РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 25.11.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12461 по описа за 2017 г. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са главни искове с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ от Т. Н.Б. срещу З. „Б.И.“ АД за заплащане на сумата от 130 000
лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, настъпили
вследствие на ПТП, реализирано на 04.11.2016 г. на главен път Е-79, км. 161+600,
по вина на Н.К.Ш., водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с peг. № *****,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при
ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва от датата на
деликта – 04.11.2016 г., както и за сумата от 7116,32 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди от
горепосоченото ПТП под формата на извършени разходи за лечение, ведно със
законната лихва от датата на депозирането на исковата молба в съда - 29.09.2017
г. до окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата молба са изложени твърдения, че
процесното ПТП е настъпило изцяло по вина на водача на лекия автомобил
„Фолксваген Голф“, с peг. № *****, управляван от Н.К.Ш., който поради движение
с несъобразена скорост и слаб контрол върху управляваното МПС предизвиква ПТП с
товарен автомобил „Волво“ с рег. № *****и ремарке марка KEMPF с peг. № *****, в
резултат на което пътуващият в лекия автомобил „Фолксваген Голф“ ищец е получил
травматични увреждания, изразяващи се в фрактура на носни кости и зигоматичната
кост двустранно, както и са били избити зъби. Наложила се е оперативна
интервенция. Твърди, че получените травматични увреждания са му причинили
изключително големи болки и страдания, оказвайки интензивно влияние върху
психиката му. Сочи, че със споразумение, одобрено от наказателния съд, водачът
на процесния автомобил Н.Ш. се е признал за виновен. Поддържа, че соченият
делинквент притежава задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключена с ответното дружество, към което е предявена
застрахователна претенция. В законоустановения срок обаче застрахователят не се
е произнесъл по претенцията, което обуславяло и правния интерес на ищеца от
предявяването на настоящия иск.
Ответникът З. „Б.И.“ АД оспорва иска по основание и
размер, като счита, че с оглед претърпените травматични увреждания
застрахователното обезщетение е силно завишено. Релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като пострадалият не е бил с
поставен предпазен колан, както и поради обстоятелството, че е пътувал при
водач, шофирал с наличието на алкохол в кръвта над допустимата норма.
От своя страна застрахователят предявява обратен иск
срещу водача на лекия автомобил. „Фолксваген Голф“, с peг. № ***** - Н.К.Ш. с
правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за сумата от 30 000 лв., предявен като
частичен от общо 130 000 лв. и моли същият да бъде уважен, в случай че съдът го
осъди да заплати на Т. Н.Б. застрахователно обезщетение за причинените му
неимуществени вреди. Претендира и законна лихва от датата на изплащането от
негова страна на застрахователното обезщетение. Излага, че при настъпването на
пътнотранспортното произшествие Н.Ш. е извършил нарушение по Закона за
движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта, над допустимата по
закон норма.
Ответникът по обратния иск Н.К.Ш. оспорва размера на
иска, като счита, че претендираното обезщетение е силно завишено по размер.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата
на чл. 432, ал. 1 от КЗ, дава право на увреденото лице при пътнотранспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който делинквента има застраховка „Гражданска отговорност”.
Предвид задължителната сила на представеното по делото споразумение между
прокуратурата и подсъдимия Н.К.Ш., одобрено със съдебен протокол от 30.03.2017
г. от РС-Мездра, по НОХД №127/2017 г., въз основа на което подсъдимият Н.К.Ш.
се е признал за виновен за причиняване на процесното ПТП, то и на основание чл.
300 ГПК с доклада по делото са били обявени за безспорни между страните
следните обстоятелства: на 04.11.2016 г., около 04:00 часа на път Е-79, км.
161,600, в отсечката гр. Враца - гр. Мездра (след входа към гр. Мездра), при
управление на МПС - лек автомобил марка „Фолксваген Голф“, с peг. № ВР3646ВН, Н.К.Ш.
е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 5 ал. З т. 1, чл.
16 ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, като по непредпазливост е причинил на Т.П.Б.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст и избиване на зъби,
без които се затруднява дъвченето и говоренето, като деянието е извършено в
пияно състояние и съставлява престъпление по чл. 343, ал. З, пр. 1, б. „а“, пр.
2, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
Съгласно
заключението на приетата по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза (КСМАТЕ) в причинна
връзка с ПТП Т. Н.Б. е получи следните травматични увреждания: мекотъканна
контузия на главата; мозъчно сътресение (пострадалият няма спомен за случилото
се); фрактура на носни кости; фрактура на ябълчна кост двустранно; хемосинус
максиларис; травматичен епистаксис (кървене от носа); контузия с подкожен
хематом в областта на ябълчна област, вляво; разкъсно-контузна рана на горна
устна вдясно. Според вещото лице доц. д-р Н. В. рентгеновата снимка
(ортопантомография), направена на 30.11.2016 г. - 15 дни по-късно и описаните
експулсии на зъби (11,42,22) в представения по делото талон от д-р Димов с дата
09.03.2017 г., са описани почти четири месеца по-късно, поради което вещото
лице не може да даде категорично заключение, че те са настъпили в причинна
връзка с процесното ПТП. За период от 10 - 15 дни пострадалият е търпял
спонтанни болки в лицевата област и при опит за дъвкателна дейност, както и е
била нарушена дихателна дейност през носа. От претърпяното мозъчно сътресение е
било възможно ищецът да изпитва главоболие, гадене и световъртеж за период от
10 - 20 дни. Разкъсно-контузните рани,
както и мекотъканните контузии са се възстановили за период от 7 - 10 дни, а описаните
фрактурни промени при проведено оперативно лечение - за период от 20 - 35 дни. Дъвкателната
дейност е била нарушена за период не по-малък от 20 дни, а дихателната дейност
през носа за около 7 - 10 дни, като общият оздравителен период е достигал 30 -
40 дни. С оглед неявяването на ищеца за личен преглед и при липсата на
информация в приложена медицинска документация за настоящото му здравословно
състояние, в заключението е посочено, че според характера на описаните
травматични промени поначало не се очаква да останат трайни увреждания.
Свидетелят
Г.Б., майка на ищеца, заявява, че след ПТП синът й е бил с обезобразено лице,
счупен нос, скули, изместена долна челюст и липса на зъби, за чието лечение се
е наложило извършването на две операция за поставяне на импланти под очите и
такава за наместване на челюстта. Твърди, че състоянието на ищеца не му е
позволявало да гледа телевизия и да стои на светло, като първия месец и
половина се е хранил със сламка, а след свалянето на конците се наложило
повторна хирургическа интервенция, тъй като се е установило, че челюстта не е
зараснала правилно. Заявява, че психическото състояние на сина й се е влошило,
като е започнал да получава нервни кризи, да заеква, изгубил е желание за среща
с други хора, изпитвал е притеснения, че няма зъби и не може да говори и поради
факта, че в горната част на главата вече нямал коса. Твърди, че от инцидента са
останали белези по лицето и главата.
С
оглед гореизложеното и предвид одобреното от съда споразумение, заключението на
КСМАТЕ, свидетелските показания и ангажираните писмени доказателства, съдът
намира, че поведението на сочения делинквент като водач на процесния лек
автомобил, е било противоправно и виновно. Предвид отделеното като безспорно по
делото обстоятелството, че по силата на застрахователна полица BG/02/116001897717
от 11.07.2016 г., валидна към датата на пътното произшествие, е бил налице
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, с
обект отговорността на водач за вреди при управлението на процесния автомобил,
страна по който е ответното дружество, то и последното дължи заплащането на
застрахователно обезщетение на ищеца.
Относно
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема следното:
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ , във вр. с чл. 45
от ЗЗД, се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД
принцип за справедливост. Критериите за определяне на този размер са видът и
обемът на причинените неимуществени вреди от травматични увреждания, посочени
по-горе в съдебномедицинската експертиза, като съдът приема за установено по
делото наличие на причинна връзка между процесното ПТП и посочената травма на
зъбите на ищеца. От една страна, това травматично увреждане е установено с
влязлото в сила споразумение на наказателния съд, а от друга страна, наличието
на травмата напълно съответства на получената от ищеца увреда в областта на
лицето, потвърждава се от ищцовия свидетел и същевременно, макар и не
категорично, СМЕ също приема, че е възможно да бъде получена при процесната
катастрофа. Съдът взема предвид и общия оздравителен период, който според СМЕ е
от около 40 дни, извършените хирургични интервенции, затрудненията, които е
имал ищеца при ежедневното си хранене и дейности, неминуемо довели до
емоционален дискомфорт, а също така и липсата на данни за трайно увреждане
здравословното състояние на пострадалия с оглед ангажираните по делото
доказателства. Релевантно за определянето размера на обезщетението са и
социално - икономическите условия на живот в страната, както и младата възраст
на пострадалия към момента на настъпването на увреждането (20 години). Предвид
изложеното, съдът намира, че сумата от 35 000 лв. представлява справедливо обезщетение
по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на неимуществените вредите от ПТП.
В
настоящото производство ищецът претендира и присъждането на обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение на травматичните
увреждания, получени от инцидента и подробно индивидуализирани в исковата молба.
Предвид заключението на КСМАТЕ, че така претендираните разходи са били
необходими и са извършени в причинна връзка с лечението на ищеца, то и претенцията
за сумата от 7116,32 лв. се явява доказана в пълния предявен размер.
Релевираните от
ответника възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
поради непоставянето на обезопасителен колан и съзнателното пътуването в
моторно превозно средство с водач, употребил алкохол, съдът намира за доказани.
Според изслушаната по делото съдебно-токсикологична експертиза и обясненията на
вещото лице в съдебно заседание, приетото наличие на алкохол в кръвта на водача
на процесния лек автомобил Н.Ш. от 1,82 промила в одобреното от наказателния
съд споразумение, се характеризира външно с умерено нарушена моторна
координация и рефлексия, завалена реч, забавен и нечленоразделен говор, емоционална
нестабилност, лесна уморяемост, забавени реакции и същите биха могли да бъда
забелязани от друго лице, познаващо добре водача. В случая ищцовият свидетел
сочи, че пострадалият и водачът живеят в съседство, поради което настоящият
състав намира за установено, че ищецът обективно е могъл да възприеме, че Н. Ш.
управлява автомобила след употреба на алкохол над законоустановения минимум и
решението му да пътува с него съставлява обективен принос, който е
противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от
реализираното пътнотранспортно произшествие (така и т. 7 от ТР № 7 по тълк.
дело №1/2014 г. на ОСГТК на ВКС). Според описания от КСМАТЕ механизъм на ПТП,
лекият автомобил „Фолксваген Голф“ е навлязъл неправомерно в насрещната пътна
лента и е удар с предната си дясна част движещия се в противоположната посока
товарен автомобил, след което лекият автомобил се е завъртял в обратна на
часовниковата стрелка посока и със задната си дясна страна е ударил лявата
страна на товарния автомобил, след което отново се завъртял и е спрял. Съгласно
заключението, тъй като ударът не е страничен, поставен обезопасителен колан би
предотвратил частично движението на тялото и главата на пътника напред и удара
му в купето. Това от своя страна би ограничило степента на увредата в областта
на лицето за сметка на характерна гръдна травма и следи от мекотъканна травма
от колан в гръдната област, за наличието на каквито липсват медицински данни.
Предвид това, експертизата приема, че пострадалият не е пътувал с поставен предпазен
обезопасителен колан, като съдът изцяло кредитира така даденото заключение, тъй
като то кореспондира с посочения механизъм на ПТП, получените лицеви травми и
липсата на такива в областта на гърдите, характерни от поставен предпазен
колан. Изясненото по-горе поведение на ищеца, изразяващо се в съзнателно
пътуване при водач, употребил алкохол, и то при неизползването на
обезопасителен колан, сочи, че приносът при настъпване на вредоносния резултат,
макар и да е по-малък от този на самия делинквент, е съществен, и същият съдът
определя в размер на 40%.
Предвид изложеното
определеният по справедливост размер на претендираното от Т. Н.Б. обезщетение
за неимуществени вреди следва да бъде редуцирано с приетия процент
съпричиняване и претенцията му уважена до сумата от 21 000 лв. и отхвърлена за
разликата до претендираните 130 000 лв., а тази за имуществени вреди –
уважена до размера на 4269,79 лв., а за разликата до 7116,32 лв. - отхвърлена
Относно
претенцията за законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, по
аргумент от чл. 108, ал. 3, вр. чл. 496, ал. 1 КЗ, съдът намира, че такава
следва да бъде начислена от 10.07.2017 г., която дата се явява момента на
изтичане на тримесечния срок за произнасяне по претенцията за доброволно
плащане (депозирана на 10.04.2017 г.). Ето защо и акцесорната претенция следва
да бъде отхвърлена като неоснователна за периода 04.11.2016 г. - 09.07.2017 г.
С оглед
основателността на претенцията за обезщетение за имуществени вреди, върху
определения размер следва да се присъди законна лихва от заявената от ищеца
дата на депозиране на исковата молба - 29.09.2017 г.
Предвид частичното
уважаване на главния иск за неимуществени вреди, предявеният евентуален обратен
иск на застрахователя срещу третото лице помагач – водач на застрахованото МПС Н.К.Ш.,
за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП, за
което е осъден застрахователя, подлежи на разглеждане по същество, но само до
размера, до който главния иск на пострадалия е уважен. Касае се за специална хипотеза на
евентуално съединяване на искове не по почин на ищеца, при който условието, за
да настъпят процесуалните предпоставки за произнасяне по него, е уважаване на
главния иск, като неговите граници са и граници на обратния иск (така и решение
№ 53 от 24.07.2020 г., по т.д. № 881/2019 г., на ВКС, II т. о.). Доколкото
претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на Т. Н.Б.
срещу З. „Б.И.“ АД е уважена за сумата от 21 000 лв., то и обратният иск
на застрахователното дружество следва да бъде оставен без разглеждане за
разликата над 21 000 лв. до предявените 30 000 лв., заявени като
частичен иск от общо 130 000 лв.
За да бъде успешно проведен регресния иск по чл.
500, ал. 1, т. 1 КЗ, следва да бъдат установени следните факти: 1) наличието на
валидно и действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен за лекия автомобил, с
който е причинено процесното ПТП; 2) ПТП да е реализирано в резултат от
деликтно поведение на ответника по обратния иск, включващо противоправно
деяние, от което в причинна връзка да са настъпили вредни последици и 3) при
причиняване на деликта делинквентът да е управлявал МПС след употреба на
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
Съдът намира, че
горепосочените предпоставки са налице, тъй като с одобреното от наказателния
съд споразумение е установено, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача
на застрахованото МПС - Н.К.Ш., който е шофирал в пияно състояние, като според
приетата по делото токсикологична експертиза концентрация на алкохол в кръвта е
над допустимата – 1,82 промила. Установява се и, че за така причинените вреди,
ищецът по обратния иск „З.Б.И.“ АД носи отговорност като застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за процесния лек автомобил. Предвид
изложеното и доколкото в настоящото производство прекият иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размера на 21 000 лв., то
и евентуално предявеният обратен иск срещу делинквента за сумата от 30 000
лв., заявен като частичен от 130 000 лв., следва да бъде уважен до размера
от 21 000 лв., а за разликата до 30 000 лв. – отхвърлен.
По делото е
претендирана законната лихва върху сумата по упражненото регресно право от
застрахователя, считано от датата на плащането по главния иск. Съдът намира, че
при регресния иск правата на суброгиралия се са обусловени от направеното
плащане, поради което за поставяне на длъжника в забава е необходима покана за
изпълнение. Доколкото не се твърди, а и не се установява плащане от страна на
застрахователя, то и претенцията му за законна лихва, следва да бъде
отхвърлена.
На основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., ответникът следва да заплати адвокатско
възнаграждение на адвокатско дружество „В., У.и партньори“, за оказана на ищеца
безплатна правна помощ, в размер на 787,37 лв.
На ответника, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат присъдени направените разноски в
общ размер на 3933,60 лв., от които 326,28 лв. – за КСМАТЕ; 122,36 лв. - за
съдебно-токсикологична експертиза и 3484,96 лв. – за адвокатско възнаграждение,
чийто размер е намален до предвидения в НМРАВ, предвид липсата на фактическа и
правна сложност на делото. Искането за присъждане на ДДС върху претендирано
адвокатско възнаграждение съдът намира за неоснователно, с оглед липсата на
представени доказателства ДДС да е заплащано от ответника.
Ответникът по
обратния иск Н.К.Ш. следва да бъде осъден да заплати на „З.Б.И.“ АД разноски за
заплатена държавна такса по предявения обратен иск, съобразно уважената част, в
размер на 840,00 лв.
На основание чл.
78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС
държавна такса за предявените от ищеца искове в размер на 1010,79 лв., както и разноски
за заплатения от бюджета на съда депозит за КСМАТЕ - 73,72 лв.
Предвид уважаване
на обратния иск, Н.Ш. следва да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „З.Б.И.“
АД разноски за държавна такса от 840 лв.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.Б.И.“ АД, ЕИК *****, със съдебен
адрес ***, чрез адв. А.И., да заплати на Т. Н.Б. с ЕГН **********, със съдебен
адрес ***, чрез адвокатско дружество „В., У.и партньори“, застрахователни
обезщетения за претърпените от ищеца вреди, настъпили вследствие на ПТП,
реализирано на 04.11.2016 г. на главен път Е-79, км. 161+600, по вина на Н.К.Ш.,
водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с peг. № *****, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното застрахователно
дружество, за суми както следва:
- сумата от 21 000 лв. (двадесет и една хиляди
лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания, ведно със
законната лихва от 10.07.2017 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за главницата за разликата над 21 000 лв. до 130 000 лв., както и
този законната лихва, претендирана за периода 04.11.2016 г. до 09.07.2017 г.
като неоснователни.
- сумата от 4269,79 лв. (четири хиляди двеста
шестдесет и девет лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща
застрахователно обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, изразяващи
се в разходи за лечение на получените от процесното ПТП травматични увреждания,
ведно със законната лихва от 29.09.2017
г. до окончателното плащане като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над
4269,79 лв. до 7116,32 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.К.Ш., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „З.Б.И.“
АД, ЕИК *****, със съдебен адрес ***, чрез адв. А.И., на основание чл. 500, ал.
1, т. 1 КЗ, сумата от 21 000 лв. –
регресно вземане за застрахователно обезщетение за претърпени от Т. Н.Б. с ЕГН **********
неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в
резултат на ПТП, реализирано на 04.11.2016 г. на главен път Е-79, км. 161+600,
по вина на Н.К.Ш., водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с peг. № *****,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при „З.Б.И.“
АД, ***“ АД заплати обезщетението на
пострадалия Т. Н.Б., като ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения обратен иск на застрахователното дружество за разликата
над 21 000 лв. до претендираните 30 000 лв., заявени като частичен
иск от 130 000 лв., както и ОТХВЪРЛЯ акцесорната претенция за законна
лихва, дължима върху присъденото регресно вземане, считано от датата на
плащането на застрахователното обезщетение до окончателното погасяване на
задължението.
ОСЪЖДА „З.Б.И.“ АД, ЕИК *****, да заплати на адвокатско
дружество „В., У.и партньори“, Булстат *********, с адрес на кантората гр. София, ул. „*****, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗАдв., адвокатско възнаграждение за оказана на ищеца безплатна правна помощ,
в размер на 787,37 лв.
ОСЪЖДА Т. Н.Б. с ЕГН ********** да заплати на
„З.Б.И.“ АД, ЕИК *****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сторените пред
настоящата инстанция съдебни разноски в общ размер на 3933,60 лв.
ОСЪЖДА Н.К.Ш. с ЕГН ********** да заплати на „З.Б.И.“
АД, ЕИК *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за заплатена държавна
такса по предявения обратен иск, съобразно уважената част, в размер на 840,00 лв.
ОСЪЖДА „З.Б.И.“ АД, ЕИК *****, да заплати на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК и съобразно уважената част от исковете по банкова сметка ***а на
съда депозит за съдебна експертиза по делото в общ размер на 1084,51 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: