Решение по дело №179/2009 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 163
Дата: 23 април 2009 г. (в сила от 23 април 2009 г.)
Съдия: Иван Цветозаров Иванов
Дело: 20091400500179
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е ...

 

гр. ВРАЦА,  23.04.2009 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 15.04.2009 г. в състав:

 

Председател: Р.М.-Х.

    Членове: П.П.

  Мл. съдия: И.И.

                                    

при участието на секретар: И.М.

като разгледа докладваното от И.И. гражданско дело N`179 по описа за 2009 год.

за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на “Б.-М.” АД гр. Б. С., чрез процесуалния представител на дружеството адвокат К.К., срещу решение № 229 от 20.12.2008 г. по гражданско дело № 891 от 2008 г. на Белослатинския районен съд. В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение и се иска неговата отмяна и постановяването на ново решение от настоящата инстанция, с което да бъдат отхвърлени предявените пред районния съд обективно съединени искове.

Ответницата по жалбата В.И.Ц. *** Слатина е оспорила същата като неоснователна по подробно посочени съображения и е поискала да бъде потвърдено обжалваното решение.

Въззивната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване.

Врачанският окръжен съд, като взе предвид исканията и възраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предявените пред районния съд искове са с правно основание чл. 245, във връзка с чл. 128 от Кодекса на труда КТ/ и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Между страните е безспорно, а и от представеното лично трудово досие на въззиваемата-ищца се установява, че същата е работила в “Б.-М.” АД гр. Б. С. като технолог-нормировчик от 1987 г. до 08.01.2007 г.

Видно от неоспореното от страните и прието от съда заключение на съдебно-счетоводната експертиза, на ищцата е начислено, но не е изплатено трудово възнаграждение за месец декември 2005 г., което възлиза на 112,22 лева. Размерът на обезщетението за забавено плащане върху горепосочената главница за периода от 01.01.2006 г.-датата на падежа на задължението, до 13.08.2009 г.-датата на подаване на исковата молба в съда, е 40,72 лева.

С оглед на така изложените доказателства искът на В.И.Ц. за заплащане на сумата 112,22 лева-неизплатено трудово възнаграждение за месец декември 2005 г. се явява основателен. Субсидиарният /допълнителен/ иск за заплащане на лихва за забавено плащане върху горепосочената главница е основателен до размера от 40,72 лева съгласно приетата съдебно-счетоводна експертиза, а за горницата до 40,78 лева е неоснователен и недоказан. Поради основателността на главния иск следва да се присъди на ищцата законната лихва върху главницата от 112,22 лева за периода от 13.08.2009 г.-датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

Съдебният състав намира за неоснователни възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че претендираното от ищцата трудово възнаграждение е било предмет на друго дело на Белослатинския районен съд. Ищцата е доказала вземането си както по основание, така и по размер и в тежест на ответното дружество е било да докаже, че евентуално исковата сума за съответния период е изплатена на ищцата или е била предмет на друго дело, каквито данни липсват по разглежданото дело.

Атакуваното решение на Белослатинския районен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат съдебни разноски, а ответницата по жалбата няма искания в тази насока. Съдът констатира, че “Б.-М.” АД гр. Б. С. не е внесло държавна такса за въззивно обжалване, поради което то следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Врачанския районен съд държавна такса в размер на 50 лева.

Воден от всичко гореизложено, Врачанският окръжен съд в настоящия му състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 229 от 20.12.2008 г. по гражданско дело № 891 от 2008 г. на Белослатинския районен съд.

ОСЪЖДА “Б.-М.” АД гр. Б. С., Шосето за Враца, регистрирано по фирмено дело № 21 от 1994 г. на Врачанския окръжен съд, БУЛСТАТ *********, представлявано от изпълнителния директор П. А. П., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Врачанския окръжен съд СУМАТА 50 лева /петдесет лева/, представляваща дължима държавна такса за въззивно обжалване, както и 5 лева /пет лева/ за издаване на изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:          ЧЛЕНОВЕ: 1.          2.