№ 263
гр. Пазарджик, 18.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Кристина Л. Пунтева
Красимир Ст. Комсалов
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
и прокурора Г. Хр. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Кристина Л. Пунтева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20235200600277 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Жалбоподателят подсъдим А. Ф., уведомен от предишното съдебно
заседание, не се явява. За него се явяват адв. Р. К. и адв.И. В., редовно
упълномощени отпреди.
Явява се частен обвинител и граждански ищец Н. Р..
За ОП Пазарджик се явява прокурор Г. К..
Явява се вещото лице д-р М..
НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА СЪДА,
СЕКРЕТАРЯ И ПРОКУРОРА.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Ч.о. Р.: Да се даде ход на делото
Адв. К.: Да се даде ход на делото
Адв.В.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на делото,
1
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Сне се самоличността на вещото лице, както следва:
В.л. д-р П. М. М. : 64г. ,българин, български гражданин, женен,
неосъждан, без родство и служебни отношения със страните по делото.
Предупреден за наказателната отговорност по чл.291 от НК.
На основание чл.282 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОЧИТА СМЕ по писмени данни, изготвена от д-р М..
В.л.д-р М.: Представил съм писмено заключение, което поддържам.
Адв.К. въпрос: Възможно ли е при така отразените наранявания по
удостоверението на доктор П. и Вашето заключение, да не се получават
някакви видими следи по кожата в резултат на нанесените удари, както се
твърди от частния обвинител и граждански ищец ?
В.л. д-р М.: Възможно е. То зависи пряко от две неща. Първо е силата на
удара или ударите и второ наличието или отсъствие на дрехи, които
последстват силата на самия удар, въздействието върху контактната зона.
Още един момент има особен в този случай, че увреждането е нанесено в
областта на горната част на корема и долната част на гърдите в тези зони по
принцип трудно се установяват кръвонасядания след нанесени удари. Имаме
сме случай на счупване на ребро на мястото на счупването не се установяват
кръвонасядания няколко дни след нанасянето на удар. Възможно е, е краткия
отговор.
Адв. К. въпрос: Тъй като има противоречие в СМЕ на д-р П. и неговите
устни изказвания в предишно с.з. пред РС, ако може да бъде уточнено
възможно ли е да бъдат получено това нараняване и по друг начин освен по
конкретно описаните нанесени два удара както се твърди от Р. ?
В.л. д-р М.:При всички положения в тази зона е имало механично
въздействие. Няма как само по медицински данни да се установи дали е
получено от един удар или два удара, попаднали в близки съседни
2
анатомични области, още повече когато диагнозата се извършва при
болезненост при опипване, без да може да се определи точната форма на
травмираната зона, както е при едно кръвонасядане. Запознах се подробно с
първоначалната СМЕ и разпита на колегата в с.з., не съзирам противоречия.
Ние можем да кажем, то е резултат от действието на твърд тъп предмет.
Съобразено от събраните по делото материали може да се получи от директен
удар в тази зона, не може да се определи дали е юмрук или лакът. Възможно е
при залавяне на подсъдимия, тогава когато между двете тела все още не е
имало контакт и ръцете му са свободни при замахване назад да е ударил в
тази зона пострадалия Р.. Това съм го описал. Не може да се получи при
падане ни може да се получи при падане от гърба на подсъдимия върху
гръдния кош на пострадалия.
Прокурорът: Нямам въпроси. Да се приеме експертизата.
Ч.о.Р.: Нямам въпроси. Да се приеме експертизата.
Адв.К.: Нямам въпроси. Да се приеме експертизата.
Адв. В.: Нямам въпроси.Да се приеме експертизата.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА заключението на вещото лице д-р М..
На в.л. д-р М. да се изплати възнаграждение в размер на 300 лева от
бюджета на ПОС за изготвяне на заключението и депозирането му в
днешното съдебно заседание, от които 280 лева възнаграждение за изготвяне
и 20 лева за явяване в съдебно заседание.
Прокурорът: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи
делото.
Ч.о.Р.: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.
Адв.К.: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.
Адв. В. Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
3
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ И
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Прокурорът: Първоинстанционната присъда е правилна и
законосъобразна. Обсъдени са всички факти, относими към делото както и
тяхната правна квалификация. Безспорно е установено, че между подсъдимия
и полицейските служители е имало напрежение още при спиране на сина му.
Това в последствие е прераснало в инцидент в двора на ПП Пазарджик,
където е извършено и престъплението. Механизмът на извършване на
телесното увреждане беше изяснен чрез приемане заключенията на вещите
лица и в горния смисъл моля за Вашия съдебен акт.
Ч. о. и гр. ищец Р. : Придържам се към казаното от прокурора. Мисля,
че присъдата е основателна и моля да бъде потвърдена.
Адв.К.: Ние двамата защитници правим искане с Вашето решение да
отмените присъдата на първоинстанционния съд, с която нашият подзащитен
е осъден за извършено от него престъпление по чл.131 , във връзка с чл.130
ал.2 от НК и да постановите друга такава , с която да го оправдаете. Ще
изложа пред Вас някои противоречия, които са отразени в мотивите на
присъдата на РС, с които категорично не сме съгласни. На първо място
фактическата обстановка. Очаквах от прокуратурата и частния обвинител да
бъдат малко по подробни без изцяло да се потвърждават изводите, които е
направил РС по отношение самата фактическа обстановка. В самите мотиви
първоинстанционният съд е отразил чест от тази фактическа обстановка,
където в последствие се правят едни неправомерни и неоснователни изводи.
Действително на паркинга в КАТ е имало такова съприкосновение между
нашия подзащитен и пострадалия Р. като полицейски служител и свидетеля
Г., които са завели синът на нашия подсъдим да вземат проба дали е
управлявал автомобил след употреба на наркотици. Там конфликтът е станал
защото по време на срещата когато е пристигнал автомобилът на двамата
полицейски служители при извеждането на сина на подсъдимия той му е
сподели, че е бил получил няколко удара при по време на транспорта от
4
Кафене „Корлеоне“ до сградата на КАТ, при което тогава баща му,
подсъдимият му е казал, „Щом като са те били няма да им даваш проба“.
Всички твърдения, свързани с това, че нашият подзащитен е проявил агресия
спрямо ,не само двамата служители, а и останалите отправяйки обиди, са
абсолютно неоснователни, защото логически това не може да бъде. Видяхте
подсъдимия той е интелигентен човек, със средно образовани, работещ,
неосъждан, с много положителни характеристични данни, пред РС каза „Аз да
не съм луд да се нахвърлям и разправям с 10 души полицейски служители“,
това са катаджии, двамата полицейски служители и други. Тази фактическа
обстановка е отразена вече от тук на сетне. След като нашия подзащитен,
разбира, че отвеждат сина му в КАТ виждайки, че повече няма какво да
прави, и разбира се след като е предупреден предварително да напусне двора
на КАТ са е обърнал и си е тръгнал да излиза към изхода на паркинга на КАТ.
Някъде около половината от това разстояние след като е изминал, тогава
обръщайки се към свидетеля Г. казва „Аз тебе ще те осъдя за тези неща“.Не
виждам тука обида и едва тогава двамата, Р. и Г. хукват след него да го гонят
и виждайки, че е подгонен той тръгва да бяга. В близост до бариерата,
първоначално Р. успява да го хване през кръста за да може да го овладее да
го арестува. Не е успял защото активно се е бранил нашия подсъдим, въртял
се е и тогава е възможно при тази борба при тези интензивни действия на
отбрана от страна на Ф. е възможно действително да е нанесъл удар с лакти, в
противоречие на показанията на свидетеля Р., както се казва, че са безспорни
доказателства подкрепени от показанията на свидетеля Р. и от СМЕ дадена от
доктор П.. Но доктор П. в с.з. уточни, никъде го няма това в мотивите на
първоинстанционния съд, че е възможно при това отскубване и въртене, за да
се освободи да е нанесъл удар с лакът в областта на гърдите, защото горе
долу в областна на слънчевия сплит е попаднал удара евентуално. Когато се
прави въртеливо движение е възможно при това движение да се получи такъв
удар.Няма други данни, които да потвърждават показанията на свидетеля Р.,
че на два пъти на едно и също място подсъдимия с обърнал и го ударил с
юмрук в тази област. Нещо повече, понеже съдът се позовава изцяло на
показанията на свидетеля очевидец Г., моля да прочетете предпоследния
протокол ,където са констатирали противоречия в показанията на свидетеля
Р.. В разпита на ДП той казва, че тичайки след колегата си вижда, че колегата
му Р. го хваща и при това активно съпротивляване от страна на подсъдимия е
5
видял как подсъдимия го ударил с лакът в ръката. Чудно как е могъл да види
къде точно ударен Р. в този момент, но все пак приемаме тези показания за
достоверни. В предпоследния протокол казва не удари го два пъти,повтаря
версията на Р.. Всичко това е залегнало без да се анализирано е достоверно,
дали това което е дадено на ДП или това, което е дадено в с.з. Още в началото
съдът казва, всичката тази фактическа обстановка се доказа безспорно от три
доказателствени средства. Първо това е показанията на пострадалия Р., второ
потвърдени от показанията на свидетеля Г. без да уточнява кои показания и
трето от дадената СМЕ, без да се има предвид уточненията, които доктор П. е
направил тогава, че е възможно по този начин, по който сегашното вещо лице
доктор М. изясни този въпрос, че когато се освобождава е възможно при
въртенето да се получи това нараняване. Единствено въз основа на
показанията на свидетеля Р., че е получил два удара лице в лице с
подсъдимия,само на тези показания ли трябва да се вярва, за да може да се
получи тази осъдителна присъда, при което е написано, че става въпрос за
пряк умисъл. При първата от нашите теории,е това, че престъплението по
чл.131 във връзка с чл.130 телесните увреждания от НК са били умишлени.
Има отделни текстове, които са по-леко квалифицирани състави, където може
да стане по непредпазливост, но такова непредпазливо деяние по чл.130 няма.
Ето защо нашето твърдение е, че в случая няма пряк конкретен умисъл за
нанасяне на леката телесна повреда, дали е предвиждал, искал и т.н. Самия
подсъдим в последната дума пред РС каза, „Възможно е да съм го ударил, но
то е било при отбраната“ и опита който е направил да се отскубне от захвата
на полицай Р.. Второто, което искам да доразвия пред Вас, искам да направим
размишления, Вие ви съветвам и моля да го направите, дали не е налице
неизбежна отбрана по смисъла на чл.12. Тук се връщаме към фактическата
обстановка. При всичките тези разправии какво става, след като отправят
предупреждение полицай Р. и Г. към подсъдимият и виждайки че синът му
вече е влязъл в КАТ той се обръща и си тръгва. Те тогава двамата полицаи
тръгват да го гонят и аз питам „Защо“. Ето го нападението от тяхна страна,
непосредствено ли е, да, противоправно ли е, аз считам, че е противоправно
защото тука не става въпрос само за полицейските служители и винаги ще
бъде техните действия правомерни. Няма за какво да го арестуват, въпросът
е, ако са счели, че има нарушаване на обществения ред, защо не са го
сторили в момента, в който той е бил там при тях. Ами са изчакали да си
6
тръгне, след това да го гонят, да го събарят и да му нанасят не само там, да му
нанасят удари и в полицейското управление. Какво казва в мотивите си Рс,
всичко друго е лъжа, обясненията на подсъдимия, показанията на сина му,
макара че той не е свидетел на развитието по нататък, показанията на
свидетелката К..В момента, в който тя представи за маршрута и, че е била
там в момента на събитието се потвърждава не от това което е написано в
акта за полицейското задържане, а в НП, което представих, където е отразено,
че на синът му е предложено около 20.50ч категорично да отказва проверка,
което съвпада с писменото доказателства, представено пред РС от страна на
К.. Свидетелката К., по нейните джипиес системи казва, цялото движение по
нейния телефон е отразено в тази папка представена при Вас, и тук от
предпоследното пише шофирала от 19.53 до 20.40ч . Тогава когато е тръгнала
по молба на подсъдимия и отишла също в КАТ и престояла там от 20.40 до
21.01 часа. Времето , през което се развиват тези събития.Това категорично се
установява не само от нейните показания и от тази справка, а и от
наказателното постановление, което представих и питам защо РС изцяло
игнорира техните показания , най-вече това на К.. РС категорично обяснява,
че те лъжат, всички лъжат, а категорично е доказано обвинението само по
показанията на Р. и СМЕ. Налице ли е непосредствено нападение от страна на
двамата полицейски служители, налице е, противоправно ли е, считам че е
противоправно и това представлява превишаване на правомощията, защото те
нямат основание да го задържат след като всичко около сина му е
приключило. И всичките техни действия, след като подсъдимия се е обърнал
и тръгнал към изхода, това го казва и РС в своите мотиви, след като му казали
да излиза той се обърнал и тръгнал. Дори да приемем за момент, че това
което казва свидетеля Р., че подсъдимият се обърнал и го бутнал и ударил
лице в лице това е в резултат за неговата самоотбрана и не може да бъде
прието, че не се касае за една неизбежна отбрана, защото той е нападнат.
Нападението не е приключило спрямо него и по този начин той се опитвал
да се отбрани от тях, но понеже вече Г. го е настигнал, двамата са го съборили
и са го прибрали и са започнали да го бият. Приложено е медицинско
удостоверение за подсъдимият. Водят се две дела срещу двамата, но по
принцип се водят срещу тях две отделни производство, затова, че синът му е
бит в колата и подсъдимия е бит и то жестоко и то по стъпалата с палки. И в
двата случая не е налице умишлено престъпление извършено от нашия
7
подсъдим. В този случай считам, че не са налице категорични данни за това,
на първо място, подсъдимият да е извършил умишлено това престъпление и
на второ място дори и така да бъде, то е извършено при условията на чл.12
неизбежна отбрана, поради което и в двата случая той не би следвало да
носи наказателна отговорност, поради което считам , че следва да отмените
осъдителната присъда, да постановите нова, с която да го оправдаете. Моля
да ни присъдите и граждански иск и да ни присъдите разноски.
Адв. В.: Солидарен съм с искането на колегата К. да постановите нова
оправдателна присъда по отношение на подзащитния ми. Считам, че анализа
на съвкупния доказателствен материал не може да доведе до категоричен
извод, че с действията си подзащитния ми е причинил лека телесна повреда
на пострадалия в изпълнение на служебните му задължения. Наистина като
се четат мотивите на РС Пазарджик се създава едно впечатление, че са
събрани до такава степен достатъчно доказателства, че неминуемия извод
който следва техния анализ за осъдителна присъда. Съдът както отбеляза
колегата услужливо за себе си е пропуснал да анализира в дълбочина някои
от фактите установени по делото, за да прецизира крайния си извод.
Свидетелката К., за тази свидетелка от съществено значение са две
обстоятелства. На първо място съдържанието на нейните показания и на
второ място, за да може те да се обсъждат да се установи предпоставката за
наличието им за тях е имало присъствието й на мястото инцидента. За мен
отговора на въпроса кой казва истината дали пострадалия и свидетеля Г. или
подсъдимия е именно въпросът присъствала ли е свидетелката К. по време на
задържане на подсъдимия.Двамата свидетелите Р. и Г. са категорични, че тя
не е присъствала и това има своето обяснение. Очевидно е, че показанията
на тази свидетелка, освен че се разминават драстично със съдържанието на
техните показания, те изцяло дискредитира тяхната теза. Заявявайки, че тя не
е била там двамата свидетели поставят на вниманието на всички ни един
основен въпрос, ако ние установим, че те лъжат за това обстоятелство и
докажем, че свидетелката К. е била на мястото на инцидента следва ли от
това да се направи заключение, че лъжейки за това те лъжат за всичко друго
и изводът който следва е ако се установи, че свидетелката К. е била на
мястото на инцидента на двамата свидетели не трябва да се вярва от тук
нататък за нищо казано от тях във връзка с причините и начина на
8
задържането на подсъдимия. Какво твърди свидетелката К., че когато
подсъдимият се опитал да напусне района на КАТ ПП Пазарджик той би
подгонен по неясни за нея причини от двамата полицейски причини, бил
настигнат, съборен на земята и арестуван. Съдът приема, че това не отговаря
на истината и с едно изречение буквално зачерква показанията, с мотива, че
тя не е била там. Ние представихме справка от Джипиес система на
автомобила и който установява , че в рамките на 20 минути тя се е намирала в
КАТ Пазарджик. Тези 20 минути са времевия отрязък в който полицейските
служители са извършвали фактическия арест на подсъдимия. Тя е успяла да
възприеме всички техни действия, тя е видяла как полицейските служители
го гонят, настигат, събарят и поставят белезници и че точно по това време са
се развивали тези действия се установява от писмени доказателства, това е
НП № 22, което представи колегата К. от което е видно че в 20.50ч. синът на
подсъдимия е отказал да даде проба за изследване на наличие на наркотични
вещества в кръвта, а този свидетел Ф. казва ,че веднага след от отказа са го
извели от сградата на КАТ и вънка на двора е видял баща му в полицейския
автомобил. По същото това време свидетелката К. е била отвън, защото
според РС по това време в 20.50ч. подсъдимият вече е бил в сградата на РУП
Пазарджик. Установява се, че се е намирал в двора на КАТ Пазарджик.
Второто писмено доказателство, което установява това наше твърдение е
заповедта за задържане за 24 часа, там е отбелязано, че е задържан в 20.40ч. и
това е точно така, защото часът който се отбелязва, не е часа на изготвяне на
заповедта, а часът в който фактически е било задържано лицето. Това е
времето, когато на него е ограничено правото на свободно придвижване, ерго
момента в който са му поставили белезници. Полицейският служител е
длъжен да впише този час като начало на времето на задържане, защото
фактически вече е започнало изпълнението на тази принудителна мярка и то
е започнало в 20.40ч, когато свидетелката К. твърди, че е била там и е видяла
случилото се. Излиза, че двамата полицейски служители не просто
премълчават, те изопачават това обстоятелство, твърдейки, че свидетелката К.
не е била на мястото те отричат очевидната истина. Защо го правят, за да
могат да установят фактическа обстановка каквато им е угодно, и която не се
опровергава от другите събрани доказателства, а пък следващия извод от това
е, че лъжейки за това обстоятелство няма причина да им вярваме, че казват
истината за всичко друго. Няма и мотив подсъдимият да извърши това
9
престъпление. Той многократно го е заявявал. В конфликт със здравия разум
на всеки човек е да се отнесе с полицейските служители по този начин,
защото знае какво ще последва. Ако внимателно четем свидетелските
показания ще видим, че причината за този арест не е противоправното
поведение на подсъдимия, а една негова реплика, която очевидно е
подразнила свид.Г.. Самия Р. в показанията си казва: „Казваше на колегата Г.
ще те съдя боклук такъв. Затова предприехме действия за задържане на Ф.“.
Затова, че е казал, че ще ги съди, колегата Г..Защо е искал да съди колегата
му Г. защото синът му се е оплакал, че е бит в полицейския автомобил и
затова причинено физическо насилие подсъдимият е искал възмездие, което
може да намери като сезира компетентните органи за действията на
полицаите. Това не са успели да преглътнат полицейските служители, това ги
е провокирало да действат по този начин и в края на краищата се е стигнало
до този инцидент, който е приключил за подсъдимия по начина отразен в
медицинското свидетелство. Виждате какъв зверски е побоят нанесен над
самия него. От заключението и на двете вещи лица се установи, че е
възможен механизъм на причиняване на телесна повреда удар с лакът, което
говори както каза колегата К. за непредпазливо деяние. ЗА такъв удар с лакът
е споменал в разпита си пред ДП свид.Г.,който казва, че ясно е видял как с
удар с лакът подсъдимият е имал на практика физически контакт с
пострадалия. Не може да не ви направи впечатление, колко наивно той се
опитва да обясни в последствие в хода на съдебното следствие заявеното от
него, ама не бил много сигурен какво е записал следователя. Като той не е
сигурен какво е записал следователя ние ли да сме сигурни. Естествено, че
следователя е записал това което му е казал, няма как да си измисли тези
факти и обстоятелства. Предвид всички това считам, че справедлива в
присъда в случая е оправдателната ,която моля да постановите.
Реплика на прокурора: На първо място присъствието на сина на
подсъдимия в полицейския автомобил е подробно обсъдено в мотивите на
първоинстанционния съд на страница 5. Няма да ги повтарям с цел
процесуална икономия, но той дори е провеждал разговори по телефона н
баща му. На второ място ударът не е един за да говорим за случаен удар или
случайно попаднал с лакът в тялото на пострадалия. Ударите са два, за това
нещо е прието и второто заключение днес в с.з., където вещото лице посочи
10
„ударите са в две съседни области в тялото на пострадалия, гръдна и
коремна“. На трето и последно място задържането на лице извършило
престъпление е правомерна дейност. Не може да се говори за никаква
неизбежна отбрана в конкретния случай.
Ч.о. Р. реплика: Часът на задържането е 20.40, това е когато на лицето
бяха поставени белезници, в 20.40 действието се вече беше развило и той
беше с белезници и вкарана в автомобила, излиза че свидетелката К. е там
след задържането, ако изобщо е била там. По време на задържането нея я
нямаше.
Дуплика адв.К.: Това което каза прокурора, че ударите са били два,
само дали е така както казва пострадалия свидетел Р. или както казва вещото
лице възможно е, защото при това интензивно въртене е възможно, но дали е
умишлено. И какво доказва, че става въпрос за умишлено лице в лице удар с
юмрук два пъти , един път след като се отскубнал и втори път при
бариерата.Няма никакво доказателство, освен неговите показания, да
изключим показанията на свид.Г. дадени на ДП, където са констатирани
противоречия. На второ място по отношение дали нападение дали е имало
нападение от страна на полицейските служители спрямо подсъдимия и
правомерно или неправомерно е било то. Защо те не са предприели действия
по арестуването му преди той да си тръгне обратно, а са изчакали той да мине
половината плац паркинга и едва тогава репликата на подзащитния: „Аз тебе
ще те съдя“, това ги е провокирало да тръгнат да го гонят.Какво е това
престъпление, за което твърди прокурорът, че правомерно са го задържали,
вижте акта за задържане, защо не му е съставен акт за дребно хулиганство
или едро хулиганство, да бъде повдигнато обвинение за тези неща.Кое е това
нарушение на обществения ред на един човек, който след като вече се е
отдалечил тръгват да го гонят и да го настигат.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе в законния срок с
решение.
11
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.47ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12