О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н   С  Ъ  Д   –  Х  А  С  К  О  В  О

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№       15.V.2019 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

                                                             Председател  :  Георги Гочев

 

Производството е по реда на Глава ХХХII, чл.365 от ГПК

 

Обстоятелства по исковете

 

          Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителен иск с правно основание-чл.432 ал.I от КЗ и иск по чл.86 от ЗЗД,предявени с искова молба от Т.Ж.И., ЕГН:**********,*** чрез адвокатско дружество “Ч.,П. и И.“,гр.С.,Булстат *********, ул.“К.“ №2А ет.8 против „Бул инс“ АД, ЕИК*********,гр. С.,р-н „Л.“,бул.“Д.Б.“ №87 за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лева настъпили поради виновно причиняване на смъртта на Т.И.Т.,ЕГН:********** при ПТП настъпило на 17.I.2018 г. от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника водач на МПС ,ведно с лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата

          За да обоснове предявените искове ищцата твърди,че при ПТП станало на 17.I.2018 г. предизвикано от застрахован по полица „Гражданска отговорност“ водач настъпила смъртта на Т.И.Т.,нейна дъщеря.На същата дата около 07.50 часа по път ПП I 8,преминаващ през Хасковска област,при км.299+572,в района на „Х.Ч.“ и стрелбище „Д.“,П.И.Б. управлявала лек автомобил „Мицубиши“ модел „Каризма“ ДК№******* с налична полица „Гражданска отговорност“ №BG/02/1170026400237 с валидност от 09.Х.2017 до 08.Х.2018 г., при ответника,като при км.299+572 нарушила правилата за движение по пътищата като се движела с несъобразена скорост с пътната обстановка и законовите ограничения на същата,изгубила контрол на автомобила,навлязла в лентата за насрещно движение и ударила лек автомобил „Форд Фиеста“,ДК№*****,управляван от Т.Т.,вследствие на което настъпила смъртта на последната.ПТП е било предотвратимо,ако Б. е спазвала правилата на движение,в частност тези по чл.чл.5,ал.I,16 ал.I,20 ал.I,II и чл.21 ал.I от ЗДвП.Този водач, действал виновно при условията на непредпазливост,с което причинил описания деликт,който настъпил единствено от неговите действия.

          Ищцата преживяла изключително тежко смъртта на дъщеря си,която била на 53 години,жизнена,енергична,трудолюбива жена,в  отлично здраве,която полагала и много грижи за майка си.Същата изпаднала в силен шок и стрес,не могла да изрече на глас случилото се.Погребението станало истинска трагедия за И.,тъй като родител погребвал детето си.Ищцата изгубила моралната и материалната си опора в живота си,двете имали изключително силна връзка като майка и дъщеря,която се прекъснала,изгубила разбирателството и ежедневната подкрепа.След смъртта на дъщеря си ищцата се затворила,станала асоциална,плачела постоянно,ходела до гробищата при всяка възможност,всеки ден палела свещ,станала отчаяна,тъжна ,безнадеждна.Мъката и празнотата от загубата на детето й били неопредолими и доживотни,И. развила стресова реакция и душевно разстройство.

          В съдебно заседание ищцата поддържа изцяло изложените твърдения и правни доводи.

          Ответното „Бул инс“ АД,ЕИК********* оспорва изцяло предявеният иск по основание и размер,алтернативно като силно завишен и несъобразен с правилата по чл.52 от ЗЗД.

          Според застрахователят въобще нямало извършен деликт,тъй-като не било установено,че ищцата е увредена от описаното ПТП,не била установена и каква е причината за същото и кое поведение го е причинило.Същевременно ответникът прави и възражение за съпричиняване от страна на пострадалото лице,която при управлението на МПС „Форд Фиеста“ ДН№**** била без предпазен колан, нарушила  правилата за движение по пътищата,като се поставила в значителен риск.

 

Факти по делото

 

          Видно от протокол №7/17.I.2018 г. на км.299+572 на път ПП I 8 около 07.00 часа сутринта е настъпило пътнотранспортно произшествие между участник 1-лек автомобил ****Мицубиши Каризма“,собственост на И.Н.Б.,упрвляван от П.И.Б.,застраховка „Гражданско отговорност“  в „Бул Инс“,валидна до 08.Х.2018 г. и участник 2 лек автомобил ***** „Форд Фиеста“,собственост на М.М.М.,управляван от Т.И.Т.,със застраховка гражданска отговорност в ЗК„Олимпик“,валидна до 16.III.2018 г.За този водач в протокола е отразено,че е починала на мястото на ПТП.Другия водач-П.И.Б.-е починала на 23.I.2018 г. в ОАРИЛ към МБАЛгр.Хасково. В протокола е отразено,че причините за настъпилото ПТП са-водачът на л.а. „Митцубиши Каризма“ поради движение с несъобразена скорост с пътните и атмсферни условия-гъста мъгла,видимост от 15 метра,мокър асфалт навлиза в лентата за насрещно движение и настъпва удар с другия участник в ПТП.Идентична фактическа обстановка извежда и протокол за оглед на местопроизшествие от 17.I.2018 г. по ДП№79/2018 г.

          Съобразно справка от Информационния център при Гаранционния фонд, л.а. „Митцубиши Каризма“ ,рег.**** има валидна полица застраховка „Гражданска отговорност“ до 08.Х.2018 г.

          Видно от препис – извлечение от акт за смърт №0048/18.I.2018 г. на Община-Хасково Т.И.Т. е починала на 17.I.2018 г.Съобразно удостоверение за семейно положение изх.№83/06.III.2018 г. на Община Димитровград Т.Ж.И. е вдовица,като има две деца-Т.И.Т.,поч.17.I.2018 г. и син Б.И.И..

          Образувано е по случая досъдебно производство №79/2018 г. на РУМВР-Хасково за престъпление по чл.343 ал.I б.“В“,вр. с чл.342 ал.I от НК за това,че на 17.I.2018 г. на ПП-I-8 при км.299+572,след стрелбище „Д.“ по посока гр.Харманли водочът при управление на лек автомобил „Митцубиши Каризма“ ,рег.**** нарушил правилата за движение и причинил по непредпазливост смъртта на Т. И. Б..Това производство е прекратено с постановление от 09.I.2019 г. на Окръжна прокуратура,в сила от 28.I.2019 г.  поради смърт на водача на посочения автомобил П.И.Б.

          По направената молба претенция от ищцата пред ответното дружество за изплащане на обезщетение от 200 000 лв.,същото на 29.III.2018 г. посочва,че няма основание за ангажиране на отговорността му поради липса на акт доказващ виновността на водача управлявал застрахованото при него МПС по заведената щета №**********/17.I.2018 г.

          Свидетелката Т. М. установи в показанията си пред съда,че ищцата и загиналата й дъщеря Т. И. били изключително близки,общували всеки ден.Т.И. живеела сама след смъртта на съпруга си преди девет години.Пред свидетелката посочвала,че било голяма мъка да изгубиш детето си.М. установи,че ищцата изключително тежко преживявала смъртта на дъщеря си,вървяла из двора,плачела непрекъснато.Тя не била затворена жена,пеела към читалището,но след процесния инцидент се затворила в себе си и у дома си,не искала да общува,да излиза навън,съвсем рухнала.Според свидетелката заради непрекъснатия плач се наложило да й сложат и леща на едното око.Сега през два,три дни синът й я посещавал на село,често идвали и снаха и,зет й.

          Свидетелят Б.И.И.,син на ищцата,посочи,че майка му и загиналата му сестра били в перфекттни отношения,общували ежедневно,всяка седмица сестра му посещавала майка му.Свидетелят отишъл на процесното ПТП след обаждане от негов познат и там научил за настъпилата смърт на сестра му.Същият я видял в автомобила си с глава,забита във волана.След това отишъл при майка си да й съобщи при което последната се свлякла на земята.След това я отвел в гр.Хасково,като през цялото време същата не млъкнала.В деня на погребението на сестра му,ищцата била много зле,станало й лошо.След това психическото й състояние се влошило,оставала без сили,само плачела.Болката й нямала преодоляване,задълбочавало се тежкото й състояние.

Свидетелят А.А.М.. също установи,че починалата и ищцата били в прекрасни отношения.Дъщерята на позволявала на майка си да прави нищо,тъй-като самата тя го вършела.След инцидента ищцата тежко възприела събитията,много плачела,дори и сега,при всеки разговор с хората неизменно стигала до смъртта на дъщеря си.

