Определение по дело №346/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 3934
Дата: 23 септември 2014 г.
Съдия: Красимир Аршинков
Дело: 20141200600346
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 септември 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение №

Номер

Година

10.8.2010 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

08.05

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Катя Бельова

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Катя Бельова

дело

номер

20101200100161

по описа за

2010

година

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана в БОС искова молба от ищеца Т М М , в качеството му на управител на „.Е., със седалище и адрес на управление гр.Г. Д., ул.”П. С.”№.2,А. против “Б-Компани”Е. със седалище и адрес с.Д., общ.Г, представлявано от Б К У. Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД за сумата общо в размер на 39 238.95 лева(главница 35499.52 лева и 3 739.43 лева, мораторна лихва). Иска се съдът да постанови решение ,с което да осъди ответното дружество да заплати на ищцовото дружество посочените суми.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалният си представител адв. Златкова, поддържа исковата претенция. Прави искане за постановяването на неприсъствено решение срещу ответника.

В подкрепа на твърденията си ищецът е приложил към ИМ писмени доказателства,които са приети от съда като относими към предмета на спора.

На ответника по реда на чл.367 ГПК са изпратени преписи от исковата молба и от доказателствата. В указания срок, той не е изпратил писмен отговор. Ответникът не делегира пълномощник в съдебно заседание, редовно призован .

Съдът, след преценка на доказателствата и съобразно искането на ищеца направено за постановяване на решение по чл.238 ГПК приема следното:Твърденията в ИМ са ,че през м.април 2009 година с ищецът и ответното дружество са сключили неформален договор за изработка на 725.80 /седемстотин двадесет и пет цяло и осемдесет стотни/ квадратни метра дограма на обща стойност 44 999.60 /четиридесет и четири хиляди деветстотин деветдесет и девет лева и шестдесет стотинки/ без включен ДДС. Договорили се да бъде извършено авансово плащане на стойност 20 840 /двадесет хиляди осемстотин и четиридесет/ лева, без включен ДДС, за която сума е била издадена фактура №*/08.04.2009 година. Тъй като и двете дружества са регистрирани по ЗДДС, задължително било върху сумата по фактурата да се включи и дължимия ДДС. Върху сумата от 20 840 лева ДДС е 4 168 /четири хиляди сто шестдесет и осем/ лева, поради което общата дължима стойност по фактура №*/08.04.2009 година е 25 008 /двадесет и пет хиляди и осем/ лева. На 09.04.2009 година по същата фактура е било извършено частично плащане от „Б - К." Е. в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева. Т.е. по тази фактура дължима останала сумата от 5 008 /пет хиляди и осем/ лева. След като ищецът изпълнил поръчката и тя е била приета от ответното дружество, е издадена фактура №*/12.05.2009 година, за стойността на цялото количество изработена дограма, като са извадени стойността по фактура №*/08.04.2009 година. Сумата за плащане по фактура №*/12.05.2009 година е в размер на 28991.52 /двадесет и осем хиляди деветстотин деветдесет и един лева и петдесет и две стотинки/ лева, от които данъчната основа - в размер на 24159.60 лева и ДДС върху тази сума в размер на 4831.92 лева. През м.ноември 2009 година от ответника било възложено на ищеца изработването допълнително на 5 броя врати на обща стойност 1250 лева. За тази поръчка също било изготвена фактура №*/18.11.2009 година на обща стойност 1500 /хиляда и петстотин/ лева, от които 1250 лева - стойността на дограмата и 250 лева - ДДС.

Мораторната лихва върху дължимата сума от 5 008 /пет хиляди и осем/ лева по фактура №*/08.04.2009 година, изчислена от момента на възникване на задължението - 08.04.2009 год. до деня на предявяване на иска - 19.04.2010 год. е в размер на 594.02лева /петстотин деветдесет и четири лева и две стотинки/ лева, мораторната лихва върху дължимата сума от 28991.52 /двадесет и осем хиляди деветстотин деветдесет и един лева и петдесет и две стотинки/ лева по фактура №*/12.05.2009 година, изчислена от момента на възникване на задължението - 12.05.2009 год. до деня на предявяване на иска - 19.04.2010 год. е в размер на 3079.45лева /три хиляди седемдесет и девет лева и четиридесет и пет стотинки/ лева, а мораторната лихва върху дължимата сума от 1500 /хиляда и петстотин/ лева по фактура №*/18.11.2009 година, изчислена от момента на възникване на задължението - 18.11.2009 год. до деня на предявяване на иска -19.04.2010 год. е в размер на 65.96лева /шестдесет и пет лева деветдесет и шест стотинки/ лева.

Дължимите суми общо по трите фактури са в размер на 35 499.52 /тридесет и пет хиляди четиристотин деветдесет и девет лева и петдесет и две стотинки/ с включен ДДС, а мораторните лихви върху дължимите суми за посочените по-горе периоди са общо в размер на 3739.43 /три хиляди седемстотин тридесет и девет лева и четиридесет и три стотинки/ лева. Въпреки многократните опити от страна на ищеца за доброволно издължаване на посочените суми и многократните обещания от страна на Управителя на ответното дружество за изпълнение на задължението, сумите и до днес не са изплатени.

Горното обосновава правният интерес на ищеца от редявяване на обективно съединените искове с правно основание чл.79 във вр. с чл.258 и сл ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Безспорно е , че между страните е налице търговски спор по чл. 365, т. 1 от ГПК. Претендираните права по настоящото дело произтичат от търговски отношения между страните по делото, по силата на договор за изработка на дограма. По силата на последния ответникът по иска поел задължение да заплати изработената и приета от него дограма в размер и срок съгласно договореностите. Ищецът е изпълнил задълженията си по договора и за изработената дограма е издал фактури. Ответникът обаче не е изпълнил задължението си в уговорените срокове да ги заплати, поради което ищецът претендира неплатените суми общо в размер на 39 238.95 лева( главница 35499.52 лв. и 3739.43 лв. лихва).

При така установеното съдът намира следното:

Съдът намира искането за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238 и чл. 239 от ГПК за основателно. Налице са предвидените в закона кумулативни предпоставки за постановяването му.

Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, не изпраща представител в съдебно заседание, не взема становище по спора.

В срока за отговор по реда на чл.367 от ГПК ответника не е представил отговор, като за непредставянето на такъв последиците са му били изрично съобщени - арг. чл.370 ГПК. Представител на ответника не се е явява и в първото съдебно заседание, въпреки редовното си призоваване, както и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие - арг. чл.238, ал.1 от ГПК. Искът е и вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства - арг. чл.239, ал.1, т.2 от ГПК. Съдът приема, че в случая са налице предпоставките на чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Освен това, съгласно изискванията на чл. 239 от ГПК, на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът постановява настоящото решение, което се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Въз основа на горното и на основание чл. 79 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД, следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца общо сумата от 39 238.95 лева.

На основание чл.80 ГПК с оглед изхода на делото ответника следва да бъде осъден да заплати и2769.60 лева съдебни и деловодни разноски сторени в производството по делото( 1569.60 лева д.т. и 1200 лева адвокатски хонорар.

Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, при условията на неприсъствено решение, съдът

РЕШИ:

Осъжда „Б – К.” Е. със седалище с.Д., общ.Г, обл.Б. , представлявано от Б К У да заплати на „ТМ – П” Е. , със седалище гр.Г. Д. , ул.”П. С.”№, .2, А., представлявано от Т М М сумата общо от 39 238.95 /тридесет и девет хиляди двеста тридесет и осем лева деветдесет и пет стотинки/ лева, от които главница в размер на 35 499.52 /тридесет и пет хиляди четиристотин деветдесет и девет лева и петдесет и две стотинки/ лева, и мораторна лихва в размер общо на 3739.43 /три хиляди седемстотин тридесет и девет лева и четиридесет и три стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава от 08.04.2009 год. до деня на предявяване на иска -19.04.2010 год., както и законната лихва върху главницата, считано от 19.04.2010 година до окончателното изплащане на сумата, както и 2769.60 лева съдебни и деловодни разноски в производството по делото.

Решението е постановено при условията на неприсъствено такова, поради което и по аргумент на чл.239, ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване.

По арг. на чл.240, ал.1 от ГПК неприсъственото решение да се съобщи на ответната страна.

Препис от решението да се връчи и на ищцовата страна.

Председател: