РЕШЕНИЕ
№ 2030
Бургас, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - II-ри състав, в съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия: | КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ |
При секретар ДИМИТРИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ административно дело № 20247040700569 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ, вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Жалбоподателят К. Д. Г., [ЕГН], [населено място], [улица] е оспорил заповед № 8-Z-213/16.02.2024 г. на кмета на община Созопол, с която е наредено премахването на незаконен строеж „реконструкция на покрив в поземлен имот с [идентификатор], [населено място], [улица]”.
Жалбоподателят намира, че заповедта е незаконосъобразен административен акт, тъй като е издадена при непълно изяснени и ценени факти и съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
В жалбата се излагат конкретни съображения обособени в пет групи.
На първо място се твърди нарушение на чл.35 от АПК. Сочи се, че заповедта е издадена при съществено разминаване между описаното и фактическото положение.
На второ място се описва, че жалбоподателят Г. закупил сградата през 2023 г. Покривът бил изграден от предходния собственик през 1968 г. и оттогава не бил поддържан и ремонтиран, а към момента на покупката бил в изключително лошо състояние. Описват се щети по постройката, причинени от лошото състояние на покрива. Това наложило предприемане на ремонтни дейности, за да се предпази сградата. Според жалбоподателя се касае за текущ ремонт, при който не е променено предназначението на подпокривното пространство и натоварването на сградата. Не била засегната и конструкцията на сградата.
На следващо място се сочи, че с процесната заповед, извършеният от Г. ремонт на покрива, неправилно е квалифициран като незаконен строеж, поради липса на разрешение за строеж. Не били изяснени параметрите и конфигурацията на покривната конструкция преди ремонта, вкл. кота било и кота корниз, както и характристиките на извършените дейности, за да се направи извод дали ремонтът не попада в хипотезата на чл.151, ал.1, т.1 от ЗУТ, с поред който не се изисква разрешение за строеж за текущ ремонт на сгради, постройки, съоръжения и инсталации.
Изводът на административния орган, че се касае за реконструкция на покрива се определя като неправилен.
Оспорват се констатациите в КА № 21/27.11.2023 г. за извършено надграждане с около 80 см. на фасадните зидове с газобетонови блокове и стоманобетонов пояс.
Според жалбоподателя за извършения текущ ремонт на покрива на сградата не се изисква съгласуване с Министерство на културата, тъй като, съгласно КП на Министерство на културата № 08-00-972/20.02.2024 г. в поземления имот няма обекти със статут на недвижими културни ценности.
Ангажират се доказателства и се иска заповедта да бъде отменена. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, лично и чрез процесуален представител, поддържа жалбата, ангажира доказателства и иска обжалваният административен акт да бъде отменен. Представя списък на разноските.
В писмени бележи обобщава фактите по спора и твърденията за незаконосъобразност на оспорената заповед. В подкрепа сочи съдебна практика.
Ответникът – Кмет на община Созопол, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и иска да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски по представен списък. В писмени бележи обобщава фактите по спора и твърденията за неоснователност на жалбата.
Факти:
С нотариален акт вх.рег. № 6625/17.05.2023 г. на Служба по вписванията Бургас (л.30) К. Д. Г. закупил:
- сграда с [идентификатор] с адрес [населено място], [улица], която сграда е разположена в поземлен имот с [идентификатор], ведно с правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата;
- сграда с [идентификатор] с адрес [населено място], [улица], която сграда е с предназначение гараж и е разположена в поземлен имот с [идентификатор], ведно с правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата.
С писмо изх.№ 94-00-3950/21.11.2023 г. жалбоподателят Г. бил уведомен от кмета на община Созопол за извършена проверка на собствената му сграда, при която е установено, че дървеният покрив с керемиди е премахнат и се изпълнява надзиждане с приблизителна височина 1 м. и стоманобетонов пояс над зида. Посочено е, че няма издадени строителни книжа, каквито се изискват съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ) – нито за надстрояване, нито за реконструкция на покрива.
С писмото Г. бил уведомен още, че на основание чл.26, ал.1 от АПК, в община Созопол е образувано админситративно призводство по чл.224а, ал.1 от ЗУТ за издаване на заповед за спиране на строителството. Указана е възможността за представяне на писмено становище и доказателства.
Писмото е получено лично от К. Г. на 24.11.23 г. (л.35).
С възражение вх.№ 94-00-3950-1/27.11.2023 г. (л.29) Г. сезирал кмета на общината с твърдения, че в сградата бил предприет крайно наложителен ремонт на покрива с цел да се спрат течове и подливания, както и да се обезопаси от водни поражения и къси съединения ел. инсталация на къщата. Описва се, че при посещение, в приемно време, гл. архитект на общината била запозната с ремонтните дейности, които същата определила като реконструкция. Г. посочил, че извършваните дейности не целят и няма да доведат до промяна на формата, вида, размера или височината на покрива от земната повърхност или на неговия наклон. Използвали се елементи и материали, които били съобразени със съществуващите, както и с архитектурните документи на къщата. Било извършено геодезическо заснемане.
На 27.11.2023 г. работна група при община Созопол извършила проверка на строеж: „Реконструкция на покрив на двуетажна жилищна сграда”, находяща се в поземлен имот с кадастрален [идентификатор], [населено място], [улица]. За проверката е съставен констативен акт № 21/27.11.2023 г. (л.26).
Работната група определила категорията на строежа като V-та, съгласно чл.11 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. За извършител на строежа е посочен собственикът на имота и настоящ жалбоподател – К. Г.. Проверяващите преценили, че за обекта няма одобрен проект, в.т. съгласувани и одобрени части на проекта; няма разрешение за строеж; няма протокол за откриване на строителна площадка; няма протокол за откриване на строителна линия и ниво и няма удостоверение за въвеждане в експлоатация.
Изпълнението на строежа е описано по следния начин: по двуетажната жилищна сграда в поземлен имот с кадастрален [идентификатор] [населено място] се извършва реконструкция на порив без необходимите, съгласно ЗУТ строителни книжа – разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти. Проверяващите посочили, че строителните дейности са започнати през периода октомври – ноември 2023 г., като съществуващият дървен покрив с керемиди е премахнат, изпълнено е надграждане с приблизителна височина 0,80 м. на фасадните зидове с газобетонови блокове и стоманобетонов пояс, а към момента на проверката се изгражда нова дървена покривна конструкция на нова височина.
Установени са нарушения: извършване на реконструкция на покрив без издадено разрешение за строеж и без необходимото съгласуване с Министерство на културата, предвид местонахождението на строежа – в границите на „Архитектурно-строителен резерват Стара част на [населено място]”.
Като нарушени са посочени чл.148, ал.1 от ЗУТ и чл.83 от Закон за културното наследство (ЗКН) и е уточнено, че предвид установените нарушения констативният акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване.
Констативният акт е изпратен на жалбоподателя с писмо изх.№ 94-00-4310/18.12.2023 г. (л.24) и получено от него на 20.12.2023 г. (л.25).
С възражение вх.рег. № 94-00-4310-1/22.12.2023 г. на общ. Созопол (л.19) жалбоподателят Г. оспорил констатациите на общинските служители. Изложил, че след проливни дъждове в област Бургас, в първата третина на ноември 2023 г., след пропадане навътре на ламата на северния скат на покрива (изграден през 1968 г. и неподдържан или ремонтиран от построяването му), предприел спешен и крайно наложителен ремонт, в рамките на чл.147, ал.3 от ЗУТ, с цел да спрат течовете в подпокривното пространство, течове и подливания по фасадата на къщата, както и да се обезопаси от водни поражения и къси съединения електрическата инсталация. Описал, че в началото не били видими всички щети, поради което се наложило първо да бъдат отстранявани лесно видимите – премахване на увредените елементи на северния скат. Поради окаяното им състояние, започнало отстраняване и на елементи от останалите скатове, на комина, както и на най-горните няколко реда от зидарията на източния, северния и част от западния фасадни зидове. След това фасадните зидове били възстановени с червени тухли до първоначалното им ниво. Никъде не били използвани газобетонови блокове и никъде не било извършено надстрояване.
Г. посочил, че по препоръка на гл. архитект на общината извършил геодезическо заснемане, от което ставало ясно, че е налице пълно съответствие между архитектурните документи на къщата и нивата на ремонтираната дървена конструкция.
Към възражението е приложено геодезическо заснемане на сградата (л.22-23).
На 08-09.02.2024 г. главен инспектор в РИОКН ЮИР, ЦРП Бургас при Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство” (ГД ИОКН) в Министерство на културата (МК), в присъствието на главен специалист в дирекция „УТИПЕП“ при община Созопол, извършил проверка на място и по документи на процесния покрив. Проверката била извършена по повод писмо до МК от зам. кмет на общината, относно установен незаконен строеж „реконструкция на покрив“ без строителни книжа, на сграда с кадастрален [идентификатор] по КККР на [населено място].
За проверката е изготвен констативен протокол вх.№ 08-00-972/20.02.2024 г. на Министерство на културата (127-129).
Установено е следното:
В поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], [улица], няма обекти, които притежават статут на недвижими културни ценности. Имотът попада в границите на груповата недвижима културна ценност с категория „национално значение Старата част на [населено място]“, обявена с решение на Бюрото на МС № 320/07.09.1974 г. за архитектурно-исторически резерват, която съгласно § 10 от ПЗР на ЗКН запазва статута си и границите на „Античен [населено място]“, включен под № 29 в „Списък на археологическите резервати“ – приложение към чл.50, ал.3 от ЗКН.
Като собственик на сградата е посочен жалбоподателят К. Г.
Описани са действията, предприети от община Созопол, по установяване на незаконен строеж. Посочено е още, че с вх.№ 08-00-972/29.12.2023 г. на МК е постъпило възражение от К. Г. във връзка с КА № 21/27.11.2023 г. изготвен от служители на община Созопол с изложение идентично с възражение вх.рег. № 94-00-4310-1/22.12.2023 г. на общ. Созопол (л.19).
При огледа на място е установено, че поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] е разположен в северната част на полуострова, представляващ групова недвижима културна ценност с категория „национално значение Старата част на [населено място]“. Имотът е ъглов и граничи от север с [улица], а от запад с [улица]. В имота е разположена двуетажна масивна жилищна сграда, построена през 60-те години на XX век, както и едноетажно допълващо застрояване – гараж. Сградата лежи по северната улична регулационна линия, има компактен обем с три нива, които включват два жилищни етажа и полусутерен. Конструкцията е масивна – каменна зидария на носещите стени в полусутерена, западната и северна стени на първи етаж и тухлена зидария на останалите, подовите конструкции са стоманобетонна плоча с пояси над сутерена и първи етаж, дървен гредоред над втори етаж и дървена скатна конструкция на покрива.
В момента на огледа около сградата имало строително скеле, изпълнена реконструкция на тавански гредоред и покрив, като са изцяло са подменени дървените елементи от конструкцията на гредореда и покрива, покривната обшивка, положени са нови едноолучни керемиди и отводняване, изпълнен е нов покривен надзид от два реда керамични тухли тип четворка с нов обрамчващ бетонов пояс, както и обшивка на покривните стрехи. По външните стени на втори етаж се извършва монтаж на фасадна топлоизолация, като по фасади изток и север е положена фасадна мазилка в бял цвят.
