РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Търговище, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на първи
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТИХОМИР П. ПЕТКОВ
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ТИХОМИР П. ПЕТКОВ Въззивно гражданско
дело № 20213500500195 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и следващи от ГПК.
Производството по в.гр.д. №20213500500195 по описа на Окръжен съд-
Търговище за 2021г. е образувано по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на Публичен
изпълнител НАП- ТД- Варна, действащ чрез пълномощника М. Д. Й.- главен
юрисконсулт в ТД на НАП- Варна ПРОТИВ Решение №313/07.07.2021г.,
постановено по г.д. № 20213530100191, по описа на РС-Тьрговище, с което е
бил отхвърлен предявеният иск против ЮЛ. В. Р. ЕГН:********** от с.И...,
община А.., със съдебен адрес гр.Търговище, ул.“П..“, № .., ет..., адв. Ц.И. за
унищожаване по отношение на ищеца, извършения от ЮЛ. В. Р. ЕГН:
**********, отказ от наследство, останало от покойния му баща В. Р. С.,
бивш жител на гр.Търговище, починал на 18.01.2018г., който отказ е вписан в
особената книга на Районен съд- Търговище под № 2/18г., с Определение №
154/01.02.2018г., постановено по ч.гр.д. №228/18г., по описа на РС-
Търговище, като неоснователен.
Считайки решението за неправилно, необосновано, незаконо-съобразно,
1
моли съда да го отмени, като постанови ново решение и уважи предявения
иск, както и да отмени решението в частта за разноските. Излагат се
подробни съображения във връзка с това, че съдът не е изложил мотиви,
които да съответстват на правните основания за преценка на исковата
претенция. Нещо повече, след като вече е решен въпросът за надлежната
процесуална легитимация на публичния изпълнител- ТД на НАП- Варна като
процесуален субституент с Определение №23 от 16.04.2021г., постановено по
ч.гр.д. №78/2021г. по описа на ОС- Търговище, при постановяване на акта си
първоинстанционният съд отново излага мотиви, за липса на такава и
отхвърля исковата молба само на това основание. Претендира се присъждане
на разноски за юрисконсулт и за двете инстанции в предвидените минимални
размери.
Направено е доказателствено искане за приемане и прилагане като
доказателство изпълнителен лист №47 от 14.06.2021г., издаден от
Административен съд- Търговище.
Писмен отговор, по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК от ответника не
е постъпил.
В съдебно заседание за въззивника Публичен изпълнител на НАП- ТД-
Варна се явява главен юрисконсулт М.Д., редовно упълномощена от първата
инстанция.
Въззиваемият ЮЛ. В. Р. не се явява, за него се явява адвокат Ц.И.- АК-
Търговище, редовно упълномощен от първата инстанция.
След проверка по реда на чл.269- 273 от ГПК, за да се произнесе по
спора въззивният съд констатира следното след преценка на събраните
доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз
основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани
в жалбата.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част. При
изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбите на чл.269 и чл.270
от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че произнасянето на
първоинстанционния съд съответства на заявената за разглеждане претенция
и е постановено от родово компетентен съд, поради което решението е
валидно и допустимо.
2
Въззивната жалба е допустима, а разгледана по същество-
ОСНОВАТЕЛНА.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Предявен е иск с правно основание чл.56 от Закона за наследството.
Ищецът твърди в исковата си молба, че ответникът ЮЛ. В. Р. се е отказал от
наследството на баща си, като този отказ е вписан в особената книга при РС-
Търговище за отказ от наследство. Твърди се, че ответникът е длъжник на
ищеца, като с този отказ го лишава от възможността да се удовлетвори от
имуществото на длъжника. Задължението на ответника към момента е в
размер на 34 448 лв. В исковата молба се отбелязва, че имуществото на
ответника е отнето в полза на Държавата. По същество се твърди, че
ответникът е длъжник на Държавата, а с направения от него отказ от
наследство се причинява вреда на неговия кредитор- Публичен изпълнител
НАП- ТД- Варна, поради което моли съда да постанови решение, с което да
унищожи на извършения от ЮЛ. В. Р. отказ от наследство, останало от
покойния му баща В.Р. Стоянов, починал на 18.01.2018г., вписан в особената
книга на РС- Търговище под № 2 от 01.02.2018г., с Определение №
154/01.02.2018г., постановено по ч.гр.д. № 228/18г. по описа на РС-
Търговище.
Страните по делото не спорят, а и видно от приложените от л.102 до 118
включително /по първоинстанционното дело/, писмени доказателства,
ответникът има задължения за присъдени в полза на бюджета на съдебната
власт държавни такси, задължения за наложени глоби въз основа на влезли в
сила наказателни постановления, издадени от Министерството на
земеделието и горите, Министерството на вътрешните работи и от електронни
фишове. Не се спори по делото, а и се установява от приетото по делото
Удостоверение за наследници, че ответникът ЮЛ. В. Р. е законен наследник
на В.Р.Стоянов, бивш жител на гр.Търговище, починал на 18.01.2018 г.
Установява се също от представените писмени доказателства- справка от
Агенция по вписванията, че приживе наследодателят на ответника е
притежавал недвижими имоти, в различни населени места. От приложените
съобщения за доброволно изпълнение по реда на чл.221 от ДОПК се
3
установява, че НАП е образувала изпълнително дело срещу ответника Ю.Р. за
събиране на неплатени публични вземания от глоби и държавни такси в полза
на бюджета на съдебната власт, които са на обща стойност 21 329.44 лв.
главница и 9 146.61 лв.- лихва. От приетото по делото съдебно
удостоверение, се установява, че с Определение № 154/01.02.2018г., по ч.гр.д.
№ 228/18г., по описа на РС- Търговище, в особената книга на съда под №
2/18г., е вписан отказът на Ю.Р. от наследството, оставено от баща му Васил
Р. Стоянов, бивш жител на гр.Търговище, починал на 18.01.2018г.
С оглед така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
По съществото на предявения иск. Искът по чл.56 от ЗН предоставя
възможност на кредиторите на наследника- длъжник, извършил отказ от
наследство, да искат унищожаване /отмяна/ на отказа в своя полза, ако не
могат да се удовлетворят от имуществото му. Унищожаването е относително
– само в полза на поискалия го кредитор. Наличието на вземане,
невъзможността на кредиторите да се удовлетворят от имуществото на
длъжника, качеството на наследник на длъжника и извършен след възникване
на вземането действителен отказ от наследство са предпоставки за уважаване
на иска. Самото вземане на кредитора срещу длъжника- наследник не е
предмет на делото, образувано по предявения конститутивен иск по чл.56 от
ЗН. Постановеното по този иск решение не формира сила на пресъдено нещо
относно съществуването или несъществуването на вземането и размера му,
предявяването на иска няма за последица спиране или прекъсване на
погасителния давностен срок относно вземането на кредитора, а отмяната на
отказа е относителна. След като ищецът по иска по чл.56 от ЗН е установил
вземането си с влязло в сила съдебно решение, съдът следва да признае
качеството му на кредитор.
От друга страна, непредявените в производството по чл.56 от ЗН
възражения на длъжника за изтекла погасителна давност или за погасяване
вземането на кредитора поради плащане, прихващане или на друго основание,
не се преклудират и биха могли да бъдат предявени в последващо исково
производство, имащо за предмет спор относно самото вземане. Ако в
исковото производство за вземането същото бъде отречено, уваженият иск по
чл. 56 ЗН не би се отразил неблагоприятно на длъжника, тъй като
унищожаването ще има действие само по отношение на поискалия го
кредитор и последният няма да може да насочи изпълнение върху
наследственото имущество /т.е. насочването на изпълнението върху
наследственото имущество ще е невъзможно, въпреки унищожаването на
отказа от наследство по отношение на поискалия отмяната кредитор/.
Подобно е разрешението и по иска по чл.135 от ЗЗД, който също цели
запазване имуществото на длъжника като общо обезпечение за кредиторите
му /чл.133 от ЗЗД/ и който практиката приема за общ, спрямо специалния по
чл.56 от ЗН /Решение № 489 от 22.04.2008г. по гр.д. № 2220/2007г. на ВКС, 5
4
г.о./.
