№ 7397
гр. С., 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110138499 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Т. срещу В. А. Ц..
Ищецът „Т. е предявил против В. А. Ц. обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 86, ал.1
от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът като
собственик на апартамент № 19, находящ се в гр. С., жк. „М., абонатен № ., дължи следните
суми за предоставена топлинна енергия дялово разпределение дялово разпределение в
имота: сумата от 2326,90 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода 01.05.2019г. - 30.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 18.03.2022г. до окончателното изплащане на
сумата; сумата от 303,03 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г.
до 04.03.2022г.; сумата от 16,80 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2020г. - 30.04.2021г., ведно със законната лихва считано
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
- 18.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 1,87 лева - мораторна
лихва за периода от 31,08.2020г. до 04.03.2023г.
Претендира присъждането за съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът поддържа, че с ответника /последният като собственик на визирания по-горе
имот/, са се намирали в облигационни отношения, като е доставял до имота през процесния
период топлинна енергия за битови нужди. От своя страна ответникът бил неизправна
страна, тъй като останал задължен за стойността на доставената и потребена топлинна
енергия за релевирания период, като дължал и обезщетение за забавено изпълнение.
1
Ищецът твърди, че услугата дялово разпределение в процесния период на сградата -
етажна собственост, в която се намира имотът на потребителя, било извършвано от „М..
В срока по чл.131 от ГПК ответникът В. Ц. чрез адв. А. Й. е подала отговор на ИМ, в
който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че още през 2018г. е
демонтарила всички радиотари и пребивавала в чужбина, поради което ТЕ не била ползвана
в имота. Неоснователно й били начислявани суми по служебен път. Прави възражение за
изтекла давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са задължени
лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.
От представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот от
21.07.1995г. /л. 17-18 от делото/ се установява, че на посочената дата А. и Е. Ц. са закупили
следния недвижим имот – апартамент № 19, находящ се в гр. С., жк. „М., като по този начин
са придобили собствеността върху него.
Видно от удостоверение за наследници на А. /л. 15 от делото/, последният е починал
на 13.07.1999г., като е оставил за свои наследници Е. Ц. – съпруга и В. А. – дъщеря.
Последните обстоятелства сочат на извода, че към момента на придобиване на
собствеността върху процесния имот А. и е. Ц. са били съпрузи, т.е., придобили са имота в
условията на СИО.
След смъртта на А., притежаваната от него ½ ид.ч. от имота е преминала в
наследство на неговата съпруга и детето му при равни квоти съгласно правилото на чл. 9,
ал. 1, вр. чл. 5, ал. 1 ЗН. По този начин Е. Ц. е станала собственик на общо ¾ ид.ч. от имота,
а нейната дъщеря и ответник по настоящото дело, е придобила ¼ ид.ч.
Видно от удостоверение за наследници на Е. Ц. /л. 16 от делото/, последната е
починала на 08.05.2003г., като е оставила за свой наследник дъщеря си В. Ц.. По този начин
В. Ц. е станала собственик на целия процесен имот.
До тук коментираните писмени доказателства не се оспорват от страните, поради
което съдът ги кредитира изцяло.
От събраните по делото писмени доказателства, в т.ч.: Договор от 08.11.2007г. и от
09.06.2020г. между „Т. и „М. /л. 22-25 от делото и л. 32-38 от делото/, 2 броя фактури за
релевантните отчетни периоди /27-30 от делото/, извлечение от абонатната сметка на
процесния имот /л. 31 от делото/, както и от представените от третото лице помагач писмени
доказателства: констативен протокол за извършен отчет, индивидуална справка за
използвана ТЕ – 2 броя, протокол – декларация /л. 73-78 от делото/, както и от заключението
на СТЕ се установява, че сградата в режим на ЕС на горния адрес била топлоснабдена.
2
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени
доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че ответницата в
качеството си на собственик на топлоснабдения имот през процесния период е била
клиент/потребител на доставяната до имота топлинна енергия. Предвид цитирания по-горе
законов текст ответницата като собственик на топлоснабдения имот, била обвързана по
силата на закона от облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до имота
топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от нейна страна, че желаят да
закупува доставяната в имота от ищеца „Т. топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането
им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се
установява ответницата да се е възползвала от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради което
между страните за процесния период бил сключен действителен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.
Видно от представения от ответницата протокол относно демонтаж на радиатори, на
25.09.2018г. радиаторите, находящи се в имота на ответницата, без лирата, която се намира
в банята, били демонтирани, което било удостоверено в протокола от домоуправителя и
двама свидетели. Този протокол, обаче, касае период 2018г., предхождащ процесния, т.е.
същият удостоверява състоянието в апартамента към 2018г., но не и след това. Ето защо,
съдът не би могъл да направи на база на този частен документ извод, че и в процесния
период радиаторите в апартамента, също са били свалени.
Твърдението на ответницата, че в процесния период е била в чужбина, освен че е
ирелевантно, остана и недоказано.
Съдът кредитира заключението на СТЕ, приета по делото, като съобрази, че вещото
лице е отговорило в пълнота на поставените въпроси, включително запознавайки се с
представените от третото лице помагач – ФДР документи, включително протокол от ОС на
ЕС за сключване на договор с ФДР и Договор между ЕС по местонахождение на процесния
имот и ФДР за монтиране на индивидуални уреди за разпределение разхода на ТЕ и
извършване на индивидуално измерване на потребеното количество ТЕ /дялово
разпределение/.
Съгласно заключението на СТЕ:
ФДР „М. за периода от месец май 2019г. до месец април 2021г. е извършвала дялово
разпределение на ТЕ по пера, постъпила в АС на входа, в т.ч. и на процесния имот.
Анализът на документите, отразяващи дяловото разпределение, като в тях не се съдържа
отчет на индивидуалните разпределители в имота на ответника, показва, че през процесния
период дяловото разпределение е извършвано, съобразно изискванията на действащата през
3
периода нормативна уредба. ФДР е разпределяла ТЕ в релевантния период за имота и
общите части /пълен отопляем обем/ и ТЕ за БВГ, както и ТЕ, отдадена от сградната
инсталация по правилата на дялово разпределение, посочени в НТ № 16-334.
През процесния период ТЕ за отопление на имот е отчитана в съответствие с
посочената в заключението нормативна уредба, като в периода от месец 05.2019г. до месец
април 2020г. ТЕ за отопление на имот е на база „служебен отчет”, поради „неосигурен
достъп” на 6 броя радиатори, а в периода от месец 05.2020г. до месец април 2021г. ТЕ за
отопление на имота не е определяна /не е потребявана/, поради демонтарани /затапени/
радиатори. Проверката на приложената документация и анализа, извършен от експерта,
показват, че показанията на уредите и определеното количество ТЕ за отопление на имота, е
извършено съгласно действащата нормативна уредба.
За процесния период общото количество ТЕ, отдадена от сградна инсталация е
определяна за СЕС като част от общото количество ТЕ за отопление на СЕС.
За периода от месец 05.2019г. до месец 04.2020г. разходът за БГВ е определян на
база „служебен отчет”, поради „неосигурен достъп” – брой лица – 1 лице в нормативно
определен разход на денонощие в размер на 140 литра. За периода месец 05.2020г. – месец
април 2021г. разходът за БГВ е определен на основата на реален отчет на 2 показанията на 2
броя технически изправни и сертифицирани водомери за топла вода, в показания в куб.м. и
изравняване в края на всеки отоплителен сезон.
През процесния период ТЕ е определяна по прогнозни данни, предоставяни от ФДР,
като впоследствие, след всеки отоплителен сезон е извършвано дялово разпределение и
определяна реалната стойност на действително потребеното количество ТЕ общо и по
компоненти, както и остойностяване в лева и определяне на реалната й стойност и сумата за
доплащане /получаване/. Според вещото лице, сумите за ТЕ за имота на ответницата са
начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката.
В релевантния период ищецът в съответствие с изискванията на действащата
нормативна уредба е отчислявал за своя сметка технологичните разходи /загуби/ на ТЕ в
абонатната станция. Общият топломер, монтиран в АС, като СТИ редовно, на всеки 2
календарни години е преминавал на метрологични проверки за определяне на техническата
му изправност и експлоатационна годност.
Дължимата сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация, се равнява на 387,05 лева и
съответства на потребената ТЕ в размер на 3908,01 кВтч. В общите части на сградата,
липсват инсталирани отоплителни тела, следователно отдадената ТЕ се равнява на 0 кВтч на
стойност 0,00 лева. Начис.та ТЕ е тази, посочена като прогнозно потребена и посочена в
издадените от ищеца съобщения към данъчни фактури. През отоплителен сезон месец
05.2019г. – месец 04.2020г., дяловото разпределение е на база „служебен отчет”, поради
„неосигурен достъп”, а за периода месец 05.2020г. – месец април 2021г. на база реален
отчет.
Като крайно заключение, вещото лице дава следната стойност на потребена ТЕ, а
4
именно: 2486,81 лева, като в сумата не са включени лихви за просрочено плащане и стари
задължения, ако има такива.
Съдът кредитира и приетата по делото ССЕ, като съобрази, че вещото лице е
отговорило в пълнота на поставените въпроси.
Съгласно ССЕ:
При извършена проверка в отдел „Съдебни вземания” към Правна дирекция на
ищцовото дружество вещото лице не установи данни за постъпили суми за покриване на
начислените суми през процесния период.
Общият размер на неплатените от ответника суми за процесния период възлиза на
2343,70 лева, от които 16,80 лева – цена на услугата дялово разпределение. Мораторната
лихва върху главницата 2343,70 лева, за периода от датите на падеж на съответните фактури
до 04.03.2022г., е в размер на 304,90 лева.
При така, събраните доказателства, базирайки се на представените от ищеца и
третото лице – помагач писмени доказателства, както и заключенията на СТЕ и ССЕ, съдът
прие за установено, че потребената ТЕ за процесния период, включващ двата релевантни
отчети периода, е в размер на 2486,81 лева, посочена от СТЕ.
По делото не са ангажирани доказателства за заплащане на ТЕ, потребена в
процесния период.
СРС посочи в мотивите си по-горе, причините, поради които не прие за безспорно
установено, че в релевантния период радиаторите в апартамента са ответницата са били
демонтирани /затапени/, поради което и доколкото в периода от месец 05.2019г. до месец
04.2020г. не е осигуряван достът на ФДР за извършване на отчет относно потребената ТЕ, то
ответницата се явява задължена за заплащане на претендираната от ищеца сума за ТЕ.
Същата се явява задължена и за втория отчетен период, а именно от 01.05.2020г. до
30.04.2021г.
Относно задължението за главница за заплащане на дялово разпределение съдът
съобрази следното:
Съгласно чл. 36 от ОУ от 2014г. и от ОУ от 2016г., приложими всяка от тях за част от
процесния период - клиентите заплащат цена за услугата "дялово разпределение",
извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се формира от цената за
обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на изравнителните сметки и цена за
отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента, за
отчитате на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати, се заплаща
допълнителна цена, по ценоразпис определен от Продавача. Редът и начина на заплащане на
услугата дялово разпределение се определя от Продавача, съгласувано с търговците
извършващи услугата.
От представената към ИМ извлечение от сметка за процесния абонатен номер и
заключението на СТЕ, се установява, че за процесния апартамент, е извършвана дейност по
топлинно счетоводство за доставеното и изразходвано количество ТЕ за подгряване на
5
топла вода, за което начислявана и фактурирана цена на извършената услуга за дялово
разпределение.
По делото не са ангажирани доказателства за заплащане на дължимата сума за
услугата дялово разпределение, начис. съгласно извлечението от сметка.
Предвид горния извод на съда за дължимост на вземането за цена на доставена
топлинна енергия и дялово разпределение в посочените по-горе размери, следва да бъде
разгледано своевременно въведеното от ответника чрез особения представител възражение
по чл. 120 ЗЗД за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с
исковата молба вземания.
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна
енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на
страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се
обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при
публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ, и имат съществения елемент на
периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в ЗЗД – предварително определен и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде
изпълнено, както и определяем размер на същото предвид предварително фиксираните цени
за единица топлинна енергия. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните
дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия и на сумите за дялово
разпределение ги характеризират като периодични вземания по смисъла на чл. 111, б. „в”
ЗЗД. В тази насока съдът съобрази и Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д.
3/2011г. на ОСГТК на ВКС. С голед на горното, същите се погасяват с изтичане на
установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че ако е
уговорено, че то става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
вземането е възникнало. Законодателят е уредил институтът на погасителната давност по
начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага, да се свързва с
обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението.
Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да възникне отговорността на
длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от който момент започва да тече
погасителната давност.
Теченето на давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на
заявлението от ищеца по чл. 410 ГПК пред съда на 18.03.2022г.
Така, обхванати от погасителната давност се явяват задълженията, чиято изискуемост
е настъпила преди 18.03.2019г.
Съгласно Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016г. на
КЕВР, влезли в сила от 11.08.2016г., нормата на чл. 33 от ОУ от 2016г. предвижда
задължение на клиентите да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след
6
изтичането на периода, за който се отнасят.
Настоящият състав на съда намира, че независимо от практиката на ищеца след
издаването на месечните фактури по прогнозна консумация и на изравнителната сметка, да
издава кредитни и дебитни известия и накрая обща фактура, давността за отделните
месечни прогнозни задължения във връзка с нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
В конкретния случай не са налице суми по месечните фактури, които да са обхванати
от давността, тъй като отчетният период е от месец 05.2019г. до месец 04.2021г.
Поради това искът за главница за дължима ТЕ в размер на 2326,90 лева се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло, доколкото съгласно заключението на СТЕ
потребената ТЕ за двата релевантния отчетни периода е в по-голям размер, а именно 2486,81
лева.
Следва да бъде уважен и иска за заплащане на главница за дялово разпределение,
който е в размер на 16,80 лева.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016г., продавачът начислява лихва за забава само
върху задълженията по чл. 32, ал. 3, а именно само върху сумите по изравнителните сметки,
които съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на
периода, за който се отнасят.
За заплащането на задължението си по фактура № ********** от 31.07.2020г.
ответницата е изпаднала в забава, считано от 15.09.2020г., а за задължението по фактура №
********** от 31.07.2021г., считано от 15.09.2021г.
Съгласно заключението на ССЕ мораторната лихва върху дължимата главница в общ
размер на 2343,70 лева за периода от изпадане на длъжника в забава да 04.03.2022г. е в
размер на 304,90 лева, от които 1,87 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение.
При това положение искът за мораторна лихва върху дължимите сума за ТЕ и дялово
разпределение следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът.
Ищецът доказва разноски в исковото производство, както следва: 52,97 лева – ДТ,
250 лева – депозит за ССЕ и 150 лева – депозит за СТЕ.
С оглед факта че ищецът е представляван в производството от юрисконсулт, на осн.
чл. 78, ал. 8 от ГПК му се следва и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер / с
оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото/, т. е. сума от 100 лв.
Общите разноски, които се следват на ищеца в исковото производство, са в размер на
552,97 лева.
В заповедното производство ищецът е сторил следните разноски, които му се
7
следват: 52,97 – ДТ и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо разноски в
размер на 102,97 лева.
Така мотивиран съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по предявените искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 86, ал.1 от ЗЗД от „Т., ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я. срещу В. А. Ц. с ЕГН
**********, с адрес: гр. С., жк. „М., ап. 19, че В. А. Ц. с ЕГН ********** дължи на „Т.
следните суми, във връзка с топлоснаден имот - апартамент № 19, находящ се в гр. С., жк.
„М., абонатен № ., а именно: сумата от 2326,90 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2019г. - 30.04.2021г., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 18.03.2022г. до
окончателното изплащане на сумата; сумата от 303,03 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2020г. до 04.03.2022г.; сумата от 16,80 лева, представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020г. - 30.04.2021г.,
ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 18.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата
и сумата от 1,87 лева - мораторна лихва за периода от 31.08.2020г. до 04.03.2023г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В. А. Ц. с ЕГН **********, с адрес: гр.
С., жк. „М., ап. 19, да заплати на „Т., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „Я. сумата от 552,97 лева – разноски, сторени в исковото производство, както и
сумата от 102,97 лева - разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 14357/2022г. на
СРС, 61 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
– „М..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8