№ 1533
гр. Плевен, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ана Ив. И.
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Ана Ив. И. Гражданско дело №
20224430101714 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод на предявени от ***,
със седалище и адрес на управление ***, със законен представител *** – ** и
*** – ** срещу И. Х. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес – ***,
кумулативно обективно съединени главни искове с правно основание
чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: сумата от 11418,79лева - главница; сумата от
1642,10 лева, представляващи възнаградителна лихва за периода от
15.05.2019 г. до 07.09.2021г.; сума в размер на 95,60лева - обезщетение за
забава за просрочени плащания, за периода от 15.05.2019 г. до 12.03.2020г.;
сума в размер на 16,63 лева - договорна лихва, за периода 13.03.2020г. до
13.05.2020г.; сума в размер на 568,04 лева -обезщетение за забава за
просрочени плащания за периода от 14.05.2019г. до 07.09.20201г.; сума в
размер на 41,24 лева, представляващи законна лихва за периода от
08.09.2021г. до 20.09.2021г.; сума в размер на 24,00лева -разноски за връчване
на покани ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.09.2021
г. до окончателното погасяване на задължението.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на
чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, връчено на длъжника,
1
който в предвидения в закона срок е възразил срещу издадената заповед за
изпълнение, поради което за ищеца се породил правният интерес да предяви
настоящия иск. Излага се, че между страните по делото е бил сключен
Договор за банков кредит № ***/ 19.01.2016 г., въз основа на който Банката е
предоставила на ответника кредит в размер на 15 000.00 лева с краен срок за
погасяване- 15.01.2026 г. сочи се, че процесният кредит е изцяло усвоен на
19.01.2016г. по сметка с IBAN: ***, открита на името на Кредитополучателя в
Банката. Твърди се, че усвоеният кредит е погасяван по главница на дати и
със суми, както следва: на 15.02.2016 – сума от 55.04 лева; на 19.02.2016 г.
– сума от 35.5 лева; на 15.03.2016 г. – сума от 70.64 лева; на 18.03.2016 г.-
сума от 13.29 лева; на 15.04.2016 г- сума от 37.62 лева; на 19.04.2016 г. – сума
от 39.72 лева; на 05.05.2016 г. сума от .01 лева; на15.05.2016 г. – сума от 70.91
лева; на 19.05.2016г. - сума от 10.59 лева; на 18.06.2016 г. – сума от 67.92
лева; на 07.07.2016 г. – сума от 10.62 лева; на 15.07.2016 г. сума от 82.66 лева;
на 15.08.2016 г. – сума от 10.96 лева; на 31.08.2016 г. – сума от 68.79 лева; на
20.09.2016 г.- сума от 80.35 лева; на 21.10.2016 г. – сума от 68.61 лева; на
04.11.2016 г. – сума от 13.04 лева; на 09.11.2016 г. – сума от 2.77 лева; на
15.11.2016 г. – сума от 18.71 лева; на 19.11.2016г. – сума от 62.87 лева; на
22.12.2016 г. – сума от 85.62 лева; на 20.01.2017 г. – сума от 30.82 лева; на
11.02.2017 г. – сума от 52.01 лева; на 21.02.2017 г. – сума от 2.46 лева; на
08.03.2017 г. сума от 80.99лева; на 08.04.2017г. – сума от 94.18 лева; на
06.05.2017 г. – сума от 84.79 лева; на 08.06.2017 г.- сума от 88.74 лева; на
08.07.2017 г.- сума от 86.09 лева; на 07.08.2017 г. – сума от 90.01 лева; на
07.09.2017 г. сума от 87.4 лева; на 06.10.2017 г. – сума от 88.06 лева; на
06.11.2017 г. – сума от 59.53 лева; на 20.11.2017 г.- сума от 121.81 лева; на
19.12.2017 г. – сума от 93.25 лева; на 02.02.2018 г.- сума от 90.78 лева; на
07.03.2018 г. – сума от 91.46 лева; на 05.04.2018 г. – сума от 101.46 лева; на
03.05.2018 г. – сума от 92.9 лева; на 06.06.2018 г. – сума от 96.66 лева; на
02.07.2018 г. – сума от 94.32 лева; на 30.07.2018 г. – сума от 98.04
лева; на 05.09.2018 г.- сума от 95.76 лева; на 05.10.2018 г.- сума от 96.48 лева;
на 08.11.2018 г.- сума от 100.15 лева; на 05.12.2018 г.- сума от 97.95 лева; на
19.12.2018 г.- сума от 101.58 лева; на 08.02.2019 г.- сума от 99.45 лева; на
19.02.2019 г.- сума от 83.42 лева; на 07.03.2019 г.- сума от 31.58 лева; на
20.03.2019 г.- сума от 9.65 лева; на 04.04.2019 г.- сума от 114.79 лева; на
18.04.2019 г.- сума от 2.43 лева и на 08.05.2019 г.- сума от 115.97 лева. Излага
2
се, че усвоеният кредит е погасяван по лихва на дати и със суми, както следва:
на 15.02.2016 г.- сума от 97.88 лева; на 19.02.2016 г.- сума от 00.07 лева; на
15.03.2016 г.- сума от 104.49 лева; на18.03.2016 г.- сума от 00.02 лева; на
15.04.2016 г.- сума от 111.07 лева; на 19.04.2016 г.- сума от 00.08 лева; на
15.05.2016 г.- сума от 106.92 лева; на 19.05.2016 г.- сума от 00.02 лева; на
15.06.2016 г.- сума от 77.93 лева; на 18.06.2016 г.- сума от 32.08 лева; на
07.07.2016 г. сума от 00. 11 лева; на15.07.2016 г.- сума от 105.76 лева; на
15.08.2016г.- сума от 108.67 лева; на 31.08.2016 г.- сума от 00.58 лева; на
15.09.2016 г.- сума от 107.57 лева; на 20.09.2016 г.- сума от 00.71 лева; на
15.10.2016 г.- сума от 73.07 лева; на 21.10.2016 г.- сума от 31.19 лева; на
04.11.2016 г.- сума от 00.11 лева; на 15.11.2016 г.- сума от 106.84 лева; на
19.11.2016 г.- сума от 00.13 лева; на15.12.2016 г.- сума от 67.98 лева; на
22.12.2016 г.- сума от 35.13 лева; на15.01.2017 г.- сума от 37.03 лева; на
20.01.2017 г.- сума от 68.78 лева; на 11.02.2017 г.- сума от 00.6 лева; на
15.02.2017 г.- сума от 7.69 лева; на 21.02.2017 г.- сума от 97.54 лева; на
08.03.2017 г.- сума от 00.63 лева; на 15.03.2017 г.- сума от 2.19 лева; на
08.04.2017 г.- сума от 93.23 лева; на 15.04.2017 г.- сума от 7.85 лв.; на
06.05.2017 г.- сума от 96.7 лева; на 15.05.2017 г.- сума от 5.34 лева; на
08.06.2017 г.- сума от 95.44 лева; на 08.07.2017 г.- сума от 103.36 лева; на
18.07.2017 г.- сума от 61.04 лева; на 07.08.2017 г.- сума от 38.45 лева; на
15.08.2017 г.- сума от 9.36 лева; на 22.08.2017 г.- сума от 69.8 лева; на
07.09.2017 г.- сума от 22.91 лева; на 15.09.2017 г.- сума от 2.27 лева; на
21.09.2017 г.- сума от 70 лева; на 06.10.2017 г.- сума от 00.68 лева; на
06.10.2017 г.- сума от 28.37 лева; на 15.10.2017 г.- сума от 2.48 лева; на
23.10.2017 г.- сума от 00.38 лева; на 23.10.2017 г.- сума от 69.02 лева; на
06.11.2017 г.- сума от 24.99 лева; на 06.11.2017 г.- сума от 00.67 лева; на
20.11.2017 г.- сума от 99.01 лева; на 20.11.2017 г.- сума от 00.47 лева; на
15.12.2017г.- сума от 6.95 лева; на 19.12.2017 г. г.- сума от 00.19 лева; на
19.12.2017 г.- сума от 88.22 лева; на 19.01.2018 г.- сума от 69.61 лева; на
19.01.2018 г.- сума от 00.19 лева; на 02.02.2018 г.- сума от 00.66 лева; на
02.02.2018 г.- сума от 28.03 лева; на 15.02.2018 г.- сума от 6.06 лева; на
20.02.2018 г.- сума от69.56 лева; на 20.02.2018 г.- сума от 00.24 лева; на
07.03.2018 г.- сума от 21.34 лева; на 07.03.2018 г.- сума от 00.71 лева; на
15.03.2018 г.- сума от 2.88 лева; г.- на 19.03.2018 г.- сума от 69.79 лева; на
19.03.2018 г.- сума от 00.21 лева; на 05.04.2018 г.- сума от 14.29 лева; на
3
05.04.2018 г.- сума от 00.9 лева; на 17.04.2018 г.- сума от 24.63 лева; на
23.04.2018 г.- сума от 69.41 лева; на 23.04.2018 г.- сума от 00.39 лева; на
03.05.2018 г.- сума от 00.48 лева; на 03.05.2018 г.- сума от 1.48 лева; на
15.05.2018 г.- сума от 3.18 лева; на 06.06.2018 г.- сума от 88.58 лева; на
06.06.2018 г.- сума от 1.1 лева; на 15.06.2018 г.- сума от 3.08 лева; на
02.07.2018 г.- сума от 00.83 лева; на 02.07.2018 г.- сума от 91.02 лева; на
15.07.2018 г.- сума от 3.77 лева; на 30.07.2018 г.- сума от 00.76 лева; на
30.07.2018 г.- сума от 86.61 лева; 15.08.2018г.- сума от 2.2 лева; на
05.09.2018 г.- сума от 90.46 лева; на 05.09.2018 г.- сума от 1.04 лева; на
15.09.2018 г.- сума от 2.09 лева; на 05.10.2018 г.- сума от 1 лева; на 05.10.2018
г.- сума от 89.85 лева; на 15.10.2018 г.- сума от 2.5 лева; на 08.11.2018 г.-
сума от 1.25лева; на 08.11. 2018 г.- сума от 85.77 лева; на 15.11.2018 г.- сума
от 5.05 лева; на 05.12.2018 г.- сума от 1.02 лева; на 05.12.2018 г.- сума от
85.42 лева; на 15.12.2018 г.- сума от 6.59 лева; на 19.12.2018 г.- сума от
80.25 лева; на 19.12.2018 г.- сума от 00.21 лева; на 17.01.2019 г.- сума от 69.2
лева; на 08.02.2019 г.- сума от 19.77 лева; на 08.02.2019 г.- сума от 1.15
лева; на 18.02.2019 г.- сума от 69.2 лева; на19.02.2019 г.- сума от 4.22 лева; на
19.02.2019 г.- сума от 00.22 лева; на 07.03.2019г.- сума от 00.24 лева; на
15.03.2019 г.- сума от 3.92 лева; на 20.03.2019 г.- сума от 00.29 лева; на
20.03.2019 г.- сума от 60.06 лева; на 04.04.2019 г.- сума от 00.82 лева; на
15.04.2019 г.- сума от 2.45 лева; на 18.04.2019 г.- сума от 67.57 лева; на
08.05.2019 г.- сума от 1.27 лева; на 15.05.2019 г.- сума от 00.92 лева; на
