Р Е Ш Е Н И Е
№ 111/25.5.2021 г.
гр.
Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети административен състав
На пети
май 2021 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар
В. Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Драганов
Административно дело № 70 по описа на 2021 година.
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО), вр. чл. 145 и следващите от АПК.
Образувано е по
жалба на Д.Б.С. ***, против Решение № 2153-28-36 от 19.02.2021 г. на Директора
на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) гр.
Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата ѝ с вх. № 1012-28-64 от
10.02.2021 г. против Разпореждане № 281-03-281-5 от 29.01.2021 г. на Ръководителя
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ, гр. Ямбол, с което на основание
чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 54а, ал. 1 от КСО е отказано
отпускане на парично обезщетение за безработица.
С доводи за
незаконосъобразност на атакувания административен акт се иска неговата отмяна и
на потвърденото с него разпореждане, като се излагат твърдения за нарушение на
процесуалните правила и на материалноправните норми,
както и за несъответствие с целта на закона. Твърди се необоснованост на извода
на административния орган за липса на нормативно установените изисквания за
отпускане на ПОБ по реда на чл. 54а, ал. 1 от КСО, като се сочи допуснато
нарушение на чл. 35 от АПК поради неизясняване на всички факти и обстоятелства
от значение за случая и необсъждане направените възражения.
В съдебно
заседание оспорващата, редовно призована, се явява лично, поддържа жалбата на
посочените в нея основания и иска съдът да я уважи като основателна и доказана,
ведно със законните последици от това. Ангажира писмени доказателства; допълнително
представя писмени бележки чрез редовно упълномощения процесуален представител -
адвокат П.М. от *. Заявява се претенция за разноски.
Ответникът по
делото - Директорът на ТП на НОИ-Ямбол, своевременно и редовно призован, се
представлява от Старши юрисконсулт А.С., която оспорва жалбата и моли за
постановяване на решение, с
което същата да бъде отхвърлена с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. По ангажираните от оспорващата писмени доказателства е изразено
писмено становище с изложени в него подробни съображения. Допълнително
представя писмена защита.
По делото са събрани писмени доказателства, приобщена e
административната преписка по издаването на оспорения акт.
След като извърши
цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Със Заявление от
15.06.2020 г. (л. 53) Д.Б.С. поискала отпускане на парично
обезщетение за безработица по реда на КСО, като декларирала, че е упражнявала
трудова дейност в друга държава – Германия, за периода 10.02.2020 г. – 06.06.2020 г., както и че трудовото ѝ правоотношение с COVA JOB е прекратено на 06.06.2020 г., (за които
обстоятелства към заявлението са приложени съответни документи от немските
институции - л. 56-98). Във връзка с така подаденото заявление с Разпореждане № 281-03-281-1 от
16.06.2020 г. на ЗА Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на
НОИ-Ямбол, (оправомощен със Заповед № 1015-28-81 от
17.07.2018 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол), на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО производството е спряно, като са посочени мотиви „до получаване на СЕД U017
и СЕД U004“ (л. 51). С Писмо вх. № 1029-28-1201#1 от 24.02.2020 г. по описа на ТП на
НОИ-Ямбол при административния орган е постъпил структуриран електронен
документ U002, като са изискани и приложени в административната преписка и СЕД U017 и СЕД U004 (л. 39-50), с оглед на което с Разпореждане № 281-03-281-2 от
06.01.2021 г. на ЗА Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на
НОИ-Ямбол, (оправомощен със Заповед № Ц1015-28-46 от
15.10.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол), на основание чл. 55 от АПК
производството по отпускане на паричното обезщетение за безработица е
възобновено с мотиви: „получен СЕД U017 и СЕД U004“.
Въз основа на
съдържащите се в горепосочените официални удостоверителни документи данни с
Разпореждане № 281-03-281-3 от 29.01.2021 г. на ЗА Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол, (оправомощен
със Заповед № Ц1015-28-46 от 15.10.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол), на
основание чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 54а, ал. 1 от КСО,
на Д.Б.С. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по
съображения, че лицето няма осигуряване във фонд „Безработица“ за 12 месеца от
последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването (л. 37). На същата
дата - 29.01.2021 г., са издадени две други разпореждания, а именно:
Разпореждане № 281-03-281-4 (л. 35), с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1
от КСО е отменено предходното Разпореждане № 281-03-281-3 от 29.01.2021 г. за
отказ на ПОБ, поради представени нови документи (Справка от Персоналния
регистър на НОИ за осигурителните периоди от 01.01.2018
г. до 31.12.2020 г. за С. – л. 36); процесното
Разпореждане № 281-03-281-5 (л. 33), с което на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 54а, ал. 1 от КСО е отказано отпускане на ПОБ при
излагане на следните мотиви: „с вх. № 1029-28-1201#1/24.02.2020 г. е получен
документ U002 от компетентната институция на Германия, с който са потвърдени
следните осигурителни периоди: от 19.03.2018 г. до 30.08.2018 г.; от 26.10.2018
г. до 31.12.2018 г.; от 01.03.2019 г. до 01.03.2019 г.; времето от 21.01.2019
г. до 28.02.2019 г. е потвърдено като неосигурен период; с документ СЕД U017 е
потвърден осигурителен период от 10.02.2020 г. до 12.06.2020 г. Съгласно чл.
54а от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са
внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12
месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. На
основание горното лицето не придобива право на парично обезщетение за
безработица“. Липсват данни за връчване по надлежния ред на Разпореждане №
281-03-281-3 и Разпореждане № 281-03-281-4 – и двете от 29.01.2021 г., а видно
от Известие за доставяне ИД PS 8600 00TJDW G (л. 34), Разпореждане № 281-03-281-5 от 29.01.2021 г.
е връчено лично на оспорващата на 03.02.2021 г., оспорено е по административен
ред с Жалба вх. № 1012-28-64 от 10.02.2021 г. по описа на ТП на НОИ-Ямбол, по
която е налице произнасяне с Решение № 2153-28-36 от 19.02.2021 г. на Директора
на ТП на НОИ-Ямбол, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна по подробно
изложени в контролния акт съображения за липса на изискуемите по закон
предпоставки за отпускане на поисканото ПОБ.
На 22.02.2021 г.
Решение № 2153-28-36 от 19.02.2021 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол е връчено
лично на Д.С. (л. 26) и е оспорено по съдебен ред с жалба вх. № 577 от
05.03.2021 г. по описа на ЯАС, въз основа на която е образувано и настоящото
съдебно производство.
При тази
фактическа установеност съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в преклузивния срок по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, с оглед на което
е допустима.
Разгледана по
същество, жалбата се преценя като основателна
по следните съображения:
В съответствие с
разпоредбата на чл. 168 от АПК, вр. чл. 142 от АПК,
съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт към
момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се
ограничава само с тези, посочени от оспорващия, като установяването на нови
факти от значение за делото след издаването на акта се преценява към момента на
приключване на устните състезания. За да е законосъобразен един административен
акт, е необходимо да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за
валидност, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма,
при спазване на административнопроизводствените
правила, да не противоречи на материалноправните
разпоредби и да е в съответствие с целта на закона. Липсата на някое от
посочените изисквания за законосъобразност опорочават административния акт и предпоставят неговата отмяна.
Предмет на
оспорване в настоящото съдебно производство е Решение № 2153-28-36 от
19.02.2021 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Ямбол, с което е оставена без
уважение жалбата на Д.Б.С. против Разпореждане № 281-03-281-5 от 29.01.2021 г.
на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ, гр.Ямбол за
отказ да се отпусне парично обезщетение за безработица.
Съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО, пред ръководителя на
съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу разпореждания за отказ или
неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица,
като ал. 3 от същия текст регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се
произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от
получаването им. Процесното решение е издадено от
Директора на ТП на НОИ–Ямбол, с оглед на което съдът намира, че то е
постановено от компетентен орган по чл. 117 от КСО и в предвидена от закона
форма. Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по
материя, време и място орган.
Настоящият
съдебен състав намира обаче, че оспореното решение е постановено при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила
и в противоречие с материалноправните разпоредби,
което обуславя неговата отмяна, както и на потвърденото с него разпореждане, на
основанията по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.
Съобразно
разписаното в чл. 54а, ал. 1 от КСО, право на парично обезщетение за
безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски
във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди
прекратяване на осигуряването и които отговарят на посочените в т. 1-3 от
текста изисквания, а именно: да имат регистрация като безработни в Агенцията по
заетостта; да не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в
Република България или пенсия за старост в друга държава, респ. - да не
получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или
професионална пенсия по чл. 168; да не упражняват трудова дейност, за която
подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на
друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
Според разписаното в текста на ал. 2 на чл. 54а от КСО, за придобиване право на
парично обезщетение по ал. 1 се зачита и времето, зачетено за осигурителен стаж
по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по
който Република България е страна или на европейските регламенти за координация
на системите за социална сигурност, какъвто е и настоящият случай. Съгласно чл.
8 от Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица
(НОИПОБ), осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни и осигурителни книжки и с документ по образец,
утвърден от управителя на НОИ; осигурителен стаж, придобит по законодателството
на държава, с която се прилага международен договор, по който Република
България е страна, или европейските регламенти за координация на системите за
социална сигурност, се удостоверява с документ, предвиден в съответния договор
или регламент (ал. 1). Когато лицето декларира осигурителен стаж, придобит в
държава, с която се прилага международен договор, по който Република България е
страна, или европейските регламенти за координация на системите за социална
сигурност, но не представя необходимите документи, се извършва проверка и този
стаж се удостоверява по установения ред (ал. 2). С оглед така посочената
нормативна уредба, съдът приема, че в случая намира приложение Регламент (ЕО) №
987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за
установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за
координация на системите за социална сигурност - с него е въведен механизъм на
координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за
безработица.
Спорен между
страните е въпросът относно размера на осигурителния стаж на С. и времето, за
което са били внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“.
В конкретния казус,
за да постанови оспорения отказ, административният орган се позовава на
изисканата и получена по служебен път информация, съдържаща се в структурирани
електронни документи U002 и U017, от които се установява следното: с формуляр U002 са
потвърдени осигурителни периоди за времето от 19.03.2018 г. до 30.08.2018 г.;
от 26.10.2018 г. до 31.12.2018 г.; от 01.03.2019 г. до 01.03.2019 г.; времето
от 21.01.2019 г. до 28.02.2019 г. е потвърдено като неосигурен период; със СЕД
U017 е потвърден осигурителен период от 10.02.2020 г. до 12.06.2020 г. Въз
основа на това е направен извод, че лицето не отговаря на заложените в чл. 54а,
ал. 1 от КСО изисквания за отпускане на ПОБ, тъй като не са внесени
осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните
18 месеца преди прекратяване на осигуряването. За да потвърди така
произнесеният административен акт, решаващият орган приел в своя контролен акт,
че в конкретния случай последното осигуряване на оспорващата С. е с дата
13.06.2020 г., като периодът на 18 месеца назад е за времето от 13.12.2018 г.
до 12.06.2020 г., за който период сумарно има потвърден осигурителен стаж от
компетентната германска институция в размер на 4 месеца и 22 дни, а именно: от
13.12.2018 г. до 31.12.2018 г. (8 дни); от 01.03.2019 г. до 01.03.2019 г. (1
ден); от 10.02.2020 г. до 12.06.2020 г. (4 месеца и 3 дни).
Основателно е
оплакването в жалбата, че административният орган в нарушение на чл. 35 от АПК
е постановил акта си, без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за
случая. Доколкото жалбоподателката още към момента на
подаване на заявлението за отпускане на ПОБ е приложила документи, съдържащи
данни за наличие на осигурителни периоди и за времето от 21.01.2019 г. до
30.11.2019 г. (л. 71), административният орган е следвало да събере
необходимата информация за изясняване на това релевантно в случая
обстоятелство. Възражение в тази насока с представяне на съответни
доказателства е направено от С. и при оспорването на разпореждането за отказ от
ПОБ пред горестоящия административен орган, но видно
от съдържанието на процесното решение, същото не е
обсъдено. Неправилно както Ръководителят на осигуряването за безработица в ТП
на НОИ – Ямбол, така и Директорът на ТП на НОИ – Ямбол в оспореното решение са
приели за доказани единствено посочените там осигурителни периоди, позовавайки
се на данните, съдържащи се в служебно изисканите и получени формуляри по
регламентите. Видно от представените в хода на съдебното производство
Удостоверение за доходи в съответствие с § 117 от Книга XII на Социалния кодекс и Фишове за бруто-нето доход за месеците януари,
февруари, май, юни, юли, август и септември 2019 г. с легализиран превод от
немски език, за спорния период лицето е извършвало трудова дейност, за което са
внасяни съответни осигурителни вноски, в т. ч. и за безработица - тези
релевантни обстоятелства нито са изследвани, нито са обсъждани от
административните органи в хода на проведените административни производства,
въпреки възражението на оспорващата в тази насока, което съставлява нарушение
на визираното в чл. 35 от АПК правило за изясняване на относимите
към конкретния казус факти и обстоятелства преди произнасянето. Това нарушение
е съществено, тъй като ако не беше допуснато, административният орган би
достигнал до други изводи, като в крайна сметка пристъпването на посоченото
правило е довело и до неправилно приложение на материалния закон, тъй като при
зачитане на посочените осигурителни периоди, събрани с вече установените от
административните органи такива, се установява, че са налице визираните в
нормата на чл. 54а, ал. 1 от КСО материалноправни
предпоставки за отпускане на обезщетението за безработица, а именно - за лицето са
внесени осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през
последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.
Гореизложеното
обосновава извод за основателност на жалбата, която следва да се уважи, като се
отменят оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Ямбол и потвърденото с
него разпореждане на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ –
Ямбол. Тъй като естеството на административния акт не позволява решаването на
въпроса по същество, на основание чл. 173, ал. 2, предложение трето от АПК,
делото следва да бъде изпратено като преписка на Ръководителя на осигуряването
за безработица в ТП на НОИ – Ямбол за ново произнасяне по заявлението на Д.Б.С.
от 15.06.2020 г., с което е поискано отпускане на парично обезщетение за
безработица, при съобразяване на дадените в мотивите на настоящото решение
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, касаещи
определянето на осигурителните периоди за жалбоподателката.
Предвид изхода
спора ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателката
направените от нея разноски в размер на общо 310 лв., от които 10 лв. –
заплатена държавна такса за образуване на делото и 300 лв. - заплатено
адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие №
87940 от 19.04.2021 г.
Водим от горното, Я А С, трети административен състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение №
2153-28-36 от 19.02.2021 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Ямбол и потвърденото
с него Разпореждане № 281-03-281-5 от 29.01.2021 г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ, гр. Ямбол.
ВРЪЩА делото като
преписка на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Ямбол за
ново произнасяне по Заявление от 15.06.2020 г. за отпускане на парично
обезщетение за безработица, подадено от Д.Б.С., съобразно дадените в мотивите
на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона.
ОСЪЖДА ТЕРИТОРИАЛНО
ПОДЕЛЕНИЕ НА НОИ – ЯМБОЛ да заплати на Д.Б.С. ***, с посочен съдебен адрес:***,
адвокат П.М. от *, сумата от 310 (триста и десет) лева, представляваща разноски
по делото.
Решението на
основание чл. 119, вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, буква
„б“ от КСО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: /п/ не се чете