Решение по дело №826/2019 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 януари 2022 г. (в сила от 12 февруари 2022 г.)
Съдия: Василка Желева
Дело: 20197260700826
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№112

24.01.2022 г. гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                                      СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

Секретар: Ивелина Въжарска

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №826 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на Д.Д.Г. ***, с посочен по делото съдебен адрес:***,– адвокат М.П.К., против Ревизионен акт №Р-16002618004313-091-001/25.03.2019 г., потвърден и изменен с Решение №367/17.06.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите.

В жалбата се твърди, че Ревизионния акт се обжалва изцяло в частта, в която е потвърден и изменен с Решението, като същият се счита за незаконосъобразен, издаден в противоречие на материалния и процесуалния закон, и в противоречие с основните принципи на ДОПК.

Сочи се, че изложените в Ревизионния акт констатации били неправилни, необосновани и недоказани. Жалбоподателката оспорвала твърдението на ревизиращия орган, изложено под формата на констатация, че за проверявания период била осъществявала дейност като едноличен търговец. Твърди, че никога като физическо лице не била осъществявала по занятие търговска дейност, свързана с продажба на дрехи чрез куриерски пратки, изпращани по Еконт. Никога не била регистрирала фирма и не била работила за себе си като фирма. Жалбоподателката твърди, че във връзка с проверяваните куриерски пратки многократно обяснила в хода на ревизията, чрез официално депозирани по реда на ДОПК обяснения, че съпругът ѝ бил извършвал услуга на собственика на стоките и реалния получател на сумите по наложени платежи, а именно лицето П.К.Т.. Жалбоподателката считала, че липсва основание да бъде обложена за твърдения оборот и реализирана печалба като дейност на ЕТ, тъй като не била получавала нито реално за себе си, нито от името и за сметка на друго лице посочения в Ревизионния доклад доход и твърдените в Ревизионния акт суми като приходи от продажби на дрехи.

Оспорва се констатацията, че в хода на ревизията са установени относими факти и обстоятелства за извършване на ревизия по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. Оспорва се и законосъобразността на извършения анализ по чл.122, ал.1, т.2 и ал.2 от ДОПК. Изводите били необосновани и недоказани. Само заради това, че в информационната система на Еконт съществувало име и ЕГН, съвпадащи с личните данни на жалбоподателката, не можело да се приеме, че тя реално била осъществила твърдяната дейност, че била собственик на изпращаните стоки по сниманите товарителници, че била получател на сумите по наложени платежи (парични преводи), че реално била получила тези суми, които да са реализиран от нея доход.

Жалбоподателката оспорвала твърдението, изложено под формата на констатация, че за посочения период била развивала търговска дейност, изразяваща се в изпращани пратки чрез куриерска фирма Еконт, представляващи продажба на дрехи на клиенти, за които продажби не издавала документ, а получавала приходи. Считала, че събраните в хода на ревизионното производство доказателства не доказвали по безспорен и категоричен начин реално извършване на доставки на стоки от нейно име и за нейна сметка чрез куриерски пратки от фирма Еконт Експрес ООД. От единствено събраните доказателства – изискани по реда на ДОПК обяснения от жалбоподателката и от П.К.Т. се установявало, че била реализирана услуга по изпращане на куриерски пратки с наложен платеж на физически лица по тяхна поръчка от името и за сметка на П.К.Т.. В хода на ревизията нямало нито едно пряко доказателство, че жалбоподателката е имала търговски отношения с получателите на стоките. Считала, че не били налице основания за издаване на Ревизионен акт. Проверяващите органи не били извършили проверка на всички факти, имащи значение за изясняване на процесния въпрос чии са стоките по товарителниците и кой е получавал сумите по тях, съответно кой е контактувал с клиентите и кой е извършвал продажбите чрез Еконт. Жалбоподателката оспорва твърдението, че въобще са ѝ изплащани такива суми, оспорва подписа, положен върху сканираните ордери, предоставени ѝ под формата на снимки (цифров документ на електронен носител), като твърди, че на тях няма нито един неин подпис. Твърди, че не била получател на каквито и да е суми по наложени платежи, липсвал подпис и волеизявление от нейна страна, доказващи получаването на сумите. Не знаела на кого е подписа и почерка, не можела да го разпознае и като такъв на съпруга ѝ. Оспорвала тези документи като съдържание и подпис.

Претендира се в обжалваната му част Ревизионният акт да бъде отменен като незаконосъобразен.

Ответникът, Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” („ОДОП“) – Пловдив, чрез процесуален представител, излага в писмени бележки становището, че обжалваният Ревизионен акт е правилен и законосъобразен, като моли жалбата да бъде отхвърлена.  

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-16002618004313-020-001/24.07.2018 г., издадена от С. П. П., на длъжност Началник на сектор при ТД на НАП Пловдив, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, за извършване ревизия на Д.Д.Г. ***, с обхват задължения по: 1.) Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ; 2.) Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ; 3.) ДОО – за самоосигуряващи се и 4.) Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се, всички за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г., която е възложено да бъде извършена от 1.) К.Г.Н.– Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и 2.) А.Г.А.– Инспектор по приходите.

Удостоверено е връчването на ЗВР на ревизираното лице Д.Д.Г. срещу подпис в саморъчно попълнена Разписка на 17.08.2018 г.

Със Заповед за изменение на ЗВР №Р-16002618004313-020-002/01.11.2018 г., получена от Д.Г. на 07.11.2018 г., видно от Известие за доставяне, е изменен ревизирания период, като за същите видове задължения е разпоредено ревизията да обхване съответно и периодите: от 01.01.2014 г. до 31.12.2015 г.; от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., и 5.) Данък върху добавената стойност за периода от 29.04.2015 г. до 31.12.2017 г.

Със Заповед за изменение на ЗВР №Р-16002618004313-020-003/15.11.2018 г., получена срещу подпис с Известие за доставяне 8100014899112 на 23.11.2018 г., срокът на завършване на ревизията е удължен до 17.01.2019 г.

По повод започнала проверка на Д.Д.Г., до Еконт Експрес ООД, гр.Русе, е отправено Искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица №П-16002617136246-041-001/11.08.2017 г., с което Орган по приходите в ТД на НАП Пловдив изисква представяне, на основание  чл.37, ал.5 от ДОПК, при възможност в електронен формат, на данни относно извършени куриерски и пощенски услуги в полза на Д.Д.Г. – документи за изпращане и получаване на пратки през периода от 01.01. до 31.12.2016 г. и от 01.01. до 31.07.2017 г. за/от проверяваното лице, извлечение от регистри, документи, доказващи плащането на суми от наложен платеж и пощенски парични преводи и т.н.

По така отправено Искане в ТД на НАП Пловдив е получено писмо вх.№К8-1458#2/04.09.2017 г. от Еконт Експрес ООД, Булстат *********, с което приложено се изпраща изброената информация за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. и от 01.01.2017 г. до 31.07.2017 г. – за всички куриерски и пощенски услуги с подател тел.*********, за всички куриерски и пощенски услуги с получател тел.*********, както и тези с подател и получател лицето Д.Г., а също и SR-20736_01.09.2017 – ZIP файл – снимки на документи, показващи изплащането в брой на наложен платеж – папка rko и парични преводи – post_dc. Дадени са и обяснения, че в базата от данни на дружеството съществува клиентски картон на Д.Г. с тел.0*********.

С Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице     (ИПДПОЗЛ) №Р-16002617136246-040-001/15.08.2017 г., получено от Д.Д.Г. съгласно Известие за доставяне на 18.08.2017 г., във връзка с извършването на проверка с №П-16002617136246-ОРП-001/11.08.2017 г., на основание чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК от същата е изискано да представи всички документи за изпращане на пратки през периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. и от 01.01.2017 г. до 31.07.2017 г. на и от  физически или юридически лица, извлечение от регистри, документи, доказващи плащането на суми от наложен платеж и пощенски парични преводи и т.н.            извлечение от банкови сметки за 2016 г. и 2017 г., справка за реализираните обороти от тези доставки през 2016 г. и 2017 г. по месеци и др. относима информация.

Под вх.№ВхР-2748/04.09.2017 г. в ТД на НАП Пловдив (вх.№К8-1458#1/04.09.2017 г. в ТД Хасково) е регистриран Отговор от Д.Д.Г. относно искането за представяне на документи, а под вх.№ВхР-2748#1/07.12.2017 г. – Допълнителен отговор, с който същата представя Пълномощно с дата 19.12.2015 г., видно от което П.К.Т. *** упълномощава Г. Й. Г.от гр.Д.да действа като негов пълномощник пред куриерските фирми в град Димитровград: Еконт, Спиди, или която и да е друга куриерска фирма, като изпраща приготвените от него куриерски пратки с наложен платеж на посочените от него лица, да получава наложените платежи от тези куриерски пратки, които да отчита на упълномощителя в едноседмичен срок.

В дадените в Отговора обяснения Д.Д.Г. сочи, че никога не се е занимавала с търговска дейност. Знаела, че съпругът ѝ Г. Й. Г., който починал през 2017 г., имал уговорка с негов приятел от гр.Хасково – П.К.Т., да му помага за изпращането на стоки, закупени от Димитровградския пазар до негови познати или клиенти. На приятелски начала в услуга на П.К.Т. съпругът ѝ изпращал куриерски пратки през 2016 г. от офиса на фирма Еконт Димитровград, като всички суми се предавали на П.. Понякога Г. придружавала съпруга си, и тъй като имала пълномощно от него, тя ходела да взема наложените платежи и после мъжът ѝ ги давал на П.. Твърди, че причината на нейно име да са пратките и да се получават наложените платежи била, че през последните години мъжът ѝ не бил в добро здравословно състояние, и за да не се разкарва често до куриерския офис.

От Д.Д.Г. е постъпил и Отговор вх.№ВхР-4126/29.11.2017 г., към който е приложено генерално пълномощно същата да представлява съпруга си Г. Й. Г., с нотариална заверка на подписа от 21.11.2013 г.

По повод започналата проверка са отправяни Искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица (ИПДСПОТЛ) – мобилни оператори, от които са получавани съответни отговори. В отговора от Теленор България ЕАД се съдържа удостоверяване, че лицето Д.Д.Г. не е абонат на дружеството за периода 01.01.2016 г. до момента, номер *** ********* е бил използван от лицето Г. Ж.Н. в периода 10.12.2013 г. – 31.12.2016 г.

Извършена е насрещна проверка на П.К.Т., за което е съставен Протокол за извършена насрещна проверка №П-16002617172728-141-001/15.12.2017 г.

Съставен е и Протокол за извършена насрещна проверка №П-16001618002606-141-001/14.02.2018 г. на Георги Живко Наков, извършени са насрещни проверки и на лица, получавали стоки. 

Съставен е Протокол №П-16002617136246-073-001/27.06.2018 г., за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО) във връзка с извършен от органите на НАП анализ на изискана от куриерски дружества информация за лица, на които през 2016 г. са предоставени куриерски услуги – доставки на пратки с наложен платеж или пощенски паричен превод на територията на страната, при който е установено, че лицето Д.Д.Г. е получило чрез куриерска фирма Еконт Експрес ООД сума в размер на 373 305,00 лв. Описани са процесуалните действия, извършени в хода на проверката и направените констатации. В резултата на предприетите в хода на проверката действия се установило, че Д.Г. е изпращала стоки чрез куриерско дружество и в резултат на тази дейност е получила обща сума на стойност 373 305 лв. през 2016 г.