2. По въпроса за правото на публичния изпълнител да предяви иск по
чл.56 от ЗН. С разпоредбата на чл.216, ал.1, т.2, 6 и 7 от ДОПК е уредена
правната възможност на държавата да поиска да бъдат обявени за
недействителни спрямо нея сделки, сключени от длъжника след датата на
установяване на публичното му задължение, съответно след връчването на
заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени
публични задължения, с които се уврежда нейния интерес за удовлетворяване
при принудително изпълнение спрямо този длъжник. Активна страна по този
иск е държавата като ищец, действаща чрез процесуален субституент
публичен изпълнител на ТД на НАП. Съгласно чл.216, ал.2 от ДОПК
„недействителността се обявява по иск на съответния публичен взискател или
на публичния изпълнител“. ДОПК си служи многократно с понятието
„публичен взискател“, без обаче да го дефинира. В процесуалното право
/изпълнителните процеси/ в общия случай взискател е страната, която е
активната страна по материалното правоотношение. В Определение
№239/25.04.2017г., постановено по дело №2297/2016г. на ВКС, ТК, I т.о. се
излагат следните съображения, касаещи правото на публичния изпълнител по
чл.216 от ГПК: Разпоредбата на чл.216, ал.2 от ДОПК не въвежда
разграничение относно това кои от изброените в ал.1 искове могат да се
предявяват от публичния взискател и кои- от публичния изпълнител, а
посочването им като активно легитимирани е алтернативно, което означава,
че при наличието на предпоставки за завеждането на иск за относителна
недействителност при всяка от посочените хипотези, това право може да бъде
упражнено от всеки от тях- дали пряко от публичния взискател или чрез
неговия субституент- публичният изпълнител. Публичният изпълнител
съгласно чл.216 от ДОПК не действа в самостоятелно качество на страна,
каквото има в процеса при осъществяване на публичното изпълнение, а
законодателят му е признал правото да участва в специалния исков процес за
установяване на относителна недействителност на сделки, извършени от
задължени към фиска лица, охранявайки именно интереса на държавата като
публичен взискател. Съгласно чл.216, ал.3 от ДОПК, предложение първо:
„Извън случаите по ал.1 правата на кредитора по чл.134 и 135 от Закона за
задълженията и договорите могат да бъдат упражнени от съответния
публичен взискател или от публичния изпълнител.“ Както бе посочено по-
горе, искът по чл.56, ал.2 от Закона за наследството е специален по
отношение на иска по чл.135 от ЗЗД, поради което публичният изпълнител
при съответната ТД на НАП е активно процесуално легитимиран да предявява
такъв иск. Независимо от обстойните мотиви на първоинстанционния съд за
наличието на предпоставките, необходими за уважаване на иск по чл.56 от
ЗН, той в крайна сметка достига до незаконосъобразен в случая извод, че
ищецът няма качеството кредитор, а именно „в конкретния случай не се
установиха основната предпоставка от разпоредбата на чл.56 от ЗН-
качеството на кредитор на ищеца спрямо ответника, обстоятелство
обуславящо отхвърляне на предявения иск“. По този начин
първоинстанционният съд е постановил едно решение в противоречие със
5
закона и трайно установената практика на ВКС, което следва да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, като се уважи предявения
от ищеца иск.
По исканията за присъждане на разноски.
С оглед изхода на правния спор ответникът по иска Ю. В. Р.,
ЕГН:********** от с.И..., община А..., със съдебен адрес гр.Търговище,
ул.“П...“, № .., ет.... адв. Ц.И. следва да заплати на Публичен изпълнител на
НАП- ТД- Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 600.00
/шестстотин/лв.- по 300.00 /триста/лв. за всяка една от двете инстанции, на
основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Въз основа на изложените съображения и мотиви и на основание
чл.271, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен състав на Окръжен съд- Търговище
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №313 от 07.07.2021г. на Районен съд-
Търговище, постановено по гр.дело №20213530100191 по описа за 2021г. като
незаконосъобразно и вместо него постановява:
УНИЩОЖАВА по отношение на ищеца Публичен изпълнител на
НАП-ТД- Варна, извършения от ЮЛ. В. Р., ЕГН:**********, отказ от
наследство, останало от покойния му баща В. Р. Стоянов, бивш жител на
гр.Търговище, починал на 18.01.2018г., който отказ е вписан в особената
книга на Районен съд- Търговище под № 2/18 г., с Определение №
154/01.02.2018г., постановено по ч.гр.д. № 228/18г. по описа на РС-
Търговище.
ОСЪЖДА Ю. В. Р., ЕГН:********** от с.И.., община А.., със съдебен
адрес гр.Търговище, ул.“П..“, № .., ет...., адв. Ц.И. да заплати на Публичен
изпълнител на НАП- ТД- Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на
600.00 /шестстотин/лв.- по 300.00 /триста/лв. за всяка една от двете
инстанции, на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Решението може да се обжалва, в едномесечен срок от съобщаването му
на страните, пред ВКС, при наличието на основанията по чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6