№ 222
гр. Кюстендил, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско
дело № 20221500500306 по описа за 2022 година
Производството по чл. 258 и сл. от ГПК,образувано е по въззивна жалба с
вх. № 3897/17.05.2022г. подадена от М. Ч. Р., EГН ********** с адрес: гр.Д.,
ул.“************ чрез пълномощник адв.Г. Х. – Адвокатско дружество
„Димов и Х.“, БУЛСТАТ *********, представлявано от адв.Г. Б. Х. –
управител, тел. на кантората:02 412 00
33,ел.поща:dimitrovandhristov@gmail,com срещу решение №195/28.04.2022г.
по гр.д.№20211510101970 постановено от Районен съл – Д., ІV състав. В
жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалвания
съдебен акт, в частта относно присъдено обезщетение за неимуществени
вреди вместо претендираните 5000.00 лв. – 2000лв, като част от претенция за
сума с общ размер 10 000.00 лв, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 05.10.2021г. до окончателното изплащане. Като порок в
решаващата дейност на съда е определено обстоятелството, че при правилно
отчетени вид на неблагоприятни последици за ищцата следствие на ПТП,
липсва правилна преценка на установените обстоятелства. Акценът е върху
следните доказателствени сведения: заключение по назначена СМЕ според
което пострадалата е получила следното травматично увреждане: мозъчно
сътресение със степенно разстройство на съзнанието – краткотрайно
зашеметавяне, замъгленост в момента на травмирането и кратко време след
това и проява на съответната постокомоционна сипмтоматика; след ПТП
пострадалата била приета в МБАЛ“Св.Иван Рилски – 2003“ ООД, където е
хоспитализирана за три дни.При постъпване в лечебното заведение е била
неконтакта, имала оплаквания от главоболие, гадене и пориви за повръщане,
като е споменавала, че за кратко време е загубила съзнание.След извършени
изследвания е забелязано, че е залитала, което дало повод за положителна
проба за Ромберг, констатирана лека дизартрия( нарушение на речта).След
1
проведени прегледи, лекарите установили наличие на мозъчно
сътресение.Ищцата била изписана за продължаване на лечението в домашно
амбулаторни условия с назначена медикаментозна терапия и препоръка за
спазване на покой и щадящ режим.Препоръчано било избягване и
ограничаване на дейности, свързани с повишена концентрация и внимание (
работа с компютър, телевизия и четене). Според жалбоподателя на са били
взети предвид: претърпени болки и страдания, продължително гравоболие,
придружено със силно изразени посткомоционни симптоми, като гадене и
повръщане, световъртеж, нарушена координация, лесна уморяемост и
заключението на медицински специалист, че този вид увреждания водят до
пълно физическо възстановяване за период до 4-5 месеца, дори за по дълъг
период. Инцидентът е дал отражение върху психическото състояние на
ищцатавърху трудовата й дейност и начин на живот:затворила се в себе си не
излизала, била принудена да прекъсне работа, тъй като комоционната
симптоматика не и позволявала да работи.Към момента на инцидента тя била
студентка – увреждането попречило на подготовката и успешно явяване на
изпити.Домашният и престой същевременно е бил свързан със спазване на
редица рестрикции, избягване на физическа активност и дейности, свързани с
повишена концентрация. Съдът не бил взел предвид обстоятелството, че със
свидетелки показания била установена психологическа травма, свързана с
негативни промени в личността, т.е след инцидента психологическият статус
на пострадалата и нейният вътрешен свят, са трайно и необратимо
променени.Процесното ПТП рефлектирало върху всички направления от
живота й, преустановила работа и обучение – свид.Е. Р. и И.П.. 2 Посочени са
показания свид.Р. – след инцидента тя била 2 видяла дъщеря си
непосредстевно след настъпване на инцидента, когато тя е треперела,
отказвала да говори и плакала неудържимо, оплаквала се от болки в главата,
дразнели я шума и светлината, имала проблем със съня.М. Р. не е могла да се
яви на изпити, с които е успяла да се справи едва след една година и
половина.Дори след завръщането и на работното място тя била неконтакта, не
желаела да разговаря, прекарвала е основно времето си лежейки у дома.Дори
след завръщане към обичайния начин на живот – ищцата продължавала да
търпи последици от постокомоционно симптоматика.Въпреки
медикаментозно лечение се оплаквала от виене на свят, дразнене от шум и
светлина, болки във врата и кръста.В период от половин година от инцидента
ищцата имала оплаквания от световъртеж. Не е взето предвид
обстоятелството, че свид.И.П. видял, как Р. губи съзнание, след което е
започнала да плаче.Не е можела да слезе от автомобила тъй като и се е виело
свят, била в шок, изпитвала главоболиие и болки във врата. На практика не
била отчетена възрастта на пострадалата – 20 години, претърпяла инцидент,
който променил изцяло ежедневието и, в това число с преустановена работа и
обучение, невъзможност да се върне към обичайния начин на живот за
период от половин година. С оглед обстоятелствата имащи значение при
преценка размера на дължимото обезщетение по справедливост – чл.52 ЗЗД,
характера на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата при
които е извършено, допълнителното влошаване на състоянието на здравето,
причинените морални страдания, загрозявания, осакатявания и др.
икономическата обстановка в страната, в съответствие с инфлацията,
обезценяването на лева и нарастване на цените – становище застъпено в
решение №749/05.12.2008г. постановено по т.д.№387/2008г., ВКС, ІІ т.о и
решение №189 от 04.07.2012г-, постановено по т.д.№634/2010г. се твърди
НЕСЪОТВЕТНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ. Допълнителен аргумент в подкрепа на
това обстоятелство е визирания в лимит по застраховки „ гражданска
отговорност“ – 10 420 0000 лв.( чл.492, ал.1 ГПК).Посочени са определените
лимити за периода 1997 -2019г. Жалбоподателят акцентира и върху
действащата през периода 1999г. – 3 2019г. минимална работна заплата от 67
до 560.00 лв. Сочи съдебна практика, относно определено в аналогични
2
случаи обезщетение и неговият размер:Решение №1113 от 01.05.2018г. на
САС по в.г.д.№4720/2017г. , решение №260017/04.02.2021г. на ПАС по в.т.д.
№651/2020г., решение №1325 3 от 01.05.2018г. на САС по в.гр.д.
№5715/2017г., решение №1499 от 01.06.2019г. на САС по в.гр.д.№572/2019г.,
решение №3820 от 29.06.2020г. СГС по гр.д. №1788/2018г. В съответствие с
изложеното е искане за отмяна на решението, в частта, в която искът е
отхвърлен, за разликата над 2000.00 лв. до 5000.00 лв. и уважаване на
предявения иск.
Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна – ЗД“Бул Инс“
АД, ЕИК ********* с адрес бул.“Джеймс Баучер“№87, гр.София,
представлявано от С.П. и К.К..В отговора се твърди правилно,
законосъобразно решение, с оглед определеното обезщетение, съответстващо
в пълнота на доказаните вреди.Отчетените правилно от съда вид на травми,
възстановителния период, отшумели за 24 дни, установено със заключение на
вещо лице, без данни установения дискомофрот да е надхвърлял обичайния за
подобна травма ПРИ ПЪЛНО възстановяване. Определените лимити за
отговорността на застрахователя, според застрахователното дружество, са
относими към дейността на застрахователите.Водещ в дейността на съда е
принципа на справедливостта на основание чл.52 ЗЗД. В съответствие с
изложеното е искане за отхвърляне на подадената жалба, като
неоснователна.Заявена е претенция за заплащане на деловодни разноски в
това число и адв.хонорар. Нови доказателства страните не са посочили.
С оглед разпоредбата на чл.259, ал.1 ГПК съдът прецени жалбата, за
допустима. След като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията
на чл.235 ГПК, съдът прие за установено следното:
Предвид обстоятелството, че посоченото решение на Дупнишкия районен
съд не е обжалвано ,в частта ,в която предявеният срещу застрахователя иск
за заплащане на обезщетение, за неимуществени вреди, свързани с телесни
увреждания, настъпили по време на ПТП е уважен за сумата до 2000.00 лв,
следва, че липсва спор във въззивното производство относно следните
обстоятелства: настъпило на 23.06.2019. около 22:00ч. в гр.Д., на
ул.“Патриарх Eвгимий“ в посока центъра към парк „Рила“ по вина на водач
на застрахован при „ЗД Бул Инс АД“ лек авотмобил, марка „Форд“, модел
„Фиеста“, с рег.№ КН **** ПТП, от което за ищцата са настъпили
неимуществени вреди и е дължимо обезщетение.
Размерът на дължимото обезщетение съдът е определил, като въз основа на
доказателствата по делото е преценил, че настъпилите телесни увреждания не
са довели до разстройство на здравето, опасно за живота, всички травматични
увреждания подлежат на пълно възстановяване за около 3-4 седмици до
няколко месеца, като възстановяването е налице, доколкото няма данни за
възникнали усложнения, за три – четири месеца са преминали лечение и
възстановяване, през което време са били налични болки в главата,
световъртеж, гадене, дезориентация и отпадналост, не е загубила двигателна
активност, налично е негативно отражение върху психическото и състояние.
Съдът също така е приел, че липсват данни за провеждане на назначена
психотерапия, медикаментозно лечение и въз основа на това прави извод, че
психическия стрес у ищцата не е бил с голям интензитет, и е отшумял
сравнително бързо. За установяване естеството на настъпилите в резултат на
ПТП телесни увреждания, последиците от тях по делото е представена
медицинска документация, разпитани са свидетели и е назначена съдебно –
медицинска експертиза. Относно характера на настъпилото телесно
увреждане- по делото е налице епикриза , по ИЗ №3886/536 издадена от
МБАЛ „Св.Ив.Рилски -2003“ ЕООД, в която е отразен престой на М. Р. за
лечение в посоченото болнично заведение, с окончателна диагноза :мозъчно
3
сътресение, КП №208, за срок от 3 дни, липса на усложнения за процеса на
лечение, изписана с подобрение по отношение на дискоординационния с-м и
при липса на мед.риск от приключване на болничното лечение,препоръчано
лечение с медикаменти(посочени), препоръка за консултация ОПЛ и
невролог.Епикризата е подписано от лекуващ лекар в лечебното заведение –
по аргумент от чл.27 от ЗЗ, ал.1 - з дравна информация са личните данни,
свързани със здравословното състояние, физическото и психическото
развитие на лицата, както и всяка друга информация, съдържаща се в
медицинските рецепти, предписания, протоколи, удостоверения и в друга
медицинска документация.Лечебните и здравните заведения, регионалните
здравни инспекции, лекарите, лекарите по дентална медицина, фармацевтите
и другите медицински специалисти, както и немедицинските специалисти с 5
висше немедицинско образование, работещи в националната система за
здравеопазване, събират, обработват, използват и съхраняват здравна
информация – ал.2. Формите и съдържанието, както и условията и редът за
обработване, използване и съхраняване на медицинската документация и за
обмен на медко-статистическа информация се определят с наредби на
министъра на здравеопазването, съгласувани с Националния статистически
институт – ал.3.Според чл.7, ал.1 от Наредба №1 от 27.02.2013 г. за
предоставяне на медико-статистическа информация и на информация за
медицинската дейност на лечебните заведения -всички лечебни заведения
водят медико-статистическа документация.В медико-статистическата
документация се отразяват основните показатели за здравното състояние на
пациентите, за медицинските дейности, разходваните ресурси и
икономическата ефективност на лечебните заведения. – ал.2 – т.е посочения
документ е годно и надлежно доказателство, въз основа на което следва да се
приеме за доказано обстоятелството, че за посочения период ищцата е била на
болнично лечение, в лечебно заведение, функциониращо в съответствие със
законите в Република България, в което специалсти със съответното
образование са устаонвили у същата посоченото заболяване – такова каквото
се твърди в исковата молба( в документа са посочени различни показатели за
здр. с-ние на ищцата). Същото значение има и представеното психологично
удостоверение изх.№18/24.07.2019г., изготвено от специалист психолог д-р Е.
ВасИ.а, която въз основа на психологическо изследване извършено на
24.07.2019г. т.е ЕДИН МЕСЕЦ СЛЕД ИНЦИДЕНТА установява в
съответствие със своите знания и компетентност, че у лицето е налице
преживяване свързано с травматична ситуации, усещане за действия и/ или
чувства свързани с преживяния инцидент, съпроводени с чувство на страх,
ужас, вцепененост, уплаха и тревожност, избягва стимули свързани с
травмата,мисли и разговори, свързани с настъпилото ПТП , посещение на
оживени места, както и мястото на което е настъпила злополуката,
преживяване на силна тревожност на цялото преживяване през деня и нощта,
цялостно напрежение и усещане, че всеки момент може да се случи, нещо
ужасно застращаващо нейния или на друг близък човек, живот, предполагащо
психотерапевтична процедура.
Със заключение на вещо лице – съдебен лекар д-р Николчев е установено,
че в резултат на ПТП ищцата М. Р. е получила следните физически и
травматични увреждания, мозъчно сътресение със степенно разстройство на
съзнанието – с краткотрайно зашеметяване, замъгленост в момента на
травмирането и кратко време след това, с постокомационална симптоматика –
главоболие, гадене ,световъртеж, БЕЗ ДАННИ ЗА КОМОЦИОННА КОМА,
пълна загуба на съзнанието от мозъчно сътресение/ такова увреждане не се
приема.Лечението и е включвало медикаментозно лечение със съответните
медикаменти в болнично заведение и в последствие в домашни условия,
покой, спазване на съответния щадящ режим и последващ период на
възстановяване – избягване и ограничаване на по – изразени физически
дейности, и на дейности свързени с повишена концентрация и внимание/
4
работа с компютър , телевизия, четене, шофиране.В резултата на мозъчното
сътресение ищцата е търпяла болки и страдание, от обичайното за такива
травми за по – продължителен период главоболие, както и неблагоприятни
усещания, и последици от останалите характерни постокомационални
симптома – гадене/ възможно и повръщане, световъртеж и нарушена
концентрация.Вещото лице не се ангажира с категоричен отговор, на въпроса
колко време е продължил възстановителния процес , но отбелязва, че при
благоприятно протичащ възстановителен процес, обичайният срок за пълно
физическо възстановяване е от около 2-4 до 4-5 седмици, а според издадения
болничен лист за временна неработоспособност – 24 дни.Сътресение на
мозъка според вещото лице се получава в резултат на удар по главата, при
рязкото и разтърсване по друга причина,както е напълно възможно да бъде
получено при вътреавтомобилна травма на пътник, сблъскал с друг автомобил
, при удар на главата с части от вътрешността на автомобилното купе, при
инерционните и движения, в момента на удара ,между автомобилите и при
удари на други части на тялото.Заключението на вещото лице е предявено на
страните в с.з. и не е оспорено от тях. Поради липса на жалба от ответника,
съдът не коментира обстоятелства ,свързани с евентуално съпричиняване на
вредите. Свид.Е. Р. е майка на ищцата, която за случая разказва и си спомня
следното:.След инцидента и се обадили по спешния център, че детето и е
настанено в болница след претърпяване на ПТП.когато отишла в спешния
център, тя видяла ,дъщеря й, изплашена, плачеща и държаща ръката и, но
неговоряща.Не била никак добре, не била адекватна и контактна, не
разговаряла, останала в болница три или четири дни.През това време тя
нямала желание да разговаря, оплаквала се от болки в главата, дразнели я
светлината, шумът също, не желаела да говори.След изписването и от
болница около месец си останала у дома, към този момент студентка.На
24.06.2019г. и предстоял изпит, но поради състоянието си тя пропуснала
изпита, не можела да ходи и на работа, нито на изпити.Върнала се на работа
след около 1 –месец след инцидента.През 10.15 дин от този период, те не е
била контактна, не желаела да разговаря.Постоянно се оплаквала, че има
главоболиие, започнала да се оплаква от болки във врата и кръста, което
наложило нов преглед при невролог, който отрекъл изкривяване или нещо
подобно.През 2022г. когато е рзпитана свидетелката дъщеря и споменава за
световъртеж.Сънят и бил неспокоен през първия месец, в който останала в
къщи, след това при шофиране е била неспокойна, постоянно следяла в
огледалото да не би някой да я удари.Стряскала се от клаксони от струпване
на коли.Докато била в болница трябвало да се яви на изпит, който издържала
около 1 – година и половина след това, лекарства пила за около месец.След
това не се налагало.
Свид.И.П. – на 23.06.2019г. шофирал в посока ж.к.“Бистрица“, по
ул.“Патриарх Евтимий“.Когато спрял зад завиваща на улица, при градинката
„Муструков“ кола ,изчакал автомобила , спрял зад него , когато в него се
ударил друг автомобил, той се ударил в предния автомобил и станала
верижна реакция.С него пътувала М. Р..Ударът бил много силен – с
периферното зрение, видял, че М. се ударила в колонката на автомобила, по
средата на вратите и в облегалката.Видял, че загубил съзнание, след което
започнала да плаче.Свидетелят слязъл от колата, за да и
помогне.Пострадалата отказвала да слезе – оплаквала се от виене на свят,
болки в главата и врата.Според свидетеля пострадалата била изпаднала в
шок.Когато отишъл в болницата видял М. – лежаща, трепереща от страх, не
можеща да стои права на краката си.Виждали се по време на
възстановяването й -–свидетелката споделя за световъртеж , паника при
шофиране или пътуване, пречела и светлината, имала главоболие, болял я
вратът.
Доказателства за притежавано от ищцата образование, квалификация и
трудова заетост по делото не са представени, в това число и за времетраенето
5
на ползван от нея поради временна неработоспособност отпуск. Липсват
данни за явяване на изпити, за учебното заведение в което тя е обучавана и в
каква специалност. По делото не се установява във връзка с оплаквания от
световъртеж ищцата да е посещавала лекар, както относно констатациите на
медицинските специалисти и назначеното лечение. Предвид изложените
обстоятелства, съдът намира, че доколкото на ищцата е дължимо
обезщетение, то справедлив е размер възлизащ на 3200.00лв.Съображения:
В чл. 45 ЗЗД е предвидено, че всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а в чл.51, ал.1 ЗЗД , че обезщетение се дължи
за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
т.е причинителят на вредите отговаря само за онези вреди, които са в
причинна връзка с неговото виновно поведение. За вредите, които не са в
такава причинна връзка, той не може да бъде държан отговорен.
Законодателят е приел, че при съпричиняването на вредоносния резултат с
участието на самия увреден виновно действалото лице следва да отговаря
само за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото поведение, но не и
за последиците от поведението на увредения.
Размерът на обезщетението на основание чл.52 ЗЗД се определя от съда по
справедливост. Според Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС
съдържащо задължителни на основание чл.124 ЗСВ свързани с тълкуване и
прилагане на закона на обезщетение подлежат всички вреди, които са
настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на
непозволеното увреждане. 7. Когато се търси обезщетение за имуществени
вреди, изразени в разходи за лечение, усилена храна, чужда помощ и пр.,
следва да се събират доказателства за необходимостта от такива разходи и за
действителното им извършване, както и за техния размер.Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др. При причиняването на смърт от значение са
и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между
пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От
значение са и редица друго обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и
въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по
справедливост да присъди за неимуществени вреди.
От мотивите на обжалвания съдебен акт следва, че при определяне на
обезщетението първоинстанционният съд е отчел по- голяма част от
обстоятелствата посочени в жалбата – вкл. относно вида и естеството на
постъпилото в резултат на ПТП телесно увреждане травматично увреждане,
при пълно възстаноявване за около 3-4 седмици и напълно отшумяване на
последиците за 3-4 месеца ( в този смисъл е заключението не вещото лице),
относно претърпени болки в областта на главата, световъртеж, гадене,
моменти на дезоирентация и отпадналост,без загуба на двигателна
способност.Съдът е приел, че инцидентът се е отразил негативно на
психичното състояние на ищцата, за преживян пихологически стрес, който
обаче е отшумял. Съдът е посочил, че липсват данни за загуба на двигателна
способност и намалена трудоспособност, психологическия стрес е оценен,
като състояние с невисок интензитет на въздейстивеу, който е отшумял бързо.
Доказателства за обстоятелството, че и след завръщането и на работното
място ищцата била неконтакта, не желаела да разговаря не са представени –
изобшо липсват доказателства извън показанията на нейната майка за трудова
заетост или за учене в учебно заведение.Майката също така свидетелства, че
6
медикаменти са приемани за не повече от 1 месец, не може да се отрекат
сведенията на майката за налични и към момента оплаквания то световъртеж
и страх при шофиране, но ясно е също така, че доколкото са налице такива 10
оплаквания то не става въпрос за добили болестен характер такива, в
противен случай ищцата би потърсила медицинска помощ.
Основание за увеличаване размера на дължимото обезщетение въззивният
съд намира, в изискването за справедливост при определяне на
обезщетението и счита, че при засягане функционирането на жизненоважен,
особено значим орган какъвто е човешкият мозък, настъпило следствие на
катастрофа следва да се отчита по висок интензитет на негативни
преживявания свързани с травмата и произтичащите от същата, оплаквания
както и характерно за всяко заболяване безпокойство, следствие на засягането
на такава значима ценност каквато е телесната неприкосновеност и
здравето,което както и данните за преживения уплах и стрес от самото
събитие, в настоящия случай дава основание за увеличаване размера на
обезщетението от 2000.00 лева до 3200.00 лв.Сочи се период на
неразположение от около 3-4 – до 5 седмици до няколко месеца и показания
на майката на ищцата ,сочеща по интензивни страдания за около 1 месец,
след което тя се върнала на работа и остатъчни оплаквания налични три
години след инцидента – световъртеж и страх от шофиране, но без данни за
диагностицирано влошаване на здравословното състояние.Като се има
предвид вида на неблагоприятните последици – гадене, повръщана,
световъртеж, съпроводени естествено и с повишена тревожност свързана с
влошаване състоянието на жизненоважен орган, както и преживения стрес и
уплах но и липса на доказателства за настъпили усложнения, посочената
сума според съда е справедливо обезщетение за понесените вреди.
На основание чл.86, ал.1 ЗЗД основателно е искането за заплащане на
обезщетение върху търсената сума, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 05.01.2021г. до окончателното изплащане. С оглед на
изложеното, обжалваното решение, с което искът е отхвърлен за сумата над
2000.00 лева до 3200.00 лв., съдът намира за неправилно и подлежащо на
отмяна, вместо това уважаване на иска.
В останалата част решението е правилно и следва да бъде потвърдено. В
съответствие с посочения изход на делото, на основание чл.78, ал.1 и ал.3
ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени допълнително разноски за
първоинстанционното производство от 406.00 лв. до 662.40 лв.
Съответно следва да бъде отменено първоинстанционното решение, в
частта за присъдените разноски за сума над 324.00 лв на ответника. От
сторените във въззивното производстно разходи за разноски ( платена
държавна такса 50.00 лв. и адв.възнагр- 530.00 лв) дължима на жалбоподателя
е сума възлизаща на 371.20лв, а на ответника (платено адв.възнаграждение
600.00лв) -216.00 лв.Съдът не приема възражение за прекомерност на
заплатеното адв.възнаграждение от ищцата – жалбоподател – видно от
разпоредбата на чл.7, ал.2 т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения при интерес от 1000
до 10 000 лв. – размерът на минималното адв.възнаграждение възлиза на 400
лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. в разглеждания случай, сумата се
изчислява на 500.00 лв. платени са 530.00 лв., разликата от 30 лева очевидно
не може да бъде включена в понятието „ прекомерно“.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по жалбата са дължими
разноски, възлизащи на 216.00 лв. съответна на отхвърлената част от жалбата,
част от сторените разноски, срещу което ищцата Р. не е възразила.
Водим от горното и на основание чл.269 ГПК, съдът
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №195/28.04.2022г. по гр.д.№20211510101970
постановено от Районен съл – Д., в обжалваната част в която, като
неоснователен е отхвърлен предявеният от М. Ч. Р., EГН ********** с адрес:
гр.Д., ул.“************ чрез пълномощник адв.Г. Х. – Адвокатско дружество
„Димов и Х.“, БУЛСТАТ *********, представлявано от адв.Г. Б. Х. –
управител, тел. на кантората:02 412 00
33,ел.поща:dimitrovandhristov@gmail,com срещу ЗД"Бул Инс"АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец,
бул."Джеймс Баучер"№87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. - изп.д-ри, с
правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр. с чл.429, ал.1 КЗ, за сумата над 2000.00
лева до 3200.00 лв, претендирани частично от 10 000.00 лв, като обезщетение
за претърпени от ищците неимуществени вреди, следствие на пътно -
транспортно произшествие, реализирано на 23.06.2022г. около 22:00ч., в
гр.Д., на ул"Патриарх Евтимий", в посока центъра към парк "Рила", по вина
на водача на застрахования при "ЗД Бул Инс" АД лек автомобил марка
"Форд", модел"Фиеста", с рег.№ КН ****, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от постъпване на исковата молба в съда - 05.10.2021г. до
окончателното изплащане,както и в частта относно присъдените на
застрахователното дружество разноски за сума над 324.00 лв,, КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД"Бул Инс"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Лозенец, бул."Джеймс Баучер"№87,
представлявано от С.С.П. и К.Д.К. - изп.д-ри на основание чл.432, ал.1 КЗ вр.
с чл.429, ал.1 КЗ, да заплати на М. Ч. Р., ЕГН ********** с адрес гр.Д.,
ул."Кирил и Методй"№42 чрез пълн-к адв.Г. Х. - Адв.друж-во, "Димов и Х.",
БУЛСТАТ *********, представлявано от адв.Г. Б. Х. ( посочен е телефонен
номер), на основание чл.432, ал.1 КЗВ вр. с чл.429, ал.1 КЗ сумата над 2000.00
лева до 3200.00 лв., частично от 10 000.00 лв., като обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди, следствие на пътно -
транспортно произшествие, реализирано на 23.06.2022г. около 22:00ч., в
гр.Д., на ул"Патриарх Евтимий"в посока центъра към парк "Рила", по вина на
водача на застрахования при "ЗД Бул Инс" АД лек автомобил марка "Форд",
модел"Фиеста", с рег.№ КН ****, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от постъпване на исковата молба в съда - 05.10.2021г. до
окончателното изплащане..
ПОТВЪРЖДАВА решение №195/28.04.2022г. по гр.д.№20211510101970
постановено от Районен съл – Д.,в обжалваната част в която, като
неоснователен е отхвърлен предявеният от М. Ч. Р., EГН ********** с адрес:
гр.Д., ул.“************ чрез пълномощник адв.Г. Х. – Адвокатско дружество
8
„Димов и Х.“, БУЛСТАТ *********, представлявано от адв.Г. Б. Х. –
управител, тел. на кантората:02 412 00
33,ел.поща:dimitrovandhristov@gmail,com срещу ЗД"Бул Инс"АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец,
бул."Джеймс Баучер"№87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и
Крум Димитров Крумов - изп.д-ри, иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр.
с чл.429, ал.1 КЗ, за сумата над 3200.00 лева до 5000.00 лв, претендирани
частично от 10 000.00 лв, като обезщетение за претърпени от ищците
неимуществени вреди, следствие на пътно - транспортно произшествие,
реализирано на 23.06.2022г. около 22:00ч., в гр.Д., на ул"Патриарх Евтимий"
в посока центъра кам парк "Рила", по вина на водача на застрахования при
"ЗД Бул Инс" АД лек автомобил марка "Форд", модел"Фиеста", с рег.№ КН
****, ведно със законната лихва върху сумата, считано от постъпване на
исковата молба в съда - 05.10.2021г. до окончателното изплащане.
В частта, в която с посоченото решение №195/28.04.2022г. по в.гр.д.
№20211510101970 постановено от Районен съл – Д.,ЗД"Бул Инс"АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец,
бул."Джеймс Баучер"№87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. е осъдено да
заплати на М. Ч. Р., EГН ********** с адрес: гр.Д., ул.“Кирил и
Методий"№42 сумата до 2000.00 лв, претендирани частично от 10 000.00 лв,
като обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди, следствие
на пътно - транспортно произшествие, реализирано на 23.06.2022г. около
22:00ч., в гр.Д., на ул"Патриарх Евтимий", в посока центъра към парк "Рила",
по вина на водача на застрахования при "ЗД Бул Инс" АД лек автомобил
марка "Форд", модел"Фиеста", с рег.№ КН ****, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от постъпване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗД"Бул Инс"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Лозенец, бул."Джеймс Баучер"№87,
представлявано от С.С.П. и К.Д.К. - изп.д-ри,на основание чл.78, ал.1 ГПК да
заплати на М. Ч. Р., EГН ********** с адрес: гр.Д., ул.“************ чрез
пълномощник адв.Г. Х. – Адвокатско дружество „Димов и Х.“, БУЛСТАТ
*********, представлявано от адв.Г. Б. Х. – управител, тел. на кантората:02
412 00 33,ел.поща:dimitrovandhristov@gmail,com деловодни разноски,
възлизащи на 256.00 лв, за първоинстанционното производство и 371.20 лв. за
въззивното производство.
ОСЪЖДА М. Ч. Р., EГН ********** с адрес: гр.Д., ул.“************
представлявана от пълномощник адв.Г. Х. – Адвокатско дружество „Димов и
Х.“, БУЛСТАТ *********, представлявано от адв.Г. Б. Х. – управител, тел. на
кантората:02 412 00 33,ел.поща:dimitrovandhristov@gmail,com да заплати на
ЗД"Бул Инс"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Лозенец, бул."Джеймс Баучер"№87, представлявано от
С.С.П. и К.Д.К. - изп.д-ри,на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски за
въззивното производство възлизащи на 216.00 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10