Решение по дело №1054/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 904
Дата: 22 юни 2021 г.
Съдия: Диана Георгиева Ганева
Дело: 20217040701054
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер           904                            от 22.06.2021г.,                                   град Бургас

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                                      

Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на десети юни две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:

 

                                                                                  Председател: Лилия Александрова

                                                                               Членове: 1. Диана Ганева

                                                                                                2. Галя Русева

 

при секретаря С.А. и прокурор Христо К. като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно административен характер дело номер  1054 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на А.Д.А. ***, с ЕГН **********, чред адв.С.К., против Решение №260306/31.03.2021г., постановено по НАХД №4732/2020г. по описа на Районен съд -Бургас, с което е изменено наказателно постановление №20-0769-003430/18.09.2020г., издадено от началник група към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“, в частта, с която на А. за нарушение на чл.483, ал.1,т.1 от КЗ, на основание чл.638, ал.2,вр. чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ, е наложено наказание глоба в размер на 800 лв., като въззивният съд е отменил наказателното постановление в тази част и за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и на основание чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ, е определил наказание глоба в размер на 250 лв. Иска се от съда да отмени оспорваното решение като незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуални правила и на материалния закон, както и поради неговата необоснованост. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК, във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН– неправилно решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адв.К., който подържа жалбата. Пледира решението на РС-Бургас да бъде отменено, като бъде отменено издадено наказателно постановление. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Представя списък на разноските.

Ответникът по касация, редовно уведомен, не се представлява и не ангажира становище по оспорването.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата, като иска от съда да остави в сила обжалваното решение.

Касационната жалба e подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в  пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

С Решение №260306/31.03.2021г., постановено по НАХД №4732/2020г. по описа на Районен съд - Бургас, е изменено наказателно постановление №20-0769-003430/18.09.2020г., издадено от началник група към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“, в частта, с която на А. за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, на основание чл.638, ал.2, вр. чл.638, ал.1,т.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ, е наложено наказание глоба в размер на 800 лв., като въззивният съд е отменил наказателното постановление в тази част и за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и на основание чл.638, ал.1,т.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ, е определил глоба в размер на 250 лв.

Касаторът е наказан  за това, че на 16.08.2020г. управлява собствения си мотоциклет Ямаха, с рег.№А3265К, като при извършена справка от полицейските служители с РСОД 2864 е установено, че мотоциклета е регистриран на територията на Република България, не е спрян от движение и няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. За така установеното нарушение на място в момента на проверката бил съставен АУАН, подписан без  възражения, а впоследствие издадено и наказателно постановление.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че при образуването и провеждането на административнонаказателното производство са спазени всички процесуални правила. Съставеният АУАН и издаденото НП съдържат изискуемите от закона реквизити, като нарушението е безспорно установено и доказано. Съдът е изложил подробни мотиви, че се касае за пропуск при съставяне на АУАН да се посочи, че е налице повторност, но нарушението на материалноправните норми от страна на А.  е доказано, поради което не е налице основание за отмяна на наказателното постановление, а за изменение в по-благоприятен за нарушителя аспект. В тази връзка е наложил на А. наказание по основния състав, излагайки мотиви, че нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина са безспорно установени и доказани.

Решението на въззивната инстанция е правилно, като съображенията за това са следните.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Съдът в съответствие с изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във връзка с чл. 14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитания свидетел, представените писмени доказателства, степента на обществената опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното административно наказание.

От анализа на доказателствата по делото касационният състав установи, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на касатора. Районният съд е изяснил всички релевантни за спора факти, при редовно събрани и обсъдени доказателства. От показанията на полицейския служител в проведеното съдебно заседание се установява, че касаторът е управлявал мотоциклет без да има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

Съдът намира за неоснователни възраженията  на касатора за невъзможност съда да преквалифицара нарушението по основния състав. Действително за първи път в НП е посочено, че е налице повторност, но безспорно е установено в хода на административнонаказателното производство, че на инкриминираните място, дата и час именно А. е управлявал мотоциклета си без да има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Съгласно дадените задължителни указания в тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011г. на ВАС по тълк.д.№ 7/2010г., ОСК, предвид изричните разпоредби на ЗАНН, съдът не може да връща наказателните постановления на административнонаказващия орган за поправка, изменение или допълнение, поради което не може да се прави аналогия на наказателните постановления с обвинителните актове и правомощията на наказателния съд за връщане с указания за доразследване поради неизясненост на някои обстоятелства или за внасяне на нов, преработен обвинителен акт. Още повече, че и в наказателния процес касационната инстанция след разглеждане на подадена жалба или протест, освен да остави в сила и да отмени присъдата или решението, може на основание чл.354, ал.2, т.1-4 от НПК да измени присъдата или решението в случаите, в които се налага да се намали наказанието или да се приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление. Върховният административен съд изрично е посочил, че това следва да се има предвид и при разглеждането на касационни жалби по административнонаказателни дела, при които действа правилото на чл.84 от ЗАНН, че доколкото в този закон няма специални правила за производството пред съда за разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, включително и за касационни жалби, се прилагат разпоредбите на НПК, а препращането в разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАНН към глава ХII АПК касае само процесуалния ред, по който се развива касационното производство пред административния съд и то доколкото не противоречи на НПК. В тази връзка както за районния съд, така и за административния съд като касационна инстанция при условията на чл.222, ал.1 от АПК, предвид наличието на изрично уредено от чл.63 от ЗАНН правомощие за изменение на наказателното постановление, при решаване на въпроса по същество, съответно компетентният съд може и следва да измени наказателното постановление при установена възможност за санкциониране по превилигирован състав, като съобрази размерите и на наложените санкции. Съдът може в случаите, в които отговорността на нарушителя е ангажирана за квалифициран или основен състав на административно нарушение, ако се установят предпоставките за приложимост на привилегирования състав, да преквалифицира деянието, като приложи спрямо нарушителя съответстващото му по-ниско наказание. При наличието на тази задължителна съдебна практика, за районният съд е налице правомощие да измени атакуваното НП, като подведе и санкционира нарушението по основния състав, за който е имало надлежно административнонаказателно обвинение в АУАН. С оглед изложеното, възраженията в касационната жалба в тази насока са неоснователни.

Настоящият съдебен състав не споделя и другите възражения, изложени в жалбата. РС –Бургас  е изложил подробни мотиви, обсъдил е свидетелските показания, които е ценил, анализирал е обстоятелството, че А. не е ангажирал доказателства , че застрахователната полица е била действаща към момента на проверката -16.08.2020г. като изложените в тази насока мотиви на РС-Бургас  се споделят изцяло от касационната инстанция, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019 г./, настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне.

При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение и е присъдил разноски съобразно отменената част от наказателното постановление.

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното, Административен съд - гр.Бургас, ХV състав,   

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260306/31.03.2021г., постановено по НАХД №4732/2020г. по описа на Районен съд –Бургас.

Решението е окончателно.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

               2.