Присъда по дело №638/2024 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта:	26
Дата:	17 септември 2024 г. (в сила от 3 октомври 2024 г.)
Съдия:	Ива Николаева Стефанова

Дело:	20245500200638
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	27 юни 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 26
гр. Стара Загора, 17.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ива Н. Стефанова
при участието на секретаря М. Д. С.
и прокурора М. И.
като разгледа докладваното от Ива Н. Стефанова Наказателно дело от общ
характер № 20245500200638 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. А. Т. – роден в гр. ***, живущ в гр. ***,
ул. *** българин, български гражданин, с висше образование, управител на
**** женен, неосъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на
07.08.2020 г. в гр. Стара Загора на ул. „Поп Минчо Кънчев” срещу блок №
100А при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Ауди”, модел „Кю 7” с peг. № СТ 8394 КК, на заден ход нарушил правилата за
движение, посочени в Закона за движението по пътищата (ЗДвП), а именно:
- чл.40 ал. 1 ЗДвП – „Преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението”;
- чл.40, ал.2 от ЗДвП – „По време на движението си назад водачът е
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато
това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности”, но не сторил това и по непредпазливост причинил смъртта на
пешеходката К.П. Т. на 83 г. от гр. Стара Загора, като след деянието направил
всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и
на основание чл.343а, ал.1, б. „б”, вр. с чл.343, ал.1, б. „в”, вр. с чл.342, ал.1 от
1

НК и чл.58а, ал.1, вр. с чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА на десет месеца
„лишаване от свобода”.
На основание чл.66, ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия В. А. Т. с
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г от НК ЛИШАВА подсъдимия В. А. Т. от право
по чл.37, ал.1, т.7 от НК – право да управлява МПС, за срок от една година и
три месеца, считано от началото на изпълнението на това наказание.
ОСЪЖДА подсъдимия В. А. Т., със снета по-горе самоличност, ДА
ЗАПЛАТИ направените разноски по делото, както следва:
- на частния обвинител П. В. Т., ЕГН **********, от гр. ****,
направените разноски по делото в размер на 800 (осемстотин) лв.;
- на адв. П. Ж. П., ЕГН **********, от АК – Стара Загора с адрес по
месторабота: *****, сумата общо от 3 000 (три хиляди) лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на
частните обвинители П. В. Т., К. П. Т. и В. С. Т..
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО по делото – лек автомобил
марка „Ауди”, модел „Кю 7” с peг. № СТ 8394 КК, находящ се в Тилова база на
ОД на МВР – Стара Загора, ДА БЪДЕ ВЪРНАТ на собственика му – А. Т. Г.
ЕГН **********, живущ в гр. ****
ОСЪЖДА подсъдимия В. А. Т., със снета по-горе самоличност, ДА
ЗАПЛАТИ по сметката Окръжна прокуратура – Стара Загора направените по
д.п. № 51/2022 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Стара Загора
разноски в размер на 3 591,04 (три хиляди петстотин деветдесет и един лева и
четири стотинки) лв.
Присъдата подлежи на въззивно обжалване и протестиране пред
Апелативен съд – Пловдив в 15-дневен срок, считано от днес.

Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ:

Срещу подсъдимия В.А.Т. e повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл.343а, ал.1, б.„б”, вр. с чл.343, ал.1, б.„в”, вр. с чл.342, ал.1
от НК за това, че на 07.08.2020 г. в гр. Стара Загора на ул. „Поп Минчо
Кънчев” срещу блок № 100А при управляване на моторно превозно средство
– лек автомобил марка „Ауди”, модел „Кю 7” с peг. № СТ 8394 КК, на заден
ход нарушил правилата за движение, посочени в Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), а именно:
-чл.40 ал. 1 ЗДвП – „Преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението”;
-чл.40, ал.2 от ЗДвП – „По време на движението си назад водачът е
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато
това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности”, но не сторил това и по непредпазливост причинил смъртта на
пешеходката К.П.Т. на 83 г. от гр. Стара Загора, като след деянието направил
всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата.
Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение по чл.343а,
ал.1, б.„б”, вр. с чл.343, ал.1, б.„в”, вр. с чл.342, ал.1 от НК. Счита, че на
подсъдимия В.А.Т. следва да му бъде наложено наказание при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, под средния размер на наказанието,
предвидено в закона – около осемнадесет месеца „лишаване от свобода”.
Според прокурора, съдът следва да приложи разпоредбите на чл.58а, чл.1 от
НК и на чл.66 от НК, като наложеното на подсъдимия Т. наказание бъде
намалено с 1/3, стане дванадесет месеца „лишаване от свобода” и
изпълнението му бъде отложено с изпитателен срок от три години. Предлага
подсъдимият Т. да бъде лишен от право да управлява МПС по чл.343г от НК
за срок, равен на срока на наказанието „лишаване от свобода”.
Частните обвинители П.В.Т. К.П.Т. и В.С.Т. поддържат така
повдигнатото обвинение по чл.343а, ал.1, б.„б”, вр. с чл.343, ал.1, б.„в”, вр. с
чл.342, ал.1 от НК срещу подсъдимия В.А.Т.. Считат, че следва да му бъде
наложено справедливо наказание, като се вземат предвид допуснаните от него
многобройни нарушения на ЗДвП, данните за личността му и тежкият
съставомерен резултат. Пледират на подсъдимия Т. да бъде наложено
наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства, в размер над
средния, предвиден за това престъпление, а именно – три години „лишаване
от свобода”, което след редукцията по чл.58а, чл.1 от НК стане две години
„лишаване от свобода”. Претендират за направените по делото разноски.
Подробни съображения за това развива в пледоарията си повереникът им адв.
П.П.
Подсъдимият В.А.Т. твърди, че искрено съжалява за случилото се.
1