Съдебно-психологичната експертиза извежда,че ищцата е преживяла остра стресова реакция и душевно разстройство,което все още не било отработено.Соматичната реакция на Т. Т. и по време на изследването за целите на вещото лице-година и два месеца след инцидента не била променена,тъй-като ищцата плачела постоянно мислела непрекъснато за убийството на дъщеря си.Това състояние на ищцата било с по-голяма продължителност поради депресивните характеристики в поведението й,както и негативните промени с оглед възрастта й.Следвало да се съобрази и много ниското ниво на резилианс на Т. Т.-способността й като травмиран индивид да подобри  и възстанови състоянието си.Вещото лице извежда,че емоционалните реакции на ищцата са определени от необратимата загуба на детето й,което било първия интимен филтър на всяка майка,като динамиката им била в насока на безнадеждност и безизходица.За възстановяването на ищцата било необходимо много време,като оздравителния процес бил затруднен и от съпътстващи заболявания на ищцата.Експертизата извежда и че тези негативни състояния на Т. Т. са причинени изцяло и само от смъртта на дъщеря й.

          Приетата съдебно медицинска експертиза извежда,че при процесното ПТП Т.Т. е получила съчетана автомобилна травма в купето на управлявания от нея лек автомобил,подробно описана в заключението,която довела до настъпване на смъртта й.Всяка от двете увреди-черепномозъчната травма и гръдната травма  водела до настъпване на смъртоносния резултат поотделно.Според вещото лице вида и разположението на увредите не сочело на поставен предпазен колан по време на удара.Пред съда вещото лице посочи,че в случая при сумарната скорост на удара от двата автомобила,нивото на пасивна безопасност на воденото от пострадалата МПС и неговия вид и възраст,настъпването на увредите е станало от свиване на обема на автомобила поради удара,което причинява настъпването на смъртта.В тази насока предпазния колан в случая не би изиграл своята роля.

Заключението по съдебно-техническата експертиза извежда,че удара между двете МПС е станал в лентата на движение на „Форд Фиеста“ ****** челно с другия автомобил „Мицубиши Каризма“ ****  по ПП I-8 при км.299+599 със скорост за първия 50.4 км./час и за втория 89.3 км./час,като сумарната скорост в момента на удара възлиза на 139.7 км/час.Вещото лице посочва,че при конкретната пътна обстановка-гъста мъгла,видимост 15 метра,движение в насрещното платно на „Мицубиши Каризма“ водачът му не е имал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез екстремно спиране.Размерът на опасната му зона за спиране бил по-голям от разстоянието на  видимост,като ударът на двата автомобила е станал във времето за реакция на водачите им.Вещото лице извежда,че водачът на „Мицубиши Каризма“ ***** е могъл да предотврати настъпването на ПТП като не създава предпоставки за възникването му-като води автомобила си в своята лента на движение.Експертизата установява и че пострадалата Т.Т. е била без поставен предпазен колан по време на инцидента,като автомобила й като модел е бил снабден с такъв.Според вещото лице при поставен предпазен колан в момента на удара биха се променили увредите по пострадалата,които са причинени особено в долната част на тялото й от деформациите в купето на колата от удара.

 

Правни съображения

 

Предявеният осъдителен иск по чл.432 ал.I от КЗ е допустим,с участието на надлежни активно и пасивно легитимирани страни. Ответното застрахователно дружество е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на процесния управляван автомобил от П.И.Б. „Мицубиши“ модел „Каризма“ ДК№******* с налична полица „Гражданска отговорност“ №BG/02/1170026400237 с валидност от 09.Х.2017 до 08.Х.2018 г. Като такъв ответникът е пасивно легитимирана страна по претенцията на пострадалото лице,предвид правото й да упражни пряк иск за понесените от нея вреди срещу него.

В рамките на производството са безспорни следните обстоятелства - настъпването на пътно-транспортно произшествие,наличието на валидно съществуващо застрахователно правоотношение към момента на настъпване на произшествието по силата на сключена застраховка „Гражданска отговорност” между ответното дружество собственика на автомобила.

В случая няма произнасяне с акт по чл.300 от ГПК,тъй-като воденото досъдебно производство е прекратено поради настъпила смърт на евентуалния извършител на обследваното деяние.

          В хода на настоящото производство се установи,че процесното ПТП е предизвикано от водача П.И.Б. при управлението на лек автомобил „Мицубиши“ модел „Каризма“ ДК№*******,която без да се съобразява с правилата за движение по пътищата и не отчитайки лошите атмосферни условия-гъста мъгла с видимост от 15 метра,управлявайки и с несъобразена скорост с тях от 89.3 км./час навлезла в платното за насрещно движение и предизвикала процесното ПТП.Съобразно съдебно технческата експертиза при тези условия същата не е могла да избегне челния удар с „Форд Фиеста“ ****  управляван от Т.Т..Двата автомобила се удрят със сумарна скорост от 139.7 км/час,което довежда до настъпването на значителен по сила челен удар межу двете МПС,който довежда до значителни деформации в купето специално на „Форд Фиеста“,същите причинявайки  настъпването на несъвместимите с живота травми у Т.Т., описани по-горе и изведени от съдебно-медицинската експертиза. Следва да се отбележи и че обстоятелството,че водача на този автомобил е била без поставен предпазен колан поради значителната сила на удара и настъпилите големи деформации в купето на лекия автомобил управляван от него не би предотвратил настъпването на същия летален изход.Поради това не може да се изведе съпричиняване на същия от пострадалото лице.Ето защо настъпилата смърт на место на Т.Т. е изцяло в причинна връзка с пътното поведение на водача на „Мицубиши“ модел „Каризма“ ДК№*******,която след няколко дни също умира поради този удар.

          Загиналата Т.Т. е низходящ роднина от най-близка степен на ищцата-нейна дъщеря.Безспорно се установи от разпита на свидетелите по делото и приетата съдебно-психологична експертиза,че Т.И. изключително тежко е приела смъртта на дъщеря си,като това интензивно състояние на негативни емоции продължава и досега.Същата непрекъснато плаче,води всеки разговор именно към изгубената си дъщеря,силно се затворила,не искала да общува,била отнесена.Нямало нищо общо с предишния човек,тъй-като била жизнена,участвала в обществени изяви,пеела в читалището.Двете с дъщеря си били и изключително близки и имали изградена силна емоционална връзка.Общували ежедневно, загиналата често и регулярно й помагала,грижела за нея.Настъпилата загуба променила живота на ищцата рязко и трайно в изцяло негативна насока.В тази насока и съдебно-психологичната експертиза извежда,че ищцата е преживяла остра стресова реакция и душевно разстройство,което все още не било отработено.И досега,повече от година и няколко месеца след инцидента състоянието на И. не било променено,като се посочва от вещото лице,че стабилизирането й ще отнеме много време. Следва да се посочи и че загубата на собствено дете винаги е особено ескалираща като негативност на емоциите,които са особено интензивни и непреодолими.Ищцата е била безвъзвратно лишена от обичта на дъщеря си,от полаганите грижи и внимание,от атмосферата на топлина и близост със собственото си дете-неща които са незаменини и необезщетими.Същевременно самата ищца е била безвъзвратно лишена от възможността да обича собственото си дете,да общува с него,да е част от живота й.Подобна загуба няма цена.Няма нужда от излагане на повече обосновка,тъй-като за нормално развития човек загубата на дете е достатъчно ясно каква огромна травма представлява с всички съпътстващия я негативни емоции и отрицателни модификации в начина на живота на пострадалия.

          Предвид на изложеното и като съобрази интензитета и придължителността на неимуществените вреди в конкретния момент от живота на пострадалия,съдът намира,че в режима на чл.52 от ЗЗД адекватното обезщетение възлиза на 200 000 лв.,които следва да се заплатят от застрахователя. Този размер на обезщетението според съда изпълнява изцяло принципа на справедливостта в конкретния случай и се явява съразмерен относимо действително установените вреди, претърпени от пострадалото лице.

Върху същата сума следва да се присъди и законната лихва от 13.VI.2018 г. на основание чл.497 ал.I т.2 от КЗ. Съгласно чл.498 ал.III от КЗ  увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатено обезщетение. Задължение на увреденото лице е да отправи искането си за заплащане на обезщетение първо към застрахователя. Чл.496 от КЗ предвижда, че срокът за окончателното произнасяне на застрахователя по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване. Именно във връзка с горните предвиждания е и чл.497 от КЗ която урежда отговорността на застрахователя за заплащане на лихва за забава върху застрахователното обезщетение. По аргумент на тази разпоредба застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на обезщетението, ако не го е определил или изплатил в срок. Тримесечния срок за произнасяне от страна на застрахователя в настоящият случай е изтекъл на 13.VI.2018 г., поради което законната лихва следва да се определи от крайния срок, в която застрахователят дължи окончателно произнасяне по застрахователната претенция на ищцата-тримесечен от подаването на молбата за присъждане на застрахователно обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност".Поради това и искането за присъдаждане на законната лихва от 17.I.2018 г. не е основателно.

          На ищеца не следва да се присъждат разноски,предвид липсата на такива по делото.Представените договори за правна помощ не съдържат данни за заплатени адвокатски хонорари.

          Съобразно чл.83 ал.II от ГПК ищецът е освободен от всякакви държавни такси и разноски по делото,поради което същият не дължи такива.Според чл.83 ал.III от ГПК разноските в хипотезите на целия член се поемат от съда.Държавните такси обаче остават извън този особен ред,тъй-като правилото изрично третира само съдебните разноски,не и следващите се такси.Този извод се налага освен от изричността на правилото,така и от логическото и сравнително тълкуване на ал.I и ал.III на чл.83 от ГПК.В първата алинея изрично са обхванати и разграничени като отделни величини разноски и такси,а в ал.III-само разноските.Следва да се има предвид и фискалното естество на обсъдените норми,поради което разширително тълкуване не е допустимо.Тъй-като ищецът е изцяло освободен от такси и разноски,то същите следва да се поемат от ответника в рамките на основателността на претенцията-изцяло.Ето защо „Бул инс“ АД -С. на основание чл.78 ал.VI от ГПК трябва да заплати държавната такса по чл.1 от Тарифа за ДТКССГПК от 4% върху уважената част на осъдителния иск или 8000 лв..Ще следва ответникът да заплати на държавата по сметка на съда  750 лв. за изготвените експертизи,тъй-като тези средства са заплатени от бюджета на същия,а внесените от него 250 лв./половината от съдебно техническата екпертиза/ си остават за него.

          Ще следва застрахователят да заплати на процесуалния представител на ищцата Адвокатско дружество „Ч.,П. и И.“, гр.С.,Булстат *********,ул.“К.“ №2А ет.8 основание чл.38 ал.I т.2 вр. с ал.II от Закона за адвокатурата и чл.7 ал.II т.5 от Наредба  № 1/9.VII.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата от 5 530 лв. или 6 636 лв. с ДДС предвид регистрацията на дружеството по ЗДДС.

                    Водим от изложеното Окръжен съд-Хасково,граждански състав,първа инстанция

 

Р   Е   Ш   И

 

 

          ОСЪЖДА „Бул инс“ АД, ЕИК*********,гр. С.,р-н „Л.“,бул.“Д.Б.“ №87 да заплати на Т.Ж.И., ЕГН:**********,*** сумата 200 000 /двеста хиляди лева/ обезщетение за неимуществените вреди претърпени от смъртта на дъщеря й Т.И.Т.,ЕГН:********** при пътно транспортно произшествие настъпило на 17.I.2018 г. път ПП I 8,преминаващ през Хасковска област,при км.299+572,в района на „Х.Ч.“ и стрелбище „Д.“,причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника водач на МПС ,ведно със законната  лихва от 13.VI.2018 г. до окончателното изплащане на сумата,като претенцията по чл.86 от ЗЗД за изплащане на законната лихва от 17.I.2018 г. върху присъдената сума като неоснователна отхвърля.

          ОСЪЖДА „Бул инс“ АД, ЕИК*********,гр. С.,р-н „Л.“,бул.“Д.Б.“ №87 да заплати на Държавата по сметка на Окръжен съд-Хасково 8 000 лева държавна такса върху уважения размер на иска,както и 750 лв. изплатени от бюджета на съда за съдебни експертизи.

          ОСЪЖДА „Бул инс“ АД, ЕИК*********,гр. С.,р-н „Л.“,бул.“Д.Б.“ №87 да заплати на Адвокатско дружество „Ч.,П. и И.“, гр.С.,Булстат *********,ул.“К.“ №2А ет.8 като представител на ищцата Т.Ж.И., ЕГН:**********,*** сумата 6 636 лева.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по въззивен ред в двуседмичен срок от съобщаването му пред Апелативен съд-Пловдив.

 

 

 

 

         

                 Съдия :