Решение по дело №1764/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 134
Дата: 25 май 2021 г.
Съдия: Николай Симеонов Гемеджиев
Дело: 20212120201764
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 134
гр. Бургас , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
Административно наказателно дело № 20212120201764 по описа за 2021
година
Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
по повод постъпила в съда жалба, подадена от П. Ж. Ч., ЕГН ********** от
гр.Бургас, ж.к. „С****“, блок *, вход *
Жалбата е подадена против Наказателно постановление №НП-
2659/29.09.2020 г., издадено от заместник-кмета на Община Бургас.
С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.1*, ал.12 и
чл.17* от Закона за движение по пътищата ЗДвП) за нарушение на чл.1*, ал.1
във връзка с чл.94, ал.3, предл.2 от същия закон на жалбоподателя е наложено
административно наказание по вид „глоба” в размер от 50.00 лева.
С жалбата се иска отмяна на процесното НП, като се посочва, че е
издадено при нарушения. Така например, оспорва се компетентността на
актосъставителя.
Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване
не се явява. Явява се представител, който моли за оставяне без уважение на
подадената жалба и потвърждаване на процесното НП.
1
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 12.03.2021 г.,
видно от приложеното известие за доставяне (л.6 от делото), а жалбата е
постъпила при административнонаказващия орган на 23.03.2021 г. с рег.№94-
01-10252/23.03.2019 г., след като е била подадена по пощата на 19.03.2021 г.
Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне,
тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във
връзка с чл.* ЗАНН във връзка с 1*, ал.3 и ал.4 НПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 24.09.2020 г. около 12.05 часа свидетелят Ж.А. на длъжност
контрольор – синя зона“ в общинско предприятие „Транспорт“ при Община
Бургас, П.С. и И.Г. (шофьор, респективно – оператор в ОП „Транспорт“)
извършили проверка по улица „Сливница“ в квартал „Възраждане“ на
гр.Бургас. Към този момент св.А. бил също инспектор към ОП „Транспорт“.
Тримата установили на тротоара срещу №* на улицата паркиран на тротоара
лек автомобил марка „Хюндай“, тъмносин цвят металик с рег.№ ******. Тъй
като тротоара на място бил извън определените от администрацията на
Община Бургас за паркиране, било наредено репатрирането на установения на
място автомобил. На място служители на Община Бургас съставили 20
снимки (л.л.10-14 от делото). Впоследствие и при съставяне на АУАН
жалбоподателя не предоставил данни за лицето, което е управлявало МПС.
В резултат на посоченото дотук Е. П. (главен специалист към Дирекция
„УКОРС“ при Община Бургас) съставила против жалбоподателя Акт
№0099793/24.09.2020 г., като правната квалификация на вмененото му
нарушение била по чл.1*, ал.1 във връзка с чл.94, ал.3, предл.2 ЗДвП.
Препис от АУАН бил връчен на жалбоподателя, а впоследствие на
29.09.2020 г. било издадено и наказателното постановление, предмет на
обжалване в настоящото производство, с което на Ч. била наложена глоба в
размер на 50 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед
2
събраните по делото доказателства. Доказателствата по делото са
непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.
По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена
проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването
на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт.
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са съставени от
компетентни лица. При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени
всички предвидени в чл. 34 ЗАНН срокове.
Съгласно чл.1*, ал.12 ЗДвП, наказателните постановления се издават от
министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете
на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната
компетентност.
Със Заповед №416/26.02.200*г. (л.1*от делото) кмета на Община Бургас
е предоставил на заместник-кмета К.С. правата си по издаване на наказателни
постановления по ЗДвП.
Съгласно чл.167, ал.1, т.1 ЗДвП службите за контрол, определени от
кметовете на общините контролират спазването на правилата за паркиране от
водачите на пътни превозни средства.
Съгласно чл.1*, ал.1 ЗДвП актовете, с които се установяват
нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за
контрол.
3
Със Заповед №1453/15.06.2015 г. (л.17) кмета на Община Бургас е
възложил на служителите на Дирекция „УКОРС“ на длъжност: началник
отдел, главен експерт, главен специалист, старши специалист и специалист да
съставят АУАН, фишове и да налагат принудителни административни мерки
по реда на ЗДвП.
Както се посочи по-горе, Е. П. е главен специалист в Дирекция
„УКОРС“ при Община Бургас.
От изложеното до тук настоящия състав приема, че процесните АУАН и
НП са съставени от компетентни да сторят това лица.
Съгласно чл.1*, ал.1 ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение и се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство. Установи се по делото, че жалбоподателя не е посочил на
общинските служители на кого е предоставил управлението на процесното
МПС, респективно кой го е паркирал на тротоара срещу №* на улица
„Сливница“ в гр.Бургас.
Съгласно чл.94, ал.3 ЗДвП за престой и паркиране в населените места
пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за
движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя, като
съгласно изр.2 се допуска престой и паркиране на моторни превозни средства
с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на
определените от собствениците на пътя или администрацията места,
успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние
най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. В настоящия случай с
жалбата не се оспорва, че тротоара срещу №* на улица „Сливница“ не е
измежду определените от Община Бургас места за паркиране. Следователно с
паркирането там е извършено нарушение на чл.94, ал.3 ЗДвП.
Съгласно чл.1*, ал.3 ЗДвП свидетел по АУАН може да бъде и служебно
лице. Свидетелят по АУАН Ж.Д.Х е с адрес: гр.Бургас, улица
„Александровска“ №*** Непосочването на ЕГН и участието на друг свидетел
в съставянето на АУАН не е нарушение от категорията на абсолютните, които
4
да налагат категорична отмяна на процесното НП.
Предвиденото административно наказание в чл.17* ЗДвП е в размер от
50 до 200 лева. В настоящия случай е наложено наказание в минималния
размер, поради което не съществува възможност да бъде намален.
Правилно е прието, че настоящият случай не може да се определи като
маловажен. При определяне на маловажните случаи при административните
нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г.,
ОСНК следва да се съобразяват разпоредбите на НК и по точно чл. 93, т. 9
НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Ето защо съдът
счита, че при наличие на всички тези обстоятелства процесното деяние не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от същия вид.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед очерталия се завършек на производството искането на
процесуалния представител на НАП за присъждане на разноски е
основателно и не съществува причина да не бъде уважено. Към момента е
настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН (нова
- ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на
НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните.
Уредбата препраща към чл.143 АПК, който пък от своя страна препраща към
чл.77 и чл.* ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на
разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането
им. В конкретния случай представителят на административнонаказващия
орган е поискал да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, като
с оглед изхода на делото следва дружеството-жалбоподател да бъде осъдено
да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на * лева съгласно
чл.27е от Наредбата за правната помощ.
5
Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд –
Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №НП-2659/29.09.2020
г., издадено от заместник-кмета на Община Бургас,
с което на основание чл.1*, ал.12 и чл.17* от Закона за движение по
пътищата за нарушение на чл.1*, ал.1 във връзка с чл.94, ал.3, предл.2
от Закона за движение по пътищата
на П. Ж. Ч., ЕГН ********** от гр.Бургас, ж.к. „С****“, блок *, вход 8
е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер на
50.00 лева;
ОСЪЖДА П. Ж. Ч., ЕГН ********** от гр.Бургас, ж.к. „С****“, блок
*, вход *ДА ЗАПЛАТИ на Община Бургас сумата от *.00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН (чл.63в. - Нов – ДВ, бр. 109 от
2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.34 НПК) и по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.20*22 АПК) в
четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6