Моли съда за справедливо наказание, при превес на смекчаващите вината
обстоятелства – девет месеца „лишаване от свобода”, което след редукцията
по чл.58а, чл.1 от НК стане шест месеца „лишаване от свобода”, като се
определи минималният изпитателен срок по чл.66 от НК. При
индивидуализацията на наказанието, включително и на наказанието лишаване
от право да управлява МПС по чл.343г от НК, моли съда да вземе предвид
положителните данни за личността и поведението му, както и поведението на
пострадалата Т. което е допринесло за настъпването на пътнотранспортното
произшествие. Подробни съображения, за това развива в пледоарията си
защитникът му адв. Г.Б..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Подсъдимият В.А.Т. е роден в гр. ****, българин, български
гражданин, с висше образование, управител на ******, женен, неосъждан,
живущ в гр. **** ЕГН **********.
Подсъдимият Т. бил правоспособен водач категория „В”, „М“, „А“ и
„В1 “, като първоначално издаденото му СУМПС за категория „В” е от
30.01.2003 г. (л.96 – л.98, т.1 и л.177 – л.179, т.2 от д.п.).
Подсъдимият В.А.Т. живеел и понастоящем живее със семейството
си в гр. ********. На партерния етаж на същия адрес били офисът и магазинът
на фирма ******, чийто управител бил подсъдимият Т..
Подсъдимият Т. управлявал автомобил марка „Ауди“ , модел „Кю-
7“, с peг. № СТ 8394 КК, който обикновено паркирал пред дома си.
Автомобилът бил собственост на бащата на подсъдимия Т. – А. Т. Г. (л.32, т.1
от д.п.).
На 07.08.2020 г. автомобилът, ползван от подсъдимия Т., отново бил
паркиран там – срещу входа на блока на ул. „Поп Минчо Кънчев“ № 100А.
Лекият автомобил „Ауди” бил паркиран встрани от платното за движение,
върху обособена зона за паркиране, с надлъжна ос косо спрямо оста на пътя и
предна част, насочена на югоизток. Вляво от автомобила се намирали и други
паркирани автомобили – товарен автомобил „Мерцедес” и лек автомобил
„Дачия”.
Същият ден, след 9 ч. подсъдимият Т. излязъл от дома си и се
отправил към паркирания по гореописания начин автомобил, за да го ползва.
Към 9.18 ч. подсъдимият Т. предприел маневра за движение на
заден ход, като за целта ускорил движението на автомобила си от състояние на
покой. При навлизане на платното за движение автомобилът бил разположен
леко косо, с леко отдалечаване на собствената му надлъжна ос от лявата
граница на платното за движение. Ъгълът на надлъжната ос на автомобила при
това движение е бил около 11 градуса наляво от надлъжната ос на пътя.
В същото време от десния тротоар, гледано спрямо посока от юг на
север, косо на платното за движение, при спокоен ход, навлязла за да пресича
2

пострадалата К.П.Т. на 83 г. Тя се движила със корост от около 3,2 км/ч., косо и
под ъгъл около 18 градуса наляво от надлъжната ос на платното за движение,
гледано спрямо нейната посока (север).
Така пострадалата Т. се приближавала постепенно към коридора на
движение на автомобила, гледано спрямо посоката на движение на
пешеходката и движението на заден ход на автомобила.
Автомобилът, управляван от подсъдимия Т., изминал около 7,2 м. и
застигнал пострадалата Т.. Мястото на удара било на 1,5 м. северно от мерната
линия на ориентира и на 1,1 м. вдясно от лявата граница на платното за
движение, гледано спрямо разположението на автомобила.
Настъпил удар между задната лява повърхност на багажното
отделение на автомобила, в областта на лявата светлина, и задната лява
повърхност на тялото на пострадалата Т. (от към гърба й). При този удар
тялото на пострадалата Т. било изтласкано напред и леко надясно, гледано
спрямо нейната посока на движение, като едновременно с това се завъртяло
минимално около вертикална ос и паднало върху терена с предната си лява
част, преди да се установи в покой. Левият крак на пострадалата останал леко
отворен навън от тялото.
Автомобилът, управляван от подсъдимия Т., продължил движението
си назад. При това задната лява гума на автомобила застъпила левия крак на
пострадалата надлъжно от към външната си страна, без да счупи костите на
подбедрицата на Т.. Преминавайки през крака на пострадалата, подсъдимият
Т. усетил неравност, но мислейки, че това е намиращата се наблизо шахта,
продължил движението си назад. Така автомобилът преминал от ляво на
тялото (гледано през погледа на водача), след което спрял след мястото на
застъпване на тялото на пострадалата Т.. По тази начин управляваният от
подсъдимия Т. автомобил изминал от мястото на потеглянето си до спирането
си след ПТП общо около 18,1 м.
По време на удара между лекия автомобил „Ауди” и пострадалата Т.
автомобилът се движел на заден ход, в условията на ускорителен режим на
скоростта. Към момента на удара скоростта на автомобила, управляван от
подсъдимия Т., била около 15 км/ч., а максималната скорост на лекия
автомобил, преди да започне да спира и да се установи в покой, била около 19
км/ч.
След като се обърнал напред и забелязал пред автомобила си на
известно разстояние да лежи по очи възрастна жена, подсъдимият Т. спрял,
слязъл и веднага отишъл при нея. Разбирайки, че това е съседката му К.
подсъдимият Т. се опитал да контактува с нея, но тя била неадекватна. Тогава
подсъдимият Т. започнал да вика за помощ: „Обадете се бързо! Ударих жена!
Обадете се на тел. 112!“
Неговите викове били чути от свидетелите В.Н.Г. (тя била в
жилището на майка си, което се намирало в близост до мястото на ПТП – на
3

ул. ****) и В.В.В. (преминаващ пеша покрай мястото на ПТП). Подсъдимият
Т. извикал на свидетеля В. и го помолил да се обади на тел.112 за случая.
И двамата свидетели се обадили на тел.112, съответно – Г. в 9.23 ч.,
а В. – в 9.26 ч. Подсъдимият Т., на когото се сторило, че линейката се бави,
лично се обадил на тел.112 в 9.28 ч.
Горните обстоятелства се установяват от писмо рег. № 10584р-
1973/12.08.2020 г. от „Районен център 112” – Бургас и приложени към него 1
бр. CD (л.79 – л.80, т.1 от д.п.).
Междувременно някой извикал работещия наблизо свидетел д-р
Т.Б.В. който оказал първа помощ на пострадалата Т. – сложил турникет на
крака й.
В медицинския екип, пристигнал с линейката в 9.35 ч., била
свидетелката д-р К.Г.К.. Била оказана на място спешна и неотложна помощ на
пострадалата Т. която била откарана в болницата в много тежко състояние.
След това на мястото на ПТП дошъл полицейски екип, в който бил
и свидетелят С.И.И. (инспектор в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР –
Стара Загора). Той и колегите му запазили местопризшествието и тествали
подсъдимия Т. за употреба на алкохол с техническо средство, като тестът бил
отрицателен.
В сектор „Пътна полиция” подсъдимият Т. бил тестван за употреба
на наркотични вещества с „Дръг тест 5000”, който също отчел отрицателен
резултат (л.5, т.1 от д.п.)
По-късно същият ден, въпреки оказаната й медицинска помощ,
пострадалата Т. починала.
Вследствие на пътнотранспортното произшествие пострадалата Т.
получила множество тежки травматични увреждания, а именно: гръдна
травма – счупване на ребра лява гръдна половина с разместване на
фрагменти; контузия на белите дробове; счупване на лявата лопатка; счупване
на гръбначния стълб в областта на Х гръден прешлен с контузия на
гръбначния мозък; кръвонасядане по лявата повърхност на гърба; охлузвания
и кръвонасядания по лицето; разкъсно-контузна рана по слепоочната лява
окосмена част на главата; охлузвания по лявата ръка; масивна разкъсно-
контузна рана по лявата подбедрица. Причината за смъртта на пострадалата Т.
е тежката гръдна и гръбначно-мозъчна травма.
Извършени били оглед на пътнотранспортно местопроизшествие и
оглед на веществени доказателства (лек автомобил марка „Ауди”, модел „Кю
7” с peг. № СТ 8394 КК), били изготвени и фотоалбуми за извършените огледи
(съответно, л.10 – л.15, л.18 – л.24, л.26 и л.28 – 30, т.1 от д.п.).
Участвалият в пътнотранспортното произшествие лек автомобил
марка „Ауди”, модел „Кю 7” с peг. № СТ 8394 КК бил оставен за отговорно
пазене на собственика си – А. Т. Г. (баща на подсъдимия Т.), видно от протокол
от 07.08.2020 г. (л.26, т.1 от д.п.).
4

Бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
07.08.2020 г. (л.93, т.1 от д.п.).
Видно от удостоверение за наследници № 4467/01.09.2020 г. от
Община Стара Загора (л.92, т.1 от д.п.), К.П.Т. е починала на 07.08.2020 г. и
нейни наследници са синовете й С.В.Т. и П.В.Т.
От справка за родствени връзки № 349р-12933/21.04.2021 г. от ОД
на МВР – Стара Загора се установява, че К.П.Т. (починала на 13.08.2022 г.)
има следните роднини – синове С.В.Т. и П.В.Т.и внуци В.С.Т., К.П.Т. и Н.П.Т.
Видно от удостоверение за наследници № 4575/29.07.2022 г. от
Община Стара Загора (л.14, т.2 от д.п.), С.В.Т. е починал на 28.07.2021 г. и
негови наследници са съпругата му Е.И. Т. и синът му В.С.Т..
Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза на
труп № 144/2020 г. от 07.08.2020 г. (л.39 – л.43, т.1 от д.п.), при огледа и
аутопсията на К.П.Т. на 83 г. от гр. Стара Загора е установено следното:
Гръдна травма – счупване на ребра лява гръдна половина с разместване на
фрагменти; контузия на белите дробове; счупване на лявата лопатка; счупване
на гръбначния стълб в областта на Х гръден прешлен с контузия на
гръбначния мозък; кръвонасядане по лявата повърхност на гърба. Охлузвания
и кръвонасядания по лицето. Разкъсно-контузна рана по слепоочната лява
окосмена част на главата. Охлузвания по лявата ръка. Масивна разкъсно-
контузна рана по лявата подбедрица. Причината за смъртта на К.П.Т. е
тежката гръдна и гръбначно-мозъчна травма. Описаните травматични
увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и могат да се получат
при настъпило ПТП, блъскане на пешеходец от движещ се на заден ход висок
автомобил, с последващо падане и удар върху гереи, като травмата на левия
долен крайник е от преминаване на автомобилна гума с притискане в тази
област. Всички травматични увреждания са прижизнени.
Видно от протокол за химическа експертиза № 1717 от
14.08.2020 г. (л.49, т.1 от д.п.), в кръвта на пострадалата К.П.Т. не е открито
съдържание на етилов алкохол.
Комплексната автотехническа и съдебномедицинска
експертиза от 10.02.2021 г. е представила в хода на досъдебното
производство своето заключение (л.116 – л.121, т.1 от д.п.). Основните и най-
важни изводи на това заключение са свързани с мястото на удара, скоростта на
автомобила и пешеходката, механизма на ПТП, видимост за водача към
пешеходката, механизъм на получените от пешеходката травматични
увреждания, технически причини за настъпването на ПТП. Според експертите
инж. С.Н. и д-р Т.П., водачът е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на процесното ПТП. Произшествието е настъпило поради:
-движение на заден ход без водачът да е наблюдавал непрекъснато
пътя зад автомобила;
-движение на пешеходката по платното предназначено за движение
5

на автомобили, което е недопустимо от гледна точка на безопасността.
За всестранно и пълно изясняване на делото от обективна страна и
по искане на В. Т. (в качеството му на обвиняем) в хода на досъдебното
производство е назначена комплексна автотехническа, трасологична и
съдебномедицинска експертиза, с оглед участващите в нея вещи лица (л.108 –
л.109, т.2 от д.п.).
Видно от заключението на горната експертиза, назована от
изготвилите я вещи лица комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза № 170/2023 г. от 30.03.2024 г. (л.110 – л.149, т.2
от д.п), е изготвена мащабна скица на база на събраните доказателства по
делото и приложения по досъдебното производство огледен протокол. От
събраните доказателства експертите са се запознали с наличната пътна
обстановка, разположението на обектите и посоките на движение на всеки
обект. За изготвяне на експертизата са използвани всички събрани
доказателства по делото. Установено е, че пътната обстановка не е запазена, а
именно – автомобилът е преместен от мястото на ПТП, а пешеходката е
останала на място след настъпилото ПТП.
За ориентация на намерените обекти в експертизата експертите са
избрали същата посока, каквато е посоката на огледа и на движение на
автомобила „Ауди” преди ПТП, както и ориентир – посоченият в огледния
протокол. Всички събрани доказателства по делото, включително и гласните
доказателства, са използвани при изготвяне на експертизата.
Експертите са изготвили динамичен модел на удара в съответствие с
намерените обективни находки, данните за получените травми на
пострадалата и огледа на автомобила.
Анализирайки локализациите и характеристиките на травматичните
увреждания по тялото на пострадалата К.П. Т. установени по време на
аутопсията и описани в съдебномедицинска експертиза № 144 от 07.08.2020 г.,
експертите правят извода, че мястото на първоначалния контакт между
автомобила и тялото на пострадалата Т. е било в лявата половина на гърба, на
нивото на гръдния кош, с посока отзад напред и леко отстрани отляво на
пострадалата при изправено положение на нейното тяло в момента на този
първоначален контакт. Този извод се потвърждава от характеристиките на
уврежданията в тази област, описани подробно на л.15 – л.16 от заключението
(л.125 – л.126, т.2 от д.п.)
От данните по делото е установено, че Т. е получила травма при
удара на лекия автомобил и последвало падане върху терена върху предната
част и леко вляво. Механизмът на падане на пострадалата е при действието на
ударна сила първоначално под нивото на масовия център, а след това около и
над нивото на масовия център, както и отляво и отзад за тялото на
пострадалата. Получава се въртящ момент, при който тялото, след контакт със
задната повърхност на автомобила придобива ротация около вертикална ос в
посока по часовата стрелка, гледано отгоре, а след това около напречната ос,
6

при което тялото пада върху терена. Травматичните увреждания определят
достатъчно висока интензивност на ударния процес, за което свидетелстват
нанесените травматични увреждания. Това означава, че падането на тялото е
отдалечено от мястото на удара, а наличните увреждания са във фазата на
удара и след падане върху терена.
Мястото на удара е в пряка връзка между скоростта в момента на
удара и изминатото разстояние от тялото след удара Следователно, скоростта
на автомобила в момента на удара е около 14-15 км/ч. (изследвана от
експертите по два метода), а мястото на удара на 2,7 м. преди крайното
положение на покой на пострадалата.
Изминатото разстояние от автомобила от мястото на потегляне до
мястото на удара е 7,2 м. На база на тази скорост се получава и съответно
разстояние на отхвърляне. То напълно отговаря на интензивността на удара и
получените травматични увреждания.
Следователно, мястото на удара е на 1,5 м. северно от мерната
линия на ориентира и на 1,1 м. вдясно от лявата граница на платното за
движение, гледано спрямо разположението на автомобила.
Според данните по делото е установено, че автомобил „Ауди” е
потеглил от място, като е достигнал мястото на удара и крайното положение
на покой. Крайното положение на покой е след мястото на разположение на
тялото на пострадалата. Изминатият общ път от автомобила, съответстващ на
така посоченото, е 18,1 м. То е изминато при два режима на движение –
ускорителен и след това закъснителен.
Максималната скорост, която автомобилът развива, е около 19 км/ч.
при изминат след тръгването път от 12 м. Тази скорост е максимално
2
възможна и съгласно отчетеното спирачно закъснение от 4 м/с и спиране без
спирачни следи. Скоростта в момента на удара е около 15 км/ч., като се има
предвид, че закъснителното движение е за изминати около 6 м.
Следователно, скоростта на автомобила в момента на удара е около
15 км/ч., а максимално достигнатата от около 19 км/ч.
Както бе посочено във тората задача, от медицинския анализ е
установено, че пострадалата е получила следните телесни увреждания:
-Кръвонасядане с овална форма с диаметър 7,5 см. в лявата гръбна
половина на гръдния кош, в областта на долната проекция на лява скапула
(лопатка);
-Счупване на лявата лопатка;
-Счупване на II, III, IV, V и VI ребра от лявата половина на гръдния
кош по скапуларната линия (мислена вертикална линия, която преминава през
върха на лопатката) и на II, III, IV, V, VI, VII, VIII, IX, X и XI ребра по задна
аксиларна линия (мислена вертикална линия водеща началото си от задния
ръб на подмишничната ямка), с изразени дислокации на костните фрагменти;
7

-Контузионни участъци в левия бял дроб, разположени по задно-
страничната му повърхност с размери 1-5 см;
-Счупване на тялото на Х-ти гръден прешлен с кръвонасядане и
контузия на гръбначния мозък;
Очевидно, съгласно посочените данни по-горе, че в момента на
контакта тялото на пострадалата е било с лявата си задна част към задната
повърхност на автомобила.
Ударната сила за тялото на пострадалата е с направление отзад
напред и вляво спрямо вертикалната ос. Това определя създадения въртящ
момент за тялото около вертикална ос, респективно придобитата ротация на
тялото около същата ос в посока по часовата стрелка. В резултат на това
движение тялото е попаднало върху терена в положението с лявата предна
повърхност по-близо към терена.
Ударът за автомобила е в областта на лявата задна повърхност на
автомобила в областта на багажното отделение и задната лява светлина.
В момента на удара автомобилът се е движил на заден ход,
разположен леко косо, с леко отдалечаване на собствената му надлъжна ос от
лявата граница на платното за движение. Ъгълът на надлъжната ос на
автомобила при това движение е бил около 11 градуса наляво от надлъжната
ос на пътя. Пострадалата в момента на удара се е движила косо спрямо оста на
пътя и ъгъл на разположение на надлъжната ос съответно около 18 градуса
наляво, гледано спрямо нейната посока на движение, т.е. по-голям от този на
автомобила. Това означава, че пешеходката се е приближавала постепенно към
коридора на движение на автомобила, гледано спрямо посоката на движение
на пешеходката и движението на заден ход на автомобила.
При това движение и след удара тялото на пострадалата пада
напред и леко надясно спрямо предварителното движение, а автомобилът
преминава покрай тялото, застъпвайки частично със задната си лява гума
левия крак на пострадалата.
Видимостта за водача на автомобила се е определяла от огледалата
за задно виждане.
При правилно настроени огледала видимостта вляво е обсега от 2,5
до 3 м., а вдясно от 2,4 м. до 2,8 м. Огледалото за обратно виждане в купето на
автомобила обхваща зоната зад автомобила. Автомобилът не е разполагал с
камера за задно виждане в купето, което означава, че видимостта за водача е
съгласно зоните на обсег на огледалата. В зависимост от това в кое от
огледалата е наблюдавал водачът, обсегът му на видимост е бил ограничен. В
случай, че той е наблюдавал в лявото огледало, обсегът му е бил достатъчен, за
да възприеме пострадалата жена и нейното направление на движение.
Водачът на автомобила е предприел маневра за движение на заден
ход, излизайки от паркингово пространство вляво от платното за движение и
между двете дървета. Маневрата е извършена при завит волан наляво с
8

навлизане на платното за движение. При това движение е последвал контакт
между задната лява част на автомобила и задната лява повърхност на тялото
при косо движение спрямо оста на пътя. Ударът за пострадалата е откъм гърба,
в лявата половина на гръдния кош, при който удар се получават уврежданията
в тази област, установени при съдебномедицинската аутопсия, описано
подробно на л.24 от експертизата (л.134 от д.п.).
В резултат на удара при изправено положение на тялото в лявата
задно-странична повърхност на гърба и получения линеен и ротационен до
известна степен тласък тялото пада напред по посока на своето движение и
настрани наляво, при което левият крак вероятно е бил отведен леко настрани
наляво, т.е. към задната лява гума на джипа. При това положение задното ляво
колело преминава през подбедрицата надлъжно, а не напречно. Описаната при
аутопсията рана на подбедрицата на левия крак, по външно-страничната й
повърхност, с неправилна форма, отвесен размер 32 см. и хоризонтален 10 см.,
с неравни, охлузени и кръвонаседнали ръбове, неравни стени с тьканни
мостчета в краищата, със силно отслояване на меките тъкани и дъно,
достигащо до оголените малък и голям пищяли, отговаря на характеристиките
на рана от прегазване. В подкрепа на този механизъм е и това, че съдебният
лекар описва раната в средна и долна трета на подбедрицата, което отговаря да
е била разположена под ъгъл и колелото да я е застъпило отдолу нагоре от
долна трета до средна трета и в горна трета вече се е отделило от нея.
Водачът на автомобила е потеглил от място, като постепенно е
ускорявал и скоростта към момента на удара е достигнала до около 15 км/ч.
Времето за движение на автомобила от момента на потегляне до момента на
удара, е 3,5 с.
Движението на пешеходката е при спокоен ход, за което е показател
нейното крайно положение на покой, имайки предвид теоремата за изменение
на количеството на движение. Съгласно възрастта на пострадалата при
спокоен ход средната скорост на движение е около 3,2 км/ч.= 0,89 м/с.
За времето на движение на автомобила пешеходката е изминала
разстояние 3,1 м.
Така полученото разстояние показва, че към момента на потегляне
на автомобила на заден ход и при положение на косото праволинейно
движение на пешеходката, същата се е намирала на нивото на бордюра и
непосредствено преди навлизане на платното за движение. Това означава, че
същата е попадала в обсега на лявото странично огледало и водачът на
автомобила е имал техническата възможност да я възприеме преди потегляне.
Освен това, водачът на автомобила е имал техническата възможност да бъде
особено внимателен при движението на заден ход, като непрекъснато
наблюдава платното зад автомобила. В случай, че той не е имал тази
възможност, технически правилно е да осигури човек, който да направлява
неговото движение.
Както е известно и потвърдено от водача на автомобила, същият е
9

разполагал със сензори за паркиране или така наречените парктроници.
Същите показват наличие на обекти в близост до автомобила и когато те се
намират на определено разстояние до автомобила. По делото е извършено
изследване за техническата изправност на тези сензори, като същите са били
изправни. Задействането на парктроник зад автомобила е в обсега между 1-1,5
м.
При движението на заден ход в ускорителен режим водачът на
автомобила не е имал техническата възможност да реагира и спре в обсега на
задействане на парктроника. Неговият стремеж за движение е бил в условия
на ускорителен режим. За времето му за реакция, считано от началния момент
на сигнала на парктроника, включващо време за умствена обработка и
времето за движение на крака, е недостатъчно той да предприеме действия за
спиране и да предотврати удара. В условията на ускорителния режим
автомобилът е достигнал до скорост от около 19 км/ч. или с 4 км/ч. по-голяма
от тази в момента на удара, като след това е следвало спиране. При това
движение той е почувствал, че автомобилът е преминал през неравност, но тя
не е от наличната от асфалтовото покритие, а от частичното застъпване на
левия крак. След преминаване покрай пострадалата същата е останала в ляво
и пред автомобила, както е посочил и водачът в своите показания.
В потвърждения на казаното експертите са показали динамичен
модел на пространствено движение на автомобил и пешеходец – фиг.1 (л.27 от
експертизата, л.137, т.2 от д.п.).
В анализа са използвани данни за движението на автомобила при
потегляне от място и равномерен ход на пешеходката.
Имайки предвид отговорите на четвърти и шести въпрос,
експертите са категорични, че травматичните увреждания на пострадалата
К.П.Т. е възможно да са получени в резултат на удар и контакт с лекия
автомобил „Ауди Q7” с peг. № СТ 8394 КК.
Извършеното подробно изследване показва, че уврежданията са
типични и напълно съответстват на механизъм на удара със задната лява част
на автомобила, изтласкване на тялото напред по посока на нейното движение
и падане върху терена върху предната и лява част на тялото.
В потвърждение на медицинското изследване е и динамиката на
ударния процес, определен от посоката на действие на ударната сила, нейната
интензивност във фазата на удара и резултантното движение на тялото.
В резултат на самостоятелно падане върху пътната настилка от
собствен ръст е възможно да бъдат получени уврежданията, локализирани по
предно-страничната лява половина на лицето, главата и лявата ръка, а именно:
-Кръвонасядане и охлузване на кожата в лява скулна област на площ
7/9 см;
-Кръвонасядане и охлузване на кожата в областта на долния ръб на
лявата половина на долната челюст и брадичката, в нейната лява половина, в
10

близост до срединната линия;
-Две близко разположени и почти сливащи се охлузвания на кожата
в лявата половина на челото, над лявата вежда;
-Повърхностна охлузна рана, засягаща кожа и подкожие в лявата
слепоочна област на главата с размери 2,5/1 см;
-Пръснати дребни охлузвания на кожата по тръбната повърхност на
пръстите на лявата ръка.
Останалите увреждания, констатирани по време на аутопсията, се
дължат на рязък, с достатъчна сила удар с твърд тъп предмет с посока на
травмиращата сила отзад напред леко отстрани отляво при изправено
положение на тялото на пострадалата и не е възможно да се получат в
резултат на падането й от собствен ръст върху пътната настилка. Тези
увреждания са:
-Уврежданията в лявата гръбна половина на гръдния кош –
кръвонасядане с овална форма с диаметър 7,5 см. в лявата гръбна половина на
гръдния кош, в областта на долната проекция на лява скапула (лопатка);
-Счупване на лявата лопатка;
-Счупване на II, III, IV, V и VI ребра от лявата половина на гръдния
кош по скапуларната линия (мислена вертикална линия, която преминава през
върха на лопатката) и на II, III, IV, V, VI, VII, VIII, IX, X и XI ребра по задна
аксиларна линия (мислена вертикална линия водеща началото си от задния
ръб на подмишничната ямка), с изразени дислокации на костните фрагменти;
-Контузионни участъци в левия бял дроб, разположени по задно-
страничната му повърхност с размери 1-5 см;
-Счупване на тялото на Х гръден прешлен с кръвонасядане и
контузия на гръбначния мозък.
Следва да се има предвид още, че уврежданията в областта на левия
крак не биха се получили при падане на тялото от собствен ръст.
В резултат на получените травматични увреждания пострадалата
К.П.Т. е изпаднала в тежък травматичен и хеморагичен шок, довел до нейната
смърт малко след произшествието в резултат на срив на хемодинамиката и
картина на сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност. Основна роля в
танатогенезата е изиграла тежката гръдна травма, която в съвкупност с
останалите увреждания (черепно-мозъчната травма, гръбначно-мозъчната
травма и разкъсно- контузната рана на меките тъкани от подбедрицата на
левия крак с обилно кървене) е довела до фаталния изход от съчетаната
травма, получена от пострадалата К.П.Т..
Механизмът на ПТП е следният:
Лек автомобил „Ауди” е бил паркиран вляво от платното за
движение върху обособена зона за паркиране, със собствена надлъжна ос косо
спрямо оста на пътя. В същото време вляво от автомобила са се намирали и
11

други паркирани автомобили – товарен автомобил „Мерцедес”, лек автомобил
„Дачия”. Водачът на автомобила „Ауди” е предприел маневра за движение на
заден ход, като за целта е ускорил движението си от състояние на покой.
В същото време от десния тротоар, гледано спрямо посока от юг на
север, косо на платното за движение, при спокоен ход, е навлязла пешеходката
Кирилка Т. на 83 г. Същата се е движила косо и под ъгъл около 18 градуса
наляво от надлъжната ос на платното за движение, гледано спрямо нейната
посока (посока север). Скоростта й на движение е била около 3,2 км/ч. При
навлизане на около 3,1 м. автомобилът е застигнал пешеходката след неговото
потегляне. Изминатото разстояние от автомобила от мястото на потегляне до
мястото на удара с пешеходката е около 7,2 м.
Настъпил е удар между задната лява повърхност на багажното
отделение на автомобила и в областта на лявата светлина и задната лява
повърхност на тялото на пострадалата или откъм нейния гръб. При този удар
тялото на пострадалата е било изтласкано напред и леко надясно, гледано
спрямо нейната посока, като едновременно с това се е завъртяло минимално
около вертикална ос и е паднало върху терена върху предната и лява част на
тялото си и се е установило в покой. Левият крак на пострадалата е останал
леко отворен навън от тялото.
При така установеното движение на автомобила на заден ход в
условията на ускорителен режим скоростта към момента на удара е била около
15 км./ч., а максимално достигнатата до около 19 км/ч. Във фазата на
движение на заден ход задната лява гума на автомобила е застъпила левия
крак на пострадалата надлъжно от към външната си страна, с което се
обяснява и липсата на счупване на костите на подбедрицата.
Автомобилът е преминал от ляво на тялото, гледано спрямо погледа
на водача, като е последвало спиране. Автомобилът е спрял след мястото на
застъпване на тялото, като минималното общо разстояние, което е изминал от
мястото на потегляне до мястото на крайно положение на покой след ПТП е
около 18,1 м.
Водачът на автомобила е имал техническата възможност да бъде
особено внимателен при извършване на маневрата за движение на заден ход.
При извършване на маневрата пешеходката е попадала в обсега на лявото
странично огледало. Технически правилно е при движение на заден ход и при
липса на видимост водачът на автомобила да осигури човек, който да
направлява безопасно извършване на маневрата.
Техническата причина, довела до възникване на ПТП са:
1.Технически неправилното поведение на водача на автомобила,
който е извършил технически неправилно маневрата за движение на заден ход.
Технически правилно е той непрекъснато да наблюдава платното зад
автомобила, да бъде особено внимателен и да спре в случай на опасност.
2.От гледна точка на безопасността пешеходката е предприела
12

технически неправилно движение по платното за движение косо и почти
попътно за автомобила. Технически правилно е същата да се движи в зоната
на тротоара, който в случая е бил достатъчно свободен, за да бъде използван.
Технически е възможно същата да пресече платното за движение по най-
краткия път и да се движи по насрещния тротоар.
Контактът между тялото на пострадалата и автомобила е в задната
лява част в областта на задната облицовка на броня, задния капак в лявата
зона и лявата задна светлина. Очевидно е, че при извършения оглед не са
констатирани данни за побитости и отслояване на боя и прах. От друга
страна, са видни типични увреждания по тялото на пострадалата, които са
получени по посочения по-горе механизъм на ПТП.
Така настъпилите увреждания, подробно анализирани в
медицинската част на заключението, определят механизъм на достатъчно
интензивен тласък напред за пострадалата. Той е попаднал в зони на тялото,
които не са били достатъчно твърди от костната структура, за да предадат и
съответния отпечатък върху купето на автомобила в съответствие с принципа
на действие и противодействие. Налице е контакт между широки
повърхности, а не в концентрирани зони и това напълно определя и
отсъствието на побитости по купето. От друга страна е налице и достатъчна
крехкост в структурата на костите на възрастния човек при достатъчно голяма
твърдост на елементите в зоната на лявата задна повърхност на автомобила.
Експертите считат, че при подобен удар е възможно да не се
получат побитости по автомобила, имайки предвид неговата коравина на
елементите в тази област. От друга страна, биха могли да се получат леко
забележими следи. Това е възможно да не бъде констатирано от експертната
група или с други думи – следва да е налице достатъчно добър предварителен
поглед върху възможността за реализиране на настъпилото ПТП и механизма
на контакт с последващо движение, с което да бъдат обвързани и следите по
автомобила.
Ударът за пострадалата е откъм гърба, в лявата половина на гръдния
кош, при който удар се получават уврежданията в тази област, установени при
съдебномедицинската аутопсия, а именно:
-Кръвонасядане с овална форма с диаметър 7,5 см. в лявата гръбна
половина на гръдния кош, в областта на долната проекция на лява скапула
(лопатка);
-Счупване на лявата лопатка;
-Счупване на IІ, III, IV, V и VI ребра от лявата половина на гръдния
кош по скапуларната линия (мислена вертикална линия, която преминава през
върха на лопатката) и на II, III, IV, V, VI, VII, VIII, IX, X и XI ребра по задна
аксиларна линия (мислена вертикална линия водеща началото си от задния
ръб на подмишничната ямка), с изразени дислокации на костните фрагменти;
-Контузионни участъци в левия бял дроб, разположени по задно-
13

страничната му повърхност с размери 1-5 см;
-Счупване на тялото на Х гръден прешлен с кръвонасядане и
контузия на гръбначния мозък;
В резултат на този удар горната половина, а и цялото тяло
придобива тласък напред и леко надясно по посока на движението на жената и
ротация около вертикална ос в посока по часовата стрелка, гледано отгоре.
Това води до падане напред върху пътна настилка, като контактът върху
асфалта е в предимно лявата половина на главата и лявата ръка. При това
падане са се получили:
-Кръвонасядане и охлузване на кожата в лява скулна област на площ
7/9 см;
-Кръвонасядане и охлузване на кожата в областта на долния ръб на
лявата половина на долната челюст и брадичката, в нейната лява половина, в
близост до срединната линия;
-Две близко разположени и почти сливащи се охлузвания на кожата
в лявата половина на челото, над лявата вежда;
-Повърхностна охлузна рана, засягаща кожа и подкожие в лявата
слепоочна област на главата с размери 2,5/1 см;
-Пръснати дребни охлузвания на кожата по гръбната повърхност на
пръстите на лявата ръка.
В резултат на удара при изправено положение на тялото в лявата
задно-странична повърхност на гърба и получения линеен и ротационен до
известна степен тласък тялото пада напред по посока на своето движение и
настрани наляво, при което левият крак вероятно е бил отведен леко настрани
наляво, т.е. към задната лява гума на джипа. При това положение задното ляво
колело преминава през подбедрицата надлъжно, а не напречно. Описаната при
аутопсията рана на подбедрицата на левия крак, по външно-страничната й
повърхност, с неправилна форма, отвесен размер 32 см. и хоризонтален 10 см.,
с неравни, охлузени и кръвонаседнали ръбове, неравни стени с тъканни
мостчета в краищата, със силно отслояване на меките тъкани и дъно,
достигащо до оголените малък и голям пищяли, отговаря на характеристиките
на рана от прегазване. В подкрепа на този механизъм е и това, че съдебният
лекар описва раната в средна и долна трета на подбедрицата, което отговаря да
е била разположена под ъгъл и колелото да я е застъпило отдолу нагоре от
долна трета до средна трета и в горна трета вече се е отделило от нея.
От извършения подробен комплексен анализ експертите считат, че
настъпилото произшествие е възникнало между лек автомобил „Ауди Q7”, с
peг. № СТ 8394 КК и пострадалата К.П.Т..
Имайки предвид подробния анализ, експертизата категорично
изключва участие на друг неизвестен автомобил в настъпилото ПТП.
Извършен е подробен медицински, трасологичен, динамичен и
14

кинематичен анализ, от който е установен механизмът на възникване на ПТП
и техническите причини за неговото възникване. В хода на изследването не са
възникнали други въпроси, които да водят до допълнителна необходимост от
изследване.
Изведените изводи на експертизата са следните:
1.Автомобил „Ауди” е потеглил от състояние на покой, като към
момента на удара скоростта на автомобила е била около 15 км/ч. Максимално
достигнатата скорост в условията на ускорителен режим е около 19 км/ч. След
това автомобилът отново се е установил в покой.
2.В момента на потегляне на автомобила от състояние на покой
пешеходката е навлязла косо на платното за движение и траектория под ъгъл
около 18 градуса наляво от надлъжната ос на пътя. Скоростта на движение на
пешеходката към момента на удара и преди ПТП е била около 3,2 км/ч.
3.Автомобилът е застигнал пешеходката, като е последвал удар
между задната лява повърхност на автомобила и задната лява повърхност на
тялото на пострадалата. При този удар същата е била изтласкана напред по
направлението й на движение и леко надясно, както и тялото й е придобило
ротация около вертикална ос в посока по часовата стрелка, гледано отгоре.
Същото е паднало върху терена с лице към асфалта и върху предната лява
част на тялото.
4.Ударът за пострадалата е откъм гърба, в лявата половина на
гръдния кош, при който удар се получават уврежданията в тази област,
установени при съдебномедицинската аутопсия, а именно:
-Кръвонасядане с овална форма с диаметър 7,5 см. в лявата гръбна
половина на гръдния кош, в областта на долната проекция на лява скапула
(лопатка);
-Счупване на лявата лопатка;
-Счупване на II, III, IV, V и VI ребра от лявата половина на гръдния
кош по скапуларната линия (мислена вертикална линия, която преминава през
върха на лопатката) и на II, III, IV, V, VI, VII, VIII, IX, X и XI ребра по задна
аксиларна линия (мислена вертикална линия водеща началото си от задния
ръб на подмишничната ямка), с изразени дислокации на костните фрагменти;
-Контузионни участъци в левия бял дроб, разположени по задно-
страничната му повърхност с размери 1-5 см;
-Счупване на тялото на Х гръден прешлен с кръвонасядане и
контузия на гръбначния мозък.
5.При падането на тялото върху терена са се получили:
-Кръвонасядане и охлузване на кожата в лява скулна област на площ
7/9 см;
-Кръвонасядане и охлузване на кожата в областта на долния ръб на
лявата половина на долната челюст и брадичката, в нейната лява половина, в
15

близост до срединната линия;
-Две близко разположени и почти сливащи се охлузвания на кожата
в лявата половина на челото, над лявата вежда;
-Повърхностна охлузна рана, засягаща кожа и подкожие в лявата
слепоочна област на главата с размери 2,5/1 см;
-Пръснати дребни охлузвания на кожата по гръбната повърхност на
пръстите на лявата ръка.
6.Описаната при аутопсията рана на подбедрицата на левия крак, по
външно-страничната й повърхност, с неправилна форма, отвесен размер 32
см. и хоризонтален 10 см., с неравни, охлузени и кръвонаседнали ръбове,
неравни стени с тъканни мостчета в краищата, със силно отслояване на меките
тъкани и дъно, достигащо до оголените малък и голям пищяли, отговаря на
характеристиките на рана от прегазване. Същото се е получило при натиск от
гумата на автомобила и направление отдолу нагоре за крака, а не при неговото
напречно разположение спрямо гумата.
7.Уврежданията по тялото са типични и изключват участие на друг
неизвестен автомобил в настъпилото ПТП.
Заключенията са компетентни и мотивирани и съдът ги възприема.
Подсъдимият Т. е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП, като непрекъснато наблюдава платното зад
автомобила, управляваки го на заден ход. В случай, че не е имал тази
възможност, технически правилно е било да осигури човек, който да
направлява неговото движение.
Към момента на потегляне на автомобила на заден ход, с оглед
траекторията на автомобила и косото праволинейно движение на
пострадалата Т. същата се е намирала на нивото на бордюра и непосредствено
преди навлизане на платното за движение. Т.е. – пострадалата Т. е попадала в
обсега на лявото странично огледало и подсъдимият Т. е имал техническата
възможност да я възприеме преди потегляне.
Действително, управляваният от подсъдимия Т. автомобил е имал
изправни сензори за паркиране (т.нар. парктроници), които показват наличие
на обекти в близост до автомобила. Задействането на парктроник зад
автомобила е в обсега между 1-1,5 м. Но при движението на заден ход в
ускорителен режим (в момента на удара с 15 км/ч., а след това – до 19 км/ч.,
след което последвало спиране) за подсъдимия Т. не е имало техническа
възможност да реагира и спре в обсега на задействане на парктроника.
Времето за реакция на водача (включващо време за умствена обработка и
времето за движение на крака), считано от началния момент на сигнала на
парктроника, е недостатъчно подсъдимият Т. да предприеме действия за
спиране и да предотврати удара.
В случая подсъдимият Т. твърди, че парктрониците не са се
задействали, но както беше изложено по-горе, предвид траекториите на
16

автомобила и на пострадалата Т. към момента на потегляне на автомобила на
заден ход Т. се е намирала на нивото на бордюра и непосредствено преди
навлизане на платното за движение. Така пострадалата е попадала в обсега на
лявото странично огледало и подсъдимият Т. е имал техническата
възможност да я възприеме преди потегляне.
Действително, и пострадалата Т. е допринесла с поведението си на
пътя за настъпването на ПТП, тъй като е предприела технически неправилно
движение по платното за движение косо и почти попътно за автомобила.
Технически правилно е било същата да се движи в зоната на тротоара (в
случая достатъчно свободен, за да бъде използван) или да пресече платното за
движение по най-краткия път и да се движи по насрещния тротоар. А тя се е
движила косо и под ъгъл около 18 градуса наляво от надлъжната ос на
платното за движение, гледано спрямо нейната посока (посока север), като
след като потеглил, автомобилът на подсъдимия Т. изминал около 7,2 м. и я
застигнал в гръб.
Но в случай, че подсъдимият Т. е наблюдавал в лявото огледало,
обсегът му е бил достатъчен, за да възприеме пострадалата Т. и нейното
направление на движение.
Поради изложеното съдът счита, че са безспорно доказани
извършените от подсъдимия Т. нарушения на правилата за движение по
пътищата, визирани в Закон за движението по пътищата, а именно: чл.40 ал. 1
ЗДвП – „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението”, и чл.40, ал.2 от ЗДвП –
„По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности”, но не сторил
това.
От събраните по делото доказателства се установява, че
подсъдимият Т. след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване
помощ на пострадалата. А именно – помощта, която подсъдимият Т. е оказал
на пострадалата Т. се изразява в това, че Т. е викал за помощ и е спрял
преминаващия свидетел В., когото помолил да се обади на тел.112; че две
минути, след като свидетелят В. се обадил на тел.112, Т. също се обадил на
тел.112, защото му се сторило, че линейката се бави. В резултат на виковете на
подсъдимия Т. на тел.122 се обадила и свидетелката Г. и то – три минути преди
свидетеля В..
Тези действия на подсъдимия Т., безспорно, се включват в
константната съдебна практика, която има за предмет действията на водача,
причинил ПТП, насочени към оказване помощ на пострадалия.
Според справка за нарушител/водач, издадена от ОД на МВР –
Стара Загора, към 02.09.2020 г. (датата на издаването на справката),
подсъдимият Т. е многократно наказван за нарушения като водач на МПС
17

(л.96 – л.98, т.1 от д.п.).
Това се потвърждава и от справка за нарушител/водач, издадена на
18.04.2024 г. от ОД на МВР – Стара Загора (л.177 – л.179, т.2 от д.п.).
Видно от справка за съдимост № 381036/11.09.2024 г., издадена от
„Бюро съдимост” при Старозагорския районен съд (л.36 от настоящото дело),
подсъдимият Т. е неосъждан.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от обясненията на подсъдимия В. Т., от показанията на
свидетелите В. В., В. Г., Т.В., К.Г.К., С.И., Ж.Ж., М.Р., И.Д., П.Т., Е.Т.. и В.Т.
(по реда на чл.373, ал.2, във връзка с чл.372, ал.4 от НПК), заключенията на
експертите д-р Т.П., инж. С.Н., доц. д-р инж. Х.У., д-р Й.С. и А.Д., както и
писмените доказателства по делото.
Въз основа на описаната по-горе безспорна фактическа обстановка,
съдът намира, че подсъдимият В.А. Т. е осъществил от обективна и от
субективна страна съставомерните признаци на деянието, визирано в чл.343а,
ал.1, б.„б”, вр. с чл.343, ал.1, б.„в”, вр. с чл.342, ал.1 от НК, тъй като на
07.08.2020 г. в гр. Стара Загора на ул. „Поп Минчо Кънчев” срещу блок №
100А при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Ауди”, модел „Кю 7” с peг. № СТ 8394 КК, на заден ход нарушил правилата
за движение, посочени в Закона за движението по пътищата (ЗДвП), а именно:
-чл.40 ал. 1 ЗДвП – „Преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението”;
-чл.40, ал.2 от ЗДвП – „По време на движението си назад водачът е
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато
това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности”, но не сторил това и по непредпазливост причинил смъртта на
пешеходката К.П.Т. на 83 г. от гр. Стара Загора, като след деянието направил
всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата.
За наличието на съставомерните признаци на деянието, предмет на
настоящото наказателно производсто и приложението на привилигирования
текст на чл.343а, ал.1, б.„б”, вр. с чл.343, ал.1, б.„в”, вр. с чл.342, ал.1 от НК,
съдът разви своите съображения по-горе.
От субективна страна престъплението по чл.343а, ал.1, б.„б”, вр. с
чл.343, ал.1, б.„в”, вр. с чл.342, ал.1 от НК е извършено по непредпазливост –
подсъдимият Т. не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици от деянието, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Изводите
относно субективната страна на престъплението се основават на обективните
данни по делото (Р-72-77-ІІ н.о.).
Съдът следва да определели наказанието на подсъдимия Т. в
пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление.
Наказанието за престъпление по чл.343а, ал.1, б.„б”, вр. с чл.343,
18

ал.1, б.„в”, вр. с чл.342, ал.1 от НК е лишаване от свобода до четири години.
С оглед на посочената правна квалификация и след като се
съобрази с целта на специалната и генералната превенция, и с
обстоятелствата, посочени в чл.54 от НК, както и с разпоредбата на чл.373,
ал.2 от НПК, съдът счита, че наказанието на подсъдимия Т. следва да се
определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства, над минималния
размер, предвиден в закона. Смекчаващите вината обстоятелства са чисто
съдебно минало, подсъдимият изразява своето критично отношение и
искрено съжаление за случилото се, има добри характеристични данни,
упражнява общественополезен труд, млад човек е и има възможност да се
поправи. Освен това, досъдебното производство е продължило твръде дълго
(четири години), а и поведението на пострадалата Т. като пешеходец е
допринесло за настъпването на ПТП, за което съдът разви съображения по-
горе.
Отегчаващите вината обстоятелства са многобройните наказания
на подсъдимия Т. като водач на МПС (той твърди, че не всички нарушения са
допуснати от него, а от работниците на фирмата, на която е управител) и
високата степен на обществена опасност на деянието, с оглед засилената
чувствителност на обществото към многобройните транспортни
престъпления. Следва да се отбележи и обстоятелството, че подсъдимият Т. е
тръгнал с автомобила си назад при ускорителен режим и с твърде висока
скорост, която за 7,2 м. от мястото на потеглянето до момента на удара с
пострадалата Т. е станала 15 км/ч.
Ето защо съдът счита, че най-справедливо е подсъдимият Т. да бъде
осъден на една година и три месеца лишаване от свобода, което наказание е
между минималното наказание лишаване от свобода, съгласно Общата част на
НК (чл.39, ал.1 от НК) и средния размер, предвиден в закона за това
престъпление. Както беше изложено по-горе, наказанието за престъпление по
чл.343а, ал.1, б.„б”, вр. с чл.343, ал.1, б.„в”, вр. с чл.342, ал.1 от НК е
лишаване от свобода до четири години.
Съдът счита, че в случая не са налице законовите основания на
чл.58а, ал.4 за приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК задължава съда,
при постановяване на осъдителна присъда, да приложи разпоредбата на
чл.58а, ал.1 от НК, а именно – да определи на наказанието лишаване от
свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК, и да намали
така определеното наказание с една трета.
А именно, след като така определеното на подсъдимия Т. наказание
от една година и три месеца лишаване от свобода (петнадесет месеца) се
намали с една трета (пет месеца), се получава наказание от десет месеца
лишаване от свобода.
Съдът счита, че така определеното наказание е справедливо и че за
19

постигане на целите му (поправяне на подсъдимия) не е наложително
подсъдимият Т. да изтърпи така наложеното наказание лишаване от свобода
ефективно.
С оглед изложените по-горе данни за личността на подсъдимия Т.
(неосъждан, работи, с коректно процесуално поведение), същият е млад човек
с положителна характеристика. Поради това съдът счита, че целите както на
специалната, така и на генералната превенция по отношение на подсъдимия
Т. ще се изпълнят с условно наказание. Ефективното изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода в случая би било неоправдано, с оглед
личността на подсъдимия Т. и практиката на съдилищата в тази насока.
На основание чл.66, ал.1 от НК съдът следва да отложи
изтърпяването на горното наказание с изпитателен срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г от НК подсъдимият Т. следва да бъде лишен
от право по чл.37, т.7 от НК – право да управлява МПС, за срок от една
година и три месеца.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Т. следва да бъде
осъден да заплати на частния обвинител П.В.Т. направените разноски по
делото в размер на 800 лв.
Подсъдимият Т. следва да бъде осъден да заплати на адв.
П.П.сумата в размер общо на 3 000 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на частните
обвинители П.В.Т. К.П.Т. и В.С.Т..
Тази сума е определена от съда на основание чл.38, ал.2, във вр. с
ал.1 и чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата и чл.13, ал.1, т.2 и ал.2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Взето е предвид и това, че частните обвинители са трима.
Вещественото доказателство по делото – лек автомобил марка
„Ауди”, модел „Кю 7” с peг. № СТ 8394 КК, следва да бъде върнат на
собственика му – А. Т. Г., ЕГН **********, живущ в гр. ********.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Т. следва да бъде
осъден да заплати по сметката Окръжна прокуратура – Стара Загора
направените по направените по д.п. № 51/2022 г. по описа на ОСлО при
Окръжна прокуратура – Стара Загора разноски в размер на 3 591,04 лв.
Причините за извършване на престъплението от подсъдимия Т. са
несъобразяване с установените правила и норми за движението по пътищата.
Предвид гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
20

Съобщи за изтекли лични данни