РЕШЕНИЕ
№ 5264
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20221110208401 по описа за 2022 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на раздел V от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по постъпила жалба от „Хоспис-Парадайз“, ЕООД , със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Подуене, кв. „Хаджи Димитър“, ул. „Клисура“ №20,
представлявано от Галина Димитрова Андонова с ЕГН **********, в качеството й на
управител против наказателно постановление (НП) №22-2200099/31.05.2022 г., издадено от
Виолета Цветанова Василева, изпълняващ длъжността директор на Дирекция „Инспекция по
труда“-София (ДИТ - София), с което на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ) е
наложено административно наказания „имуществена санкция“ в размер на 1500 (хиляда и
петстотин) лева, за нарушение на чл.61,ал.1 във връзка с чл. 1, ал.2 от КТ
В жалбата се излагат твърдения, за допуснати съществени материални и процесуални
нарушения в хода на административнонаказателното производство. Моли се за отмяна на
процесното НП като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован,се представлява от законен
представител – адвокат Ц. И., която поддържа тезата, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и неправилно и моли за неговата отмяна. Претендира адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна – ДИТ-София редовно призована, се представлява от
упълномощения процесуален представител – юрисконсулт Юлия Дардова, която оспорва
жалбата и моли процесното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
СРП редовно призована, не се явява и не изпраща представител.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
1
Жалбата на „Хоспис-Парадайз“ ЕООД, против наказателно постановление (НП)
№22-2200099/31.05.2022 г., е подадена в законоустановения срок и е насочена срещу
обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
На 18.01.2022 г. в 11:30 ч. е извършена проверка по спазване на трудовото
законодателство на място в хоспис „Парадайз", находящ се в гр. София, ул. „Клисура" № 20,
стопанисван от „Хоспис-Парадайз" ЕООД и на 01.03.2022 г. при преглед на представените
документи в ДИТ-София. При проверката е констатирано, че лицето Е. Т. Н., ЕГН:
********** работи като „санитар", с определено работно време (от 7:00 часа до 14:00 часа) и
определено работно място, без сключен трудов договор в писмена форма. В декларация от
Е. Т. Н. е вписано, че същата работи като „санитар" в горепосочения обект от 01.01.2022 г.,
със сключен граждански договор, с работно време от 07:00 часа до 14:00 часа, последно
получено трудово възнаграждение в размер на 480.00 лв. за месец декември 2021 г.,
изплатено на 14.01.2022 г. При поискване на документите в ДИТ – София е предоставен
трудов договор от 31.01.2022 г., както и справка за приети и отхвърлени уведомления от
31.01.2022 г. съгласно чл. 62, ал.5 от КТ от НАП. За извършената проверка е съставен
протокол с № ПР-2201674/01.03.2022 г. и от Е. С., на длъжност „главен инспектор“ в ДИТ-
София, е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 22-
2200099/01.03.2022 г., за това, че дружеството, в качеството си на работодател не е
сключило трудов договор с Е. Т. Н., ЕГН: ********** преди постъпването й на работа.
Препис от акта е връчен на упълномощен представител на дружеството на 01.03.2022 г. В
законоустановения срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН е постъпило възражение.
Административнонаказващият орган(АНО) е прегледал преписката, ведно с издадения
АУАН и постъпилото възражение и на 31.05.2022 г. е издал процесното наказателното
постановление, което е връчено на управителя на санкционираното дружество на 13.06.2022
г.
Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото
доказателствени материали: гласни доказателства – показанията на свидетелката Е. С. и в
приобщените по надлежния процесуален ред на чл. 283 от НПК писмени доказателства.
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията на свидетел Е. С. и
прецени, че показанията й са пълни, последователни и логични, без вътрешни противоречия,
като в тях актосъставителката излага своите преки и непосредствени възприятия относно
извършването на проверката, констатираното нарушение и съставянето на АУАН за него, т.
е. показанията на същата се явяват източник на пряка доказателствена информация по
случая и затова съдът ги кредитира изцяло.
От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови Решението си
съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно
субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който
то е наложено. Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването
на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в
посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение
на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на наказателно постановление,
административно-наказващия орган е този, който поддържа административно-наказателното
обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акта за установяване на
административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по
презумпция. Същите не се считат за установени, до доказване на противното, със способите
за събиране на доказателствата в наказателния процес.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по спазването на
процесуалните правила относно компетентността на длъжностните лица, съставили,
съответно издали двата процесуални документа (АУАН и НП), счете, че правилата за
2
компетентност са спазени. В случая АУАН е съставен от компетентен за това орган и от
компетентно длъжностно лице – свидетел Е. Николова, съгласно чл. 416, ал. 1, вр. чл. 399
от КТ и предвид Заповед № З-0157/16.02.2022 г.,която е била на длъжност „главен
инспектор“ в ДИТ-София (видно от приложената длъжностна характеристика), а НП е
издадено от директора на дирекцията, който е оправомощен да издава НП съгласно чл. 416,
ал. 5 от КТ.
Наред с това, съставените АУАН и НП отговарят на изискванията на чл.42,
респективно на чл. 57 от ЗАНН. И двата акта съдържат по идентичен начин изчерпателно
описание на констатираното нарушение, включително мястото и времето на извършването
му, както и съответствие между фактическото описание на нарушението и неговата правна
квалификация. Оплакванията в обратния смисъл съдът намира за неоснователни.
Съдебният състав на настоящата инстанция счита, че се установява безспорно и
категорично, че при извършената проверка жалбоподателят, в качеството си на работодател
не е сключил трудов договор с лицето Е. Т. Н., ЕГН: ********** (починала) преди
постъпването й на работа, с което е нарушил разпоредбата на чл. 61, ал.1 във вр. с ал. 2 от
КТ. Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че извършената работа е
трябвала да бъде извършена за определен резултат и поради това, се урежда с граждански
договор, а не с трудов. От приложените писмени документи, безспорно се доказа, че между
дружеството-жалбоподател и лицето Е. Т. Н., ЕГН: ********** ( починала) е бил сключен
граждански договор за длъжността „санитар“, с определено работно време, място на работа
и заплащане за периода 01.01.2022 г. до 31.01.2022 г. Приложена е декларация за отказ на
лицето да сключи трудов договор от 04.01.2022 г. и дори е открито на място в проверявания
обект в работно облекло, което е попълнило и декларация по време на извършваната
проверка в обекта – 18.01.2022 г. С разпоредбата на чл. 1, ал. 2 КТ изрично е
регламентирано, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като
трудови правоотношения, като чл. 61, ал. 1 от КТ предвижда, че трудовият договор между
работника и работодателя се сключва преди постъпването на работа. Недопустимо е да се
прибягва до граждански договори, когато те се използват, за да се прикрие по същество
предоставянето на работна сила. В тези случаи е налице нарушение на чл. 61, ал. 1, във вр.
чл. 1, ал. 2 от КТ с цел заобикаляне на предвидената в нормативната уредба правна защита
на трудовите правоотношения. Това поведение е съставомерно по чл. 414, ал. 3 от КТ,
поради което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
дружеството в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ.
Тъй като е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо
лице не следва да бъде обсъждан въпросът за вината, тъй като отговорността на
юридическите лица е обективна и безвиновна.
Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал.3 от КТ за нарушението на чл. 61 от КТ се
предвижда административно наказание имуществена санкция в размер от 1500 до 15000 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че наложената на жалбоподателя санкция е опредЕ. при
спазване на установените в чл. 27 от ЗАНН принципи, като размерът на санкцията
съответства на характера и тежестта на извършеното нарушение и е съобразен с целите,
визирани в ЗАНН.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че конкретният случай на
административно нарушение е от определените нарушения, които не могат да бъдат
разглеждани като „маловажни” съгласно чл. 415в, ал. 2 от КТ.
По гореизложените причини, съдът приема, че НП е правилно и законосъобразно, и
като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и с оглед направеното искане на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно, тъй
като издаденото НП се потвърждава. Съгласно чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
3
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. На основание чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в производства
по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв., поради което
съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от закона минимум.
Така мотивиран, съдът на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-2200099/31.05.2022 г., издадено
от Виолета Цветанова Василева, изпълняваща длъжността директор на Дирекция
„Инспекция по труда-София“, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, на
жалбоподателя „Хоспис-Парадайз“ ЕООД, е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл. 61,
ал. 2 във връзка с чл.1, ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА жалбоподателя „Хоспис-Парадайз“ ЕООД, на основание чл. 63 д, ал. 4 от
ЗАНН, да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр. София
сумата от 80 (осемдесет) лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4