Решение по дело №9468/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2533
Дата: 23 септември 2022 г. (в сила от 23 септември 2022 г.)
Съдия: Весела Трайкова Живкова Офицерска
Дело: 20221100509468
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2533
гр. София, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на двадесет
и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вергиния Мичева
Членове:Илиана Станкова

Весела Тр. Живкова Офицерска
като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Въззивно
гражданско дело № 20221100509468 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 – 438 от Глава ХХХІХ ГПК.
Образувано е по жалба на Гаранционен фонд – длъжник по изпълнително дело №
20228510402047 на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, с район на действие – Софийски
градски съд, против Постановление за разноските от 27.07.2022г., с което е отказано
намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя. В условията на евентуалност – в
случай, че размерът на адвокатското възнаграждение бъде намален, се иска изменение и
размера на дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Изложени са съображения, че претендираното адвокатско възнаграждение е
прекомерно и несъобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като от пълномощника не са извършвани други действия,
освен подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело и задължението по
изпълнителния лист е платено в срока за доброволно изпълнение.
Иска се намаляване на претендираните разноски по изпълнителното дело.
В законовия срок ответникът по жалбата – Н.Б.О., чрез процесуалния си представител
адв. С.Б., е взел становище за неоснователност на жалбата. Сочи се, че длъжникът не е
платил след влизане в сила на съдебното решение доброволно, с молбата за образуване на
изпълнителното дело адвокатът поискал извършването на изпълнителни действия и
възложил на ЧСИ всички права по чл. 18 ЗЧСИ и размерът на адвокатското възнаграждение
е определен съобразно нормативните изисквания.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви съгласно чл. 436, ал.3 ГПК за
неоснователност на изложените в жалбата оплаквания.
Частната жалба е допустима, като подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал.1
ГПК от връчване на поканата, против подлежащ на обжалване акт и от лице, имащо правен
интерес от обжалване.
Изпълнително дело № 20228510402047 на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, с район на
действие – Софийски градски съд е образувано по искане на Н.Б.О. против Гаранционен
фонд въз основа на издаден изпълнителен лист от 18.07.2022г. по гр.д.№ 57/2019г. по описа
1
на Окръжен съд-Стара Загора, по силата на който длъжникът Гаранционен фонд е осъден да
заплати на Н.Б.О. сумата от 35 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 14.02.2019г. до окончателното плащане. С молбата за
образуване на изпълнително дело е направено искане за събиране на дължимото адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА, поради осъществена безплатна правна помощ.
С Покана за доброволно изпълнение от 21.07.2022г. длъжникът е поканен да заплати
главница в размер на 35 000 лв., законна лихва в размер на 12 318.06 лв., 1 172.73 лв.
разноски по изпълнителното дело и 3 833.33 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ. Видно от
Сметка № **********, от ЧСИ са начислени обикновени такси по т.1, т.3 и т.5 от ТТРЗЧСИ
в общ размер на 54 лв. с ДДС.
На 25.07.2022г. длъжникът е депозирал възражение срещу разноските с искане
адвокатското възнаграждение да бъде намалено на 200 лв., като пропорционално бъде
намалена и таксата по т.26 от Тарифата. С Постановление за разноски от 27.07.2022г. ЧСИ
Петков е отказал да намали размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение с
мотив, че същото е в минималните размери по чл. 10, т.1 и т.2, вр. чл. 7, ал.2 от Наредба №
1/2004г.
Със Сметка № ********** от 28.07.2022г. ЧСИ е определил размера на таксата по
т.26 от 3 047.92 лв. без ДДС и такса по т.31 в размер на 20 лв. без ДДС.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Задължението на длъжника да понесе разноските по изпълнението е изрично уредено
в общата част на ГПК – чл. 79 ГПК. В този смисъл произнасянето на съдебния изпълнител за
разноските, които са дължими на взискателя в изпълнителния процес, не осъществява
изпълнително действие, а е проявление на общия принцип за реализиране на отговорността
за разноски, т.е., за неоснователно причинени имуществени вреди.
Според разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка
на длъжника, освен в случаите, когато 1/ делото се прекрати съгласно чл.433, освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или 2/ изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Настоящият случай не
попада в приложното поле на лимитативно изброените изключения, поради което
длъжникът следва да понесе отговорността за разноските в изпълнителното производство.
Взискателят е платил авансово такси в размер на 74 лв. с ДДС. Общо начислените от
съдебния изпълнител обикновени такси, видно от изготвените сметки възлизат на 78 лв. с
ДДС. Неплатени авансово са 4 лв. Както се приема в т.11 от ТР № 2/26.06.2015г. по
тълк.дело № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК, ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса,
частният съдебен изпълнител я събира от длъжника съгласно чл. 79, ал. 2 ГПК, когато
длъжникът отговаря за тази такса.
По отношение възражението за прекомерност на дължимото възнаграждение на
адвоката, осъществил безплатна правна помощ на взискателя:
Дължимите разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат определени на
базата на конкретните изпълнителни действия, които съдебният изпълнител прецени, че са
били извършени, както и с оглед фактическата и правна сложност на изпълнителното дело.
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /изм. и доп. ДВ бр.7 от 22.01.2019г./, размерът на
възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а съгласно т.2 за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл.7 ал.2.
В процесния случай се установява, че освен подаването на молба за образуване на
изпълнително дело от процесуалният представител на взискателя не са извършвани други
изпълнителни действия, а изпълнителното дело за събиране на парично вземане не се
отличава с фактическа и правна сложност. Няма спор, че задължението по изпълнителния
лист е платено от длъжника в срока за доброволно изпълнение, предвид на което
2
настоящият съдебен състав намира, че длъжникът не дължи разноските за адвокатско
възнаграждение по т.2 на чл.10.
Ето защо жалбата се явява основателна в тази и част и дължимото от длъжника
адвокатско възнаграждение ще следва да бъде намалено до минималния установен в
Наредба № 1/2004г. размер от 200 лв.
По жалбата в частта, касаеща пропорционалната такса по т.26 от Тарифата:
За изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, която
съгласно т.26, б. „г“ от Тарифата възлиза на: при сума от 10 000 до 50 000 лв. е 820 лв. + 6 на
сто за горницата над 10 000 лв. Съгласно Забележка 4 към т.26, в размера на паричното
вземане не се включват авансовите такси. Заплатеното от взискателя адвокатско
възнаграждение за защитата в изпълнителното производство представлява направени от
него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл.79 ал.1 от ГПК,
поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез
съответното изпълнително действие. Поради това, направените от взискателя разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, се включват както в
понятието „материален интерес” по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в понятието
„събрана сума” по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ (която е събрана чрез извършването на
съответното изпълнително действие – чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ). С оглед това тези разноски
за адвокатско възнаграждение следва да се включват в базата при изчисляването на
пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ (за разлика от авансово заплатените от
взискателя такси по изпълнението, които не се включват в тази база, тъй като обратното на
практика би означавало начисляването на такси върху такси, което е недопустимо) в този
смисъл е решение № 278 от 25.06.2012 година по гр.дело № 414/2012 година на ВКС, ІV ГО.
Аналогично е разрешението в случаите, когато се начислява адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ. Поради тези съображения пропорционалната такса по т.26
от Тарифата следва да се начисли върху сбора от сумите 35 000 лв. главница, 12 318.06 лв.
законна лихва, 200 лв. адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство и 4 лв.
неплатени авансово обикновени такси, или общо базата за начисляване на
пропорционалната такса е в размер на 47 522.06 лв., като максималния размер на
пропорционалните такси не може да надвишава 1/10 от вземането. В случая възлиза на
3 685.59 лв. с ДДС и не надвишава 1/10 от вземането. Пропорционална такса по т. 26 от ТТР
към ЗЧСИ, която е начислена от ЧСИ Петков по Сметка № ********** от 28.07.2022г. е в
размер на 3 657.50 лв. с ДДС е в по-нисък размер, поради което жалбата в тази и част е
неоснователна.
По изложените съображения жалбата на Гаранционен фонд – длъжник по
изпълнително дело № 20228510402047 на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, с район на
действие – Софийски градски съд против Постановление за разноските от 27.07.2022г., с
което е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя е основателна.
По разноските:
Частният жалбоподател не претендира разноски в настоящото производство.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление за разноските от 27.07.2022г. по изпълнително дело №
20228510402047 на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, с район на действие – Софийски
градски съд, с което е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение, дължимо на
адвоката на взискателя, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл.78 ал.5 ГПК дължимите от длъжника Гаранционен
фонд по изпълнително дело № 20228510402047 на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, с район
на действие – Софийски градски съд разноски за адвокатско възнаграждение от 1 172.73 лв.
3
на 200 лв.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4