РЕШЕНИЕ
№ 1787
гр. Варна, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20223110103690 по описа за 2022 година
Предявен е иск с пр. основание чл.55 от ЗЗД вр.чл.99 от ЗЗД от "С.Б." ЕООД срещу
„Енерго-про продажби” АД, ЕИК ********* за заплащане на сумата в размер на 19 лв.,
представляваща платена от И.Ж.Ж. при първоначална липса на основание такса за
възстановяване на ел.захранване в обект с абонатен № ******** клиентски № ********,
находящ се в гр. В., по издадена фактура № ТП ********** от дата 08.02.2017 год.
заплатена на длъжника на 08.02.2017 год., което вземане е прехвърлено на заявителя с
договор за цесия от 21.04.2017г.
Ищецът твърди, че на дата 12.04.2017 год. ищецът "С.Б." придобива вземане срещу
ответника ЕПП в размер на 19 лева в качеството си на цесионер по договор за цесия с
цедент И.Ж.Ж., ЕГН **********, от град В..
По силата на процесния договор за цесия от 21.05.2017 год. цедентът прехвърли на
доверителя ми СМБГ свое вземане в размер на 19 лева, представляващо платена на дата
08.02.2017 год. без основание такса за възстановяване на захранването с електрическа
енергия, по издадена фактура № ТП ********** от дата 08.02.2017 год. (с падеж за плащане
08.02.2017 год.), за обект с абонатен № ******** клиентски № ********, находящ се в гр.
В., с титуляр на партидата И.Ж.Ж., ведно с всички привилегии към него, в т.ч. и
натрупаните лихви от датата на възникване на вземането.
Твърди се, че сумата от 19 лева е била заплатена без основание от цедента на
ответника ЕПП по процесната фактура на дата 08.02.2017 год. За сключената цесия е
изготвено уведомление от дата 12.04.2017 год. Длъжникът ЕПП бил уведомен за сключения
договор за цесия с нарочно уведомление по реда на чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД, приложено към
настоящата искова молба.
Ищецът счита, че събраната от ответника ЕПП сума е начислена незаконосъобразно и
без основание. Излага доводи: липсва договорно основание за начисляването й; ОУ на
дружеството-доставчик са отменени с влязло в сила Решение на ВАС; Счита, че дори да се
приеме, че действащите от 2007 год. ОУ на ответника съдържат договорена клауза, която да
1
обосновава начисляването на такса за възстановяване захранването с електрическа енергия,
то тя е неравноправна съгласно чл. 146, ал. 1 вр. с чл. 143 ЗЗП - същата не е договорена
индивидуално и е във вреда на потребителя, като не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя;
Ищецът твърди, че дори да се извършват някакви разходи за доставчика във връзка с
възстановяване на снабдяването, неплащането на същите не може да бъде основание за
отказ да се възстанови снабдяването на клиента с ел. енергия. За да възникне в полза на
енергийното предприятие вземане по повод възстановяване на електроподаването, следва да
се установят действително извършени, доказани по вид и размер разходи, резултат от
виновното неизпълнение на договорни задължения от страна на абоната. Счита, че в случая
тези разходи са едностранно определени от предприятието, което изисква тяхното
предварително заплащане, без да е установен техния размер в конкретния случай.
Поради което сочи, че процесната сума в размер на 19 лева е била събрана от
ответника без основание. Съгласно нормата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД полученото без
основание подлежи на връщане. Извършеното от цедента плащане се явява лишено от
правно основание, като заплатената сума подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1
ЗЗД.
Ищецът твърди, че по силата на прехвърлителна сделка (цесия) придобива
гореописаното вземане на дата 12.04.2017 год., от който момент същото е преминало в
неговия патримониум с принадлежностите и привилегиите си, вкл. лихви. Претиндира
разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът депозира писмен отговор, като изразява
становище за неоснователност на иска. Прави възражение за погасяване на вземането по
давност.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
Съдът е приел за безспорно и не нуждаещо се от доказване между страните по
делото, че на 08.02.2017 год. е заплатена сумата от 19 лв. по издадена фактура № ТП
********** от дата 08.02.2017 год.
С договор за прехвърляне на вземане от 12.04.2017 г. И.Ж.Ж., представлявана от
пълномощника си Петър Николов Колев е прехвърлила на ищцовото дружество вземането
си за сумата от 19 лева представляваща платена на дата 08.02.2017 год. без основание такса
за възстановяване на захранването с електрическа енергия, по издадена фактура № ТП
********** от дата 08.02.2017 год. (с падеж за плащане 08.02.2017 год.), за обект с абонатен
№ ******** клиентски № ********, находящ се в гр. В., с титуляр на партидата И.Ж.Ж..
Ответното дружество е уведомено за извършеното прехвърляне на вземането на
И.Ж.Ж., с уведомление приложено към исковата молба, подписано от пълномощника на
цедента Петър Николов Колев .
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр.
чл. 99 ЗЗД за връщане на заплатена при първоначална липса на основание от трето лице -
потребител на ел.енергия, такса за възстановяване на електрозахранването в обекта му на
потребление, начислена по издадена от ответника „Енерго-Про Продажби" АД фактура и
получена от него, което вземане е прехвърлено от потребителя на ищеца.
Безспорно е, че И.Ж.е потребител на електрическа енергия за обект, находящ се в гр.
В., по силата на договорни отношения за доставка на ел. енергия с „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ" АД, гр. Варна.
2
Безспорно по делото е плащането, съответно получаването на таксата от ответното
дружество и нейният размер от 19 лв., а прехвърлянето на вземането от престиралия
потребител в полза на ищеца се установява от приложения договор за цесия.
За да породи прехвърлянето действие по отношение на длъжника, то следва да му
бъде съобщено от предишния кредитор - арг. от чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Според разпоредбата на
чл. 99, ал. 3 ЗЗД уведомяването на длъжника следва да се осъществи от цедента, като няма
пречка същият да упълномощи изрично друг за това действие. Освен това, доколкото
законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
съобщаването, получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по
предявен иск с предмет прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, а следва да
бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на
иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК (в този смисъл - решение № 123 от 24.06.2009 г. на
ВКС по т.д. № 12/2009 год., II т. о., ТК, решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г.
на ВКС и др.).
В конкретния случай няма данни цесията да е съобщена на ответното дружество -
длъжник по цедираното вземане, преди завеждане на делото, поради което съдът приема, че
уведомяването е извършено с получаването на препис от исковата молба, ведно с
приложените към нея книжа, в т.ч. уведомление за прехвърлянето, което изхожда от
надлежно упълномощен пълномощник на цедента. Следователно прехвърлянето на
вземането е породило действие по отношение на ответника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД, и
ищецът се явява негов кредитор и активно легитимирана надлежна страна в процеса.
Спорен е въпросът за наличието на правно основание за начисляването на
процесната такса за възстановяване на електрозахранването.
Ответникът се позовава на предвидената такава възможност в чл. 34 и чл. 37, ал. 1 от
Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби" АД (ОУ
ДПЕЕ), одобрени с решение № ОУ-06 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР и влезли в сила на
07.09.2014 г. Следва да се отбележи, че въпросната разпоредба е част от ОУПЕЕ, одобрени с
Решение № ОУ-06 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР, което от своя страна е отменено с Решение №
798 от 20.01.2017 г. по адм.д № 3069/2016г. на ВАС. След отмяната на Общите условия от
2014г. валидни остават Общите условия на Общите условия за продажба на електрическа
енергия на „Енерго-Про Продажби", одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на
ДКЕВР. Отделно от това, към момента на начисляване на процесната сума са действали
именно Общите условия от 2007г. В същите е налице аналогична, макар и не идентична на
чл.37, ал.1 от ОУПЕЕ от 2014г. разпоредба, а именно разпоредбата на чл.21, ал.1 ОУПЕЕ.
Съгласно чл.21, ал.1 от ОУПЕЕ (2007г.) „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД изисква от
„ЕНЕРГО-ПРО Мрежи" АД възстановяване на снабдяването с електрическа енергия след
отпадане на основанията за прекъсването. Когато прекъсването е по вина на потребителя,
снабдяването се възстановява след като последния заплати на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби"
АД и „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи" АД всички направени разходи за прекъсване и за
възобновяване на снабдяването. Клаузата противоречи на чл.122-124 от Закона за
енергетиката (ЗЕ). Предвиденото изискване в ОУПЕЕ за компенсиране от потребителя на
разходите за прекъсване и възобновяване на снабдяването не намира опора в нормите на ЗЕ.
В раздел IX „Преустановяване на присъединяването и снабдяването с електрическа
енергия", чл. 122-123 от ЗЕ, са уредени хипотезите на преустановяване снабдяването с
ел.енергия от енергийните предприятия. Съгласно чл.123, ал.1 от ЗЕ, доставчиците от
последна инстанция, общественият доставчик, крайните снабдители и търговците на
електрическа енергия имат право да преустановят временно снабдяването с електрическа
енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължения по договора за продажба на
електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно
заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия.
3
Според разпоредбата на чл.124 от ЗЕ, енергийното предприятие възстановява снабдяването
и/или присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до
преустановяването т.е. предприятието има задължение да възстанови снабдяването, като не
се сочи друго условие за възстановяването освен отстраняване на причините за
преустановяване на електроснабдяването по чл.123, ал.1 от ЗЕ. В този смисъл клаузата е
неравноправна по смисъла на чл.143, т.2 от ЗЗП, тъй като ограничава правата на
потребителя, произтичащи от закон.
Същевременно дори да се извършват някакви разходи за доставчика във връзка с
възстановяване на снабдяването, неплащането на същите не може да бъде условие за отказ
да се възстанови снабдяването на клиента с ел. енергия. С оглед наличието на договорни
отношения между потребителя и доставчика при уреждане на спорните отношения по повод
конкретната хипотеза, трябва да има както доказано неизпълнение на договорно задължение
и виновно поведение на конкретния потребител, така и доказани по вид и размер разходи за
енергийното предприятие, които да бъдат заплатени. Като позволява на предприятието да
изисква предварително заплащане на суми за възстановяване на снабдяването, а и да
определя едностранно техния размер, клаузата е неравноправна и на основание чл.143, т.18
ЗЗП, защото предоставя възможност на доставчика едностранно да определя обезщетение за
претърпени вреди, поради включване и изключване на снабдяването.
На следващо място, ответното предприятие, а именно „Енерго-Про Продажби" АД
няма каквито и да е правомощия да извършва действия по електропреносната мрежа, вкл. да
прекъсва и възобновява снабдяването, поради което такса за възстановяване на
електрозахранването не му се следва.
В горния смисъл е и решение № 125/07.08.2015г. по т.д. №990/2015г. на ВКС, I ТО, е
прието, че Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Е.В.Н." ЕАД, вкл. чл.
34, ал. 1 в частта „... и след като клиентът е компенсирал разходите за прекъсване и
възобновяване на снабдяването в случаите, когато преустановяването е било по негова
вина" са неравноправни по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите.
Същото решение касае аналогична клауза на тази по чл.21, ал.1 от ОУПЕЕ на „Енерго-Про
Продажби" АД, макар и в ОУ на друго енергийно предприятие.
Предвид, че въпросната клауза е неравноправна и доколкото не е уговорена
индивидуално, същата се явява и нищожна на осн.чл.146 от ЗЗП.
Плащането по силата на договорна клауза, която е нищожна, се явява направено без
основание и подлежи на връщане.
Ответникът е направил възражение, че вземането е погасено по давност. Съгласно
мотивите на Тълкувателно решение № 5/21.11.2019 г. по т.д. № 5/2017 г. по описа на ВКС,
ОСГТК, задължението за връщане на дадено при начална липса на основание, след като е
безсрочно, може да се иска от кредитора веднага. То възниква от момента на получаване на
недължимото и от този момент става изискуемо, както е изяснено и в т. 7 ППВС № 1/1979 г.
Началото на изискуемостта е начало и на погасителната давност, на основание чл. 114, ал. 1
ЗЗД. Безспорно установено по делото е, че процесната престация е получена от ответника на
08.02.2017 год.
С приемане на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на НС от 13 март 2020г. /Обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020г., в сила от
13.03.2020г., е предвидено в чл. 3, т. 2, че за срока от 13.03.2020г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните и другите срокове, предвидени в
нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се
пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и
ЗАНН.
С изменението на разпоредбата на чл. 3, т. 2 /ДВ, бр. 34 от 09.04.2020г. в сила от
4
09.04.2020г./ е предвидено, че за срока от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправни субекти.
В § 13 ПРЗ към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44
от 2020г., в сила от 14.05.2020г./ се посочва, че сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на НС от 13 март 2020г., продължават да текат след изтичане
на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник".
Съобразявайки тези разпоредби, следва да се приеме, че давността е спряла да тече за
времето от обявяване на извънредното положение - 13.03.2020г. до отмяната му на
14.05.2020г. Искът, инициирал настоящото производство, е предявен на 23.03.2022 г.,
поради което и петгодишният давностен срок не е изтекъл. Ето защо, възражението за
погасяване на задължението по давност е неоснователно.
Поради тези съображения, съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде
уважен, като на ищеца бъде присъдена претендираната сума.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените в исковото производство разноски - внесена
държавна такса 50 лева и 360 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.
Варна да заплати на „С.Б.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище гр. Варна сумата от 19
лв. (деветнадесет лева), представляваща заплатена на 08.02.2017г. от И.Ж.Ж. при
първоначално липса на основание такса за възстановяване на ел.захранване в обект с
абонатен № ******** клиентски № ********, находящ се в гр. В., по издадена фактура №
ТП ********** от дата 08.02.2017 год., което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за
цесия от 12.04.2017г., на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 99 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.
Варна да заплати на „С.Б.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище гр. В. сумата от 410 лв.
(четиристотин и десет лева), представляваща направените разноски в производството, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5