Решение по дело №1415/2020 на Районен съд - Шумен

 

РЕШЕНИЕ

                                                                                260164/8.12.2020г.                                                                                                                     

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На осемнадесети ноември две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                 Председател: Кр. Кръстев

Секретар: Ф. А.Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 1415 по описа за 2020г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН

            Обжалвано е наказателно постановление № 0869 – 0001 от 25.06.2020 г. на Директора на ОД на МВР – гр. Шумен, с което на П.С.П., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/ за нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ. Жалбоподателя моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, се явява лично, за него се явява и редовно упълномощен представител, който поддържа жалбата пред Районен съд - Шумен на изложените в нея съображения, като я доразвива. Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение.

За ОД на МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в съдебно заседание се явява представител, който моли за потвърждаване на наложеното наказание.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 15.04.2020 год. около 11.30 часа жалбоподателя П.С.П. и свид. Й.Н.Й., като полицейски патрул получили съобщение от дежурния в РУ-Шумен за настъпило пътно произшествие в гр. Шумен на ул. „Цар Освободител“. Със служебния си автомобил двамата се отправили към посоченото място, което от своя страна е открито обществено място. Двамата слезли от служебния автомобил и обслужили произшествието, след което се прибрали в служебния автомобил и потеглили в изпълнение на други техни задачи. По време на обслужване на произшествието жалбоподателя П. бил без защитна маска на лицето си, която да покрива носа и устата. Това негово поведение при изпълнение на служебната му задача било заснето от бдителен гражданин и снимките качени в социалните мрежи. Тези снимки станали достояние на обществото, както и на ръководството на ОД МВР - Шумен. От страна на Директора на ОД МВР – Шумен, била назначена проверка, която да установи по какви причини жалбоподателя е бил без защитна маска по време на посещение на произшествието на ул. „Цар Освободител“ № 20 на 15.04.2020г.

Проверката била извършена от инсп. М.Г.М.. Същият изискал от жалбоподателя  сведение какво точно се е случило на 15.04.2020г. по време на дежурството му и получил такива под формата на Докладна записка № 372р-7112 от 16.04.2020г. Съобразявайки съдържанието на докладната записка и снимковия материал излязъл в социалните мрежи на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение, бланков номер АА № 266165/23.04.2020 год., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ. Актът е бил подписан от нарушителя, без възражения. На същата дата от лицето били снети писмени обяснения, в които посочил, че на посочения ден е посетил пътното произшествие без предпазна маска, тъй като преди това му се скъсал ластика за прикрепването и, а резервната си бил дал на негов колега по време на развода преди застъпване на работа. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в срока чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и не е депозирал писмени възражения. След съставяне на акта била изготвена Справка Рег. № 869000-4304/23.04.2020г. която била изпратена на ШРП с мнение за образуване на наказателно производство по чл. 355 ал.2 вр. ал.1 от НК.

С постановление от 28.04.2020г. на прокурор при ШРП, същият се е произнесъл с отказ да се образува досъдебно производство и материалите по преписката да се върнат на заявителя с оглед търсена на административно-наказателна отговорност на жалбоподателя. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 0869 – 0001 от 25.06.2020 г. на Директора на ОД на МВР – гр. Шумен, с което на П.С.П., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/ за нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита на свидетелите М.М., Р.С., Й.Ж., Й.Й. и Р.Н., както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства съдът намира, че с най – голямо значение за изясняване на обективната истина по делото са показанията на свидетеля Й.Й.. Същите следва да бъдат кредитиран в по-голямата си част, доколкото е присъствала по време на извършване на нарушението, потвърждава, че П. е бил без предпазна маска и същият не е потърсил друга резервна от колега, познат или приятел, а също така макар да е бил наясно, че извършва нарушение не е докладвал на ръководен служител за възникналата ситуация. Показанията на този свидетел се подкрепят и от показанията на останалите разпитани свидетели, както и от останалия събран по делото доказателствен материал.

Въпреки, че посоченият свидетел се е намирал в колегиални отношения с нарушителя, то той правдиво пресъздава описаната по-горе обстановка, макар, че в разпита си пред съда споменава да е видял скъсания ластик на предпазната маска, но скъсаната маска е видяна след извършване на нарушението, а не преди него, което от своя страна буди недоверие, дали изобщо е било така, че маската е била скъсана преди посещението на произшествието или въобще не е била скъсана, но не се е ползвала. В останалата си част показанията на този свидетел са правдиви, при което за съда не съществуват основания да не ги кредитира.

В настоящия случай жалбоподателя се явява полицейски орган, който олицетворява компетентен служител с вменено задължение да прилага Закона за здравето и да следи за неговото изпълнение, намирайки се на обществено място. В настоящия случай той не изпълнява предписанията на министъра на здравеопазването, които са задължителни за всички и по този начин той дава лош пример за обществото и което е станало причина за публикация на снимките му без маска в социалните мрежи.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното: 

Наказателното постановление № 0869 – 0001 от 25.06.2020 г. е издадено от компетентен орган - от Директора на ОД на МВР – гр. Шумен по силата на разпоредбата на чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Описанието на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ /в сила към датата на извършване на деянието/, при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. В тази връзка със Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г., изм. и доп. със заповеди №№ РД-01-153 от 25.03.2020 г. и РД-01-167 от 30.03.2020 г., РД-01-188 от 09.04.2020 г., РД-01-196 от 10.04.2020 г. , РД-01-239/26.04.2020 г., РД-01-248/               01.05.2020 г. и РД-01-251/05.05.2020 г. – всички на Министъра на здравеопазването и по-конкретно в т. 1 от раздел I на същата били преустановени посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места. Посочената заповед представлява общ административен акт, издаден в неотложен случай, съобразно разпоредбата на чл. 73 от АПК и доколкото целта му е била осигуряване на живота и здравето на гражданите, посочената разпоредба позволява издаването му без да бъдат спазени някои от разпоредбите на АПК, свързани с уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. Ноторно известен факт е, че в хода на изпълнението на акта чрез средствата за масово осведомяване бяха  оповестени съображенията за неговото издаване. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че посочената заповед е била влязла в сила и е действала по време на извършване на деянието /16.04.2020 г./, като същата е била отменена едва след това със Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г., считано от 14.05.2020 г.

От материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на полицейския служител – свидетеля Й.Й., се установява по безспорен начин, че на 15.04.2020 г.  по време на действие на въведената с посочената по-горе заповед забрана за посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места жалбоподателя се е намирал на обществено място, каквато се явява ул.“Цар Освободител“ в гр. Шумен, което место представлява „обществено место“ по смисъла, вложен в разпоредбата на § 1а от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето. С оглед на изложеното се налага извода, че П.С.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на                     чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, /в сила към 16.04.2020 г., във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ /в сила към 16.04.2020 г./ и напълно правилно и законосъобразно е била ангажирана административно-наказателната му отговорност.

В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че деянието се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други деяния от същия род, което налага извода, че същото представлява административно нарушение, а не престъпление по смисъла на чл. 355 от НК. В същото време обаче съдът намира, че с оглед кръга на обществените отношения които охранява Закона за здравето и по-конкретно посочените разпоредби по време на обявеното извънредно положение, имащо за цел неразпространение на заразата и опазване живота и здравето на гражданите, процесното деяние не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка съдът напълно споделя изложения в тази насока извод на административно-наказващия орган. Правилно е било преценено, че с оглед характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена. Описаното в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение крие сериозен риск за останалите граждани, свързана с разпространение на вируса и обявената глобална пандемия. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други административни нарушения от същия вид, поради което и същото не  може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла вложен в разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

При преценка на деянието съдът съобрази обстоятелството, че след извършване на деянието, но преди издаване на наказателното постановление е последвала промяна, както в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, така също и на разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ. В този смисъл обаче първоначално въведеният в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ текст не е отпаднал, а е бил видоизменен в разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, който съдържа идентична възможност за министъра на здравеопазването да въвежда временни противоепидемиологични мерки. В същата насока е и изменението в разпоредбата на                     чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, която първоначално е препращала към разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, доколкото именно в текста на същата /в сила към датата на извършване на деянието/ е била предвидена възможността на министъра на здравеопазването да издава съответни заповеди, въвеждащи временни противоепидемиологични мерки. След изменението такава възможност е предвидена в разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ /изм. бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което и разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ /изм. ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г., бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ препраща именно към  текста на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ.

За посоченото нарушение санкционна разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ /в сила от  09.04.2020 г./ предвижда наказание „глоба“ в размер от 300 до 1000 лева за лице, което наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или ал. 2, освен ако деянието съставлява престъпление.

Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в предвидения за това деяние минимум от 300 лева, излагайки конкретни мотиви относно решението си, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. 

Съдът при преценка на обжалваното наказателно постановление намира, че същото е ясно, обосновано и доказано, като в хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са нарушили правото на защита на жалбоподателя и да са довели до невъзможност същият да реализира правата си по един адекватен начин.

С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.  

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

            ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 0869 – 0001 от 25.06.2020 г. на Директора на ОД на МВР – гр. Шумен, с което на П.С.П., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/ за нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, като правилно и законосъобразно.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: