Р Е Ш
Е Н И Е
№………………/21.04.2020 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТО, VІ-10 състав, в
публично заседание на осемнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА
ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Анелия
Груева, като разгледа докладваното от съдията т. дело № 245 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът „С.и Т.- МО” ЕООД твърди, че е юридическо лице, на
което, по силата на сключени с Министерство на отбраната рамкови споразумения,
е възложено съхранението и грижата за излишните за Министерството и за
българската армия, снети от употреба оръжия и техническо оборудване, както и търговската
им реализация по вътрешните правила на дружеството за търговска реализация на
продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба
(ПСОИТДУ).
В исковата молба се сочи, че
по силата на проведена от ищеца в периода 07.07.2011 г. - 05.08.2011 г.
тръжна процедура за продажба на излишно за българската армия техническо
оборудване ответникът „Д.Ю.Б.“ ООД е класиран на първо място за закупуване на
имущество, обособено в позиции (лотове) с № № 1, 2, 3 и 7, съгласно обявения в
сайта на дружеството списък за продажба на техническо имущество. Сочи, че в
периода 11.01.2012 г. до 20.01.2012 г. комисия от „С.и Т.- МО” ЕООД, по искане,
и в присъствието на четирима представители на ответника, е извършила предварителен
оглед и проверка за наличността на част от имуществото, включено в
горепосочените лотове, поради което за ответника, в качеството му на купувач,
са известни условията, при които имуществото се съхранява от страна на ищеца, и
начина, по който следва да бъде извършвано неговото приемане и извозване.
Излага, че на 16.06.2014 г. по силата на изрично възлагане от
страна на Министерство на отбраната с комисионен договор № УД-07-28/17.02.2012
г., в качеството си на комисионер, е сключил с ответника „Д.Ю.Б.“ ООД Договор №
29/06/2014 г. за покупко- продажба на техническото оборудване, обособено в лот
№ 1. Тъй като ответникът не изпълнил задължението си съгласно договора да плати
цената на имуществото, поради наведени от него обективни причини, страните
сключили допълнително споразумение, с което уточнили начина на заплащане на
сумата по договора, както и прихващането на внесения от ответника депозит за
участие в тръжната процедура. Последвало двукратно неизпълнение на уговорените
падежи от страна на ответника по договора, който с писмо изх. №
JBG1817/28.11.2014 г. уведомил ищеца, че плащане по договора ще бъде извършено
най-късно до 10.12.2014 година.
След като ответникът не спазил и тази уговорка, ищецът го
поканил да изпълни, видно от протоколно решение от 15.12.2014 г., като го
предупредил, че в противен случай, ще развали договора едностранно и ще задържи
платения от него депозит, и начислените по договора неустойки. В резултат на
отправеното предупреждение, ответникът „Д.Ю.Б.“ ООД извършил финално плащане в
срок до 15.12.2014 г., като считано от тази дата, според ищеца, той придобил
собствеността върху процесното техническо оборудване.
Ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от
сключения между страните договор, като сочи, че ответникът имал право да държи
своята стока безвъзмездно в продължение на 3 месеца в складовете, в която
същата се намирала, като след изтичане на този срок дължал заплащане на
обичайните разходи за това, че продължавал да използва складовете, за да
съхранява своята стока, вместо да я изтегли, както и предвидената в чл. 10.3.1
от Договора неустойка.
С писмо вх. № 3137/16.12.2014 г., ответникът „Д.Ю.Б.“ ООД
уведомил продавача, че няма необходимите условия за изтегляне на имуществото и
не може сам да го натовари и извози. Така, към 16.09.2014 г. ищецът твърди
ответникът да е изпадал в забава, тъй като не изпълнил задължението си да
изтегли стоката до този момент, поради което за него настъпило задължението за
заплащане на стойността на обичайните разходи за ползване на склада и за
съхранение на стоката предвидени в чл. 10.3.2. от Договора. С оглед на това
претендира сумата от 28 681 лв. без ДДС, представляваща стойността на
обичайните разходи за ползване на складовете на ищеца и за съхранение на
стоката (магазинаж) за периода от 16.09.2014 г. до 02.04.2018 година, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното събиране на сумата.
Ищецът твърди, че с писмо изх. № И-183/22.03.2018 г. е
поканил ответника да изпълни задължението си да изтегли стоките и да заплати
начислената неустойка и разходите за съхранение и обслужване на боеприпасите,
извършени от „СТ-МО” ЕООД в 7-дневен срок, като го предупредил, че в противен случай
ще счита договора за развален. Писмото било получено от ответника на 26.03.2018
г., а изпълнение от негова страна не последвало, поради което, считано от
03.04.2018 г., договор № 29/06/2014 г. бил развален.
Ищецът счита, че тъй като съгласно чл. 200, ал. 1 от ЗЗД
ответникът е следвало да получи вещта, то при неизпълнение на това задължение,
същият дължи заплащане на неустойка за всеки започнат просрочен месец, в който
стоките, които е закупил, не са изтеглени от складовете на продавача.
В исковата молба се сочи, че с предложение вх. №
11-00-109/08.03.2016 г., ответникът, на свой ред, направил изявление, че
едностранно разваля договора и посочил като причина за разваляне на договора
липсата на условия за изнасяне на стоката. Претендира и разноските в производството.
Ответникът – „Д.Ю.Б.“ ООД, оспорва допустимостта,
основателността и размера на предявените искове. Не спори, че между страните е
бил сключен договор за покупко-продажба на техническо имущество, както и че
договорът е бил развален впоследствие, но твърди, е развален от ответника,
считано от 15.03.2016 г. от купувача - „Д.Ю.Б.“ ООД (изявлението за разваляне
от „Д.Ю.Б.“ ООД с писмо, изх. № JBG 2669/08.03.2016 г., съгласно което на ищеца
е предоставен едноседмичен срок, в който да върне получената по договора сума,
след който срок ще счита договора за развален). Поради това и твърди, че след
като, считано от 15.03.2016 г. договорът
е развален едностранно от купувача, то ищецът като продавач не би могъл да има
претенции след тази дата. Сочи се, че с оглед обратното действие на развалянето
на договора, собствеността върху закупеното имущество е преминала обратно върху
Министерство на отбраната, поради което разходите по съхраняване на имуществото
са за негова сметка, в качеството му на собственик.
Счита, че в договора за покупко- продажба е била включена неустоечна клауза в случай, че купувачът не изпълни
задължението си да получи техническото оборудване в определения между страните
тримесечен срок, чиято функция била именно да обезпечи интереса на ищеца, с
оглед обичайните разходи по съхранение на имуществото, поради което намира
претенцията за заплащането на тези разходи неоснователна, доколкото размерът
ѝ не е по-голям от този на неустойката, и не е налице хипотезата на чл.
92, ал. 1, изр. последно от ЗЗД.
Излага, че тъй като в комисионния договор, по силата на който
на ищеца е възложено да сключи договора за покупко-продажба с ответника, не е
уредено възнаграждение за съхранение и пазене на вещите в полза на ищеца, то
такова възнаграждение не му се следва и по договора за покупко- продажба.
Оспорва твърденията на ищеца, че самият той е лишен от
възможността да ползва складовете, в които е съхранявано техническото
оборудване, за други нужди, тъй като складовете били публична държавна
собственост към Министерство на отбраната, но не и негова собственост. Сочи, че
дори да се приеме, че разходи по съхраняване на процесното имущество са реално
сторени, то те са направени от собственика на складовете – Министерство на
отбраната, който би имал правен интерес от водене на иск за неоснователно
обогатяване. Ответникът счита, че за ищеца не е налице възможност да извежда
задължение за купувача да заплаща разходите за съхранение на вещите от Договора
за покупко-продажба, доколкото ищецът изрично сочел за основание на иска си
разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД. Оспорва да е налице причинно- следствена връзка
между твърдяното обедняване на ищеца и обогатяването на ответника.
В отговора на исковата молба се спори закупеното от „Д.Ю.Б.“
ООД техническо оборудване да е заемало седемте складови помещения, както се
твърди в исковата молба, както и цялата
им складова площ. С оглед на това, оспорва претендирания с исковата молба
размер на обичайните разходи, който ищецът твърди да е формиран въз основа на
пазарната цена за наемане на помещения със сходен размер и сходно
местонахождение. Претендират се разноските по делото.
С допълнителната искова молба ищецът поддържа исковете. Сочи
за основание за обосноваване на правната му легитимация за водене на исковете
разпоредби в договора то си да получи имуществото в указания срок, кумулативно
да се дължат неустойка за неизпълнение на това задължение и стойността на
обичайните разходи за ползване на склада и съхранение на стоката. С молба-
уточнение от 09.09.2019 г. ищецът поддържа претенцията си, като сочи, че
претендира търсената сума на основание ползването на собствените му помещения
от страна на ответника за съхраняване на собствената на ответника стока след
изтичане на договорния срок от 3 месеца.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа
възраженията си.
С протоколно определение от 18.02.2020 г. е допуснато
увеличение на предявения иск, като същия се счита предявен за 45 726,24 лева.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Установява се по делото, че в изпълнение
на задълженията му като комисионер по сключен с Министерство на отбраната
комисионен договор №УД-07-89/16.10.2008 г.
ищецът „С.и Т.“ ЕООД като
„продавач“, сключва с ответника „Д.Ю.Б.“ ООД като „купувач“ договор за покупко
– продажба 29/06/2014 г. на 19.06.2014 година, с предмет продажба на описаните
в Приложение 1 към договора стоки на обща стойност 1 394 400 лева с ДДС. Съгласно чл. 3.1 от договора стоката се
доставя на условие „франко - ненатоварено превозно средство“ в складовете на
продавача, предава се на купувача след плащане на цената и представяне на
описаните в чл.3.2. документи, като собствеността и рискът преминават върху
купувача с предаването на вещите в съответното поделение на БА. Съгласно чл.
10.2 от договора купувачът се задължава да изтегли стоката в рамките на срока
на действие на договора (според чл. 10.1 договорът има срок на действие 3
месеца). При неизпълнение на задълженията по чл. 10.2, купувачът дължи
неустойка в размер на 3 % от стойността с ДДС на неизтеглените количества за
всеки просрочен месец и съгласно чл. 10.3.2 – стойността на обичайните разходи
за ползване на склада и за съхранение на стоката, съгласно т.4.3. Според чл.
4.3 след изтичане на срока по чл. 10.1, купувачът заплаща разходите за ползване
на склада и за съхранение на стоката по представена му от продавача фактура.
Подписано е допълнително споразумение от
20.06.2014 г., съгласно което дължима сума по договора се плаща, като 116 000
лева – депозита се приспадне, а остатъка от 1 278 400 лева се плати 5 дни след
отваряне на КТБ АД (н).
Не се спори, че окончателната сума по
договора е заплатена на 15.12.2014 година.
С писмо, вх. № 3137/16.12.2014 г.
ответникът е уведомил продавача, че цената на стоката по
сключения договор за покупко-продажба № 29/06/2014 е изцяло заплатена,
поради което последният следва да осигури непрекъснато електрозахранване, вода
за противопожарни цели, постоянен достъп и да обезпечи работата на крановете и
другата товарна техника в течение на поне 3 месеца, считано от 15.01.2015 г. с
цел безопасно извозване на закупените изделия.
В протокол № 3186/22.12.2014 г. на
нарочно съставена комисия продавачът обективирал
резултатите от извършена проверка на складов район Борово, съгласно които в
района било налице електрозахранване, съществувал достъп до складовете с кран,
стоките в складовете били правилно подредени и съществувала възможност за
извозването им.
Представена е оценка от МО, изготвена на
базата на чл.41 от Правилника за прилагане на ЗДС за наемна цена на 1 кв. метър
в складов район общ. Борово по договор 29/16.06.2014 г. – 1,15 лева без ДДС.
С предложение от 08.03.2016 г. (вх.
номер на МО 11-00-109/08.03.2016 г.) „Д.Ю.Б.“ ООД уведомява ищеца, че разваля
договор 29/06.2014 година.
В писмо от 17.06.2016 г. „Д.Ю.Б.“ ООД
уведомява продавача, че ако в срок от две седмици от получаване на писмото не
се предприемат действия по уреждане на отношенията между страните по доброволен
път, договорът за покупко-продажба следва да се счита за развален по вина на
продавача – не е осигурил условия закупената сока да бъде вдигната от склада.
На 22.03.2018 г. продавачът е изпратил на
купувачa
– ответник по делото
писмо, в което му предлага с цел финализиране на отношенията по повод договор
29/16.06.2014 г. и освобождаване на помещенията, да се подпише споразумение,
съгласно което стоките могат да бъдат изтеглени в срок от 6 месеца, при
посочени условия – заплащане на неустойка, разноски по т. дело 2876/2017 г. и
разходи за съхранение и обслужване на боеприпаси за периода до 13.03.2018 г. в
размер на 28 681 без ДДС. Даден е срок от 7 дни за подписване на споразумението,
заплащане на посочените суми и 6 месечен срок за изтегляне на стоките. Посочено
е, че ако адресатът не изпълни някое от посочените условия, поканата следва да
се счита като изявление на продавача за разваляне на договора по вина на
купувача, считано от дата на неизпълнение на съответното условие.
