№ 2137
гр. Пазарджик, 12.11.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско
дело № 20245220101719 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
И на второ повикване в 10:00 часа, се явиха:
Ищецът Е. И. Б. – редовно призован, чрез адв. В. К., не се явява.
Представлява се от пълномощника си адв. К., редовно упълномощена с
пълномощно към исковата молба.
Ответникът ** АД – редовно призван, не изпраща представител. От
пълномощника на дружеството – юрк. к, е постъпило писмено становище с вх.
№27865/11.11.2024 г., с което се заявява, при наличие на редовна процедура за
призоваването, делото да бъде разгледано в отсъствие на представител на
ответника, както и че се поддържа отговора на исковата молба и направените в
него доказателствени искания. Заявено е становище по доказателствените
искания и по съществото на спора. Не се предявяват нови доказателствени
искания.
АДВ. К.: Моля да се даде ход на делото.
С оглед редовното призоваване на страните, съдът счита, че не е налице
процесуална пречка за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
1
АДВ. К.: - Поддържам исковата молба. Освен тези доказателства, които
сме посочили, нямаме други доказателствени искания. Да се приемат
постъпилите ч.гр. д. и копие от изпълнително дело.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Правната квалификация на делото е по чл. 439, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.
110 от ЗЗД.
Подадена е искова молба от от адвокат В. К., Адвокатска колегия
Пазарджик, ул.**, моб. телефон **, като процесуален представител на Е. И. Б.,
ЕГН **********, град ** СРЕЩУ ЗК „**" АД, ЕИК **, гр. София, п.к. 1700,
район ** представлявано от П. В. Д., ** Съдебен адрес: Адвокат В. К.,
адвокатска колегия Пазарджик, ул.**, моб. телефон ** Правно основание
чл.124, във връзка с чл. 439 от ГПК, в която се твърди, че Районен съд
Пазарджик, Гражданска колегия IX състав, на основание чл.416 във вр. с чл.
410 от ГПК, констатирайки, че Разпореждане № 9909/28.08.2017 г. по ЧГД №
3291/2017 г. по описа на Районен съд Пазарджик, подлежи на изпълнение е
издал изпълнителен лист срещу Е. И. Б., ЕГН **********, от град **, да
заплати на кредитора ЗК „**" АД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. **1, представлявано от ** и П. В. Д. - изпълнителни
директори, с процесуален представител - юрисконсулт **а, сумата от 10931,91
лв. /десет хиляди деветстотин тридесет и един лева и деветдесет и една
стотинки/ - главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението - 22.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски в размер на 218,64 лв. /двеста и осемнадесет
лева и шестдесет и четири ст./ - внесена държавна такса и възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 150,00 лв. / сто и петдесет лева/.
Твърди се, че с молба от 22.11.2017 г., ЗК „**" АД е поискал срещу Е. Б. да
бъде образувано изпълнително дело за посочените по-горе суми, както и, че
било заведено изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист, издаден
на 27.10.2017 г., с взискател ЗК „**" АД, под №** по описа на Частен съдебен
изпълнител Георги Тарльовски, peг. № 882, район на действие Окръжен съд
Пазарджик, с адрес: гр. Пазарджик - 4400, **. Твърди се още, че на 04.12.2017
г. по изпълнителното дело е присъединен кредитор - НАП по образувано
срещу Е. Б. дело № 13060000444/2006 г. за сумата от 1681.36 лева., както и, че
на 05.01.2018 година частният съдебен изпълнител е наложил запор на
2
банкови сметки на Е. Б. в ОББ, Търговска Банка и Първа Инвестиционна
банка, като съответно били получени уведомления от посочените банки, че
длъжникът Б. не притежава суми по сметки в тези банки. Твърди се, че с
молби съответно от 17.12.2019 г., 02.12.2019 г., 10.08.2022 г. и 28.09.2023 г.
взискателят ЗК „**" АД, чрез своя процесуален представител, е отправял
молби до ЧСИ Георги Тарльовски, с които е искал извършване на справки за
наличие на суми по банкови сметки на длъжника, запор върху трудово
възнаграждение, налагане на запор на МПС и други движими вещи. Посочва
се, че на 13.12.2023 година е насрочен опис на движими вещи на длъжника Б.,
който да се осъществи на 08.02.2024 г. и на 15.02.2024 г., като съобщението за
насрочения опис на движими вещи не е било връчено на длъжника Б.. По
основанието на иска е изложено становище, че по изпълнителното дело е
извършено едно изпълнително дело действие, а именно, налагане на запор на
банкови сметки на длъжника Б. в ОББ, ТБ, и ПИБ на 5.01.2018 г., като
следващото предприето изпълнително действие - насрочване опис на
движими вещи е било осъществено на 13.12.2023 г., т.е. след изтичане на
петгодишния давностен срок. Посочва се, че съгласно разясненията, дадени в
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, т. 10, давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането /чл.116 б.В ЗЗД/, както и, че прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ) насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Твърди се, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
3
разпределение и др. Твърди се че за периода от издаването на изпълнителния
лист - 27.10.2017 г. до насрочването на опис на движими вещи в дома на Е. Б. -
13.12.2023 г., единственото изпълнително действие е осъществено на
05.01.2018 година чрез налагане запор на банкови сметки на Е. Б. в ОББ,
Търговска Банка и Първа Инвестиционна банка. Оформен е петитум, с който
се моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че Е. И.
Б., ЕГН **********, не дължи сумите от 10931,91 лв. - главница, ведно със
законната лихва, считано от 22.08.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата, 218,64 лв. - платена държавна такса, и 150,00 лв. - възнаграждение за
процесуално представителство, по изп. дело № ** по описа на Частен съдебен
изпълнител Георги Тарльовски, peг. № 882, район на действие Окръжен съд
Пазарджик, с взискател ЗК „**" АД София. Формулирани са особени искания
за спиране на изпълнението по изп. дело № ** по описа на Частен съдебен
изпълнител Георги Тарльовски, peг. № 882, район на действие Окръжен съд
Пазарджик, с взискател ЗК „**" АД София, като обезпечение на настоящия
иск. Моли се съдът да изиска и приложи по настоящото производство изп.
дело № ** по описа на Частен съдебен изпълнител Георги Тарльовски, peг. №
882, район на действие Окръжен съд Пазарджик, с взискател ЗК „**" АД
София. Моли се съдът да присъди направените разноски по делото, сторени от
Е. Б. за участието му в съдебното производство. Сочат се доказателства.В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “**” АД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А, ЕИК **,
представлявано от Валентин Илиев и Владислав Милев - изпълнителни
директори, чрез пълномощника юрк. Ирина Ангелова к, в която се изразява
становище по основателността на исковете, като се заявява, че същите се
оспорват изцяло по основание и размер, като се счита, че същите са
неоснователни, по следните съображения: На първо място се твърди, че
вземането не е погасено по давност, тъй като са били предприети действия,
прекъсващи давността. Сочи, че съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като се твърди, че в
настоящия случай давността е започнала да тече от издаване на
изпълнителния лист на 13.03.2015 г., като следвало да се има предвид, че
длъжникът не бил направил възражение за изтекла погасителна давност по
реда на чл. 414 от ГПК. Сочи, че според Тълкувателно решение № 2/2013 г. от
4
25.06.2015 г. по т.д. № 2 по описа за 2013 г. на ВКС, ОСГТК, по смисъла на чл.
116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като
такива действия са посочени насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане
за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Твърди, че с молба вх. № 13889/22.11.2017 г. е било
образувано самото изпълнително дело № 868/2017 г. на ЧСИ – Тарльовски,
рег. № 882, РД – ОС – Пазарджик, като сочи, че на 26.06.2015 г. било
постановено ТР № 2 по тълк. д. №2/2013 г., с което се приемало, че с всяко
изпълнително действие погасителната давност се прекъсва и започва да тече
нов давностен срок, който е петгодишен съобразно разпоредбата на ч. 117,
ал.2 ГПК. Сочи, че вземането на взискателя е било установено със заповед за
изпълнение на районния съд, която била приложена към изпълнителното
производство. Твърди, че от приложените документи от изпълнително дело
ставало ясно, че на 17.12.2019 г. вх. № 17166 е било извършено първото
изпълнително действие съгласно т. 10 от тълкувателното решение, когато било
поискано налагането на запор върху банковите сметки на ищеца от взискателя.
Твърди се, че от този момент е започнал да тече нов давностен срок по чл. 117,
ал.2 ЗЗД (5 годишен срок) до 17.12.2024г., тъй като искането за извършване на
изпълнително действие прекъсвало погасителната давност и започвал да тече
нов давностен срок. Твърди се, че на 10.08.2022 г. с вх. № 7123 е подадена
нова молба от кредитора ЗК “**” АД с искане да се наложи запор върху
трудовото възнаграждение на ищеца. Тази молба, според ответника, била
подадена преди да е настъпила перемпция по чл.433, ал.1, т. 8 ГПК и преди да
изтече давностният срок за вземането до 17.12.2024г. след последното
поискано изпълнително действие, прекъсната била отново погасителната
давност и била започнала да тече нова погасителна давност по чл. 117, ал.2
ЗЗД до 10.08.2027 г., която не била изтекла и към настоящия момент. Твърди,
че следователно давността по отношение на вземането е била прекъсната с
молбата за издаване на изпълнителен лист и още веднъж - с подаване на
посочените по-горе молби по образуваното дело. Твърди се, че в случая
следвало да се има предвид и че заповедта за изпълнение се връчвала на
5
длъжника, който имал право на възражение по реда на чл. 414 от ГПК и ако
депозира такова, съдът дава указание за предявяване на установителен иск.
Твърди, че липсата на възражение по чл. 414 от ГПК означавала признание на
длъжника на вземането на кредитора, като това означавало, че целта на
заповедното производство е да облекчи и двете страни в процеса, т.е. както
кредитора, така и длъжника, и затова последният не можел да черпи
единствено позитиви от това производство. Именно затова можело да се
направи извод, че актът за безспорно вземане по заповедното производство се
ползва със СПН. Като аргумент в този насока сочи разпоредбата на чл. 424, ал.
1 от ГПК, според която длъжникът може да оспори вземането по искове ред,
само при наличието на нови, респ. новооткрити обстоятелства или
доказателства от съществено значение за спора. Сочи се, че в т.10 на ТР №
2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че при изпълнителният
процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Твърди се, че искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение, както и че ищецът няма нужда да поддържа
висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и
разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи
посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка,
предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и
изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи. За пълнота се посочва, че давността е прекъсната и с подаването на
отговор на исковата молба по същата, тъй като с предявяване на отрицателни
установителни искове, ищците не прекъсват давността текла в тяхна полза.
Сочи се, че в Решение № 99 от 10.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 681/2012 г., I
г.о. се приема, че прекъсването на давността в хипотезата на чл. 116, б. "б" ЗЗД
се свързва винаги с действия на носителя на спорното материално право,
насочени срещу лицето, което би могло да се позове на погасителна или
придобивна давност, а не обратното. В този смисъл се посочва, че е и Решение
6
№ 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г.о., с което се давало
отговор по един от въпросите, по които е допуснато касационното обжалване -
при предявяването на отрицателния установителен иск от длъжника, че
вземането е погасено по давност, поддържано от ответника насрещно
възражение за неизтекъл давностен срок, е действие прекъсващо давността,
защото след предявяването му кредиторът не може да противопостави
насрещен положителен иск със същия предмет, нито (в общия случай) да
предприема действия за принудително изпълнение. Твърди се, че
прекъсването е било под условие - ако с влязло в сила решение отрицателният
установителен иск бъде отхвърлен (по арг. от чл.116, б. "б" вр. с чл.117, ал.2
ЗЗД), като сочи, че поради това, давността следвала да се счита прекъсната и с
подаването на отговор на исковата молба. Въз основа на изложените
обстоятелства ответникът счита, че към датата на предявяване на иска пред
РС- Пазарджик на 24. 04. 2024 г., погасителната давност по вземането на
ищеца не е изтекла, поради което процесната сума по вземането срещу ищеца
е дължима и съответно предявеният иск следвало да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Поради изложените съображения и в съответствие
с разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК се моли съдът да не възлага в тежест на
дружеството направените съдебни и деловодни разноски, защото било видно
от приложените по делото доказателства, че със своето поведение не е дало
повод за образуване на настоящото производство. Оформен е петитум, с който
се моли съдът да отхвърли така предявения иск като неоснователен и
недоказан, като с оглед изхода на делото се претендира присъждане на
съдебни и деловодни разноски, и юрисконсултско възнаграждение. Изложено
е становище по доказателствата на ищеца. Формулирани са искания.
Съдът, с Определение по чл.140, във връзка с чл. 157 от ГПК е приел
представените към исковата молба и отговора на ответника писмени
доказателства. Освен това се е разпоредил да се изиска за приложение по
настоящото дело изп. д. № ** г. по описа на ЧСИ Георги Тарльовски с рег. №
882, с район на действие ПзОС, и освен това е дал указания до ищцовата
страна, че следва да внесе по сметка на ЧСИ такса в размер на 24,00 лв., за
изпълнение на посоченото действие по събиране на доказателството. Със
същото определение съдът е разпоредил да се изиска за приложение по
настоящото дело ч.гр.д. №3291/2017г. по описа на РС Пазарджик.
Съдът УКАЗВА на ищцовата страна в настоящото производство, че носи
7
доказателствената тежест за установяване и доказване на твърдените от нея
факти и обстоятелства, с които обосновава претендираните си права, а
именно осъществяването на всичките елементи на състава на института на
петендираното погасяване по давност, а ответникът, от своя страна, следва да
докаже фактите и обстоятелствата обосноваващи неговите възражения, а
именно извършването на изпълнителни действия по изпълнително дело, които
са прекъснали давността.
АДВ. К.: - Нямаме други доказателствени искания. Ще се ползваме от
приложеното копие от изпълнителното дело на ЧСИ Тарльовски.
СЪДЪТ, по доказателствата, и на основание чл. 157 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства по настоящото дело копие от изп.
д. № ** г. по описа на ЧСИ Георги Тарльовски с рег. № 882, с район на
действие ПзОС, както и ч.гр.д. №3291/2017 г. по описа на РС Пазарджик.
АДВ. К.: - Да се приключи делото.
След изчерпване на доказателствените искания, съдът счете делото за
изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. К.: - Уважаема госпожо съдия, аз ще Ви моля с Вашето решение да
уважите исковата претенция на Е. Б., във връзка с подадена от него искова
молба по чл. 439 ГПК, срещу ЗК „**“ АД, за задължения които той има към
съответната застрахователна компания, във връзка със заведено срещу него
изп. д. № 868/2017 г., по описа на ЧСИ Георги Тарльовски с район на действие
Окръжен съд Пазарджик. В исковата молба съм изложила защо считам, че
това е така, а то е така, защото за периода от образуване на изпълнителното
дело, което е на 22.11.2017 г. единственото изпълнително действие, което е
извършено, това е запор на банкова сметка в „ОББ“ Пазарджик, което е
осъществено на 05.01.2018 г. Тогава, е датата на която е получен запорът в
съответната банка. Видно от представения от ответната страна отговор е, че те
посочват, че единственото извършено изпълнително действие по
изпълнителното дело е осъществено на 17.12.2019 г., от когато те считат, че
тече 5 годишната погасителна давност, което в конкретния случай не е така.
8
Датата 17.12.2019 г. е дата, която се свързва с подадена от ЗК „**“ молба до
ЧСИ Тарльовски, с която молба се иска да се направи справка за банковите
сметки и да се наложи запор, какъвто не е налаган. Отделно от това в исковата
молба съм посочила, че е насрочен опис на движими вещи в дома на Е. Б.,
като насрочването е станало на 13.12.2023 г., когато вече е била изтекла 5
годишната погасителна давност. Тук следва да се постави основният въпрос
по това дело, според мен, и той е, подаваните, съответно в 2019-а година и в
2021-а година на съответни дати, молби, от ЗК „**“, които са еднотипни, и с
които се иска справки за банковите сметки представляват ли действия по
изпълнението? Определено считам, че те не представляват действия по
изпълнението, това би било значимо, тези молби, ако сме в условия на
перемпция, какъвто не е настоящия случай, тъй като в рамките от
образуването на изпълнителното дело, в рамките на две години, „**“ са
подавали съответно молби, тоест не е настъпила перемпция по това дело. В
този смисъл, ще Ви моля и след като се съобразите ТР № 2/26.06.2015 г., да
приемете за установено, че задължението, което ищецът Е. Б. има към ЗК „**“
е погасено по давност, и ще Ви моля да присъдите направените разноски за
участието на Е. Б. в настоящия процес, по списък с разноските, който
представям, и в този смисъл ще моля за Вашето решение.
Съдът ПРИЛАГА по делото представения списък по чл. 80 от ГПК,
както и постъпилото от ответната страна писмено становище с вх.№
27865/11.11.2024 г. и ОБЯВИ на страните, че ще се произнесе с решение по
делото в законоустановения едномесечен срок, но не по-късно от 12.12.2024 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:11
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
9