Р Е Ш Е Н И Е
№ 2635/13.6.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в
публично съдебно заседание, проведено на тридесет
и първи май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.К.
при участието на секретар Д.Д., като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 17040 по описа за 2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава „Десета”
АПК вр. §19 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на АПК (ДВ, бр. 39 от 2011 г.) вр. Глава „ХІІІ-
та” от ГПК.
Делото е образувано
въз основа на жалба подадена от Й.И.Й.,
ЕГН ********** против заповед № Г-ПР-177/01.10.2018г.
на кмет на Район " А." , с която
е извършена оценка на подобренията на част от имот планоснимачен № 625 по КП
към ПНИ, за местност „Б.С." землище „Г.", попадащи в новообразуван
имот с № 3132 по ПНИ, при граници: имоти № 656, 655, 3131, 625, 659, 4089, 657
и път, целия с площ от 4067 кв.м., в размер на 190 лева, подлежащи на заплащане
от реституираните собственици - наследниците на Е.Н.С..
Навеждат се доводи
за незаконосъобразност на административния акт поради съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до неправилно приложение на материалния закон.
Изразява се несъгласие с извършената експертна оценка, въз основа на която е
издадена обжалваната заповед на кмета на район „А.". Налагат се твърдения,
че оценката не отговаря на стойността, вида и броя на извършените от
жалбоподателя подобрения в имота. Изразява оплаквания, че в оценката били
посочени само част от насажденията: 3 бр. сливи, 8 бр. орехи и 3 бр. череши, а
в имота имало подлежащи на заплащане 5 бр. череши, 5 бр. сливи, 15 лешника, 7
ореха и 2 бр. смокини, освен точния брой не била определена и точната възраст
на дърветата и не били включени всички изградени от жалбоподателя и подлежащи
на заплащане трайни подобрения.
От
издателят на административния акт - Кмет на Район „А. ” - Община В. е постъпило
писмено становище за неоснователност на жалбата.
Заинтересованите лица Н.А.Б., НАТАЛЬА П.Б., А.Г.Г., Д.Г.Ц., М.Д.Н., Х.Х.Н., Е.Р.Н., И.Л.Н., Л.Л.Н., Д.А.И.,
И.А.Е., чрез процесуалния си представител адв.
П. сочат, неоснователност на жалбата.
Другите конституирани заинтересовани лица
не са се явили и не са изразили становище лично или чрез представител.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Въз основа на
заявление подадено на 02.06.1992г. от МАГДАЛЕНА Г.Б., с Решение № 505 от 15.05.1998г. на ОСЗГ гр. В. е признато правото
на собственост на наследниците на Е.Н.С. в съществуващи /възстановими/ граници
на имот - нива с площ 5,114 дка. попадаща в местност по §4 от ЗСПЗЗ "
ТЕПЕ ТАРЛА",
кв. Г., част от имот с № 410 по плана но СО „Б.С. от 1997 г.“.
Със Заповед №
Г-ПР-73/02.05.2018г
на Кмета на р-н „А. ” на осн. §4к ал.7 от ПЗР ЗСПЗЗ въз основа на влезлия в
сила ПНИ на м-ст „Б.С.“, одобрен със Заповед № РД-12-7706-313/19.10.2012г
на Областния управител на област с административен център гр. В. и Решение №505/15.05.1998г.
на ПК-В., е възстановено правото на собственост при условията на § 4б ал. 1 от
ПЗР ЗСПЗЗ на наследниците на Е.Н.С.: А.Г.Г., Н.А.Б., Н.П.Б.,
Д. Г.Ц., М.Д.Н., Хрисим Х.Н., Г.Е.К., Е.Р.Н., Илия Л.Н., Л.Л.Н.,
А.И.Н. и А.Г.Б., върху новообразуван поземлен имот с идентификационен № 3132 по
ПНИ на местност "Б.С." кадастрален район 401, идентичен на имот с
идентификатор 10135.5401,3132 по Кадастрална карта, за площ от 3971 квадратни
метра идеална част от 4067 квадратни метра, при граници имоти с
идентификационни номера: 656, 655, 3131, 625, 659, 4089, 657 и 9615-път.
Със Заповед № Г-ПР-105/04.06.2018г
на Кмета на р-н „А.” е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в
заповед № Г-ПР-73/02.05.2018г на Кмета на р-н „А.”, като изписаните имена на
наследниците на Е.Н.С. „Д. Г.Ц., Илия Л.Н. и А.И.Н." да се четат: „Д.Г.Ц.,
И.Л.Н. и А.И.
Ефтимов“.
Със Заповед № 177/01.10.2018
г. на Кмета на район „А.” при Община В. на основание §31, ал. 3 от ПЗР на ПМС №
234/1999г. за изменение и допълнение па ППЗСПЗЗ, във връзка с §4в от ПЗР на
ЗСПЗЗ и чл. 72 от ЗС е одобрена оценката на Йовка Атанасова - лицензиран оценител
в размер на 190 лв. за извършени подобрения в частта от поземлен имот с
планоснимачен № 625, по кадастрален и помощен план към ПНИ за местност "Б.С.",
землище на квартал "Г.", община В., попадащ в новообразуван имот №
3132 с обща площ 4067 квадратни метра по плана на новообразуваните имоти на
местност "Б.С.", кадастрален район 401, собствеността върху който е
възстановена на наследниците на Е.Н.С., с Решение № 505/15.05.1998г., на
Поземлена комисия-В. и Заповед за възстановено право на собственост №
Г-ПР-73/02.05.2018г., на кмета на Район "А.", Община В., издадена при
условията на § 46, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ,, с бивш ползвател на имота по § 4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ - Й.И.Й..
Със Заповед № 0263/28.01.2016 г. на Кмета на Община В., функциите на същия
по одобряване на оценките по § 4л вр. § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ вр. §31 ал. 1 т.1,
т.2 и т. 3 от ПЗР на Постановление № 234/16.12.1999г. на МС за изменение и
допълнение на ППЗСПЗЗ, се възлагат на кметовете на райони и кметства по
местонахождение на имотите.
За така издадената
заповед Заповед № 177/01.10.2018 г. на Кмета на район „А.” при Община В., жалбоподателят
Й.И.Й. бил уведомен на 22.10.2018г. и на 24.10.2018г. подал жалба с вх. рег. № РД180205АС/24.10.2018
г.
Според заключението
на техническата експертиза изготвено от В.Л. Е.И.Б. и прието от съда като
обективно и компетентно изготвено, в имота към момента на огледа от вещото лице
има следните насаждения по вид, физиологично състояние, възраст и стойност, а
именно:
|
№ |
Вид насаждения |
Брой |
Възраст |
Ед.цена |
Обща |
|
по |
|
|
|
лева |
стойност |
|
ред |
|
|
|
|
лева |
|
1. |
Орех |
1 |
30 |
194.23 |
194.23 |
|
2. |
Орех |
1 |
20 |
287.13 |
287,13 |
|
3. |
Слива |
2 |
12 |
63.26 |
126.52 |
|
4. |
Орех |
1 |
25 |
240.73 |
240.73 |
|
5. |
Орех |
6 |
4 |
20.58 |
123.48 |
|
6. |
Слива |
4 |
15 |
41.30 |
165.20 |
|
7. |
Череша |
2 |
4 |
26.23 |
52.46 |
|
8. |
Череша |
3 |
23 |
50.80 |
152.40 |
|
9. |
Слива |
2 |
25 |
4.70 |
9.40 |
|
10. |
Люляк |
11 |
Над 5г. |
4.00 |
44.00 |
|
11. |
Лешник храст |
15 |
15 |
7.29 |
109.35 |
|
12. |
Смокиня |
1 |
10 |
86.55 |
86.55 |
|
|
Общо: |
|
|
|
1591.45 лв. |
Пазарната стойност
на същите е 1591.45 лв.
Въз основа на така установените факти, Варненският
районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Жалбата е
депозирана от легитимиран субект – адресат на оспорения акт, при наличие на
правен интерес и в рамките на законоустановения срок за това, поради което
е процесуално допустима.
С жалбата се иска отмяна на заповед № Г-ПР-177/01.10.2018г. на кмета на
район „А.", гр. В., с която по реда на § 4л. вр. § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ вр.
чл. 72 ЗС вр. § 31 ал. 3 вр. ал. 2 т. 3 от ПМС № 234/16.12.1999г. за изменение
и допълнение на ППЗСПЗЗ е одобрена оценка на извършени подобрения в частта на
поземлен имот планоснимачен № 625 по КП към ПНИ, за местност „Б.С."
землище „Г.", попадащи в новообразуван имот с № 3132 по ПНИ, при граници:
имоти № 656, 655, 3131, 625, 659, 4089, 657 и път, целия с площ от 4067 кв.м.,
в размер на 190 лева, подлежащи на заплащане от реституираните собственици -
наследниците на Е.Н.С..
При служебната проверка по реда на чл.
168, ал. 1 АПК съдът намира, че оспорената заповед е издадена от
компетентен орган в кръга на правомощията му, при спазване на
административнопроизводствените правила, като съдържа минимално изискуемите
реквизити за редовността й от формална страна съгласно чл. 59 АПК, поради което
не е налице основание по см. на чл. 146 т.1-3 АПК за отмяна на процесуално
основание.
Подобренията по см.
на чл. 72 ЗС представляват извършени от владелеца материални въздействия върху
имота, чрез влагане на труд или набавяни материали, които по този начин
обективно увеличават стойността му. Критерият, по
който следва да се определи дали е налице подлежащо на заплащане подобрение, е
трайното му прикрепване към земята - в т. см. Е ППВС 6/1974 г. на ВС. Подобренията
следва да го правят трайно годен да задоволява нужди, които в дотогавашното му
състояние не е задоволявал. След като с извършените разходи за материали и
труд, и полаганите грижи добросъвестният владелец е предизвикал трайно обективно
увеличаване в общата стойност на имота, той има право да иска възстановяване на
това увеличение: той е обеднял със стойността на вложените труд и разходи за
материали в извършване на подобренията, с които действителният собственик се е
обогатил.
Специалната норма
на § 4в ПЗР на ЗСПЗЗ изрично
сочи, че лицата, извършили подобрения в имотите, подлежащи на връщане, имат
правата по чл. 72 ЗС. В § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ е
указан компетентният орган и срокът, в който се извършва оценката на земите,
сградите и подобренията, като нормата препраща към ППЗСПЗЗ. Съобразно § 31
ал. 2, т. 3 от ПЗР към ПМС № 234 от 1999 г. за изменение и допълнение на
ППЗСПЗЗ /обн. ДВ, бр. 113 от 1999г., изм.
дв, БР. 44 от 2001 г., изм. ДВ,
бр. 62 от 2009 г./ в случаите по § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, оценката
на подобренията върху подлежащите на възстановяване имоти се извършва по
пазарни цени от техническата служба на общината.
Няма пречка, както е постъпено в случая, оценката де се изготви от лицензиран
експерт-оценител, след което да се приеме и съгласува от общинската техническа
служба.
Безспорно
настоящата хипотеза попада в § 31 ал. 2 т. 3 от цитирания нормативен акт, тъй
като се касае за оценка на стойността на подобрения по см. на специалната разпоредба
на § 4в от ПЗР към ЗСПЗЗ, а не на стойността на поземлен имот или част от него
/или сграда/ по см. на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ вр. § 31
ал. 2, т. 1 и т. 2 от ПЗР към ПМС № 234 от 1999г. Дори и да се приеме
противното, реда за определяне стойността на подобренията е идентичен - съобразно
§ 31
ал. 2, т. 1 от ПЗР към ПМС № 234 от 1999г. /в ред. към изготвяне на заповедта/
вр. чл. 90 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост,
приет с Постановление № 254 на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 78
от 2006 г.), меродавна е пазарната им цена определена от независим оценител,
която не може да е по-ниска от данъчната оценка /посочването на данъчната
оценка в чл. 90 ППЗДС като критерий е още едно основание за неприложимост на
тази норма към оценката на подобрения, доколкото за тях такава не е налице/ .
Според чл. 72 ал. 1
изр. 2-ро от ЗС увеличението на стойността на имота се определя към деня на
постановяване съдебното решение. При съответно прилагане на тази разпоредба по
отношение на подобренията в хипотезата на подлежащи на връщане имоти, стойността
на подобренията следва да бъде преценена към момента на издаване на
индивидуалния административен акт, одобряващ оценката и създаващ задължение за
заплащане на подобренията от страна на възстановените собственици. В ЗСПЗЗ и
правилника за неговото прилагане не се съдържат други критерии, поради което
определянето на пазарната стойност на извършените подобрения е с оглед факта на
обективното им съществуване към момента на оценяването. В т. см. Решение по
адм. д.№ 1336 / 2015 г. на Административен съд – гр. В..
В контекста на разглеждания
случай, гореизложеното означава, че след 1995г преобретателя на имота и настоящ
жалбоподател Й.Й., влагайки труд и материални
средства в периода, в който е ползвал процесната част от имота, е увеличил
стойността му чрез засаждане на трайни насаждения. Това обосновава правото на
жалбоподателя да получи обезщетение за подобренията на имота, респективно –
задължение на законните наследници на реституирания собственик да му го
заплатят. Към 2018г. (когато е постановено реституционното решение и е издадена
заповед в полза на наследниците на бившия собственик) сторените в имота
подобрения са създадени лично от него (според възрастта посочена от вещото лице
на трайните насаждения) и неговият патримониум реално е намалял със стойността
им.
Освен
горепосочените процесуални права и задължения на страните, в конкретния случай
са налице и материалноправните основания за упражняването им – ПНИ за процесния
имот е влязъл в сила, процедурата по възстановяване собствеността в полза на
наследниците на бившия собственик е приключила с влязъл в сила акт на
компетентен орган – заповед на осн.§4к ал.7 от ПЗР ЗСПЗЗ, а наследниците са
упражнили редовно правото си по §31 от ПЗР на ПМС № 234 от 1999 г. за
ИДППЗСЗПП.
Предвид изложеното,
съдът намира, че спорът по същество – съобразно заявеното с жалбата и
становището на жалбоподателя Й. във всички фази на производството, се изчерпва
с вида, броя и стойността на подобренията, които подлежат на обезщетяване. В
тази насока съдът кредитира изцяло заключението по приетата СТЕ, приобщена като
доказателство в хода на съдебното производство. С нея са определени по-високи
стойности за трайните насаждения, (1591,00 лв. вместо 190,00 лв.), в сравнение
с тези, определени от експерта в административното производство. Разликата се
дължи като на различия във броя и вида на подобренията, така е и резултат на
прецизирането им по вид и възраст, като предвид малкият период от време, не е
налице разлика в стойностите към момента на приключване на съдебното дирене и
издаване на адм. акт. Ето защо съдът намира, че действителната пазарна стойност
на всички подобрения в частта от поземлен имот с планоснимачен № 625 по КП към
ПНИ, за местност „Б.С." землище „Г.", попадащи в новообразуван имот с
№ 3132 по ПНИ, при граници : имоти № 656, 655, 3131, 625, 659, 4089, 657 и път,
целия с площ от 4067 кв.м., подлежащи на заплащане от реституираните
собственици - наследниците на Е.Н.С., определена по реда на приложимите
подзаконови нормативни актове, към релевантния момент по чл.142 ал.2 от АПК е в
размер на 1591,00 лв.
Не се споделят
възраженията на процесуалния представител на наследниците на Е.Н.С., че
направените след 2000 г. подобрения не следва да се заплащат от тях, тъй като
към този момент жалбоподателят Й. бил загубил качеството си на владелец или
ползвател на имота. В тази връзка следва да се посочи, че в хипотезите на пар.
4 и сл. ЗСПЗЗ лицата на които е предоставено ползване по реда на актовете на Президиума
на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет нямат качеството на владелци спрямо ползвания
имот, а са негови ползватели. Всъщност тяхното качество на ползватели е
прекратено още с влизане в сила на ЗСПЗЗ, ДВ, бр. 17 от 1.03.1991 г. В тези
случаи правата на бившите вече ползватели не произтичат от статута им на
владелци по смисъла на чл. 68 ЗС, а конкретно от разпоредбата на пар. 4в ЗСПЗЗ
(нова – обн. ДВ, бр. 28 от 1992 г., изм., бр. 45 от 1995 г.), която приравнява
по права лицата, извършили подобрения върху имотите, подлежащи на връщане, с
тези на добросъвестния владелец по чл. 72 от Закона за собствеността. Ето защо бившият
ползвател извършил подобрения в имота, подлежащ на връщане (какъвто е и
настоящия жалбоподател), ще има право да търси от реституираните собственици
подобренията извършени до момента на пълното възстановяване на собствеността. В
случая това е моментът на издаване заповедта по пар. 4к ЗСПЗЗ, тъй като именно
от тогава имотът се счита за индивидуализиран, съответно ползвателят вече е
узнал или е могъл да узнае, че конкретният имот, който е ползвал подлежи на
възстановяване на определени лица. Именно от този момент той вече ще е загубил
качеството си на добросъвестен подобрител и придобил статут на държател.
Поради изложените
съображения настоящата съдебна инстанция намира, че оспорената заповед е
незаконосъобразна в частта относно размера на определеното обезщетение, което
налага изменение на оспорения акт чрез увеличаване на оценката от 190,00 лв. на
1591,00 лв., в какъвто размер според настоящия съдебен състав е действителната
пазарна оценка на подобренията по см. на § 31 ал.2 т.3 ПЗР от ППЗСПЗЗ.
С оглед
основателността на жалбата, жалбоподателят имат право на част от направените
разноски, които съобразно представения списък са в размер на 800,00 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
Заповед № Г-ПР-177/01.10.2018 г. на
кмета на район „А.”, с която е извършена оценка на подобренията на част от имот
планоснимачен № 625 по КП към ПНИ, за местност „Б.С." землище „Г.",
попадащи в новообразуван имот с № 3132 по ПНИ, при граници: имоти № 656, 655,
3131, 625, 659, 4089, 657 и път, целия с площ от 4067 кв.м, като УВЕЛИЧАВА ОЦЕНКАТА от 190,00 лева (сто
и деветдесет лева) на 1591,00 лева (хиляда петстотин деветдесет и един лева),
която следва да бъде заплатена от наследниците на Е.Н.С. в полза на Й.И.Й..***,
представляван от Кмета, да заплати на Й.И.Й., ЕГН *********, сторените в
производството разноски в размер на 800,00 лв.(осемстотин лева) за адвокатско
възнаграждение и депозит за изготвяне на експертиза.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд В. в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на молителите заедно със
съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: