Р Е
Ш Е Н И Е № 206
20.11.2019 г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
Средецкият
районен съд, III граждански състав, в публичното
заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Венета Иванова
при секретаря Маринка Маринчева,
като разгледа докладваното от съдия В.Иванова
гр. д. № 575/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 310 от ГПК, вр. чл. 187 вр.чл. 179 вр. чл.178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и е образувано по повод искова молба
на Д.Н.О.,
ЕГН ********** чрез пълномощника адв.Й.Ж. против Главна Дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР, представлявана от
Директора Главен комисар Н.Н. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1872 лева, представляваща
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 288 часа за периода 01.07.2016г.-30.06.2019г., получен
в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска -
20.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че в периода 01.07.2016г. до 30.06.2019г. е полагал труд на длъжност „водач на
специален автомобил I степен“ и „пожарникар“ в Районна служба за
пожарна безопасност и защита на населението-гр.Средец, която е структурно звено
на Главна дирекция ПБЗН при МВР . Същият е със статут на държавен служител. Твърди се
още, че в този период ищецът е положил общо около
2016ч. нощен труд, който
преизчислен с коефицент 1. 143 възлиза на 2304 часа дневен труд. За положения
извънреден нощен труд от 288 часа, получени след преизчисляване на
положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, съобразно чл.9,ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, не му е
заплатено дължимото допълнително възнаграждение в размер на 1872 лева.
В подкрепа на иска са ангажирани
доказателства. Претендират се разноски.
В съдебно заседание ищецът не се
явява и се представлява от упълномощения си процесуален представител, който по
реда на чл. 214 от ГПК изменя размера на иска, а след
приемане на направеното изменение същият се счита предявен за сумата от 1330.64
лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден
труд за 198,20 часа за посочения в исковата молба период, ведно със законната
лихва върху тази сума.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор, с който ответната страна е оспорила
иска.Твърди се, че ищецът има статут на държавен служител и по отношение на
него намират приложение нормите, регулиращи работното време, съдържащи се в
ЗМВР. Изложени са съображения, че положеният от ищеца труд е надлежно
начислен в съответните протоколи и му е заплатен съобразно разпоредбите
на действалите през исковия период Наредба № 8121з-592/25.05.2015г и
Наредба №8121з-776/29.07.2016г на министъра на вътрешните работи. Счита се, че
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, се явява обща разпоредба
спрямо специалните такива по ЗМВР и Наредба № 81213-592/25.05.2015г. и Наредба
№ 8121з-776 от 29.07.2016г., поради което не следва да се прилага в случая.
Прилага се Писмо изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП, видно от което
превръщането на нощните часове в дневни съгласно НСОРЗ е установено единствено с
цел увеличено заплащане на нощния труд. Релевирани са възражения и за изтекла
тригодишна погасителна давност по отношение на част от посочения в исковата
молба период, а именно считано от 01.07.2016г. до 20.08.2016г., тъй като
исковата молба е подадена на 20.08.2019г. Претендират се разноски и
юрисконсултско възнаграждение. Ангажират се доказателства.
В съдебно заседание ответникът не се
явява, представя писмена защита, в която излага, че желае да се даде ход на
делото в отсъствие на негов представител и поддържа становището, изложено в
отговора на исковата молба.
Предявеният осъдителен иск е с
правно основание чл.
187 вр.чл. 179 вр. чл.178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като същият е допустим.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Ответникът не оспорва, че ищецът е
бил назначен на длъжност „водач на специален автомобил I степен“ и „пожарникар“ в Районна служба за пожарна безопасност и
защита на населението-гр.Средец, която е структурно звено на Главна дирекция
ПБЗН при МВР, както и че
в периода 01.07.2016г.-30.06.2019г. е бил държавен служител, като е
полагал труд на 12 –часови работни /дневни и нощни/ смени, съгласно
месечни графици , включително и през нощта – за
времето от 22, 00 ч. до 06, 00 ч., при сумирано изчисляване на работното време.
В този смисъл е и приетия по делото писмен доказателствен материал.
По делото е изготвена от в. л. Д.
съдебно-икономическа експертиза, чието заключение не се оспорва от страните, а
съдът го кредитира като обективно и компетентно изготвено въз основа на данните
от представени от ответника и приети като доказателства по делото платежни
бележки/фишове за заплати, протоколи за отчитане на работното време между 22,
00 часа и 06, 00 часа, времето на разположение и положения труд по време на
официалните празници за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г. Съгласно същото
за посочения период ищецът е положил
труд на 173 нощни смени от по 12 часа и реално отработения нощен труд е в
размер на 1386 часа, които преизчислени с коефициент 1,143 съставляват 1584,20
часа дневен труд. Вещото лице посочва още, че съгласно данните от протоколите разликата
между преизчисления и отчетения по протоколи положен нощен труд възлиза на
198.20 часа. Общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за
198.20 часа възлиза на 1330.64 лева.
При така приетото за установено от
фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за извънреден
труд /чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР/. Нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в МВР е 8 часа дневно, 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица/чл.187,ал.1 ЗМВР/. Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8- , 12- или 24-часови смени- сумарно на тримесечие/чл.187,ал.3 ЗМВР/. Работата
извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие –за
служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното
месечно възнаграждение /чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР/.
През процесния исков период са
действали последователно Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.) и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., чиито разпоредби предвиждат възможност държавните
служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22.00 и 06.00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В тези две наредби не е предвидено, че при сумирано отчитане на
работното време отработените часове нощен труд следва да се преизчисляват с
определен коефициент, каквато е била регламентацията на действалата до
01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г.
разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.)
и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. според съда представлява празнота в
специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде
запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата. Това
субсидиарно прилагане се налага поради факта, че в случая се касае за полагане
на труд от ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по различен
начин от работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете
положен труд при сумирано изчисляване на работното време, би довело до
поставянето му в по-неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов
договор лица, което е недопустимо.
Съгласно чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и
организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, който коефициент според съда възлиза на 1.143, изчислен като
съотношение между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време (8 часа към 7 часа).
С оглед на изложеното и предвид
заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, според
което за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г. ищецът е положил нощен труд в
размер на 1386 часа, които преизчислени с коефициент 1.143 съставляват 1584.20
часа дневен труд, т.е налице е разлика от 198.20 часа, за които на ищеца не е
било платено допълнително възнаграждение, а по изчисления на вещото лице същото
е в размер на 1330.64 лева и при липса на доказателства това допълнително
възнаграждение да е било платено от ответника на ищеца, съдът счита, че искът е
основателен и следва да се уважи в предявения след намалението размер.
Що
се отнася до възражението на ответника за изтекла погасителна давност по
отношение на част от ищцовата претенция, доколкото разпоредбата на чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР предвижда, че положеният
извънреден труд се отчита на тримесечие, т.е. вземането за извънреден труд е
изискуемо след изтичането на този период, а именно на първо число на месеца,
следващ тримесечието, то възражението е неоснователно. Исковата молба е
предявена в канцеларията на съда на 20.08.2019 г., вземането за извънреден труд
за трето тримесечие на 2016 г. е станало изискуемо на 01.10.2016 година, поради
което не е изтекла предвидената в чл.111 , б.“а“ от ЗЗД давност за вземанията
за извънреден труд за периода от 01.07.2016г. до 20.08.2016г .
По отношение на направеното
възражение, че в процесния случай не е налице положен извънреден труд по
смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ по съображения, изложени в приложеното по делото
писмо с изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на Министерство на труда и социалната
политика, съдът счита, че тези писма нямат нормативен характер и съставляват
само указания по приложение на закона с незадължителен за съда характер.
С оглед основателността на
претенцията, на основание чл. 86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдено и
претендираното от ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва върху уважения размер на главницата за периода от предявяването на иска
на 20.08.2019 г. до окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца и направените от него разноски по делото, които са в размер на 300 лева
за платено адвокатско възнаграждение.
Предвид обстоятелството, че ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по
сметка на РС Средец дължимата държавна такса за разглеждането на иск, която е в
размер на 53,23 лева и изплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо
лице в размер на 100, 00 лева.
На основание чл. 242, ал. 1, предл. 2 от ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото на ищеца
допълнително трудово възнаграждение и законната лихва върху него.
Мотивиран от гореизложеното, Средецкият
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР, гр.София,
ул.“Пиротска“ № 171 А, представлявана от Директора Главен комисар Н.Н., да заплати на Д.Н.О., ЕГН **********,***, сумата от 1330,64 лева (хиляда триста и тридесет лева
и шестдесет и четири стотинки), представляваща
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 198.20
часа за периода 01.07.2016г.- 30.06.2019г., които часове са разликата между
отчетения и заплатен нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143,
отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
20.08.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 300, 00 лева (триста лева), представляваща направените от
ищеца разноски по делото.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР, с адрес: гр. София, ул.“Пиротска“
№ 171 А, представлявана от Директора Главен комисар Н.Н., да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС – Средец държавна такса в размер на 53, 23 лева
(петдесет и три лева и двадесет и три стотинки) и сумата от 100, 00 лева (сто
лева)-възнаграждение за вещо лице.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на
решението в частта относно присъденото на ищеца допълнително трудово
възнаграждение и лихва върху него.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от обявяването му на 20.11.2019
г.