Решение по КНАХД №454/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на К. А. К. от [населено място], област Шумен, депозирана чрез адвокат С. Л. от Адвокатска колегия – Бургас, против Решение № 36/21.07.2025г. на Районен съд – Велики Преслав, постановено по АНД № 360/2024г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 26-13/30.10.2024г. на началник отдел „Рибарство и контрол-Централен Дунав“ - [населено място], към ГД РК към ИАРА, с което на К. А. К., на основание чл. 91, ал.4 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 88 от ЗРА.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага аргументи за наличие на допуснати съществени процесуални нарушения и за недоказаност на приписаното му деяние. Поради това отправя искане за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него наказателно постановление, както и за присъждане на разноски. Депозира молба, с която не възразява делото да бъде гледано в негово отсъствие. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна, началник отдел „Рибарство и контрол-Централен Дунав“ - [населено място], към ГД РК към ИАРА, депозира писмени бележки посредством началник на сектор „Рибарство и контрол - Русе“, в които излага аргументи за неоснователност на оспорването. В съдебно заседание ответникът се представлява от началник на сектор „Рибарство и контрол - Русе“.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 21.08.2024г. около 10: 45 часа, на река Г. К., [населено място], общ. Велики Преслав, обл. Шумен, на място с координати N 43° 1 V 54" Е 26° 53' 47", служители на ИАРА извършили проверка за любители риба. Констатирали непълнолетни лица, едно от които било поставило въдица в работно положение, другите лица подготвяли своите за извършване на риболов.

По време на извършване на проверката, служителите на ИАРА установили, че нито едно от децата няма билети за любителски риболов. След започване на проверката, на място пристигнал и жалбоподателят, който прибрал въдиците на непълнолетните, макар в момента да се реализирала проверка, а при поискване от страна на компетентните служители, не представил документ за самоличност, като чрез тези си действия препятствал извършването на проверката.

Впоследствие бил установен със съдействие на органите на Полицията и му бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 0035215/21.08.2024г. за нарушение на чл. 88 от ЗРА. При връчването на акта жалбоподателят записал, че има възражение, а именно, че децата са били на пикник и не са ловели риби.

В срока по чл. 44 от ЗАНН направил възражения, като поддържал, че децата не са хвърляли въдици за улов, органите при ИАРА нямали правомощията да отнемат ключовете за превозните им средства, твърди се, че в акта е упоменато, че жалбоподателят не е представил документ за самоличност, но същевременно в акта са упоменати данните му, което представлявало съществено противоречие на твърдяното в акта.

Въз основа на така съставения акт впоследствие било издадено и атакуваното пред районния съд НП.

При тази фактическа обстановка, предходната инстанция счела, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка съдът посочил, че нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление, поради което предходната инстанция заключила, че правото на защита на жалбоподателя не е нарушено. На база събраните писмени и гласни доказателства съдебният състав достигнал и до извод относно безспорната установеност на приписаното на лицето нарушение, доколкото по време на извършване на проверка от страна на контролните органи виновно я е препятствал,прибирайки риболовните уреди на непълнолетните лица и при поискване не е предоставил документ за самоличност. По тези съображения районният съд потвърдил атакувания пред него правораздавателен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба.

Настоящата касационна инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка. Правилни и обосновани са направените от въззивна инстанция правни изводи, които настоящата инстанция не следва да повтаря и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Същите са изчерпателни и чрез тях съдът е дал отговор на повдигнатите от жалбоподателя въпроси.

В касационната жалба се поддържат отменителни основания, коментирани в мотивите на акта на въззивната инстанция. Пределно ясно в акта и НП е описано нарушението и обстоятелствата, при които то е реализирано, като ясно са индивидуализирани белезите на поведение, препятстващо осъществяване на контролните функции от държавните органи. Жалбоподателят е бил наясно с вмененото му нарушение, като своевременно е съумял да реализира защитното си поведение.

В унисон с мотивите на районния съд и настоящата инстанция достига до извод относно безспорната установеност на приписаното на касатора нарушение. То е доказано с категоричност, като твърдението за противоречие в показанията на свидетеля Ю. са изцяло неоснователни. В случая на жалбоподателя не е вменено нарушение, изразяващо се в нерегламентиран риболов, а деяние, целящо да препятства извършване на проверка спрямо непълнолетните лица, които са били на мястото на извършване на нарушението, което е реализирано чрез действията, описани надлежно в акта и в обстоятелствената част на НП. Законът е пределно ясен в това отношение, разписвайки правомощие на оправомощените служители при ИАРА, които разполагат с възможност да контролират риболовните уреди, оборудването, спомагателните материали и другите технически средства за извършване на риболов и да проверяват документите за самоличност при образуване на административнонаказателно производство за нарушения по този закон. С поведението си касаторът е препятствал осъществяването именно на тези им функции, като закономерно е бил санкциониран за това по реда на чл. 88 от ЗРА.

Предвид всичко изложено, Шуменският административен съд намира, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 36/21.07.2025г. на Районен съд – Велики Преслав, постановено по АНД № 360/2024г. по описа на съда.

Решението е окончателно.