Определение по дело №106/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 175
Дата: 30 април 2020 г.
Съдия: Васил Стоянов Гатов
Дело: 20205000600106
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 6 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 175    

 

    Пловдив 30.04.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателна колегия, на двадесет и трети април две хиляди и двадесета година, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВАСИЛ ГАТОВ

                           ЧЛЕНОВЕ:  МИЛЕНА РАНГЕЛОВА

   МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА    

 

                                             

 

разгледа докладваното от съдията Васил Гатов вчнд №106/20г. по описа на съда, образувано по частна жалба на адв. Д.Д. – защитник на подсъдимата В.П.Б. против Определение от 12.02.2020г. по нохд №8/19  на Окръжен съд *.

 

        Производството е по реда на глава ХХII НПК.

 

С обжалваното  определение, състав на Пазарджишкия окръжен съд на основание чл.309 НПК е потвърдил мярката за неотклонение „Подписка“, взета по отношение на подсъдимата В.П.Б..

 Недоволна останала жалбоподателката  и чрез защитника си го обжалвала. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на определението поради липса на мотиви. Според защитата няма основания  спрямо подсъдимата да се взема мярка за неотклонение и се претендира отмяната му.

 Апелативният съд, като съобрази възраженията на жалбоподателката, провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното Определение и за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбата е подадена  в срок,  от активно легитимирана страна и се явява допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е основателна.

В производство по чл.309 НПК, съдът потвърдил мярката за неотклонение „Подписка“, взета спрямо подсъдимата Б..

До този извод съдът е стигнал като е взел предвид единствено  постановената присъда.

Съдът не е съобразил обаче, че постановената присъда е процесуалната предпоставка, диктуваща произнасянето на съда по въпроса, свързан с мярката за неотклонение, при което е задължителна  преценката на редица обстоятелства, обуславящи потвърждаването, изменението или отмяната й, както и излагане на правните съображения за взетото решение.

Настоящият състав установи тотална липса на такива съображения в атакуваното определение. Така волята на съда остава неразбираема, както за страните, така и за контролиращата инстанция и сочи на липса на мотиви, което във всички случаи е процесуално нарушение от категорията на абсолютните, налагащо отмяна на съдебния акт.

Независимо от това, характерът на производството и императивът  на чл.345, ал.2 НПК налагат решаването на въпросите по частната жалба в настоящето производство.

В тази връзка първата инстанция е следвало да съобрази, че мерките за неотклонение по съществото си са законово регламентирани мерки за процесуална принуда, целите им са посочени в разпоредбата на чл.57 НПК и са насочени към осигуряване на нормалното протичане на наказателното производство и към осигуряване на изпълнението на влязлата в сила присъда.

Системното тълкуване на двете разпоредби в логическата им обвързаност позволява дефинирането на мерките за неотклонение като инструмент за осигуряване на ефективен наказателен процес, респективно за нормалното изпълнение на влязлата в сила присъда. С това се изчерпва тяхното предназначение. Ефективният наказателен процес осъществява непосредствените задачи на процеса по чл.1, ал.1 НПК - осигурява разкриване на престъпленията, разобличаването на виновните и правилното прилагане на закона в разумен срок, съгласно изискването на чл.22 НПК.

Именно за обезпечаването на процеса се допуска ограничаване на правата на обвиняемия, респективно подсъдимия, но само дотолкова, доколкото е необходимо за ефективното му провеждане. За да осигури пропорционалност при ограничаването на правата на обвиняемия, НПК е въвел като основание за индивидуализиране на подходящата мярка за неотклонение /от подписка до задържане под стража/ различната степен на убедителност и интензивност на предпоставките по чл. 5, т. 1, б. "с" ЕКПЧ, които намират съответното отражение в чл.56 и чл.57 НПК. 

На практика това означава, че във всеки конкретен случай следва внимателно и прецизно да се прецени необходимо ли е за процеса ограничение на правата на обвиняемия, респ. подсъдим и ако е така - в коя от посочените в закона форми то е достатъчно. Анализът трябва да търси отговор на въпроса коя форма на държавна принуда е адекватна по тежест на степента на риска от възпрепятстване на хода и приключването на процеса.

В синхрон с тези принципи е и разпоредбата на чл.309, ал.1 НПК, в която е разписано генерално задължението на съда, след постановяване на присъдата да се произнесе и по мярката за неотклонение. Преценката е наложителна, защото с оглед постановената присъда определената мярка за неотклонение може да се окаже неподходяща.

В тази връзка следва да се има предвид, че докато ал.2 дава възможност на съда да утежни положението на подсъдимия като замени мярката му за неотклонение с по-тежка или му вземе такава, то в ал. 4 са посочени хипотезите, при които съдът задължително отменя или заменя взетата мярка за неотклонение с най – леката предвидена в закона.

Лексическото тълкуване, при което се разкрива смисловото съдържание на отделните изрази в диспозицията на чл.309, ал.4 НПК очертава две възможности, с които съдът разполага в посочените хипотези.

Първата обхваща случаите, когато спрямо подсъдимия е взета мярка  за неотклонение гаранция, домашен арест или задържане под стража. Тогава съдът е длъжен да я замени с най – леката, предвидена в закона, а именно „Подписка“.

В случаите обаче, когато спрямо подсъдимия е взета най- леката  мярка за неотклонение „Подписка“, съдът не разполага с друга процесуална възможност освен да я отмени, защото очевидно не разполага с възможност да я замени с по – лека такава.

Именно в този смисъл жалбата на подсъдимата се явява основателна.

Поради това, мярката за неотклонение „Подписка“, взета спрямо подсъдимата Б. се явява в противоречие с изискванията на ЕКЗПЧОС и вътрешното ни наказателно законодателство, в частност разпоредбата на чл.309, ал.4 НПК и следва да бъде отменена

С оглед гореизложеното и на основание чл. 345 НПК Апелативният съд

 

 

                        О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОТМЕНЯ  Определение от 12.02.2020г. по нохд №8/19  на Окръжен съд *, с което е  потвърдена мярката за неотклонение „Подписка“, взета по отношение на подсъдимата В.П.Б. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

На основание чл.309, ал.4, вр. ал.1 НПК ОТМЕНЯ взетата по отношение на подсъдимата В.П.Б. мярка за неотклонение „Подписка“.

Определението е окончателно.

 

     

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

  2.