ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 123
гр. Силистра, 23.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и трети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно частно
гражданско дело № 20223400500017 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Подадена е въззивна частна жалба от „Изи финанс“ ЕООД, с ЕИК *********, срещу
Разпореждане № 8 от 07.01.2022г., постановено по ч. гр. д. № 629/2021г. по описа на
Районен съд – Тутракан, с което е отхвърлено заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу Е.Л. И с ЕГН ********** за общата сума 469,50 лева.
Жалбоподателят не е доволен от разпореждането намирайки го за недопустимо и
неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага подробни аргументи в подкрепа
на жалбата си. Моли въззивния съд да го отмени, и да разпореди издаване на заповед за
изпълнение в негова полза срещу длъжника за претендираните суми.
За да постанови атакуваното разпореждане заповедният съд установил, че
представеният със заявлението по чл. 410 от ГПК, инициирало заповедното производство
Договор за предоставяне на кредит № 279537 от 04.01.2020г. на който се основават
претенциите на заявителя всъщност представлява разпечатка на хартиен носител от
електронен документ. Заповедният съдия приел, че документа не е подписан по надлежния
ред от кредитополучателя Е.Л. И и това го мотивирало да отхвърли заявлението. По
конкретно първостепенния съдебен състав обсъдил следните обстоятелства:
Възможността договорът за потребителски кредит да се сключи от разстояние с
(обикновен) „електронен подпис“ или с усъвършенстван такъв е обусловена от изискването
страните да са договорили този ред за подписването му, каквато клауза се установило, че се
съдържа в чл. 4а от договора. Заповедният съд не прие за валидна тази клауза,
съобразявайки, че според чл. 147а, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП, общите условия обвързват
потребителя само ако са му били предоставени и той се е съгласил с тях, което се
удостоверява с неговия подпис, което пък означава наличие или на саморъчен подпис, или
квалифициран електронен подпис на основание чл. 25, пар. 3 от Регламент (ЕС) № 910/2014.
Заповедният съд установил, че Общите условия не са подписани със саморъчен
подпис или КЕ, като съобразил и това, че е недопустимо уговорката между страните, с която
предвиждат облекчен ред за бъдещо подписване на договора за потребителския кредит, да е
удостоверена с обикновен или усъвършенстван електронен подпис, когато за самата тази
уговорка законът изисква саморъчен или квалифициран електронен подпис. Ето защо съдът
1
не приел, че по делото е налице хипотезата на валидно уговорен между страните начин за
подписване на договора за потребителски кредит чрез електронен подпис, различен от
квалифицирания.
По тези съображения заповедният съдия приел, че процесния договор не е валидно
подписан, което се приравнява на липсващ договор, наложило приемането на основание чл.
22 от ЗПК, че договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съдът съобразил, че съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита. Отчитайки заявеното от кредитора
обстоятелство, че длъжникът е направил плащане по кредита в размер на 100,69 лева, без да
твърди в заявлението си или в уточняващата молба, че е превел на длъжника цялата
уговорена главница в размер на 500 лева, и като установил, че проекта за договор съдържа
клауза за рефинасиране на друг кредит, отпуснат от същия кредитодател, а именно №
268401/08.10.2019 съдът съобразил, че в неподписания Стандартен европейски формуляр
изобщо не личи да е поискано рефинансиране на друг кредит, а е обещано на длъжницата,
че веднага след подписване на договора сумата от 500 лева ще и бъде преведена по банков
път или на касата на Изи Пей АД; че начислената неустойка за непредоставяне на
обезпечение представлява скрито увеличение на печалбата на кредитора и противоречи на
закона; че ГПР в този случай не отразява реално цената на кредита; че най - сетне таксата от
127,31 лева, която се твърди в заявлението, че е платена, за да се сключи анекса,
противоречи на чл. 10, ал. 2 от ЗПК, защото не е предвидена никъде, наред с непосочването
и липсата на яснота, каква точно сума е отишла у длъжника, ако изобщо някаква сума е
отишла у него, довели до невъзможност за съда да уважи частично заявлението, само за част
от главницата, като приспадне направеното плащане.
За да обоснове жалбата си представителят на „Изи финанс“ ЕООД, излага следните
аргументи оспорвайки изложените по горе изводи на заповедния съд.
Договорът между страните е сключен по ЗПФУР и представлява електронен
документ. Жалбоподателят сочи, че при електронните документи доказването на
волеизявлението за сключване се осъществява по два начина: или чрез съдебно техническа
експертиза или по реда на чл. 204 от ГПК, чрез изслушване на аудиозаписа, приложен на
магнитен носител по делото по време, на който длъжника потвърждавал сключването на
договора.
Жалбоподателят коментира задължението вменено на всеки заявител по чл. 410 във
вр. с чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, да предостави потребителски договор с цел изследване на
клаузите му за неравноправност но счита, че предоставянето на договора няма за цел
изследване дали такъв е сключен законосъобразно или дали „Изи финанс“ ЕООД е превело
сумите по него.
Коментира са, че според разбирането на състава, чиито акт се обжалва не съществува
разлика между доказване в исково производство и заповедно. Доказване в заповедно
производство не следва и да има, доколкото то е едностранно.
Коментира се още, че заповедният съд погрешно считайки, че единственият начин да
се предоставя волеизявление за сключване на договор е чрез подпис - саморъчен или
електронен не спазва редица правни разпоредби, сред които: чл. 10 от 3ПK, във вр. с чл. 9 от
ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Сочи се още, че видовете
електронни документи са регламентирани в чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014гкато с мотивите си PC Тутракан изцяло
е изключил приложението на специален закон като ЗПФУР. По този начин не спазвайки
материалния закон - както вътрешните актове, така и на ЕС съдът е стигнал до погрешен
извод довел до незаконосъобразен съдебен акт.
2
По тези съображения се иска отмяна на разпореждането.
ОС след, като се запозна с жалбата, атакуваното с нея разпореждане и становищата на
страните намира, че жалбата е допустима за разглеждане, но разгледана по същество е
неоснователна. За да достигне до този извод въззивният съдебен състав съобрази следното:
От представените доказателства включително писмени и такива представляващи
запис на телефонен разговор представен на електронен носител може да се кредитира
твърдението на жалбоподателя, че между нето и ответника по жалбата е възникнало
кредитно правоотношение. ОС не споделя аргументите на заповедния съд относно липсата
на изискуемата от закона обуславяща наличието на валидно сключен договор за кредит. ОС
приема, че със заявлението и допълнителното уточнение /вх. № 36/06.01.2022г. на РС –
Тутракан/, са представени достатъчно доказателства установяващи спазването на законовите
изисквания за сключване на процесния договор по реда на чл. 10 от 3ПK, във вр. с чл. 9 от
ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ.
След обстоен преглед на материалите по заповедното производство обаче въззивният
съд констатира наличие на неравноправна клауза в договора представляващ правопораждащ
факт в процесното кредитно правоотношение. По конкретно се има предвид
регламентираното в чл. 3 от договора задължение на кредитополучателя в тридневен срок от
сключването да представи на кредитодателя едно от двете алтернативни обезпечения –
банкова гаранция в размер на отпуснатата по кредита сума или поръчителство от две
физически лица отговарящи на изчерпателно изброени и според съда почти непосилни за
изпълнение изисквания. Съгласно алинея втора от коментирания договорен текст при
неизпълнение на едно от двете алтернативни задължения за предоставяне на обезпечение
потребителят дължи на кредитора неустойка в определен, предварително фиксиран размер,
която се заплаща заедно с погасителните вноски по кредита.
Такава договорна клауза е коментирана многократно и приета за неравноправна в
множество други съдебни актове по сходни казуси постановени от съдебни състави в ОС –
Силистра и може да се възприеме, като утвърдена съдебна практика в съдебният район.
Приема се, че коментираното задължение за предоставяне на едно от двете алтернативни
обезпечения е в противоречие с добросъвестните търговски практики и реално води до
формиране на допълнително парично задължение за длъжника, което прибавено, към
останалите увеличава годишният процент на разходите по кредита над законово
определения минимум. Ето защо съдът приема коментираната договорна клауза за
неравноправна, което води на извода, че претендираните на нейно основание суми не се
дължат. Изложеното и предвид обстоятелството, че по кредита са постъпвали погашения
мотивира съда да приеме, че следва да се отхвърли претенцията не само за сумите
претендирани по неравноправната договорна клауза, но и тези претендирани на останалите
посочени в заявлението основания. Това е така защото формалния характер на заповедното
производство не дава възможност за преизчисляване и диференциране съответно
приспадане на платените вече по признатата за неравноправна клауза суми.
По тези съображения ОС намира, че следва да потвърди атакуваното
първоинстанционно разпореждане макар и по други, различни от изложените в него
съображения.
Воден от горното, Окръжен съд - Силистра
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 8 от 07.01.2022г., постановено по ч. гр. д. №
629/2021г. по описа на Районен съд – Тутракан.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4