№ 23066
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20221110127259 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от
ДРУЖЕСТВО срещу И. Д. И., с която е предявен иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди,
последните изразяващи се в уронване на престижа и доброто име на
търговеца, в размер на 5100,00 лева (след допуснато увеличение на размера на
иска по реда на чл. 214 от ГПК), ведно със законна лихва, считано от
25.05.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, за това, че в периода от
10.05.2022 г. до 18.05.2022 г. ответникът е разпространил сред неустановен
брой родители, взимащи децата си от ДРУЖЕСТВО неверни и позорящи
обстоятелства, че в ДРУЖЕСТВО „постоянно губели деца”, „не гледали добре
децата”, „биели децата”, „нанасяли удари на децата”, „не хранели децата” и
„причинили изгаряния на дете”.
Ищецът посочва, че между К. В. Д. – трето за делото лице, и него е
налице сключен договор за обучение и възпитание с предмет организиране и
провеждане отглеждането, възпитанието и обучението на сина на лицето – О.
И. И., който договор бил двукратно изменян с Анекс № 1 от 31.08.2021 г. и
Анекс № 2 от 20.04.2022 г. Посочва се, че баща на детето и негов настойник
бил ответникът. В исковата молба подробно са изложени твърдения за
инцидент от 10.05.2022 г., състоял се в детската градина, при който в
следобедните часове едно от децата се измъкнало през дупка на оградата и
1
излязло само на тротоара. Твърди се, че липсата на детето била установена от
възпитател в рамките на минути и че детето било намерено на тротоара от
друго лице. Свидетел на намирането на детето от това трето лице станал и
ответникът, след който момент последният започнал да обикаля до родители,
идващи да вземат децата си, и да им обяснява колко лошо се гледали децата в
детската градина, как детето било изгубено, че това не се случвало за първи
път. Твърди се, че вследствие поведението на ответника управителят на
детската градина получила оплакване от родител, че била посрещана от
ответника в детската градина, който говорел на лицето неща в горепосочения
смисъл. Твърди се, че други родители повярвали на твърденията на ответника
и започнали да остават в близост до детската градина и след оставяне на
децата им, да идват по време на обедни почивки или да вземат децата си по-
рано. Твърди се, че някои родители отписани децата си, въпреки че
последните посещавали градината вече трета година. Направено е искане за
уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените по делото
разноски.
Ответникът е депозирал в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК отговор на
исковата молба, в който твърди недопустимост и неоснователност на исковата
претенция. Твърди се, че ищецът, като юридическо лице, не може да
претендира неимуществени вреди. Ответникът оспорва доказаността на
фактическия състав на непозволено увреждане, твърдяно от ищеца. Сочи се,
че не е доказано наличието на престиж и добро име на детската градина, не е
доказано противоправното поведение на ответника или настъпването на
вреди. Оспорва се дължимостта на претендираното обезщетение. Оспорват се
твърденията на ищеца за използвани груби и нецензурни думи от ответника.
Ответникът оспорва твърденията на ищеца относно инцидента от 10.05.2022
г., като твърди различия в твърдяното време на настъпването му, у личността
на лицето, открило детето, обстоятелството къде е намерено детето, участието
на ответника в инцидента. Оспорва се твърдението на ищеца за
разпространение на неверни обстоятелства за периода от 10.05.2022 г. до
18.05.2022 г. спрямо неограничен брой лица, като се твърди, че в периода от
10.05.2022 г. до 17.05.2022 г. не е имало необичайни събития в отношенията
между страните, а на 18.05.2022 г. синът на ответника не е посетил детската
градина, а оттам – и ответникът не я е посетил. Твърди се, че от инцидента на
10.05.2022 г. се установявало, че е имало изгубено дете от детската градина, че
2
в социалните мрежи имало коментари на родители как се гледат децата в
детската градина. Посочва, че детето му е вземано от градината многократно с
ухапвания и синини, като служителите не са давали адекватно обяснение за
причината им. Твърди се, че дори и същите да са причинени от друго дете,
отговорност следва да носят възпитателите в детската градина и самата
градина, тъй като те полагат грижа за децата. Твърди се, че било невярно
ответникът да е разпространявал информация, че децата в градината били
поставяни в изолатор и че неговото дете имало следи от изгаряния, но се
посочва, че синът му твърдял на 17 май да е бил затварян в такъв за наказание
и по детето да са открИ.и рани. Направено е искане за отхвърляне на исковата
претенция и присъждане на сторените по делото разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
От представените към исковата молба писмени доказателства – договор
за обучение и възпитание, анекси и събраните по делото гласни доказателства
на свидетелите П. Е. К., Г. Х. К. - П. и К. В. Д. – И., се установява, че считано
от 08.08.2020 г. свидетелката Д. – И., явяваща се съпруга на ответника, и
ищцовото дружество са в облигационни правоотношения във връзка
провеждане на отглеждането, възпитанието и обучението на детето на
свидетелката и ответника в детската градина. От показанията на посочените
свидетели и на свидетеля В. Г. Д., представените разпечатки от социалната
мрежа „Фейсбук“ и заключението от назначената съдебно-техническа
експертиза, се установява по безспорен начин, че на 10.05.2022 г. настъпил
инцидент в детската градина, при който дъщерята на свидетеля Д. – А. Д.а,
около обяд е напуснала параметрите на детската градина без знанието и без
надзора на възпитателите, като след неустановен период от време е била
открита от трето за делото лице около детската градина. Лицето е довело
изгубилото се дете в градината и го е предало на възпитателите. След
предаване на детето лицето е поискало да му се дадат контактите на
родителите, които да уведоми непосредствено за случая, но възпитателите от
заведението отказали, като сами уведомили родителите. По делото се
установява, че е била уведомена майката на изгубеното дете. Към момента на
връщането на детето на място бил и ответникът, който давал на градина
собственото си дете, докато съпругата му – свидетелката Д. – И., била в
3
непосредствена близост до входа на градината в автомобила им. Ответникът
възприел какво се е случило и позвънил на тел. 112, за да поиска полицейско
съдействие за получаване на информацията за родителите. Ответникът не
дочакал идването на полицейските органи. Видно от извадката от социалната
мрежа „Фейсбук“ случаят бил дискутиран в публичното пространство и
станал достояние за неограничен кръг лица. Видно от извадките от медиите, в
публицистиката били дискутирани други случаи във връзка с оплаквания на
родители за насилие в детската градина.
От разменената имейл-кореспонденция и комуникацията в мобилното
приложение „Вайбър“, както и от показанията на свидетелите П. Е. К., Г. Х. К.
- П. и К. В. Д. – И., се установява, че ответникът не бил доволен от услугите на
детската градина, за което е уведомявал ръководството и персонала на
детската градина, като същият е изказвал съмнения относно компетентността
на персонала и физическия интегритет на детето му, докато е било под
надзора на възпитателите, и е споделял и на други родители в тази насока.
След инцидента от 10.05.2022 г. облигационните правоотношения между
свидетелката Д. – И. и детската градина били прекратени, видно от
представените с отговора на исковата молба писмени доказателства.
Съдът се довери на показанията на свидетелите П. Е. К., Г. Х. К. - П., К.
В. Д. – И. и В. Г. Д., в частта относно времето, мястото, участниците и
същността на инцидента от 10.05.2022 г., доколкото се явяват еднопосочни и
безпротиворечиви в тази част. Посоченото изключва възможността за
тенденциозност на свидетелите, въпреки установените от съда
професионални, респ. лични отношения със страни по делото. Съдът счита за
ирелевантно с оглед предмета на доказване коментирането на причините за
настъпване на инцидента, доколкото делото касае доказването вярността на
клеветнически твърдения.
Що се отнася до показанията на свидетелката Н. И. Т., съдът счита, че
същите не служат за изясняване на спорните моменти по делото. Свидетелката
споделя свои общи лични впечатления от предлаганите услуги от частната
детска градина по отношение на нейното дете, което не е в предмета на
доказване.
От находящите се от л. 132 до 147 отчети, баланси и справки се
констатира, че при сравнението на календарните 2021 г. и 2022 г. не се
4
констатира спад в печалбите на ишцовото дружество от извършваната от него
дейност по занятие.
Съдът счита, че не следва да коментира останалите представени по
делото писмени доказателства, доколкото същите не касаят параметрите на
конкретния спор, а именно: доказването на причиняването на твърдените
неимуществени вреди вследствие на виновно и противоправно поведение,
осъществено единствено чрез визираните в исковата молба коментари.
С оглед гореприетите фактически положения съдът стигна до следните
изводи от правна страна:
Съдът е сезиран с иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за търсене на обезщетение за
причинени неимуществени вреди, претърпени от юридическо лице и
изразяващи се в уронване на престижа и доброто име на същото, при
твърдения, че същите са последвали от противоправно и виновно
извършеното поведение на ответника, който в периода от 10.05.2022 г. до
18.05.2022 г. е разпространил сред неустановен брой родители, взимащи
децата си от ДРУЖЕСТВО неверни и позорящи обстоятелства, че в
ДРУЖЕСТВО „постоянно губели деца”, „не гледали добре децата”, „биели
децата”, „нанасяли удари на децата”, „не хранели децата” и „причинили
изгаряния на дете”.
Разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като съгласно текста на
чл. 51 от същия закон, на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка
и непосредствена последица от уреждането. Следователно фактическият
състав на непозволено увреждане включва няколко елемента, които следва да
бъдат налице в кумулативна даденост, а именно: деяние – действие или
бездействие; вреда или вреди, изразяващи се в неблагоприятно засягане на
чужда правна сфера; причинна връзка между деянието и вредите и вина.
Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага да доказване на
противното.
Доколкото съдът извършва служебно проверка за допустимостта на
исковата претенция в хода на целия процес, което може да го направи
включително и в акта си по същество на спора, съдът счита, че исковата
претенция се явява допустима. Процесуалната легитимация следва единствено
от правното твърдение на ищеца. Тя се обуславя от заявената от ищеца
5
принадлежност на спорното материално право - от претендираното или
отричано от ищеца право. Поради това при проверката дали искът е предявен
от и срещу надлежна страна, съдът изхожда от правото, което се претендира
или отрича с исковата молба. За да бъде едно лице субект на процесуални
правоотношения като страна, е необходимо то да съществува към момента на
завеждане на иска и да притежава процесуална правоспособност. Това е
условие за допустимост на исковия процес, доколкото не може да възникне
процесуално правоотношение по отношение на лице, което не съществува или
не притежава процесуална правоспособност. /Решение № 5 от 6.06.2011 г. на
ВКС по гр.д. № 47№ 2010 г., ІІІ г.о., ГК по чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК./. Дали те
са носители на претендираните материални права е въпрос по основателност,
а не по допустимост на предявените от тях искове.
Разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД не съдържа ограничения относно страните
в правоотношението, възникнало от непозволеното увреждане - всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, в т. ч. и на
юридическо лице. Липсва основание да се приеме изключване на
възможността да се търси отговорност за неимуществени вреди от
юридически лица. В практиката си ЕСПЧ признава на юридическите лица
право на обезщетение за неимуществени вреди (напр., но не само: право на
вреди от неосигуряване на справедлив съдебен процес в разумен срок - чл. 6
ЕКЗПЧОС, право на свобода за изповядване на религията - чл. 9 ЕКЗПЧОС, и
др.). Принципното разрешение за възможността неимуществени вреди да
бъдат търпени от юридически лица е намерило отражение и в българското
законодателство - съгласно чл. 631а от ТЗ, обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането се дължи на длъжника физическо или юридическо лице, когато с
влязло в сила решение молбата на кредитор за открИ.е на производство по
несъстоятелност бъде отхвърлена, ако кредиторът е действал умишлено или с
груба небрежност; съгласно чл. 60а от ЗСВ за нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, и др.
В този смисъл настоящият състав счита, че няма пречка да се присъди
обезщетение за неимуществени вреди на ищцовото дружество от
разпространени сред трети лица наневерни клеветнически твърдения,
уронващи авторитета.
6
Разгледан по същество обаче, предявеният иск се явява неоснователен,
доколкото по делото не се доказва извършването на конкретното
противоправно поведение, изразило се в разпространение на визираните от
ищеца клеветнически твърдения в исковия период, и настъпването на
твърдените вреди.
Фактическите твърдения могат да ангажират отговорността само ако
позорят адресата и са неверни. Наличието на клеветнически твърдения се
обосновава с разгласяването за другиго на конкретни обстоятелства,
определени факти, които са позорни - неприемливи от гледна точка на
общоприетите морални норми и предизвикващи еднозначна негативна оценка
на обществото. Те трябва обаче и да са неистински, т. е. да не съществуват в
обективната действителност. Неистинността на приписваните обстоятелства
обаче има правно значение само ако те са обективно позорни. В този смисъл
оценъчната дейност или изразеното мнение не подлежат на проверка за
вярност, тъй като те не представляват конкретни факти от обективната
действителност.
На първо място, съдът счита, че по делото успешно се доказа, че на
10.05.2022 г. е настъпил инцидент в детската градина, при който за кратък
период от време дете е излязло извън параметрите на детското заведение, без
да е под надзора на персонала му, като след открИ.ето му от трето лице за
спора и връщането му на възпитателите, до знанието на ответника е
достигнало обстоятелството за инцидента, доколкото последният е присъствал
при връщането на детето и е осъществил комуникация с върналото го лице.
Видно от представените писмени доказателства към отговора на исковата
молба и гласните доказателства, инцидентът е станал достояние на по-широк
кръг лица, което като последица не може да се препише на поведението на
ответника. При разпита си пред съд свидетелите- персонал в детското
заведение, посочват, че са виждали ответника, след като остави детето си в
градината да се заговаря с други родители, но същите не посочват възприетото
съдържание на разговора, за да може да се приеме, че ответникът увещавал
останалите родители за множество инциденти в светлината на това, че в
ДРУЖЕСТВО „постоянно губели деца”. Само свидетелката К. - П. споменава,
че майка на дете от градината е била занимавана от ответника с подобна
информация, но доколкото става въпрос за препредадена, а не пряко възприета
информация, вкл. и при липса на точно възприемане на казаните изрази, а
7
свидетелката дори не може да назове с конкретика лицето, съдът не счита, че
само тези изолирани показания могат да мотивират пълното и главно
доказване на ищцовите твърдения.
Що се отнася до останалите посочени от ищеца като клеветнически
твърдения, а именно че „не гледали добре децата”, „биели децата”, „нанасяли
удари на децата”, „не хранели децата” и „причинили изгаряния на дете”, съдът
счита, че същите не съставляват клевета, а оценка и предположение на
ответника, изказано в параметрите на конституционно гарантираните му
права. Първо, по делото не е проведено доказване с необходимия стандарт в
насока изричането на точно визираните изрази от ответника в конкретно
зададения исков период, а още по-малко – и пред родители. Събраните в тази
насока доказателства са гласните, които само разкриват, че ответникът си е
служил с изрази с подобна семантика, за да изказва критиката, оценката и
съмненията си по повод дейността на ищеца по принцип по време на
действието на облигационното правоотношение. В синхрон с това са и
писмените доказателства – имейл-кореспонденция и такава от мобилното
приложение „Вайбър“, видно от която ответникът е адресирал ръководството
на градината с притесненията и мнението си във връзка с полаганите грижи
към детето му. Не се събраха обаче доказателства, че ответникът е
разпространявал подобни изрази сред неограничен брой родители, водещи
децата си в посочената детска градина, а напротив – от представените
извлечения от сайтове се установява, че в медийното пространство е било
налице разпространена информация от други източници с подобно
съдържание. По делото се установява, че страните са били във влошени
отношения, доколкото ответникът и служителите на детската градина са
имали влошени контакти и ответникът е изразявал недоволството си към
начина на осъществяваните грижи, което впоследствие е резултирало в
прекратяване на договорната връзка. Използването на подобни думи и изрази
представлява изказване на мнение, предизвикано от непосредствените
впечатления за работата на персонала и ръководството на ищцовото
дружество, като е било в насока да се сподели собствена оценка и да се
инициира дискусия по отношение на предоставяните услуги от дружеството.
Съдът не счита, че същите влизат в разрез с границите на изказване на мнение,
доколкото по делото се доказа, че ищецът е придобил непосредствени
впечатления за полаганите грижи спрямо неговия син, имал е някакви
8
съмнения в смисъла на горепосочените изрази и същите са проекция на тези
негови съмнения, използвани с оглед коментиране в общ план на проблемите
на родителите с детската градина, а не непременно и самоцелно негативно
рефлектиране върху имиджа на възпитателното заведение. Съдът не счита, че
изказванията надхвърлят границите на свободата на словото, прокламирана в
чл. 10, пар. 1 от ЕКЗПЧОС, според която разпоредба всеки има право на
свобода на изразяването на мнения, като това право включва свободата на
всеки да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява
информация и идеи без намеса на държавните власти. Ограниченията на
свободата на словото са лимитативно изброени в чл.10, пар. 2 от ЕКЗПЧОС.
Свободата на словото има своята уредба и в чл. 39 от Конституцията на
Република България. Според посочената разпоредба всеки има право да
изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез
звук, изображение или по друг начин, като това право не може да се използва
за накърняване на правата и доброто име на другиго. Свободата на словото се
разпростира до граници, преминаването на които засяга други основни
човешки права и свободи, каквито са правата на лично достойнство, чест,
добро име и неприкосновеност на личния и семеен живот. Колизията между
свободата на словото и засягането чрез упражняването на правата и доброто
име на гражданите чрез поставените граници в горепосочените правни норми
може да бъде решена само след конкретна преценка по всеки отделен случай,
при съпоставяне и намиране на справедливия баланс между правото на
свободно изразяване на мнение, обществения интерес (правото на
информираност на обществото) и необходимостта от защита на личните права
на чест, достойнство и добро име.
Предвид изложеното, съдът счита, че не е доказано наличието на
противоправно поведение като един от кумулативно зададените елементите
на фактическия състав за ангажиране на отговорност на ответника, а оттам
исковата претенция на ищцеца в цялост се явява недоказана и неоснователна.
За пълнота следва да се добави, че от събраните по делото доказателства
не се установи при условията на пълно и главно доказване уронване на
престижа и доброто име на ищцовото дружество като пряка и непосредствена
последица от поведението на ответника. Ищецът е ангажирал в тази насока
само гласни доказателства, като свидетелят Д. посочва, че вследствие на
9
инцидента с изгубването на детето му е прекъснал правоотношението с
градината, а не вследствие на поведението на ответника. Следва да се посочи,
че свидетелката К. посочва, че друг родител е направил същото, след като е
разговарял с ответника относно инцидента с изгубването на детето. Не се
доказа характера или съдържанието на този разговор, вкл. и в насока какво е
било поведение на ответника, за да се предположи, че именно визираните от
ищеца клевентнически изрази са довели до това. По делото не са събрани
други доказателства за уронване на имиджа на възпитателното заведение, а
напротив – от представените за две последователни години финансови
документи не се констатира спад в печалбата от водената от детската градина
дейност, поради което не може дори да се предположи, че е било налице
уронване на престижа и доброто име на ищеца, което предположимо би
довело и до спад в печалбата на дружеството.
С оглед изложеното исковата претенция подлежи на отхвърляне, а
предвид акцесорния характер на претенцията за законна лихва, същата също
следва да бъде отхвърлена.
Предвид резултата от делото в полза на ответника на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК се дължат разноски. С представен списък по чл. 80 от ГПК се
претендира сумата в общ размер от 1560,00 лева – за адвокатско
възнаграждение, вкл. за явяване в трето открито съдебно заседание, за
уговарянето и заплащането на което се представят доказателства, и за депозит
за възнаграждение за вещо лице. Насрещната страна не е направила
възражение по претенцията за разноски. Съдът счита, че същите следва да се
присъдят в търсения размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ДРУЖЕСТВО, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС, срещу И. Д. И., ЕГН **********, с
адрес: АДРЕС, осъдителен иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата в
размер на 5100,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в уронване на престижа и доброто име на ищеца и
причинени от това, че в периода от 10.05.2022 г. до 18.05.2022 г. И. Д. И., ЕГН
**********, е разпространил сред неустановен брой родители, взимащи
10
децата си от ДРУЖЕСТВО, ЕИК ***********, неверни и позорящи
обстоятелства, че в ДРУЖЕСТВО „постоянно губели деца”, „не гледали добре
децата”, „биели децата”, „нанасяли удари на децата”, „не хранели децата” и
„причинили изгаряния на дете”, ведно със законна лихва, считано от
25.05.2022 г. до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ДРУЖЕСТВО, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, да заплати на И. Д. И., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 1560,00 лева,
представляваща сторени в първоинстанционното съдебно производство
разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за възнаграждение за вещо
лице.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11