№ 11039
гр. София, 07.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110131391 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Гражданското дело е образувано по повод предявен установителен иск от Т. М. В. срещу
„Софийска вода“ АД.
Производството по делото е приключило с решение № 23074 от 19.12.2024г., с което
предявените искове са уважени.
Постъпила е молба по реда на чл. 248 ГПК от адв. Б. – представител на ищеца Т. М. В., с
искане да се измени посоченото по-горе решение в частта на разноските, присъдени нему. В
молбата се твърди, че разноските за заплатено адвокатско възнаграждение следва да се
присъдят в размер, изчислен съобразно броя на отработените часове и посочената в отчет
часова ставка.
Препис от молбата, на основание чл. 248, ал. 2 ГПК, е изпратен на насрещната страна. В
указания срок не е постъпило становище.
Настоящия съдебен състав, след като се запозна с направеното в молбата искане и
доводите в постъпилото становище, намира за установено следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право да
иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява процесуално
допустима. Списък по чл. 80 ГПК е необходим, тъй като ищеца иска изменение на съдебния
акт досежно присъдените нему разноски, какъвто списък се съдържа по делото /л.118/.
Разгледана по същество, молбата е частично основателна.
С оглед изхода на делото разноски се дължат на ищеца, както е посочено и в крайния
съдебен акт, съгласно правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК. Изводът, че разноски се дължат на
ответника, се обосновава с приетото в мотивите на акта за основателност на предявения иск.
Както е посочено, ищецът своевременно е поискал присъждането на разноски.
Разноските за адвокатско възнаграждение се дължат, като същите следва да се присъдят на
адвоката на ищеца, доколкото от представения по делото договор /л.9/ процесуалното
1
представителство на ищеца е оказано по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. При съобразяване на
текста на чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ съдебният състав е определил възнаграждението на
адвоката на 400 лева.
След повторна преценка на критериите, въз основа на които се определя
възнаграждението, съдебният състав приема, че същото следва да бъде увеличено с още
234.33 лева. Делото действително не представлява правна и фактическа сложност, протекло
е в рамките на едно открито съдебно заседание, което е продължило 4 минути. При все това,
цената на иска надхвърля 3000.00 лева, от което следва, че професионалната отговорност на
адвоката се повишава, което дава основание да му се присъди възнаграждение,
съответстващо на тежестта на поетия от него риск. Това възнаграждение съдът определи,
използвайки като ориентир размерите на възнагражденията по НМРАВ. Този съдебен състав
не споделя разбирането, изложено в молбата на адвоката по чл. 248 ГПК за определяне на
дължимото му възнаграждение съобразно негов отчет – по отработени часове и посочена
часова ставка, в който случай търсеното възнаграждение възлиза в общ размер около 852.84
лева. При внимателния преглед на отработените часове, съдебният състав констатира
неразумно завишени часове на работа, като процесуално представителство пред СРС 1.30
мин, след като кантората на адвоката се намира на ул. Алабин и о.с.з. е протекло за 4 минути
според отразения час на започване и приключване в протокола; процесуално
представителство по обезпечително производство – 3 часа, след като искането не е
разгледано в друго дело, а в настоящото, и няма провеждано о.с.з. по разглеждане на
молбата; изготвяне и подаване на 2 бр. уточняващи молби 2 часа – след като съдебният
състав е дал още с първия си акт ясни, подробни и конкретни указания; изготвяне на
писмени бележки – 1.30ч., след като подобно процесуално действие не е необходимо, след
като адвокатът е взел участие в о.с.з. и е изложил тезата си в ход по същество. Положеният
труд на адвоката не следва да бъде подценяван, но същият е нужно да следва своя разумен
ход с оглед вида и характера на поетата и положена защита, зависеща от спецификите на
спора, каквито в случая не се отличават със своята сложност в сравнение с този вид дела.
Посочената ставка, по която се умножават твърдените за отработени часове, също не се
приема като релевантна за случая. Ставката е определена въз основа на заплатата на един
магистрат с частните бонуси и добавка за прослужено време. В случая, работата на
магистрата и работата на адвоката, макар по естество да се свеждат до прилагане на
правото, то двете дейности са различни, подчинени са на различен режим и носената от тях
отговорност е различна по съдържание. Освен това, приобщаването към щатната работна
заплата на магистрата на частни бонуси и допълнителни възнаграждения, би довело до
неоправдано увеличаване на възнаграждението, тъй като „частните бонуси“ се гласуват и
изплащат самостоятелно и независимо всяка година, а допълнителното възнаграждение за
стаж зависи от последния, като имайки предвид по-голям стаж на някои магистрати, то по
този критерий възнаграждението неоправдано би било увеличено в сравнение със
възнаграждението, което същото или друго лице би получило на база този критерий от друг
магистрат при определяне на разноските в крайния съдебен акт. Ето защо, макар използвана
в съдебната практика, този съдебен състав е на мнение, че подобна аналогия при определяне
2
на часовата ставка не може да се приложи на този етап от развитието на законодателната
уредба и на използваните критерии за определянето и.
Изложеното по-горе дава основание постановеното по делото решение да се измени в частта
на разноските, като ответникът бъде осъден допълнително да заплати на адв. Б. разноски от 234.33
лева /разликата между дължимите разноски от 634.33 лева и присъдените вече 400.00 лева/.
Така мотивиран, и на основание чл. 248 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 23074 от 19.12.2024г., постановено по гр.д. № 31391/2024г. по
описа на СРС, 55 състав, в частта на разноските, като:
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 и ал. 1, т. 2 ЗА, „Софийска
вода“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис
III“ № 159, ет.2 и 3, Бизнес център Интерпред, да заплати допълнително на адв. Р. Т. Б.,
личен номер ********** от САК, адвокатско възнаграждение в размер на 234.33 лева -
разноски за адвокатско възнаграждение за оказано на ищеца Т. М. В. процесуално
представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски
съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3