№ 4221
гр. София, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20211110127734 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 2, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Ищецът „Р...........“ ООД, ЕИК: ******** иска да бъде признато за установено, че
ответникът „Б....“ ЕООД, ЕИК: ******* му дължи сумата от 474,92 лева – главница по
договори за аренда на земеделска земя, както и сумата от 18,98 лева – обезщетение за
забава за периода 02.10.2020 до 22.02.2020 г. Ищецът твърди, че в качеството си на
арендодател е страна по договори за аренда на земелска земя с ответника, в качеството
му на арендатор, като ищецът - арендодател бил изпълнил изцяло и в срок всички свои
задължения по договорите, както следва:
- Договор за аренда на земеделка земя от 31.07.2012 г., вписан в службата
по вписванията, с вх. № 5356, акт № 200, том 9 от 31.07.2012 г.
- Договор за аренда на земеделска земя от 31.07.2012 г., вписан в Служба
по вписванията, с вх. № 5355, акт № 199, том 9 от 31.07.2012 г.
- Договор за аренда на земеделска земя от 16.09.2010 г., вписан в Служба
по вписванията, с вх. № 3441, акт № 60, том 5 от 16.09.2010 г.
Поддържа, че встъпил като арендодател по горепосочените договори за аренда
на земеделска земя на основание чл. 17, ал. 2 от Закона за арендата в земеделието като
приобретател по договори за покупко-продажба на отдадените под аренда земеделски
земи, предмет на посочените договори. Твърди, че арендаторът не заплатил дължимите
от него суми по горепосочените договори за аренда на земеделска земя за стопанската
1
2019/2020 г. с падеж на плащанията 01.10.2020 г. Поради това, моли съда да приеме за
установено, че ответникът му дължи сумата от 474, 92 лв. – общо дължима главница по
горепосочените три договора за аренда на земеделска земя, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (01.03.2020
г.) до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 18,98 лв. – законна
лихва за забава, начислена върху главницата, за периода 02.10.2020 г. – 22.02.2021 г.
Претендира разноски за заповедното и исковото производства, както следва: за
заповедното производство: 25 лв. – държавна такса, и 150 лв. – юрисконсултско
възнаграждение; за исковото производство – 75 лв. – държавна такса, и 300 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът „Б....“ ЕООД, ЕИК: ********** в срока по чл. 131 ГПК е депозирал
отговор на исковата молба, в който признава иска по отношение на дължимостта на
главницата и нейния размер. Оспорва иска относно дължимостта на лихвата за забава и
разноските. Твърди, че ищецът не е изпълнил задължението си по чл. 17, ал. 3 от
Закона за арендата в земеделието и по чл. 3.7 от всеки от горепосочените договори за
аренда на земеделска земя (вх. № 3441, акт № 60, том 5 от 16.09.2010 г.; вх. № 5355,
акт № 199, том 9 от 31.07.2012 г.; вх. № 5356, акт № 200, том 9 от 31.07.2012 г.), а
именно – да уведоми незабавно арендатора за настъпилото заместване по договора.
Във връзка с липсата на уведомяване за заместването се позовава на разпоредбата на
чл. 17, ал. 3, изр. второ от Закона за арендата в земеделието. С оглед на това, иска
съдът да приеме за установено, че ответникът „Б....“ ЕООД не дължи претендираната
от ищеца лихва. Моли на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК съдът да възложи направените
разноски изцяло в тежест на ищеца, като претендира заплащането на 300 лв.
адвокатско възнаграждение.
С молба от 10.02.2022 г. ищецът е изпълнил дадени от съда указания и е уточнил
претенциите си спрямо всеки от процесните договори, а именно:
1/ сумата от 6 лв., главница по договор за аренда на земеделска земя от
31.07.2012 г., вписан в СВп с дв. вх. №5355, акт №199, том 9, ведно със законната
лихва върху главницата от 01.03.2021 г. до плащането, както и мораторна лихва върху
главницата от 0.24 лв. за периода 02.10.2020 г. до 22.01.2021 г.;
2/ сумата от 10 лв., главница по договор за аренда на земеделска земя от
31.07.2012 г., вписан в СВп с дв. вх. №5356, акт №200, том 9, ведно със законната
лихва върху главницата от 01.03.2021 г. до плащането, както и мораторна лихва върху
главницата от 0.40 лв. за периода 02.10.2020 г. до 22.01.2021 г.;
3/ сумата от 458.92 лв., главница по договор за аренда на земеделска земя от
16.09.2010 г., вписан в СВп с дв. вх. №3441, акт №60, том 5, ведно със законната лихва
върху главницата от 01.03.2021 г. до плащането, както и мораторна лихва върху
главницата от 18.34 лв. за периода 02.10.2020 г. до 22.01.2021 г.
2
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа
страна:
По делото са представени 3 броя договори за аренда на земеделска земя от дати
31.07.2012 г. и 16.09.2010 г., сключени между физически лица и ответника, касаещи
процесните имоти.
Представени са 3 броя нотариални актове, по силата на които ищецът е закупил
процесните имоти през 2018 г.
Представено е извлечение от сайт за изчислена мораторна лихва.
Представени са извлечения от ТР за актуално състояние на страните.
По делото е представено и „напомнително съобщение“, представляващо покана
за плащане на дължими суми досежно стопанската 2018/2019 г. от ищеца до ответника
от 10.02.2020 г., ведно с известие за доставяне от дата 11.02.2020 г. В същото са
посочени процесните договори за аренда и произтичащи от тях задължения, както и
обстоятелството по настъпила промяна в собствеността на процесните имоти.
Софийски районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира от правна страна следното:
Доколкото ответната страна е признала в отговора на исковата молба изрично
дължимостта на претенцията за главница, то главният иск следва да бъде уважен дори
и само на това основание.
Спорна е единствено дължимостта на претенцията за мораторни лихви.
В тази връзка ищецът следва да докаже наличие на главен дълг, което е сторено,
с оглед гореизложеното, както и падеж на задължението.
В чл. 5 от Договорите за аренда е заложено, че арендните плащания се
осъществяват за всяка стопанска година, което за стопанската 2019/2020 г. означава, че
падежът е настъпил на 01.10.2020 г. Това обстоятелство не се и оспорва от ответната
страна.
Съдът намира възражението на ответника, че ищецът не е изпълнил
3
задължението си по договорите за аренда да го уведоми за настъпилото
правоприемство, за неоснователно. Съгласно чл. 3, ал. 7 от същите „при наследяване,
продажба, дарение, замяна, и т.н. приобретателят на наетия имот има право да
замести арендодателя като страна по този договор и е длъжен да уведоми
незабавно арендатора за настъпилото замстсване. Видно от представеното
напомнително съобщение това е осъществено на дата 11.02.2020 г.
С оглед всичко изложено съдът намира, че са налице предпоставките за
уважаване и на акцесторния иск за процесния период 02.10.2020 г.- 22.02.2021 г., като
претендираният размер съвпада с размера, изчислен от съда /използване на ел.
калкулатор/.
По разноските.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на
375 лв.
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени по реда на чл. 422 ГПК искове
от „Р...........“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Цар Борис III” №168, ет......... срещу „Б....“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „............, че „Б....“ ЕООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „............ дължи на „Р...........“ ООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „............, ет.........
на основание чл. 2, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следните суми:
1/ сумата от 6 лв., главница по договор за аренда на земеделска земя от
31.07.2012 г., вписан в СВп с дв. вх. №5355, акт №199, том 9, ведно със законната
лихва върху главницата от 01.03.2021 г. до плащането, както и мораторна лихва върху
главницата от 0.24 лв. за периода 02.10.2020 г. до 22.01.2021 г.;
2/ сумата от 10 лв., главница по договор за аренда на земеделска земя от
31.07.2012 г., вписан в СВп с дв. вх. №5356, акт №200, том 9, ведно със законната
лихва върху главницата от 01.03.2021 г. до плащането, както и мораторна лихва върху
главницата от 0.40 лв. за периода 02.10.2020 г. до 22.01.2021 г.;
4
3/ сумата от 458.92 лв., главница по договор за аренда на земеделска земя от
16.09.2010 г., вписан в СВп с дв. вх. №3441, акт №60, том 5, ведно със законната лихва
върху главницата от 01.03.2021 г. до плащането, както и мораторна лихва върху
главницата от 18.34 лв. за периода 02.10.2020 г. до 22.01.2021 г.;
ОСЪЖДА „Б....“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „............ да заплати на „Р...........“ ООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „............, ет......... на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
сумата от 375 лева, разноски, сторени в исковото и 175 лв. в заповедното
производството.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от датата от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5