№ 98
гр. Дупница, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Росица К. Кечева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20251510200135 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 24-5310-000825 от 14.10.2024 г.,
издадено от Началник група КПДГПА към ОДМВР-Кюстендил, с което на Р. Л. Г., с адрес:
с. П., обл. Б., ул."Л. Д." № **, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по реда на
чл. 638, ал. 2, пр. 1-во, вр. с ал.1, т. 1, вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ, е наложено административно
наказание „глоба“, в размер на 800.00 лв. / осемстотин лева/, за нарушение на чл. 483, ал. 1,
т. 1 от КЗ.
Недоволен от НП е останал санкционираният субект, който го обжалва в срок. В
жалбата се излагат доводи, че НП е неправилно и незаконосъобразно, като констатациите в
него не отговарят на действителната обстановка и не е налице посочване, че нарушението е
извършено повторно. Иска се отмяната му. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но не се явява,
представлява се от редовно упълномощен процесуален представител – адв. Н.. Последният
поддържа жалбата и излага допълнителни доводи в нейна подкрепа.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява. Изразява
становище за неоснователност на жалбата в писмо до съда, чрез редовно упълномощен
юрисконсулт.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, гласни и писмени,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
1
На 24.09.2024 г., около 12:04 часа, в общ. Кочериново по АМ Струма“, на км. 83+500
м.и с посока на движение към гр. София, жалбоподателката, като водач управлявала
собственото си МПС „Ф.Б.“, с рег. № ******, като била спряна за проверка от автопатрул
съставен от полицейските служители – свидетелите Т. и Р., които след справка с техническо
средство - РСОД установили, че собственикът на МПС не е сключил задължителната
застраховка „ГО“ за същото и превозното средство се управлява без действаща валидна
полица.
За констатираните обстоятелства бил съставен от св. Р., в присъствието на св. Т. и на
водача АУАН, който е подписан от същите и връчен срещу подпис на жалбоподателя, без
възражения. С акта били иззети и СУМПС и СРМПС, които били върнати на жалбоподателя
по-късно, след представяне на валидна полица за задължителната застраховка „ГО“.
Въз основа на така съставения акт и след извършени допълнителни справки от АНО,
отразени в съставена от същия Докладна записка рег. № 1139р-788/26.09.2024 г., била
установена повторност на нарушението, и е издадено обжалваното наказателно
постановление - НП № 24-5310-000825 от 14.10.2024 г., издадено от Началник група
КПДГПА към ОДМВР-Кюстендил, с което на Р. Л. Г., с адрес: с. П., обл. Б., ул."Л. Д." № **,
с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по реда на чл. 638, ал. 2, пр. 1-во, вр. с
ал.1, т. 1, вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ, е наложено административно наказание „глоба“, в размер
на 800.00 лв. / осемстотин лева/, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от събраните по
делото гласни и писмени доказателства:
Съдът приема с доверие свидетелските показания на двамата полицейски служители
Р. и Т., тъй като казаното от тях кореспондира в достатъчно голяма степен със събраните
писмени доказателства, вкл. и служебно изисканите от съда справки, всички прочетени по
реда на чл. 283 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН. Не са налице някакви драстични и сериозни
противоречия и разминавания относно информацията съдържаща се в различните
доказателствени източници. И двамата са категорични, че не са установили и не са имали
техническа възможност да установят, дали лицето е било санкционирано в едногодишен
срок и за друго такова нарушение по КЗ. Без съмнение от представените писмени
доказателства се установява и собствеността на автомобила, както и липсата на валидна и
действаща към датата и най-вече часа на проверката полица за застраховка „ГО“.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съдът след цялостна и детайлна служебна проверка на атакуваното НП приема
следното:
Жалбата е подадена в срок, в предвидената в закона форма и от процесуално
легитимиран субект, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е само частично основателна, поради следното:
Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица.
2
Актосъставителят е ст. полицай при ОД на МВР - Кюстендил и е компетентно длъжностно
лице по смисъла на чл. 647 ал. 1 от КЗ, видно от приложената Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на МВР. АНО е заемал длъжност „Началник група КПДГПА“ към ОДМВР
– Кюстендил, съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР и Заповед № 277з-
324/22.02.2024 г.
АУАН и НП са издадени в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и
съдържат почти всички реквизити, предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Фактическите обстоятелства, относими към процесното деяние, както и към съставомерните
елементи на нарушението по основния му състав, са посочени ясно в акта и в наказателното
постановление. Налице е ясно, пълно и точно описание на нарушението по време и място,
като е установен и посочен и неговият автор.
В същото време, както в АУАН, така и в текста на атакуваното НП не са посочени и
описани пълно, точно и ясно обстоятелствата и фактите според които нарушението се
твърди от АНО, че е било извършено в условията на „повторност“ и следва да се
санкционира по-тежко, с глоба наложена по реда на чл. 638, ал.2, вр. с ал. 1, т. 1 от КЗ. В
тази насока не е изобщо описано и посочено с кое предишно извършено от жалбоподателят
по време друго административно нарушение на КЗ, респ. с кое влязло в сила друго по-рано
издадено наказателно постановление настоящето се явява извършено в едногодишен срок и
спрямо коя точно дата се изчислява това, за да може жалбоподателят да го оспори или да се
защити изобщо? При това положение неправилна се явява и посочената от АНО в НП
цифрова правна квалификация на нарушението по чл. 638, ал.2, вр. с ал.1, т. 1 от КЗ,
доколкото няма изобщо словесно описание на съставомерния квалифициращ по-тежко
деянието признак – повторност и обстоятелствата при които според АНО е установено
неговото наличие спрямо друго, предходно наказване на дееца, с влязло в сила друго НП и в
едногодишен срок. Напротив, съдът неможе да извлича такива данни едва в хода на
съдебното производство и от приложената от АНО и съставена от него самия Докладна
записка рег. № 1139р-788/26.09.2024 г., или от някакви други документи и доказателства
приложени по АНП. Описанието следва да е дадено изначално пълно, ясно и точно в текста
на самото НП, а в случая в процесното е налице единствено описание на нарушение по
основния му състав - чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, но не и на
такова при повторност, което да се санкционира по-тежко и по реда на чл. 638, ал. 2, вр. с
ал.1, т. 1 от КЗ. Това обаче не е основание за цялостна и пълна отмяна на наказателното
постановление, защото в производството по реда на раздел пети, глава трета на ЗАНН,
районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо нарушение, както е в случая, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. В този смисъл е Тълкувателно решение на ВАС № 8/2021
г. на ВАС.
При реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на
3
производството. Съгласно посочената като нарушена норма – чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, във
вр. с чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ лице, което е собственик и управлява моторно превозно
средство (МПС), във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се
наказва с глоба от 250 лева - за физическо лице. По делото е безспорно установено, вкл. от
служебно изисканите справки от системата на „Гаранционен фонд“, че към датата и най-
вече часа на проверката за процесния автомобил не е имало сключен и действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по раздел II буква "А", т. 10.1 от
приложение № 1 е въведена с разпоредбата на чл. 461, т. 1 от КЗ. Легално определение на
понятието "автомобилист" е дадено § 1, т. 33 от Допълнителните разпоредби на КЗ -
собственикът, ползвателят, държателят или водачът на моторно превозно средство, който
във връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица.
С разпоредбата на чл. 483 ал. 1, т. 1 от КЗ предвижда задължение да сключи
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за всяко лице, което притежава
МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение, като изрично е предвидено, че това изискване не забранява и всяко друго лице,
различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния
договор. Освен това разпоредбата на чл. 481 ал. 3 от КЗ въвежда абсолютна забрана за
движение на моторни превозни средства, за които няма сключена и действаща такава
застраховка за водача, като гласи: "Не се допуска движение на моторно превозно средство
по пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла на чл. 2 ал. 1 от Закона за
движението по пътищата, без водачът да е застрахован по реда на този кодекс". Предвид
тази абсолютна забрана е ирелевантно обстоятелството, че по-късно за процесният
автомобил е била сключена и представена във връзка с връщане на иззетите СУМПС и
СРМПС нова полица за задължителна застраховка „ГО“. Като е управлявал МПС, негова
собственост, във връзка с чието използване не е имало предварително сключен и действащ
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към
датата и часа на проверката, жалбоподателят е осъществил състава на административно
нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 638 ал. 1, т. 1 от КЗ с всички негови обективни
признаци, ясно и точно описани в АУАН и НП. Изцяло в този смисъл виж и Решение № 960
от 16.05.2024 г. по к. адм. н. д. № 205 / 2024 г. на VII състав на Административен съд –
Кюстендил, Решение № 216 от 29.01.2024 г. по к. адм. н. д. № 294 / 2023 г. на VII състав
на Административен съд – Кюстендил и др.
Нарушението е осъществено при наличие на вина, проявена под формата на
непредпазливост, доколкото жалбоподателят, в качеството си на собственик и водач, е могъл
и е бил длъжен да знае, че за автомобилът му няма валидна и действаща застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Неправилно е определен с оглед изложеното по-горе и размерът на наложеното
адиминистративно наказание на 800 лева. Това е така, доколкото липсва необходимото
4
описание на признака повторност и размерът на наказанието - глоба е фиксиран от
законодателя по основния му състав – чл. 638, ал.1, т. 1 от КЗ, в абсолютен размер от 250,00
лева, като този размер не подлежи на редуциране. Поради това и НП следва да бъде
изменено, като нарушението бъде преквалифицирано от такова по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ,
което се санкционира при повторност по реда на чл. 638, ал.2, вр. с ал.1, т. 1 от КЗ, с глоба в
размер на 800,00 лева, в такова по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, което следва да се санкционира
правилно и законосъобразно само по реда на чл. 638, ал.1, т. 1 от КЗ, с глоба в размер на
250,00 лева.
Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, не се
касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения настоящият въззивен съдебен състав намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в посочените му части,
като частично неправилно и незаконосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на делото и предявената своевременно претенция за разноски от страна
на процесуалния представител на жалбоподателя и представените надлежни доказателства
за заплащане на адвокатско възнаграждение в брой, по смисъла на т. 1 от ТР 6/2013 по
тълк. Дело № 6/2012 г., на ОСГК на ВКС, съдът приема, че съобразно съответната разлика
в преследвания и постигнат материален интерес при обжалване на НП и след съответните
изчисления на страната се дължат следните разноски:
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН ОДМВР - гр. Кюстендил следва да бъде осъдено
да заплати в полза на жалбоподателя Р. Г., сумата в размер на 275,00 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение, съразмерно на изменената част от НП, доколкото размера на
административното наказание е намален от 800 на 250,00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63 и чл. 63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 24-5310-000825 от 14.10.2024 г., издадено от Началник група
КПДГПА към ОДМВР-Кюстендил, с което на Р. Л. Г., с адрес: с. П., обл. Б., ул."Л. Д." № **,
с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по реда на чл. 638, ал. 2, пр. 1-во, вр. с
ал.1, т. 1 от КЗ, е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 800.00 лв., за
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението от такова,
което се наказва при повторност, по реда на чл. 638, ал. 2 от КЗ, в такова, което се
наказва, по реда на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, и на това основание НАМАЛЯВА размера на
наложеното наказание „глоба“, от 800,00 на 250,00 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР - гр. Кюстендил, представлявано от Директора, да заплати в полза
на Р. Л. Г., с адрес: с. П., обл. Б., ул."Л. Д." № **, с ЕГН **********, сума в размер на 275,00
лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно изменението.
5
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му, пред Административен съд - Кюстендил, на
основанията предвидени в НПК и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6