Р Е
Ш Е Н
И Е
№167 04.06.2020
год. гр. Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд,
VІ състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело
№149 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/.
Делото е
образувано по жалба на „Алтеа глобал“ЕООД, представлявано от управителя Т.Ж.Т.
и със седалище и адрес на управление: ***, против Заповед №20-0280-000022/28.01.2020 год.
на Началник Районно управление Каолиново
при ОД на МВР – Шумен, с която е прекратена регистрацията на МПС, собственост
на „Алтеа глобал“ЕООД за срок от шест месеца. Жалбоподателят оспорва заповедта,
като издадена в противоречие материалния закон. Твърди също така, че заповедта
е лишена от мотиви., тъй като не било ясно какво се вменява на дружеството –
дали че е предоставило товарният автомобил на друг водач или че е допуснало
управлението на този автомобил от неправоспособен водач или друго. Не е
посочена коя от хипотезите на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е осъществена. Не уведомяването
на дружеството за започването на производството по издаване на заповедта счита
за съществено процесуално нарушение. Счита на следващо място, че заповедта е
наложена в несъответствие с целта на закона. Към 27.01.2020 год. дружеството
нито е държател, нито е ползвател на товарния автомобил, тъй като автомобилът е
предаден на „Алтеа БГ“ЕООД въз основа на договор за наем. По този начин е лишен
от възможността да контролира кой управлява автомобила и дали този водач е
правоспособен или не. Излага съображения също така, че наложената ПАМ
предполага последици несъизмерими с преследваната от закона цел. Направено
искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.
Ответникът, Началникът на Районно
управление Каолиново при ОД на МВР – Шумен, редовно призован, не се явява, а в
съпроводителното писмо, с което изпраща административната преписка изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като взе предвид
приетите по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, както и
относимите правни разпоредби и извърши служебно цялостна проверка на оспорения административен
акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Със Заповед №20-0280-000022
от 28.01.2020 год. на Началника на Районно
управление Каолиново при Областна дирекция на министерство на вътрешните работи
– Шумен, на жалбоподателят „Алтеа глобал“ЕООД, представлявана от управителя Т.Ж.Т.
е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на
ППС”. В същата се съдържа указание за реда и срока на обжалване. Като
фактическо основание за издаване на заповедта се сочи, на 27.01.2020 год. в 13.15
часа в с. Браничево, ул.“Септември“ до дом №45 и движещ се в посока с. Пристое
състав от ППС товарен автомобил марка „Фолксваген крафтер 2.5 ТДИ“ с рег. №***,
собственост на „Алтеа глобал“ЕООД с управител Т.Ж.Т. с прикачено ремарке за лек
автомобил с рег.№ ***, собственост на С.Х.Х.се управлява от лицето М.Д., което е
неправоспособен водач – не притежава свидетелство за управление на МПС, към
която спада управляваният състав от МПС - на водача е съставен акт
с бл.№GA104807 от 27.01.2020 год., с който са му отнети СРМПС част втора
и два броя регистрационни табели. Запознавайки се с констатациите на акта, административният
орган приема наличие на основание по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, за налагане
на принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на МПС за
срок от шест месеца.
Заповедта е връчена на пълномощник
на „Алтеа глобал“ЕООД на 17.02.2020 год., а жалбата е депозирана в
деловодството на Административен съд Стара Загора на 28.02.2020 год. При така
установените факти, съдът намира жалбата по делото за допустима, като подадена
от лице с правен интерес от обжалването и в срока за това, а разгледана по
същество, за неоснователна, по следните съображения:
По делото е приета като
доказателство административната преписка по издаване на оспорения акт и са представени
доказателства за компетентност на ответния административен орган – Заповед с №8121з-1524/09.12.2016
год. на Министъра на вътрешните работи, с която се определят основните
структурни звена на МВР, които да осъществяват контрол по Закона за движение по
пътищата, Заповед №8121з-515/14.05.2018
год. на Министъра на вътрешните работи, с която се определят длъжностните лица
от МВР, които да осъществяват контрол по Закона за движение по пътищата и
Заповед №372-1525/04.06.2019 год. на Директора на ОД на МВР – Шумен за
определяне на длъжностните лица, упълномощени да налагат ПАМ по Закона за
движение по пътищата. Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че ответникът
по делото притежава необходимата компетентност да налага ПАМ.
Принудителните
административни мерки по чл.171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи
ПАМ по смисъла на чл.22, предложение второ от Закона за административните
нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си
действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,
ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на
основание чл.2, ал.1 от АПК и във вр. с чл.23 от ЗАНН, се прилага редът на
глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно
основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС
административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се
установява с акта за установяване на административно нарушение, съставен от
компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП,
редовно съставените актова за установяване на административни нарушение имат
доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален
документ по смисъла на чл.179 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и имат обвързваща
доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и
за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл.193,
ал.1, изречение първо във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест
за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху
жалбоподателя. Всъщност спор относно фактическата обстановка по извършеното
административно нарушение не съществува между страните.
Заповедта за прилагане на
принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в
разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП, във връзка с чл.59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Оспореният акт е мотивиран, посочени са фактическите обстоятелства, възприети
от органа при произнасянето му и изразяващи се в управлението на МПС от страна
на неправоспособния водач М.Д.. Тези обстоятелства не се оспорва от страна на
жалбоподателят, а и не са представени доказателства, че водача е бил
правоспособен към момента на установяване на административното нарушение.
Противното на изложеното в жалбата, оспореният административен акт е мотивиран,
като е посочено словесно извършеното административно нарушение, изразяващо се
управление на МПС от лице, което е неправоспособно – не притежава СУМПС, ,
което е валидно за категорията на управляваният от него състав от ППС. Не е
спорно също така, че М.Д. притежава СУПМС – категория В и М. Спорен е въпроса,
дали в конкретния случай управляваният състав от ППС, следва да се управлява от
лице, притежаващо категория „ВЕ“. Съгласно чл.150а, ал.2, т.7 - категория ВЕ -
без да се нарушават разпоредбите на правилата за одобряване на типа за
съответните превозни средства, състав от пътни превозни средства, с теглещо
превозно средство от категория В и ремарке или полуремарке, когато допустимата
максимална маса на ремаркето или полуремаркето не надвишава 3500 kg. В
конкретния случай видно от извлечението от информационния масив на МВР за
регистрирани МПС, теглещото МПС „Фолксваген крафтер“ е технически допустима
максимална маса от 3 500.00 кг., което изисква водача да притежава
категория „В“ – чл.150а, ал.2, т.6 от ЗДвП. Когато обаче към него се прикачи ремарке,
в зависимост от техническите показатели на ремаркето се определя и необходимата
категория. В конкретния случай, тегленото ремарке е с технически допустима
максимална маса от 2 000.00 кг. – видно от извлечение от масива,
следователно доколкото общата допустима техническа максимална маса на състава
от ППС е 5 500.00 кг., то са налице предпоставките на т.7 от чл.150а, ал.2
от ЗДвП – водача следва да има категория „ВЕ“, каквато водача М.Д. не
притежава.
Съгласно чл.171, т.2а от ЗДвП, принудителната административна мярка „прекратяване регистрацията на пътно
превозно средство“ се налага на собственик, който управлява моторно превозно
средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година. В
конкретния случай, е видно от фактическото описание на административното
нарушение, че административният орган е приел наличието на последната хипотеза
на законовата разпоредба.
В хода на съдебното
производство не е оспорена истинността на събраните по административната преписка
доказателства по реда на чл.193, ал.1 ГПК, вр. чл.144 АПК от страна на
жалбоподателя. Събраните доказателства по административната преписка, съгласно
чл.171, ал.1, изр. първо от АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес.
Доказателствата по административната преписка съдът цени, защото са безспорни и
следващите от тях фактически установявания са конкретни, логични, съответстват
си и не са опровергани. На основание чл.17, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.189, ал.2
от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на акта за установяване на
административно нарушение във вр. с чл.179 от ГПК, намира, че същият е съставен
от компетентен орган по чл.189, ал.1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по
чл.42 от ЗАНН - съдържа описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата,
при които е извършено, посочена е нарушената законова разпоредба - чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП, съдържат се необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени
и относимите разпоредби на чл.40 - 43 от ЗАНН за съставянето му. При
съставянето му, нарушителят Димитров не е имал възражения по съставянето му.
На основание посоченото, следва и извод, че
АУАН е издаден от компетентен орган, в установените от закона форма и ред,
поради което е и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл.179,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, по отношение на установеното от
фактическа страна в мотивите му.
Съдът не споделя
наведеното оплакване, че е налице нарушение на процесуалните правила, поради
неспазването на чл.26 от АПК и не уведомяването на собственика за започнатото
производство. Спецификата на мерките по чл.171 от ЗДвП изключва задължението
по чл.26, ал.1 от АПК на органа за
предварително уведомяване на заинтересованите лица за започване на
административното производство. Разпоредбата на чл.172, ал. 5 от ЗДвП препраща
към АПК единствено по отношение на обжалването на заповедта за налагане на
принудителна административна мярка, но не и по отношение на реда за нейното
издаване. В случая, оспорената заповед за прилагане на ПАМ (която представлява
административен акт) е издадена след като Началника на РУ Каолиново се е
съобразил констатираното нарушение, установено със съставения АУАН. В
производството административният орган е съблюдавал основните принципа на
административния процес - преди да издаде заповедта за прилагане на ПАМ е
изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая - както е
регламентирано в чл.35 от АПК, принципа за законност - чл.4, ал.2 от АПК и
принципа за служебното начало в административния процес - чл.9, ал.2 от АПК.
Към административната преписка е приложена и Докладна записка от 26.03.2020 год.
от С.И.С.и К.Х.М.- служители на РУ Каолиново, присъствали на проверката, при
която е констатирано процесното по делото нарушение. Съдът намира, че органът
не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, което да
обосновава извод за наличие на основания за отмяна на оспорения акт. Нещо
повече, в случая, с отнемането на регистрационните табели е невъзможно
управлението на ППС по пътищата отворени за обществено ползване, като
законодателят е предвидил единствено възможността същото да бъде транспортирано
от лице, което е правоспособно – чл.172, ал.7 от ЗДвП, което е било осъществено
и МПС е прибрано в гаража в Стара Загора.
Не са основателни и наведените
оплаквания в жалбата, че към момента на констатиране на нарушението МПС не е
било във владение на дружеството. Представеният договор по същността си е
частен документ, поради което и посочената в него дата, не може да се приеме за
достоверна. От друга страна, в момента на извършване на проверката такива
оплаквания не са наведени, а при извършената справка ва търговския регистър, се
установява, че двете дружества имат еднакъв адрес и седалище на управление, а
заповедта е получена от пълномощника на дружеството жалбоподател – Д. Т., която
е управител и на дружеството „Алтеа БГ“ЕООД. Всичко това поставя под съмнение
твърдението, че наложената мярка е в противоречие с целта на закона.
Законодателят е предвидил, че субекта на мярката е лицето, което е собственик
на автомобила, като ирелевантно за наложената ПАМ е дали МПС е било под
контрола или не на собственика. Отговорността на всяко едно юридическо лице е
обективна и не се изследва вината за допуснатото административно нарушение. Не
на последно място, ако се приеме за достоверен договора за наем, както твърди
жалбоподателят, за него не възникват никакви негативни последици, доколкото
същият ще си получава наемната цена, а „Алтея БГ“ЕООД ще дължи тази наемна цена
без да има възможност за фактическото ползване на МПС.
Съдът намира, че поведението е
било правилно квалифицирано от наказващият орган, както и че са налице
предпоставките за налагането на ПАМ. Срокът на действието на ПАМ е от шест
месеца до една година, с което се е съобразил и административният орган.
При това положение, настоящият
съдебен състав, намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“, предложение последно от ЗДвП.
Водим от изложеното и на
основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, административен съд Стара
Загора,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Алтеа глобал“ЕООД, ЕИК *********
представлявана от управителя Т.Ж.Т. и със седалище и адрес на управление: ***, против заповед №20-0280-000022/28.01.2020
год., издадена от Началника на Районно управление Каолиново при ОД на МВР гр.
Шумен, като неоснователна.
Решението не подлежи на
обжалване съгласно чл.175, ал.2, изречение второ от ЗДвП.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: