№ 940
гр. Бургас, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ К. СЛАВЕЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20212120203473 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Й. Т., ЕГН: **********, чрез адв. ... от
БАК, против Наказателно постановление № НП - 6/01.03.2021 г., издадено от
председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което
за нарушение по чл. 14, ал. 4 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги /ЗРВКУ/ и на основание чл. 36, ал. 2 от ЗРВКУ, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
2000 лева.
Жалбоподателят навежда доводи за нарушения на материалния и
процесуалния закон, както липса на административно нарушение.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се
явява. Изпраща надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържат жалбата. Представя доказателства. Прави искане за разноски.
За ответника по жалбата – Комисия за енергиийно и водно регулиране,
редовно призовани, представител се явява в съдебно заседание. Оспорват
жалбата и молят НП да бъде потвърдено. Не сочат доказателства. Правят
искане за разноски.
1
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и
основателна, по следните съображения:
Председателят на КЕВР възложил на комисия извършването на
извънредна проверка за прилагането от „....“ ЕАД - Бургас на цени на
услугата „пречистване на отпадъчни води“ за времето от 01.08.2019 г. до
30.04.2020 г. В проверката участвал и св. И.С. - главен експерт при КЕВР. В
изпълнение на възложеното, с писмо от 29.05.2020 г. било изискано от „....“
ЕАД - Бургас да представи издадени фактури, отнасящи се за потребените
„....“ услуги за м. 10.2019 г., м. 01.2020 г. и м. 04.2020 г.; сключени договори
по Наредба № 7 от 14.11.2000 г. и протоколи от извършени пробонабирания
за конкретно изброени потребители, сред които и „...“ АД, клон Бургас. На
05.06.2020 г. в КЕВР постъпило писмо с вх. № В-17-14-12/05.06.2020 г., с
което „....“ ЕАД - Бургас предоставило копия от издадените фактури, но не
предоставило сключени договори по Наредба № 7 и протоколи от
пробонабирания.
С ново писмо с изх. № В-17-14-12/05.06.2020 г. на КЕВР било
констатирано, че липсват договори и протоколи, поради което и било
поискано в тридневен срок „....“ ЕАД- гр. Бургас да уточни дали има
сключени договори по Наредбата и протоколи от пробонабирания. При
наличие на документите следвало да се предоставят копия от тях. В отговор
на това, е изпратено ново писмо на „....“ЕАД - Бургас, с което операторът
отново не представил сключени договори по Наредба № 7 и протоколи от
извършени пробонабирания за потребителите. Посочено е, че е фактурирано
по цена за промишлени и други стопански потребители - степен на
замърсеност 1. Във връзка с това било направено обстойно ежемесечно
обследване на отпадъчни води от големи групи потребители, което показало
средна стойност на БПК5 около 220 милиграма на литър. Физически било
невъзможно да се извърши индивидуално пробонабиране, поради
характеристиките на канализационната мрежа.
На 27.07.2020 г., на база извършена проверка по документи, без да се
извършват допълнителни проверки на място, комисията по проверката
2
съставила констативен протокол, в който посочила, че „....“ ЕАД, в
нарушение на Указанията за образуване на цените на водоснабдителните и
канализационните услуги, е издало фактури за предоставяне на услугата
„пречистване на отпадъчни води“, сред които и процесната, по цена за
стопански потребители със степен на замърсеност 1, без да е доказало
принадлежността на тези потребители към тази категория. С писмо от
31.07.2020 г. „....“ ЕАД - Бургас дало писмени обяснения по съставения
констативен протокол.
На 01.10.2020 г. св. И.С. съставил на жалбоподателя, по реда на чл. 40,
ал. 2 от ЗАНН, АУАН за това, че на 27.04.2020 г. „....“ ЕАД - Бургас е издало
на потребителя „...“ АД, клон Бургас фактура № **********/27.04.2020 г. за
предоставени .... услуги за периода 13.03.2020 г. – 23.04.2020 г., като е
фактурирал услугата „пречистване на отпадъчни води“ по цена за
промишлени и други стопански потребители със степен на замърсеност 1, без
да е обосновал принадлежността на потребителя към тази категория.
Свидетелят И.С. преценил, че като изпълнителен директор на „....“ ЕАД –
Бургас, жалбоподателят Г.Т. е допуснал предоставяне на услугата по цена по-
висока от утвърдената от регулаторния орган, с което е нарушил чл. 14, ал. 4,
вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗРВКУ.
Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта,
пристъпил към издаване на НП, като също счел фактическите констатации за
безспорно установени и на 01.03.2021 г. издал обжалваното постановление, с
което за нарушение по чл. 14, ал. 4 от ЗРВКУ и на основание чл. 36, ал. 2 от
ЗРВКУ наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в
размер на 2000 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателства и доказателствени средства, които са
непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
Фактическата обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, по
3
смисъла на чл. 38, ал. 2 от ЗРВКУ, а АУАН е съставен от оправомощено за
това лице по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗРВКУ, вр. чл. 24, ал. 2 от ЗРВКУ.
Независимо от гореизложеното, съдът счита, че при издаването на НП
са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на
атакуваното НП.
Настоящото производство е строго формален процес, който се
провежда в стриктно регламентирани срокове, част от които са
регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Съгласно въпросната
разпоредба, сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН са давностни. Давността е
институт на материалното право и за срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН съдът
трябва да следи служебно. Началото на тримесечната
административнонаказателната давност е обусловено от откриването на
нарушителя (чл. 34, ал. 1 от ЗАНН). Под откриване на нарушителя следва да
се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило
своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на
нарушителя, а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради
тази субективна представа. При неспазване на една от двете алтернативно
предвидени предпоставки по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а именно да не се състави
АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението (две и повече години за
определени нарушения), не следва да се образува
административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява.
В конкретния случай, проверката е била осъществена само по
документи, като компетентните лица са изискали предоставяне на договори
по реда на Наредба № 7 и протоколи от пробонабиране. С писмо от
05.06.2020г, контролните органи са били известени, че такива договори и
протоколи не съществуват, като е посочено, че е фактурирано по цена за
промишлени и други стопански потребители - степен на замърсеност 1. Във
връзка с това било направено обстойно ежемесечно обследване на отпадъчни
води от големи групи потребители, което показало средна стойност на БПК5
около 220 милиграма на литър, както и че физически било невъзможно да се
извърши индивидуално пробонабиране, поради характеристиките на
канализационната мрежа. Предвид на това се налага извода, че считано от
дата 05.06.2020 г. нарушението и нарушителят са били известни за
4
администрацията на КЕВР, защото именно от тази дата е било обективно
възможно актосъставителят да изгради своята субективна представа относно
индивидуализиращите белези на нарушителя и деянието. Контролните органи
са имали обективната възможност да констатират нарушението, тъй като
всички данни, даващи основание да се прецени извършено ли е нарушение
или не, са били на разположение на наказващия орган. При това положение
служителите са разполагали с тримесечен срок, считано от 05.06.2020 г., да
съставят акт за установяване на административното нарушение. В случая
актът е съставен след изтичане на предвидения в разпоредбата на чл. 34, ал. 1
от ЗАНН тримесечния срок, а именно на 01.10.2020 г., което е абсолютна
пречка за допустимо развитие на АНП. Административнонаказващият орган
не е съобразил това обстоятелство и като е издал обжалваното наказателно
постановление, въз основа на така съставения акт, е допуснал съществено
процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено в съдебната фаза
на производството.
Отделно от това, фактическата обстановка описана в АУАН и НП е
доста хаотична. Налице е несъответствие между фактическото и
юридическото формулиране на административно наказателното обвинение,
което не позволява формиране на еднозначни правни изводи досежно волята
на наказващият орган по фактите и по приложението на закона. На места се
сочи, че нарушението е извършено от Т., а на други места от ЮЛ „....“ЕАД
Бургас. От описанието на нарушението, не става ясно кой е субекта на
административно наказателната отговорност. Тези нарушения са съществени,
не могат да бъдат санирани в настоящото производство и са основание за
отмяна на НП, без да се раглежда спора по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
г., в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски.
В настоящия случай, НП е отменено, поради което и с оглед изхода на делото,
разноските следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие, съгласно който
договореното възнаграждение за процесуално представителство на
жалбоподателя е 300 лв. С оглед на което следва в полза на жалбоподателя да
се присъдят разноски в претендирания минимален размер от 300 лева, на
основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН.
5
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-6/01.03.2021 г.,
издадено от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, с
което за нарушение по чл. 14, ал. 4 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги и на основание чл. 36, ал. 2 от
ЗРВКУ, на жалбоподателя Г. Й. Т., ЕГН: **********, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева.
ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране - гр. София, да
заплати на Г. Й. Т., ЕГН: **********, сумата в размер на 300 лева,
представляваща направените в производството разноски - за възнаграждение
на адвокат.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд -
Бургас в 14- дневен срок от датата на получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6