Според съставения Протокол №Р-16002618004313-ППД-001/03.09.2018 г., по повод възложената ревизия, тъй като периодът на ревизията включва обхвата на извършената ПУФО, са присъединени като доказателства Протокол №П-16002617136246-073-001/27.06.2018 г., ведно с всички доказателства към него.

До Еконт Експрес ООД, гр.Русе, е отправено Искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица №Р-16002618004313-041-001/20.08.2018 г., с което по повод започнала ревизия, на основание чл.37, ал.5 от ДОПК, се изисква представяне, в електронен формат, на данни относно извършени куриерски и пощенски услуги в полза на Д.Д.Г. за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г.  

По така отправено Искане в ТД на НАП Пловдив е получено писмо вх.№ВхР-4088/05.09.2018 г. от Еконт Експрес ООД, с което приложено се изпраща изброената информация за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. и е съставен Протокол от 13.09.2018 г. за разчитане на информация, записана на CD, приложен към отговора, според който същият съдържа папка Д.Д.Г. със следните файлове: -изпратени пратки.xlsx; -получени наложени платежи.xlsx; получени парични преводи.xlsx; - Товарителници.zip и – РКО и ППП.zip.

До Еконт Експрес ООД, гр.Русе, е отправено Искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица №Р-16002618004313-041-010/05.11.2018 г., с което по повод започнала ревизия, на основание чл.37, ал.5 от ДОПК, се изисква представяне на информация, за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., относно извършени куриерски и пощенски услуги в полза на Д.Д.Г., като се представят заверени копия на всички товарителници, касаещи пратките, както и всички разходни касови ордери и други платежни документи за изплащане/получаване на суми от Д.Д.Г.. 

В отговор на така отправеното Искане в ТД на НАП Пловдив е получено писмо вх.№ВхР-5052/31.12.2018 г. от Еконт Експрес ООД, с което приложено се изпраща изброената информация за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г.

Посочено е, че се представя информация за всички изпратени пратки за периода на проверката, за всички получени наложени платежи от проверяваното лице за периода на проверката, за всички получени парични преводи от проверяваното лице за периода на проверката, SR-70579_27.12.2018 – ZIP файл – снимки на документи, показващи изплащането в брой на наложен платеж – папка rko и парични преводи – папка post_dc, изтеглени от наличната информация в електронната система на Еконт Експрес ООД, и Товарителници – ZIP файл – снимки на документи, показващи доставка на пратки, изтеглени от наличната информация в електронната система на Еконт Експрес ООД. Посочено е също, че в базата от данни съществува клиентски картон на Д.Г. с тел.номер 0********* и няма сключен договор с Еконт Експрес ООД. Направено е описание на колоните от таблиците. Съставен е и Протокол от 14.01.2019 г. за разчитане на информация, записана на CD, приложен към отговора.

По изпратено до П.К.Т.,***, Искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица, от същия е постъпил писмен Отговор до ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково. П.К.Т. посочва, че през периода 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. бил нает от свой познат на име Р., който осъществявал търговска дейност на Неделен пазар – Димитровград, да му помага срещу заплащане при изпращане по Еконт на дрехи, които Р. продавал и на пазара. П.К.Т. попитал своя познат Г. Гочев дали иска да работи по малко през седмицата, давал му по 20 лв. на седмица, с които да си покрива разходите за ходенето до Еконт, оставял дрехите у тях в Димитровград и оттам вземал парите от наложените платежи, които след това предавал на Р..

От ревизиращите органи са изискани и събрани банкови документи за движения и наличности по банкова сметка *** Д.Д.Г. в Първа инвестиционна банка АД и срочен депозит в Банка ДСК ЕАД, събрани са доказателства за притежавани имоти и МПС, направена е справка за осигуряването ѝ, изискани са писмени обяснения и доказателства и са извършени насрещни проверки на лица и дружества, получатели на стоките.

Съставен е и Протокол №Р-16002618004313-П73-002/14.01.2019 г., видно от който, след извършени проверки в информационния масив на НАП с цел установяване средна норма на печалба по декларирани пред НАП данни за три изброени дружества – фирми, извършващи продажби на облекло на територията на гр.Димитровград, данъчните органи са установили средни норми на печалба поотделно за годините 2014, 2015 и 2016, изчислени за целите на ревизията, като са взети предвид приходите от продажби и разходите за дейността на дружествата за съответния данъчен период.

До Д.Д.Г. е изпратено ИПДПОЗЛ №Р-16002618004313/21.08.2018 г. във връзка с извършваната ревизия, възложена със ЗВР от 24.07.2018 г., с което на основание чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК са ѝ изискани изброени писмени обяснения и документи. Искането е получено на 23.08.2018 г. и по молба на адресата с Решение от 04.09.2018 г. е продължен срока за представяне на изисканите документи.

От Д.Д.Г. е постъпил Отговор Вхр 4289/21.09.2018 г., и приложени документи, регистрирани с Протокол от 02.11.2018 г.

На изпратено до Д.Д.Г. ИПДПОЗЛ №Р-16002618004313-040-002/05.11.2018 г., получено на 13.11.2018 г., е получен Отговор от същата с номер К8-2731#1/22.11.2018 г. с допълнителни обяснения, а на изпратеното ИПДПОЗЛ №Р-16002618004313-040-003/03.12.2018 г., получено на 14.12.2018 г., е получен Отговор с номер К8-2883#1/27.12.2018 г.

До Д.Д.Г. е изпратено Уведомление №Р-16002618004313-113-001/03.12.2018 г., с което на основание чл.124, ал.1 от ДОПК същата се уведомява, че при извършването на възложената ревизия са установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК – налице са данни за укрити приходи или доходи, поради което основа за облагане с:

Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ;

Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода

ДОО – за самоосигуряващи се;

Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се,

всички за периодите: 01.01.2014 г. – 31.12.2015 г.; 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. и 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г., и

Данък върху добавената стойност за периода 29.04.2015 г. – 31.12.2017 г.,

ще бъде определена по реда на чл.122 – 124а от ДОПК, както и е определен срок 14 дни от датата на връчване на уведомлението за представяне на доказателства и вземане на становище.

На лицето е съставено и Уведомление №Р-16002618004313-139-001/03.12.2018 г., на основание чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК.

Според посоченото в Ревизионния доклад, уведомленията са връчени на лицето лично с обратна разписка на 12.12.2018 г.

На основание чл.117 от ДОПК от определения екип от ревизори е съставен Ревизионен доклад №Р-16002618004313-092-001/25.01.2019 г., в който са обективирани извършените процесуални действия, установените факти и обстоятелства, и направените констатации.

Констатирано е, че Д.Д.Г. в качеството си на физическо лице не е вписана в търговския регистър на Агенцията по вписванията като едноличен търговец. Вдовица е след смъртта на съпруга си на 20.06.2017 г. Не е декларирала извършвана дейност през ревизирания период. В хода на ревизията е установено, че е извършвана дейност по продажба на стоки чрез Еконт Експрес ЕООД. Ревизираното лице не е било и не е регистрирано по ЗДДС. Извършен е анализ на имущественото състояние на лицето. В табличен вид се посочени по месеци за ревизирания период паричните суми, получени като приходи от изпратени по Еконт Експрес ООД пратки с наименование „дрехи“, като е установено, че Д.Д.Г. е получила приходи от търговска дейност в размер на 652 441.00 лв. Възпроизведени са дадените от Д.Д.Г. писмени обяснения, че не тя е изпращач на стоките и съответно получател на паричните суми, но е прието, че „при прегледа и анализа на получената информация от „Еконт Експрес“ ООД с вх.№ВХР-4088/05.09.2018 г. и вх.№ВХР-5052#1/31.12.2018 г. става ясно, че по всички пратки за изпращане фигурира името на Д.Г. и съответно същото е получател на сумите от наложени платежи, т.е. същата не е изпращала пратки и получавала наложени платежи като пълномощник“. Прието е, че пратките по изброени товарителници, изпратени чрез куриерската фирма, са реализирани от ревизираното лице Д.Д.Г. продажби на дрехи на клиенти, за които продажби не са издадени документи, а получените приходи от същите не са отчетени като такива, а са укрити. В табличен вид по години е извършена съпоставка за съответствие между стойността на имуществото на ревизираното лице и направените от него разходи и декларираните и/или получени от него доходи. След извършен анализ по чл.122 от ДОПК при ревизията е установено, че за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г. Д.Д.Г. е извършвала търговска дейност по смисъла на чл.1, ал.1, т.1 от Търговския закон и получените от тази дейност доходи не са декларирани в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Определени са приходи в размер общо за трите години – 652 441,00 лв., намалени с определената търговска надценка и са определени съответните размери на данък за внасяне за 2014 г. – 372,70 лв; за 2015 г. – 6 476,30 лв. и за 2016 г. – 12 956,80 лв., като са изчислени и лихвите за дължимите суми. В резултат на извършения анализ е установен и реализиран от Д.Д.Г. облагаем оборот към 31.03.2015 г. над 50 000 лв., при който тя е трябвало да подаде заявление за регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС до 14.04.2015 г. и изчислен дължим ДДС – 115 375,40 лв. Изчислени са и задължения на лицето по КСО и ЗЗО – вноски за държавно обществено осигуряване и здравно осигуряване.

В табличен вид към Ревизионния доклад е направено Предложение за установяване на задължения по видове, периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 25.01.2019 г.

            Екземпляр от Ревизионния доклад, ведно с указаната в същия възможност по чл.117, ал.5 от ДОПК ревизираното лице да направи писмено възражение по доклада и представи доказателства в 14-дневен срок от връчването, е връчен срещу подпис в Разписка на Д.Д.Г. на 28.01.2019 г.

            След изрично удължаване по молба на ревизираното лице на срока, и повторно представяне на приложенията към Ревизионния доклад, от Д.Д.Г. е подадено Възражение вх.№К7-6/11.03.2019 г., в което същата оспорва изцяло констатациите в ревизионния доклад и отново заявява, че за проверявания период никога не била работила за себе си като едноличен търговец и не била извършвала продажба на стоки. Във връзка с проверяваните куриерски пратки многократно била заявила, че преди да почине съпругът ѝ Г. Й. Г.бил извършвал услуга на собственика на стоките и реалният получател на сумите по наложените платежи, а именно на лицето П.К.Т.. Заявява, че имало „объркване“ в изпратената от Еконт информация, тъй като имало снимки на документи, които носели нейното име, но подписът и почеркът не били нейни, по тези документи тя лично не била получавала суми и ги оспорвала. Моли за извършване на допълнителна проверка и събиране на доказателства.

            От С. П. П., на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и К.Г.Н., на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК е издаден Ревизионен акт №Р-16002618004313-091-001/25.03.2019 г., в който са обсъдени допълнително постъпилите писмени Обяснения от П.К.Т. с вх.№ВхР-650/14.02.2019 г. и са изложени съображения за неоснователност на подаденото възражение срещу Ревизионния доклад, като се потвърждават направените в РД констатации и определените при ревизията задължения.  

В таблица са посочени установените размери на задълженията по видове и периоди, и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 25.03.2019 г. на Д.Д.Г. – всичко 180 939,26 лв.; съответно задължения за довнасяне в размер общо на 140 606,17 лв. и лихвите за просрочия към тях в размер общо на 40 333,09 лв.

Съгласно представеното Известие за доставяне и отбелязването в него, екземпляр от Ревизионния акт е връчен срещу подпис на 28.03.2019 г.

            С жалба, подадена по пощата на 08.04.2019 г., видно от датата на пощенското клеймо на плика, и постъпила под вх.№94-00-2561/10.04.2019 г. в ТД на НАП – Пловдив, и вх.№ВхК-1817#1/16.04.2019 г. в офис Хасково, Д.Д.Г. обжалва изцяло Ревизионния акт на основание чл.152 от ДОПК пред Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив.

С придружително писмо изх.№ВхК-1817#2/16.04.2019 г. от Директора на офис Хасково, жалбата, ведно с пълната административна преписка по издаването на акта е изпратена до Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив и видно от поставения щемпел с вх.№20-25-24, същите са постъпили в дирекцията на 18.04.2019 г.

С Решение по жалба срещу ревизионен акт №367/17.06.2019 г. Директорът на Дирекция ОДОП – Пловдив се произнася по жабата на Д.Д.Г., като на основание чл.155, ал.2 от ДОПК:

потвърждава Ревизионен акт №Р-16002618004313-091-001/25.03.2019 г., с който допълнително са установени следните задължения:

Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ от дейността на ЕТ

за 2014 г. главница 372,70 лв. и лихви 147,60 лв.;

Вноски за ДОО

за 2014 г. главница 601,43 лв. и лихви 241,52 лв.;

Вноски за ЗО

за 2015 г. главница 2 288,74 лв. и лихви 703,07 лв.;

за 2016 г. в размер на 2 242,66 лв. и лихви 461,94 лв.

Общо 5 505,53 лв. и лихви 1 554,13 лв. и

изменя същия Ревизионен акт в частта, с която допълнително са установени следните задължения:

Допълнително начислен ДДС от 115 375,40 лв. на 96 146,16 лв.

и прилежащите лихви от 34 257,83 лв. на 28 548,18 лв.;

Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ от дейността на ЕТ за 2015 г.;

Лихви по ЗДДФЛ за 2015 г.;

Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ от дейността на ЕТ за 2016 г.;

Лихви по ЗДДФЛ за 2016 г.;

Вноски за ЗО за 2014 г. и

Лихви за ЗО за 2014 г.

Общо от 24 246,37 лв. на 20 423,33 лв.

Съгласно представените по делото Известие за доставяне и придружително писмо,  екземпляр от Решение №367/17.06.2019 г. е получен на адреса на Д.Д.Г. срещу подпис на 21.06.2019 г.

Жалбата срещу Ревизионния акт е подадена на 03.07.2019 г., видно от датата на пощенското клеймо на плика, чрез Дирекция ОДОП – Пловдив, където е регистрирана под вх.№94-00-162/05.07.2019 г.

Във връзка с направеното в жалбата оспорване на данните, предоставени от куриерската фирма относно пратките и получаваните суми, от страна на жалбоподателката е направено искане по реда на чл.192, ал.1 от ГПК, като въз основа на писмени молби от Еконт Експрес ООД, гр.Русе, в качеството му на трето неучастващо в спора лице, е изискано да представи по делото в оригинал всички първични счетоводни документи – на хартиен носител заверени копия на товарителници за изпратени куриерски пратки с подател Д.Д.Г. и на разходни касови ордери и/или разписки за пощенски парични преводи, с които са изплатени суми по наложени платежи и/или парични преводи на Д.Д.Г. във връзка с куриерски пратки за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г.

С писмо вх.№1138/14.02.2020 г. (л.63) от страна на Еконт Експрес ООД по делото са изпратени изисканите документи, окомплектовани по делото в Класьор №1 и Класьор №2.

Въпреки изричното им задължаване с определение на съда от съдебно заседание на 11.06.2020 г. и на 03.09.2020 г., документите не бяха представени от Еконт Експрес ООД в оригинал.

По направеното в първото съдебно заседание след представянето им по делото оспорване автентичността на подписите, като положени от жалбоподателката, върху представените от Еконт Експрес ООД документи, е открито производство на основание чл.193 от ГПК и по искане на оспорващата е назначена и изготвена съдебно-графологична експертиза, със задача да установи дали подписите, положени срещу „Получател:“, или „Изплатил“ в документите, съдържащи се в Класьор №1 – от страница 1 до страница 386 и Класьор №2 – от страница 387 до страница 738, са положени от Д.Д.Г..

Заключението на вещото лице К.П.С. – експерт-криминалист, е обективирано в Протокол №293 от 15.01.2021 г. Вещото лице е извършило оглед на документите и е установило, че в двата класьора са приложени фотокопирани двустранно документи, представляващи Разписка за доставка на пощенска пратка – от стр./лист/ 001 до стр.103 вкл. и от стр./л./ 211 до стр./л./386 и РКО – от стр./л./104 до стр./л./ 210.

Според заключението, Разписката за доставка на пощенска пратка представлява бланка, като реквизитите са изписани на компютър и фотокопирани на двете страници на лист формат А4, където ЕГН и трите имена са изписани с ръкописен текст. В горния ляв ъгъл с големи цифри има номер на разписката, под номера в лявата част по вертикала е емблемата на Еконт Експрес. Под номера в правоъгълник е изписан печатен текст „по приложен опис“. Същата е разделена по хоризонтала на две части, като в горната част е изписано данните на „подател“ и „получател“ – по приложен опис и адрес: Във втората част по хоризонтала е изписано „пратка №“, като на същия ред с ръкописен текст е изписано името „Д.Д.Г.“, Вид паричен превод №: по приложен опис, ЕГН ********** – ЕГН е изписано с ръкописен цифров текст, изплатена сума:/изписана е сумата/, на следващия ред за „получил“ е изписано името „Г.“. Срещу него с ръкописен текст е изписано ЕГН **********. На същия ред под „изплатена сума“ има положен подпис /фотокопие/. На последния ред за „Служител:“ са изписани с машинописен текст трите имена на служителя. На същия ред в дясната част е изписано дата и час. Под разписката във вид на таблица с графи „Номер на пратката“, „Подател“, „Тип“ и „Сума“ има отпечатан опис с изписани номер на пратката, имената на подателя, типа и сумата. В дясната част на всяко копие има заверка – отпечатък от кръгъл печат с виолетов цвят на багрилото и с текст „Еконт Експрес“ ООД, Русе, а до него бланков отпечатък с виолетов цвят на багрилото и текст „Вярно с оригинала“, заверени с подпис със син цвят на химикалната паста.

При извършената проверка на разписките, приложени по делото, вещото лице е установило, че голяма част от тях се дублират /фотокопирани по няколко пъти/, така при изследването срещу номера на разписката е изписана датата и номера на страницата/лист в класьора. При направения визуален оглед и микроскопско изследване на подписите, обект на експертизата, не са били открити признаци на подправки, като нарушение на координацията на движение, забавяне на темпа на изпълнение.

След изследване на подписа след „Получател“ в Разписки за доставка на пощенска пратка, изброени с номера и дати, вещото лице е установило, че подписите са изпълнени от едно и също лице, но подписите не са изпълнени от Д.Д.Г..

Според заключението, представените за изследване документи – Разходни касови ордери /РКО/ за изплащане на наложен платеж, представляват фото копия, приложени по делото в Класьор №1 от л.104 до л.210 гръб. Същите са издадени от Еконт Експрес и са използвани за изплащане на наложен платеж. РКО са с дата и в графата „Да се брои на“ Д.Г. в графата „сума“ са изписани с цифри и словом сумата, която трябва да се изплаща. В графата „Получих сумата“ с ръкописен текст е изписано името Д.Д.Г. и ЕГН: **********. В графата „Подпис:“ има положен подпис – фотокопие от името на Д.Г.. За „Изплатил“ е изписано Димитровград, Тенискортове, Г.М..

След изследване на подписа след „Подпис:“ в графата „Получих сумата“ в РКО за изплащане на наложен платеж с изброени дати, вещото лице е установило, че подписите са изпълнени от едно и също лице, но подписите не са изпълнени от Д.Д.Г..

Вещото лице изброява разписки и РКО, които не са годни за изследване, или в които няма положен подпис, и дава Заключение, че в останалите изследвани Разписки за доставка на пощенска пратка подписът от името на Д.Д.Г. под „Изплатена сума“ и подписът от името на Д.Д.Г. в РКО за наложен платеж след „Подпис“ в графата „Получих сумата“ не е изпълнен от Д.Д.Г..

При изслушването на вещото лице К.П.С. в съдебно заседание, същото потвърждава, че не е установило нито един подпис като положен от жалбоподателката.

По делото бяха събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля П.К.Т., който разказва за взаимоотношенията си със съпруга на жалбоподателката – Г., във връзка с изпращането на пратки на дрехи чрез Еконт в Димитровград и потвърждава дадените от него писмени обяснения пред данъчните органи.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в предвидения в чл.156, ал.1 от  ДОПК срок, срещу Ревизионен акт, обжалван в предвидения за това срок пред компетентния в приходната администрация орган и жалбата е насочена срещу акт, който не е отменен, а в случая е частично потвърден и частично изменен с Решението на решаващия орган.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността, законосъобразността и обосноваността на така обжалвания Ревизионния акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, счита жалбата за  основателна.

            Ревизионното производство е образувано с издаването на заповед за възлагане на ревизията от С. П. П., на длъжност Началник на сектор, удостоверена с приложената Заповед №РД-09-1/03.01.2017 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, като по делото не се спори относно надлежното делегиране на същата на правомощията по чл.112, ал.2, т.1 и чл.113, ал.3 от ДОПК.

Ревизионен доклад №Р-16002618004313-092-001 е съставен от определените със Заповедта за възлагане на ревизията ревизиращи органи на 25.01.2019 г., при спазване предвидения в чл.117 от ДОПК 14-дневен срок, считано от посочения в Заповед за изменение на ЗВР №Р-16002618004313-020-003/15.11.2018 г. срок на завършване на ревизията – до 17.01.2019 г., като Ревизионният доклад има предписаното в чл.117, ал.2 от ДОПК съдържание. В съответствие с изискването на чл.117, ал.4 и ал.5 от ДОПК, Ревизионният доклад е връчен на ревизираното лице на 28.01.2019 г. и на същото е предоставена възможност да направи писмено възражение.

Процесният Ревизионен акт е издаден от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията, на 25.03.2019 г., т.е. в 14-дневен срок от подаване на възражението с вх.№К7-6/11.03.2019 г., съобразно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, като Ревизионният акт е в писмена форма и с определеното в чл.120, ал.1 от ДОПК съдържание. 

Данъчният субект е обжалвал Ревизионния акт по реда на Глава осемнадесета от ДОПК пред Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив към Централно управление на НАП, който при спазване на срока по чл.155, ал.1 от ДОПК (60-дневен от изтичането на 7-дневен срок от получаването (на 18.04.2019 г.) на жалба с вх.№94-00-2561/10.04.2019 г. се е произнесъл с Решение №367/17.06.2019 г., с което е частично е потвърдил и частично е изменил обжалвания Ревизионен акт.

