Решение по дело №1132/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба на Началника на Дирекция за национален строителен контрол, срещу Решение № 55/07.05.2024 г., постановено по АНД № 123/2024 г. по описа на Районен съд – Свиленград, с което е отменено Наказателно постановление № Х-40-ДНСК-288/15.12.2023 г. на Началника на Дирекция за национален строителен контрол, с което на „ЕКО ТРАДЕКС ГРУП“ АД, ЕИК : *********, [населено място], представлявано от В. Х. М., за нарушение на чл. 163, ал. 2, т. 1 от Закона за устройство на територията е наложено на основание чл. 237, ал. 1, т. 15, вр. чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ административно наказание “имуществена санкция” в размер на 15 000 лв.

 

В подадената касационна жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. Изтъква се, че съдът неправилно тълкувал представените по делото писмени доказателства. По делото било представено известие за доставяне № ИД PS 6300 01Е1СВ Т, с което на дружеството „ЕКО ТРАДЕКС ГРУП“ АД била изпратена покана с изх. № 11-00454/04.10.2023 г. От известието се виждало, че изискването за писмена форма на съобщаването било спазено. Поканата била доставена на адреса на дружеството в [населено място], [улица], ****, и била получена от лице с фамилия В., посочено като „счетоводство“. Липсата на изписано първо име на получателя не променяла факта, че лицето било служител на дружеството и можело да бъде идентифицирано. Според касационния жалбоподател, пропускът при попълването на известието за доставяне бил несъществен и не пречел да се установи, че поканата била връчена на адреса на дружеството и била получена от служител. Следователно този мотив на съда за отмяна на наказателното постановление бил неправилен.

На второ място, се заявява, че в акта за установяване на административно нарушение било посочено, че бил връчен на В. Х. М. - представител на дружеството-нарушител. В административнонаказателната преписка бил представен договор за строителство от 11.08.2021 г., подписан от В. Х. М. от името на строителя, което недвусмислено потвърждавало неговата представителна власт. АУАН бил съставен в отсъствие на дружеството и бил връчен на упълномощен представител, който в законоустановения срок подал възражение. От това следвало, че нарушителят получил акта и упражнил правото си на защита. Изводът на съда, че АУАН не бил връчен по надлежния ред, не кореспондирал с представените доказателства, а цитираната съдебна практика била неотносима към казуса.

На трето място, се изтъква, че в АУАН и процесното наказателно постановление било посочено, че островът от тротоарна настилка, предвиден в одобрения инвестиционен проект западно от площад „14-ти март“, не бил реализиран. Това представлявало съществено отклонение от проекта съгласно чл. 154, ал. 2, т. 5, 6 и 8 от ЗУТ. При проверката било установено, че отклонението засяга:

1. Промяна на конструкцията и вида на конструктивните елементи - вместо тротоарни плочки и бордюри били положени елементи за пътна настилка.

2. Промяна на предназначението на обекта - от тротоар в пътно платно.

3. Изменение на съществена част от строежа - тротоарният остров бил заменен с пътно платно.

4. Нарушаване на комуникационно-транспортната схема, като се променяло трасето на тротоара и пътното платно, които представлявали част от мрежите за техническа инфраструктура.

Съгласно чл. 163, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, строителят носел отговорност за изпълнението на строежа в съответствие с одобрените проекти. „ЕКО ТРАДЕКС ГРУП“ АД бил строител на обекта, поради което правилно била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

С оглед на гореизложеното, се моли обжалваното решение на Районен съд - Свиленград да бъде отменено, а Наказателно постановление № Х-40-ДНСК-288/15.12.2023 г. на Началника на ДНСК да бъде потвърдено.

 

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. Д. У., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Алтернативно, в случай, че решението на районния съд бъде оставено в сила, моли за намаляване на претендираните разноски до техния минимум.

 

Ответникът по касация - „ЕКО ТРАДЕКС ГРУП“ АД [населено място], в писмен отговор на касационната жалба, оспорва същата и излага подробни съображения за нейната неоснователност. Прави искане за присъждане на разноски.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна и като такава моли да бъде оставена без уважение, а атакувания с нея съдебен акт, като правилен и законосъобразен, да бъде оставен в сила.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, съответно е допустима.

 

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

 

С оспореното решение Районен съд - Свиленград е приел за установено, че в РДНСК - Хасково постъпило уведомително писмо вх.№ 10-02-030/31.08.2023 г., което станало повод за извършване на проверка на място и по документи от служители на РДНСК на строеж „Благоустрояване на бул.“България“ с обхват от площад „14-ти март“ до [улица]в [населено място]“. Строежът се извършвал от „ЕКО ТРАДЕКС ГРУП“ АД, в качеството му на строител, съгласно договор за строителство от 11.08.2021 г. с възложител Община Свиленград. При извършената проверка на 31.08.2023 г. свидетелите констатирали, че дружеството жалбоподател е извършило нарушения по ЗУТ. Част от актовете, съставени по време на строителството, не били подписани, а също не бил реализиран предвиденият в проекта остров от тротоарна настилка западно от площад „14-ти март“. Неизпълнението било отразено в Заповед № 9/05.05.2023 г. в заповедната книга № 587/08.10.2021 г., с която било заповядано отпадането на острова, поради искане на възложителя и писмо на РСПБЗН - Свиленград. Изменението било нанесено в представения генплан без дата на заверка и без подпис на проектант/авторски надзор. Заповедта била подписана от технически ръководител по чл. 163а, ал. 4 от ЗУТ. Проверяващите приели, че това представлява съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5, т. 6 и т. 8 от ЗУТ, тъй като се допускала промяна на строителната конструкция, нарушавали се предвижданията на проекта и се променяли съществено общи части на строежа. Резултатите от проверката били описани в Констативен протокол № 341/31.08.2023 г. Във връзка с направените констатации, на 04.10.2023 г. била изпратена покана изх.№ 11.00.454/04.10.2023 г. до дружеството жалбоподател да изпрати представител в РДНСК на 18.10.2023 г. за съставяне на АУАН. Поканата била връчена на 05.10.2023 г. На посочената дата представител на дружеството не се явил, което било отразено в Констативен протокол № 500/19.10.2023 г. На 20.10.2023 г. бил съставен АУАН № 40 за нарушение на чл. 163, ал. 2, т. 3 от ЗУТ. АУАН бил връчен на В. Х. М. на 03.11.2023 г. В седемдневния срок било подадено възражение от дружеството срещу съставения АУАН, като в него се твърдели допуснати процесуални нарушения. След разглеждане на възражението, административнонаказващият орган издал НП на 15.12.2023 г., като възприел изцяло фактическите констатации от АУАН. Приел, че допуснатата техническа грешка при изписването на нарушената норма не водела до неяснота относно нарушената законова разпоредба и наложил на дружеството имуществена санкция от 15 000 лв., на основание чл. 237, ал. 1, т. 15, вр. чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ.

От правна страна, районният съд е приел, че не е изпълнена хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, тъй като нарушителят не е бил надлежно поканен за съставяне на акта. Било изпратено писмо до управителя на дружеството, получено от лице с името В.. Въпреки това, разписката не уточнявала кой точно е получил поканата, в какво длъжностно качество и дали лицето е било упълномощено да получава книжа. Съдът е приел, че пропуските при оформяне на връчването не могат да бъдат отстранени по време на съдебното следствие чрез евентуално събиране на гласни доказателства, като разпит на лицето, извършило връчването, предвид изискванията на чл. 180, ал. 7, който предвиждал писмена форма за удостоверяване на връчванията. В този случай изискването за писмено отразяване на имената на получилото лице, неговото отношение към адресата и задължението да предаде пратката не било самоцелно, а служело като гаранция за истинността на отбелязванията с оглед наказателната отговорност по чл. 313 от НК. От гореизложеното следвало, че поканата била връчена нередовно и не пораждала задължения за наказания субект. Но дори да се приело, че това нарушение не било съществено, тъй като не засегнало правото на защита на дружеството, при съставянето на акта било допуснато друго нарушение, което съдът е приел за съществено и за достатъчно основание за отмяна на наложената санкция на процесуално основание. В случая не били спазени изискванията на чл. 43, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН. Според чл. 43, ал. 4, когато актът бил съставен в отсъствие на нарушителя, той трябвало да се изпрати на съответната служба или на общинската администрация по местоживеене на нарушителя за предявяване и подписване в срок до седем дни. Според чл. 43, ал. 5, при подписване на акта на нарушителя се връчвал препис от него срещу разписка, като в акта се отбелязвала датата на подписване и нарушителят се уведомявал за правото да подаде предложение за споразумение в 14-дневен срок. В случая тези процесуални изисквания не били спазени. Когато нарушител било юридическо лице, както в случая, АУАН се предявявал и връчвал на лицето, което по закон представлявало съответното ЮЛ или на изрично упълномощено от него лице, разполагащо с представителна власт да ангажира ЮЛ с действия във връзка с административнонаказателната отговорност. По делото обаче нямало писмени доказателства за направено предявяване, подписване и връчване на АУАН на нарушителя съгласно горепосочените разпоредби. Неспазването на посочената в ЗАНН процедура довело до съществено ограничаване на правото на защита на санкционираното лице, поради което допуснатите нарушения обосновавали порочност на издаденото НП и се явявали основание за отмяна на същото. След като нямало данни за надлежно предявяване на съставения АУАН, следвало наказващият орган да приложи процедурата по чл. 52, ал. 2 от ЗАНН, а именно да върне акта на актосъставителя, с оглед надлежното му връчване и едва след това да издаде наказателно постановление, ако били налице условията на чл. 53 от ЗАНН. Това обаче не било сторено, с което безспорно била опорочена административно наказателната процедура по санкциониране на нарушителя и издаденият санкционен акт се явявал незаконосъобразен.

При условията на евентуалност, съдът е изложил правни доводи и по приложението на материалния закон. Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл. 163, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, строителят носел отговорност за изпълнението на строежа в съответствие с издадените строителни книжа и с изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3, както и с правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и на мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка. Спорно по делото било дали констатираното от проверяващите било несъществено или съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5, т. 6 и т. 8 от ЗУТ. АНО приел, че е налице съществено отклонение в одобрения инвестиционен проект, като ангажирал отговорността на жалбоподателя за това, че дружеството, в качеството на строител, съгласно Договор за строителство от 11.08.2021 г. с възложител Община Свиленград на строеж „Благоустрояване на бул. *** с обхват от площад *** до [улица], [населено място]”, не изпълнило задълженията си по чл. 163, ал. 2, т. 1 от ЗУТ за изпълнение на строежа в съответствие с издадените строителни книжа. Предвиденият в проекта остров от тротоарна настилка – западно от площад „14-ти март“ не бил реализиран, което според АНО представлявало съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5, т. 6 и т. 8 от ЗУТ, тъй като с него се допускала промяна на строителната конструкция и вида на конструктивните елементи, нарушавали се предвижданията на проекта, като се променяло предназначението на обекти, отнемали се или се изменяли съществено общи части на строежа, променяли се вида, нивото, местоположението и трасето на общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура в урбанизираните територии, както и на комуникационно-транспортните мрежи и съоръжения.

При това описание на нарушението, районният съд е приел, че не става ясно в какво точно се състои същото - какво дружеството изпълнило в отклонение от одобрения инвестиционен проект по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5, т. 6 и т. 8 от ЗУТ и в какво точно се състои същественото отклонение по смисъла на иначе формално посочената разпоредба на чл. 154, ал. 2, т. 5, т. 6 и т. 8 от ЗУТ. Следвало актосъставителят и АНО конкретно да отразят какви съществени изменения при изпълнението на строежа дружеството-жалбоподател, в качеството му на строител, осъществило в конкретния случай по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5, т. 6 и т. 8 от ЗУТ, тъй като всяка една от посочените точки предвиждала различни отклонения. Нарушенията, свързани с неспазването на изискването на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за адекватно описание на нарушението, са приети от районния съд за съществени и накърняващи правото на защита на жалбоподателя, съответно за такива, представляващи основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

 

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно като краен резултат, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точно съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата.

 

Изводът на районния съд, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати нарушения на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и чл. 43, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН обаче е неправилен. Видно от приложената по административнонаказателната преписка покана (изх.№ 11-00-454/04.10.2023 г.), е, че поканата за съставяне на АУАН е изпратена до дружеството, на посочените в Търговския регистър седалище и адрес на управление, като в поканата изрично е указано, че при неявяване актът ще бъде съставен в отсъствие на представляващия дружеството. Поканата е била изпратена чрез пощенски оператор, като по делото е прието копие от известие за доставянето й. След като поканата е изпратена на седалището и адреса на управление на дружеството и е получена от лице, означено с фамилно име и с отбелязване, че е от счетоводството на дружеството, настоящата инстанция приема, че така осъщественото връчване е редовно. Законовото изискване за посочване на седалище и адрес на управление на търговско дружество не е самоцелно. На съответното седалище и адрес на управление следва да присъства представляващ дружеството или упълномощено от него лице, което да приема книжа и волеизявления, насочени към дружеството. В случая не е спорно, че поканата е изпратена и получена на адреса на управление от служител, част от персоналния състав и организационната структура на дружеството. Дори да се приеме, че е налице допуснато нарушение, същото, макар и укоримо от гледна точка стриктното спазване на закона, не води като правна последица до незаконосъобразност на проведеното санкционно производство само на това основание, доколкото следващият стадий от същото, а именно връчването на АУАН и предоставяне на възможност за възражения, служи като гаранция спрямо санкционираното лице да разбере за какво нарушение е подведен под отговорност още на този етап от административнонаказателното производство, да изложи възражения по направените от контролните органи констатации и да поиска събирането на доказателства или да представи такива, както и да направи предложение за сключването на споразумение. В случая актът е предявен и връчен на законния представител на жалбоподателя в лицето на управителя В. Х. М. на 03.11.2023 г., което е безспорно установено обстоятелство. В този смисъл санкционираното лице е имало възможност да научи какво точно нарушение му се вменява за извършено и правото му на защита не е накърнено - с връчването на АУАН, на санкционираното лице е предоставена реална възможност да упражни правото си на защита в пълен обем, след като се запознае със съдържанието на акта. Жалбоподателят е организирал адекватно защитата си срещу процесното НП с факта на депозиране на писмено възражение срещу съставения АУАН и жалба против издаденото въз основа на акта наказателно постановление. В този смисъл не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Следва да се има предвид, че съществено е само това процесуално нарушение, което се е отразило на защитата на страната в процеса по такъв начин, че ако не би било допуснато, това би довело до различен краен изход на спора, което в случая не е така. Решаващо от гледна точка гарантиране на правото на защита на нарушителя е да бъде обезпечено изискването за предоставяне възможност на лицето да се запознае със съставения АУАН, за да упражни правото си да даде обяснения, да представи документи или да формулира възраженията си по него, а тази възможност в случая е била осигурена. В този смисъл настоящата инстанция не приема изложените от районния съд доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с неспазване на процедурата по съставяне и връчване на акта за установяване на административно нарушение, като намира за необходимо да отбележи, че цитираното в съдебния акт Решение № 1690/18.04.2024 г. по КАНД № 108/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково е неотносимо, доколкото същото касае изпращане на екземпляр на АУАН по пощата и получаване на съответното писмо от посочено в известието за доставяне лице.

От друга страна, касационната инстанция възприема изложените от районния съд доводи, касаещи неспазване на изискването на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за адекватно описание на нарушението.

Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл. 163, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, строителят носи отговорност за: изпълнението на строежа в съответствие с издадените строителни книжа. В § 5, т. 36 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ е посочено, че "строителни книжа" са всички необходими одобрени инвестиционни проекти за извършване или за узаконяване на строежа, разрешението за строеж или актът за узаконяване, както и протоколите за определяне на строителна линия и ниво.

Съгласно чл. 154, ал. 1 от ЗУТ, при промяна на инвестиционните намерения след издаване на разрешението за строеж се допускат само несъществени отклонения от одобрения инвестиционен проект. В ал. 2 на горепосочената разпоредба е указано, какво се приема за съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект, а именно такива, които:

• променят строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натоварванията (т. 5);
• нарушават предвижданията на проекта, като се променя предназначението на обекти, отнемат се или се изменят съществено общи части на строежа или инвестиционното намерение се променя за етапно изграждане при условията на чл. 152, ал. 2 (т. 6);
• променят вида, нивото, местоположението и трасето на преносни и довеждащи проводи и съоръжения до урбанизираните територии и на общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура в урбанизираните територии, както и на комуникационно-транспортните мрежи и съоръжения и на съоръженията и инсталациите за третиране на отпадъци (т. 8).

В случая административнонаказващият орган е приел, че е налице съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5, т. 6 и т. 8 от ЗУТ, като отговорността на жалбоподателя е ангажирана, за това, че дружеството, в качеството си на строител, не е изпълнило задълженията си по чл. 163, ал. 2, т. 1 от ЗУТ за изпълнение на строежа в съответствие с издадените строителни книжа, доколкото предвиденият в проекта остров от тротоарна настилка - западно от площад *** не е реализиран. Посочено е, че по този начин се допуска промяна на строителната конструкция и вида на конструктивните елементи, нарушават се предвижданията на проекта, като се променя предназначението на обекти, отнемат се или се изменят съществено общи части на строежа, променят се вида, нивото, местоположението и трасето на общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура в урбанизираните територии, както и на комуникационно-транспортните мрежи и съоръжения.

Районният съдия е приел, че това описание на нарушението не е достатъчно ясно, доколкото не е посочено налице ли е промяна на строителната конструкция или не и едновременно с това налице ли е и промяна на вида на конструктивните елементи и/или натоварване, налице ли е промяна на предназначението на обекти, отнемане или изменяне съществено на общи части на строежа или инвестиционното намерение, както и кое от лимитативно посочените в чл. 154, ал. 2, т. 8 от ЗУТ нарушения на строителя административнонаказващият орган е счел, че е налице.

Настоящата инстанция възприема напълно така изложените доводи за липса на надлежно описание на нарушението. Описанието на същото - нереализиране на предвидения в проекта остров от тротоарна настилка, е твърде общо и не съдържа достатъчно конкретика. В тази връзка следва да се отбележи, че, на първо място, липсва информация дали островът изпълнява конструктивна функция (напр. представлява елемент, който укрепва настилката или подпомага разпределението на натоварванията от трафика или е част от системата за дренаж или стабилизация на терена), липсва посочване как липсата му е променила вида на конструктивните елементи или е засегнала цялостната структура на булеварда. Не е уточнено дали липсата на острова води до промени в натоварванията или безопасността на настилката. Освен това не става ясно как нереализирането на острова от тротоарна настилка нарушава предвижданията на проекта. Не е посочено какво е предназначението му, нито каква е функционалната му роля. Не е уточнено и дали неговото отсъствие променя предназначението на обектите в зоната, например от зона за пешеходци към такава за движение на превозни средства, или дали това води до отнемане или изменение на общи части, като тротоари или зони за озеленяване. Също така липсва информация за значимостта на острова като елемент от транспортната или пешеходната инфраструктура и за ролята му в цялостното функционално разпределение на зоната. Накрая, не е пояснено дали островът съдържа или влияе на инфраструктурни елементи (като кабели, тръби, канализация), няма конкретни данни за промяна в нивото или трасето на техническата инфраструктура, не е посочено и дали и как липсата на острова засяга комуникационно-транспортните мрежи, движението или достъпа до съоръжения. Ако островът включва елементи от техническата инфраструктура или ако отсъствието му влияе върху комуникационно-транспортните мрежи, тези аспекти е следвало да бъдат посочени. Без такова изясняване не може да бъде установено каква е връзката между отсъствието на острова и заявените нарушения на предвижданията на проекта и инфраструктурата. В случая липсват конкретни технически подробности, които да свържат липсата на острова с твърдените съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект. Съответно не са изяснени всички обстоятелства, при които е извършено нарушението, нито са посочени всички елементи от обективната и субективната страна на състава на това нарушение. Нарушението на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН е съществено, доколкото препятства възможността на адресата на акта да разбере същността на нарушението, да се защити ефективно и да представи доводи в своя защита, съответно ограничава възможността на съда да дефинира безпротиворечиво предмета на доказване и да извърши преценка осъществено ли е твърдяното административно нарушение.

Предвид гореизложеното, оспорваното решение, като правилно като краен резултат, следва да бъде оставено в сила.

На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН и като взе предвид направеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на разноски, на същия се дължат разноски за адвокатско възнаграждение. Касаторът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с искане същото да същото да бъде намалено до предвидения минимум, което касационната инстанция намира за основателно. Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. определя, че ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. На свой ред нормата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от наредбата предвижда за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, когато интересът е от 10 000 до 25 000 лв. възнаграждението да е в размер на 1 300 лв. плюс 9 % за горницата над 10 000 лв. Така изчислено, в случая минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 1 750 лв. След като страните са договорили възнаграждение в размер, по-висок от определения в наредбата, възражението за прекомерност следва да се приеме за основателно. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски в размер на 1 750 лв. за касационната инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 55/07.05.2024 г., постановено по АНД № 123/2024 г. по описа на Районен съд – Свиленград.

 

ОСЪЖДА ДИРЕКЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛЕН СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ – гр.София, [улица]да заплати на „ЕКО ТРАДЕКС ГРУП“ АД, ЕИК : *********, [населено място], [улица], вх. ***, представлявано от В. Х. М., сумата от 1 750 лева (хиляда седемстотин и петдесет лева) – разноски по КАНД № 1132/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково.

 

Решението не подлежи на оспорване.