Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 27.05.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА
ЧЛЕНОВЕ : АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
ИЛИАНА
СТАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Станкова ч.гр.д. № 9473 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 463, ал. 1 ГПК вр. чл. 278 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена
от „М.С Т.“ ЕООД в качеството му на взискател
в производството по изп.д. № 202078004000087 по описа на ЧСИ В.Л., с рег. № 780
в КЧСИ, с район на действие СГС, срещу извършено неформално разпределение без
дата. Жалбоподателят сочи, че по изпълнителното дело не е налице предявяване на
разпределението и не е получил съобщение за изготвянето на такова, поради което
моли жалбата да се счита в срок. Сочи, че не е осигурено участието му в
изпълнителното производство, тъй като поканата за доброволно изпълнение не му е
връчена редовно. Излага доводи, че извършеното неформално разпределение е
незаконосъобразно на първо място, поради обстоятелството, че не е спазена
разпоредбата на чл. 462 ГПК и не е предявено разпределението на длъжника и
всички взискатели. На второ място, твърди, че не е присъединен като взискател
такъв с наложен обезпечителен запор на 30.04.2020 г., чието вземане било
привилегировано вземане. На трето място, частният жалбоподател твърди, че имал
публични задължения в по-голям размер. В частната жалба е инкорпорирана и жалба
срещу разноските в изпълнителното производство. Иска се от съда извършеното
разпределение да бъде отменено.
Взискателят П.Й.М.оспорва
жалбата. Сочи, извършеното разпределение да е извършено правилно, като
единственият привилегирован кредитор е била държавата за публичните й вземания.
В мотивите си ЧСИ В.Л. счита
жалбата за недопустима, а разгледана по същество – за неоснователна. Сочи, че
въз основа на обезпечителна заповед от 06.03.2019 г. издадена по гр.д. №
2771/2019 г. по описа на СГС е наложен обезпечителен запор в полза на
взискателя П.Й.М.по сметките на длъжника „М.С.“ ЕООД в „Първа инсвестиционна
банка“ АД, като по образуваното изпълнително дело № 20197800400157 е изпратено
запорно съобщение от 07.03.2019 г. Изпълнителното дело е присъединено към
настоящето, като изпълнителните действия са насочени именно върху сумата, по
отношение на която е наложен по-рано от взискателя обезпечителен запор, като
липсва друг по-рано наложен. Частният съдебен изпълнител сочи, че поканата за
доброволно изпълнение на длъжника е връчена на посочения в Търговския регистър
негов адрес на управление, като съобщението се е върнало в цялост с
отбелязване, че адресата не пребивава на адреса. Сочи, че съобразно постъпило
удостоверение по чл. 191 ДОПК длъжникът е имал задължение към държавата в
размер на 9794,31 лева. Сочи, че на 01.07.2020 г. е съставен констативен
протокол, в който е отразено постъпването на сумата от
74 230 лева, както и е посочено, че сумата от 9794,31 лева следва да бъде
преведена на НАП, сумата от 59700,82 лева – да бъде преведена на взискателя и
сумата от 4731,87 лева – да се усвоят за такси по Тарифата към ЗЧСИ. Сочи,
че цитираният в жалбата запор, наложен на 30.04.2020 г. не касае производството
по изпълнително дело 202078004000087 и лицето, в чиято полза е наложен, не се
счита за присъединен по силата на закона взискател.
С
уведомление от 13.01.2021 г. уточнява, че изготвеният на 01.07.2020 г.
констативен протокол има характер на разпределение.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 462,
ал. 1 вр. с ал. 2 ГПК съдебният изпълнител предявява разпределението на длъжник
и взискателите, които се призовават за това в определен от съдебния изпълнител
ден, като последните имат право да обжалват същото в 3-дневен срок от
получаване на съобщението за извършеното разпределение. В настоящия случай се
установява, че по изпълнително дело № 202078004000087 е
съставен констативен протокол на 01.07.2020 г., в който
частният съдебен изпълнител е отразил постъпването на сумата от 74 230 лева от
„Първа инвестиционна банка “ АД, както и е посочено, че сумата от 9794,31 лева
следва да бъде преведена на НАП, сумата от 59700,82 лева – да бъде преведена на
взискателя и сумата от 4731,87 лева – да се усвоят за такси по Тарифата към
ЗЧСИ и видно от отбелязването на гърба на платежното нареждане сумите на същия
ден са преведени по сметки съответни на взискателяП.М., НАП и ЧСИ за такси.
Така съставеният протокол следва
да се има предвид като разпределение по смисъла на чл. 462, ал.1 ГПК, като от
материалите по изпълнителното дело не се установява същото да е предявено на
длъжника и всички взискатели. Ето защо съдът намира, че подадената частна жалба
е в срок. Същата е подадена срещу подлежащ на обжалване и от лице, което има
право и интерес от обжалването. Поради изложеното жалбата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, частната жалба се явява основателна.
Изпълнителното производство е
образувано по искане на взискателяП.Й.М., като в производството като присъединен
взискател е конституиран и ТД на НАП
София.
Видно от изпълнителния лист, въз
основа на който е образувано изпълнителното производство, вземането на
първоначалния взискател е за главница за възнаграждение на търговския
пълномощник от 15.11.2013 г. в размер на 74 200,00 лев, ведно със законната
лихва от 01.06.2018 г, сумата от 5 013 лева – разноски в арбитражното
производство и 1353,43 лева – разноски в производството по издаване на
изпълнителния лист.
Видно от удостоверение вх. №
567/04.06.2020 г. длъжникът „М.С Т.“ ЕООД има непогасени публични вземания в
размер на 9797,31 лева.
От материалите по изп.д. №
202078004000087 по описа на ЧСИ В.Л., се
установява, че на 28.05.2020 г. е изпратено запорно съобщение до „Първа
инвестиционна банка“ АД за запор на сметките на длъжника при нея до сумата в
размер общо на 103 838,14 лева, като в запорното съобщение е посочено, че
сумата е обезпечена със запор, наложен със запорно съобщение изх. №
842/07.03.2019 г. по изп.д. № 20197800400157 по описа на ЧСИ Л., образувано
между същите страни.
На 03.06.2020 г. по сметка на ЧСИ
от „Първа инвестиционна банка“ АД е преведена сумата в размер на 74 230,00
лева.
На 01.07.2020 г. е съставен констативен
протокол, в който частният съдебен изпълнител е отразил постъпването на сумата
от 74 230 лева от „Първа инвестиционна банка “ АД, както и е посочено, че
сумата от 9794,31 лева следва да бъде преведена на НАП, сумата от 59700,82 лева
– да бъде преведена на взискателя и сумата от 4731,87 лева – да се усвоят за
такси по Тарифата към ЗЧСИ и видно от отбелязването на гърба на платежното
нареждане сумите на същия ден са преведени по сметки съответни на взискателяП.М.,
НАП и ЧСИ за такси. Този констативен протокол на практика, представлява
разпределение по чл. 462, ал. 1 ГПК и е подлежащият на обжалване акт. Липсата
на предявяване на страните в изпълнителното производство има за своя последица
не започване на течението на срока за обжалване на разпределението по чл. 462,
ал.1 ГПК.
Видно от справка за банкови
сметки и сейфове на физически лица, издадена от БНБ, върху вземанията от „Първа
инвестиционна банка“ АД, които са предмет на изпълнителния запор, от който е
последвало разпределението на процесната сума се налице общо три запора – от
08.03.2019 г., от 18.06.2019 г. и от 30.04.2013 г. Първият запор от 08.03.2019
г., представлява обезпечителен запор, касаещ вземането на взискателяП.Й.М.. Видно от служебно изисканото писмо от ЧСИ М.К.вторият
запор е по изпълнително делото № 20197880400252 с предмет вземания на „Уникредит Булбанк“ АД по заповед за незабавно изпълнение по
гр.д. № 22329/2019г. по описа на СРС, 33 състав, а третият запор е по
изпълнително дело № 20207880400203, образувано въз основа на обезпечителна
заповед, издадена на 09.03.2020 г. от РС гр. Сливница с взискател С.М.Г.в
размер на 5950,00 лева.
По делото е изискано и копие от
определението за допускане на това обезпечение от 09.03.2020 г., от
съдържанието на което не се установява основанието на вземането, за което
същата е издадена, а само неговия размер.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното.
Според чл. 463, ал. 1 ГПК окръжният
съд разглежда жалбата срещу разпределението по реда на чл. 278 ГПК.
Същевременно, ал. 2 на чл. 278 ГПК предвижда,
че при отмяна на обжалвания акт съдът сам решава въпроса по делото, т.е. съдът
в производството по частни жалби действа като пълен въззив, а не само като
контролно-отменителна инстанция. Това именно е целял и законодателят с
предвиденото в чл. 463, ал. 1 ГПК препращане
към реда по чл. 278 ГПК - да
предвиди отклонение от иначе контролно-отменителните правомощия на съда при
обжалване действията на съдебния изпълнител, като при някои видове обжалвани
действие съдът да действа като инстанция по същество. Това е направено при
обжалването на разпределението по чл. 460 ГПК и на
постановлението по чл. 521, ал. 2 ГПК.
Както и в производството по частни жалба, така и в производството по чл. 463 ГПК съдът
не е ограничен от оплакванията в жалбата, а служебно проверява
законосъобразността на разпределението, тъй като и правилата за привилегиите /чл. 136 ЗЗД/ са
императивни. Това е така и предвид естеството и предназначението на
разпределението, предвиждащо поредност на удовлетворяване на определени
вземания от определена събрана сума, поради което логически невъзможно е да се
провери правилността само на част от отредените суми без да се провери
правилността на цялостното разпределение на събраната сума съобразно чл. 136 ЗЗД.
Съгласно чл. 460 от ГПК, ако
събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на
всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред
отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на
предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания
по съразмерност. Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се
определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за
удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частичното изплащане
на всяко едно от тях. В разпределението се включват тези вземания, които са
били предявени до деня на изготвянето му - на първоначалния взискател, на
присъединените по право или по искане взискатели, както и разноските по изпълнението,
които не са предварително внесени от взискателя и които съдебният изпълнител
има право служебно да събере от длъжника съобразно чл. 79, ал. 2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 459, ал.1, изр. 1 ГПК кредиторът, в полза
на който е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, се смята
за присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на
обезпечението.
Предвид отбелязването за наложени
други запори по сметката на длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД, извън
този обезпечаващ вземанията на първоначалния взискател, съдебният изпълнител не
е определил правилно кръга на взискателите по изпълнителното дело, като не е
конституирал като присъединени по право взискатели тези с наложени запори върху
вземането, по отношение на което е насочено принудителното изпълнение -
„Уникредит Булбанк“ АД и С.М.Г.. Разпоредбите, определящи кръга на взискателите
по право са императивни, поради което съдът намира, че следва да бъде извършена
проверка и по въпроса за участието и поредността на привилегиите и по отношение
на взискателите, които макар и да не са конституирани от ЧСИ като взискатели,
имат качеството на присъединени по право такива.
По първи ред – чл. 136, ал.1, т.
1 ЗЗД се включват вземанията за разноски
по принудителното изпълнение, които са направени във връзка с конкретния
изпълнителен способ. Тук се включва таксата за налагане на запора в размер на
18,00 лева и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху всички изпълнявани вземания, в
това число на основание чл. 459, ал.1, изр. второ ГПК.
В конкретния случай общият размер на всички изпълнявани вземания възлиза на 125199,81
лв., включваща:
- сумите по изпълнителни я лист, издаден в полза наП.Й.М., съобразно посоченото в поканата за доброволно изпълнение общо в
размер на 82 266,43 лв / в т.ч. главница –
74200,00лева, неолихвяеми вземания 6366,43 лева и разноски в изпълнителното
производство в размер на 1700,00 лева/;
- сумата от 9794,31 лв.- публични задължения
- 27189,07
лева – вземания по изпълнителен лист в полза на „Уникредит Булбанк“ АД / в т.ч. главница- 23099,11; 474,82 лева – законна лихва за периода
18.04.2019 г. – 01.07.2019 г. и неолихвяеми вземания в размер на 993,92 лева,
присъдени разноски – 1551,54 лева и разноски по изпълнителното дело в размер на
1069,68 лева/.
- сумата в размер на 5950,00 лева – вземане по обезпечителен запор,
наложен в полза на С.М.Г..
Общата дължима такса по т. 26 възлиза на 5723,99 лв. без ДДС, но пропорционалната част спрямо конкретно събраната сума
от 74 230, 00 лв. е в размер на 3393,70
лв. без ДДС
или 4072,45 лв. с ДДС, която сума следва да се отреди в полза на
ЧСИ в реда по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД,
наред със сумата от 18,00 лева - за
налагане на запора в полза на първоначалния взискател.
Липсват кредитори с вземания по реда на чл. 136, ал. 1, т.2, т. 3 и т. 4 ЗЗД , както и не
се установява вземането на С.М.Г.да е за трудово възнаграждение, каквито са
твърденията във въззивната жалба. Ето защо съдът намира, че това обезпечено
вземане не е привилигеровано по смисъла на чл. 136, ал. 1, т. 5 ЗЗД.
Следващ ред на привилегия са вземания на държавата, с изключение на
наложени глоби – чл. 136, ал.1 т. 6 ЗЗД. Съобразно изгответното разпределение
по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД в полза на НАП за погасявена на публични държавни задължения е разпределена сума в размер на 9 797,31 лв. От представена по изпълнителното дело справка за неплатени задължения
се установява, че именно в такъв размер са дължимите суми,
като възражението на длъжника за по-голям размер на тези вземания се явява
неоснователно.
Остатъкът от сумата за разпределение в
размер на 60 360,24 лева следва да бъде
разпределена между взискателя П.Й.М.и присъединения взискател „Уникредит Булбанк“ АД, при спазване правилото на чл. 136,
ал. 2 ЗЗД за съразмерно удовлетворяване, като същевременно на основание чл.
459, ал.1, изр.2 ГПК на обезпечения кредитор С.М.Г., също бъде разпределена
съразмерна на останалите взискатели сума.
С
оглед на това, сумата от 60 360,24 лева следва да бъде разпределена между хирографарните
кредитори, както следва:
- на първоначалния взискател П.Й.М.-
сумата от 43027.60 лева.
- на присъединения по право взискател „Уникредит
Булбанк“ АД - сумата от 14220,63 лева
- на присъединения по право взискател С.М.Г.- 3112,01 лева.
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба, подадена от взискателя „М.С Т.“ ЕООД, ЕИК: ********, разпределение на сумата
от 74 230,00 лева , получена от вземания
от „Първа инвестиционна банка“ АД,
извършено съобразно констативен
протокол от 01.07.2020 г. по изп.д. № 202078004000087 по описа на ЧСИ В.Л., с рег. №
780 в КЧСИ, с район на действие СГС, И ПОСТАНОВЯВА
сумата от 74 230,00 лева, да
бъде разпределена, както следва:
- вземанията за разноски по
принудителното изпълнение в полза на ЧСИ В.Л. в размер на 4072,45
лева – пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
- вземане на П.Й.М.за разноски по
принудителното изпълнение в размер на 18,00 лева за налагане на запор.
- сумата в размер на 9794,31 лева – на
НАП за погасяване на публични вземания.
- за първоначалния взискател П.Й.М.-
сумата от 43027.60 лева
за частично погасяване на дължимата главница по изпълнителния лист от 13.03.2020
г. по т.д. № 477/2020 г. по описа на СГС.
- на взискателя „Уникредит
Булбанк“ АД - сумата от 14220,63
лева за частично погасяване на вземането по изпълнително делото №
20197880400252 , на ЧСИ М.К.за изпълнение на заповед за незабавно изпълнение по
гр.д. № 22329/2019г. по описа на СРС, 33 състав.
- на взискателя С.М.Г.- сумата от 3112,01 лева – заделяне по
обезпечителна заповед, издадена на 09.03.2020 г. от РС гр. Сливница, по
изпълнително дело № 20207880400203 на ЧСИ М.К., рег. № 788, с район на действие
СГС.
Решението
подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от
съобщаването му.
Решението да се съобщи на страните,
на присъединените по право взискатели „Уникредит Булбанк“ АД и
С.М.Г..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.