Експертът приел, че се извършва реконструкция на покрив и тавански гредоред, както и монтаж на фасадна топлоизолация по стените на втори етаж. За извършващите се строителни дейности няма инвестиционен проект или искане и документация за извършване на външен авариен ремонт съгласуван с Министерство на културата и одобрен от община Созопол, както и няма издадено разрешение за строеж.
Описано е, че видно от приложения към възражението до общината снимков материал и чертеж/разрез на сграда с изведени височини, не може да се добие точна представа за съществуващата преди изпълнения демонтаж на покрив и покривен надзид, височина на сградата – кота стреха и кота било на стария покрив. Видно от приложеното към възражението копие на оригиналния проект за сградата, на чертежи разрез и фасади няма нанесени кота стреха и било, но може да се направи косвен извод за котата на покривния надзид, като се сумират стойностите на етажните височини взети от чертеж разрез от архитектурния проект с височината на покривния надзид отразена в Детайл Б на чертеж покрив, а именно: 2,90 м. + 2,90 м. + 0,16 м. = 5,96 м. При сравнение на котата на покривния надзид отразено в чертеж Разрез на сграда с изведени височини след реконструкцията на покрива с така получената по-горе стойност се получава разлика: 6,18 м. – 5,96 м. = 0,22 м., т.е. има превишаване с 0,22 м., но поради липса на геодезично заснемане на съществуващата кота на покривния надзид преди извършването на реконструкцията на покрива, не може да се направи обективно обоснован извод относно нейната промяна.
На следващо място е посочено, че в защитени територии за опазване на културното наследство – в границите на групови културни ценности съгласно изискванията на чл.83, ал.1, т.2, б. „г“ от ЗКH, искания и документация за извършване на външни текущи и аварийни ремонти, при които се променят архитектурните и/или художествените характеристики на строежите, се одобряват и строежите се изпълняват по реда на ЗУТ след съгласуване по реда на чл.84, ал.1 и ал.2 от ЗКН.
Посочена е разпоредбата на чл.147, ал.1, т.3 от ЗУТ, според който за реконструкция или основен ремонт на покриви на сгради, разположени в имоти – частна собственост, отредени за ниско жилищно застрояване, без изграждане на нови стоманобетонни плочи, без промяна на височината и предназначението на подпокривното пространство, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешеше за строеж и е направен извод, че за реконструкцията на покрив на съществуващата жилищна сграда в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], е следвало да се издаде разрешение за строеж, като съгласно изискванията на чл.147, ал.3 от ЗУТ строежът е трябвало да бъде съгласуван при условията и по реда на ЗКН.
В заключение, стоежът е описан по следния начин: реконструкция на покрив на съществуваща жилищна сграда в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], в границите на групова недвижима културна ценност с категория „национално значение Старата част на [населено място]“, без издадено разрешение за строеж, съгласуван при условията и по реда на ЗКН. Предложено е кметът на община Созопол да разпореди образуване на административно производство по ЗУТ.
С обжалваната заповед административният орган приел, че съгласно КА № 21/27.11.2023 г., в периода октомври – ноември 2023 г. била предприета цялостна реконструкция на покрива на процесната сграда. Описано е, че била премахната съществуващата дървена конструкция и на нейно място била изградена изцяло нова, дървена конструкция. Направен е извод, че строителството е извършено без разрешение за строеж, съгласувано с Министерство на културата. Строежът е определен като 5-та категория, съгласно чл.11 от Наредба №1 от 30 юни 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.
Обсъдено е възражението срещу констативния акт и е прието, че в случая не са изпълнени указанията на чл.147 от ЗУТ, тъй като:
1. За извършване на реконструкция или основен ремонт на покрива на сгради, разположени в имоти – частна собственост, отредени за ниско жилищно застрояване, без изграждане на нови стоманобетонни плочи, без промяна на височината и предназначението на подпокривното пространство се изисква издаване на разрешение за строеж (подчертаването е в администаривния акт), съгласно чл.147, ал.1, т.3 от ЗУТ, каквото няма;
2. Съгласно чл.147, ал.2 от ЗУТ за тези строежи се представя проектно решение на инженер-конструктор с указания за изпълнението им, каквото не е представено в община Созопол;
3. Предвид местонахождението на сградата – в границите на архитектурно-строителен резерват „Старата част на [населено място]”, изпълнение на подобен строеж се разрешава след съгласуване при условията и по реда на Закона за културното наследство, съгласно чл.147, ал.3 от ЗУТ, каквото също липсва;
4. В случай, че са били налице обстоятелства налагащи извършване на аварийна реконструкция, би следвало строителството да се извърши по реда на чл.148, ал.6 от ЗУТ след издаване на разрешение за строеж по частични работни проекти, каквото също не е издавано.
На следващо място в административния акт е изяснено, че строежът не попада в хипотезата на §16, ал.1, нито в тази на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, предвид периода на извършването му.
Предвид изложените мотиви органът приел, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 и т.6 от ЗУТ и наредил същият да бъде премахнат.
Заповедта е връчена на жалбоподателя Г. на 26.02.2024 г. (л.16).
По делото, в качеството на свидетели, са разпитани М. Г. – позната на жалбоподателя; Я. Я. – майстор, извършил строителните дейности по покрива; Г. И. – специалист „Строителство” в община Созопол и М. С. – главен инспектор в РИОКН ЮИР, ЦРП Бургас при Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство” в Министерство на културата.
Свидетелят Г. заявява, че по професия е архитект. Познава жалбоподателя Г. от 3-4 години. Познава къщата. Още като я купил я извикал да я огледа. Тъй като живее наблизо – 200 м. Г. поела ангажимент да наблюдава ремонтния процес. Видяла, че покривът бил в окаяно състояние, имало течове, били сложени легени, имало стърчащи кабели и опасност от късо съединение, ако се пусне ток. Имало изгнили дъски на покрива, разрушени тухли, влизала вода от доста места и се налагало извършване на текущ ремонт. Това се случило през октомври – ноември 2023 г. Ремонтът бил извършен на сегменти. Идеята била всичко да се възстанови във вида, в който е било. Материалите се подменили със същите материали, тухлите – със същите тухли, гредите – със същите греди. Трябвало да се поднови както е било, за да може всичко да отговаря на това, което е било, да няма разлика във височина и всичко останало. Не били отваряни отвори в покрива спрямо предишното положение. Предназначението останало същото – подпокривно пространство. Свидетелят заявява, че след ремонта носимоспособността на къщата не е променена. В процеса на строителните работи посъветвала Г. да се направи геодезическо заснемане. Смята, че точките се виждат и съответстват на това, което е било като преден архитектурен план. Коминът на къщата е запазен в цялата си височина. По него, както над покрива мазилката е била изложена на слънце и се виждат следите докъде точно е бил покривът. Тази височина била спазена. Няма подмяна на материали, с които е била изпълнена покривната конструкция.
На въпроси на процесуалния представител на ответника Г. заявява, че няма правоспособност на инженер-конструктор, но има базови познания, на които основава преценката, че строителните работи не са нарушили носимоспособността на сградата. Желанието било да се възстанови всичко, каквото е било. Според свидетеля работите представлявали текущ ремонт и не било нужно да се представят строителни книжа пред МК. Лично на нея не били представяни строителни книжа. Обяснява, че при изграждане на бетоновия пояс, старанието било да отговаря като носимоспособност на това, което е било като тухлен зид, и не смята, че там има разминаване в натовареност. Преди това нямало такъв пояс, но след като били иззидани няколко реда тухли, тухлите, които били вложени били по-олекотени от тези, които били на място, поради което, според свидетелката, бетоновият пояс по никакъв начин не натоварва носимоспособността.
Свидетелят Я. Я. обяснява, че е строител и заедно с момчета, с които работи били наети да извършат ремонт на процесния покрив през 2023 г. Ремонтът започнал през есента. Не можело да се разхвърли целият покрив, защото сградата оставала отворена, поради което работите се извършвали на части. Всичко било амортизирано. Подпоясната стена също се подменяла. Постепенно се оказало, че всички скатове на покрива трябва да се ремонтират. Така, поетапно покривът бил сменен. Повредените елементи се сменяли със същите елементи със същите големини. Сочи, че било по-добре да се подсили, отколкото да се отхлаби, защото става фатално. Преди започване на ремонта в горната част имало тухлен надзид, който бил амортизиран. Не било възможно върху този зид да се направи нов, да се сложи нов материал. Този надзид бил заменен с керамични елементи/тухли, които са съвременни. Била запазена височината на заварения надзид. Всичко се работело по проекта, защото всичко трябвало да се запази, както е направено в първоначалния строеж. Така се работело, но се подновявало, слагали се елементи. По време на строителните дейности нямало момент, в който целият покрив да е свален, тъй като надолу също се извършвал ремонт. Свидетелят описва, че се работи западната страна, след това останалите.
На въпроси на процесуалния представител на ответника свидетелят Я. заявява, че има строително образование, завършил е ЛУСК-а, специалност „Облицовки и настилки”. По време на работата по покрива не му били представени никакви строителни книжа. Описва, че всички елементи се сваляли и се издигали по същия начин, както са били. През цялото време се извършвали измервания на височината. Били сменени гредите и ребрата, върху които се редят дъските, и после се нареждат керемидите. Четирите ската на покрива се подменяли последователно. При разкриването на единия се виждало какво има да се прави по другите. Свидетелят заявява, че не е променяна височината на покрива. Сочи, че са подменени всички елементи на покривната конструкция.
Свидетелят Г. И. заявява, че е участвал в проверката на обекта в края на ноември 2023 г. Същата била извършена по информация от главния архитект на общината. На място било констатирано, че съществуващият покрив е премахнат и съществуващият фасаден зид е бил надзидан с три реда газобетонови блокчета плюс бетонов пояс. Проверяващите съпоставили стари снимки на съществуващия покрив и съществуващата мазилка със състоянието към момента на проверката. Установили специфично черно оцветяване под съществуващата стреха, което било запазено, и над него започвал новият надзид. На предявени снимки (л.120, стр.2) свидетелят показва, на лявата снимка, черно оцветяване под ребрата на съществуващия покрив, а на дясната снимка показва същото оцветяване, което е запазено, след като е бил премахнат съществуващият покрив. Твърди, че към момента на проверката целият покрив бил премахнат – всички скатове. Към датата на проверката 20 – 23.11.2023 г. старият покрив бил напълно премахнат. Посоченото в КА надграждане от 80 см. не било измерено на място. Изводът бил направен по височината на бетоновите блокове, газобетоновите блокове и пояса.
Свидетелят сочи, че с колега от Инспектората по опазване на културно наследство се качили на покрива през февруари 2024 г., преди издаване на заповедта. Описва, че когато се пресметнат височината на изпълнените етажи, надзидът и се съпоставят с одобрения проект, по тази сметка излиза, че издигането е с около 22 сантиметра, но според него няма как да се гарантира, че старият покрив е бил изграден съгласно одобрения проект. При огледа от улицата се възприемал кофраж за бетонов пояс, с който завършва надзидът. При тази проверка не били използвани геодезически уреди за да се измери дали сградата е надстроена. Свидетелят твърди, че не се виждало от улицата, дори и на максимално разстояние, никаква дървена част от конструкцията на покрива.
На предявени снимки от преписката жалбоподателят сочи на свидетеля И., че кофражът крие нещо, което от ъгъла на тази снимка не може да бъде видяно, т.е. над дървените елементи продължава надзидът, но понеже стряхата идва насам, това няма как да бъде видяно. В момента това не се вижда, защото скатът е паднал и е затворен с облицовката.
Проверката с представителя на МК била извършена в присъствието на работниците. Същите съдействали за достъп. Установено било, че надзидът по северната фасада от вътрешната страна на стаите е с червени блокчета. Според свидетеля широчината на фасадните зидове е достатъчна, за да се направи и зид от газобетонов блок, и втори зид от керамични тухли отвътре. На предявена снимка (л.27) свидетелят сочи, че между тъмната ивица, която се възприема на снимката по цялата дължина на фасадата, и изпълненият най-отгоре кофраж за пояс на покрива, белите елементи, които се възприемат по цялата дължина на фасадата са зидани газобетонни блокове.
Свидетелят М. С. заяви, че е извършил оглед на сградата отвън и отвътре на 08-09.02.2024 г. в присъствието на свидетеля И.. При огледа е констатирал изградено скеле около сградата, монтирана топлоизолация, измазани фасадни плоскости на втория етаж на фасада изток и север. При вътрешния оглед е констатирал сменени дървени елементи от гредореда, който е между втория етаж и подпокривното пространство и покривната конструкция на самия скатен покрив. От външния оглед е констатирал подмяна на керемиди с нови едноулучни и преизграден или новоизграден подпокривен надзид с керамични тухли тип „четворки”. Според свидетеля конструкцията на скатове юг и изток е нова, за скат север не е сигурен, но според него е направена цялостна реконструкция на покрива. Уточнява, че има предвид „реконструкция” по смисъла на §5, т.44 от ДР на ЗУТ. На следващо място С. заявява, че, когато има цялостна подмяна на носещи конструктивни елементи се касае за реконструкция. Ако е частична подмяна на конструктивни елементи в дадена конструкция на сградата – може да е основен ремонт. При извършена преди проверката справка в Националния документален архив към НИНКН относно процесната сграда, не се установили искания и проекти за намеси, нито за ремонт, нито за реконструкция. Свидетелят сочи още, че при сравнение със стари снимки на покрива от Гугъл мапс се вижда, че действително е имало нужда от ремонт. На следващо място С. изяснява начинът, по който е извършил аритметичната сметка сочеща на надстрояване (увеличаване на височината на подпокривното пространство). Според него етажната височина, показана в първия етаж, е от кота готов под на първия етаж до кота готов под на втория етаж, но на втория етаж, както е видимо на чертеж на страница 12, е котирана светлата височина, т.е. от кота готов под на втория етаж до долния ръб на гредореда, която е 290 см. Уточнява обаче, че размерът на гредата не е отчетен в сметката. Според него гредата би трябвало да е 14 сантиметра, но не се чете на чертежа.
За изясняване на факти от значение за правилното решаване на спора по делото са допуснати 2 съдебно-технически екпертизи.
Вещото лице – архитект е извършил оглед на обекта на 29.05.2024 г., както и са оценени приложените по делото документи. Дава заключение, че не се установяват някакви доказуеми разлики в конструкцията на сградата и на покрива, наклонът, височината и вида на покрива. Сочи, че на чертежите, предоставени при огледа липсват котировки, които да дадат представа за височините на покрива преди реконструкцията. Старите конструктивни елементи на покрива безспорно са подменени с нови такива, включително и зидовете от решетъчни тухли са нови. Зидарията, заедно с пояса е с височина от 67 см., а височината до долната част на гредите на покривната конструкция е 80 см., а до долната част на напречните дъски 100 см. Светлата височина, която експертът е измерил от пода до най-високата точка на покрива е 250 см.
На следващо място експертизата е изследвала зидовете в подпокривното пространство, за които е установено, че са изградени от червени решетъчни тухли, като върху тях е излят бетонен пояс. Зидарията е с височина около 67 см. Зидовете на втори етаж не се виждат в цялост, защото е положен гипсокартон върху тях, като през малки пролуки в гипсокартона се вижда, че са от плътни единични тухли, но вещото лице не може да установи дали целите зидове са такива. Зидовете на първи етаж са от плътни единични тухли. Не са установени вложени газобетонови блокове.
В отговор на поставен въпрос: С извършените ремонтни дейности на покривната конструкция осъществено ли е надграждане на сградата, експертът сочи, че от изходните чертежи, които са били предоставени не могат да се извлекат данни какви са били височините на зидовете и на покрива преди реконструкцията, затова не може да се установи дали е осъществено надграждане на сградата и с какви параметри е то, ако има такова.
В съдебно заседание експертът заявява, че не може с категоричност да отговори дали е налице промяна в предназначението на покривното пространство, тъй като няма данни какво е било преди това, за да установи дали има разлика с предходното състояние. Заявява, че не може да го определи като жилищно помещение. Тъй като огледът на място е извършен след като реконструкцията е била завършена, не може да се установи дали има трайно премахнати конструктивни елементи в сградата – например част от зид или част от покривната конструкция, които да не са възстановени в предишния им вид. Относно подмяната на конструктивни елементи, изводите са извършени въз основа на констативния акт, в който има снимка, на която ясно се вижда, че покривът е премахнат, и по време на огледа ясно се вижда, че елементите са нови. Относно тухлите, зида, подпокривното пространство – те са правени със съвременни решетъчни тухли. На първите два етажа са единични плътни тухли, които имат носеща функция, а тези в подпокривното пространство са по-скоро с топлоизолираща, пожарообезопасяваща и ограждаща функция.
Експертът не заявява категорично заключение дали цялата покривна конструкция е нова.
Вещото лице А. В. – инженер конструктор е установил, че с изпълнените ремонтни работи по сградата не е променено предназначението на подпокривното пространство. С направения надзид от 67 см. от керамични тухли не е променена носимоспособността на сградата. Не са установени газобетонови блокове в покривната конструкция. Няма увеличаване на височината на сградата с 22 см.
В съдебно заседание В. уточнява, че с ремонтните дейности носимоспособността на сградата е възстановена, както е била по време на нейното строителство. Този извод е направен въз основа проекта по делото. Експертът уточнява още, че функцията на този надзид/тази зидария над последната плоча е да поема натоварването от покрива и да го разпределя равномерно върху стените, колоните и фундамента на сградата. Този надзид е съществувал и при първоначалния строеж. Изяснява още, че е сменен целият покрив. Описва подробно елементите с които е извършен подпокривният надзид – червени тухли четворка, които възприел при огледа отвътре. Сочи, че тухлата е широка 12 см., а целият пояс е широк 25 см., поради което допуска, че останалата част от пояса, която не се вижда е изградена от същите тухли. Частта, която не се вижда е от външната страна, където имало изолация и мазилка.
Правни изводи
Процесуална допустимост на оспорването
Процесната заповед за премахване на незаконен строеж е индивидуален административен акт по смисъла на чл.214, т.3 от ЗУТ и на основание чл.215, ал.1 от ЗУТ подлежи на оспорване по реда на АПК. Видно от съобщение за доставяне (л.16), заповедта е съобщена лично на жалбоподателя на 26.02.2024 г. Жалбата е подадена, чрез административния орган, на 08.03.2024 г. (л.3) – в срока по чл.215, ал.4, изр. 1 от ЗУТ от лице – адресат, поради което е процесуално допустима.
Компетентност, форма, административнопроизводствени правила
Компетентността на издателя на заповед от вида на процесната е обусловена от категорията на установения строеж. В този смисъл съдът намира, че на първо място следва да бъде изяснено дали се касае за строеж, както и да бъде разгледана сочената от органа категория на същия.
Между страните няма спор, че процесният обект представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, съгласно който „строежи” са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.
В констативен акт № 21/27.11.2023 г. (л.26) проверяваният обект е описан като „реконструкция на покрив на двуетажна жилищна сграда”, находяща се в поземлен имот с кадастрален [идентификатор], [населено място], [улица]. Подробно е описан начинът, по който се изпълнява – съществуващият дървен покрив с керемиди е премахнат, изпълнено е надграждане с приблизителна височина 0,80 м. на фасадните зидове с газобетонови блокове и стоманобетонен пояс, а към момента на проверката се изгражда нова дървена покривна конструкция на нова височина.
Аналогично е описанието на строителните работи и в констативен протокол вх.№ 08-00-972/20.02.2024 г. на МК (127-129), където е посочено, че в момента на огледа около сградата има строително скеле, изпълнена реконструкция на тавански гредоред и покрив, като са подменени изцяло дървените елементи от конструкцията на гредореда и покрива, покривната обшивка, положени са нови едноулучни керемиди и отводняване, изпълнен е нов покривен надзид от два реда керамични тухли тип четворка с нов обрамчващ бетонов пояс, както и обшивка на покривните стрехи.
Констатациите на проверяващите относно вида на строителните работи се потвърждават и от показанията на всички свидетели, както и от заключенията на вещите лица. Всички свидетели и двете експертизи описват дейностите по един и същ начин, като най-подробни показания дава майсторът, който ги извършвал. Тези данни са описани в предходната част на мотивите на този съдебен акт.
Предвид констатациите на проверяващите и събраните доказателства, относно вида и начина на изпълнение на дейностите (подмяна на всички носещи дървени елементи, наличие на мокри, строителни работи – зидария и изпълнение на бетонов пояс върху нея) съдът приема, че несъмнено се касае за „строеж” по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ.
Страните не спорят и относно определената от административния орган категория на установения строеж. Съгласно чл.11 от Наредба за номенклатурата на видовете строежи, строежи от пета категория са и реконструкции, преустройства, основни ремонти и смяна на предназначението на строежите по чл.10, ал.1 до ал.5 включително.
Заповедта е издадена от кмета на община Созопол, който е орган, материално и териториално компетентен, да издава заповеди за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ, или на части от тях – чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
Актът е издаден в писмена форма и съдържа изложение на фактически и правни основания за постановяването му, с което са изпълнени изискванията на чл.59, ал.2 от АПК. Административният орган е изложил словесно описание на установените факти, квалифицирал е строежа от пета категория. Изложени са мотиви относно извода, че същият е незаконен. Посочени са нарушените разпоредби, както и правното основание за премахването му. Строежът е достатъчно добре индивидуализиран по фактически/технически характеристики. Следва да се посочи още, че в мотивите на заповедта органът се позовава на КА № 21/27.11.2023 г., който е част от административната преписка.
Съдът не установи нарушения на административнопроизводствените правила. Спазен е редът по чл.225а, ал.2 от ЗУТ. Констативният акт (л.24-28), съставен по реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ и послужил като основание за издаване на заповедта, е връчен на жалбоподателя, който е упражнил правото си на възражение. В хода на прозиводството, правото на защита на жалбоподателя Г. не е било нарушавано в нито един момент.
Горното дава основание да се приеме, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган, в указаната от закона писмена форма и без допуснати съществени нарушения на приложимите административнопроизводствени правила.
Материалноправни разпоредби и цел на закона:
Основният спор по делото е дали извършените строителни работи по покрива на сградата са текущ ремонт по смисъла на §5, т.43 от ДР на ЗУТ или реконструкция по смисъла на §5, т.44 от ДР на ЗУТ.
В оспорената заповед административният орган квалифицира строителните работи като „реконструкция”. Сочи, че съществуващата дървена покривна конструкция е премахната и на нейно място е изградена изцяло нова, също дървена покривна конструкция.
От своя страна, в цялото административно и съдебно производство, жалбоподателят поддържа, че строителните работи били крайно наложителни, поради проливни валежи в периода октомври – ноември 2023 г. и се наложило извършването на текущ ремонт, но без конструктивна подмяна и без завишаване височината на сградата.
Съгласно §5, т.43, предл. първо от ДР на ЗУТ, текущ ремонт на строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се: а) засяга конструкцията на сградата; б) извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; в) променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях.
Съгласно §5, т.44 от ДР на ЗУТ, реконструкция на строеж е възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите.
Анализът на посочените законови определения дава основание на съда да приеме, че реконструкцията може да бъде определена като съвкупност от строителни и монтажни работи, чиято цел е цялостна подмяна на носещи, неносещи и спомагателни конструктивни елементи. Не е такава целта на текущия ремонт, при който се подменя или заздравява само отделен елемент, за да се поддържа текущата изправност на сградата. Може да се приеме, че законът отличава строителните дейности според техния краен резултат. Т.е., когато не се касае за подмяна на един амортизиран, или повреден елемент, а както в конкретния случай на всички конструктивни такива, целта не е да се поддържа и запази покрива, а да бъде подменен и приведен в състояние, което трайно и цялостно го поставя в технически различно положение спрямо състоянието му от 60-те години, през които се твърди, че е изградена сградата.
Свидетелят Я., извършил строителните дейности заявява, че подпоясната стена била подменена. Постепенно се оказало, че всички скатове на покрива трябва да се ремонтират и поетапно покривът бил сменен. Било по-добре да се подсили, отколкото да се отхлаби. Съществуващият тухлен надзид бил амортизиран и не било възможно върху този зид да се направи нов, да се сложи нов материал. Този надзид бил заменен с керамични елементи/тухли. Били сменени гредите и ребрата, върху които се редят дъските, и после се нареждат керемидите. Четирите ската на покрива се подменяли последователно. При разкриването на единия се виждало какво има да се прави по другите. Сочи, че са подменени всички елементи на покривната конструкция.
Подмяната на конструктивните елементи на покрива са установени и от вещото лице – архитект, който сочи, че старите конструктивни елементи на покрива безспорно са подменени с нови, включително зидовете от решетъчни тухли са нови. Върху зидовете е излят бетонен пояс. Вещото лице инженер – конструктор е установил (л.163), че е извършена замяна/смяна на покрива с нова стояща скатна дървена покривна конструкция (греди, попове, ребра, подкоси, клещи и др.) и дъсчена покривна конструкция покрита с едноулучни керамични керемиди. Подменен е съществувалият надзид от керамични тухли (единички плътни) на варо-циментов разтвор и бетонов пояс с керамични тухли четворки на варо-циментов разтвор и монолитен стоманобетонен пояс върху тях. Надзидът е изпълнен по контура на сградата над втория жилищен етаж. Изграденият стоманобетонен пояс укрепва надзида и помага (разпределя) товара от покривната конструкция. Изпълнението на нов надзид с бетонов пояс на мястото на компрометирания, води до връщане на носимоспособността, трайността и устойчивостта на сградата, като сградата е приведена във вид годен за експлоатация.
На следващо място в констативен акт № 21/27.11.2023 г. (л.26) е посочено, че съществуващият дървен покрив с керемиди е премахнат, изпълнено е надграждане с приблизителна височина 0,80 м. на фасадните зидове с газобетонови блокове и стоманобетонен пояс, а към момента на проверката се изгражда нова дървена покривна конструкция. Свидетелят И. участвал в проверката на обекта в края на ноември 2023 г. сочи, че на място било констатирано, че съществуващият покрив е премахнат и съществуващият фасаден зид е бил надзидан с три реда газобетонови блокчета плюс бетонов пояс. Свидетелят С. заяви, че е извършил оглед на сградата отвън и отвътре на 08-09.02.2024 г. в присъствието на свидетеля И.. При вътрешния оглед е констатирал сменени дървени елементи от гредореда, който е между втория етаж и подпокривното пространство и покривната конструкция на самия скатен покрив. От външния оглед е констатирал подмяна на керемиди с нови едноулучни и преизграден или новоизграден подпокривен надзид с керамични тухли тип „четворки”.
Съдът подчертава, че КА № 21/27.11.2023 г. съдържа две снимки на сградата (л.27). От видимото, на дясната снимка, може да се обоснове извод, че към момента на проверката, покривът е премахнат изцяло. Възприема се изграденият надзид, а върху него кофражът за стаманобетонния пояс. Макар и с лошо качество се различават елементите на кофража, като в ъглите кофражът е продължен надолу по надзида, очевидно до здрава опора. В съдебно заседание, вещото лице – архитект пояснява, че от тази снимка възприема, че към онзи момент покривът е премахнат изцяло.
Предвид всички събрани доказателства и установеното от вещите лица (вкл. снимки извършени от вещото лице инженер – конструктор, л.165-166), съдът приема, че извършените строителни работи по покрива на сградата изпълват определението за реконструкция, а тезата на жалбоподателя за текущ ремонт остава недоказана.
В оспорената заповед, в 4 точки, са изложени твърдения за изпълнение на строежа в нарушение на чл.147 от ЗУТ:
1. Липса на разрешение за строеж по чл.147, ал.1, т.3 от ЗУТ.
Съгласно чл.147, ал.1, т.3 от ЗУТ, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за реконструкция или основен ремонт на покриви на сгради, разположени в имоти – частна собственост, отредени за ниско жилищно застрояване, без изграждане на нови стоманобетонни плочи, без промяна на височината и предназначението на подпокривното пространство.
Следва да се уточни, че в тази част от заповедта органът е приел, че за тези строежи се изисква издаване на разрешение за строеж (л.17).
По делото се доказа, че се касае за реконструкция на покрив на сграда, разположена в имот – частна собственост, отреден за ниско жилищно застрояване, без изграждане на нови стоманобетонни плочи. Относно разположението на имота, видът застрояване и това, че не са изграждани нови стоманобетонни плочи не се спори. Съдът приема, че изграденият стоманобетонен пояс не е стоманобетонна плоча, доколкото по начин на изграждане и функция, двата елемента са напълно различни. Нови стоманобетонни плочи не се твърдят от издателя на спорната заповед.
Не се спори и относно промяна на предназначението. Органът не твърди, че такава е извършвана. В съдебно заседание (л.80, стр.2) вещото лице – архитект заявява, че не може да определи подпокривното пространство като предназначено за живеене. Въз основа на това съдът приема, че промяна в предназначението на подпокривното пространство не е извършвана.
По делото има спор относно това дали е променяна височината на подпокривното пространство. Твърдение за нова височина е изложено в КА № 21/27.11.2023 г. (л.27). Сочи се, че надграждането е с приблизителна височина около 80 см., което довело до изграждане на нова дървена конструкция с нова височина. На следващо място такова твърдение е изложено и в констативен протокол вх.№ 08-00-972/20.02.2024 г. на Министерство на културата (127-129). Отразено е, че при сравнение на котата на покривния надзид отразено в чертеж Разрез на сграда с изведени височини след реконструкцията на покрива се получава превишаване с 22 см., но поради липса на геодезично заснемане на съществуващата кота на покривния надзид преди извършването на реконструкцията на покрива, не може да се направи обективно обоснован извод относно нейната промяна. В съдебно заседание този експерт изяснява, че при извършване на изчисленията не е взел предвид всички конструктивни елементи – греда, около 14 см., с уточнено местоположение (л.12, 13). От друга страна вещото лице инженер – конструктор дава заключение, че няма увеличаване на височината на сградата с 22 см. (л.164).
Изложеното дава основание на съда да приеме, че в случая е налице реконструкция на покрив на сграда, разположена в имот – частна собственост, отреден за ниско жилищно строителство, без изграждане на нови стоманобетонни плочи, без промяна на височината и предназначението на подпокривното пространство, за която реконструкция не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж (чл.147, ал.1, т.3 от ЗУТ). Неправилно в тази част от заповедта административният орган е приел, че за тази реконструкция се изисква издаване на разрешение за строеж.
2. Съгласно чл.147, ал.2 от ЗУТ за строежите по чл.147, ал.1, т.3 от ЗУТ се представя проектно решение на инженер-конструктор с указания за изпълнението им.
По делото, от страна на жалбоподателя, не се твърди и не се доказва изпълнение на изискванията на чл.147, ал.2 от ЗУТ, поради което следва да се приеме, че в тази част от заповедта материалният закон е приложен правилно.
3. Съгласно чл.147, ал.3 от ЗУТ, за недвижими културни ценности в техните граници и охранителни зони строежите по ал.1 се разрешават след съгласуване при условията и по реда на Закона за културното наследство. Съгласуването се извършва служебно по искане на главния архитект на общината.
По делото няма спор относно местоположението на поземления имот и изградената в него сграда.
Според чл.84, ал.9 от ЗКН, за инвестиционни проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство по чл.83 съгласуване или отказ за съгласуване се извършва въз основа на проверка на съответствието с изискванията на наредбата по чл.171 (Наредба № 4 от 21.12.2016 г. за обхвата и съдържанието на документации за извършване на консервационно-реставрационни дейности на недвижими културни ценности, обн., ДВ, бр. 105 от 30.12.2016 г., в сила от 30.12.2016 г.), съгласуван устройствен план и виза за проектиране или схема за поставяне и с режимите за опазване за съответната територия.
По делото не се установи съгласуване на искане по реда на чл.147, ал.3 от ЗУТ, поради което в тази част административният орган е приложил материалния закон правилно.
4. Съгласно чл.148, ал.6 от ЗУТ, при бедствени и аварийни ситуации разрешения за строеж по изключение могат да се издават по частични работни проекти. Строителните книжа могат да се комплектуват и по време на изпълнението на неотложните аварийни и възстановителни работи или след изпълнението им и се предават на органа, компетентен да издаде разрешението за строеж.
В тази част на заповедта, материалният закон е приложен правилно. В случай, че са били налице обстоятелства по посочената разпоредба е следвало строителството да се предприеме след издаване на разрешение за строеж по частични работни проекти, каквото също не се доказва да е издавано.
В мотивите на този съдебен акт съдът прие, че в случая се касае за реконструкция на покрив, а не за текущ ремонт, поради което неприложим е редът на чл.151, ал.1, т.1 от ЗУТ.
По изложените съображения правилно процесният строеж е квалифициран като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 и т.6 от ЗУТ и подлежи на премахване по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
При установен момент на извършване на реконструкцията на покрива през 2023 г., то тази реконструкция е нетърпима, доколкото по арг. от § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, проверката за търпимост е ограничена до строежи, изградени до 31.03.2001 г.
Изходът от оспорването обуславя възлагане на разноските по делото върху жалбоподателя. Ответникът е доказал такива в размер на 1580 лв. Възражение за прекомерност не е направено.
Предвид изложеното, Административен съд – Бургас, втори състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на К. Д. Г., [ЕГН], [населено място], [улица] против заповед № 8-Z-213/16.02.2024 г. на кмета на община Созопол.
ОСЪЖДА К. Д. Г., [ЕГН], [населено място], [улица] да плати в полза на община Созопол деловодни разноски в размер на 1580 лв.
Решението може да се обжалва пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: | |