№ 120
гр. Перник, 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Д.М.М.
при участието на секретаря И.К.И.
като разгледа докладваното от Д.М.М. Гражданско дело № 20231720104387
по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от Е. П. П.
ЕГН ********** гр.****** ул.******* **** ** ет.* ап.** и чрез адв.Б.Б. САК
СРЕЩУ ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД ЕИК *********
седалище и адрес на управление гр.София 1324 жк Люлин № 7 бул.Дж.Неру
28 Силвър център етаж 2 офис 40-46 предст. от Г.Т. И Файненшъл Бългаиря
ООД ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр.София 1324 жк
Люлин №
7 бул.Дж.Неру 28 Силвър център етаж 2 офис 40-46 предст. от П Д.
Като видно от петитума на исковата молба, се иска от съда да
постанови решение, с което:
1. да прогласи на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК
нищожността на договор за паричен заем № 4045580 от 28.01.2021 г. между
Е. П. П., ЕГН: ********** и "Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София 1324. ж. к. "Люлин" № 7, бул.
"Джавахарлал Неру" № 28, "Силвър център", етаж 2, офис 40- 46,
представлявано от Г. Т. Т.
В УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ, в случай че отхвърли иска по
чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, да разгледа иска по чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД и съответно след като се установи коректността на изложените
факти и на тяхната правна интерпретация, да се постанови решение, с което
да се прогласи нищожността на разпоредбата на чл. 4 от договор за паричен
заем № 4045580 от 28.01.2021г. между Е. П. П., ЕГН: ********** и "Изи Асет
Мениджмънт" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София 1324. ж. к. "Люлин" № 7, бул. "Джавахарлал Неру" № 28, "Силвър
център", етаж 2, офис 40- 46, представлявано от Г. Т. Т..
1
В УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ, в случай че отхвърли иска по
чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, да разгледа иска по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и
съответно след като се установи коректността на изложените факти и на
тяхната правна интерпретация, да се постанови решение, с което да се
прогласи нищожността на разпоредбата на чл. 4 от договор за паричен заем №
4045580 от 28.01.2021г. между Е. П. П., ЕГН: ********** и "Изи Асет
Мениджмънт" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София 1324. ж. к. "Люлин" № 7, бул. "Джавахарлал Неру" № 28, "Силвър
център", етаж 2, офис 40- 46, представлявано от Г. Т. Т..
В УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ, в случай че отхвърли иска по
чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, да разгледа иска по чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД и
съответно след като се установи коректността на изложените факти и на
тяхната правна интерпретация, да се постанови решение, с което да се
прогласи нищожността на разпоредбата на чл. 4 от договор за паричен заем №
4045580 от 28.01.2021г. между Е. П. П., ЕГН: ********** и "Изи Асет
Мениджмънт" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София 1324. ж. к. "Люлин" № 7, бул. "Джавахарлал Неру" № 28, "Силвър
център", етаж 2, офис 40- 46, представлявано от Г. Т. Т..
2.След като установи коректността на изложените факти и на тяхната правна
интерпретация, да постанови решение, с което да прогласи на основание чл.
26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД нищожността на договор за предоставяне на
гаранция№ 4045580 от 28.01.2021г. между Е. П. П., ЕГН: ********** и
"Файненшъл България” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София 1324. ж. к. "Люлин" № 7, бул. "Джавахарлал Неру" №
28, "Силвър център", етаж 2, офис 40- 46, представлявано от управителят
П.Б.Д.
В УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ, в случай че отхвърли иска по
чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, да разгледате иска по чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД
и съответно след като се установи коректността на изложените факти и на
тяхната правна интерпретация, да се постанови решение, с което да се
прогласи нищожността на договор за предоставяне на гаранция № 4045580 от
28.01.2021 г. между Е. П. П., ЕГН: ********** и "Файненшъл България"
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София 1324. ж.
к. "Люлин" № 7, бул. "Джавахарлал Неру" № 28, "Силвър център", етаж 2,
офис 40- 46, представлявано от управителят П.Б.Д..
В УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ, в случай че отхвърлите иска
по чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, моля да разгледате иска по чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД и съответно след като се установи коректността на изложените
факти и на тяхната правна интерпретация, да се постанови решение, с което
да се прогласи нищожността на договор за предоставяне на гаранция №
4045580 от 28.01.2021 г. между Е. П. П., ЕГН: ********** и "Файненшъл
България" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София 1324. ж. к. "Люлин" № 7, бул. "Джавахарлал Неру" № 28, "Силвър
център", етаж 2, офис 40- 46, представлявано от управителят П.Б.Д..
В УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ, в случай че отхвърли иска по
чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, да разгледа иска по чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД и
съответно след като се установи коректността на изложените факти и на
тяхната правна интерпретация, да се постанови решение, с което да се
прогласи нищожността на договор за предоставяне на гаранция № 4045580 от
28.01.2021 г. между Е. П. П., ЕГН: ********** и "Файненшъл България"
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София 1324. ж.
2
к. "Люлин" № 7, бул. "Джавахарлал Неру" № 28, "Силвър център", етаж 2,
офис 40- 46, представлявано от управителят П.Б.Д..
ИСКА СЕ от съда да осъди "Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК
********* и "Файненшъл България" ЕООД, ЕИК ********* да заплатят на
доверителя ми Е. П. П., ЕГН: ********** направените разноски за
държавни и всякакви други такси в настоящото производство,
както и да заплатят на Б. Б., в качеството му на адвокат, дължимите се
разноски за адвокатско възнаграждение, като за същите ще представя списък
по чл. 80 ГПК.
Иска да се има предвид, че договорът за правна защита и съдействие е
сключен на основание чл. 38, ал. 1, т.З , пр. 2 от Закона за адвокатурата.
Представени са следните писмени доказателства:
- Договор за паричен заем № 4045580 от 28.01.2021 г. и договор за
предоставяне на гаранция №4045580 от 28.01.2021г.
- ответните дружества са били задължени да представят по настоящето
дело справки от счетоводството за размера на задълженията по договор за
паричен заем № 4045580 от 28.01.2021 г. и договор за предоставяне на
гаранция №4045580 от 28.01.2021 г., съдържащи данни за актуалния размер
на дълга, допуснати просрочия и общ размер на погасените суми по кредита и
договора за гаранция.
- били са изискани и платежните нареждания за всички погасителни
вноски.
Ответната страна ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД е депозирала
отговор з срока по чл.131 ГПК- твърди, че не са носител на спорното
материално право, поради което считат, че не са надлежна страна
Считат предявените искови претенции спрямо тях за неоснователни
Претендират разноски в размер 360лв.
Ответната страна Файненшъл България ЕООД са депозирали
отговор в срока по чл.131 ГПК-
Считат, че искът спрямо тях е недопустим тъй като не са пасивно
легитимирани по него
Твърдят, че задълженията по договорите са прехвърлени на Агенция за
събиране на вземанията ООД при условията на чл.99 от ЗЗД
Депозирани са писмени становища
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото не се спори относно фактите-
ОБЯВЕНО Е ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване, че на
28.01.2021 г. между страните е сключен договор за паричен заем № 4045580,
по който ищцата е получила от ответника главница в размер 400 лв.
От представения по делото Договор (страните не спорят относно
сключването му и конкретните му разпоредби, включително обявено за
ненуждаещо се от доказване с доклада по делото) се установява, че между
страните е налице облигационна връзка по договор за кредит и съгласие за
3
връщане на сумата, вкл. нейното олихвяване.
Съгласно чл. 4 от Договора – потребителят следва да предостави
обезпечение – банкова гаранция или поръчител/и. В случай, че това е
поръчител, той трябва да отговаря на конкретни положителни условия
относно осигурителния му доход, както и отрицателни – да не е поръчител по
друго задължение, сключено с кредитора, да няма кредити и др.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Районен съд Перник е сезиран с евентуално съединени искове с правно
основание 26, ал. 1, предл. 1, предл.2 и предл. 3 ЗЗД, респективно чл. 22 ЗПК
за прогласяване за нищожна на клаузата на чл. 4 от договор за потребителски
кредит № 4045580/28.01.2021 г., кумулативно съединен с осъдителен иск с
правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД за прогласяване нищожност на
целия договор
На 28.01.2021 г. Е. П. П., ЕГН: ********** е сключила с първия
ответник "Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК ********* договор за паричен
заем № 4045580, по силата и съгласно условията на който Кредиторът е
предоставил на ищцата :
- сумата 400,00 лв.
-със задължение за връщането й в срок от 4 месеца
-на 4 погасителни вноски,
-при фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40%,
-като общата сума, подлежаща на връщане е 433.88 лв.
- годишният процент на разходите - ГПР е равен на 47,46%.
Има приложен и погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
В чл. 4 от договора за потребителски кредит е предвидено, че
"Заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване
на настоящия договор да предостави на Заемодателя едно от следните
обезпечения:
1/ Две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисвания: да представи служебна бележка от работодател за размер на
трудово възнаграждение; нетния размер на трудовото възнаграждение да е в
размер на 1000 лв
2) Банкова гаранция с бенефициер -
3) Одобрено от Заемодателя Дружество - гарант, което предоставя
гаранционни сделки“.
Предвид и на това ищцата е сключила Договор за предоставяне на
гаранция № 4045580 от 28.01.2021 г., с посочено от заемодателя лице -
вторият ответник Файненшъл България ЕООД, ЕИК *********, по силата
на който се задължила да заплати възнаграждение на дружеството -
поръчител в общ размер 202.12 лева, платимо на 4 погасителни вноски.
4
Процесният договор за заем е потребителски
Страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е
физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и
небанкова финансова институция - търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Според легалната дефиниция в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа
на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане
срещу задължение на длъжника да върне предоставената парична сума.
Поради това процесният договор се подчинява на правилата на ЗПК и
на чл. 143 - 1476 ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за
наличието на които съдът трябва да следи служебно.
По отношение на договор за паричен заем № 4045580 от 28.01.2021г.
между Е. П. П., ЕГН: ********** и "Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК
*********
1. Процесният договор за кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК.
Същият е сключен в нарушение на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК, като в него не е посочен действителният размер на годишният
процент на разходите.
Уговореното възнаграждение за дружеството - поръчител е разход по
кредита, който не е отчетен при съответната калкулация в това отношение.
Съгласно дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя",
съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В нарушение на императивните изисквания на чл. 19. ал. 1 и 2 ЗПК първият
ответник не е включил в договорения ГПР разходите, които следва да
извърши доверителят ми за заплащане на възнаграждение на вторият
ответник, в качеството му на поръчител, поради което ГПР не съответства на
действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.
Последното от своя страна представлява "заблуждаваща търговска практика"
по смисъла на чл. 68 д. ал. 1 и ал. 2. т. 1 от Закона за защита на потребителите,
която води до неравноправност на уговорката за ГПР и до нищожност на
клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК -
нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от
съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК.
От съдържанието на договора за кредит несъмнено може да се обоснове
извод, че предоставянето на гаранция е условие за получаване на сумите по
5
кредита, доколкото гаранционен договор се сключва в деня на сключването
на договора за заем и то със свързано с кредитора дружество (дружеството
кредитор е едноличен собственик на капитала на дружеството гарант, видно
от данните в ТРРЮЛНЦ).
Съдът счита, че алтернативното посочване на видовете обезпечения е
единствено с цел да се създаде впечатление, че кредитополучателят има право
на избор какво конкретно обезпечение да предостави, но на практика този
избор е напълно привиден.
Това е така, защото осигуряването на поръчителството на 2 физически
лица, които допълнително да отговарят на изключително завишените условия
или банкова гаранция в рамките на 3 дни от датата на подписване на
договора, е изначално непосилно за кредитополучателя.
Именно поради тази причина, единствената възможност ищцата да
изпълни задължението си по чл. 4 от договора за заем, е като сключи
гаранционен договор с предварително одобреното от кредитодателя
дружество - гарант, за което следва отново да се подчертае, че е свързано
лице. Самият договор за предоставяне на гаранция е подписан в деня на
сключване на договора за кредит.
При тези данни липсва каквото и да е било съмнение, че сключването на
гаранционния договор е условие за сключването на договора за заем и
усвояването му.
Въз основа на всичко изложено, съдът счита, че дължимото възнаграждение
по гаранционната сделка следва да бъде включено като разход по кредита при
изчисляването на ГПР, както и да бъде отразено при посочване на общата
сума, дължима от потребителя.
В случая това не е сторено, като видно от информацията, посочена в чл.
2. 7 от договора общата сума, дължима от заемателя е 433.88 лв. и се състои
от размера на заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия
срок на договора и е изчислена към момента на неговото сключване,
следователно в нея не е включено възнаграждението по гаранционната
сделка.
Този разход не е взет предвид и при посочване размера на годишния процент
на разходите, видно от разпоредбата на чл. 2. 8 от договора, а при
допълнително въвеждане на дължимото възнаграждение по гаранционния
договор при изчисляване на ГПР, наред с уговорената лихва и съобразено с
размера на кредита и неговия срок, размерът на ГПР многократно надвишава
размера, посочен в договора.
Следва да се отбележи, че основното съображение за приемане на
Директива № 2008/48/ЕО е именно да се даде възможност на потребителите
да взимат своите решения при пълно знание за фактите, поради което те
следва да получават адекватна информация относно условията и стойността
на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът
за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят, както и че с
оглед осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на
предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва
по-специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и
определян по еднакъв начин навсякъде в Европейския съюз. Следователно
размерът на годишния процент на разходите е основният показател, който
оказва влияние върху решението на потребителя да сключи определен
6
договор за кредит или не, който му позволява да извърши реална преценка за
цената, която ще плати за да полза заетата сума. Прикривайки даден разход
по кредита като не е посочен изрично в договора за кредит и не е взет предвид
при посочване размера на ГПР, кредиторът на практика е въвел в
заблуждение потребителя и същият не е бил наясно за риска, който поема,
респ. цената, която трябва да плати преди да бъде обвързан от договора.
Поради всичко изложено, съдът счита че като не е посочен
действителният размер на ГПР в процесния договор за кредит, не е спазено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за задължително посочване на ГПР в
договора за кредит.
Същото се отнася до изискването за задължително посочване на общата
сума, която кредитополучателят следва да върне, въведено със същата
разпоредба, съображения за което бяха изложени по-горе.
2. Разпоредбата на чл. 4 от процесния договор за кредит е нищожна.
Това е така, защото въведените изисквания в цитираната клауза от договора
за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни
затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се
възпрепятства, а от друга страна, непредставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора. Напротив ответното дружество
генерира допълнителна печалба посредством това скрито оскъпяване на
кредита, което става факт при сключването на допълнителния договор за
предоставяне на гаранция.
Видно е, че се цели да се заобиколят изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а
това не е допустимо по смисъла на разпоредбата на чл. 21, чл. 1 от ЗПК –
Всяка клауза е договор за потребителски кредит, имаща за цел ши резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна“.
Видно от информацията в Търговски регистър, съгласно която едноличен
собственик на капитала на "Файненшъл България"ЕООД (дружеството
поръчител) е "Изи Асет Мениджмънт" АД (дружеството кредитор) и
съответно печалбата на "Файненшъл България"ЕООД от извършената от него
търговска дейност като поръчител се разпределя в полза на едноличния
собственик "Изи Асет Мениджмънт"АД, което потвърждава, че изискваното
възнаграждение за гаранция представлява скрито възнаграждение към
кредитора по договора.
Освен това, клаузата на чл. 4 от процесния договор нарушава изискванията
на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП.
Така уговорена разпоредбата противоречи и на добрите нрави и добрите
търговски практика като илюстрира директно уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължава последния, при неизпълнение на
негови задължения да осигури обезпечение, да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка, (чл. 143, т. 5 от ЗЗП).
Не на последно място - тази клауза не е формулирана по ясен и недвусмислен
начин съгласно чл. 147, ал. 1 от ЗЗП, като в това число не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП.
7
Следва да се има предвид също така, че съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
неравноправните клаузи в договора са нищожни, освен ако не са уговорени
индивидуално, като в алинея 2 от посочената разпоредба е разписано, че не са
индивидуално уговорени каузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия.
Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на
Съвета/чл. 3/, според която :не се счита индивидуално договорена клауза,
която е съставена предварително и потребителят не е имал възможност да
влияе на нейното съдържание.
Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са
индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3 от
Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на
договора сочи, че той е договор с общи условия. Безспорно установено е в
настоящия случай, че клаузата на чл. 4 е част от съдържанието на сключеното
между страните съглашение.
Това обаче, не е достатъчно същата да бъде квалифицирана като
индивидуално уговорена, тъй като нормата на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП изрично
прокламира, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им.
В конкретния случай договорът е бланков, като с оглед начина на попълване
на договора намирам, че на доверителя ми не е осигурена възможност да
внася промени в неговото съдържание и да включва нови условия по
изпълнението на договорната връзка, в т. ч. да изрази воля по отношение на
клаузата за предоставяне на обезпечение.
Оттук следва извод, че клаузата по чл. 4 от договора не е индивидуално
уговорена.
С оглед на изложените съображения, съдът счита че посочената разпоредба
от договора за потребителски кредит се явява неравноправна, като цели само
и единствено неоснователно обогатяване на кредитора и доколкото същата не
е договорена индивидуално, съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП се явява нищожна
и не поражда права и задължения за страните.
По отношение на договор за предоставяне на гаранция № 4045580
и
от 28.01.2021г между Е. П. П., ЕГН: ********** и Файненшъл България”
ЕООД, ЕИК *********-
Процесният договор за предоставяне на гаранция е нищожен на
основание чл. 26,
ал. 1 пр. 3 от ЗЗД.
На първо място задължителното изискване за представяне на обезпечение
след сключването на договора за заем е в противоречие с предвиденото в чл.
16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на
заетите средства, съответна на получените гаранции.
На следващо място изискванията за предоставяне в тридневен срок на
поръчителство от две физически лица на постоянен трудов договор, с
определен осигурителен доход и пр., както и изискването за предоставяне на
гаранция от банка, на практика са неизпълними.
8
С поставянето на две практически неизпълними условия за предоставяне на
обезпечение по кредита, длъжникът съзнателно е доведен до необходимостта
да сключи възмезден договор за предоставяне на гаранция и то с одобрено от
заемодателя дружество - гарант.
Горното се потвърждава и от факта, че договорът за гаранция е сключен в
деня, в който е сключен договорът за кредит, както и от изричната уговорка
за изплащане на възнаграждението за предоставяне на гаранция заедно с
месечните вноски по договора за кредит, като вноските за възнаграждение се
събират от "Изи Асет Мениджмънт" АД в полза на "Файненшъл България"
ЕООД.
Тук следва да се посочи още веднъж, че видно от Търговския регистър по
партидата на ответника се установява, че едноличен собственик на капитала
на "Файненшъл България" ЕООД е "Изи Асет Мениджмънт" АД, като двете
дружества са с един адрес на управление.
Основен предмет на дейност на ответника са гаранционни сделки, каквато е
процесната, като печалбата на "Файненшъл България" ЕООД от извършената
от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на
едноличния собственик "Изи Асет Мениджмънт" АД, както и в конкретния
случай. На практика с процесния договор за предоставяне на гаранция не се
цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с "Изи Асет
Мениджмънт" АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза
на "Изи Асет Мениджмънт" АД кредиторът плаща вземането си сам на себе
си.
Със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително
оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на
кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение. В случая ищеца,
като кредитоискател по договора за заем, е икономически по- слабият субект
в правоотношението и за него практически липсва каквато и да било свобода
да договаря условията, при които"Файненшъл България" ЕООД ще му
предостави гаранция.
По изложените съображения съдът счита, че процесният договор за
предоставяне на гаранция противоречи на общо установените житейски
норми за справедливост и добросъвестност.
Налице е неоправдано разместване на имуществени блага, при което едно
лице очевидно търпи значителна загуба, а друго се обогатява, поради което
трябва да се приеме, че сключеният договор за предоставяне на гаранция
накърнява добрите нрави и следва да бъде прогласен за нищожен - по
отношение клаузата на чл.4 от същия договор - на основание чл. 26, aл. 1
пр. 3 от ЗЗД.
При основателност на иска на едно от посочените основания, не е
налице вътрешнопроцесуалната предпоставка за разглеждане на евентуално
съединените възражения.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор ищецът има право на разноски.
Ищецът е доказал разноски със списък по чл.80 ГПК както следва :
50лв.д.такса по иска срещу първия ответник и 50лв. д.такса по иска
9
срещу втория ответник
1000лв. адв.възнаграждение на адв.Б. да предявения иск по чл.26 ал.1
ЗЗД срещу първия ответник и
1000лв. адв.възнаграждение на адв.Б. да предявения иск по чл.26 ал.1
ЗЗД срещу втория ответник
Позовава се на съдебна практика - Решение на СЕС по съединени дела
C-224/19 и C-259/19, в които се приема, че разпределянето на разноските по
съдебно производство пред националните юрисдикции попада в обхвата на
процесуалната автономия на държавите членки, при условие че са спазени
принципите на равностойност и на ефективност.
Съобразявайки принципа на ефективност, в посоченото решение е
прието, че обвързването на разпределението на съдебните разноски само с
присъдените недължимо платени суми, може да възпре потребителя да
упражни посоченото право, предвид разноските, до които води предявяването
на иск по съдебен ред.
По изложените съображения в решението е прието, че член 6, параграф
1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност
трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която
позволява възлагането върху потребителя на част от процесуалните
разноски в зависимост от размера на недължимо платени суми, които са
присъдени вследствие на установяването на нищожност на договорна
клауза, поради неравноправния характер, тъй като подобна правна уредба
създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни
предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол
върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.
В Определение № 50466/30.11.2022 г., постановено по т.д. № 2049/2022
г. на ВКС се приема, че разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК не намира
приложение в хипотезата на уважен иск на потребител за прогласяване
на нищожността на договорна клауза на потребителски договор,
независимо, че ответникът-търговец е признал иска.
Ето защо в полза на ищеца следва да бъдат присъдени доказаните
разноски в размер на 100лв. разноски за държавни такси
Съдът е сезиран с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение
в полза на процесуалният представител на ищеца в размер на 1000 лева по
иска срещу първия ответник и 1000лв. по иска срещу втория ответник
Ответникът е възразил за прекомерност, което съдът напълно споделя.
Първо, налице е ненужно (изкуствено) разграничаванена адв.разноски на
искове, с цел да се оправдае по висок общ хонорар, доколкото мотивите са
идентични по един и същ казус
Избирайки този начин на защита се постига идентичен резултат за
10
страната, но коренно различен такъв по отношение на отговорността за
разноски.
По този въпрос също е налице произнасяне на СЕС (обективирана в 2
български дела С-427/16 и С-428/16), където е прието, че българският съд
може да не се съобрази при възражение за прекомерност на адв. хонорар на
осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК, с мин. размер на адв. възнаграждение определен
в чл. 36 от ЗА, респективно в случая чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, а да съобрази
сложността на действително извършеното от упълномощения адвокат по
делото, поради което може да намали адвокатското възнаграждение под
минималния размер съобразно Наредбата за минимални адвокатски
възнаграждения.
В мотивите си СЕС приема, че това е така, защото не е налице правна
уредба, съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да
гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери
на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при
зачитане на общия интерес.
Ето защо в полза на адв. Б. съдът по правилото на чл. 38, ал. 2 ЗА
определя сума в общ размер на 800 лева (минимални възнаграждение за два
иска по 400,00 лева – така както е сторено и в цитираното от него
Определение № 50466/30.11.2022 г., постановено по т.д. № 2049/2022 г. на
ВКС, тъй като произнасянето по него също касае неоценяем иск, като не е
присъдено съгласно Наредба 1), но доколкото същият не е потребител, не се
ползва от приетото съединени дела C-224/19 и C-259/19 и възнаграждението
му не представлява разноски по смисъла на закона
С оглед изхода на спора на ответниците разноски не се дължат
съобразно наложилата се съдебна практика.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3
ЗЗД, че клаузата на чл. 4 от договор за паричен заем № 4045580/28.01.2021
г., сключен между Е. П. П., ЕГН: ********** и "Изи Асет Мениджмънт"
АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София 1324. ж. к.
"Люлин" № 7, бул. "Джавахарлал Неру" № 28, "Силвър център", етаж 2, офис
40- 46, представлявано от Г. Т. Т. - е нищожна, както и Договор за
предоставяне на гаранция № 4045580 от 28.01.2021г между Е. П. П., ЕГН:
и
********** и Файненшъл България” ЕООД, ЕИК *********
ОСЪЖДА основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Изи Асет Мениджмънт" АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София 1324. ж. к.
"Люлин" № 7, бул. "Джавахарлал Неру" № 28, "Силвър център", етаж 2, офис
40- 46, представлявано от Г. Т. Т. да заплати на Е. П. П., ЕГН: **********
гр.****** ул.******* **** ** ет.* ап.** – сума в размер на 50 лева разноски
по делото.
11
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв „Изи Асет Мениджмънт"
АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София 1324. ж. к.
"Люлин" № 7, бул. "Джавахарлал Неру" № 28, "Силвър център", етаж 2, офис
40- 46, представлявано от Г. Т. Т. да заплати на адвокат Б. Б. сума в размер
на 400 лева.
ОСЪЖДА Файненшъл Бългаиря ООД ЕИК ********* седалище и
адрес на управление гр.София 1324 жк Люлин № 7 бул.Дж.Неру 28 Силвър
център етаж 2 офис 40-46 предст. от П Д. да заплати на
Е. П. П., ЕГН: ********** гр.****** ул.******* **** ** ет.* ап.** –
сума в размер на 50 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА Файненшъл Бългаиря ООД ЕИК ********* седалище и
адрес на управление гр.София 1324 жк Люлин № 7 бул.Дж.Неру 28 Силвър
център етаж 2 офис 40-46 предст. от П Д. да заплати на основание чл.38 ал.1
З АДв- на адвокат Б. Б. сума в размер на 400 лева.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
12