№ 2972
гр. Благоевград , 26.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на дванадесети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
Секретар:Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело
№ 20201200501163 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред Окръжен съд Благоевград е образувано въз основа на въззивна
жалба подадена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А, Париж, Франция, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк
София, сгр.14, чрез юрисконсулт П. П. срещу Решение № 5694/14.07.2020г., постановено по
гражданско дело № 959/2019г. по описа на РС Благоевград, с което са отхвърлени
предявените от ищеца искове.
В жалбата се съдържат оплаквания, че постановеното решение е незаконосъобразно,
неправилно и необосновано, тъй като изрично в процесния договор е уговорено, че
револвиращия кредит ще произведе действие след като длъжникът активира издадената му
кредитна карта по указания начин. Предвид това жалбоподателят счита, че настъпването на
последиците от договора е поставено в зависимост от бъдещо несигурно събитие, а именно
активиране и използване на издаден от кредитора платежен инструмент. Сбъдването на
такова условие е налице, когато са усвоени суми от кредитния лимит, което създава
задължение за кредитополучателя да върне усвоените суми, респективно да плати
минимална погасителна вноска. В контекста на това сочи, че договорът за заем се счита
сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заемната сума.
Посочва се, че изводите на съда, че не е доказано възникване на облигационно
правоотношение между страните несъответстват на доказателствата по делото, тъй като е
1
установено, че длъжникът е усвоил процесните суми по кредитния лимит по кредитната
карта, като е направил и 6 плащания за погасяване на задължението. В тази насока се излага,
че съдът неправилно е приел, че ответника не дължи връщане на чистата стойност съгласно
чл.23 ЗПК, тъй като не е доказано усвояване на кредитираната сума. Сочи се, че
първоинстанционния съд неправилно не е кредитирал заключението на приетата съдебно –
счетоводна експертиза, тъй като същата е основава единствено на данни, предоставени от
ищеца и на електронни документи. Счита, че следва да се даде вяра на експертното
заключение по делото, което е изготвено въз основа на счетоводните записвания в
счетоводството на ищеца, тъй като експертът няма от къде да събере данни освен от него за
погасяването на задълженията по кредита. В тази връзка изтъква, че редовно са водени
счетоводните книги на ищеца, поради което същите могат да служат като доказателство за
отразените в тях счетоводни операции.
С оглед изложеното в жалбата се иска постановеното решение на РС Благоевград да бъде
отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените
искове да бъде уважени изцяло. При условията на евентуалност, в случай, че се приеме, че
процесния договор за кредит е недействителен, се иска да се признае за установено, че Д. Т.,
дължи на въззивника чистата стойност по револвиращия кредит, съгласно нормата на чл.23
от ЗПК.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в
първоинстанционното производство, чрез назначения му особен представител. Сочи се, че
атакуваният акт е правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.
Излага се, че не са налице нарушения на съдопроизводствените правила, които да са довели
до необоснованост на изводите на съда. Посочено е, че в тежест на ищеца в
първоинстанционното производство е да установи редовното водене на собственото си
счетоводство, като същия не е поставил такъв въпрос към назначената в първата инстанция
съдебно- счетоводна експертиза, като съдът не е задължен да установява този факт. На
следващо място в отговора на въззивната жалба е направено възражение по направеното в
жалбата при евентуалност искане, като се излага, че такъв иск не е бил предявен пред
първостепенния съд, не е било извършено изменение на петитума на исковата молба, като в
заповедното производство също липсват такива твърдения.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл. 269 ГПК, при
извършената служебна проверка настоящия състав констатира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
Пред районния съд е предявен иск, от настоящия жалбоподател да бъде признато за
установено, че е налице вземане от страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж
peг.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България към Д. К. Т. по
договор за револвиращ потребителски кредит, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4/2019 г. по описа на Районен съд -
2
Благоевград, а именно: 1526,25 лева - главница, 297,62 лева - договорна лихва за периода от
01.01.2018 г. до 11.06.2018 г., 77,89 лева - обезщетение за забава, начислена върху
главницата за периода от 11.06.2018 г. до 11.12.2018 година, ведно със законната лихва
върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми.
В условията на ЕВЕНТУАЛНОСТ при отхвърляне на предявените установителни искове,
с исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което ДА БЪДЕ ОСЪДЕН
ответника да заплати на ищцовото дружество следните суми по договор за револвиращ
потребителски кредит ********* както следва: 1526,25 лева - главница, 297,62 лева -
договорна лихва за периода от 01.01.2018 г. до 11.06.2018 г., 77,89 лева - обезщетение за
забава, начислена върху главницата за периода от 11.06.2018 г. до 11.12.2018 година, ведно
със законната лихва от момента на връчване на исковата молба на ответника до
окончателното изплащане на вземането.
Ответника, чрез назначения му особен представител е подал писмен отговор, в който
поддържа възражения, че ответникът не дължи претендираните от ищеца суми, че не е
сключвал договор за предоставяне на револвиращ потребителски кредит под формата на
кредитна карта с кредитен лимит от 1500 лв., не е подписвал такъв договор, нито е
получавал сумата от 1526,25 лева от ищеца. Твърди също, че ответникът не е получавал
кредитна карта, нито пин код в запечатан плик. Не е извършвал тегления на каса, нито в
брой, не е извършвал и погасявания по кредитната карта. Сочи се, че ответникът е подписал
договор за кредит за покупка на стоки или услуги с *********г., като е изпълнил
задълженията си по него и същия е погасен поради изпълнение. Оспорва се приложеното
към исковата молба Последно месечно извлечение по кредитна карта, като се сочи, че от
същото не става ясно на какво основание и за какво задължение е съставено, за какви
услуги, лихви, неустойки и т.н. Извлечението не е подписано нито от ищеца, нито от
ответника и не доказва по несъмнен начин, реално доставени и потребени суми, а извежда
единствено изгодни за ищеца факти. Оспорва се също и Приложението към договора за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, като се сочи, че то също не е подписвано
от ответника и извежда единствено изгодни за ищеца факти.
На следващо място се поддържа, че договор за кредит за покупка на стоки или услуги с
*********г. и Приложението към договора за отпускане на револвиращ потребителски
кредит са нищожни поради противоречие с добрите нрави и поради това, че договорът е
сключен при неспазване на нормите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, във вр. чл. 22 ЗПК.
Поддържа се още, че твърдяната предсрочна изискуемост на претендираното задължение не
е била обявена на ответника по никакъв начин.
В хода на производството пред РС Благоевград са представени и приети писмени
доказателства, назначена е и съдебно-счетоводна експертиза, от които се установява
следното от фактическа страна:
3
Не се спори между страните, а и от представеното извлечение от основно вписване в ТР
към 13.03.2018г. от секретариат на Търговския съд гр. Париж, нотификация за презгранично
сливане и писмо от Канцелария на Търговски съд в Париж, за влизане в сила на
презгранично сливане се установява, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България е правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД.
На 28.11.2016г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД - като кредитор, и Д. К. Т. -
като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *********. В
същия има самостоятелен раздел „Отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта”, като съобразно чл. 12 кредиторът може да
предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит
до 10 000 лева. Предвидено е, че кредиторът ще издаде и достави картата на
кредитополучателя след проучване на изпълнението на задълженията по договора за кредит
на кредитополучателя, както и че всички задължения, свързани с ползването на кредитна
карта, ще възникнат само след активирането от кредитополучателя. Ищецът се е задължил
да издаде платежния инструмент не по - късно от 18 месеца от първата погасителна вноска
по кредита. Посочено е, че кредитният лимит, който се определя едностранно от кредитора
няма да надвишава посочения максимален размер и ще представлява револвиращ
потребителски кредит, предоставен на кредитополучателя за ползване посредством
кредитна карта. Съгласно чл. 15, договорът за револвиращ потребителски кредит е
безсрочен, а срокът на валидност на кредитната карта се определя от Кредитора и е различен
от срока на договора за револвиращ потребителски кредит. За плащане на кредитния лимит
е предвидено плащане на годишна лихва върху усвоената част, за срока на ползването й,
както и удържане на всички такси дължими на кредитора или на трети лица от
разполагаемия кредитен лимит.
Договорът съдържа обща регламентация и на начина и сроковете за погасяване на
задълженията от кредитополучателя - чл. 18. Съгласно него, кредитополучателят плаща
месечна погасителна вноска до изплащане на начислените задължения, покриваща
задълженията в последователност разноски, лихви, главница.
С представеното приложение по чл. 21 от договора, се установява, че одобреният кредитен
лимит на ответника е в размер на 1500 лв., при годишен лихвен процент 35% и годишен
процент на разходите 44,90 %. В чл. 13 е уговорено, че месечните погасителни вноски се
правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението най-малко в
минимален размер съгласно тарифата. В графа „лимити“ е посочено, че при усвоен кредитен
лимит от 0 до 1000 лева минималната погасителна вноска е 60 лева. Посочени са условията
за активиране на картата и реда за нейното използване, като съгласно тях кредиторът издава
месечно извлечение за осъществените транзакции до 15-то число на месеца, което изпраща
на кредитополучателя. Приложението е подписано от служител на кредитора и не съдържа
подпис на кредитополучателя.
4
Ищецът е представил месечно извлечение по кредитна карта за отчетен период
14.04.2018г. - 15.05.2018г., според което използвания кредитен лимит е в общ размер на
1823,87 лв., чийто падеж настъпва на 01.06.2018г. Не са представени доказателства, че
същото е връчено на кредитополучателя. Ищецът е представил месечни извлечения по
кредитна карта за периода 16.05.2017г. – 15.05.2018г., като липсват данни за връчването им
на кредитополучателя. Представено е и писмо до ответника, без данни да е връчвано,
съобразно което считано от 16.11.2017г. кредитния лимит по кредитната карта ще бъде
увеличен на 1 500, 00 лв.
Представена е покана от представител на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД до
ответника, съдържаща изявление за преустановено от длъжника плащане на вноските по
договора от 01.01.2018г. и съществуващо задължение в размер на 1825,57 лева – 1526,25
лева – главница, 297,62 лева – договорна лихва, 1,70 лева - обезщетение за забава. Отправена
е покана за погасяване на задължението в 7 –дневен срок, като е посочено, че при
неплащане, ще се пристъпи към съдебно събиране на посочената сума. Липсват
доказателства поканата да е връчена на Т..
Приложена е в оригинал товарителница № *********/10.05.2017г. на „М и БМ Експрес“
ООД, от която е видно, че на ответника е връчена пратка, със съдържание “документи“ без
посочване на дата на връчване.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението, изготвено
въз основа на материалите по делото и вътрешно – нормативни документи, счетоводно –
отчетни документи на ищцовото дружество, след като е изследвал и подробно обсъдил
представените и приети по делото месечни извлечения, експерта е посочил, че кредитният
лимит е усвоен в размер на 1620, 00 лева. Вещото лице установява от представените му от
ищцовото дружество счетоводни документи, че са извършвани плащания от страна на
ответника в общ размер на 360,00 лева, платени на конкретно посочени дати. Според
заключението на вещото лице непогасеният остатък към 02.01.2019г. /датата на подаване на
заявлението/ е в размер на 1918, 07 лева, по отделни елементи, както следва: главница 1468,
07 лв., договорна лихва за периода 15.12.2017г. до 15.05.2018г.- 273, 00 лв., лихва за забава
върху сумата от 1468, 07 лв. за периода от 16.05.2018г. до 01.01.2019г.-94,20 лв. Според
заключението на вещото лице плащането от страна на ответника за обслужване на
задължения по кредитната карта е преустановено на дата 18.11.2017г.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно, безпристрастно и
неоспорено от страните по делото.
За събиране на горните суми ищецът е депозирал заявление по чл. 410 ГПК, по което е
образувано ч.гр.д. № 4/2019г. по описа на Районен съд - Благоевград. Издадена е Заповед за
изпълнение на парично задължение № 25/03.01.2019г., с която е разпоредено длъжникът Д.
К. Т. , с ЕГН **********, с постоянен адрес: *********, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „БНП
5
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А Франция, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс СА, клон България, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, Сгр. 14, представлявано от Д. Д. – заместник-
управител, чрез юрисконсулт Ц. С., следните суми: сумата от 1526,25 лв. (хиляда петстотин
двадесет и шест лева и двадесет и пет стотинки), представляваща неиздължена главница по
Договор револвиращ потребителки кредит под формата на кредитна карта *********, ведно
със законната лихва върху неизплатената главница, считано от датата на постъпване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда - 02.01.2019г., до
окончателното й изплащане; сумата от 297,62 лв. (двеста деветдесет и седем лева и
шестдесет и две стотинки), представляваща възнаградителна лихва за периода 01.01.2018г.-
11.06.2018г.; сумата от 77,89 лв. (седемдесет и седем лева и осемдесет и девет стотинки),
представляваща мораторна лихва за периода 11.06.2018г. - 11.12.2018г.; сумата от 38,04 лв.
(тридесет и осем лева и четири стотинки), представляваща внесена държавна такса, и сумата
от 50,00 лв. (петдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47 ГПК, след
изтичане на двуседмичния срок на заявителя са дадени указания за предявяване на искова
молба в месечен срок, за установяване дължимостта на процесните вземания и такава е
предявена, по която е образувано гр. дело № 959/2019г. по описа на Районен съд -
Благоевград.
Предявените установителни искове и евентуалните осъдителни искове са отхвърлени
изцяло като районният съд е приел, че между страните липсва договор, по който страни да
са ищеца и ответника, не били налице доказателства за реално получаване на сума в размер
на 1500 лв., както и получаване на кредитна карта. Приел е също така, че договорът е
недействителен изцяло, поради което дори и да се приеме за дължима само чистата сума за
получаване, не се дължи договорна лихва, както и лихва за забава. Изложени са доводи, че
ищецът не е установил към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение да е настъпила изискуемост на вземането, респективно задължението на
длъжника да върне предоставената му сума. С оглед приетото от първата инстанция по иска
по чл.422 ГПК, че е не е доказано страните да са обвързани от действителен договор за
револвиращ потребителски кредит, и същият да е породил желаните от страните правни
последици, респ., че не е доказано кредитополучателят да е усвоявал суми от предоставения
му кредитен лимит, за да е възникнало задължение за връщането им, ведно с уговорените
лихви, предявените при евентуалност осъдителни искове също са отхвърлени.
Жалбоподателят, ищец в първоинстанционното производство, атакува изцяло акта на
първата инстанция.
При гореизложената фактическа обстановка, въззивният съд намира за неоснователни
оплакванията във въззивната жалба, отнасящи се до необоснованост и незаконосъобразност
на първоинстанционното решение.
6
Районният съд е сезиран с установителни искове по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК
във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а при евентуалност с осъдителни иск на
същото основание.
Допустимостта на исковете следва от наличието на издадена заповед за изпълнение за
процесните суми, подадено в срок възражение срещу заповедта от длъжника и подаване на
исковата молба в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК. С оглед връчване на заповедта по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК, и подаване в срок на исковата молба, следва да се приеме, че
установителните искове са допустими. Доколкото вземанията си срещу ответника ищецът
основава на твърдения за предоставен кредит, като няма спор за това, че ищец в
производството е правен субект, който предоставя кредит в рамките на своята търговска
дейност то правоотношенията между страните следва да бъдат разгледани при съобразяване
императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит. В тежест на ищеца по
предявения иск е да докаже наличието на валиден договор за потребителски кредит с
посоченото в исковата молба съдържание, размера и изискуемостта на исковите суми. Освен
общите предпоставки за валидност на договор за заем – съгласие за получаване в
собственост на пари и предаването им, в същия закон, като условие за валидност на
договора за потребителски кредит е предвидено, че съгласието за предоставяне на заем,
следва да бъде обективирано в писмена форма, като са налице изисквания относно
конкретното съдържание на договора – чл. 10, чл. 11 и чл. 12 ЗПК. Съгласно чл. 10, ал. 2 от
ЗПК, кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане,
включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит,
които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит, а съгласно ал. 3 на
същата разпоредба, всички изменения и допълнения на договора също следва да бъдат
извършени в писмена форма, удостоверени с подписите на страните. Съгласно разпоредбата
на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗПК правата, предоставени на потребителите по този закон не могат
да се изключват или ограничават, като отказът от права е недействителен. В случая данните
по делото изключват извод за надлежно възникнало правоотношение между страните по
договор за потребителски кредит. Това е така, защото липсва писмен документ,
материализиращ съвпадащите насрещни волеизявления на страните относно конкретен
размер на кредита, както и относно договорените лихви и обезщетения за забава.
Постигнатото съгласие за предоставяне на кредит след едностранно определяне размера му,
на лихвата и месечна погасителна вноска от кредитора респ. при неяснота у потребителя
относно размера на средствата, които ще му бъдат предоставени в заем, размера на лихвата
която ще плати, размера на месечната погасителна вноска, не може да се приеме, като
валидно съгласие, въз основа на което между страните е възникнал договор за
потребителски кредит. Разпоредбите от ЗПК, предвиждащи ограничения на договорната
свобода във връзка с получаването на кредити от потребители и целящи защита на
потребителите, включително и тази част от тях, касаещи преддоговорната информация
обосновават извод, че за да е налице съгласие за договора, то следва да е налице ясно
изразена воля на потребителя относно обстоятелствата, обуславящи същественото
7
съдържание на договора, като израз на информирано решение и осъзнаване на
икономическите последици за потребителя от същото. В случая, няма писмен договор.
След анализ на приложените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и съобразявайки доводите на страните въззивният съд намира за правилни
изводите на първата инстанция относно липсата на доказателства за наличие на валиден
договор за заем, за получаване на издадената кредитна карта от ответника и активирането
именно от него.
От представената товарителница, в която е посочено, че са предадени документи, не може
да се направи категоричен извод, че същата е съдържала карта, като се има предвид това, че
кредитната карта представлява електронен платежен инструмент, пласмасова карта върху
която е записана електронна информация /т. 2 от Приложение към Договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта *********. В случая липсват конкретни и категорични доказателства, че картата е
предадена на картодържателя, доколкото такива данни липсват в приложената
товарителница.
От заключението на вещото лице също не би могло да се направи извод, че именно
ответника е теглил средства и съответно е внасял вноски в размер на 360 лв. Експертът е
изготвил заключението си на база данните от счетоводните записвания в счетоводството на
дружеството - ищец, поради което и не би могло да се приеме, че извършените платежни
операции са извършвани именно от ответната страна като картодържател. Самите
извлечения от счетоводните книги не се ползват с материална доказателствена сила и не
изпълват изискването за пълно и главно доказване на спорните факти.
След като предявените установителни и евентуалните осъдителни искове се оспорват от
ответната страна в тежест на ищеца е било да установи по пътя на пълно и главно доказване,
съществуването на процесните вземания, което не е сторено и предвид, на което
предявените искове правилно са били отхвърлени от първоинстанционния съд.
На следващо място съдът намира, че в случая е налице и нищожност на договора за
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта, доколкото липсва един
от реквизитите на договора за потребителски кредит, регламентиран в разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 27 от ЗПК, тъй като приложението, което е представено по делото и в което са
посочени конкретни параметри на договора за кредитна карта не носи подписа на ответната
страна, а е подписан само и единствено от кредитора. В тези случаи потребителят дължи
само чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи, което обосновава извод за
неоснователност на предявения иск в частта му за лихвите. Във връзка с доводите във
въззивната жалба, съдът счита, че са правилни изводите на първата инстанция, че в случая
не се дължи и главницата по договора. Това е така защото ищецът не твърди нито пък
установява към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед да е настъпила
изискуемост на вземането респ. задължението на длъжника да върне предоставената му в
8
заем сума.В общия случай при договори за заем с неопределен срок вземането става
изискуемо след изтичане на 1 – месечен срок от поканата. В ЗПК съществува специална
регламентация, според която при прекратяване на договор за потребителски кредит с
неопределен срок е необходимо отправяне на предизвестие до длъжника, като е посочен и
минимален срок на предизвестието – двумесечен. В случая не се твърди и не се установява
ищецът да е отправил до длъжника двумесечно предизвестие и това да е станало преди
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В приложената покана –
предсрочна изискуемост не е предвидена възможност за плащане в 2 – месечен срок, нито е
обективирано изявление, за прекратяване на договора след изтичане на двумесечен срок от
получаването й, като не са ангажирани и доказателства за получаване на същата.
Предвид на изложеното по-горе обжалваният акт, с който предявените установителни
искове и предявените евентуални искове са отхвърлени, следва да бъде потвърден изцяло,
като правилен и законосъобразен.
Разноски в полза на въззиваемата страна не следва да се присъждат доколкото такива не са
сторени пред настоящата съдебна инстанция.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло като правилно и законосъобразно Решение № 5694/14.07.2020г.,
постановено по гр.д. № 959/2019г., по описа на Районен съд – Благоевград.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9