Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 305
гр. Пловдив 04.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, Х-ти граждански състав, в публичното заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател:
Румяна Андреева
Членове:
Пламен Чакалов
Бранимир
Василев
при
секретаря Бояна Гълъбова, като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д.
№2715 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Против решение №
3053/17.07.2019г. на Пловдивския районен съд, ХII-ти гр. с. постановено по гр. д. №
17096/18г. в частта, с която се отхвърля предявения на основание чл. 22 от
Закона за потребителския кредит иск на В.С.К., ЕГН **********,***,
против „Интернешънъл Саламанка Капитал“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , ЖК Люлин 9 ,
блок 963 ет. 1 ап. 11, да се обяви недействителност на договора между страните PLOV -199 от дата 17.06.2015г., поради противоречие с правилата
на чл. 10 и 11 от Закона за потребителския кредит , като неоснователен и се
признава за установено по отношение на В.С.К.,
ЕГН **********,***, че в отношенията между страните дължи на „Интернешънъл
Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в София , ЖК Люлин 9 , блок 963 ет. 1 ап. 1,
плащане на сумата от 83.33 лева –
неплатена част от главница по договор PLOV
-199 от дата 17.06.2015г., от вноски с
настъпил на 15.02.2016г и 15.03.2016г падеж,
за които е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение № 1755/21.03.2016г и изпълнителен лист по частното гр. дело № 3360
по описа на ПРС за 2016г. е подадена жалба от В.С.К., ЕГН **********,***, която моли съда да
отмени решението в тази част по съображения, подробно изложени в жалбата и
постанови друго, с което отхвърли исковете. Претендира разноски.
Против същото
решение, но в частта, с която се прогласява, по иск на В.С.К., ЕГН **********,***
против „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , ЖК Люлин 9 ,
блок 963 ет. 1 ап. 1, нищожността на клаузата за неустойка на чл. 3.2 от договор PLOV -199 от дата 17.06.2015г., и
нищожността на клаузата за
възнаграждение на кредитора по чл. І. 4 от договор PLOV -199 от дата 17.06.2015г., на основание чл. 26 от Закона
за задълженията и договорите, поради противоречие с добрите нрави, както и в
частта с която е отхвърлен иска за установено по отношение на В.С.К., ЕГН **********,***, че дължи на
„Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , ЖК Люлин 9 ,
блок 963 ет. 1 ап. 1 неплатена част от
главница по договор PLOV -199 от дата 17.06.2015г., от вноски с настъпил на
15.02.2016г и 15.03.2016г падеж, за
които е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение №
1755/21.03.2016г и изпълнителен лист по частното гр. дело № 3360 по описа на
ПРС за 2016г. за разликата от 83.33лв. до пълния размер от 140.36 лева е подадена въззивна жалба от „Интернешънъл Саламанка
Капитал“ ООД, ЕИК *********, гр. София,
която моли съда да отмени решението в тази части постанови друго, с което отхвърли
исковете предявени от В.С.К., ЕГН ********** и уважи изцяло иска предявен от
„Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД,
ЕИК *********. Претендира разноски.
Предвид
доказателствата съдът установи следното:
На л. 7 и
следващите от делото на районния съд е представен неоспорен препис Индивидуален
договор за заем PLOV – 199
сключен на 17.06.2015г. между страните по делото. Не се спори, че
предоставеното по него сума е получена от заемополучателя – вж. платежно
нареждане на л.16 за 1464 лева.
В
отговора на исковата молба се прави възражение за недействителност на договора
за заем, поради: 1. нарушение на нормата на чл. 11, ал.2 от ЗПК – неподписани
общи условия; 2. не са изложени условията за прилагане на договорения лихвен
процент; 3. годишния процент на разходите не е уговорен съгласно изискванията
на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК и 4. нарушена е разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.
11 от ЗПК.
Отделно от това се
претендира нищожност на клаузите по раздел І, т. 4 от договора за
възнаградителна лихва и неустойка в раздел ІІІ, т. 3.2 поради противоречие с
добрите нрави.
По първото
възражение: От заглавието и съдържанието на процесния договор не може да се
установи съществуването на Общи условия извън него. Освен, че договорът е
озаглавен индивидуален, в клаузите на раздел II от договора никъде не се
препраща към общи условия, които да имат значение за този договор, а и в
останалата част от него също няма подобни уговорки. Ето защо, възражението, че
договора е сключен в нарушение на нормата на чл. 11, ал.2 от ЗПК е неоснователно.
По второто
възражение: То изпълва съдържанието на разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т . 9 от ЗПК, т. е. няма изложение на лихвения процент и условия за прилагането му. В
раздел I, т.4 е посочено, че годишния
лихвен процент е фиксиран на 37.70% за
периода на действие на договора, което праи ненужно добавяне на условия за
прилагане на така фиксираната годишна лихва.
По третото възражение: По отношение съдържанието и
начина на определяне на годишния процент на разходите е дадена легална
дефиниция на този законов термин в чл. 19, ал.1 от ЗПК, където е посочено, че
това понятие отразява разходите по кредита за потребителя – настоящи и бъдещи,
преки и косвени, комисионни и възнаграждения от всякакъв вид, включително и за
посредници, които се изразяват като годишен
процент от общия
размер на
-стр. 3 от решение по в. гр. д. №
2715/19г. на ПдОС-
предоставения кредит, а във
втората алинея от обсъждания текст е указано, че ГПР се изчислява по формула
съгласно Приложение 1 към Закона.
Въззивникът не сочи отделните
компоненти, включени в годишния процент на разходите като вид и размер. Изложеното налага извода, че в
обсъждания договор е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, а
според разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.
11, ал.1, т. 10 договорът за потребителски кредит е недействителен.
Ето защо искът
за признаване за установено, че процесният договор е недействителен е
основателен поради нарушение на нормата на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.
При този правен
извод е безпредметно да се обсъжда последното възражение за нарушение на
нормата на чл. 11, ал.11 т. 11 от ЗПК.
Според нормата на
чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за
недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита, без
уговорената лихва и другите разходи по кредита. С обжалваното решение е
постановено връщането именно на чистата стойност на кредита по двете вноски,
чийто общ размер възлиза на 83.33лв.
Поради съвпадане на
крайните правни резултати на настоящата съдебна инстанция с тези на
първоинстанционния съд обжалваното решение следва да се потвърди.
За пълнота на
мотивите следва да се посочи, че са основателни и останалите възражения за
нещожност на клаузите за неустойка и възнаграждение на кредитора, чието подробно
обсъждане също е безпредметно предвид установената основателност на
възражението за недействителност на процесния договор.
С оглед крайния изход на спора „Интернешънъл
Саламанка Капитал“ ООД следва да заплати на адв. Д. Б.
на основание чл. 38 от ЗАдв. сумата 180лв. представялваща половината от
дължимото възнаграждение с оглед интереса от водене на делото, понеже от една
страна възражението за недействителност на процесния договор е основателно, но
от друга исковете не са отхвърлени изцяло предвид приложението на нормата на
чл. 23 от ЗПК и липсата на изрично посочване на сумите по отделните претенции.
На самата страна следва да се присъди и
половината от внесената такса за въззивно обжалване – 27.50лв.
На „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД
по същите съображения следва да се присъдят половината от разноските, направени
пред въззвния съд по списъка на л. 51 от делото, а именно 162.50лв.
Воден от
горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
3053/17.07.2019г. на Пловдивския районен съд, ХII-ти гр. с.
постановено по гр. д. № 17096/18г.
ОСЪЖДА Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София , ЖК Люлин 9 , блок 963 ет. 1 ап. 11да заплати на В.С.К., ЕГН **********,*** (двадесет и
седем лева и петдесет стотинки) разноски, а на адвокат Д.Г.Б. с личен номер ***,
отгр. Пловдив, ул. „Братя Пулиеви“ № 1 сумата 180 (сто и осемдесет) лева
възнаграждение дължимо на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА В.С.К.,
ЕГН **********,*** да заплати на Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София , ЖК Люлин 9 , блок 963 ет. 1 ап. 11
сумата 162.50 (сто шестедест и два лева
и петдесет стотинки) разноски.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.