По делото е прието заключение на комплексна СТЕ със задача да
даде заключение относно това в кои складове са складирани боеприпасите и стоки,
предмет са договора между страните, каква е общата складова площ, заета от
стоките, каква е стойността на обичайните разходи за ползване на складовете и
за съхранение на стоката. Заключението е изготвено след като вещите лица,
изготвили техническата част от експертизата - проф. В.С. и инж. Д.Д.
***, и справка от представената складова документация. На базата на това,
вещите лица сочат, че материалите, предмет на договора от 16.06.2014 г. са складирани
в складове 2,10,13,16,18,20 и 30 , с обща площ от 591,18 кв. метра. Според
вещото лице, изготвила икономическата част от експертизата – д-р В.Г., средномесечния наем на 1 кв. метър площ в района възлизат
на 1.00-1,50 лева, а според представените документи, разходите за охрана
възлизат на 7 412,59 лева – за охрана и 6 537,51 лева – за персонал, нает от „С.и
Т.“ ЕООД.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, Съдът
прави следните правни изводи:
Задължение на Съда е да даде правна квалификация на
твърденията на страните и на извършените от тях фактически действия, като не е
обвързан от използваната от същите терминология и понятия (в този смисъл
решение № 269 от 22.10.2018 г. на ВКС по к. т. д. № 1980/2017 г.).
Поради това, с оглед твърденията на ищеца
по делото, в исковата молба, допълнителната искова молба и трите
молби-уточнения, както и изричните изявления на пълномощника на ищеца в първото
по делото съдебно заседание, след запознаване на страните с проекта за доклад
по делото, Съдът намира, че е предявен иск по чл. 79, ал.1 от ЗЗД за изпълнение
на договорното задължение на ответника да заплати дължими суми по договора от
16.06.2014 г. за ползване на склад и съхранение на стока по чл. 10.3.2 във
връзка с чл. 4.3 от договора.
По делото се установи, че между ищеца и
ответника е сключен договор за продажба на боеприпаси.
Сключеният между страните договор е
договор за търговска продажба, като приложими са правилата на Търговския закон
и разпоредбите на ЗЗД. Съгласно чл. 200, ал. 1 от ЗЗД задължение на купувача по
договора за покупко-продажба е да получи вещта.
В договора между страните е уговорено
стоките да бъдат предавани в складове на продавача - франко
ненатоварено превозно средство от складовете на продавача след разрешение за
придобиване по номенклатура и количество.
По делото се установи, че срокът за
изпълнение на задължението на купувача - ответник да получи закупените стоки,
определен съгласно чл. 10.2 във връзка с чл. 10.1 във връзка с чл. 2.2 от договора
е изтекъл на 15.03.2015 г. (след заплащане, макар и със забава на последната
вноска от продажната цена – 15.12.2014 г. и изтичане на определения срок за
вдигане на стоката от купувача – 3 месеца от заплащане на цената).
Установи се, че ответникът не е изпълнил
задължението си получаване на закупените стоки, което обосновава възникване на
договорната отговорност на ответника за обезщетяване на вредите от
неизпълнението.
Първият спорен въпрос по делото е дали
договорът от 16.06.2014 г. е развален и от кого, доколкото ищцовата
претенция се основава на наличие на валиден, обвързващ страните договор и поето
договорно задължение за заплащане на разходи за съхранение на вещите, предмет
на договора за покупко-продажба, съглансо л. 10.3.2
от договора.
Съгласно константната съдебна практика
(решение № 76/13.07.2017 г. по т. д. № 1037/2016 г. на ВКС , I ТО), право да се
развали двустранен договор притежава само изправната стана по договора. Както е
посочено и от ВКС, правото да се развали договора е преобразуващо субективно
право, което се упражнява чрез едностранно изявление на кредитора, отправено до
неизправния длъжник, без да е необходимо съдействието на насрещната страна.
Упражняването на правото е насочено към правна промяна – прекратяване на
облигационната връзка. Разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД урежда предпоставките
за едностранно прекратяване на двустранни договори при виновно неизпълнение, и е диспозитивна, като страните по договора
са свободни и могат да се отклонят от тях, ако уговорят други условия и начин
на разваляне.
Когато развалянето се извършва
извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от
момента на получаване на предупреждение от длъжника и след изтичане на срока, а
ако такъв не е следвало да бъде даден, от момента на достигане на уведомлението
до длъжника. Нормата на чл. 87 ЗЗД касае самото субективно право на
разваляне на двустранен договор – кой е негов титуляр, при какви предпоставки
може да се упражни, по какъв начин и в какъв срок, а разпоредбата на чл. 88 ЗЗД
урежда правните последици на развалянето.
По настоящото дело ответникът се позовава
на разваляне на договора, извършено от него през 2016 година. Същият обаче не
доказа, при условията на пълно, главно доказване, че към момента на отправяне
на това уведомление е бил изправната страна по договора. Напротив, установява
се, че към 03.2016 г., съответно 06.2016 г. именно ответникът е неизправната
страна по договора, тъй като не изтегля, съобразно уговорката в договора
стоката, предмет на договора за покупко-продажба, която вече е негова
собственост след заплащане, макар и със закъснение на цената (чл. 4.1 от
договора във връзка с чл.205 от ЗЗД).
По делото обаче се установи, че договорът
от 16.06.2014 г. е развален от изправната страна – ищец в настоящото
производство с предизвестие от 22.03.2018 година.
Както бе посочено и по-горе, поради
непоследователни твърдения на ищеца, Съдът е дал три пъти указания на ищеца да
уточни на какво основание претендира исковата сума, както и да изложи
непротиворечиви фактически твърдения. Именно на базата на фактическите
твърдения от страна на ищеца – изричното позоваване на разпоредби от договора
от 16.06.2014 г., отричане на твърденията, че договорът е развален (прекратен)
(в допълнителна искова молба), изрично заявление в първото по делото съдебно
заседание, след запознаване на страните с проекто –
доклада по делото, в който Съдът е дал правна квалификация на спора именно като
претенция, основаваща се на неизпълнение на договорно задължение, Съдът
разглежда настоящата претенция като претенция, свързана с неизпълнение на
конкретно договорно задължение, т.е като претенция изхождаща от валиден и
действащ договор.
Ответникът обаче изрично прави възражение,
че договорът е развален, като освен на твърдението, че е развален от него,
поддържа и твърдението за разваляне на договора от страна на ищеца. Поради това
Съдът следва да се произнесе по това възражение.
С оглед на събраните по делото
доказателства, Съдът намира, че по инициатива на ищеца като изправна страна по
договор 29/16.06.2014 г., с покана от 22.03.2018 г., връчена на купувача –
ответник по делото на 26.03.2018 г., договорът за покупко-продажба между
страните е развален, считано от 03.04.2018 г. (след изтичане на дадения
седмодневен срок за подписване на споразумение, което да уреди отношенията във
връзка с договора – получаване на закупените материали от ответника и заплащане
на дължимите суми за неустойка и по висящи съдебни спорове).
Следва да се отбележи, че самият ищец е
възприемал, че договорът за покупко-продажба с ответника в развален (писмо,
изх. номер на С.и Т.ЕООД И-183/30.04.2018 г.).
С оглед правилото на чл. 88, ал.1, предл.
1 от ЗЗД развалянето на договора от 16.06.2014 г. има обратно действие. Не се касае
за договор с продължително или периодично изпълнение (съгласно разясненията,
дадени в ТР 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС), а договор с еднократно действие,
насочено към прехвърляне на собствеността върху определени вещи срещу заплащане
на цената им. Уговорката за срока, в който е следва да се извърши заплащането и
съответно вдигането на стоката от купувача от складовете на продавача не
придава на договора от 6.06.2014 г. характер на такъв с продължително
изпълнение. Договорите с продължително изпълнение включват повтарянето на една
типична престация в рамките на продължителен
период от време (напр. договор за охрана).
С развалянето на
договора с обратна сила, отпадат всички права и задължения по същия и на двете
страни. Т.е с обратна сила се заличава всичко онова, което е било негово
съдържание и остава единствено правото на кредитора на обезщетение за вредите
от цялостното неизпълнение - ТР № 7 от 13.11.2014 г. по тълк. д. № 7/2013 г.,
ОСГТК на ВКС.
Поради това, неоснователни са доводите в
писмените бележки на ищеца, че е ирелевантно дали след изтичане на срока от 3 месеца,
в който ищецът се е съгласил да съхранява стоките, предмет на договора за
покупко-продажба след плащане на цената безплатно, и съответно изтичане на
срока, за който се претендира исковата сума, е без значение дали договорът е
прекратен/развален и от кого.
Следователно, претенцията на ищеца за
заплащане на исковата сума, основана на поето с договор 29/16.06.2014 г.
задължение за заплащане на разходи за склад и съхранение на стоката, е
неоснователна.
Обстоятелството, че сумата се претендира
за период преди разваляне на договора не променя този извод, доколкото именно в
това се състои обратното действие на развалянето – че отпадат с обратна сила
взаимните права и задължения по договора. Както е посочено и в решение № 102 от
23.07.2015 г. по т. дело № 1680/2014 г., ТК, ІІ ТО на ВКС тъй като обратното
действие на развалянето освобождава страните от облигационната обвързаност,
възникнала в резултат на сключване на договора, развалянето на договора с
обратно действие засяга и съдържащите се в него уговорки относно последиците от
неизпълнението и обезщетяването на претърпените от изправната страна вреди.
Както бе посочено, кредиторът – ищец би
могъл да претендира обезщетение за вреди поради развалянето, но в рамките на
настоящото производство, такава претенция не е отправяна.
За пълнота следва да се отбележи следното:
Дори и да се приеме, че договорът от
16.06.2014 г. между страните не е развален, претенцията на ищеца като продава
за обезщетението по чл. 10.3.2. от договора се явява пак неоснователно.
Касае се за претенция за обезщетение за
вреди от неизпълнение на договорното задължение на ответника да получи
закупените материали, доколкото именно в този смисъл следва да се тълкува
разпоредбата на чл. 10.3.2 от договора. Следва да се отбележи, че дори и да не
бе включена такава разпоредба, купувачът дължи обезщетение за вредите от
неизпълнение на неговото договорно задължение да получи закупените вещи съобразно
общите правила на ЗЗД - чл. 79, ал.1 от ЗЗД.
Същевременно, видно и от договора от
16.06.2014 г., страните са уговорили е неустойка за обезщетение на вредите от
същото неизпълнение на договорно задължение.
Съгласно чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Същата е акцесорно
задължение и става изискуема при неизпълнение на друго главно задължение.
Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне основание за
заплащане на неустойка за неизпълнение на договор е: наличие на валидно
договорно задължение, неизпълнение на задължението, уговорена неустойка. Не са
налице пречки да се уговаря неустойка за неизпълнение на отделни, установени в
договора задължения, като всяко едно неизпълнение да е свързано с отделна
неустойка. Това е израз на установената в чл. 9 ЗЗД договорна свобода на
страните.
Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди. Според действащата нормативна уредба
обаче, недопустимо е кумулирането на неустойка и обезщетение за вреди за
едно и също неизпълнение. В този случай се дължи неустойката, заедно с разликата до размера на вредите, ако същите
надвишават по размер неустойката. (така решение
№ 257 от 22.02.2001 г. по гр. д. № 1549/2000 г., V ГО на ВКС).
В конкретния случай обаче ищецът, видно от
събраните по делото доказателства (изискани справки за образуваните дела - т. дело 313/2019 г. по описа на СГС, VI-22 състав и т. дело 1516/2018 г. по описа
на СГС, VI-16 състав) е предявил едновременно искове за присъждане на неустойки по
чл. 10.3.1 от договора от 16.06.2014 г. за неизпълнение на договорното
задължение на купувача да получи закупените вещи и иск за обезщетение за
вредите от неизпълнение на същото договорно задължение (настоящото
производство). За основателността на настоящата претенция следваше да се
докаже, че размерът на вредите надхвърля размера на определената по договор
неустойка. Това не се твърди и не се доказва.
По изложените съображения, искът следва да
се отхвърли като недоказан.
Относно
разноските:
С оглед изхода на делото и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат направените разноски.
По изложените съображения, СГС, VI-10 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.и Т.- МО” ЕООД, ЕИК *******,
съдебен адрес:***0, адв. М.С. срещу „Д.Ю.Б.“ ООД, ЕИК
*******, съдебен адрес: ***, адв. П.Х. иск с правно
основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 45 726,24 лева – дължима за охрана и
съхраняване на закупени стоки по чл. 10.3.2. вр. чл. 4.3 от договор
29/16.06.2014 година.
ОСЪЖДА „С.и Т.- МО” ЕООД, ЕИК *******,
съдебен адрес:***0, адв. М.С. да заплати на „Д.Ю.Б.“
ООД, ЕИК *******, съдебен адрес: ***, адв. П.Х. на
основание чл. 78 от ГПК сумата от 2400 лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: