Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №260003
гр. ВРАЦА, 02.02.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,
Гражданско отделение, в публичното заседание на 14.12.2021 г., в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА.
в присъствието на секретар МАРИЯ
ЦЕНОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА. гр.дело N 600 по описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба вх.№
263218/29.12.2020 г. на ЕТ "АНОНС-Р.К.", ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.***, представляван от Р. И. К., чрез
пълномощника адв.В.Ч., с която против А.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, са
предявени обективно съединени осъдителни искове за следните суми: 286 871,00 лв. – главница и 40 219,50 лв. – обезщетение за забава,
определено като сбор от дължимото се обезщетение за забава върху всяка
присвоена сума от деня на непозволеното увреждане до момента на предявяване на
иска.
В исковата молба се
посочва, че ищецът е търговец на валута и валутни ценности на територията на РБ
с верига от обменни бюра с търговската марка "CROWN
CHANGE", както и че фирмата му е вписана в публичния регистър на
обменните бюра към Министерство на финансите, съгласно изискването на чл.2 от
Наредба № 4/08.08.2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и
изискванията към дейността на обменните бюра /обн.ДВ бр.74 от 22.08.2003г./.
Твърди се, че ответницата А.И.И. е била
назначена при ищеца на безсрочен трудов договор № 321/26.02.2018 г. за времето
от 26.02.2018 г. до 06.10.2020 г., когато е напуснала по собствено желание на
основание чл.327, ал.1, т.6 КТ. Посочва се, че по време на действие на трудовия
договор ответницата е заемала длъжността "Валутен касиер" с работно
място в гр.София, ***, магазин 1, каса 1 /понякога и каса 2/, а при
необходимост е изпълнявала същата длъжност и в обменно бюро на фирмата,
помещение 2.25 в "***"-София. Навеждат се доводи, че съгласно
длъжностната си характеристика ответницата ежедневно е извършвала действия от
името и за сметка на търговеца по обмяна на пари, проверка и отчитане на
ежедневно извършените сделки, като носи отговорност за касовата наличност и за
повереното й имущество, което я превръща в "пряк отчетник" по смисъла
на чл.1, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба № 63 за прилагане на Указ № 1074 за
ограничаване заемането на отчетнически, материалноотговорни и други длъжности
от осъдени лица, издадена от министъра на финансите и министъра на правосъдието
/обн.ДВ бл.19 от 07.03.1975 г./.
В исковата молба се
твърди, че при осъществяване на трудовите си функции ответницата И. е започнала
да злоупотребява с доверието на работодателя. Според изложеното в исковата
молба, първите съмнения за злоупотреби са възникнали в края на лятото, началото
на есента на 2020 г., когато до знанието на ищеца са достигнали разкази за
охолния живот, който води ответницата, но когато ищецът е започнал да търси
отговори, ответницата е спряла да идва на работа и скоро след това е напуснала.
Поради съмненията за присвояване на парични средства, непосредствено след
напускането на ответницата - на 12.10.2020 г. е издадена заповед за извършване
на вътрешна ревизия. При извършването на ревизията са установени огромни
злоупотреби чрез схема за присвояване, която най-общо се свежда до следното:
при операция "Тегли BGN" от каса са
прикривани касови ордери за извършването на операцията и изтеглените средства
са присвоявани от лицето. Твърди се, че операционните бележки от каса 1 в ***
/работното място на ответницата/ изобилстват от тегления на парични суми в лева
на значителна стойност. Посочва се, че операционните бележки показват номера на
операцията, нейния вид, датата, часа и сумата като по този начин се определя с
точност момента и размера на всяко "теглене". Сочи се също, че при приключване на работния
ден И. е съставяла регистрационен опис, в който изтеглените суми не фигурират
като налични и по този начин е предоставяла на работодателя си остатъка от
паричните средства в обменното бюро, без да отчита присвоеното. Ищецът твърди,
че от изготвените дневни и обобщени справки е видно, че за периода 2018-2020 г.
ответницата е присвоила общо 286 871 лв., с което му е нанесла вреда в особено
големи размери. Счита, че при извършване на тегленията ответницата е действала
целенасочено и умишлено с ясното съзнание за ощетяване на работодателя в
собствена полза, като теглените суми не са включвани в крайните и началните
салда на обменно бюро за същия и следващия ден и не са възстановени в касата на
търговеца.
Развиват се правни
съображения, че отчетникът носи отговорност за причинените на работодателя
вреди, когато тези вреди са резултат от негови действия или бездействия и е
налице причинно-следствена връзка. Извършва се позоваване на практика на ВКС,
според която причинната връзка между вредата и поведението на ответника са
презумира от закона и не подлежи на доказване от работодателя, а презумпцията
може да бъде оборена от отчетника като докаже, че вредата не се дължи на негово
виновно поведение и не е могъл да е предотврати дори и при полагането на
дължимата грижа. Навеждат се доводи, че когато отчетникът е допуснал
непозволено поведение, с което е съпричинил или пряко е причинил резултата,
носи имуществена отговорност. Изтъква се, че в случая вредите са причинени
умишлено, поради което ответницата следва да носи пълна отговорност по реда на
гражданския закон в хипотезата на чл.203, ал.2, пр.1-во КТ вр. чл.45 ЗЗД, което
поражда правен интерес от предявяването на осъдителен иск за главница в размер
на присвоената сума, както и на иск за присъждане на обезщетение за забава.
Вторият иск се прецизира чрез посочване на размера и датата на всяка присвоена
сума и дължимото обезщетение за забава върху същата. Претендира се и присъждане
на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението, както и на направените
съдебни и деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК от ответницата А.И.И. са постъпили отговор
вх.№ 261514/18.02.2021 г. и отговор-допълнение вх.№ 261567/19.02.2021 г., в
които исковите претенции се оспорват по основание и размер.
Ответницата не
оспорва изложените в исковата молба обстоятелства, че е работила на трудов
договор при ищеца в периода от 26.02.2018 г. до 06.10.2020 г., когато е
напуснала на основание чл.327 КТ. Посочва, че последният й работен ден е бил на
28.07.2020 г., след което до датата на прекратяване на трудовия договор е
отсъствала по здравословни причини.
Твърди, че за
времето на работата си за ищеца никога
не е имала проблеми с клиенти, колеги и управители; че се е доказвала
многократно като добър касиер и е обучавала новите касиери; че винаги е
оказвала съдействие на колегите си и е поемала извънредни смени. Посочва, че
всичко това е продължило до 29.07.2020 г., когато е била извикана от Р.К. в
централния офис на фирмата и при проведената среща й е било обяснено, че се установяват
липси по касите, възлизащи на 30 000 лв. за периода от м.04.2020 г. до
м.07.2020 г. Твърди, че е била обвинена от управителя за липсите и й е било
предложено да посочи име на виновен касиер, да продаде или ипотекира имотите си
и да предостави тази сума плюс 30% лихва или да изтегли кредит от банка за тази
сума. Ответницата посочва, че не е приела нито едно от тези предложения, но е
излязла в отпуск по болест, тъй като от притеснение е получила сърцебиене и
световъртеж. Твърди, че след излизането в болничен е имала телефонно обаждане
от К., който я е заплашил и е казал, че липсите вече възлизат на 140 000 лв.,
както и че заплахите са продължили, което е довело до изпадането й в тежка
депресия и влошаване на здравословното й състояние.
Ответницата оспорва
твърденията за присвояване. Твърди, че всички касиери са били задължени от К. в
края на всеки работен ден при касова наличност над 20 000 в лева и чуждестранна
валута да извършват операцията "Тегли BGN", тъй като съгласно чл.21 от Наредба № 5 на министъра на финансите не
е могло да се задържат касови наличности над този размер. Сочи, че изтеглените
суми реално не са напускали обекта, а са били съхранявани в сейф в дадено бюро,
без да има официален документ, който да докаже, че има такава наличност над
позволената сума. Бордерото, което излиза от компютъра след посочената фискална
операция "Тегли BGN", е било
съхранявано при останалите фискални операции за деня до края на месеца, като на
всяко 1-во число бордерата за предходния месец са носени от инкасото в
централния офис на фирмата. Наличностите над 20 000 лева или тяхната левова
равностойност са били описвани собственоръчно от касиерите в тетрадка, без да е
налице приемо-предавателен протокол или друг документи, освен касовата книга.
Ответницата твърди, че тези суми, надвишаващи позволените, са се наричали
"задна каса", чрез която са извършвани сделки за суми над 10 000 лв.
с цел избягване на данъчно облагане и привличане на клиенти, които не могат да
докажат произхода на паричните си средства. В отговора се излагат подробни
фактически твърдения за начина, по който е протичал работния ден в обменните
бюра, за извършваните от касиерите финансови операции, вкл. през
т.нар."задна каса", и за начина, по който сделките са оформяни документално.
Посочва, че във всеки компютър е имало инсталирана програма за отдалечен
достъп, с която дилъра и К. са могли да извършват необходимата им финансова
операция.
В отговора се сочи,
че ответницата не е била информирана за направения вътрешен одит, както и че
докато е била на работа никога не е правена ревизия. Заявява, че не си спомня
дали е била на работа на всички посочени в исковата молба дати, но със
сигурност си спомня, че на 02.02.2020 г. не е била на работа, а се сочи, че на
тази дата е извършила присвояване. Оспорва изложените в исковата молба
твърдения, че е водила охолен начин на живот, и заявява, че дори има изтеглени
кредити.
В
отговора-допълнение се излагат твърдения, че кодът за касата, в която са
внасяни теглените суми се е знаел от всички касиери във фирмата и всички са
имали достъп до тази каса, включително и от собственика и семейството му, които
са взимали пари, без да се отчитат на съответния касиер.
По делото са
събрани писмени и гласни доказателства.
Допусната и изслушана е специализирана съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/,
чиито първоначално и допълнително заключение са приети от съда.
След като обсъди
събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, настоящият съдебен
състав приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не
спори, че ищецът ЕТ "АНОНС-Р.К." е търговец на валута и валутни
ценности на територията на РБ и има верига от обменни бюра.
Безспорни са и
обстоятелствата, че страните са били в трудово правоотношение в периода от
26.02.2018 г. до 06.10.2020 г., че ответницата А.И.И. е изпълнявала длъжността
"Касиер, обменно гише", както и че трудовият й договор е прекратен на
основание чл.327, ал.1, т.6 КТ, считано от 07.10.2020 г. Тези факти се
потвърждават от приложените към исковата молба заверени копия от трудов договор
№ 321/26.02.2018 г., допълнителни споразумения към същия, молба от А.И. за
прекратяване на трудовото правоотношение; Заповед № 361/08.10.2020 г. на
управителя на ЕТ "Анонс-Р.К.";
трудовата книжка на А.И. и справки от НАП.
По делото е
приложена длъжностната характеристика на заеманата от ответницата И. длъжност
"Касиер, обменно гише", от която е видно, че трудовите задължения,
характеризиращи съдържанието на длъжността, включват: извършване на всички
действия по обмяна на пари; работа с фискално устройство; оформяне и издаване
на документи при извършването на всяка сделка; обявяване курсовете на валутите
на таблото; проверяване истинността на получаваните банкноти; изготвяне на
ежедневни отчети за извършените сделки; изпълнение при необходимост на други
задачи, възложени във връзка с изпълнение на длъжността. В отговорностите за
изпълнението на длъжността е посочено, че служителят отговаря за съответствието
на касовата наличност с документите за осъществените сделки. Не се спори по
обстоятелството, че длъжностната характеристика е връчена на А.И. при
постъпването й на работа на 26.02.2018 г., както и че положеният върху
документа подпис за получаването на екземпляр е изпълнен от нея.
По делото е
представена Заповед от 12.10.2020 г., с която управителят на ЕТ "Анонс-Р.К."
е разпоредил във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение с А.И.И.
да бъде извършен вътрешен финансов одит за дейността на лицето като касиер за периода от 01.01.2020 г. до
07.10.2020 г. Изпълнението на заповедта е възложено на В. Р. К.а – главен
касиер, която е представила сведение за извършената ревизия. Същото е приложено
по делото, но от него е видно, че не носи дата на изготвяне или входящ номер,
поради което съдът приема, че няма достоверна дата и може да бъде разглеждано
единствено като доказателства, че съдържащото се в сведението изявление е
направено от посоченото лице. В това сведение е
отразено, че ревизията е извършена чрез проверка на дневни оборотни ведомости,
хронологични регистри на извършените операции, счетоводни справки от Western Union и други
спомагателни документи. Посочено е, че при засичането на операциите по тези
документи е установено, че съществуват множество операции "Тегли",
чиито бордера липсват. Пояснява се, че операцията "Тегли" се допуска
единствено при изплащане на суми от парични преводи на Western
Union и при изискване от Главна каса. В сведението
е посочено, че в случая са открити множество операции "Тегли", за
които липсват тези основания, както и че в архива не присъстват касови ордери
за тези операции, заедно с останалите дневни ордери. При проверка на касовите
книги с цел установяване на отработените от лицето дни, тъй като липсва архив с
работни графици, е установено, че А.И. не ги е попълвала коректно, тъй като
липсват вписвания за внесени и изтеглени средства. Тези липси са провокирали
пълна ревизия за целия период, през който А.И. е била служител на ищеца, при
която са открити присвоявания в особено големи размери – общо 267 771 лв.
По
делото не са представени други документи, от които да е видно дали е извършена
друга ревизия и в случай, че е извършена - каква проверка включва и какви са
резултатите от нея. Приложени са единствено описи на липси, които не носят
дата, име и подпис, поради което не могат да бъдат ценени като годни
доказателства.
Към исковата молба,
както и с молба вх.№ 263656/11.05.2021 г. са приложени и са приети като доказателства
по делото заверени копия от следните документи: извлечения от книги за дневните
финансови отчети /т.нар. касови книги/ за съответните дати през 2018 г., 2019
г. и 2020 г., за които ищецът твърди, че има извършени неправомерни тегления;
дневните финансови отчети от касовия апарат за същите дати, както и извлечения
от регистрационните описи за тези дни. От тези документи е видно, че подписаните
такива от ответницата А.И. са само съответните страници от касовите книги.
Ответницата не оспорва подписа си върху същите, а оспорва единствено
доказателствената им стойност, която според нея обхваща само официалното
приключване за съответния ден, но не и факта на извършени тегления /вж писмен
отговор – допълнение от 19.02.2021 г./. Съдът намира, че въз основа на приетите
като доказателства и подписани от А.И. извлечения от касовите книги може да
бъде направен извод, че на съответните дати тя е била на работа и е извършила
приключване на касата за деня. В
приложените дневни финансови отчети от касовия апарат, които са приложени към
съответните дати на касовите книги, се съдържат данни за служебно въведените
суми, служебно изведените суми, стойността на извършените продажби, а в част от
тях и данни за наличност в сейфа. В
същите документи е отразено за кое конкретно обменно бюро на ЕТ „Анонс-Р.К.” се
отнасят. В представените извлечения от
регистрационни описи е извършено отразяване на операции „Тегли” чрез посочване
на вид валута, дата, час и размер на изтеглената сума. Представени са и
оборотни ведомости за съответните дни, както и справки за преводи на Western
Union. Анализ на тези документи е извършен в заключението на
ССЕ.
В подкрепа на
изложените в отговора на исковата молба твърдения относно имущественото й
състояние, ответницата И. е представила 4 бр. договори, от които е видно, че на
28.05.2019 г., 10.08.2019 г., 31.03.2020 г. и 01.12.2020 г. е теглила
потребителски кредити за закупуване на стоки. Представени са и болнични
листове, от които е видно, че е била в отпуск по болест преди прекратяването на трудовото
правоотношение. Приложена е кореспонденция във връзка с получаване на
документите на ответницата след прекратяване на трудовото правоотношение, която
съдът не обсъжда, тъй като счита за
неотносима към спора.
Към писмения
отговор-допълнение се представят имейли,
към които са приложени графиците за работа в обменните бюра на ищеца за
посочените в исковата молба дати. В първото с.з. ищецът оспорва тези графици,
като навежда доводи, че не съдържат данни относно автора, не са подписани и не е ясно от кой имейл са изпратени, но не
представя намиращи се при него други графици за работата на касиерите. Анализ
на тези документи е извършен в заключението на ССЕ.
По делото са
събрани и гласни доказателства за установяване на изложените в исковата молба и
отговора твърдения на страните.
Свидетелката В. К.а,
която е дъщеря на Р.К. и същевременно е служител на ЕТ „Анонс Р.К.”, заявява,
че в периода 2018-2020 г. е била касиер, но е работила предимно в Главна каса
на бул.”Дондуков”, гр.София, като през този период ответницата А.И. е работила
на същата длъжност, но предимно в обменно бюро в гр.София, ***, ***.
От показанията на
тази свидетелка, както и на свидетеля О.К., който през същия период е работил
като охрана и инкасо, в т.ч. и на обекти на ищеца, се установява, че обменното
бюро, находящо се в гр.София, ***, ***, се състои от преддверие, в което се
обслужват клиентите и в което се намира и физическата охрана на обекта, след
което зад бронирани стъкла е разположено второ помещение, разделено на две
части, във всяка от които е обособена отделна каса с гише. От показанията на
двамата свидетели се установява, че охранителите не са служители на ЕТ „Анонс Р.К.”,
а са служители на външна охранителна фирма. Освен физическата охрана, в
обменните бюра има СОТ и 24-часово видеонаблюдение.
Свидетелката К.а,
както и свидетелката П.М., която също е служител на ЕТ „Анонс Р.К.”, заявяват,
че А.И. е работила в описания обект предимно на каса № 1, а на съседната каса №
2 е работил друг касиер – свидетеля Т.Т.. Според свидетелките, всяка от касите
е имала свой код като кодът на каса № 1 е бил 108, а кодът на каса № 2 е бил
109. Работното време на касиерите е било на две смени – първа смяна от 08:00
часа до 17:30 часа и втора смяна от 11:00 часа до 20:00 часа. В показанията се
сочи, че графиците за работа се изготвят и изпращат на всички касиери преди
началото на месеца на личните им електронни адреси. Свидетелят К. също
установява, че при дежурствата си по два-три пъти в месеца в обменното бюро в
Студенски град е виждал, че на двете каси работят А. и Т..
От показанията на
двете свидетелки се установява, че всеки касиер разполага с парични средства,
които са касова наличност за деня и се внасят от Главна каса. Всяка компютърна
операция отговаря на физическа такава и при извършване на компютърната операция
„Тегли” парите се изтеглят и физически от касата и се използват или за
изплащане на суми от парични преводи на Western Union или се изпращат на Главна каса. В първия
случай, когато се изплащат парични преводи на клиент, се издават два документа
- бордеро от системата на Western Union, което трябва да бъде подписано от касиера и от клиента, на когото се
изплаща сумата, както и бордеро от
вътрешната система за извършената операция „Тегли”, като тези бордера се
изпращат на следващия ден сутринта в Главна каса за отчитане. Свидетелката К.а
пояснява, че за да получи превода клиентът на Western Union представя код, който касиерът
въвежда, както и че касиерите също имат свой индивидуален код, който им
е предоставен от Western Union. В следващите два
дни след получаване на превода се получават справки от Western Union за извършените преводи – по дата, час и място на извършената операция. Във
втория случай, когато се предават пари от обменното бюро на Главна каса, се
прави запитване по телефона от главния касиер, за да се установи касовата
наличност при съответния касиер, и при наличие на такава се изпраща инкасо
автомобил за получаване на точно определена сума от точно определен обект. В
този случай касиерът трябва да издаде бордеро за извършената в системата
операция „Тегли”, в което да е посочена съответната сума, а главният касиер
трябва да отчете сумата в Главна каса с обратната операция „Внасяне”. В
показанията си свидетелят К. заявява, че в случаите, в които е извършвал
инкасо, парите, които е вземал от обменното бюро и са отивали в Главна каса са
били придружени с документ и не е имало разминаване от това, което му е казано
от Главна каса като сума за получаване и това, което му е било давано от
обменното бюро.
Свидетелките
установяват, че в Главна каса, която в гр.София обединява 6 обекта с по две
каси всеки от тях, са започнали да се установяват липси на средства, като
първоначално такива са констатирани от свидетелката П.М., за което е уведомила
работодателя си Р.К., а през 2020 г., когато свидетелката К.а е станала главен
касиер и е започнала да води счетоводната отчетност на фирмата, и тя е
констатирала поредна липса от 5 000 лева. Свидетелката К.а установява, че е
започнала да извършва проверка на операциите, извършени на всички каси, при
която е констатирала, че средствата са изтеглени на касата, на която е работила
ответницата И., но няма данни изтеглената сума да е изплатена на клиент.
Извършена е проверка на всички операции, извършени на тази каса, при която е
установено, че сборът от сумите, които са изплатени за деня по Western
Union е по-малък от сбора на изтеглените средства. Прегледани
са били и охранителните камери, като от записите е видно, че в момента на
тегленето се натискат клавиши на компютъра, но в бюрото няма други хора освен
касиера и охранителя. След констатирането на тази липса е започнала
първоначална ревизия за първата половина на 2020 г., а след това е извършена
ревизия и за целия период на действие на трудовия договор на А.И., при която са
констатирани още много такива тегления. Свидетелките К.а и М. заявяват, че
извършените от ответницата операции „Тегли” съществуват в хронологичния
регистър на деня, който съдържа данни за всички операции, както и в касовия
отчет, но липсват бордера, т.е. документално обосноваване за какво за изтеглени
тези суми. Свидетелката К.а счита, че бордерата, които излизат от системата при
извършването на операцията „Тегли”, единият екземпляр от които трябва да се
пази в обекта, а другият да се изпрати на Главна каса, са прикривани или
унищожавани, тъй като липсват и двата екземпляра - няма пристигнали документи в
Главна каса, нито оправдателни насрещни документи в Western Union. Според свидетелката, тези тегления не са извършвани и във връзка с изпълнение
изискването на Наредба № 4 при приключването на работния ден касовата наличност
да не надвишава 20 000 лв., тъй като тегленията са извършвани в часове, които
са далеч преди приключването на работния ден, както и случаи, в които касата е
приключвала под 20 000 лв., но въпреки това има извършени такива тегления без
оправдателни документи. Същата свидетелка твърди, че при прегледа на камерите е
видяла, че при последния случай ответницата фиктивно извършва на компютъра
операция „Тегли” и когато приключва работния й ден пуска в чантата си пачка.
Свидетелката оценява това поведение като рисково, тъй като в случай на
изненадваща проверка в касовата й наличност биха излезли 5 000 лв. повече, за
които не би могла да обясни откъде са.
Същата свидетелка,
твърди, че касиерите не могат да се местят от едната каса на друга, тъй като
всеки е материалноотговорен за своята каса, както и че по същата причина тя
самата или друго лице никога не са замествали А.И. на работното й място. Според
свидетелката графикът на касиерите е така направен, че да не се нарушава
работния им процес по време на обедната им почивка. В този смисъл са и
показанията на свидетеля К., който установява, че по време на дежурствата си
като охрана не е виждал А. и Т. да си сменят работните места, както и някой
друг да сяда на работното място на ответницата. Заявява, че е виждал Р.К. и
съпругата му да влизат при касите. Впечатленията на този свидетел касаят
периоди от 2-3 дни месечно, през които е бил на смяна в конкретното обменно
бюро в гр.София, ***.
Според свидетелката
К.а, „задна каса” е пространствено понятие и представлява каса /сейф/, която се
намира в задната част на всяко едно обменно бюро. В тази каса се съхраняват
налични парични средства, които са собственост на Главна каса, за да не бъдат
ежедневно транспортирани до централния офис. За тази парични средства
материална отговорност се носи от главния касиер, а не от касиерите в обменните
бюра. Последните са длъжни единствено в края на работния ден да изпращат
наличностите чрез изтегляне от касата с операция „Тегли” и съответна операция
„Внася” в Главна каса, за което се уведомява главния касиер. В този смисъл са и
показанията на свидетелите М. и К..
Свидетелката К.а
установява, че още при първата констатирана от нея липса е уведомила баща си Р.К.,
който е поканил А.И. на среща в централния офис на бул.”Дондуков”, г.София.
Според свидетелката, на тази среща ответницата е признала, че е вземала пари,
но не знае точно колко, може би около 30-40 хиляди лева. При тази среща Р.К. й
е предложил да върне парите, за да не повдига обвинение срещу нея, на което тя
е отговорила, че до два дни ще се свърже с него. Провеждането на тази среща се
потвърждава и от показанията на св.М., която обаче заявява, че не си спомня със
сигурност как е протекъл разговора. Според свидетелката К.а, два дни след
срещата при проведен телефонен разговор между баща й и ответницата, последната
е отрекла да е вземала някакви пари, а впоследствие е отказала да комуникира с
него и е започнала да си взема болнични листове до момента на прекратяване на
трудовия договор.
Според свидетелката
К.а, от социалните мрежи е било видно, че ответницата е започнала да води
по-охолен живот, отколкото позволяват доходите й като касиер, изразяващ се в
3-4 почивки за годината и празнуване на рождения й ден на място с високи цени,
посещаване на скъпи хотели, закупуване с приятеля й на лек автомобил,
закупуване на подаръци за нейни близки за сериозни суми.
По искане на ответницата като свидетел по
делото е разпитан Т.Т., който е работил заедно с нея в обменното бюро в
гр.София, ***, ***. От показанията на този свидетел се потвърждават изложените
по-горе показания на свидетелките К.а и М., че в т.нар. „задна каса”,
представляваща част от Главна каса, в края на работния ден трябва да преминат
парични наличности над 20 000 лв. Свидетелят твърди, че от тази каса са
извършвани сделки на стойност над 10 000 лв. за клиенти, които не искат да
попълват декларации за произход на средствата и да преминават през касов
апарат. Посочва, че до тази „задна каса”, освен касиерите достъп са имали Р.К.,
съпругата и дъщеря му, както и инкасото. Свидетелят твърди, че макар и рядко,
но се е случвало по време на обедната почивка на А.И., тя да бъде замествана от
съпругата на Р.К., за да помогне, когато има повече клиенти. Свидетелят заявява,
че не си спомня друг да е сядал на касата на А.. Твърди също, че се е случвало
да получат нареждане по телефона да бъде приготвена определена парична сума,
която обикновено е била предавана на човек от семейството на ищеца. Според
свидетеля, на всички компютри в обменните бюра има инсталирани програми, чрез
които ищецът, семейството му, главният касиер и дилърът имат отдалечен достъп и
могат да използват всяка една опция, вкл. и за теглене на суми. Т.ов твърди, че
когато е бил на работа се е случвало да бъдат използвани операции чрез тази
програма за отдалечен достъп. Посочва, че при предаване на суми на членове на
семейството на К. не са издавани никакви документи, а само са предавани пари.
Заявява, че докато е работел с ответницата, на същата не е правена ревизия,
както и че не е запознат какво означават кодовете 108 и 109.
От показанията на
същия свидетел се потвърждава, че в работата им с ответницата операцията
„Тегли” обикновено е била свързана с изплащане суми на клиенти по Western
Union. Пояснява, че в тези случаи се издава бордеро, в което
се посочва изпращача, сумата и откъде е изпратена, като това бордеро се
подписва от касиера и клиента и се изпраща в централния офис на бул.”Дондуков”.
Според свидетеля няма случаи, в които да е извършена операция „Тегли” за Western
Union и да няма насрещно бордеро. Счита, че би трябвало за
всички тегления да има документи, но заявява, че няма представа как се
отразяват финансово тегленията за Главна каса. Свидетелят признава, че ищецът
има идентично дело и против него, по което се претендират около 50 000 лв.,
както и че е дисциплинарно уволнен през м.12.2020 г.
В първоначалното
заключение на изслушаната по делото ССЕ е извършен анализ на оригиналите на
представените по делото документи, намиращи се в счетоводството на ищеца.
Вещото лице е извършило обобщени справки от дневните финансови отчети от
касовия апарат за 2018 г. /Таблица № 1/, 2019 г. /Таблица № 2/ и 2020 г.
/Таблица № 3/, посочвайки на процесните дати какъв е общият размер на служебно
въведените суми, служебно изведените суми, продажбите в брой, наличности в сейф
и суми за пренос /наличност в края на деня/, като е отразило, че за съответните
дни в касовите книги са положени подписи от А.И. срещу приключил касата касиер.
След извършена проверка на съхраняваните при ищеца регистрационни описи за 2018
г., 2019 г. и 2020 г., вещото лице в табличен вид с отразяване на номера на
извършената операция, датата, часа, вида на валутата и сумата, е извършило обобщение относно изтеглените на
каса суми, които не са отчетени от ответницата И. с първични документи
/бордера/, както следва: за 2018 г. – общо 67 705 лв. /Таблица № 5/, за 2019 г.
– общо 125 066 лв. /Таблица № 8/ и за 2020 г. – общо 75 000 лв. /Таблица № 11/.
В табличен вид са изведени и данни от оборотните ведомости за гр.София, *** за Western
Union за 2018 г. /Таблица № 6/, 2019 г. /Таблица № 9/ и 2020 г. /Таблица № 12/ за всяка от процесните дати, както следва:
началното салдо, „купени” за закупената от бюрото валута от клиент /в левовата
й равностойност/, „внесени” – за вкарани пари от Главна /или т.нар. „задна”/
каса за извършване на сделка; „продадени” – при продаване валута на клиент;
„изтеглени” – служебно изведени; крайно салдо. В тези таблици отново са отразени
по дата, час и размер извършените операции „Тегли”. В заключението вещото лице
е посочило, че няма документи за изтеглени суми от А.И. срещу полагане на нейн
подпис, както и че в представените от счетоводството на ищеца операционни
бележки и регистрационни описи също няма положени подписи от ответницата.
В първоначалното
заключение на ССЕ вещото лице е извършило и анализ на представените от
ответницата И. с писмения отговор-допълнение разпечатки от имейли с графици на
работа, тъй като при ищеца липсва архив на работните графици. При този анализ
се констатира, че за част от посочените в исковата молба дати, а именно –
29.05.2018 г., 14.06.2018 г., 18.06.2018 г., 02.02.2019 г., 07.03.2019 г.,
12.06.2019 г., 27.06.2019 г., е налице разминаване между часовете, в които А.И.
трябва да е била на работа според графика за съответния ден, и часовете, в
които са извършени тегленията на суми за
всяка от посочените дати, както следва: 300,00 лв., 1 000 лв., 2 000 лв., 500
лв., 1 000 лв., 7 000 лв. и 2 000 лв.
В същото заключение
вещото лице е изчислило и размера на мораторната лихва върху всяко едно от
посочените тегления от момента на извършването му до 07.12.2020 г.
В допълнителното
заключение вещото лице, след извършена проверка на документи, предоставени от Western
Union, е отговорило на въпроса дали срещу изтеглените суми на
каса № 1 /вътр.№ 108/ в периода 26.02.2018 г. – 06.10.2020 г. в обменното бюро
в гр.София, ***, *** кореспондират ордери или други документи за изплащането им
на клиенти чрез системата за бързи разплащания Western Union. В табличен вид са изготвени справки по години за наредени и платени
трансфери от офиса и от А.И. като служител на ЕТ „Анонс Р.К.” по нейния
индивидуален операторски номер. Вещото лице е констатирало, че за 2018 г. срещу
изтеглени на 04.05.2018 г. на каса 300,00 лв. кореспондира платен трансфер в
същия размер и срещу изтеглени на 28.07.2018 г. на каса 50,00 лв. кореспондира
платен трансфер в същия размер, че за останалите операции през същата година не
е съответствие, а за 2019 г. и 2020 г. срещу изтеглени на каса средства не
кореспондират документи за изплащането им на клиенти. В допълнителното заключение са посочени и
личните преводи, които А.И. е изпратила и получила в процесния период. Вещото
лице е извършило и проверка дали ответницата е получавала служебни аванси, като
констатациите му са, че такива аванси не са получавани.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Определянето на правната квалификация на
предявения иск е задължение на сезирания съд. За да определи действителното
основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в
обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират
основанието на исковата претенция, както и от заявеното в петитума искане за
защита. В случая в исковата молба е заявено, че ответницата А.И. е имала
задължение да отчита парични средства, с оглед заеманата длъжност „Касиер,
обменно гише”, като в хода на трудовото правоотношение между страните от касата
на ищеца са изчезнали парични средства, т. е. налице е претърпяна имуществена
вреда. Ищецът твърди, че липсата на паричните средства се дължи на умишлено
поведение на ответницата, която е извършвала тегления, прикривала е касовите
ордери за извършените операции и е присвоявала средствата. Прави се искане за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца всички причинени му имуществени
вреди, както и обезщетение за забава върху същото.
При така изложените фактически твърдения за
изпълнявана от ответницата отчетническа дейност и заявеното в петитума искане
за възстановяване на причинените от нея вреди на работодателя в целия им
размер, настоящият съдебен състав
приема, че ищецът цели ангажиране на пълната й имуществена отговорност. От
съществено значение за разпределяне на доказателствената тежест и за
разрешаването на спора е определянето на правилната правна квалификация на иска
и по-конкретно дали се претендира пълна имуществена отговорност на ответницата
като отчетник на основание чл.207, ал.1, т.2 КТ или като служител на ищеца на
основание чл.
203, ал. 2 КТ. В първата хипотеза отчетникът носи пълна имуществена
отговорност за липси, т.е. за вреди с неизяснен произход, като в тежест на
работодателят е да докаже отчетническите функции на работника или служителя и получаването
на паричните средства и стоково-материалните ценности от същия, а причинната
връзка между липсата и действията или бездействията на работника или служителя
се презумира от закона и в тежест на последния е да я обори като докаже, че не
е причинил щетата /в този смисъл е непротиворечивата практика на ВКС – напр.
Решение № 1105 от 23.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 2055/2006 г., IV г. о., ГК; Решение
№ 878 от 14.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3785/2008 г., II г. о., ГК; Решение №
324 от 6.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2431/2014 г., IV г. о., ГК; Решение №
247 от 30.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 970/2015 г., IV г. о., ГК и мн.др./. Във
втората хипотеза отговорността на работника или служителя не е задължително обвързана
с изискване за изпълнение на отчетнически функции, а пълната имуществена
отговорност се носи за вреда, която е причинена умишлено или в резултат на
престъпление или не при или по повод изпълнението на трудовите задължения. Отговорността
се определя от гражданския закон и доказателствената тежест се носи от
ищеца-работодател / в този смисъл - Решение № 8 от 1.02.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 1111/2017 г., IV г. о., ГК; Решение № 180 от 12.02.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 3502/2017 г., IV г. о., ГК. и др./
В случая се твърди, че вредите са причинени
от ответницата, в качеството й на отчетник, но не се посочва същите да са с
неустановен произход, а се твърди, че са
причинени в резултат на умишленото й поведение, поради което настоящият съдебен
състав приема, че правната квалификация на предявения иск е чл.203, ал.2,
пр.1-во КТ вр. чл.45 ЗЗД.
За да възникне имуществена отговорност на
работника или служителя за обезщетяване на причинените умишлено на работодателя
имуществени вреди по чл.
203, ал. 2, пр. 1 КТ, трябва да бъдат установени следните материални
предпоставки /юридически факти/: 1) работникът или служителят да е полагал труд
по действително трудово правоотношение през периода, през който са причинени
имуществени вреди на работодателя; 2) умишлено противоправно поведение на
работника или служителя, вследствие на което е настъпило увреждане на
имуществени права на работодателя; 3) имуществена вреда, изразяваща се в
претърпени от работодателя загуби и/или пропуснати ползи; 4) причинно -
следствена връзка между противоправното поведение на работника или служителя и
причинените вреди, т. е. претърпените от работодателя загуби и/или пропуснати
ползи да са закономерна, естествена последица от умишленото противоправно
деяние, извършено от работника или служителя. Всички обективни и субективни материални
предпоставки /юридически факти/, обуславящи възникването на пълна имуществена
отговорност на работника или служителя по чл.
203, ал. 2 КТ, вр. чл.
45, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване от
работодателя по правилата, предписани в чл. 154, ал. 1 ГПК. Тази доказателствена
тежест е указана на страните при насрочване на делото с определението по чл.140 ГПК. Имуществената отговорност на
работника или служителя се прилага независимо от дисциплинарната, административно- наказателната и наказателната
отговорност за същото деяние.
Съдът намира, че в
конкретния случай е установено по безспорен начин наличието на първата
предпоставка от така очертания фактически състав, а именно – че в процесния
период страните са били в действително трудово правоотношение. От събраните по
делото доказателства се установява, че ответницата А.И. е заемала длъжността
„Касиер, обменно гише”, за чието изпълнение с длъжностната характеристика и с
оглед естеството на самата трудова дейност са й били вменени отчетнически
задължения, свързани с поверяване, съхранение, разходване и отчитане на парични
средства.
Както по силата на
длъжностната характеристика, така и в съответствие с общите принципи на Закона
за счетоводството и специалните правила на чл.13, ал.2 от Наредба №
4/08.08.2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и изискваията към
дейността на обменните бюра /обн.ДВ бр.74 от 22.08.2003 г./, при извършването
на всяка сделка ответницата е била длъжна да издава първичен счетоводен
документ - бордеро по образец в два екземпляра. От събраните по делото
доказателства се установи, че на част от посочените в исковата молба дати са
извършвани тегления от касата, за които липсват разходооправдателни документи,
т.е. налице са противоправни действия доколкото в качеството си на отчетник
ответницата дължи документален отчет за начина, по който се е разпоредила с
повереното й имущество на работодателя.
Настоящият съдебен
състав обаче намира, че само така установеното обстоятелство не е достатъчно,
за да бъде прието, че е проведено доказване на всички посочени по-горе
предпоставки за ангажиране пълната имуществена отговорност на ответницата.
От приложените по
делото заверени копия от съответните страници на касовите книги на търговеца,
които са подписани от ответницата А.И., може да бъде направен извод, че тя е
била на работа на посочените в исковата молба дати и е извършила приключване на
касата. От същите обаче не става ясно дали ответницата е работила първа или
втора смяна. От показанията на свидетелката В.К.а се установява, че в работата в конкретното обменно бюро в
гр.София, ***, ***, където преимуществено е работила ответницата, е бил въведен
сменен режим на работа, при който първата смяна е от 08:00 часа до 17:30 часа,
а втората смяна е от 11:00 часа до 20:00 часа. В архива на дружеството липсват
графици за организацията на работата в процесния период. Такива са представени само
от ответницата и при извършената от вещото лице съпоставка се установява, че
според тези графици в някои от дните, в които са извършени тегления без
наличието на разходооправдателни документи, А.И. не би следвало да е на смяна в
часовете, в които са извършени тези тегления. При това положение настоящият
съдебен състав намира, че е частично разколебано доказването на извършването на
противоправни действия от страна на ответницата за всяка една от посочените в
исковата молба дати.
На следващо място
настоящият съдебен състав намира, че не е проведено пълно и главно доказване и
на настъпването на посочените в исковата молба вреди за работодателя като една
от предпоставките за уважаване на предявения иск с правно основание чл.203,
ал.2, пр.1 вр. чл.45 ЗЗД. Както бе посочено, в предвидените в длъжностната
характеристика отговорности за изпълнението на длъжността е посочено, че служителят отговаря за съответствието на
касовата наличност с документите за осъществените сделки. Доколкото в
случая се твърди, че посочените вреди са настъпили в имущественото състояние на
търговец, подлежащо на счетоводно отразяване и отчитане, и доказването на тази
факт е в тежест на ищеца, за установяване на твърдяното намаляване на
патримониума му не е достатъчно да бъде доказано единствено, че са извършвани
операции от касиера без наличие на разходоправдателни документи, но и че действително
е налице липса на посочените парични средства като разлика между наличните
парични средства в касата и паричните средства, които следва да има съобразно
регистрираните от касиера операции. Така в Решение № 142/08.07.2017 г. по т.д.№
1945/2016 г., ТК, Първо т.о., в което е разяснена не само отговорността на
управителя на търговско дружество, но и принципната отговорност за вреди от
липси, в т.ч. и при касовата дейност на
материалноотговорно лице, е посочено, че следва да бъде извършено
осчетоводяване на липсите на парични средства с отразяване по какъв начин е
обосновано документално. Вътрешната ревизия е средство за постигане на такава
обоснованост, доколкото целта на същата е чрез извършването на пълна или
частична проверка да бъде установено по обективен начин съответствието между
документалното и фактическото състояние на активите и пасивите на стопанския
субект към определен момент. Това състояние се установява от комисия, назначена
от ръководителя, която отразява резултата от проверката в съответен писмен
счетоводен документ /протокол/, който служи като основание за по-нататъшни
счетоводни записвания. В частност на такава проверка с посочените цели подлежи
и касовата дейност на материално-отговорните лица. Проверката включва
съпоставяне на платежните документи с отразяванията в касовата книга и
регистъра за движението на паричните суми и съпоставяне с касовата наличност.
Именно актовете, с които приключват проверките, като обективно съставени и
съдържащи констатации за евентуални разлики между документалното и фактическото
имуществено състояние, са основание за счетоводното отразяване на липси и
съответното за търсене на имуществена отговорност за вреди за тези липси.
В конкретния случай
ищецът представя единствено заповед за възлагане на ревизия и сведение за
извършена такава от В.К.а, в качеството й на главен касиер. Това сведение не
носи дата на изготвяне и от съдържанието на същото е видно, че е констатирана
най-вече липсата на разходооправдателни документи при извършване на операцията
"Тегли" от касата. Същото няма характеристиките на ревизионен акт в
посочения по-горе смисъл, тъй като не съдържа никакви конкретни констатации
относно движението на паричните суми и установено несъответствие между
документално и фактическо състояние на имуществото на ищеца.
Липсата на парични
средства в имуществото на търговеца може да бъде установявана и с други
доказателствени средства, напр. със заключение на съдебно-счетоводна
експертиза. В конкретния случай от изслушаната такава по делото също се установява
единствено извършването на тегления без наличие на изискуемите
разходооправдателни документи /впрочем от допълнителното заключение на ССЕ за
две от посочените в исковата молба дати се установява съответствие между
тегленията и отчитането на извършени плащания/. От заключението на ССЕ обаче не
се установява да е извършено осчетоводяване по надлежен ред на липсата на
парични средства. Няма данни на вещото лице да са били представени документи за
засичане на фактическата наличност в касата на ответницата и в т.нар. „задна”
каса, в която безпорно са били прехвърляни парични суми от касата на
ответницата, за да бъдат изпълнени изискванията на чл.19 от Наредба №
4/08.08.2003 г., според които в края на всеки работен ден обменните бюра могат
да задържат в касата на всеки отделен обект левове и чуждестранна валута в
наличност на обща стойност до 20 000 лв. Ищецът и не твърди такива документи да
съществуват и да са били съставяни, поради което към настоящия момент вече не
би могла да бъде извършена такава проверка от вещо лице и затова не е поставена
служебно такава задача на експертизата.
Следва да бъде
отбелязано и това, че по делото не са представени каквито и да са вътрешни
правила за касовата дейност на търговеца, в които да са описани конкретните
задължения на касиера и най-вече по какъв начин е следвало да бъдат
обосновавани документално отношенията с Главна каса. Изясняването на този
въпрос е от съществено значение за доказване на исковата претенция най-вече с
оглед безспорното между страните ежедневно преминаване на парични средства от
касата на всеки отделен касиер, за която той носи материална отговорност, в
касата на търговеца, за която такава отговорност се носи от главния касиер. Данни
за практически възприетите правила на работа се съдържат единствено в събраните
гласни доказателства при разпита на свидетелите В.К.а и П.М., но преценката на
показанията им следва да бъде извършена съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК
като се отчетат роднинските връзки между ищеца и първата свидетелка и заинтересоваността
на втората свидетелка като служител на ищеца. Действително не може да се
приеме, че показанията на тези свидетелки се опровергават от показанията на
св.Т.Т.ов, тъй като той самият е заинтересован от изхода на делото, доколкото
срещу него също е предявен иск за имуществена отговорност. При липсата на
вътрешни правила или на писмени доказателства за извършвани проверки и
засичания на касите на отделните касиери и на т.нар.”задна” каса, съдът намира,
че показанията на този свидетел за извършвани тегления и предаване на суми по
лично и устно нареждане на ищеца или членове на неговото семейство и за
извършвани нерегламентирани сделки от т.нар.”задна” каса, макар и твърде общи,
са достатъчни, за да породят съмнение относно начина, по който е било
организирано съхранението и разходването на паричните средства на търговеца.
Най-сетне следва да
бъде посочено, че показанията на свидетелката В.К.а, в които общо и без липсата
на каквато и да е конкретизация поне относно датите, се посочва, че на записите на камерите се вижда как ответницата
И. извършва фиктивни компютърни операции и в края на работния ден поставя в
чантата си пачка с пари, също не са достатъчни, за да се приеме, че е извършено
доказване на извършени присвоявания от ответницата на всички посочени в
исковата молба дати и в твърдените размери. Показанията на същата свидетелка в
частта им относно охолния живот, който била започнала да води ответницата, също
не могат да бъдат ценени като годно доказателство за установяване на конкретни
противоправни действия.
При тези
съображения, настоящият съдебен състав намира, че само установената липса на
документи, оправдаващи разходването на изтеглени от касата на търговеца-ищец
парични средства, не е достатъчна, за да се приеме, че е налице и липса на
съответствие между касовата наличност и документите за осъществените сделки.
Само при доказване на такава разлика може да бъде направен обосноват извод, че в
патримониума на ищеца действително са настъпили твърдените имуществени вреди в
резултат на умишлено извършени действия от ответницата А.И.. Ето защо съдът
приема, че от ищеца не е проведено пълно и главно доказване на настъпването на
имуществени вреди и на причинна връзка между тези вреди и поведението на
ответницата като задължителни предпоставки за ангажиране на пълната й
имуществена отговорност.
В обобщение на
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявеният осъдителен иск за
сумата 286 871,00 лв. е недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло. С оглед
изхода на спора по този иск, неоснователен се явява и акцесорния иск за
присъждане на обезщетение за забава в размер на
40 219,50 лв.
При отхвърляне на
предявените искове, съобразно чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
ответницата. От приложените по делото документи – договори за правна защита и
съдействие и вносни бележки, е видно, че извършените от нея деловодни разноски
са в общ размер на 8 622,00 лв., от които 8 072,00 лв. – договорено и изплатено
адвокатско възнаграждение, 500,00 лв. – разходи за ССЕ и 50,00 лв. – разноски
за призоваване на свидетел. Процесуалният представител на ищеца е направил
възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна, което настоящият съдебен състав намира за неоснователно, тъй
като договореното и изплатено възнаграждение съответства изцяло на минималния
дължим размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатското възнаграждение.
Водим от горното,
Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕТ
"АНОНС-Р.К.", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представляван от Р. И. К., против А.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***,
обективно съединени осъдителни искове за сумата 286 871 лв., представляваща умишлено причинени имуществени вреди на
работодателя при изпълнение трудови задължения на служителя, и за сумата 40
219,50 лв., представляваща обезщетение за забава, определено като сбор от
дължимото се обезщетение за забава върху всяка сума от деня на непозволеното
увреждане до момента на предявяване на иска, като неоснователни и недоказани
ОСЪЖДА ЕТ "АНОНС-Р.К.",
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представляван от Р. И. К.,
ДА ЗАПЛАТИ на А.И.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата 8 622,00 лв.,
представляваща направени пред настоящата съдебна инстанция деловодни разноски,
от които 8 072,00 лв. – договорено и изплатено адвокатско възнаграждение,
500,00 лв. – разходи за ССЕ и 50,00 лв. – разноски за призоваване на свидетел.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: