О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№____529__________
гр.Варна, 26.07.2019г.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдия
М.Христова
ч.т.д №451
по описа за 2019 г. на ВнАС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.274 от ГПК.
Образувано е по частни
жалби, както следва: 1/ вх.№4166/17.07.2019г. от Р.Г.М. и 2/
вх.№4167/17.07.2019г. от Г.М.М. срещу определение №175/22.05.2019г. по
т.д.№50/2018г. на ОС – Търговище, с което е оставено без уважение искането на
жалбоподателите за конституирането им като главно встъпили лица в
производството по предявения иск с правно основание чл.694 от ТЗ.
В жалбите се твърди,
че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като са налице
предвидените в ГПК предпоставки за встъпване на жалбоподателите като главни
страни в производството.
Твърди се, че
процесуалният представител на ответното дружество – „УниКредит Булбанк“ АД не е
бил надлежно упълномощен да го представлява в производството, поради което
връчване на препис от исковата молба на третите лица и изразяване на становище
от нея е недопустимо и опорочава процедурата по встъпване.
Налице е идентичност
между предмета на предявените от главно встъпващите лица установителни искове и
този, предмет на производството по т.д.№50/2018г., а именно правото на
собственост върху ПИ с идентификатор 73626.504.780 и находящата се в него
сграда с идентификатор 73626.504.780.1. Доколкото в исковата молба е изразено
становище, че сградата не е част от имуществото на ищеца, поради което върху
нея не е налице надлежно учредена ипотека като обезпечение на кредита, то е
налице частична идентичност между разглеждания и предявените от жалбоподателите
искове. Налице е и правен интерес от встъпването.
По същество се
претендира отмяна на определението, допускане на встъпването и връщане на
делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът по
жалбата „АКСИС“ /в н/ с писмени
отговори, чрез адв.А., изразява становище за основателност на подадените жалби.
При постановяване на обжалваното определение съдът не е съобразил
обстоятелството, че ищците по делото твърдят, че са собственици на подробно
описания недвижим имот и сграда, които се явяват и предмет на производството по
т.д.№50/2018г.
Горното обуславя
правния интерес от встъпването и неправилността на оспореното определение.
Претендира се неговата отмяна и уважаване на жалбите.
Ответникът „УниКредит
Булбанк“ АД с писмени отговори, чрез адв.Ж., оспорва жалбите като
неоснователни. Излага, че не са налице пороци при упълномощаването й за
процесуално представителство по т.д.№50/2018г., тъй като към момента на
извършването му, същото изхожда от вписаните в ТР представляващи дружеството.
След тяхната промяна няма оттегляне на представителната власт, а впоследствие е
представено и ново пълномощно съдържащо потвърждаване на всички извършени
действия.
Твърди, че не са
налице предпоставките на чл.225 от ГПК за допускане на главното встъпване, тъй
като не е налице идентичност в предмета на предявените искове и този разглеждан
в производството по делото. Още повече, че в производството по чл.694 от ТЗ страните,
които могат да участват и качеството на същите е ограничено от разпоредбите на
ТЗ.
По същество моли съда
да отхвърли жалбите и потвърди определението.
Синдикът Г.П.С., с
писмени отговори, оспорва жалбите. Твърди, че липсва идентичност в предмета на
главно предявените искове и този, разглеждан в производството по т.д.№50/2018г.
Главното встъпване е недопустимо и с оглед процесуалната легитимация на
страните в производството, определена в нормата на чл.694 от ТЗ.
По същество моли жалбите
да бъдат отхвърлени като неоснователни, а определението на ОС – Търговище
потвърдено.
Частните жалби са
подадени в срока по чл.274 от ГПК и са допустими.
Съдът, след преценка
на изложените в жалбата съображения и материалите в преписката от т.дело №50/2018г.
на ОС-Търговище, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред
ОС – Търговище е образувано по предявен иск от „АКСИС“ ООД /в н/,
представлявано от управителя Р.М. срещу „УниКредит Булбанк“ АД с правно основание чл.694 от ТЗ за
установяване несъществуването на вземанията на банката, приети от синдика и
одобрени от съда в производството по несъстоятелност по т.д.№34/2017г. по описа
на ТОС, по договор за банков кредит №1038/12.04.2006г. и договор за банков
кредит – овърдрафт №1154/28.05.2007г. в размер на 312 603,33лв., поради
погасяването им по давност; за липса на привилегированост на вземането на
банката с оглед пропускане срока за подновяване на ипотека за обезпечение на
вземането, както и имот с идентификатор №73626.504.780.1 със застроена площ от
13кв.м, с предназначение: промишлена сграда не е собственост на дружеството в
несъстоятелност.
С молба
вх.№1698/09.05.2019г. неучастващите в производството лица Р.Г.М. и Г.М.М. са
предявили, по реда на чл.225 от ГПК, срещу страните в производството, искове за
приемане за установено, че същите са собственици на недвижим имот,
представляващ ПИ с идентификатор 73626.504.780 и находящата се в него сграда с
идентификатор 73626.504.780.1 на основание давностно владение, а в условие на
евентуалност искове, че всеки един от тях е титуляр на идеална част от правото
на собственост върху посочените имоти, както следва: 1/10ид.ч. за Р.М. и
9/10ид.ч. за Г.М..
С писмено становище
вх.№1782/16.05.2019г. „Аксис“ ООД, чрез адв.А. е изразил становище за
допустимост на главното встъпване.
С писмено становище
вх.№1820/20.05.2019г. „УниКредит Булбанк“ АД , чрез адв.Ж. е изразил становище
за недопустимост на главното встъпване.
С определение
№175/22.05.2019г. искането е оставено без уважение.
Разгледана по
същество частната жалба е неоснователна.
Съобразно
ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и трайно установената съдебна практика, за да е
допустимо главното встъпване по реда на чл.225 от ГПК, е необходимо третото
неучастващо в производството лице да твърди самостоятелни права върху предмета
на спора спрямо всяка една от страните по делото, т.е. заявеното от него право
да е тъждествено по своя предмет с правото - предмет на първоначалния иск. От
своя страна, самостоятелността на правото се състои в несъвместимостта му с
претендираното от страните в производството право, така, че уважаването на иска
на главно встъпилото лице да може да осуети уважаването на първоначалния иск и
да обуслови неговото отхвърляне.
В случаите, когато
предмет на първоначалния иск е облигационно вземане за част от което претендира
главно встъпващия, същия следва да предяви обективно съединени искове –
осъдителен за съответната част от вземането и установителен за признаване за
установено, че главно встъпващия е носител на правото на вземане за тази част
от вземането.
Съществуването на
правен спор между главно встъпващото лице и страните по първоначално предявения
иск обуславя и правния интерес на третото лице да предяви искове против двете
първоначални страни по делото.
В
настоящия случай предмет на т.д.№50/2018г. е отрицателен установителен иск с
правно основание чл.694 от ТЗ за отричане съществуването на вземането на
ответника, както и на ипотечното му право и реда за удовлетворяване на
вземането му.
Предвид
изложеното, съдът намира, че предявените от главно встъпващите лица
установителни искове, че са собственици на недвижимите имоти, върху които е
учредена ипотеката нямат идентичен предмет с този на висящото производство,
поради което съединяването им за разглеждане по реда на чл.225 от ГПК е не
неоснователно.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че при размяна на книжата по молба вх.№
1698/09.05.2019г. не са извършени процесуални нарушения, тъй като към датата на
депозирането й и към датата на изразяване на становището по нея адв.Желева е
била надлежно упълномощена да представлява ответника. Още повече, че с
последващо пълномощно от 22.05.2019г. същата е повторно упълномощена, като са
потвърдени всички извършени до тази дата процесуални действия по т.д.№50/2018г.
на ТОС.
Предвид изложеното,
съдът намира, че не са налице предвидените в чл.225 от ГПК предпоставки за
допускане на главно встъпване в производството по т.д.№50/2018г. на ТОС с
предявените с молба вх.№1698/09.05.2019г. искове, поради което обжалваното
определение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА
определение №175/22.05.2019г. по т.д.№50/2018г. на ОС – Търговище, с което е
оставена без уважение молба вх.№1698/09.05.2019г. на Р.Г.М., ЕГН ********** и Г.М.М.,
ЕГН ********** за главно встъпване в производството по същото дело.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до
страните пред ВКС на РБългария при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: