Определение по дело №417/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба подадена от “Л. Д.”, Е. с управител Георги Спиров Д. против решение № 7951/5.11.2010 г., постановено по гр.д. № 1268 по описа за 2010 г. на Районен съд-Б..

Сочи се във въззивната жалба, че решението е необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди се, че са неправилни изводите на Районен съд, а именно, че е доказано по делото, ищецът да е изпълнил задължението си по сключения договор за услуга. Твърди се, че в тази връзка, неправилно РС е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетелите и не е коментирал възражението, че представените по делото фактури не са осчетоводени от страна на “Л. Д.” Е.. Ето защо се иска, да се отмени решението и да се отхвърли предявеният от ищеца иск.

В отговора се изразява несъгласие с доводите във въззивната жабата и се твърди, че решението на РС е правилно и законосъобразно. Изразява се становище, че неводеното от ответното дружество стриктно счетоводство, не доказва, че е освободено от плащане на дължимото. Ето защо счита, че жалбата е неоснователна.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от надлежно лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в предвидения от закона срок. Същата е основателна.

Районният съд е разгледал предявения иск с правно основание чл. 258 и сл. от ЗЗД във вр. с чл. 422 от ГПК и е признал за установено, че “ЛВК Д.”, Е. дължи на “Д. пи ес Б., парични суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 247/2010 г. на БРС, а именно главница от 2 220 лв., представляваща дължима сума по договор № 7/17.2.2006 г. и фактури за предоставени услуги; мораторна лихва за периода 5.10.2007 г. – 24.1.2010 г. в размер на 587,35 лв. и разноските в заповедното производство.

От събраните по делото доказателства по предявения на основание чл. 422 ГПК иск се установява следното: Безспорно е, че страните на 17.2.2006 г. са сключили договор Е0007291, с който доставчикът “Д. Пи Ес Балгария”, се е задължил да предоставя на потребителя “Л. Д.” срещу заплащане Д. пи ес услуги. Ищецът е съставил фактури за дължимата месечна такса от 222 лв. за отдалечен достъп за 37 бр. МПС за периода от м. ІХ.2007 г. до м.VІ.2008 г., вкл., а именно фактури № 1117/27.09.2007 г., № 1355/30.10.2007 г., № 1590/26.11.2007 г., № 1819/28.12.2007 г.,.№ 3015/26.06.2008 г., № 2667/22.04.2008 г., № 2374/27.03.2008 г. и № 2121/21.02.2008 г., на обща стойност от 2 220 лв. Не се спори, че сумата не е платена.

За да се уважи предявния иск за заплащане на възнаграждението за приета работа с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на договор за изработка, изправността си по този договор, както и приемането на услугата от ответника. Според въззивният съд, ищецът е доказал наличието на договор, но не установява че е изправна страна по него, като от доказателствата не следва извода, че ответникът е приел предоставената му услуга. Напротив от свидетелските показания, обсъдени с представените писма от ответната страна се установява непредоставяне според договора и съотв. неприемане на услугата.Според чл. 264, ал. 3 от ЗЗД работата се счита за приета, ако възложителят не направи възражения при приемането й. В случая се установява, че управителят на “Л. Д.” е правил възражения за невъзможността да ползва услугата, за която са се договорили, поради непредоставянето й без недостатъци. При това положение необоснован и незаконосъобразен е извода на РС, според който възложителят е приел работата, тъй като не е правил рекламации и не е възразявал. Неоспорените в с.з. писма до ищеца от 26.11.2007 г., 30.1.2008 г. и 28.1.2008 г. също сочат, че възложителят е възразявал срещу непредоставяне съобразно договора услуга и поради тази причина, ответникът не е осчетоводявал фактурите, нито е плащал посочената в тях месечна такса от 222 лв. като на 11.8.2008 г. е изпратил писмо за прекратяване на договора, в което за причина също изтъква “Системни проблеми с предлаганата услуга”. В тежест на ищеца е да установи приемането. Некредитирането на свидетелските показания от РС с аргумент, че са заинтересовани, поради това, че свидетелят работи при ответника е незаконосъобразно. Няма пречки в контекста на всички събрани доказателства същите да бъдат обсъдени, като с оглед чл. 172 ГПК се прецени и заинтересоваността им. Същите обаче не противоречат на нито едно доказателство, представено от ищеца, тъй като те имат отношение към предоставянето и следващото се от това приемане на услугата, за които обстоятелства съставените от “Дпи пи ес Б.”, , фактури, поради това, че не са подписани от възложителя при липса на други доказателства за приемането не са достатъчни да се счете този факт за доказан по несъмнен и категоричен начин. Ето защо решението, с което е уважен от РС установителния иск за признаване правото на ищеца на вземане за сумата от 2220 лв. и за обезщетение от 587,35 лв. на основание чл. 86 от ЗЗД настоящият състав отменя като незаконосъобразно и постановява отхвърляне на претенциите.Уважаването на иска по чл. 86 от ЗЗД е в зависимост от дължимостта на главницата, тъй като основателността му предполага забава за неизпълнено парично задължение. В случая не се установи дължимост на паричното задължение, поради което не се дължи и обезщетение за неплащането му.

Въззиваемата страна ще следва да плати на жалбоподателя направените от него разноски по делото в размер на 356,50 лв., от които държавна такса за въззивното обжалване в размер на 56,50 лв. и 300 лв. адвокатско възнаграждение.

Ищецът ще следва да се осъди да доплати държавна такса по предявения пред РС иск от 26,50 лв. Това следва от факта, че за разлика от заповедното производство, в което държавната такса от 2% се събира върху обжалваемият интерес в случая върху 2 807,35 лв., в производството по общия исков ред съгл. чл.72, ал. 1 от ГПК държавната такса се събира по всеки предявен с една искова молба иск, чийто минимален размер според чл. 1 от ТДТ, които се събират от съдилищата по ГПК е 50 лв. Ето защо за образуваното исково производство се следва държавна такса от 138,80 лв. / 88,80 +50/ като след приспадане на внесената такса в заповедното производтво и исково производство от по 56,15 лв. или общо от 112,30 лв. остава да се дължи 26,50 лв. Затова и жалбоподателят ще следва да довнесе за въззивното обжалване държавна такса от 12,90 лв., от цялата дължима държавна такса от 69,40 лв., след като се приспадне внесената от 56,50 лв.

Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжният съд

Р е ш и:

ОТМЕНЯ решение № 7951/5.11.2010 г., постановено по гр.д. № 1268 по описа за 2010 г. на Районен съд-Б. и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователенпредявения от „Д. ПИ ЕС Б.“ , със седалище и адрес на управление: гр.С. 1345, ул.”К№1, ЕИК...., представлявано и управлявано от Н В К иск против “Л. Д.” Е., със седалище и адрес на управление: гр.Б. 2700, ул.”А. В.“ №4, ЕИК ...., от Г. С. Д. за признаване за установено правото му на вземане на сумата от 2 220 лв., представляваща неплатена стойност по издадени фактури за периода м. ІХ.2007 г. – м. VІ.2008 г. вкл., въз основа на Договор № 7 от 17.02.2006 г.; на сумата от 587,35 лв., представляваща мораторна лихва за периода 05.10.2007 г. - 24.01.2010 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 25.01.2010 г. до изплащането й, както и на внесената по заповедното производство държавна такса от 56.15 лв., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задъжение по реда на чл.410 ГПК по частно гражданско дело № 247/2010 г. на Районен съд Б..

ОСЪЖДА „Д. ПИ ЕС Б.“ , с ЕИК *********, представлявано от Н В да довнесе държавна такса по предявения иск в размер на 26,50 лв, както и 5 лв. за сл. издаване на изп. лист.

ОСЪЖДА „Д. ПИ ЕС Б.“ ЕИК ********* да плати на “Л. Д.” Е., с ЕИК ********* направените разноски по делото в размер на 356,50 лв.

ОСЪЖДА “Л. Д.” Е., с ЕИК ********* да довнесе по сметка на БОС държавна такса по въззивната жалба в размер на 12,90 лв., както и 5 лв. за сл. издаване на изп. лист.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: