О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
Пловдив 30.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
наказателна колегия, на двадесет и трети април две хиляди и двадесета година, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
разгледа докладваното от съдията Васил Гатов вчнд №106/20г. по описа на съда, образувано по частна жалба на адв. Д.Д. – защитник на подсъдимата В.П.Б. против Определение от 12.02.2020г. по нохд №8/19 на Окръжен съд *.
Производството е по реда на глава ХХII НПК.
С обжалваното определение, състав на
Пазарджишкия окръжен съд на основание чл.309 НПК е потвърдил мярката за неотклонение
„Подписка“, взета по отношение на подсъдимата В.П.Б..
Недоволна останала жалбоподателката и чрез защитника си го обжалвала. В жалбата са
релевирани доводи за незаконосъобразност на определението поради липса на мотиви.
Според защитата няма основания спрямо
подсъдимата да се взема мярка за неотклонение и се претендира отмяната му.
Апелативният съд, като съобрази
възраженията на жалбоподателката, провери изцяло обосноваността и
законосъобразността на обжалваното Определение и за да се произнесе взе предвид
следното:
Жалбата е подадена в срок, от активно легитимирана страна и се явява
допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е основателна.
В производство по чл.309 НПК, съдът потвърдил мярката за неотклонение
„Подписка“, взета спрямо подсъдимата Б..
До този извод съдът е стигнал като е взел предвид единствено постановената присъда.
Съдът не е съобразил обаче, че постановената присъда е процесуалната
предпоставка, диктуваща произнасянето на съда по въпроса, свързан с мярката за
неотклонение, при което е задължителна преценката на редица обстоятелства, обуславящи
потвърждаването, изменението или отмяната й, както и излагане на правните
съображения за взетото решение.
Настоящият състав установи тотална липса на такива съображения в
атакуваното определение. Така волята на съда остава неразбираема, както за
страните, така и за контролиращата инстанция и сочи на липса на мотиви, което
във всички случаи е процесуално нарушение от категорията на абсолютните,
налагащо отмяна на съдебния акт.
Независимо от това, характерът на производството и императивът на чл.345, ал.2 НПК налагат решаването на
въпросите по частната жалба в настоящето производство.
В тази връзка първата инстанция е следвало да съобрази, че мерките за
неотклонение по съществото си са законово регламентирани мерки за процесуална
принуда, целите им са посочени в разпоредбата на чл.57 НПК и са насочени към
осигуряване на нормалното протичане на наказателното производство и към
осигуряване на изпълнението на влязлата в сила присъда.
Системното
тълкуване на двете разпоредби в логическата им обвързаност позволява
дефинирането на мерките за неотклонение като инструмент за осигуряване на
ефективен наказателен процес, респективно за нормалното изпълнение на влязлата
в сила присъда. С това се изчерпва тяхното предназначение. Ефективният
наказателен процес осъществява непосредствените задачи на процеса по чл.1, ал.1 НПК - осигурява разкриване на престъпленията, разобличаването на виновните
и правилното прилагане на закона в разумен срок, съгласно изискването на чл.22 НПК.
Именно за
обезпечаването на процеса се допуска ограничаване на правата на обвиняемия,
респективно подсъдимия, но само дотолкова, доколкото е необходимо за ефективното
му провеждане. За да осигури пропорционалност при ограничаването на правата на
обвиняемия, НПК е въвел като основание за индивидуализиране на подходящата
мярка за неотклонение /от подписка до задържане под стража/ различната степен
на убедителност и интензивност на предпоставките по чл. 5, т. 1,
б. "с" ЕКПЧ, които намират съответното отражение в чл.56 и чл.57 НПК.
На практика това
означава, че във всеки конкретен случай следва внимателно и прецизно да се
прецени необходимо ли е за процеса ограничение на правата на обвиняемия, респ.
подсъдим и ако е така - в коя от посочените в закона форми то е достатъчно.
Анализът трябва да търси отговор на въпроса коя форма на държавна принуда е
адекватна по тежест на степента на риска от възпрепятстване на хода и
приключването на процеса.
В синхрон с тези принципи е и разпоредбата на
чл.309, ал.1 НПК, в която е разписано генерално задължението на съда, след постановяване
на присъдата да се произнесе и по мярката за неотклонение. Преценката е
наложителна, защото с оглед постановената присъда определената мярка за
неотклонение може да се окаже неподходяща.
В тази връзка следва да се има предвид, че докато ал.2 дава възможност на
съда да утежни положението на подсъдимия като замени мярката му за неотклонение
с по-тежка или му вземе такава, то в ал. 4 са посочени
хипотезите, при които съдът задължително
отменя или заменя взетата мярка за неотклонение с най – леката предвидена в
закона.
Лексическото тълкуване, при
което се разкрива смисловото съдържание на отделните изрази в диспозицията на чл.309, ал.4 НПК очертава две възможности, с които съдът разполага в посочените хипотези.
Първата обхваща случаите, когато спрямо подсъдимия е взета мярка за неотклонение гаранция, домашен арест или
задържане под стража. Тогава съдът е длъжен да я замени с най – леката,
предвидена в закона, а именно „Подписка“.
В случаите обаче, когато спрямо подсъдимия е взета най- леката мярка за неотклонение „Подписка“, съдът не
разполага с друга процесуална възможност освен да я отмени, защото очевидно не разполага
с възможност да я замени с по – лека такава.
Именно в този смисъл жалбата на подсъдимата се явява основателна.
Поради това, мярката за неотклонение „Подписка“, взета спрямо подсъдимата Б.
се явява в противоречие с изискванията на ЕКЗПЧОС и вътрешното ни наказателно
законодателство, в частност разпоредбата на чл.309, ал.4 НПК и следва да бъде
отменена
С оглед гореизложеното и на основание чл. 345 НПК Апелативният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение от 12.02.2020г. по
нохд №8/19 на Окръжен съд *, с което е потвърдена мярката за неотклонение
„Подписка“, взета по отношение на подсъдимата В.П.Б. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
На основание чл.309, ал.4, вр. ал.1 НПК
ОТМЕНЯ взетата по отношение на подсъдимата В.П.Б. мярка за неотклонение
„Подписка“.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.