№ 20781
гр. София, 20.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110102268 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. П. К., П. С. К. и „К. и син“
ООД, представлявано от управителя П. К., чрез адв. Р. срещу „О б б” АД.
Предвид доводите на ответника, обективирани в отговора на исковата молба, че липсва
активна легитимация по отношение на С. К. и „К. и син“ ООД, тъй като същите не са страна
по изпълнителното дело, респ. не са длъжници по изпълнителния титул, а отделно от това
вземанията са били прехвърлени на трето за спора лице с договор за цесия, за което
представя писмени доказателства, настоящият съдебен състав приема, че исковата молба е
нередовна по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, поради което на ищците следва да
бъдат дадени указания за отстраняване на констатираните нередовности. Същевременно, за
процесуална икономия, съдът приема, че следва да насрочи делото за разглеждане в открито
съдебно заседание, поради което на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр.
чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищците в 1-седмичен срок от получаване на настоящото определение да
отстранят констатираните нередовности, като:
1/ уточнят надлежно кои са ищци по делото, както и да обосноват активната
процесуална легитимация на С. П. К. и „К. и син“ ООД, при положение, че срещу тях не е
издаван изпълнителен лист;
2/ обосноват правния си интерес от предявените отрицателни установителни искове
по чл. 439 ГПК срещу „О б б” АД, при положение, че вземанията са били прехвърлени с
договор за цесия на трето за спора лице.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на горепосочените указания в предоставения срок,
исковата молба ще бъде върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищците извеждат съдебно предявените субективни права при твърденията, че с
изпълнителен лист от 20.07.2009 г., издаден по ч.гр.д. № 7546/2009 г. по описа на Районен
1
съд - Пловдив, 13 състав, са били осъдени да заплатят солидарно на „Райфайзенбанк
(България)” ЕАД (понастоящем „О б б” АД) следните суми: 6150 евро, представляваща
просрочена главница по договор за банков кредит от 10.07.2006 г., ведно със законната
лихва за периода от 25.06.2009 г. до изплащане на вземането; 1296,71 евро – просрочена
редовна лихва за периода 15.05.2009 г. – 14.06.2009 г.; 31,06 евро – наказателна лихва за
периода от 15.06.2009 г. до 23.06.2009 г.; 292,50 лв. – държавна такса, както и 542,50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение по делото. Въз основа на горецитирания изпълнителен
лист и по молба на взискателя било образувано изп. д. № 165/2010 г. по описа на ЧСИ Г Д.
Поддържат, че последното валидно изпълнително действие било извършено на 14.12.2011 г.,
поради което на 14.12.2013 г. образуваното изпълнително дело било прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Поддържат, че вземанията, претендирани с горецитирания
изпълнителен лист, се явявали погасени по давност към датата на подаване на исковата
молба, тъй като считано от 14.12.2011 г. е изтекъл петгодишен период от време, през който
взискателят бездействал. Ето защо молят съда да уважи предявените искове, като признае за
установено, че всеки от ищците не дължи на ответника следните суми: 6150 евро,
представляваща просрочена главница по договор за банков кредит от 10.07.2006 г., ведно
със законната лихва за периода от 25.06.2009 г. до изплащане на вземането; 1296,71 евро –
просрочена редовна лихва за периода 15.05.2009 г. – 14.06.2009 г.; 31,06 евро – наказателна
лихва за периода от 15.06.2009 г. до 23.06.2009 г.; 292,50 лв. – държавна такса, както и
542,50 лв. – юрисконсултско възнаграждение по делото, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 20.07.2009 г. по ч.гр.д. № 7546/2009 г. по описа на Районен съд -
Пловдив, 13 състав, за събирането на които било образувано изп.д. № 165/2010 г. по описа
на ЧСИ Г Д, поради погасяването на вземанията по давност. Претендира направените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. Т е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като недопустими, а в условията на евентуалност – като
неосноватлени. Поддържа, че ищците нямали правен интерес от воденето на настоящия иск,
тъй като не било налице висящо изпълнително производство. На следващо място твърди, че
през м.12.2020 г. банката прехвърлила на „Е М“ ЕООД вземанията си по договора за кредит,
за събиране на част от вземанията по който е издаден процесният изпълнителен лист. Също
така твърди, че липсва активна легитимация по отношение на С. К. и „К. и син“ ООД, тъй
като същите не са страна по изпълнителното дело, респ. не са длъжници по изпълнителния
титул. Ето защо моли съда да прекрати производството по делото, като претендира и
юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност признава основателността на
предявения от П. С. К. иск за признаване за установено, че не дължи на ответника
посочените по – горе суми, поради изтекла погасителна давност.
Неоснователни са доводите на ответника по първото му възражение (т.1.1.) за
недопустимост на предявените искове. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който
материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след
приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има
интерес да установи, с оглед упражняване на други свои имуществени или неимуществени
права. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за
иницииране на ново изпълнително производство, независимо че и в хода на същото би
могъл да предяви иска си, доколкото в тази последна хипотеза и за препятстване на
изпълнителните действия следва да предприеме и обезпечаване на иска си, съответно да
поеме риска на евентуален отказ за обезпечаване, все действия обективно засягащи правната
му сфера (в този смисъл е Определение № 513 от 24.11.2016 г., постановено по ч.т.д. №
1660/2016 г. по описа на ВКС, I т.о., ТК).
2
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са активно субективно съединени отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че
всеки от ищците не дължи на ответника чрез принудително изпълнение следните суми: 6150
евро, представляваща просрочена главница по договор за банков кредит от 10.07.2006 г.,
ведно със законната лихва за периода от 25.06.2009 г. до изплащане на вземането; 1296,71
евро – просрочена редовна лихва за периода 15.05.2009 г. – 14.06.2009 г.; 31,06 евро –
наказателна лихва за периода от 15.06.2009 г. до 23.06.2009 г.; 292,50 лв. – държавна такса,
както и 542,50 лв. – юрисконсултско възнаграждение по делото, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 20.07.2009 г. по ч.гр.д. № 7546/2009 г. по описа на Районен съд -
Пловдив, 13 състав, за събирането на които било образувано изп.д. № 165/2010 г. по описа
на ЧСИ Г Д, поради погасяването на вземанията по давност.
III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
1/ че с изпълнителен лист от 20.07.2009 г., издаден по ч.гр.д. № 7546/2009 г. по описа
на Районен съд - Пловдив, 13 състав, П. С. К. е бил осъден да заплати на „Райфайзенбанк
(България)” ЕАД (понастоящем „О б б“ АД) следните суми: 6150 евро, представляваща
просрочена главница по договор за банков кредит от 10.07.2006 г., ведно със законната
лихва за периода от 25.06.2009 г. до изплащане на вземането; 1296,71 евро – просрочена
редовна лихва за периода 15.05.2009 г. – 14.06.2009 г.; 31,06 евро – наказателна лихва за
периода от 15.06.2009 г. до 23.06.2009 г.; 292,50 лв. – държавна такса, както и 542,50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение по делото;
2/ въз основа на горецитирания изпълнителен лист било образувано изпълнително
дело № 165/2010 г. по описа на ЧСИ Г Д.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото
пълно и главно фактите, които твърди, че имат за последица спирането и/или прекъсване на
погасителната давност.
V. По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „Е М” ЕООД като трето лице-
помагач на ответника „О б б” АД.
ЗАДЪЛЖАВА третото лице „Е М” ЕООД в 1-седмичен срок от получаване на
съобщението да представи всички документи, свързани с договор за цесия от 29.12.2020 г.,
сключен с „Райфайзенбанк (България)” ЕАД (понастоящем „О б б“ АД) относно договор за
банков кредит от 10.07.2006 г., сключен между „Райфайзенбанк (България)” ЕАД и ЕТ „К. и
син – П. К.“.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 192 ГПК, ЧСИ Г Д, рег. № 781 към КЧСИ, в 1-
седмичен срок от получаване на съобщението, да представи официално заверен препис от
изп. д. 165/2010 г. УКАЗВА на ЧСИ Г Д, че при неизпълнение на наложеното от съда
задължение, съдът може да му наложи глоба на основание чл. 192, ал. 3 ГПК вр. чл. 87 и 91
ГПК в размер до 300 лева (триста лева).
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищците за изискване от
Районен съд - Пловдив, 13 състав, на ч.гр.д. № 7546/2009 г. по описа на Районен съд -
Пловдив, 13 състав, тъй като не е необходимо за правилното решаване на спора.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго, и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00
до 17:00 часа на тел. 8955423 и ел. адрес ******@***.**.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищците, които могат да изразят
становище и да ангажират доказателства във връзка с него до първото по делото съдебно
заседание, освен ако съдът им е указал по – кратък срок с настоящото определение.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.06.2024 г. от
14:05 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по-горе преписи.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4