложен им с постановлението за възлагане, сгради,
представляващи самостоятелни обекти на правото на собственост, ако същите не са
описани в титула за собственост – по аргумент от Тълкувателно решение № 5 от
18.05.2017 г. по тълк.д. № 5/2015 г. на ОСГК на ВКС.
Доколкото по делото няма спор, че
в постановлението за възлагане от 16.11.2015 г. не фигурира процесния недвижим
имот и още към момента на придобиване на собствеността върху дворното място,
ищците са били наясно със съществуването на построения в него магазин,
представляващ самостоятелен обект на правото на собственост, който те няма да
придобият с постановлението за възлагане, то следва да се приеме, че придобитото
от тях право на собственост върху поземления имот не включва изградения в него
магазин, поради което ищците не могат да имат претенции, че заварената сграда
заема част от техния имот.
Не са доказаха по делото и
твърденията им, че сградата на магазина прегражда входа на поземления имот откъм
ул. „Д.”, тъй като същата е разположена в източната част на имота откъм ул. „А.К.“,
а разстоянието между нея и жилищната сграда е средно 2,80 м, поради което по
никакъв начин не се препятства достъпът на ищците.
С оглед установените по делото
правнорелевантни факти съдът намира, че не са налице неоснователни
(противоправни) действия от страна на ответниците, които да пречат на ищците да
упражняват правото си на собственост на върху притежавания от тях поземлен
имот.
Искът с правно основание чл. 109 ЗС като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Неоснователен е и искът за обявяване
нищожността на констативен
Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 80, том ІV, рег. № 5281,
нот.д. № 547/2007 г. от 29.05.2007 г. на нотариус В. Г..
Нотариалното
производство е строго формално. Законът поставя редица изисквания, които трябва
да се изпълнят от нотариуса, за да е валиден съставеният от него нотариален
акт. Не всяко нарушение на предвидения в закон ред за извършване на
нотариалните удостоверявания, обаче, води до нищожност на нотариалното
действие, а само изрично предвидените в закона.
Съгласно
чл. 576 ГПК нотариалното
действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право
да го извърши (чл. 569, чл. 570, ал. 1, чл. 573, ал. 1, чл. 574 и 575),
както и когато при неговото извършване са били нарушени чл. 578, ал. 4 (относно личното явяване на
участващите лица), чл. 579, чл. 580, т.
1, 3, 4 и 6, чл. 582, 583
и чл. 589, ал. 2 ГПК.
Релевираните
от ищците доводи за нищожност на процесния нотариален акт – неустановяване от
страна на нотариуса чрез надлежни писмени доказателства на правото на
собственост на ответниците върху процесния магазин, както и наличието на
обезпечителна заповед по чл. 34 ЗС, която е възпрепятствала извършването на
разпоредителни сделки с имота, вкл. извършването на строежи, не са сред изрично
предвидените в закона основания за нищожност на нотариалния акт, а и
доказателства за това не бяха ангажирани по делото, въпреки дадените на ищците
указания, че е тяхна доказателствената тежест да установят наличието на основания
за нищожност на нотариалното удостоверяване.
За
установяване на твърдените пороци в действията на нотариуса беше изискано
заверено копие на нотариално дело № 547/2007 г. по описа на нотариус В. Г., но
същото не беше представено по делото, тъй като е унищожено след изтичане на
5-годишния срок за съхранение.
Не
се установи по делото наличие на други основания за нищожност на констативния
нотариалния акт, а и липсват такива доводи.
Тъй
като по делото не се установи нищожност на констативния нотариален акт за
собственост, искът с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 576 ГПК следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода
на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците следва да бъдат
присъдени сторените от тях разноски по делото за адвокатско възнаграждение в
размер на 900 лв., съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК и
доказателствата за направата им.
Възражението на
ищците за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от ответниците, съдът
намира за неоснователно предвид предмета на делото, броя на обективно
съединените искове, фактическата и правна сложност на делото и броя на
проведените съдебни заседания.
По изложените
съображения Районен
съд – П.
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.С.Б., ЕГН ********** и А.А.М.Л. Б., родена на *** г. и двамата
от гр. П., ул. „***“ № **, против И.С.Б., ЕГН ********** и В.М.Б., ЕГН **********
***, иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат
построената от тях постройка на допълващото застрояване – магазин за хранителни
стоки, представляваща самостоятелен обект с идентификатор 55155.503.625.2, площ
от 58 кв.м, на един етаж, в собствения на ищците недвижим имот, придобит въз
основа на Постановление за възлагане на недвижим имот от 16.11.2015 г.,
издадено от ДСИ при Районен съд – П., вписано в Службата по вписвания – гр. П.
с вх.рег. № 3330/18.04.2016 г., акт № 17, том 11, дв.вх.рег. № 3329,
представляващ поземлен имот с идентификатор 55155.503.625, находящ се в гр. П., ул. „Д.” № 17 с площ от 305 кв.м,
начин на ползване: дворно място в урбанизирана територия, ниско застрояване (до
10 м) по КККР на гр. П., одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК София, номер по предходен план 4553, кв. 364,
парцел IV, при съседи с идентификатори:
55155.503.9574, 55155.503.626, 55155.503.9649, 55155.503.624.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.С.Б., ЕГН ********** и А.А.М.Л. Б., родена на *** г. и двамата
от гр. П., ул. „***“ № **, против И.С.Б., ЕГН ********** и В.М.Б., ЕГН **********
*** иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 576 ГПК за обявяване на констативен
Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 80, том ІV, рег. № 5281,
нот.д. № 547/2007 г. от 29.05.2007 г. на нотариус В. Г. с район на действие
Районен съд – П., с който ответниците са признати за собственици на недвижим
имот, представляващ масивна едноетажна сграда – магазин за хранителни стоки,
със застроена площ от 53 кв.м, находящ се в източната част на поземлен имот №
625, участващ в УПИ I – жилищно
строителство, кадастрален район № 503 в кв. 364 по плана на гр. П. на ул. „Д.“
№ 17, при съседи на имота: поземлен имот № 624, поземлен имот № 626 и от две
страни улици, за нищожен.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК А.С.Б., ЕГН ********** и А.А.М.Л. Б., родена на ***
г. и двамата от гр. П., ул. „***“ № **, да заплатят на И.С.Б., ЕГН ********** и
В.М.Б., ЕГН ********** ***, разноски по делото в размер на 900 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд – П. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: