Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 104/28.6.2017 г. гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.ЯМБОЛ
,ПЪРВИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ
На двадесети юни 2017 год.
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ПЕТКОВА
Секретар Ст.Г.
като разгледа докладваното от съдия
Д.Петкова
адм.дело № 97 по описа на 2017 г.
Производството
е по реда на чл.145 и сл АПК във вр.с чл.42 ал.1 от Наредба
№9/21.03.2015 год. за прилагане на подмярка
4.1“Инвестиции в земеделските стопанства“ от мярка 4 “Инвестиции в материални
активи“ от ПРСР за периода 2014-2020 год./Наредба№9/2015 год./.
Образувано е по жалба от С.З.К. ***
срещу Заповед №03-РД/347 от 6.02.2017 год. на Изп. Директор на
ДФ “Земеделие“
в частта с която е отказано финансиране по заявлението му за подпомагане по р.II т.1 и т.5 от заповедта.
В жалбата, както и с допълнително уточнение
се сочи че заповедта в оспорената й част е незаконосъобразна като издадена в
нарушение на изискуемата форма ,при съществено нарушение на административно
производствените правила и в противоречие с материалния закон.Твърди се, че
неправилно е отказано финансирането на покупка на термовизионна
камера, тъй като нормата на чл.32 ал.2 от Наредба №9/2015 год. на която се
позовава административния орган е неотносима към правния спор. По отношение на претенцията за
покупка на лекотоварен автомобил се претендира неправилно приложение на чл.32
ал.1 т.9 от цитирания подзаконов нормативен акт.
Иска се отмяна на заповедта на Изп. Директор на ДФЗ в оспорената част и се претендира
присъждане на разноски.
В с.з. процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа изцяло жалбата по изложените в нея възражения.В дадения
от съда срок не представя допълнително писмено становище.
Ответната страна, чрез процесуалният
си представител. оспорва изцяло основателността на жалбата.Сочи, че при
издаването на оспорената заповед са спазени всички
административно-производствени и материално правни разпоредби поради което
жалбата на С.К. следва да се отхвърли.В дадения от съда срок
процесуалният представител на административния орган представя писмено
становище ,в което подробно излага съображенията си относно неоснователността
на жалбата.Претендира заплащане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражения за недоказаност и прекомерност на
адвокатското възнаграждение за процесуалният представител на жалбоподателя.
Съдът,след преценка на събраните по
делото доказателства приема за установено следното:
Със Заповед №РД 09-213/27.03.2015
год. на Министъра на земеделието и храните на осн.чл.35
ал.1,2 и 3 и §3 от ПЗР на Наредба №9/2015 год. е определен период за прием на
заявления по реда на наредбата от
14.04.2015 год. до 8.06.2015 год.Кандидатът С.З.К. в качеството си на
регистриран земеделски производител е подал Заявление за подпомагане с ИД
20/04/1/03285 по Мярка 4.1 “Инвестиции в земеделски стопанства“ от ПРСР
2014-2020 год. В заявлението е посочено че се кандидатства за финансова помощ в
общ размер на 190 762.64 лв. в размер на 70% от разходите по проекта от
272 518.05 лв. В приложената към проекта Таблица за допустими разходи
са посочени за финансиране на ред
1-термовизионна камера O.I.S. 60 на
стойност 22 800 лв. и на ред 6-лекотоварен автомобил марка M.S. *** B. **** на стойност 77 900 лв.В графа“група разход“ от
Таблицата и двете инвестиции са посочени като такива по чл.32 ал.1 т.2 от Наредба
№9/2015 год. Към заявлението са приложени бизнес план, доказателства за
регистрация на С.К. като земеделски производител, декларации, нотариални
актове, договори ,оферти.С Уведомително писмо
изх.№01-6500/9143/25.10.2016 год. на ДФЗ на заявителя е указано
наличието на нередовности, непълноти и неясноти в
представената документация, включително допусната грешка при изписване на
модела на термовизионната камера.С Отговор
вх.№01-6500/9143 от 18.11.2016 год. Сл.К. е представил на административния
орган обяснения с цел отстраняване на
констатираните непълноти и неясноти.Със Заповед № 03-РД/347/6.02.2017 год.
Изпълнителния директор на ДФЗ-София, издадена на осн.чл.20а
ал.2 т.2 от ЗПЗП и чл.42 ал.1 от Наредба №9/2015 год. е одобрил за финансиране
по подаденото заявление за подпомагане разходи в общ размер на 157 652.25
лв. при интензитет на помощ 60%.Със същата заповед е отказано е финансиране на заявлението в частта надвишаваща
одобрените разходи по т.I като заявения интензитет е редуциран от 70% на
60% и не са одобрени за финансиране разходи за покупка на термовизионна
камера в размер на 22 800 лв.т.1/ и лекотоварен автомобил в размер на 77 900 лв./т.5/ по посочените модели и
марки от заявителя.
Съдът, след като извърши проверка на административен
акт в обжалваната му част съобразно изискването на чл.168 ал.1 АПК, прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима като подадена
в законоустановения 14-дневен срок по чл.149 ал.3 във
вр. с ал.1 АПК, от надлежна страна , срещу годен за
оспорване индивидуален административен акт, който в обжалваната му част е
неблагоприятен за оспорващия.
Разгледана по същество е основателна.
При извършената по реда на чл.168 АПК
проверка съдът намира че административния акт в частта на обжалването му е
валиден.Съгласно §1 т.13 ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция е специализирана
структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на
плащанията от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително
и интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на
законодателството на ЕС.Според чл.20а ал.1 и ал.2 от ЗПЗП , Изпълнителния
директор на ДФ“Земеделие“ е и Изпълнителен директор на РА, който организира и
ръководи нейната дейност и я представлява, а чл.42 ал.1 от наредба №9/2015 год.
изрично предвижда,че ИД на РА се произнася със заповед за пълно или частично
одобрение или отказ за финансиране на заявленията за подпомагане.Оспорената
заповед е издадена от ИД на ДФЗ и като такава е постановена от компетентен
административен орган в кръга на предоставената му материална и териториална
компетентност.
Съдът намира ,че при издаването на
заповедта са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила относно формата на
акта.Безспорно заповедта,предмет на съдебното обжалване съставлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 АПК, който следва да бъде издаден
съобразно изискванията на АПК.Съгласно чл.59 ал.1 АПК административния орган издава
акта или отказва издаването на акта с мотивирано решение, а според чл.59 ал.2
т.4 АПК административния акт следва да съдържа фактически и правни основания за
издаването си, за да бъде законосъобразен. Изискването за мотивираност означава
същия да съдържа конкретни съображения за неговото издаване-както фактически
така и правни.Мотивирането на акта представлява една от гаранциите за
законосъобразност на акта, която законът е установил в защита правата на
страните в административното производство.В конкретния случай съдът намира че
посочената от ответника правна обосновка на
изнесените от органа конкретни
фактически основания за постановяване на частичен отказ от одобряване на
заявените разходи за двата актива за неточна и непълна.
Административния орган обосновава
частичния си отказ по р.II т.1 и т.5 от заповедта, с нормата на чл.32 ал.1
т.2 от Наредба №9/2015 год. ,а относно лекотоварния автомобил и с чл.32 ал.1
т.9 от същата наредба.Съдът приема че в р.II т.1 от
заповедта административния орган е допуснал фактическа грешка посочвайки
нормата на чл.32 ал.2 от Наредба №9/2015 год. Видно от фактическото описание
касае за чл.32 ал.1 т.2 от приложимия подзаконов нормативен акт.Безспорно в
чл.32 ал.1 от т.1 до т.12 са изброени допустимите разходи в рамките на
земеделското стопанство, като т.2 са тези
за закупуване включително и чрез финансов лизинг и/или инсталиране на
нови машини,съоръжения и оборудване, необходими за подобряване на земеделския
производствен процес, включително и за опазване компонентите на околната среда,
получаване на топлинна и/или
електроенергия, необходими за земеделските дейности на стопанството и
подобряване на енергийната ефективност, съхранение и подготовка за продажба на
земеделска продукция.Правилното основание да се постанови отказ/пълен или
частичен/ обаче е чл.39 ал.1 от Наредба №9/2015 год.,в който текст са
установени хипотезите, в които органът може да откаже исканото финансово
подпомагане.Видно от съдържанието на процесната
заповед тя не визира нито една от хипотезите на чл.39 ал.1 от приложимата
наредба, а при това положение съдът не може да направи адекватна проверка за
материалната законосъобразност на административния акт.Следва органа да посочи фактическите съображения към коя норма
на материалното право са относими. Самостоятелно
посочените норми на чл.32 ал.1 т.2 и т.9 от Наредба №9/2015 год.не може да се
приеме за достатъчна и правилна правна обосновка на фактическите твърдения на
органа.Вярно е че съгласно ТР №16/31.03.1975 год. на ОСГК на ВС,което не е изгубило
сила,излагането на мотивите може да предхожда издаването на административния
акт и да се съдържа в друг документ,съставен с оглед издаването на акта.В
случая обаче това решение не може да намери приложение, тъй като в
предхождащото издаването на процесната заповед
становище на Зам. Изпълнителния директор на ДФЗ , обективирано
в Докладна записка вх.№03-0416/545 от 3.02.2017 год. е отразено че заявлението
на С.К. следва да бъде одобрено за финансиране, тъй като проекта отговаря на
изискванията залегнали в Наредба №9/2015 год., както и на съотносимото
европейско и национално законодателство.
С оглед на изложеното
оспорването по настоящото дело се явява
основателно, а постановения частичен отказ
в р.II т.1 и т.5 от
жалената заповед е незаконосъобразен и следва да се отмени,като преписката се
върне за ново произнасяне при съобразяване на дадените от съда задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона.
При този изход на делото, искането на
жалбоподателя за присъждане на направените разноски е основателно.Видно от
представения списък по чл.80 ГПК оспорващият претендира разноски в общ размер
на 5243.00 лв. от които 1007.00 лв. д.т. и 4236.00 лв. адвокатско
възнаграждение.От пълномощника на ответната страна се прави възражение за
прекомерност на уговореното и изплатено възнаграждение за един адвокат, което
съдът намира за неоснователно.Заявеният от жалбоподателя имуществен интерес по
отношение на двата актива е 100 700 лв., съставляващи разхода за който е
отказано финансиране. Съгласно чл.8 ал.1 т.6 от Наредба №1/2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство по административни дела с материален интерес, минималното
адвокатско възнаграждение в този случай е 3530 лв. плюс 1% за горницата над
100 000 лв.Договореното между
жалбоподателя и процесуалният му представител и изплатено адвокатско
възнаграждение е 3530 лв. т.е. в минимален размер,а сумата от 4236 .00 лв. е с
начислено ДДС.
С оглед на изложеното,съдът
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ по жалба на С.З.К. *** Заповед №
03-РД/347 от 6.02.2017 год. на Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“-София в
частта в която се отказва финансово подпомагане по р.II т.1 и
т.5.
ВРЪЩА делото на Изпълнителния
директор на ДФ“Земеделие“ за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане на
решението в сила при съобразяване на задължителните указания на съда по
тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение.
ОСЪЖДА ДФЗ-РА да заплати на С.З.К. с
посочен адрес, ЕГН********** разноски в размер на 5243.00/пет хиляди двеста
четиридесет и три/ лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на
чл.138 АПК.
АДМ.СЪДИЯ: /п/ не се чете