РЕШЕНИЕ
№ 228
гр. Монтана, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на трети август през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20221600500273 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК, образувано по жалба на „хххх
България“ ЕООД против постановление от 10 май 2022 г. на ДСИ при ЛРС за прекратяване
на изп. д. № 295/2019 г.
Жалбоподателятххх“ ЕООД чрез юрисконсулт Пламена Тотева, твърди в жалбата, е
постановлението за прекратяване на изпълнителното производство е незаконосъобразно и
моли да бъде отменено. Изтъква, че не е налице предпоставката по чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК: взискателят е поискал с образуване на изпълнителното производство налагане на
запор върху трудово възнаграждение на длъжницата, след това на 8 март 2021 г. е направил
ново искане за предприемане на изпълнително действие - налагане на запор върху банкови
сметки, ако такива бъдат открити след справка в БНБ. Двугодишният срок на бездействие,
даващ основание за прекратяване, е започнал да тече именно от 8 март 2021 г. и към
момента на постановяване на прекратяването не е бил изтекъл.
Длъжницата по изпълнението Мария Ал. К. не взема становище по жалбата.
ДСИ при ЛРС е изложил мотиви по обжалваните действия, като е изтъкнал, че
прекратяване на срока на бездействие по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е налице, само ако от
поисканите действия е последвал резултат. В случая с молбата от 2021 г. е поискано
извършване на справка за налични банкови сметки, но такива не са установени, поради
което и не е предприето ефективно изпълнително действие, следователно срокът не е
прекъснат.
МОС обсъди доводите на жалбоподателя във връзка с доказателствата по делото и
1
приема за установено следното:
Жалбата е подадена от взискателя по изпълнението в срока по чл. 436, ал.1 от ГПК
срещу подлежащо на обжалване действие, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Изпълнителното производство е било образувано на 4 юли 2019 г. по искане на ххх“
ЕООД за събиране на парично вземане срещу М. АЛ. К.. С молбата за образуване
взискателят е поискал да се извърши справка в НОИ за регистрирани трудови договори на
длъжницата и ако се установят такива, да се наложи запор върху трувото й възнаграждение.
На 8 март 2021 г. взискателят е подал молба съдебният изпълнител служебно да
провери в регистъра на БНБ за банкови сметки с титуляр длъжницата и ако се установят
такива, да наложи запор върху вземанията й. Справката е показала, че длъжницата не
притежава банкови сметки и сейфове.
На 18 март 2022 г. „Кредитреформ България“ ЕООД е заявило искане за извършване на
справка в Агенция по вписванията за недвижими имоти, собственост на длъжницата, и за
налагане на възбрана, ако бъдат открити такива. След като при извършване на справката е
установено, че К. притежава жилище в гр. Л , взискателят е подал молба за налагане на
възбрана върху имота.
ДСИ е отказал да наложи възбрана и е прекратил производството, като се е обосновал с
това, че е изтекъл двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В мотивите съдебният
изпълнител е развил разбирането, че двугодишният срок се прекъсва само с ефективни
изпълнителни действия. Подаването на молба за предприемане на такива не е достатъчна.
Съдът намира, че не са налице условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради което
постановлението за прекратяване на изпълнителното производство се явява
незаконосъобразно.
Основание за прекратяване на изпълнителното производство е бездействието на
взискателя в период по-дълъг от две години. Начало на този срок е последното същинско
изпълнително действие. Целта на нормата е да стимулира взискателят да прояви активност.
Ако в продължение на две години той не заяви искания за предприемане на действия за
удовлетворяване на вземането му, то счита се, че се е дезинтересирал и вече е безпредметно
производството да продължава да бъде висящо.
Всяко искане на взискателя за предприемане на действия, насочени срещу
имуществото на длъжника с цел събиране на вземането, прекъсва течението на срока по чл.
433, т. 8 от ГПК. Самата норма поставя условие взискателят да е поискал извършване на
изпълнително действие, а не действието да е предприето. Разпоредбата не въвежда никакви
други условия, още по-малко пък действието да е довело до ефективно удовлетворяване.
Нормата е процесуална, поради което разширително тълкуване е недопустимо.
В случая са налице молба за образуване на изпълнително производство с искане за
запор върху трудово възнаграждение от 4 юли 2019 г., молба от 8 март 2021 г. за проверка
на банкови сметки и запор върху такива и молба от 18 март 2022 г. за проверка за
2
притежаване на недвижими имоти и възбрана, ако се открият такива. Не е налице период от
две години между тях, който да даде основание за прекратяване на производството поради
бездействие на взискателя. Всяка от тези молби покрива критерия взискателят да е поискал
предприемане на същинско изпълнително действие, поради което не може да се преме, че
той е изгубил интерес от събиране на вземането.
При така изложените мотиви МОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 10 май 2022 г. за прекратяване на изпълнителното
производство по изп. д. № 295/2019 г. по описа на СИС при ЛРС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3