Решение по дело №2143/2023 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 956
Дата: 25 август 2023 г.
Съдия: Мария Ненова
Дело: 20235220102143
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 956
гр. Пазарджик, 25.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20235220102143 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 и 2 от
КТ.
Ищцата Л. Х. Г. е предявила против ответника ПГСС „Царица Йоанна“,
гр. Пазарджик иск за заплащане на обезщетение в размер на 8 868.20 лв.
поради оставане без работа през периода от 01.09.2021 г. до 23.01.2022 г. в
резултат от прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, извършено със Заповед № 628/20.08.2021
г., което е било обявено за незаконно и отменено с влязло в сила решение по
гр.д. № 3787/2021 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, както и
обезщетение в размер на 1 703.44 лв., представляващо разликата между
дължимото й брутно трудово възнаграждение за времето от 24.01.2022 г. до
01.03.2022 г. и полученото трудово възнаграждение в по-малък размер при
новия работодател Академия на МВР – ЦСПП Пазарджик, ведно със
законната лихва върху присъдените суми от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане. Претендира разноските по делото.
Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ПГСС „Царица Йоанна“, гр.
Пазарджик оспорва исковете по основание и размер. Признава изложените в
исковата молба фактически обстоятелства, свързани със съществувалото
между страните трудово правоотношение, неговото прекратяване и отмяната
на уволнението като незаконно с влязло в сила съдебно решение. Оспорва
претендирания от ищцата размер на дължимото обезщетение. Позовава се на
1
чл. 17, ал. 1 от НСОРЗ, като счита, че при определяне на размера на
обезщетението не следва да се включва сумата от 598.40 лв., изплатена на
ищцата през месец юли 2021 г. и представляваща възнаграждение за
лекторски часове, тъй като това възнаграждение няма постоянен характер и
не следва да се включва в обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ. Моли за
отхвърляне на исковете и присъждане на разноските по делото.
С протоколно определение от 23.08.2023 г. съдът е допуснал изменение
на предявените искове чрез намаляване на размера им от 8 868.20 лв. на 8
253.15 лв. по отношение на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане
без работа и от 1 703.44 лв. на 1 072.19 лв. по отношение на обезщетението по
чл. 225, ал. 2 от КТ за работа на по-нископлатена длъжност.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени по отделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Между страните е съществувало трудово правоотношение, прекратено
на 01.09.2021 г. със Заповед № 628/20.08.2021 г., издадена на основание чл.
328, ал. 1, т. 2 от КТ.
С влязло в сила решение по гр.д. № 3787/2021 г. по описа на Районен
съд – Пазарджик уволнението е признато за незаконно и отменено, а ищцата е
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност.
През периода от 01.09.2021 г. до 23.01.2022 г. ищцата не е работила по
трудово правоотношение, а през периода от 24.01.2022 г. до 01.10.2022 г. е
работила в Академия на МВР – ЦСПП Пазарджик с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 838 лв.
Съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза
последният пълен отработен месец от ищцата преди уволнението е месец юни
2021 г., в който й е начислено брутно възнаграждение в общ размер на 2
185.99 лв., от което: тарифна заплата – 1 611 лв., трудов стаж и
професионален опит – 144.99 лв., представително облекло – 430 лв. Размерът
на брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението по чл.
225 от КТ при пълен отработен месец е 1 755.99 лв., от които: основна
заплата – 1 611 лв. и трудов стаж и професионален опит – 144.99 лв. Размерът
на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 01.09.2021 г. до
23.01.2022 г. е 8 253.15 лв. Размерът на брутното трудово правоотношение на
ищцата в Академия на МВР – ЦСПП Пазарджик през периода от 24.01.2022 г.
до 01.03.2022 г. е в общ размер на 1 290.42 лв., а брутното трудово
възнаграждение за същия период, който би получила в ПГСС „Царица
Йоанна“, е 2 362.61 лв. Размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 2 от КТ за
времето от 24.01.2022 г. до 01.03.2022 г. е 1 072.19 лв.
В съдебно заседание вещото лице уточни, че през последния пълен
отработен месец от ищцата на същата не е начислявано възнаграждение за
лекторски часове, поради което такова не е включено в размера на дължимото
обезщетение по чл. 225 от КТ.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
2
от правна страна:
Предмет на делото са кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 и 2 от КТ за
заплащане на обезщетение за времето, през което работникът или служителят
е останал без работа поради незаконното уволнение, и за разликата в
заплатите за времето, през което работникът или служителят е работил на по-
нископлатена работа.
Основателността на исковете предполага незаконност на уволнението и
оставане без работа след уволнението, респективно полагане на труд на по-
ниско платена длъжност. Тези юридически факти следва да се установят при
условията на пълно и главно доказване от ищцата.
Незаконността на уволнението се установява с влязло в сила и ползващо
се със сила на пресъдено нещо решение по гр.д. № 3787/2021 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик, а оставането на ищцата без работа през периода от
01.09.2021 г. до 23.01.2022 г., респективно работата й по трудово
правоотношение в Академия на МВР – ЦСПП Пазарджик през периода от
24.01.2022 г. до 01.03.2022 г. – със записванията в трудовата й книжка.
Размерът на дължимото обезщетение, изчислено по правилата на чл.
228, ал. 1 от КТ, за времето на оставане без работа и за времето на полагане на
по-нископлатена длъжност, се установява от приетото по делото и
неоспорено от страните заключение на съдебно-икономическата експертиза,
което съдът цени като компетентно, обосновано и обективно изготвено.
Съгласно заключението на вещото лице последният пълен отработен от
ищцата месец преди уволнението е месец юни 2021 г., през който на същата
не е начислявано трудово възнаграждение за лекторски часове, с оглед на
което е безпредметно обсъждането на основното възражение на ответника за
включването на това допълнително възнаграждение в обезщетенията по чл.
225, ал. 1 и 2 от КТ.
Ответникът не твърди, нито ангажира доказателства да е изплатил на
ищцата полагащите й се обезщетения след незаконното уволнение, поради
което предявените искове като основателни следва да бъдат уважени изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 и 6 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК
разноските по делото се възложат в тежест на ответника.
Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищцата
адвокатско възнаграждение от 1 400 лв. е неоснователно, тъй като същото е
дори под минималния размер на дължимото на адвоката възнаграждение от
1 532.54 лв., изчислено за всеки от кумулативно съединените искове по
правилата на чл. 7, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението подлежи на
предварително изпълнение по отношение на присъдените обезщетения за
работа.
3
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 2 във връзка с чл. 316 от
ГПК Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от
КТ ПГСС „Царица Йоанна“ с адрес: гр. Пазарджик, ул. „Царица Йоанна“ № 4,
представлявана от директора инж. Георги Илиев Гатев, да заплати на Л. Х. Г.,
ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. ........................ обезщетение в размер на
8 253.15 лв. за оставане без работа през периода от 01.09.2021 г. до 23.01.2022
г. поради незаконно уволнение, извършено със Заповед № 628/20.08.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
12.06.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 2 от
КТ ПГСС „Царица Йоанна“ с адрес: гр. Пазарджик, ул. „Царица Йоанна“ № 4,
представлявана от директора инж. Георги Илиев Гатев, да заплати на Л. Х. Г.,
ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. ........................ обезщетение в размер на
1 072.19 лв. за работа на по-нископлатена длъжност през периода от
24.01.2022 г. до 01.03.2022 г. поради незаконно уволнение, извършено със
Заповед № 628/20.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 12.06.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ПГСС „Царица Йоанна“ с
адрес: гр. Пазарджик, ул. „Царица Йоанна“ № 4, представлявана от директора
инж. Георги Илиев Гатев, да заплати на Л. Х. Г., ЕГН ********** от гр.
Пазарджик, ул. ........................ разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1 400 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 1 и ал.
3 от ГПК ПГСС „Царица Йоанна“ с адрес: гр. Пазарджик, ул. „Царица
Йоанна“ № 4, представлявана от директора инж. Георги Илиев Гатев, да
заплати сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса в размер на
380.13 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 257.40 лв.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително
изпълнение на решението в частта за присъдените обезщетения за работа.
На основание чл. 315, ал. 2 от ГПК решението може да се обжалва от
страните пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок, считано от
07.09.2023 г.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците им.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4