№ 460
гр. София, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на осми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20221100500901 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на "Е.Б." ООД, длъжник по изпълнително
дело № 20218410406523 срещу постановление от 07.12.2021 г. на ЧСИ Н.М.,
рег. № 841, с район на действие СГС, с което е отказано намаляване размера
на приетите разноски за адвокатския хонорар на взискателя.
В жалбата се поддържа, че определеното адвокатско възнаграждение е
прекомерно, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
Сочи се, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения не намира
приложение, тъй като към момента на изпращане на поканата за доброволно
изпълнение е извършено само действие по образуване на изпълнителното
дело и други действия не са извършвани. Счита адвокатския хонорар за
прекомерен и несъобразен с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Моли съда да намали неговия
размер до размера на сумата от 200 лв.
Взискателят, в срока за отговор на частната жалба, представя
възражение, в което изразява съображения за нейната неоснователност.
1
Заявява, че заплатеното адвокатско възнаграждение е съобразено с
извършените от адвоката действия.
В приложените по делото писмени мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от
ГПК, частен съдебен изпълнител Н.М. излага становище за неоснователност
на жалбата, като счита, че размерът на претендираното адвокатски хонорар е
съобразен с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и липсват
основания за неговото намаляване.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и
становището по нея, както и обясненията на частния съдебен изпълнител,
приема следното:
Депозираната частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване
акт на ЧСИ, който подлежи на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл.
435, ал. 2, т. 7 от ГПК, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК,
изхожда от надлежна страна и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261
ГПК и като такава е допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Производството по изпълнително дело № 20218410406523 на ЧСИ
Н.М., рег. № 841, с район на действие СГС, е образувано по молба на „Е.**“
ЕООД, като взискател чрез нейния процесуален представител - адвокат П.П.,
срещу "Е.Б." ООД - като длъжник, въз основа на Изпълнителен лист, издаден
на 24.09.2019 г., по гражданско дело № 67385/2016 г. на СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданска колегия, 87 състав, Изпълнителен лист издаден
на 24.09.2019 г. по гражданско дело № 70291/2016 г. на СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, 70 състав и Изпълнителен лист издаден
на 26/09/2019 г. по гражданско дело № 67387/2016 г. на СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, 79 състав за сумите, както следва: по
Изпълнителен лист, издаден на 24.09.2019 г. по гражданско дело №
67385/2016 г. на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, 87
състав: 1087.79 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.07.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, 600.00
лева - присъдени разноски, по Изпълнителен лист издаден на 24.09.2019 г. по
гражданско дело № 70291/2016 г. на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, 70 състав: 1402.01 лева - главница, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 29.07.2016 г. до окончателното
2
изплащане на задължението, 686.08 лева – присъдени разноски, по
Изпълнителен лист издаден на 26.09.2019 г. по гражданско дело №
67387/2016 г. на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, 79
състав: 13233.65 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 06.07.2016 г. до окончателнотоизплащане на задължението,
2414.00 лева - присъдени разноски, както и разноските по изпълнението.
Към молбата си за образуване на изпълнителното дело взискателят е
приложил Договор за правна защита и съдействие от 15.10.2021 г. за
процесуално представителство по процесното дело, като е уговорено
възнаграждение в размер на 1 200 лв., като е посочено, че е заплатено в брой.
С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е възложил
на частния съдебен изпълнител на основание чл. 18 от Закона за частните
съдебни изпълнители да проучи имущественото състояние на длъжника, да
прави справки, да набавя документи, както и да определи способа на
изпълнение.
Покана за доброволно изпълнение до длъжника Е.Б. ООД, ЕИК ****, е
връчена на 17.11.2021 г.
Наложена е възбрана върху недвижими имоти, собственост на
длъжника: Поземлен имот с идентификатор 41010.4900.5, находящ се в село
Кътина, Столична община, район Нови Искър, местност “Цигански дол ”, с
площ от 5411.00 кв. м. и Поземлен имот с идентификатор 41010.4479.2046,
находящ се в село Кътина, Столична община, район Нови Искър, местност
“Могилата”.
С разпореждане от 15.11.2021 г. е наложен запор върху вземанията на
длъжника Е.Б. ООД, ЕИК **** за суми по банкови сметки (левови и валутни),
открити в следните банки: БАНКА ДСК АД, ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА АД, УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД и ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД.
На 24.11.2021 г. в кантората на ЧСИ Н.М. е постъпило Възражение с вх.
№ 078907/24.11.2021 г. от Е.Б. ООД, ЕИК **** с искане за намаляване на
приетите в полза на взискателя разноски за процесуално представителство в
размер на 1200.00 лева.
С обжалваното разпореждане съдебният изпълнител е оставил без
уважение възражението.
Предвид установената по-горе фактическа обстановка по отношение на
3
направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
съдът намира следното:
Съобразно правилата, установени в Закона за адвокатурата страните
могат свободно да определят размера на адвокатското възнаграждение. В
същото време законът не допуска безпределно да се натоварва осъдената
страна с разноските за адвокатско възнаграждение, които е направила другата
страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради прекомерност
на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да
прецени налице ли са предвидените чл. 10 от Наредбата действия от страна
на процесуалния представител, както и има ли такава фактическа и/или
правна сложност на делото, която да обуславя присъждането на уговореното
адвокатско възнаграждение в тежест на страната, която е осъдена. Ако
прецени, че такава не е налице, може да намали уговореното възнаграждение,
като в този случай е ограничен от минималния установен размер на това
възнаграждение. Ограничението на § 2 от ДР не обвързва съда съобразно ТР
№ 6 от 06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на ВКС.
С оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните адвокатски възнаграждения за образуване на изпълнително
дело минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 200
лв., а с оглед на т. 2 за процесуално представителство, защита и съдействие на
страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответните възнаграждения
предвидени в чл. 7, ал. 2.
В конкретният случай единственото фактическо действие, което е
осъществено от процесуалния представител на взискателя – П.П. е подаването
на молба за образуване на изпълнително дело срещу длъжника въз основа на
издаден изпълнителен лист, поради което на взискателя следва да се присъдят
разноските, които е направил за адвокатско възнаграждение от 200 лв. за
образуване на изпълнителното дело.
В настоящия случай по изпълнителното дело изпълнителните действия
са възложени по чл. 18 от ЗЧСИ на ЧСИ и с оглед липсата на всякакви
изпълнителни действия и за насочване на изпълнението върху имущество на
длъжника и на настъпило плащане, не се отличава с фактическа и с правна
сложност. Следователно, процесуалният представител не е извършвал
4
дейностите, посочени в чл. 10, т. 2 от Наредбата, поради което и
възнаграждение за това не му се дължи. Затова съдът намира, че му се дължат
разноски за адвокатско възнаграждение само по чл. 10 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Не са
представени никакви доказателства върху уговореното възнаграждение да е
начислено ДДС, съответно- упълномощеният представител на взискателя да е
регистриран като данъчно задължено лице по ЗДДС, поради което в
дължимото минимално адвокатско възнагрлаждение не следва да се включва
ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника "Е.Б." ООД, постановление от
07.12.2021 г по изпълнително дело № 20218410406523 на ЧСИ Н.М., рег. №
841, с район на действие СГС, с което е отказано намаляване размера на
приетите разноски за адвокатския хонорар на взискателя и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските - платено от
взискателя по изп. дело № № 20218410406523 на ЧСИ Н.М., рег. № 841, с
район на действие СГС адвокатско възнаграждение, от 1 200 лв., на 200 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5