Поради изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган, при спазване установената процедура и властническото волеизявление е обективирано в изискваната от закона форма. Не се установява в хода на ревизионното производство да са допуснати нарушения на процесуалните  разпоредби по издаването на Ревизионния акт, както и не са налице основания за нищожност на същия, а и такива не се твърдят от оспорващия.

С обжалвания Ревизионен акт на първо място са определени задължения по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) на данъчния субект Д.Д.Г., като е установен дължим данък за довнасяне на ЕТ (по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ) за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., поради установена извършвана от лицето търговска дейност, изразяваща се в изпращане на пратки със стоки – дрехи, по куриерска фирма Еконт Експрес ООД и получаване на суми с наложен платеж, като е прието, че сделките са извършвани системно, постоянно и основно с цел печалба, с намерение тя да е източник на постоянен доход.

За да достигне до този извод ревизиращият орган е възприел изпратените му от дружеството, осъществяващо куриерска дейност, справки и копия на документи на електронен носител – CD, и е изчислил размера на годишната данъчна основа по чл.28, ал.2 от ЗДДФЛ, използвайки съдържащите се в тези справки данни за размер на получавани от ревизираното лице доходи от стопанска дейност.

Между страните по делото не са спорни обстоятелствата, че през ревизирания период жалбоподателката Д.Д.Г. се явява местно физическо лице по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ и данъчно задължено лице по смисъла на чл.6 и чл.8 от ЗДДФЛ, за доходите получени през данъчните периоди попадащи в обхвата на ревизията. Безспорно е също, че жалбоподателката няма регистрация като ЕТ, няма водена счетоводна отчетност и за ревизирания период не е подавала ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Спорът се свежда до това дали са били налице предпоставките на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК за провеждане на ревизионното производство по реда на чл.122 – 124а от ДОПК и дали описаните в справки от дружеството, осъществяващо куриерски услуги, наложени платежи, са получени от ревизираното лице Д.Д.Г. за извършени от същата сделки по занятие, за да се приеме, че жалбоподателката е реализирала и укрила, като не е декларирала, брутни приходи за периода в общ размер на 652 441,00 лв., които да бъдат обложени по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК.

С Уведомление №Р-16002618004313-113-001/03.12.2018 г. ревизираното лице е уведомено, че основата за облагане с: Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ; Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ; ДОО – за самоосигуряващи се; Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се, всички за периодите: 01.01.2014 г. – 31.12.2015 г.; 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. и 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г., и Данък върху добавената стойност за периода 29.04.2015 г. – 31.12.2017 г., ще бъде определена по реда на чл.122 – 124а от ДОПК, поради наличие на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК.

Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.1 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2 данъчна основа, когато е налице някое от обстоятелствата, визирани в т.1 – т.7 от посочената разпоредба. Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, такова обстоятелство е налице, когато се констатира наличие на укрити приходи или доходи.

Настоящият съдебен състав намира, че приобщените в хода на ревизионното производство писмени доказателства, данните от извършените проверки на ревизираното лице, в т.ч. и постъпилите на електронен носител данни от третото лице Еконт Експрес ООД за изпратени пратки от името на ревизираното лице и съответно за получени суми от това лице, съставляват индиция за наличие на укрити приходи от страна на същото лице по смисъла на чл.112, ал.1, т.2 от ДОПК, предвид което за ревизиращите органи са били налице предпоставките да проведат производството по реда на чл.122 – чл.124а от ДОПК. В тази връзка не се констатира процесното ревизионно производство да е проведено незаконосъобразно по този специален ред.

Независимо от наличието на предпоставките за провеждане на ревизионното производство по специалния ред на чл.122, ал.1 от ДОПК, следва да се има предвид, че в хода на ревизията трябва да бъдат установени и анализирани онези от изброените в закона обстоятелства (критерии), които са относими към конкретния ревизиран данъчен субект, като целта на закона е да се установи възможната пълнота от данни, които се доближават максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало при нормално развитие на правоотношението, като не следва да бъдат игнорирани и основните принципи на облагане, възведени в съответния материален закон.

Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.2 от ДОПК, за определянето на основата за облагане с данъци органът по приходите взема предвид всяко от относимите към съответното лице обстоятелства, регламентирани изчерпателно в т.1 – т.16 от алинеята, като органът следва да анализира и разгледа всички критерии, визирани в нормата на ал.2 и съответно да приложи онези от тях, които биха му позволили да определи основата за облагане по възможно най-достоверния и обективен начин по отношение на конкретния ревизиран субект.

В процесния случай изложените от органите фактически твърдения в оспорения акт не водят на извода за извършен в пълнота анализ на обстоятелствата по чл.122, ал.2 от ДОПК, а възприетият от ревизиращите органи подход при определяне на облагаемата основа не може да се определи като максимално обективен и способстващ за формиране на облагаемата основа по чл.122, ал.2 от ДОПК, по възможно най-достоверния начин спрямо ревизирания субект и съобразявайки относимите критерии.

В случая е приложимо и правилото, възведено в чл.124, ал.2 от ДОПК, съобразно което в производството по обжалване на ревизионен акт, издаден в хода на извършена ревизия по реда на чл.122 от същия кодекс, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 е подкрепено от събраните доказателства. Нормата на чл.124, ал.2 от ДОПК визира презюмираната със закона истинност на направените от органите по приходите фактически констатации. Последните обаче следва да са базирани на обстоен анализ на обстоятелствата по чл.122, ал.2, от т.1 до т.16 от ДОПК. Според настоящия състав, оспореният Ревизионен акт е лишен от такъв анализ. Заключението на органите по приходите за извършени от ревизираното лице сделки по занятие и реализирани и недекларирани доходи от същите е направено само въз основа на информацията, предоставена от трето неучастващо в производството лице, в обобщен вид. Ревизиращите органи не са извършили самостоятелни констатации на описаните в справките на Еконт Експрес ООД факти и обстоятелства, а са възприели същите за осъществили се само и единствено въз основа на представените им на CD данни.

Това води на извод за липса на самостоятелно направени от органите установявания на относимите за определянето на данъчната основа факти и обстоятелства, които да са отразени в съответните протоколи, съставени по реда на чл.50 от ДОПК. Приобщените в производството протоколи, съставени по реда на чл.50 от ДОПК, според настоящия състав, удостоверяват със задължителна сила единствено факта на снемане на информацията от електронните носители, предоставени от Еконт Експрес ООД, така, като същата е била записана на електронния носител и предадена на приходната администрация. Тези протоколи обаче не доказват реалното осъществяване на описаните в справките сделки. Ето защо, след като приходните органи не са изискали документи, отразяващи конкретно действие по изпращане на стока от страна на ревизираното лице, или получаване на наложен платеж от същото в оригинал, и не са обсъдили всеки един от тези документи, не би могло да се счита че е налице извършено от органа на свой ред установяване на посоченото с документа действие. Според съда, органът не е изложил конкретни факти, въз основа на които е достигнал до определената с акта данъчна основа за облагане, а се е позовал декларативно на приобщени в хода на ревизионното производство справки в обобщен вид.

Следва също така да се посочи, че за да се счита наличие на подлежащ на облагане доход до доказване на противното по силата на чл.123 от ДОПК, следва органите по приходите да са установили, че стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствен капитал или на безвъзмездно финансиране, получено от него, или ако направените от лицето разходи и от свързаните с него лица явно и съществено превишават размера на получените средства, какъвто анализ липсва в оспорения Ревизионен акт, както липсват и наведени от приходните органи твърдения в тази насока.

Дори и да се възприеме, че посочените от органа като реализирани, укрити и подлежащи на деклариране от ревизираното лице доходи, в размерите, описани в Ревизионния акт и изменящото го Решение, изхождат от извършено от органа самостоятелно установяване на конкретни факти, то същите се явяват оборени от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.    

В съдебно производство двете страни – данъчният субект и административният орган са равнопоставени и имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право.

Независимо от презумпцията по чл.124 от ДОПК, ревизираното лице разполага с процесуална възможност в хода на производството по обжалване на ревизионния акт да опровергае истинността на установените фактически констатации. Това определя и доказателствената тежест в настоящия процес, която се предопределя с оглед правилото на чл.154, чл.1 от ГПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.

С оглед направеното от страна на жалбоподателката оспорване на подписите, положени от нейно име в представените по делото от куриерската фирма Еконт Експрес ООД копия на платежни документи, касаещи ревизирания период, а именно Разписки за доставка на пощенска пратка и РКО за изплатените суми по наложени платежи на Д.Д.Г., беше изготвена и изслушана съдебно-графологична експертиза. Според заключението на експертизата, прието по делото без оспорване от страните, в 4 броя конкретизирани документа въобще няма положен подпис, а в останалите годни за изследване документи, посочени с номерата си, подписите срещу изплатена сума и получена сума не са изпълнени от Д.Д.Г., съгласно изследвания сравнителен материал. Въз основа на така приетото заключение на вещото лице, в обективността и добросъвестността на което съдът няма основание да се съмнява, се достига до извода за липса на достоверни доказателства Д.Д.Г. да е получавала сумите, визирани в документите за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г., предоставена на ревизиращия орган от Еконт Експрес ООД и съдържащи се на представените като част от административната преписка CD.

Опровергаването на обстоятелството, че именно Д.Д.Г. е получавала срещу подпис паричните суми по Разписките и РКО води на извода за недоказаност, че същата в ревизирания период е извършвала сочените сделки, респективно, че ги е извършвала системно и с намерение те да са източник на постоянен доход.

Съдът намира, че фактическите констатации в Ревизионния акт относно изплащането на Д.Д.Г. на суми за изпратени пощенски пратки и по наложени платежи, следва да се считат за оборени, а направените въз основа на тях изводи се явяват неверни. Въведената с нормата на чл.124 от ДОПК презумпция за истинност на фактическите констатации на органите по приходите в случая е оборена от събраните по делото писмени доказателства и заключението на експертизата.

Настоящият състав намира за оборени констатациите на приходните органи за получени от ревизираното лице облагаеми приходи, от което следва, че не е налице правно основание за установяване на данъчната основа за облагане по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ във вида и размера, определен от приходните органи. След като приходната администрация не е установила и доказала по надлежния ред недекларирани от ревизираното лице облагаеми доходи, които следва да бъдат включени в облагаемата основа, то по отношение на  жалбоподателката липсват и материалноправните предпоставки за установяване на задължения по ЗДДС, КСО и ЗЗО.

Обжалваният Ревизионен акт, частично потвърден и частично изменен с Решение по жалба срещу ревизионен акт №367/17.06.2019 г. на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив, с който допълнително са установени задължения в размер общо на 152 177,33 лв., следва да бъде отменен изцяло. 

Съобразно изхода на спора, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски – 10 лв. държавна такса, 700 лв. заплатено с фактура възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 29.07.2019 г. и 1160 лв. възнаграждение за вещо лице, платими от ответника.

Водим от изложеното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изцяло Ревизионен акт №Р-**********4313-091-001/25.03.2019 г., потвърден и изменен с Решение по жалба срещу ревизионен акт367/17.06.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив при Централно управление, да заплати на Д.Д.Г., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 1870 (хиляда осемстотин и седемдесет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                                                СЪДИЯ: