Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1775
гр. Пловдив, 02.10.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски
районен съд, XVІІІ н. с. в публично
съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
ГЕОРГИЕВА
При участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ТЕРЗОВА, като
разгледа докладваното от съдията АНД №3624/2019г.
по описа на ПРС, XVІІІ н.с., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №19 - 1030 -
003551 от 30.04.2019г. на Началник Група към ОДМВР – Пловдив, с-р „Пътна
полиция“, с което на Д.К.Ч., ЕГН:********** за нарушение на чл.21, ал.1 от Закон
за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания – ГЛОБА в
размер на 700 /седемстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 3 /три/ месеца, като наред с това на осн. Наредба
№Із-2539 на МВР са отнети 12 /дванадесет/ контролни точки.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител –
адв. С.П., атакува наказателното постановление, като незаконосъобразно, с
искане за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован,
не се явява, но се представлява от процесуалния си представител, който поддържа
жалбата и прави същото искане.
Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, не
изпраща представител. В съпроводителното писмо до съда излага становище за законосъобразност
на атакуваното наказателно постановление и иска същото да бъде потвърдено.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за
обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по
същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 07.08.2018г., в 13.21 часа, жалбоподателят управлявал
в с. Граф Игнатиево по ул. „Карловска“ №2 /посока гр. Карлово/ лек автомобил
„Ауди А6“, с рег. №***, негова собственост, като се движил със скорост от 101
км/ч, при максимално разрешена скорост за движение в населеното място от 50
км/ч. Същият превишил разрешената скорост с 51 км/ч. Посоченото нарушение било
установено с автоматизирано техническо средство – стационарно преносим уред за
контрол на скоростта /СПУКС/ - ATCC – ARH – CAMS1 с №11743са, в снимка №0076939, в която скоростта била отразена като
104 км/ч и бил отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3% в полза на
водача. На посоченото място се намирал и полицейският служител И. Л.Д., който
използвал техническото средство. Последното било позиционирано в населеното място
– с. Граф Игнатиево, на ул. „Карловска“ №2. За използването на същото на
следващия ден - 08.08.2018г., бил съставен Протокол
за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №1030р-
18832 от свидетеля И. Л.Д. и подписан от същия. След снемане на данните от
техническото средство жалбоподателят Ч. бил поканен да попълни и подпише
декларация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП. На 29.01.2019г.
жалбоподателят попълнил и подписал посочената декларация, в която
собственоръчно отразил, че той е управлявал лекия автомобил на 07.08.2018г.
Поради това и на 29.03.2019г. срещу него бил съставен АУАН с бланков №229167 от
А.Г.П. – *** при сектор „Пътна полиция“. Актосъставителят квалифицирал
административното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Екземпляр от АУАН бил
връчен на нарушителя, който го подписал без възражение. В тридневен срок не
постъпило и писмено възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа така съставения АУАН било издаденото и
атакуваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства –
показанията на свидетелите А.П. /актосъставител/ и И.Д., както и от приложените
по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
По делото са налице категорични и безспорни
доказателства за извършено от жалбоподателя административно нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП, тъй като същият се е движил със скорост от 101 км/ч при разрешена
в населеното място скорост от 50 км/ч. Касае се за ангажиране на
административнонаказателна отговорност на правен субект, който е посочен по
изричната разпоредба на закона по чл.188, ал.1 от Закона за движение по
пътищата – а именно собственикът на моторно превозно средство.
Нарушението е било заснето с автоматизирано техническо
средство – стационарно преносим уред за контрол на скоростта /СПУКС/ - ATCC –
ARH – CAMS1 с №11743са, в снимка №0076939, в която скоростта била отразена като
104 км/ч и бил отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3% в полза на
водача. За техническото средство е било издадено Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване №17.09.5126, със срок на валидност до 07.09.2027г. В този
смисъл е приложеното по делото копие на Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване №17.09.5126.
Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП,
условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, каквато в случая се явява Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съдебният състав
счита, че са спазени изискванията на посочената Наредба. Използваното
техническо средство СПУКС ATCC – ARH – CAMS1 с №11743са представлява стационарно
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства. Т.е.
макар и наречено „стационарно“ използваното по делото техническо средство тип
АТСС - ARH CAMS1 представлява преместваемо
устройство, което се разполага от контролния орган на пътното платно върху
т.нар. триножник - преносима поставка с три крака. Посоченото изключва същото
да е „прикрепено“ към земята, а следва да се приеме, че има характер на временно
разположено на участък от пътя, следователно се явява „мобилно“ по своя
характер. Предвид това и съобразно изричната разпоредба на чл.10, ал.1 от
Наредбата, то за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва
протокол съгласно приложението към Наредбата – изискване. В конкретния случай
протокол по чл.10 от Наредбата е съставен. Непосочването на № на първото
статично изображение и на № на последното статично изображение не е съществен
пропуск, който да опорочи производството по налагане на административно
наказание и/или съществено да наруши правото на защита на наказаното лице.
Разпитаният полицейски служител, съставил протокола – свидетелят И.Д. ясно
заяви причината, поради която има непосочване на първото и последното статично
изображения – автоматично извличане на нови номера от самата система. Поради
това и възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя в тази насока
съдът намира за неоснователни. Такова е и възражението, свързано с липса на
снимка на мястото, на което е бил разположен уредът. Липсата на снимка на
мястото, на което е бил разположен уредът, също не е съществен пропуск, който да опорочи производството по налагане на
административно наказание и/или съществено да наруши правото на защита на
наказаното лице /в този смисъл е Решение №459 от 17.12.2018г. на
Административен съд – Варна по к.а.н.д. №645/2018г./.
Възражението за липса на точно и ясно посочване на
мястото на нарушението също не се споделя от съда. Обстоятелството, че
автомобилът, управляван от жалбоподателя, се е движил именно в населено място е
категорично установено и недвусмислено отразено и в АУАН и в НП. Нарушението е
извършено в населено място – с. Граф Игнатиево и това е посочено и в двата акта
на администрацията. Не е налице и твърдяното противоречие за мястото на
извършване на нарушението и в Протокола за използване на Автоматизирано
Техническо средство или система с рег. №
1030р-18832 от 08.08.2018г. Вярно е, че е посочен
пътя, по който се е движил управляваният от жалбоподателя лек автомобил – 2К
/второкласен път/, но това обстоятелство не буди никакво съмнение, че
нарушението е извършено в населеното място – с. Граф Игнатиево. Този второкласен
път, когато преминава през населеното място, има административен адрес, а
именно ул. „Карловска“ №2.
Възражението за изтекли срокове по чл.34 от ЗАНН е
неоснователно. По силата на чл.34, ал.2 от ЗАНН не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни,
екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за
политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за
пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална
инвестиционна цел, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с
финансови инструменти, Закона за платежните услуги и платежните системи,
Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014
г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за
отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви
2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (OB, L 173/1 от 12 юни 2014
г.), Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други
предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и
част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на
нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две
години. В настоящия случай не е изтекла една година от извършване на
нарушението до съставянето на АУАН и издаването на НП. Не е изтекъл и
тримесечният срок от откриване на нарушителя. Последният е открит не на датата
на извършване на нарушението, а на датата на попълване и подписване на
декларацията по чл.188 от ЗДвП – 29.01.2019г., а АУАН е съставен на
29.03.2019г.
Разпоредбата на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП предвижда
административни наказания “глоба” в размер на 700 лева и три месеца лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, за водач, който превиши
разрешената скорост в населено място с над 50 km/h,
като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. В конкретния случай
разрешената максимална скорост за движение в населено място е 50 км/ч. Същата е
превишена с 51 км/ч. Налице е абсолютно определена санкция, която не подлежи за
корекция от съда.
Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не
по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което
приложение не може да намери и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
При извършената
служебната проверка съдът
не констатира допуснати
в хода на
административно наказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление.
По изложените
съображения, предвид липсата
на основания за
отменяване или изменяване на
наказателното постановление, и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №19 - 1030 - 003551 от
30.04.2019г. на Началник Група към ОДМВР – Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с
което на Д.К.Ч., ЕГН:********** за нарушение на чл.21, ал.1 от Закон за
движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания – ГЛОБА в
размер на 700 /седемстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 3 /три/ месеца, като наред с това на осн. Наредба
№Із-2539 на МВР са отнети 12 /дванадесет/ контролни точки.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред
Административен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА! ДТ