12.11.2020 г.- сума от 25.48 лева. Сочи се, че кредитът е в просрочие, считано
от 15.05.2019г. - общо 859 дни към 20.09.2021г. включително. Твърди се, че
по кредита са просрочени 28 вноски по главница, съгласно погасителен план
към Договора за кредит, които са били дължими на падежи и в размери, както
следва: на 15.05.2019 г.- сума от 121.4 лева; на 15.06.2019 г.- сума от 119.94
лева; на 15.07.2019 г.- сума от 122.9лева; на 15.08. 2019 г.- сума от
121.49 лева; на 15.09.2019 г.- сума от 122.26 лева; на 15.10.2019 г.- сума от
125.15 лева; на 15.11.2019 г.- сума от 123.84 лева; на 15.12.2019 г.- сума от
126.68 лева; на 15.01.2020 г.- сума от 125.41 лева; на 15.02.2020 г.- сума
от 126.21 лева; на 15.03.2020 г.- сума от 130.99 лева; на 15.04.2020 г.- сума
от 127.86 лева; на 15.05.2020 г.- сума от 130.58 лева; на 15.06.2020 г.- сума от
129.46 лева; на 15.07.2020 г.- сума от 132.15 лева; на 15.08.2020 г.- сума от
131.1 лева; на 15.09.2020 г.- сума от 131.9 лева; на 15.10.2020 г.- сума от
4
134.52 лева; на 15.11.2020 г.- сума от 133.55 лева; на 15.12.2020 г.- сума от
136.11 лева; на 15.01.2021 г.- сума от 135.22 лева; на 15.02.2021 г.- сума от
136.1 лева; на 15.03.2021 г.- сума от 141.98 лева; на 15.04.2021 г.- сума от
137.92 лева; на 15.05.2021 г.- сума от 140.41 лева; на 15.06.2021 г.- сума от
139.71 лева; на 15.07.2021 г.- сума от 142.13 лева и на 15.08.2021 г.- сума от
141.46 лева. Излага се, че общия размер на просрочената сума по главница е в
размер на 3668.43 лева, а считано от датата на предсрочна изискуемост на
кредита - 08.09.2021 г., общият размер на просрочената главница, включващ
сбора от просрочените вноски по главница по погасителен план към датата на
предсрочна изискуемост, включително и обявения за предсрочно изискуем
остатък от усвоената сума е 11 418.79 лева. Сочи се, че по кредита са
просрочени 28 вноски по лихва, които са били дължими на падежи и в
размери, както следва: на 15.05.2019 г.- сума от 66.1 лева; на 15.06.2019 г.-
сума от 68.48 лева; на 15.07.2019 г.- сума от 65.52 лева; на 15.08.2019 г.-
сума от 66.93 лева; на 15.09.2019 г.- сума от 66.16; на 15.10.2019г.- сума от
63.27 лева; на 15.11.2019 г.- сума от 64.58 лева; на 15.12.2019 г.- сума
от 61.74 лева; на 15.01.2020 г.- сума от 63.01 лева; на 15.02.2020 г.-
сума от 62.21 лева; на 15.03.2020 г.- сума от 57.43 лева; на 15.04.2020 г.- сума
от 60.56 лева; на 15.05.2020 г.- сума от 57.84 лева; на 15.06.2020 г.-
сума от 58.96 лева; на 15.07.2020 г.- сума от 56.27 лева; на 15.08.2020 г.- сума
от 57.32 лева; на 15.09.2020 г.- сума от 56.52 лева; на 15.10.2020 г.- сума от
53.9 лева; на 15.11.2020 г.- сума от 54.87 лева; на 15.12.2020 г.- сума от 52.31
лева; на 15.01.2021 г.- сума от 53.2 лева; на 15.02.2021 г.- сума от 52.32
лева; на 15.03.2021 г.- сума от 46.44 лева; на 15.04.2021 г.- сума от 50.5 лева;
на 15.05.2021 г.- сума от 48.01 лева; на 15.06.2021 г.- сума от 48.71 лева; на
15.07.2021 г.- сума от 46.29 и лева и на 15.08.2021 г.- сума от 46.96 лева.
Твърди се, че общия размер на просрочената сума по лихва е 1606.41 лева, а
считано от датата на предсрочна изискуемост на кредита - 08.09.2021 г.,
общият размер на просрочената договорна лихва, включващ сбора от
просрочените вноски по договорна лихва, съгласно погасителния план към
датата на предсрочна изискуемост и обявения за предсрочно изискуем
остатък от текущо начислена договорна лихва е 1642.10 лева. Излага се, че
поради неплащане в срок на задълженията по Договора за кредит, на
основание Раздел X „Предсрочна изискуемост”, т. 10.1.2, б. „а” от ОУ на ***
за кредити на физически лица, на 01.04.2021г, Банката, чрез *** - ЧСИ с
5
район на действие ОС Плевен, с рег. № 815 на КЧСИ, е връчила на
кредитополучателя покана за доброволно изпълнение на задълженията по
Договора за кредит с предоставен 7 дневен срок за изпълнение от получаване
на поканата. Сочи се, че тъй като кредитополучателят не е платил
просрочените задължения по Договора за кредит в предоставения му срок за
доброволно изпълнение, Банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно
изискуем, считано от 08.09.2021г.Поради изложеното моли съда да уважи
предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ищеца
моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан и да му
присъди разноски.
В нарочна писмена защита моли съда да уважи предявения иск.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК ответникът е
реализирал процесуалното си право да депозира отговор на ИМ. Оспорва
предявените искове по основание и размер. Счита, че процесния Договор за
кредит за текущо потребление за нищожен, на основание чл.26,ал.1 и ал.2
ЗЗД, чл.21, чл. 22 от ЗПК, тъй като съдържа клаузи, които противоречат на
закона, чл. 5, чл.10,ал.1; чл.11,ал.1, т. 10, ЗПК и го заобикалят, накърняват
добрите нрави, и съдържащ неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от
ЗЗП, приложим в настоящия случай. Твърди, че поради посочените пороци,
процесният договор не е създал валидна облигационна връзка между
страните, посочени по него, тъй като: в нарушение на чл.5, ал.1 и 2 и ал.14 от
ЗПК, ответницата като потребител преди да е обвързана от предложение или
от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът не й е
предоставил своевременно и съобразно изразените от нея предпочитания,
предлаганите от кредитора условия на договора, нито необходимата
преддоговорна информация за сравняване на различните предложения,/ под
формата на стандартен европейски формуляр/. Излага, че поради това
ответницата не е била в състояние да вземе информирано решение за
сключване на процесния договор за потребителски кредит, още повече, че в
процесния договор е записано, че кредитът се отпуска за погасяване на
съществуващи задължения. Сочи, че от съдържанието на договора за кредит,
не можело да се разбере чии задължения, към кой кредитор се погасяват,
нито видът на задълженията, за да бъде в състояние потребителят да прецени
6
преди сключването му дали процесния договор се постига уреждане на
отношенията без съдебна намеса и предложените на потребителя условия не
са по-неблагоприятни от тези по първоначалния договор за потребителски
кредит. Твърди, че процесния договор не отговаря на императивните
изискванията по чл.10 , ал.1 от ЗПК, тъй като бил неразбираем и неясен.
Навежда доводи, че ОУ са изготвени на хартиен носител с шрифт по- малък
от „12“, което е в противоречие с императивното изискване на закона по
чл.10,ал.1 от ЗПК. Излага, че от съдържанието на договора за кредит, не
можело да се разбере какво е предметното му съдържание, тъй като било
посочено, че кредитът се отпуска “за погасяване на съществуващи
задължения“, без да се уточни чии задължения, към кой кредитор се
погасяват, нито видът на задълженията / главница, лихва, такси и др./, за да
бъде в състояние потребителят да прецени преди сключването му дали
процесния договор се постига уреждане на отношенията без съдебна намеса и
предложените на потребителя условия не са по-неблагоприятни от тези по
първоначалния договор за потребителски кредит. Сочи, че не е налице яснота
относно начина на усвояване на кредита, тъй като не става ясно какъв е точно
видът на сметката по която се усвоява кредита - дали тя е закрита и
кредитополучателят всъщност не може да я ползва свободно или напротив -
на негово разположение е да погасява задължения към други кредитори или
да тегли суми в брой. Твърди, че в нарушение на чл.11,ал. 9а ЗПК процесният
договор за кредит формално съдържа методиката за изчисляване на
референтния лихвен процент, която счита, че не отговаря на изискванията на
чл.33а, ал.2 ЗПК. Излага, че описаната в нея процедура не е ясна и разбираема
за потребителят, тъй като видът, количествените изражения на отделните
компоненти - индекси, са неразбираеми и недостъпни за потребителя. Сочи,
че компонентите, представляващи обема на срочните депозити представляват
банкова тайна, до която обикновения потребител нямало достъп, а от друга
страна формулата не съдържа относителната тежест на всеки отделен
компонент по ясен и разбираем за средния потребител начин, който да е в
състояние да установи как ще се промени референтния лихвен процент.
Твърди, че в нарушение на чл.11,т.10 от ЗПК, годишният процент на
разходите в договора е посочен само като стойност в процентно отношение,
като не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
7
Излага, че съгласно разпоредбата на чл.19 от ЗПК, клаузата относно ГПР
следва да посочва конкретно всички разходи, които потребителят ще следва
да направи - (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора). Счита, че всяко едно от изброените нарушения
съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК е самостоятелно основание за
нищожност на договора за потребителски кредит, на които ищецът основава
претенциите си. Сочи, че нищожни на осн. чл.10, ал.5 от ЗПК и като
неравноправни са клаузите на т.4, -т. 4. от Договора и съответните клаузи от
ОУ, даващи право на кредитора да променя едностранно договорния лихвен
процент и общите разходи по кредита. Твърди, че в договора не са описани по
ясен и разбираем за потребителя начин, обстоятелствата, приложими към
промяната на общия разход по кредита, които да са обективно обосновани и
не да зависят от волята на кредитора. Излага, че процесните клаузи
заобикалят закона и не са индивидуално уговорени. Счита, че същите не
отговарят на изискването за добросъвестност и еквивалентност на
насрещните престации, тъй като дават право на кредитора да променя
едностранно размера на договорната лихва, съответно -размера на месечните
погасителни вноски и общия разход по кредита. Сочи, че посочените в
общите условия предпоставки за едностранно изменение на референтния
Лихвен процент/РФЛ/, са най общо формулирани и не се сочи при какви
относителни стойности изразени в цифри в случай промяна валутния курс на
БНБ на българския лев, в размера на застрахователните премии или в цената
на други допълнителни условия и с колко ще се промени РЛП. Твърди, че по
този начин създават предимство за банката, по- силната страна в
облигационното правоотношение, като изцяло прехвърлят стопанския риск
върху потребителя. Счита за нищожни клаузите на чл.10, 10.1 от процесния
договор за кредит, както и съответните разпоредби от Общите условия,
касаещи размера на санкционната лихва за забава, тъй като противоречат на
императивната разпоредба на чл.33 от ЗПК и заобикалят закона. Излага, че
същите предвиждат заплащането на наказателна лихва по- голяма от
законната. Сочи и, че предвиждат наказателна лихва за неизпълнение, на
което и да било задължение на коредитополучателя, докато ЗПК императивно
предвиждало заплащане на санкционна лихва само при забава на потребителя,
като кредиторът имал право само на законната лихва върху неплатената в
8
срок сума за времето на забавата“. Твърди, че всички клаузи относно лихви,
такси и комисионни в ОУ към процесния договор за кредит са нищожни, като
неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП, по изложените вече основания.
Счита, че ОУ не отговарят на нормативния предмет в чл.143 от ЗЗП, тъй като
са в противоречие с изискванията за добросъвестност, създават значителна
неравнопоставеност между страните в правоотношението и са уговорени във
вреда на потребителя. Излага, че същите не са подписани от ответницата и тя
не е имала възможност да се запознае предварително с тях. Сочи и, че
същите не са индивидуално уговорени. Твърди, че както съдържанието на
договора за кредит, така и това на ОУ е предварително изготвено от банката и
върху него потребителят нямало възможност да влияе по никакъв начин.
Излага, че са неравноправни и поради това нищожни въведените задължения
потребителят да получава трудовото си възнаграждение по сметка в банката,
като в противен случай се завишавала договорната лихва. Сочи, че ОУ е
предвидена едностранна възможност за Банката да променя размера на
месечните погасителни вноски, на общите разходи по кредита, които да
прилага автоматично, без да е необходимо да сключва допълнително
споразумение. Твърди, че нелоялна търговска практика е намерила израз в
раздел 11 и 12 ОУ, в които се предвижда, че в случай на неизпълнение,
банката има право да събере служебно, без съдебна намеса изискуемите си
вземания, включително разноски, такси, комисионни и др. от всички сметки
на кредитополучателя в Банката по реда предвиден в раздел 12 от ОУ, вкл. и,
че кредитополучателят дава изрично и неотменно писмено съгласие с всички
клаузи на ОУ, с които не е имал предварително възможност да се запознае и
които не са индивидуално уговорени. Излага и, че преди подаването на
Заявлението по чл.417 от ГПК, не е настъпила твърдината от ищеца
предсрочна изискуемост, тъй като същата не е връчена нито на нея, нито на
член на нейното домакинство, по смисъла на чл.46 от ГПК. Сочи, че поканата
е връчена на *** - нейна сестра, която обаче не спадала към кръга на
домашните лица по смисъла на чл. 46, ал.1 и 2 от ГПК, тъй като не живеела на
този адрес и не била член на нейното домакинството. Твърди, че *** към
м.септември 2019г. не е имала а постоянен или настоящ адрес на *** в гр.
Плевен, не е живеела там нито временно, нито постоянно, а се е намирала там
случайно, при посещение на възрастната си майка си, живуща на същия
адрес.
9
В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на
ответника моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан, за което развива подробни съображения. Претендира
присъждането на разноски.
В депозираната писмена защита моли съда да уважи предявения иск,
като развива съображения идентични с тези, в отговора на ИМ.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
От приложеното по делото ч.гр.д.№ 5998/2021 г. по описа на ПлРС е
видно, че е издадена на основание чл.417 от ГПК заповед за изпълнение
№3435/23.09.2021 г., с която е разпоредено на ответника да заплати на
кредитора – ищец по настоящето дело следните суми: сумата 1 482, 77 лв.,
представляваща главница, сумата 505, 50 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 20. 01. 2019 год. до 21. 12. 2020 год., и сумата 161, 76 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 01. 09. 2019 год. до 27. 04.
2021 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31. 05.
2021 год. до изплащане на вземането, както и сумата 143, 00 лв. разноски по
делото, от които 43, 00 лв. представляващи държавна такса и 100, 00 лв.
представляващи юрисконсултско възнаграждение. Видно е, че срещу
заповедта за изпълнение е депозирано възражение от страна на длъжника,
поради което и ищецът, съобразно указанията на заповедния съд е депозирал
искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на
разглеждане в настоящето производство.
Видно е от приложения по делото Договор за банков кредит № ***/
19.01.2016 г. е, че Банката е предоставила на ответника кредит в размер на 15
000.00 лева за погасяване на стари задължения, с краен срок за погасяване-
15.01.2026 г., преведен по сметка с IBAN: ***. Видно е, че страните са
договорили и, че: за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на
Банката годишна лихва, както следва: за периода от отпускането на кредита
до 15/01/2019 г. кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва в
размер на 8.7 %; След изтичане на посочения в предходната точка срок, за
остатъчните срок и размер на кредита, Банката прилага годишна лихва в
размер на Лихвения процент, базиран на спестяванията (СЛП) на Банката за
лева, увеличен с надбавка от 6.79 (шест и .79) пункта; че лихвата по т. 4.1. е
10
договорена съобразно декларираното от кредитополучателя трудово
правоотношение и при изпълнение на предвиденото в т. 12., б. „б”
задължение кредитополучателят да получава работната си заплата по
разплащателна сметка в Банката, по която има издадена дебитна карта; че при
прекратяване на ТПО на кредитополучателя, декларирано в Договора, освен
ако това е последвало от ново ТПО със същия работодател, считано от датата
на прекратяването Кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва
както следва: За периода от отпускането на кредита до 15/01/2019 г.
кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва в размер на 11.7 %, а
след изтичане на посочения в предходната точка срок, за остатъчните срок и
размер на кредита, Банката прилага годишна лихва в размер на лихвения
процент, базиран на СЛП на Банката за лева, увеличен с надбавка от 9.79
пункта; че ако кредитополучателят не получава работната си заплата при
условията на т. 4.1., от датата на настъпване на съответното обстоятелство,
кредитополучателят заплаща на БАНКАТА годишна лихва в размер на: за
периода от отпускането на кредита до 15/01/2019 г. кредитополучателят
дължи на Банката годишна лихва в размер на 9.7 %, а след изтичане на
посочения в предходната точка срок, за остатъчните срок и размер на кредита
Банката прилага годишна лихва в размер на Лихвения процент, базиран на
СЛП на БАНКАТА за лева, увеличен с надбавка от 7.79 пункта; че при
едновременно настъпване на обстоятелствата по т. 4.2. и 4.3. от Договора от
датата на настъпване на съответните обстоятелства, кредитополучателят
заплаща на Банката годишна лихва в размер на: за периода от отпускането на
кредита до 15/01/2019 г. кредитополучателят дължи на Банката
годишна лихва в размер на 12.7 пункта, а след изтичане на посочения в
предходната точка срок, за остатъчните срок и размер на кредита, Банката
прилага годишна лихва в размер на лихвения процент, базиран на СЛП на
БАНКАТА за лева, увеличен с надбавка от 10.79 пункта; че в посочените
случаи Банката изменя погасителния план, като променя размера на
месечната погасителна вноска съобразно приложимата лихва; че Банката
уведомява кредитополучателя по предвидения в закона ред за променения
лихвен процент и му изпраща новия погасителен план, приложим по кредита;
че към датата на сключване на настоящия договор Лихвения процент, базиран
на спестяванията на Банката за лева (СЛП) е в размер на 1.91 % годншно; че
методиката на Банката за определяне на референтен лихвен процент по
11
смисъла на закона за потребителския кредит - Лихвен процент, базиран на
спестяванията (СЛП) е неразделна част - приложение към договора; че
дължимата от кредитополучателя лихва се изплаща периодично, в размер и на
падежи, подробно описани в погасителен план - Приложение № 1 неразделна
част към настоящия договор; че размерът на вноските и лихвените плащания,
посочени в погасителния план, са изчислени на база действащия към датата
на сключване на договора размер на СЛП, увеличен с надбавка, посочена в т.
от 4.1. до 4.4. от настоящия договор; че при промяна на СЛП, за улеснение на
кредитополучателя, банката запазва договорения размер на дължимите
погасителни вноски (при увеличение или намаление в съответствие с
промяната на СЛП на дължимата лихва за сметка на намаление, съответно
увеличение на дължимата вноска по главница), като на падежа напоследната
изравнителна вноска кредитополучателят се задължава да погаси остатъка от
дължима главница по кредита ведно с начислената лихва; че към датата на
сключване на договора, годишният процент на разходите е 9.23 %.; че общата
сума дължима от кредитополучателя е 22 635.10 лева.
Установява се от приложения по делото Погасителен план към договора
за кредит и, че е конкретизирано колко вноски дължи длъжникът и съответно
какво вкл. всяка вноска.
Приобщена като доказателство по делото е и методика на *** за
определяне на референтен лихвен процент по смисъла на ЗПК.
Видно е от представените по делото ОУ на *** за кредити на физически
лица, подписани от страните по делото, че ответникът с подписването на
същите е декларирал, че: е уведомен от Банката преди сключване на Договора
и е запознат с всички условия на Договора за кредит, както и с последиците в
случай на просрочени плащания на дължими суми.
От представеното по делото преводно нареждане се установява, че
ищецът е платил на ЧСИ сумата от 24,00 лева за връчване на Покана до
ответника.
Установява се от приложената по делото Покана /Предизвестие за
обявяване на предсрочна изискуемост на Банков кредит/, че ищецът е обявил
кредита за предсрочно изискуем и, че ПДИ е връчена на *** /сестра на
ответницата/, като същата се е задължила да предаде съобщението.
От приобщената по делото Справка за постоянен и настоящ адрес се
12
установява, че постоянният и настоящ адрес на *** е в ***
Приобщено като доказателство по делото е и Отчет по сметка, водена на
името на ответника при ищеца за сок от 18.01.2016 г. до 21.01.2016 г.
Изслушано по делото е и заключението по допуснатата ССЕ и СТЕ,
които съдът кредитира като обективно и компетентно дадени и неоспорени от
страните.
От заключението на ССЕ се установява, че: е преведена по сметката на
ответника на 19.01.2016 г. сумата 15 000 лв., с които са погасени
съществуващи задължения в *** - кредити, овърдрафти и кредитни карти; че
кредита е в просрочие от 859 дни към датата на подаване на заявлението; че
към 20.09.2021 г. неплатените задължения по договора за кредит сключен
между страните по делото са: Непогасена главница -11 418.79 лева;
непогасена договорна лихва за периода от 15.05.2019-07.09.2021 г. - по т.4 от
договора - 1 642,10 лева; начислена наказателна лихва за периода от
15.05.2019-07.09.2021 г. съгласно т. 10 от договора - 680,27 лева /само върху
главницата/; законна лихва от 08.09.2021-20.09.2021 г. - 41,24 лв.; Разноски по
връчване на нотариални покани - 24 лв.; че във връзка с обявеното
извънредно положение заради пандемията от COVID 19 върху редовно
падежиралите главници не е начислено обезщетение за забава от 13.03.2020 г.
до 13.05.2020 г.; че на база счетоводните записвания при ищеца, се установи,
че с част от процесната сума са погасени други задължения на ответника, а
именно: четири кредита към ПИБ, един в ДСК и един в Пощенска банка; че
лихвения процент се е променял в частта на лихвен процент базиран на
спестяванията /САП/ в посока на намаляване, като погасителната вноска не е
променяна, а е намален срока за погасяване на кредита от 15.01.2026 г. на
15.08.2025 г.; че от предоставената методика на *** за определяне на
референтен лихвен процент по смисъла на закона за потребителския кредит е
видно, че САП се определя ежемесечно на база данните, които БНБ
публикува в края на месеца, отнасящи се предходният месец и влиза в сила от
1-во число на месеца, следващ месеца на определяне; че Данните за
изчислението на референтният лихвен процент се вземат от секцията Лихвени
проценти и обеми по салда по овърнайт-депозити, срочни депозити и
депозити, договорени за ползване след предизвестие, на сектори
Нефинансови предприятия и домакинства, която се намира на сайта на БНБ в
13
Статистика/парична и лихвена статистика/лихвена статистика; че данните се
публикуват в края на всеки месец на интернет страницата на БНБ на посочен
интернет адрес в горепосочената методика; че методиката е приета от
управителният съвет на ***, с Решение в сила от 23.07.2014 г.; че САП е
единият компонент на годишният лихвен процент, който се е променял в
случая в посока намаление и не зависи от банката; че вторият компонент на
годишният лихвен процент е надбавка, която не е променяна през целият
период на договора; че наказателната лихва съгласно договора се изчислява
само върху непогасената главница - договорната лихва с наказателна надбавка
в размер на законната лихва от 10%; че с постъпилите суми от *** по сметка
на банката суми в общ размер на 401,38 лв. са погасени част от разноските по
изп.дело, както и присъдени разноски.
От заключението на допуснатата по делото СТЕ се установява, че: при
изготвяне на процесния договор и ОУ към него е използван един и същи
шрифт7 Times New Roman; че този текст не е подходящ за текстове с
височина на буквата по малко от 12 пункта; че използваната височина на
шрифта и в двата документа е 12 пункта; че текстовете са лесно четими, тъй
като използват височина на шрифта от 12 пункта; че видът на шрифта
позволява използването му при изписване на текст както на кирилица, така и
на латиница; използваният шрифт няма българска форма на кирилица; че
няма разлика в размера на шрифта при преминаване от текст от кирилица на
латиница и обратно.
В проведеното по делото о.с.з. ВЛ обяснява, че няма данни за
извършен превод от застрахователя към кредитодателя или ищеца по делото
във връзка с настъпили застрахователни щети.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл.422, ал.1
ГПК ищецът следва да установи в процеса: учредено по негова инициатива
заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК и издадена в негова полза
Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист; спазване на срока по
чл. 415, ал. 1 от ГПК; съществуването на твърдяното вземане в негова полза
вземане по Договор за кредит за текущо потребление по основание, размер и
длъжник; че кредитополучателя е подписал договорът и е получил твърдяната
14
сума по него по посочената банкова сметка; настъпването на предсрочната
изискуемост на договора; размерът на претендираната договорна лихва и
лихва за забава.
Съответно в тежест на ответника по делото е да установи всички
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете,
от които черпи благоприятни за себе си правни последици, вкл., че е заплатил
сумите.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца е издадена по реда на
чл.417 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми. Установява се от
приетите по делото доказателства, че длъжникът е депозирал възражение в
указания от съда срок, поради което и в изпълнение указанията на съда
заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за
установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от
водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа вземане по сключен
между тях договор за банков кредит за погасяване на съществуващи
задължения.
Ответникът по делото своевременно с отговора на ИМ е оспорил
исковете по основание и размер.
Спорно по делото е на първо място дали ответникът е уведомен
надлежно от кредитора за настъпилата предсрочна изискуемост. По делото не
е спорно, че съобщението за предсрочната изискуемост е връчено на сестрата
на ответницата, чиито постоянен и настоящ адрес се различава от този, на
който тя е приела да получи съобщението. Действително разпоредбата на
ГПК предвижда, че съобщението може да бъде връчено на определен кръг
лица. Фактът обаче, че друго лице, представило се за близък родственик е
получило съобщението, със задължението то да бъде предадено на ответника
не може да се вмени във вина на ищеца и да се приеме, че същата не е
уведомена за предсрочната изискуемост. Отговорност по – скоро би се
търсило от лицето представило се за такова, което може да получи
съобщението, но й от ищеца, съответно връчителя, който с оглед желанието
да се приеме призовката е приел, че връчва на лице по чл. 46 ГПК. Поради
изложеното съдът намира, че ответницата е уведомена за настъпилата
предсрочна изискуемост, поради което и възражението й в тази й част като
15
неоснователно следва да се остави без уважение.
Ответникът оспорва на следваща страна, че договорът е недействителен
на редица основания. На първо място твърди, че договорът за кредит е
недействителен, тъй като не му е представена преддоговорна информация.
Видно е обаче от представените по делото ОУ на *** за кредити на
физически лица, подписани от страните по делото, че ответникът с
подписването на същите е декларирал, че е уведомен от Банката преди
сключване на Договора и е запознат с всички условия на Договора за кредит,
поради което и възражението на ответника в тази част е неоснователно.
С оглед останалите наведени от ответника твърдения за нищожност на
процесния договор касателно спазването на разпоредбите на чл.10, ал.1 и
чл.11 от ЗПК съдът счита, че следва да отбележи, че същите норми към деня
на сключване на правоотношението – 19.01.2016 г. поставят следните
изисквания към формата и съдържанието на договора, на които процесния
такъв, отговаря, а именно:
1. / договорът за потребителски кредит е сключен в писмена форма, на
хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи са
представени с еднакъв по вид, форма и размер шрифт – не по-малък от 12 в
екземпляр за всяка една от страните – чл. 10, ал. 1 ЗПК, поради което и
възражението на ответника в тази си част е неоснователно;
2. / договорът е изготвен на разбираем език по чл. 11, ал. 1 и съдържа:
дата и място на сключване /гр. Плевен, 19.01.2016 г. /; вида на предоставения
кредит /банков кредит за погасяване на съществуващи задължения/;
идентификационни данни на потребителя и кредитора; срокът на договора /до
15.01.2026 г. /; общият размер на кредита и условията за усвояването му;
лихвеният процент, уреден в т.4 от Договора; условията за издължаване на
кредита, включително и погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, който
план е неразделна част от Договора за кредит, поради което и в тази си част
Договора за кредит отговаря на изискванията на Закона.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице твърдяната
неравноправност на договора по смисъла на ЗЗП по отношение на уговорките
касаещи главницата и договорната лихва. Клаузите в процесния договор в
тази им част са съставени по ясен и недвусмислен начин. В характеристиките
16
и условия на потребителския паричен кредит от договора е посочен общият
размер на кредита и за какво ще послужи. Фактът, че в процесния договор не
е посочено кои точно стари задължения на ответника ще покрие кредита не
влече нищожност на клаузата, доколкото разпоредбата на чл.11 ЗПК
предвижда да се посочат условията за усвояването му, а условието е
покриване на стари задължения.
За основателно обаче съдът приема възражението на ответника
досежно неравноправността на клаузата, определяща ГПР, поради факта, че
посочена е само чистата му стойност, а не и как е формирана тя.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани
всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде
поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои
суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 9, 23 %,
като длъжника дължи такси и комисионни за обслужване и откриване на
банкова сметка, по която се обслужва кредита съобразно Тарифа на Банката,
без обаче да се посочи какви точно по размер са разходите, комисионните,
които се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Това поставя
потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора и на практика
няма информация от кои пера е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в
директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО.
Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика
обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които
се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи
във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена
и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва в договора да е посочено
не само цифрово, какъв годишен процент от общия размер на предоставения
кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени
17
всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при
формиране на ГПР. Поради изложеното съдът намира, че са процесния
договор на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е нищожен.
С оглед изложеното съдът намира, че процесният договор за
потребителски кредит е нищожен и съгласно правилото на чл. 23 ГПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
Както бе изяснено по-горе, съгласно чл. 23 ЗПК в настоящия случай с
оглед недействителността на процесния договор за потребителски кредит,
ответникът следва да върне само чистата стойност на кредита, без лихви или
други разходи по кредита, поради което в настоящия случай ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца неплатената главница в размер на
11418,79 лева.
За неоснователно съдът приема твърдението на процесуалния
представител на ответника, че процесната сума не е усвоена. Видно е от ССЕ,
която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, че ответницата
е усвоила кредита, като е погасила с него стари съществуващи задължения.
С цел пълнота на изложението съдът намира ,че следва да отбележи,
че уговорката за дължимост на наказателна лихва / за забава/ в размер на 18,
7% също е нищожна. Това вземане с мораторен характер, възниква под
условие за настъпил падеж на главните задължения, надхвърля размера на
законната лихва, за периода в който е начислено, възлизаща на 10, 00 %
върху падежиралите погасителни вноски за главница (при лихвен процент на
законната лихва съставен от съответния определен от БНБ основен лихвен
процент от 0, 00 % и десет пункта надбавка). Същевременно, съобразно
императивното правило на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва в размер на законната лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Така с претендирането
на вземането за наказателна лихва на практика се постига заобикаляне на
ограничението на чл. 33 от ЗПК и се въвежда плащане, чиято дължимост де
факто е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника, но размерът му
надвишава нормативно установения предел, а именно законната лихва. С
оглед изложеното съдът приема, че вземането за лихвена надбавка за забава
18
противоречи с нормата чл. 33 от ЗПК, тъй като преследва забранена от закона
цел да се присъди обезщетение за забава в завишен размер. След като целта
на клаузата уреждаща вземането за наказателна лихва има за цел и резултат
заобикаляне изискванията на ЗПК по аргумент от чл. 21, ал. 1 от ЗПК същата
са нищожни, респективно не може да породи права и задължения за страните
по договора за кредит, поради което и претенцията за обезщетение за забава
следва да бъде отхвърлена на самостоятелно основание като нищожна.
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013 г., ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство
разноски в общ размер от 263.50 лв. за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер от 476,05 лв.,съобразно уважената част от иска.
Относно разноските за юрисконсултско възнаграждение, направени в
исковото производство, съдът намира следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. -
ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът
намира, че в конкретния казус не е налице фактическа и правна сложност,
поради което определя юрисконсултско възнаграждение за представителя на
ищеца в размер на 100.00 лв.
С оглед изхода на спора ответникът също има право на разноски, но
поради факта, че такива не са претендирани съдът не следва да присъжда
разноски.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.6 ГПК, вр. чл.83, ал.2
ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС сума в
размер 76,80 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
19
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.
Х. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес – *** дължи на ***, със седалище
и адрес на управление ***, със законен представител *** – ** и *** – ** на
основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД сума в размер
на 11418,79лева, представляваща главница по Договор за банков кредит №
***/19.01.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
21.09.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, КАТО
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата от 1642,10 лева, представляващи
възнаградителна лихва за периода от 15.05.2019 г. до 07.09.2021г.; сума в
размер на 95,60лева - обезщетение за забава за просрочени плащания, за
периода от 15.05.2019 г. до 12.03.2020г.; сума в размер на 16,63 лева -
договорна лихва, за периода 13.03.2020г. до 13.05.2020г.; сума в размер на
568,04 лева -обезщетение за забава за просрочени плащания за периода от
14.05.2019г. до 07.09.20201г.; сума в размер на 41,24 лева, представляващи
законна лихва за периода от 08.09.2021г. до 20.09.2021г.; както и за сума в
размер на 24,00лева, представляващи разноски за връчване на покана за
изпълнение като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА И. Х. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес – ***да заплати
на „***, със седалище и адрес на управление ***, със законен представител
*** – ** и *** – ** сумата от 263.50 лв., представляваща сторени в
заповедното производство по ч.гр.д. № 5998 по описа за 2021 г. на Плевенски
районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА И. Х. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес – *** да
заплати на ***, със седалище и адрес на управление ***, със законен
представител *** – ** и *** – ** сумата от 476,05 лв., представляваща
сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на управление ***, със законен
представител *** – ** и *** – ** да заплати по сметка на РС Плевен сума в
размер на 76,80 лева, на основание чл.78, ал.6, вр. чл.83, ал.2 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
20
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
21